При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел. — Бел. прев.
Хляб и зрелища. — Бел. прев.
Противоречие в себе си. — Бел. прев.
Общо съгласие на мъдреците. — Бел. прев.
От „декадентство“ — упадък. Ницше използва този термин за упадъка в няколко аспекта: в древния свят — когато „разумът“ надделява над страстите, за да „спаси“ човека; при християнството — когато се отхвърля телесното, инстинктивното, за сметка на „духовното“; при общия упадък на човечеството вследствие на ония религии и философии, които го откъсват от инстинкта и реалния живот; за Ницше „декадент“ е и физически негодният, който оцелява с помощта на разума, който е обречен, но „идеализмът“ и християнството го „спасяват“. — Бел. прев.
Чудовищен по вид и по нрав. — Бел. прев.
Терминът „ресентимент“ е откритие на Ницше, въведено от него понятие за „скрита омраза“, „затаено враждебно чувство“, „скрита неприязън“ — качества, характерни за низшите и отхвърлените, за неудачниците и паплачта. — Бел. прев.
От гледна точка на вечността. — Бел. прев.
Иронично отношение към течението „монотеизъм“. — Бел. прев.
Причина за себе си. — Бел. прев.
Висша реалност. — Бел. прев.
Анималитет — в смисъл на животинско, първично. — Бел. прев.
Това е човекът (лат.). — Бел. прев.
Повярвайте на експерта! — Бел. прев.
Първопричината. — Бел. прев.
Благородната лъжа. — Бел. прев.
Давид Щраус (1808–1874) — издава труд върху Христос (1835 г.), където разглежда евангелията като несъзнателно създаване на митове в прахристиянските общини. Този труд въодушевява Ницше и го отклонява от религията. През 1872 г. Д. Щраус смекчава тезата си, като издава нова версия, озаглавена „Животът на Исус, обработен за немския народ“, нещо, което предизвиква гнева и критиката на Ницше. — Бел. прев.
Красотата е приятелка с малцина. — Бел. прев.
В одежди, прикриващи срамната голота. — Бел. прев.
Схващане, че нещото се изразява само със своите положителни качества, откъм положителната си страна. — Бел. прев.
Ернест Ренан (1832–1892) — френски теолог и ориенталист, учен в областта на религията. „Религията е продукт на нормалния живот, човек възприема истината по-добре, ако е религиозно защитен. Добър е онзи, който приема предопределения световен ред, който намира смъртта лоша и безсмислена.“ Критикуван от Ницше. — Бел. прев.
Науката. — Бел. прев.
Благородството. — Бел. прев.
Сент Бьов (1804–1869) — френски критик, написал многотомното съчинение „Порт Роял“ — френски манастир, център на янсенизма в средата на XVII в. Янсенизмът се стремял към връщане на католицизма според учението на Св. Авгу-стин. — Бел. прев.
Подражание на Христос. — Бел. прев.
Джордж Елиът — псевдоним на английската писателка Мери Ан Евьнс (1819–1880). — Бел. прев.
Безпристрастност. — Бел. прев.
Томас Карлайл (1795 — 1881) — английски писател, допринесъл за запознаването на англичаните с немския дух. — Бел. прев.
Ралф Уолдо Емерсън (1803 — 1882) — американски писател и философ, приятел с Карлайл и благодарение на това се занимавал подробно с немската трансцендентална философия. — Бел. прев.
„Щом силата не достига, и желанието е похвално“ (Овидий). — Бел. прев.
Изкуство за изкуството. — Бел. прев.
Или деца, или книги. — Бел. прев.
Луций Сергий Катилина (108–62 пр. н. е.) — водач на известен бунт през 63 г.пр.н.е., осуетен от консула Цицерон. — Бел. прев.
Менипово пресищане. — Бел. прев.; Преводачът допуска грешка: Ницше говори за менипова сатира — жанр в античната литература, съчетаващ философски разсъждения с остра пародийна сатира. — Бел. NomaD.
Фр. Ницше. Тъй рече Заратустра. С, 1990, стр. 226, превод Жана Николова-Гълъбова.
Тези бележки са взети от Fr. Nietsche. Werke in zwei Banden (Hrsg. I. Frenzel), Carl Hanser Verlag, München — Wien, 1967.