Защото го заслужавам

Събиране на верандата

— Нека да излезем навън и да пушим — прошепна Елиз в ухото на Джени на път за закусвалнята в междучасието в единадесет часа — почивката в „Констънс Билард“ за сок и бисквити. Само учениците от горния клас можеха да излизат извън училище по време на почивката, така че тя наистина предлагаше нещо напълно невъзможно.

Джени се спря на стълбите.

— Не знаех, че пушиш.

Елиз разкопча малкия си външен джоб на бежовата раница „Кенет Коул“ и извади наполовина изпушен пакет Marlboro lights.

— Само понякога — отговори тя и прибра пакета, преди да се появи на стълбите някоя учителка. — Идваш ли?

Джени се поколеба. Ако портиерката ги види да тръгват, можеше да им се разкрещи, да се обади на учителката или дори на техните родители. „Как…?“

— Хайде да тръгваме — Елиз я подкани и я дръпна за ръката. Тя се затича по стълбите, влачейки Джени след себе си. — Тръгвай, тръгвай, тръгвай!

Джени затаи дъх, докато следваше Елиз по стълбите и прекоси през фоайето, застлано с червен килим към входните врати. Трина, портиерката, лаеше нещо по телефона и в същото време сортираше пощата. Тя дори не забеляза двете първокурснички, които профучаха покрай нея, без да се разпишат.

Блеър седеше сама на верандата на Източна 94-та улица, където се събираха ученичките от горния курс на „Констънс Билард“, пушеше ядосано ултралеки „Мерит“ и преглеждаше въпросите за интервюто в колежа, за което се готвеше от октомври. Оставаха само два дена до интервюто й с Оуен Уелс и тя нямаше намерение да се провали и този път.

„Разкажи ми за твоите интереси. С какви неща се занимаваш след училище?“

„Президентка съм на Френския клуб и Училищния съвет за социални услуги. Освен това съм съветничка в консултантска група и съветвам първокурсничките по обществени въпроси. Имам Национална награда по тенис — през лятото играя всеки ден, а през зимата два пъти седмично. Доброволка съм в обществените кухни винаги, когато мога. Председателствам организационните комитети на осем вида благотворителни дейности през годината. Тази неделя щяхме да организираме бал за Деня на свети Валентин в полза на «Малки сърца» — благотворително дружество за деца със сърдечни проблеми, но балът беше отменен заради Седмицата на модата. Притеснявахме се, че никой няма да дойде. Изпратих писма на всички от списъка за гости и събрах почти 300 000 долара. Събирането на дарения определено е една от силните ми страни и категорично смятам да бъда доброволка в «Йейл».“

Блеър можеше да си представи как очите на Оуен се разширяват от изненада. „Как би могъл «Йейл» да не я приеме? Тя беше първа класа.“

Първокласна лъжкиня беше по-вярно. Историята за благотворителната кухня беше пълна измислица, а и си премълча за другите седем председатели, които помогнаха да съберат парите за „Малки сърца“.

— Здравей, Блеър!

Серена вървеше по тротоара към нея, обута в черен мрежест чорапогащник с дупка на едното коляно, блестящата й руса коса беше събрана на опашка. Това щеше да бъде доста неловко за някои момичета, но за Серена беше просто ще-го-преживея-защото-всичко-ми-стои-добре. Една кола мина по улицата, шофьорът изсвири през прозореца и наду клаксона до тях. Серена толкова беше свикнала с клаксоните и подсвиркванията на мъжете, че дори не си правеше труда да се обърне.

Тя седна до Блеър и извади от джоба си смачкан тюркоазен пакет „Америкън спиритс“. Пропуши ги, откакто тръгна с Арън, защото бяха натурални и не пристрастяваха.

Все едно има голяма разлика между напълно естествен въглероден оксид и фалшив въглероден оксид. Слезте на земята.

— Още не мога да повярвам как страхотно изглеждаш — Серена въздъхна и се възхити на прическата на Блеър, докато си палеше цигарата. — Кой можеше да предположи, че ще изглеждаш така секси с къса коса.

Блеър докосна косата си смутено. Трябваше да бъде ядосана на Серена, но вече не можеше да си спомни защо. Щом тя го казваше, значи беше секси.

Ласкателството прави чудеса.

— Опитвам се да измисля хубав подарък за Арън за влизането му в „Харвард“. Знаеш ли нещо, което желае или от което има нужда?

Сега вече Блеър си спомни защо беше ядосана на Серена. Арън. Арън. Арън. Беше толкова досадно, чак отвратително.

— Не знам — тя се прозя в отговор. — Жилище?

— Много забавно — отговори Серена. — Хей, не познаваме ли тези момичета?

Джени и Елиз вървяха по отсрещния тротоар по този неуверен начин, блъскайки се една в друга, по който се държаха четиринадесетгодишните момичета, когато трябваше да говорят с хора, от които се притесняваха.

Накрая пресякоха улицата.

— Купихме си цигари — съобщи Джени толкова небрежно, колкото можеше, все още уплашена от бягството си от училище.

Елиз извади кутия Marlboro от чантата си, но преди да може да предложи една на Джени, Серена й подаде пакет „Америкън спиритс“.

— Остави ги онези. Тези са много по-добри за теб.

Елиз кимна сериозно с глава.

— Благодаря.

Тя извади две цигари от кутията и ги налапа. Запали ги с ментовозелената си запалка „Бик“, дърпайки от двете едновременно, преди да подаде една на Джени.

Джени си дръпна леко. Когато Нейт я заряза, тя се опита да превърне пушенето в част от новия си имидж на изморена жена, но цигарите толкова дразнеха гърлото й, че само след няколко дни трябваше да ги остави.

— Е, провери ли си пощата днес? — попита Блеър и повдигна любопитно току-що оскубаните си вежди.

Джени издуха голям облак дим.

— Моят имейл?

Блеър се подсмихна вътрешно. Въпреки че русото момче от „Бендел“ изглеждаше малко тъпо, той и Джени щяха да са страхотна двойка. Дългият и красавицата с огромните гърди.

— Забрави — добави тя мистериозно.

Разбира се, на Джени сега й се искаше да излети в училище и да провери пощата си, но не можеше просто да изостави Елиз, не и когато идваха още две момичета от горния клас.

— Проклетите ботуши ме убиват. Стискат ме, както пристягат краката на японките.

Кати Фаркас седна до Блеър и разкопча сините си високи ботуши на „Чарлз Джордан“.

— Престани да хленчиш за тия ботуши — изропта Изабел Коутс, нейната неразделна приятелка. Изабел се облегна на металните перила и отпи от картонената чашка с горещ шоколад. Беше облечена в зелено палто на „Долче и Габана“ от единичната разпродажба през уикенда. Нямаше копчета и беше пристегнато в кръста с широк черен колан — като монашеска роба.

Нищо чудно, че през октомври не можеха да го продадат.

— Може би ако ти бяха пристягали краката като на японките, тези ботуши нямаше да те убиват така — продължи Изабел. — Или ако ме беше оставила да ги купя аз вместо теб, защото аз ги видях първа.

— Китайците — Джени не се сдържа да ги поправи. — Китайците стягат краката на жените.

Кати и Изабел се вторачиха в нея.

— Ти не трябва ли да си на училище? — попита Изабел.

— Пушат с нас — притече се на помощ Блеър. Беше забавно да има две сестрички от девети клас. Не че някога беше искала истинска по-малка сестра или нещо подобно.

Кати се престори, че не забелязва колко добре се държи Блеър с двете четиринадесетгодишни сополани и я прегърна. Даде й две целувки по напудрените със „Стила“ бузи.

Мляс! Мляс!

— Не мога да повярвам, че не казах нищо, но косата ти е върхът. Харесва ми, харесва ми, харесва ми! — изписка. — Толкова си смела. Чух, че ти се е оплела дъвка. Затова ли я подстрига толкова?

— Може ли да я пипна? — попита Изабел. Тя остави горещия шоколад и се протегна да докосне главата на Блеър. — Толкова е странна! Като момче!

На Блеър изведнъж й се прииска да носи шапка или някакъв вид тюрбан в училище. Тя хвърли цигарата на земята и я стъпка с върха на ботуша си.

— Хайде, момичета — кимна, изправяйки се, и подаде ръце на Джени и Елиз като Мери Попинс, която прибира децата от детската площадка. — Ще ви заведа обратно в училище.

Джени и Елиз захвърлиха цигарите в храста пред съседната врата и се изправиха, премятайки раниците си на рамо. Сега, след като бяха пушили заедно с по-големите на леденостудената веранда, не им беше ясно какво му е хубавото.

— Мислиш ли, че на мен ще ми стои толкова къса коса? — попита Елиз, докато бързаше да настигне Блеър.

Всичко щеше да е по-добре от сегашната коса на Елиз, но Блеър нямаше нито кураж, нито сърце да й го каже.

— Ще ти дам телефона на моя стилист — предложи тя великодушно.

Когато завиха по Източна 93-та улица, Мери, Вики и Каси излетяха от вратите и им махнаха.

— Видяхме ви да излизате през междучасието!

— Излязохме да ви настигнем!

— Не искахме да ви се случи нещо лошо!

Блеър прегърна с две ръце Джени и Елиз и ги поведе през училищните врати, давайки си сметка за шума, който вдигаха трите момичета.

— Добре сме — каза им студено. — Не трябва ли да сте в час?

Мери, Вики и Каси ги изпратиха с разочаровани погледи. Те бяха много по-готини от Джени и Елиз. Какво трябваше да направят, за да го докажат?

Серена остана на студената веранда, не особено очарована да бъде сама с Кати и Изабел. Тя изучаваше краищата на косата си и се опитваше да измисли перфектния подарък за Арън приеха-те-в-колежа!, докато Кати и Изабел чакаха с нетърпение истинския коментар за косата на Блеър.

— Да не е имала въшки?

— Чух, че имала нервен пристъп и си е отрязала косата с ножица за нокти. После е трябвало да отиде на фризьор, за да я оправи.

— Мисля, че изглежда страхотно — отговори замечтано Серена.

Кати и Изабел я гледаха разочаровано. Ако не можеха да изкопчат нищо от Серена, щеше да се наложи да измислят нещо.

И нека бъдем честни — това беше много по-забавно.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Преждевременната мъжка менопауза

Какво им има на кичурите на Ч? Да, отиваха си с еластичните му пастелни ризи и оранжеви маратонки „Прада“, но откога беше толкова… outre? Чух, че са го видели в понеделник вечер да танцува в нов клуб само за избрани гости в Гринич Вилидж, наречен „Бабъл“ — с преобладаващо мъжка клиентела, ако разбирате какво имам предвид. Може би след като вече е хитът сред всички жени в града, е решил да премине в другия отбор.

Загрижена съм малко за Н, моя специален любим. Да, той е все още така страхотен, както винаги… и да, готова съм да дам чантата си на „Хермес Бъркин“, за да бъда неговата принцеса. Просто искам да престане да се спотайва в горната част на Пето авеню и да отпива тайно от сребърното шишенце в джоба като разстроен неудачник. Ако има нужда от нечие рамо, знае къде да ме намери.

Но най-много се е променил слабият развлечен Д. Ако не сте го виждали от тази сутрин, това са последните новини — подстригал се е! Това определено е работа на стария бръснар от „Бродуей“ и Западна 88-ма улица, но сега кафявите му очи се виждат, което си е цяло подобрение, както и модерните секси бакенбарди.

На добър път е!

Да излизаш с големите момичета

Изключителна привилегия е да те вземе под крилото си някое по-голямо момиче и да гледаш на живота през призмата на толкова-съм-готина-че-не-е-нужно-да-се-старая. Но не се увличай и не си мисли, че големите момичета ще започнат да те канят на кино. Не и тя. В момента, в който бъде заета с купони и ходене по магазините за сандали, или каквото и друго да правят по-големите момичета, когато са свободни, тя ще забрави за доброто старо време. Възможно е дори да забрави името ти. Естествено, може и да греша. Може да останете приятелки завинаги и да финансирате взаимно членството си в клуба на Кънектикът, когато и двете сте вече омъжени и с деца. А може и да не стане така. Да не кажеш после, че не съм те предупредила.

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Може и да не съм разбрала много добре, но съм почти убедена, че видях А от „Бронксдейл“ с другото момиче от нашия клас и това, което излъчваше, беше: „Аз съм велик. Аз съм в «Харвард». А тя: «Ти си страхотен. Искам те». Хм, той няма ли си гадже?“

В.З.В.

О: Скъпа В.З.В.,

Първо, какво означава В.З.В.? Виждам, значи вярвам? Воювам за Ванкувър? Вяра за влюбените? Ако това, което казваш, е истина, аз съм Т.З.Е.Р. — Тъжна за един русокос.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Чух, че са хванали Б с наркотици в училище и сега трябва да полага общественополезен труд. Освен това ходи на рехабилитация и затова се е подстригала. Там те задължават да го направиш, като в затвора.

Дейзи

О: Скъпа Дейзи, Това звучи като черната хроника на „Лайфтайм“. Не говориш сериозно, нали?

Интригантката

Упс. Забравих за сесията си за изкуствен тен в Блис — единственият начин да продължа да се усмихвам до лятото!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката