Защото го заслужавам

Б прави малка услуга на Дж

По природа Джени беше свенлива и трудно се сприятеляваше, но успя да спечели една приятелка от консултантската група.

— Знаеш ли, никога не бях забелязвала размера на… сутиена ти — промърмори Елиз срамежливо, докато прибираше учебниците в чантата си на път за вкъщи.

От двете им страни момичетата затваряха вратите на металните си шкафчета и крещяха помежду си, докато тичаха надолу по стълбите и през вратите на училището.

— Да бе, да — отговори Джени със сарказъм, докато се опитваше да натика учебника по геометрия в спортната чанта на червени и бели райета — между тетрадката си по френски език и Анна Каренина.

Елиз се ухили, уви пухкавото розово шалче около врата си и закопча черните кадифени копчета на обикновеното си вълнено палто. Определено продължаваше да изглежда така, все едно майка й я облича.

— Добре де, забелязах. Но не знаех, че това те притеснява.

Джени подпъхна къдравата си кестенява коса зад ушите и присви очи.

— Не ме притеснява.

Елиз нахлузи меката розова шапка и метна чантата си на рамо. Беше почти един фут по-висока от Джени.

— Хм, заета ли си сега? Искаш ли да правим нещо?

— Какво например? — Джени затвори ципа на черната шуба. След като вече не излизаше с Нейт и с по-големия си брат Дан, тя определено имаше нужда от нови приятели. Щеше да бъде хубаво да излезе с някое момиче, въпреки че Елиз изглеждаше превзета и незряла.

— Не знам. Да разгледаме новите гримове в „Бендел“? — предложи Елиз.

Джени вдигна глава, приятно изненадана. За момент си помисли, че Елиз ще предложи да си купят топка сладолед или да разгледат Зоологическата градина.

— С удоволствие — съгласи се, заключи вратата на шкафчето си и тръгна по стълбите. — Хайде.

На Блеър не й се вярваше, че едно подстригване може да промени абсолютно всичко. Вече изпробва целия асортимент секси блузки и авангардни поли на „Бендел“ — съвсем същите модели, които винаги носеше и изглеждаше добре в тях, но сега не й харесваше нито един. Новата й прическа бе стилна, предизвикателна и изискваше напълно нов гардероб.

— Отсега нататък ще нося само едноцветни дрехи — прошепна Блеър, докато си закопчаваше униформата, и окачи последната изпробвана рокля на закачалката. — И всичко трябва да бъде с яка.

Тя дръпна червената кадифена завеса и тръсна шестте последни блузи на „Даян фон Фюрстенберг“ в ръцете на продавачката.

— Промених решението си. Искам класически костюми в морскосиньо и в черно и чисто бели ризи с яки.

Искаше й се да изглежда секси в стил парижанка-с-обикновена-черна-рокля-караща-колело-с-франзела-в-ръката. Французойките привличаха Нейт. Той се отклоняваше от пътя си, за да мине покрай L’ecole Française и да хвърли поглед на момичетата с късите им сиви поли, високи токчета и прилепнали пуловери с V-образни деколтета. Тези уличници.

Скоро Блеър намери първата дреха от новия си гардероб и перфектния тоалет за интервюто в четвъртък вечерта — морскосиня трикотажна рокля на „Ле Бест“ с мънистен колан и малка бяла дантелена якичка на врата. Беше официална и заинтригуваща — точно това, което Блеър търсеше. Тя плати роклята и слезе по стълбите на етажа за козметика. Искаше да си купи морскосиня спирала и червило в мек цвят, което да не бъде толкова предизвикателно като любимото й светлорозово или тъмночервено.

— Виж кой е тук — прошепна Джени на Елиз пред щанда на „Стила“.

— Здравей, Блеър.

— Страхотна прическа! — добави Елиз ведро.

Блеър се обърна и видя две от първокурсничките в контролната група: наистина нуждаещата се от операция на гърдите Джени и отчаяно нуждаещата се от нов външен вид Елиза, или както там се казваха, я гледаха с възхищение. С ужас установи, че изпробваха нейните червила. Не можеха ли просто да се задоволят с „Мейбълин“?

Елиз се намръщи на блестящите черни сенки за очи в ръката й.

— Това става ли?

Да, става. Но още си прекалено малка.

Блеър не можеше да не им даде малко сестрински съвети. Намести на ръката си пазарската чанта на „Бендел“ на кафяви и бели райета и се залови за работа.

— С твоята кожа, бих пробвала нещо по-светло.

Тя взе една мостра светлозелени сребристи сенки за очи.

— Това ще подчертае светлия тон в очите ти — инструктира я тя, като се наслаждаваше на момента.

Елиз взе мострата и намаза малко клепачите си. Сенките почти не се забелязваха, но привличаха светлината и сините й дребни събрани очи сега изглеждаха по-светли и по-хубави.

— Уау! — възкликна тя възхитена.

Джени посегна към сенките.

— Може ли?

Блеър ги грабна.

— Определено не. На теб ти трябва нещо в бежово или прасковено.

Блеър не можеше да се познае. Най-странното беше, че се забавляваше.

— Ето — тя подаде на Джени дебел ръждивочервен молив за очи, — не е толкова ярък, колкото изглежда.

Джени прекара внимателно една линия по ръба на клепача си и премигна. Изведнъж изглеждаше по-голяма, а цветът придаваше на кафявите й очи приятен кехлибарен блясък. Тя се наведе напред да сложи и на лявото око, но нещо в отражението на огледалото привлече вниманието й. Или някой, ако трябва да бъдем по-точни.

Магазинът гъмжеше от хора, които се трупаха на зимните разпродажби, но „Бендел“ продаваше само дамски стоки и всички клиенти бяха жени. Всички, с изключение на един.

Той изглеждаше на шестнадесет, висок и слаб с рошава руса коса, с шоколадовокафяво яке от рипсено кадифе и дънки, които висяха свободно на издълженото му тяло. Подобие на типа от рекламата на „Итърнити“ за мъже на „Калвин Клайн“, но не толкова едър.

— Уау! — каза нежно Джени.

— Не е ли секси? — подчерта Блеър. — Размажи го малко с пръст. Трябва да си сложиш и кафява спирала. Ще направи очите ти по-големи.

— Не, имам предвид него — поясни Джени, — зад мен.

Блеър погледна назад и видя един страхотен, твърде малък за нея рус красавец да разглежда внимателно козметиката на „Бендел“. Тя се обърна към Джени.

— Какво, харесва ли ти?

Елиз се изхили.

— Има вид на глупак.

Импровизираната кампания на Блеър за помощ на безнадеждните беше към своя край.

— Ако пазарува в „Бендел“, по всяка вероятност е гей. Защо просто не се качиш и не го заговориш, щом ти харесва?

Джени беше ужасена. Да се качи горе и да го заговори просто така, все едно е някоя отчаяна неудачница? Не и тя.

— Хайде — подтикваше я Елиз, — искаш го.

Джени се задъха от вълнение. Всеки път, когато се чувстваше по-несигурна, ставаше нещо подобно, за да й напомни нейната неувереност.

— Май трябва да си ходим — промърмори нервно, все едно че Блеър и Елиз искаха да я накиснат в някоя мръсна сделка с наркотици. Вдигна чантата си от земята. — Благодаря ти за помощта — каза бързо на Блеър. После хвана за ръка Елиз и я дръпна навън, гледайки право напред, когато мина покрай русия красавец.

Колко трогателно. Блеър въздъхна, докато ги изпращаше с поглед. Беше в толкова прекрасно настроение след обаждането на Оуен Уелс, че нямаше да й стане нищо, ако помогне на Джени, която очевидно имаше нужда. Тя извади от чантата си фактурата за роклята, взе ръждивочервения молив за очи и нарисува едно голямо сърце на гърба й. След това написа електронния адрес на Джени в „Констънс Билард“. Всички училищни електронни адреси бяха еднакви, с изключение на първата буква от името и фамилията — не беше трудно да се сети за нейния. Смачка фактурата на малка топка, мина покрай слабото момче и го замери с нея по гърба. После излетя през въртящите се врати, преди да му даде възможност да я види.

Блеър Уолдорф се правеше на добра? Ей това е промяна! Това бе нещо повече от нова прическа. Като истинска дива, тя щеше да консумира целия пакет от естетични процедури за уикенда, включително и духовно пречистване.