Кати ХопкинсЗвездно дете

Първа главаМомиче на зодиака

Списък със задачи на Тиби:

Да погледна в компютъра хороскопа си за този месец (май).

Да си напиша домашните.

Да приготвя дрехите си за училите.

Да напазарувам хранителни продукти по интернет.

Да оставя списък със задачи на г-жа Уотсън, икономката.

Да се упражнявам на ледената пързалка.

— О, божичко! — извиках на черния ни котарак Козмо, който ми отправи сънен поглед от леглото. — Това е фантастично.

Седях на бюрото си и отново погледнах в монитора, за да се уверя, че не сънувам. Бях отворила уебсайта на татко: www.battyestars.org. Баща ми се казва Бенджамин Бати и е прочут астролог. Той води седмична рубрика във вестник „Сънди Стейт“, както и месечна рубрика в лъскавото дизайнерско списание „Дивайн Дивас“. Освен това се появява по телевизията всеки петък в предаването „Добро утро, Великобритания“, където прави астрологични прогнози за уикенда и всеки месец обсъжда хороскопа на избрана известна личност. Нямах търпение да му споделя новината. Станах и се втурнах към стълбите.

— Тате! Татеее!

— Какво има, фъстъче? — обади се татко някъде от първия етаж.

— Мисля, че този месец ще съм аз.

— Нали ти казах, че има такава вероятност? Ела долу да проверим отново в компютъра и да видим какво предстои.

Спрях се за миг пред огледалото в дъното на коридора. Оттам ме гледаше дребно, тринайсетгодишно момиче с кафяви очи, кожа с цвят на кафе и сплетена на малки плитки коса. Днес ще е твоят ден — съобщих на отражението си, след което заслизах по стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж, и затрополих по дървения под към баща ми. Това беше най-хубавото нещо, което можеше да се случи на някого, и се случваше тъкмо на мен. На мен. Тиби Бати.

Току-що го бях разбрала от хороскопа си. Планетите се подреждат по подобен начин само веднъж в живота на човек, а някои хора пък въобще нямат този късмет. Почувствах се толкова щастлива, че ми идваше да направя циганско колело от радост. Почти винаги вълнуващите преживявания ощастливяваха някого другиго от семейството ми. Докато всички те със задоволство разказваха за изключителния си живот и винаги бяха център на внимание, аз обикновено оставах на заден план — малката госпожица Скучна, на която нищо никога не се случваше.

Мама също е известна. Не бе такава, когато с по-голямата ми сестра Пат бяхме малки. Тогава си беше най-обикновена домакиня, но преди около пет години се записа да учи бизнес в Свободния университет и откри, че притежава талант за печелене на пари. Отслабна с двайсет килограма, удължи си косата с изкуствени кичури, така че от къса и къдрава я направи права и дълга до раменете, след което обнови изцяло и гардероба си. С всичко това сякаш заявяваше на света: „Пазете се, аз съм Естела Бати — бизнес дама от висша класа — и не си поплювам!“

Според татко поведението й се дължи на това, че е Овен, а Овните се управляват от Марс, която пък е планетата на войната! Вярно е — не можеш да излезеш на глава с мама, щом си науми нещо! Сега лично управлява фирмата си „Бати Ентърпрайзис“, която се занимава с абсолютно всичко, свързано с астрологията в различните й аспекти. Продава всякакви неща — каквото ви хрумне: зодиакални чаши, тениски, медальони, пръстени, книги, карти, ключодържатели, както и лични хороскопи, изготвени от баща ми. Той винаги е бил известен, но тъкмо мама го направи богат и известен. Като взе да трупа солидни пачки, си купихме по-голяма къща, която тя нарече Вила Зодиак. Намира се близо до Осбъри — село, построено върху свещена земя. Легендата разказва, че мястото е било дом на древните богове, подобно на връх Олимп в Гърция. Всяка стая бе обзаведена по определен астрологически мотив. Например банята беше посветена на зодия Риби — воден знак, управляван от планетата Нептун. Нептун е известен като владетеля на моретата, така че банята беше отвсякъде в морски стил. Боядисана бе в синьо и зелено, с картини на риби и русалки, с фриз от раковини по горния край на стените. Същинска прелест. Интериорът на цялата къща бе изпълнен в този дух. Най-добрата ми приятелка Рейчъл си умираше да идва вкъщи и да разглежда стаите. Казваше, че се чувства така, все едно се разхожда из художествена галерия.

Замалко да се сблъскам с Пат, която излизаше от кухнята с чаша сок в ръка.

— Хей, по-полека! Да не те гони някой? — измърмори тя.

— Май ще съм Момичето на зодиака този месец! Не е ли страхотно?

— Щом казваш — сви рамене Пат и се отдалечи мудно. Сестра ми изобщо не се вълнуваше от астрология. Когато се родила, нашите я кръстили Махина. Родена е под знака на Рак, а Раците се управляват от Луната. Името Махина е с хавайски произход и означава „луна“ — много красиво и романтично име според мен. Не и според кака ми обаче. Когато стана на девет, заяви, че не иска никой да я нарича повече така и се прекръсти на Пат. Пат! Въобще не й подхождаше. За мен си оставаше Махина. Много е красива — с големи кафяви очи, сърцевидно лице и дълга до кръста черна коса (удължена е с кичури, като на мама).

Стаята й на последния етаж беше единствената, която не бе в зодиакален стил. В началото беше на лунна тематика и имаше син таван, осеян с миниатюрни лампички, които блещукаха като звезди. Да спиш там беше като да си навън в безоблачна нощ. Освен това имаше капандура, така че се виждаше и част от истинското небе. Когато Пат стана на десет, изхвърли всички плакати със звезди и лампата с форма на луна и боядиса всичко в бяло, дори тавана. На вратата окачи следния надпис: ВЛИЗАНЕТО — ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. ВНАСЯНЕТО НА ЗОДИАКАЛНИ ПРЕДМЕТИ — СЪЩО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Отдолу нарисува череп с кръстосани кости, за да подчертае, че не се шегува. Татко смяташе, че се държи така, защото луната й е в Скорпион, а циничното й отношение към неща като хороскопите е типично за хора с нейната рождена карта. Тя беше едно от най-популярните момичета в училище. Беше на шестнайсет и момчетата се редяха на опашка за вниманието й. Сестра ми обаче обикновено разбиваше сърцата им просто защото умееше това най-добре.

Намерих татко излегнат в кабинета си в задната част на къщата. Обичаше да се облича така, сякаш все още се намира на Карибите (откъдето произхожда семейството ми, въпреки че Пат и аз сме родени в Англия).

Носеше една от своите пъстри ризи на червени папагали, бермуди и сандали. С дългите си до раменете расти1 приличаше на реге музикант. Двамата с мама наистина изглеждаха смешно един до друг — нещо като госпожа Здрав Разум и господин Спокоен Дух, събрани на едно място.

Кабинетът беше посветен на Меркурий, планетата на общуването. Освен това Меркурий е крилатият вестител на боговете, според римската митология, както и управляващата планета на зодиите Близнаци и Дева. Татко е Близнаци, а аз — Дева, така че Меркурий ни обединява. Баща ми сметна, че ще е подходящо кабинетът му да е в този стил, защото там извършваше ежедневните си контакти — чрез компютъра и телефона си, — а и всичките му книги бяха там. Имаше ги с тонове. Някои от тях бяха много стари, с протрити кожени корици и пожълтели страници, а думите вътре — изписани с красив почерк. Стаята беше голяма и прохладна, с високи тавани и френски прозорци, които бяха отворени навън, когато времето беше топло. Пред мраморната камина имаше две стари кожени канапета, където татко обичаше да си поляга и да чете. Понякога четеше по пет-шест книги наведнъж и ги оставяше отворени където му падне, та често се препъвах в тях. По стените висяха картини, които бе донесъл от Индия, изобразяващи различните планети. В ъгъла до бюрото му стоеше бронзова статуя на бог Меркурий с човешки бой, която му подари в знак на благодарност един от холивудските му клиенти. Лично аз я намирах за малко неприлична, понеже богът бе по „без гащи“ и някои негови атрибути ти се набиваха в очите, ако речеш да поседнеш на канапето. Не ми се щеше да виждам точно това, докато с татко пийвахме чай и похапвахме бисквитки. Веднъж залепих жълто листче върху не дотам интимните му интимни части. Това разсмя татко до сълзи, а после той събра всички от семейството да видят какво съм направила. Никога не се бях чувствала по-неудобно през целия си живот. Понякога се дразнех, докато бях в кабинета му, защото бе много разхвърляно и ме сърбяха ръцете да разтребя, но той не ми даваше да пипам нищо.

— Това си е моята стая — казваше. — Имам си собствена система на подреждане.

Странна работа — Дева и Близнаци уж са управлявани от една и съща планета, но нямат нищо общо. Девите обичат всичко да е изпънато като по конец.

— Ето, виж това. — Махна ми да се приближа към една лавица, откъдето издърпа една от древните си книги. Когато я тупна на бюрото си, от нея се вдигна облак прах, който ме накара да кихна.

— Апчихууу! Честно ти казвам, тате, някой ден ще се промъкна тайно с бърсалка за прах и маска за лице и ще му дръпна едно хубаво почистване!

— Само да си посмяла! Така ми харесва. Създава ми творческа атмосфера.

— Апчихууу! — кихнах отново.

Татко не ми обърна внимание и продължи да прелиства страниците на книгата.

— Ааа, ето — каза. — Знаех си, че е някъде тук.

Погледнах към страницата, която бе отворил.

Думите „момичета на зодиака“ бяха изписани с големи, старомодни букви, с разноцветно мастило на фона на нощно небе.

— Да видим какво пише — предложи татко и се наведе да разгледа по-отблизо. — Ъммм, да, така, управляващи планети, това ни е ясно. Планетите са тук в човешки облик. Да, да…

Бях попадала на тези страници и преди, защото обичах да разглеждам татковите книги, особено по-старите. Харесваше ми усещането за история в тях, чувството, че някой, в древни, древни времена, преди дните на опции като „спелчек“, „копи“ и „пейст“, е седнал и е изписал старателно всяка буква и дори е украсил някои от думите. Помнех, че съм чела нещо за момичетата на зодиака, но не бях обръщала такова внимание, докато татко не ми сподели, че е възможно да стана едно от тях.

Надникнах над рамото му и прочетох: „Момичета на зодиака. Някъде по света всеки месец бива избирана девойка за Момиче на зодиака. Титлата й дава право на:

1) Подарък бижу, подходящо за нейната зодия.

2) Средство за комуникация с планетите.

3) Помощ от планетите, които са на Земята, преобразени като обикновени хора.

4) Управляващата планета на всяка зодия ще действа като покровител през този един месец“.

Върхът! — възкликнах мислено и се загледах в списъка със зодиите и техните управляващи планети.

Управляващи планетиЗодия
СлънцеЛъв
ЛунаРак
МеркурийБлизнаци и Дева
ВенераТелец и Везни
МарсОвен
ЮпитерСтрелец
СатурнКозирог
УранВодолей
НептунРиби
ПлутонСкорпион

— Значи знаеш, че планетите са тук в човешки облик? — попитах.

— Да.

— Като какъв ще се яви Меркурий тогава?

Татко погледна в книгата.

— Хм, Меркурий — крилатият вестител на боговете. Не знам повече от теб. — Той обърна страницата. — Виждаш ли, тази книга е на няколко века, а обликът на планетите сигурно се променя през годините. Няма съмнение, че ще е някой, който се занимава със съобщения и комуникации. А как би изглеждал днес, без съмнение скоро ще разберем. — Той посочи една рождена карта в дясната страна на страницата. — Погледни. Това е картата на типично Момиче на зодиака, показваща каква ще е подредбата на планетите през зодиакалния й месец.

Загледах се в картата. За незапознатите тя би изглеждала просто като два кръга един в друг, пресечени от много черти. На мен обаче от пръв поглед ми стана ясно какво означават повечето неща на нея. На практика, всеки божи ден гледам как татко изготвя хороскопи на клиентите си. Не зная да съществува друго семейство, така обсебено от астрологията. Например, ако над креватчетата на повечето бебета закачаха въртящи се играчки във формата на патета или рибки, над мен висяха десетте планети. На пет години вече рецитирах названията им по-добре от азбуката. Също така знаех, че астрологията не се изчерпва с хороскопите в списанията и вестниците. Бях наясно, че хороскопът на всеки отделен човек е различен в зависимост от времето и мястото на раждане и от разположението на планетите в небето в този момент. Това си е истинска наука, а не някаква измислица, както твърдят някои таткови критици.

— Хайде, бързо — подкани ме татко, — разпечатай разположението на звездите от картата си за този месец. Приготвил съм я на монитора.

Отидох при компютъра, натиснах „принт“ и след секунда листът беше в ръката ми. Подадох го на баща ми, който го постави до рисунката в книгата. Сравнихме двете карти.

— Бинго! — възкликна татко.

— Бинго! — повторих аз.

Съвпадаха идеално. Съвсем същата подредба.

В този момент на входната врата се почука. Чухме как Пат отива да отвори и след миг до нас достигнаха приглушени гласове. След малко доловихме стъпки в коридора и сестра ми отвори вратата на кабинета. Беше поруменяла и с блеснал поглед.

— Ъъъ, Тиби. Теб търсят.

— Кой е?

— Някакъв куриер моторист — съобщи тя, след което добави шепнешком: — Освен това е тотален сладур — като гръцки бог в кожени дрехи.

Обзе ме вълнение. Усмихнах се на татко, а той ми намигна в отговор.

— О, мисля, че се досещаме кой е той — казах на сестра си. — Ъъъм, кажи му да влезе. Очаквахме го.

Загрузка...