Звездно дете

Трета главаИзненада

— Да не би да си Момиче на зодиака, понеже баща ти е известен астролог? — попита най-добрата ми приятелка Рейчъл по-късно същия ден. Намирахме се на местната ледена пързалка и тъкмо бяхме седнали да обуем кънките си. Бях й разказала всичко за госта ни и за зодиакалните ми подаръци и тя остана много впечатлена.

— Не. Няма нищо общо с баща ми, нито пък с майка ми — отвърнах и хвърлих поглед на кънкьорите по пързалката пред нас. — Макар че не е за вярване, като се има предвид как се държаха.

— Значи и аз мога да стана Момиче на зодиака?

— Може, някой ден. Всеки месец избират различно момиче някъде на планетата, зависи от хороскопа ти. Херми каза, че всяка реагира различно на новината. Някои момичета дават всичко от себе си през своя специален месец, а други се отнасят пренебрежително към цялата история. Разказа как веднъж едно момиче стъпкало зодиакалния си телефон. Не мога да си представя да сторя това с моя — той е разкошен. Ще ти го покажа утре в училище.

— Изпробва ли го вече?

— Още не. А и мога да го ползвам само за връзка с Херми и хората-планети, а той — за да се свърже с мен. Нещо като гореща линия между нас.

— И какво ще се случва отсега нататък?

— Не знам точно, но ще е чудесно. Според татко избраните за момичета на зодиака обикновено са пред някакъв повратен момент в живота си. Аз лично не очаквам големи промени в живота си в близко време, но знае ли човек? Преди да си тръгне, Херми спомена, че тъй като Уран има силно присъствие в хороскопа ми, трябва да съм готова за някаква изненада. Уран е планетата на неочакваното и под нейното влияние могат да се случват разни неща съвсем ненадейно, като гръм от ясно небе, така че всичко е възможно.

— Еха! Ама че интересно! Как ми се ще и аз да съм Момиче на зодиака! — каза Рейчъл. Изправи се и тръгна към леда.

— И на мен — извиках след нея. — Обещавам да ти разкажа всичко, за да си в течение. А може да те запозная и с Херми някой ден.

— Яко! — зарадва се Рейчъл, отблъсна се от преградата и се плъзна грациозно към средата на пързалката.

Стана ми мъчно, че не мога да споделя с нея титлата Момиче на зодиака, защото, с изключение на пързалянето на лед, което беше само нейна страст, ние си споделяхме всичко. Дрехи, бижута, музика, списания. Тя е зодия Рак, затова реших да й взема медальон с нейния знак от мамината стока, както и мобилен телефон от новата дизайнерска серия на мама. Нямаше да е същото, но щеше да е достатъчно близко до истината, за да не се чувства пренебрегната.

— Хайде! — подвикна ми тя.

Поех си дълбоко въздух. Точно от този момент се страхувах. Хич не ме биваше на кънките. На два пъти опитах, когато Рейчъл се запали по пързалянето, но и двата пъти свърших по гръб на леда. Продължавах да се мъча по една-единствена причина — този месец татко щеше да прави хороскоп на Джанет Джонсън, шампионката по фигурно пързаляне, и тя бе поканила цялото ни семейство на ледено парти след четири седмици. Тъй като мама, татко и Пат бяха добри кънкьори, не ми се щеше да ги разочаровам, пък и не исках да бъда възприемана като семейния провал.

Заклатушках се към пързалката и предпазливо стъпих на леда. Веднага почувствах как краката ми тръгват напред, но се окопитих навреме и се хванах за преградата, заобикаляща пързалката.

— Давай! — извика пак Рейчъл.

— Уф! — изстенах. Едва дишах. Беше пълно с хора и всички ме подминаваха с невероятна скорост. Ами ако падна? — мислех си. — Някой може да мине през пръстите ми и да ги пререже с остриетата на кънките си.

Рейчъл се приближи.

— Добре ли си? — попита.

— Не — поклатих глава. — Не мога. Съжалявам. Просто не става.

— Дръж се за мен — предложи тя и ми подаде ръката си. — Всичко ще е наред. Няма да те оставя да паднеш.

Гледаше ме окуражаващо, но аз не можех да помръдна. Бях замръзнала на място — като леда.

— Не мога, Рейчъл, съжалявам.

— И аз бях така първия път — заяви. — После става по-лесно, наистина. Пробвай съвсем леко, без да се пускаш.

Пак не успях. Краката ми не помръдваха, стомахът ми се бе свил на топка и едва дишах.

— Следващия път — изхриптях. — Обещавам, другия път ще го направя.

Рейчъл е страхотна приятелка. Не продължи да ме тормози. Само стисна ръката ми и каза:

— Ще се научиш, ще видиш. Трябва ти още малко време.

Напуснах леда с клатушкане и заех безопасна позиция на най-близката скамейка, където дишането ми се нормализира. Не успях веднага да сваля кънките си. Седях и гледах известно време Рейчъл и останалите и ме обзе отчаяние. Трябва да измисля някакво извинение, за да се измъкна от леденото парти — дойде ми на ума. — Ще се престоря, че съм хванала настинка или грип, или нещо от този сорт, защото с това темпо никога няма да се науча да се пързалям като другите.

Когато по-късно се прибрах у дома, слязох долу да видя какво правят родителите ми. Баща ми бе задрямал на канапето в кабинета си със слушалки в ушите. Там открих и мама, която работеше на лаптопа си. Френските прозорци бяха отворени и откъм градината полъхваше топъл вятър.

— Здравей, скъпа — поздрави ме тя, щом влязох, без да откъсва поглед от екрана. — Как беше на пързалката?

— Супер — излъгах. — Ъъъм, ти какво правиш?

— Подготвям изявление за пресата, за да съобщя, че планетите са тук в човешки облик и че една от тях ни посети днес в дома ни.

— Не! Мамо, недей! Не бива да го правиш.

— Защо да не бива, миличка? Това е възможност, която се предоставя веднъж в живота. Само помисли как ще се отрази на бизнеса ни.

В главата ми се зареди серия от ужасяващи картини. Като начало щяха да почнат да ме тормозят в училище. Е, не можех да не кажа на Рейчъл, че съм Момичето на зодиака, но ако се разчуеше сред съучениците ми, щяха да ме вземат на подбив. И без това смятаха семейството ми за странно. Доста бързо осъзнах факта, че не всеки приема влиянието на звездите и че някои дори смятат астрологията за пълна глупост, с която се занимават само откачалки, и ако излезеше наяве, че семейството ми вярва в съществуването на хора-планети, щяха да ни помислят за пълни ненормалници. Не, не биваше да го допускам. Освен това Херми и останалите планети трябваше да могат свободно да идват и да си тръгват от дома ни и едва ли би им било приятно, ако ги погнат папараците.

— Тате, тате! Събуди се! — завиках и го задърпах за краката, докато той отвори очи. Свали слушалките си и се изправи.

— Какво има? — попита.

— Мама. Трябва да я спреш. Иска да каже на пресата, че планетите са тук в човешки облик. Аз… мисля, че не бива да казваме на никого.

Татко поклати глава:

— Естела, Тиби има право. Не прави това.

— Но, скъпи…

— Не. Нали не желаем хората-планети да се чувстват неудобно да идват тук? Искаме домът ни да е убежище за тях, така че няма да го разгласяваме. Това ще е семейна тайна. Пресата ще се отнесе с тях като с изроди. Твърдо „не“.

Мама се нацупи като петгодишно хлапе.

— Стига де, знаеш, че съм прав — заубеждава я татко.

Тя скръсти ръце и се нацупи още повече. Обичаше да става на нейното.

— Естела, не обичам да се налагам, но този път няма да отстъпя. Ние сме просто домакини на почетните гости и такива ще си останем. Самата възможност да идват тук е чудесна — помисли колко можем да научим от тях. И бизнесът може да процъфти, да ни хрумнат още идеи, но никаква преса, и точка.

Погледнах мама, за да видя как ще реагира. Тя придоби свенливо момичешко изражение и запърха с мигли срещу баща ми.

— Оу, Бенджи — промълви, — обичам да проявяваш твърдост.

За бога — помислих. — Дано да не почнат да се целуват пред мен. Ама че отврат.

— Чуваш ли, Естела? Говоря сериозно — заяви татко, без да крие задоволството си от въздействието, което оказваше върху мама.

— О, чувам ви ясно, господин Бати, здравеняко — рече тя и плесна с ръце. — Ще им организираме много чаени партита. Вечери. Тиби, скъпа, покани ги всички възможно най-скоро. Може да се обадим на Никия да се погрижи за храната, за да опитат автентични карибски ястия. Какво мислиш? Тиби, гледай да разбереш дали някой не е вегетарианец, или не спазва някаква специална диета, като изключим Херми и алергията му към меда. (Леля Никия има собствен ресторант за вкусна карибска храна, каквато приготвяше и мама, преди да стане бизнес дама на годината. Обикновено поръчвахме вечеря от леля поне веднъж седмично.)

С татко се спогледахме усмихнати. Мама пак се отприщи, но този път поне беше в правилната посока.

— Но, мамо, не знам точно какво да правя. Дори не съм сигурна дали ще се запозная с всичките десет планети. Херми каза, че повечето момичета на зодиака се срещат с планетите, които преобладават в хороскопа им.

— Ами тогава не стой, ами погледни хороскопа си, дете! Какво чакаш?

— Чакам Херми, моят покровител, да ми се обади и да каже какво следва. Спомена нещо за Уран, но това бе всичко… Всъщност имаш право, може да опитаме и сами да отгатнем какво ми предстои.

Татко откачи рождената ми карта от стената до бюрото и тримата се наведохме над нея.

— Хм, като че ли се задава някакъв конфликт, фъстъче — отбеляза той. — За Уран знаем, че носи изненади, макар че изборът ти за Момиче на зодиака може да се брои за изненада. Какво друго? Хм, имаме Луна, която е свързана с емоциите, но пък това е типично за Луната.

— Да, но няма ли нещо по-значително? — попитах.

— Като говорим за конфликт… — започна мама, внезапно загубила интерес към моята карта, и вдигна друга, която стоеше наблизо. — Видя ли това?

Татко се обърна към нея.

— Това е картата на сестра ти.

Мама кимна.

— Ей на това му се казва конфликт. Марс, Венера и Луната, подредени така една срещу друга. Мисля, че най-накрая ще се разделят с Норис.

— Видях и неговата карта — кимна татко. — Наистина се очертава някакъв разрив.

— Меко казано — допълни тя.

— Ъъъ, Земята до мама и татко. Тук Момичето на зодиака — обадих се аз. — Мислех, че разглеждаме моята карта.

Мама махна с ръка, сякаш ме отпраща.

— Не, мила. Права си. Херми ще се свърже с теб. Сега какво ще кажеш да отидеш и да провериш как сме с хранителните запаси, докато с баща ти обсъдим проблемите на сестра ми? Ако ще се забавляваме, трябва да имаме достатъчно ядене и пиене.

Въздъхнах разочаровано. За един кратък миг си бях въобразила, че все пак аз ще съм в центъра на вниманието. Отново не бях познала. Въпреки това, беше жалко, че леля Маги и вуйчо Норис може да се разделят. Съжалявах да го чуя. Харесвах ги, но те наистина много се караха. И двамата са зодия Лъв. Известно е, че който е роден под този знак обича да е цар на джунглата и ако трябва да се бори за титлата с още някого, настава ад. Представителите на тази зодия могат да реват като истински лъвове — каква дандания само се вдигаше, щом тези двамата не успяваха да се спогодят. Но както всички Лъвове, те имаха също големи сърца и бяха много щедри, което компенсираше ревовете им. Леля и вуйчо имаха дъщеря — Ясмин — и за разлика от тях, които бяха олицетворение на чаровността, Ясмин беше жалка картинка. Беше на петнайсет и непрекъснато важничеше и се цупеше. Не и пред момчетата обаче — тогава внезапно се превръщаше в госпожица Слънчице. Беше зодия Близнаци, а близнаците обичат да флиртуват. Наричаше ме „превзета маниачка“ само защото един дъждовен следобед, когато ни бяха на гости, ме свари да подреждам гардероба си по цветове. Щом се опитах да й обясня, че го правя, за да намирам лесно нещата си, тя ме нарече „нещастница“. Мразя я. С малко късмет, ако леля и Норис се разделят, ще пратят Ясмин някъде далеч и няма да я видя никога вече. В Австралия например. Или на Луната.

— Хей, тате. Знаеш ли какъв е човешкият облик на Слънцето? — поисках да узная. — Забравих да питам Херми как изглеждат всички планети като хора и с какво се занимават.

— Ами ние го попитахме, докато ти беше в кухнята — обади се мама.

— И не сте ми казали? Мамооо! Аз съм Момичето на зодиака, ако си забравила, не ти.

Тя се подсмихна и ме погъделичка под брадичката.

— О, толкова си сладка, като си сърдита. Бенджамин, нали е сладурче, когато се нацупи?

Татко също почна да ме гъделичка и скоро се озовах на канапето, смеейки се до припадък. Сигурно съм единственият човек на света с такъв жесток гъдел.

— Просто ми кажи за останалите планети, тате — примолих се задъхано, след като ме пуснаха.

— Така, чакай да си спомня. Добре, Херми е…

— Куриер моторист — прекъснах го аз.

— Правилно — рече татко. — Венера. Какво знаеш за Венера, Тиби?

Въздъхнах. Ето как съм научила всичко, което знам за астрологията — баща ми обръщаше всеки прост въпрос във възможност да ми изнесе лекция.

— Венера управлява Телец и Везни и е планетата на любовта и красотата — отговорих уверено.

— Правилно. А тук на Земята държи салон за красота в Осбъри. Вечер пък води курсове „Как да откриеш богинята в себе си“.

— Яко — възкликнах и взех лист хартия от бюрото, за да си записвам информацията за хората-планети.

— Би трябвало да работи в агенция за запознанства — вметна мама. — Ако се видим, ще й го кажа. Ще е идеалното поприще за нея.

— Но, мамо, мисля, че те са тук, за да казват на нас — по-точно на мен — какво да правя, а не обратното.

— Къде го пише? Няма никакви правила. Херми даде ли ти списък с правила?

— Не. Да продължим с Марс. И преди да си ме попитал, татко, Марс управлява Овен и е бог на войната.

— Бивш морски пехотинец, инструктор по карате и самоотбрана.

— Разбира се! Отлично — изкоментирах, като добавих Марс в списъка си.

— Да видим дали можеш да отгатнеш с какво се занимава следващият, скъпа — предложи мама. — Да пробваме с… Юпитер.

— Планетата на щастието и изобилието, управлява Стрелец — издекламирах. — Хммм. Клоун?

Мама поклати глава.

— Уредник на тържества?

— Близо си — обади се татко. — Държи ресторант за деликатеси в Осбъри. Името на Венера е Неса, а той се казва Джо.

— Добре. Нека отгатна за Уран — продължих аз. — Управлява Водолей и е планетата на неочакваното и магическото. Амиии… фокусник?

— Отново не си далеч от истината, Тиби — отбеляза баща ми. — Има магазин за фокусници и интернет кафене. Нарича се Ури и също е в Осбъри. Знаех си, че всички се подвизават в околността.

— Кои останаха? — попита мама.

— Луната, Слънцето, Нептун, Сатурн и Плутон.

— Сатурн, учителят. Той е тук под името д-р Кронос, директор на училище — заяви татко.

— Идеално — рекох и си записах.

— Плутон, планетата на промяната — продължи той. — Занимава се с интериорен дизайн. Нептун, господарят на сънищата и цар на моретата — собственик на рибен ресторант и доколкото знам, притежава една-две лодки, с които развежда туристи.

Разговорът ни бе прекъснат от иззвъняването на телефона. Мама се обади и по изражението на лицето й личеше, че новините са лоши. След няколко минути затвори и се обърна към нас.

— Както и предполагах. Маги и Норис се разделят. Поне за известно време.

— Какво смятат да правят? — пожела да узнае татко.

— Ще си дадат време да премислят нещата. Тя отива при роднини в Ямайка, а той — на остров в Гърция, където да се успокои и да реши какво иска.

— Ясмин с майка си ли тръгва?

Мама поклати глава:

— Не може да зареже училището по средата на срока, защото ще изостане с материала. Попитаха ме дали може да остане у нас. Само за месец.

— За месец! — изтърсих. Дори един час, прекаран с Ясмин, би ме подлудил — добавих наум.

— Аха. Един месец. Така че, Тиби, скъпа, твоята стая е най-голяма, затова ще я настаним при теб.

— При мен? Защо не в стаята за гости?

И двамата прихнаха. Стаята за „гости“, обзаведена в сатурнов стил, в момента изобщо не ставаше за гости. Беше натъпкана до тавана с търговски мостри от стоката на мама, както и с всичко останало, на което не бяхме намерили място другаде — велосипеди, стари играчки, ролери, книги, стари дрехи и обувки, напъхани в черни торби за боклук. Вътре приличаше на магазин за втора употреба и беше толкова претъпкано, че вратата едва се отваряше. Бях си поставила за задача да изхвърля повечето неща.

— Можем да я изпразним — предложих. — И без това отдавна смятаме да я превърнем отново в прилична стая за гости.

— Можем — съгласи се мама, — но Ясмин пристига утре. Няма да успеем дотогава. Освен това къде ще сложим всички тези неща? Гаражът също е натъпкан до тавана.

— Защо не я настаним при Пат?

— Защото в таванската стая няма място за второ легло, а и тази година Пат завършва гимназия. На сестра ти и трябва място и тишина, за да учи, докато в твоята стая има едно свободно легло.

Вярно беше. Имаше още едно легло за случаите, когато Рейчъл оставаше да преспи у нас. Тъкмо премислях трескаво останалите възможности (като палатка в двора например), когато зодиакалният ми телефон изпиука, че имам съобщение.

— Охо, това е зодиафонът — възкликна мама. — Дай да видим. Дай да видим.

Бързо прегледах пощенската кутия с надеждата, че съм получила някаква добра новина.

— „Изненадите невинаги са това, което очакваш. С обич, Ури“ — прочетох съобщението аз.

Татко избухна в смях.

— Няма спор за това, нали, фъстъче? — каза той. — Уран е също и планетата на непокорството, освен на изненадите. Сега нали няма да станеш непокорна?

Мама също се разсмя, но аз не можех да се присъединя към веселието им. Не. Не. Не. Неее — закрещях наум. — Не е възможно изненадата ми да е пристигането на Ясмин. Това си е моят зодиакален месец. Той трябваше да е най-хубавият месец на всички времена. Сигурно има някаква грешка.