Звездно дете

Шеста главаСлънце и музика

В сряда вечерта заварих още един от хората-планети на гости. Този път беше Сони Олимпус, или господин О, както ми каза татко, че обичал да го наричат.

— Едър юнак — изкоментира мама, когато ми съобщи, че е в хола. Двамата с татко бяха впечатлени, както се почувствах и аз веднага щом го зърнах. Беше внушителен. Стоеше на дивана, пушеше пура и изглеждаше много красив — подобно на холивудска кинозвезда. От него струеше великолепие.

Дари ме с ослепителна усмивка.

— Ти сигурно си Тиби? Слънце в Дева?

— Да, точно така — отвърнах и се закашлях, понеже димът от пурата му дразнеше очите ми и ме задушаваше.

Господин О веднага я загаси.

— Отвратителен навик, извинявам се. Така, предполагам, че имаш типичните за Дева алергии — пшеница, млечни продукти, полени, непоносимост към цигарен дим?

— Някои, да — потвърдих и прекосих стаята, за да отворя прозореца.

— Колко неприятно. И тъй, малка госпожице, какво мога да направя за теб през зодиакалния ти месец?

— Какво, за мен ли? — изтърсих. Въпросът ме изненада, тъй като останалите хора-планети, които ни бяха навестили през седмицата, се интересуваха повече от родителите ми, отколкото от мен (с изключение на Селена). Вече бях започнала да приемам факта, че зодиакалният ми месец ще бъде провал — като нещо, за което пише в книгите, но не се случва в действителност. Обърнах се към него, след като отворих прозореца: — Ъъъ, можеш ли да ми кажеш къде е покровителят ми? Херми. Не отговаря на съобщенията ми. Подари ми специален телефон, но не мога да се свържа с него.

— Не зная къде е, но преди да мине в нелегалност, ме помоли да те навестявам, докато го няма — рече Сони с поредната искряща усмивка. — Неприятно е да имаш ретрограден Меркурий в хороскопа точно когато си Момиче на зодиака, но понякога се случва. При всеки е различно и ако планетите са се наредили по определен начин, не може да се стори кой знае какво.

Почна да ми става симпатичен.

— Мисля, че се надявах на изключение, като се има предвид, че съм Момиче на зодиака този месец. Чудех се дали от мен се очаква нещо, или дали не съм направила нещо нередно?

Сони затвори очи за момент.

— Добре. Да видим дали ще си спомня. Погледнах хороскопа ти, преди да дойда. Уран ти е подготвил изненада. Той появи ли се?

— Ури ли? Не.

Господин О вдигна рамене.

— Е, той си е своенравен. Бунтарят на зодиака, както вероятно знаеш. Обикновено прави обратното на това, което се очаква, затова винаги очаквам неочакваното, ако ме разбираш. Така, какво друго? О, да — Марс и Слънцето са в опозиция в първи дом. Работата на Марс е да носи неприятности вкъщи. Някакви неприятности при теб, хлапе?

— Нещо такова. Ъм, семейни работи — казах, поглеждайки към мама. Не ми се щеше да говоря много-много пред нея за това колко ненавиждах присъствието на Ясмин в стаята си, за да не ме помисли за егоистка. — Ъм… имам съквартирантка.

— Наложи се да приюти в стаята си братовчедка си — намеси се мама. — Родителите й се разделят и понеже и двамата са Лъвове, никой не отстъпва…

— Мога да си представя — рече с разбиране Сони.

— Така че Ясмин ще поостане — добави мама.

— О, разбирам. Значи, Тиби, обичаш стаята ти да е подредена и да се радваш на лично пространство, така ли? — попита Сони.

Кимнах.

— Татко каза, че момичетата на зодиака често са изправени пред повратен момент в живота си, затова реших, че моят повратен момент е съжителството с Ясмин. Сякаш трябва да науча нещо от това.

Мама ме погледна с гордост.

— Тиби е много умно момиче — похвали ме тя. — Доста бързо схваща нещата. Грижи се за цялото домакинство още от десетгодишна. Справя се по-добре от всички нас, взети заедно. Старае се всичко да е в пълен порядък. Нищо чудно да ръководи някоя голяма фирма, като порасне. Само почакайте и ще видите.

Опитах се да пусна скромна усмивка, но Сони въобще не изглеждаше впечатлен.

— Хммм. Излиза, че този аспект е възникнал, за да предизвика някакъв семеен проблем — продължи той. — Ще премине. Всичко преминава. А и Юпитер ще е в силна позиция при пълнолунието в края на месеца, така че това ще е добре. Но кое е основното през този месец? Труден аспект към Сатурн. В хороскопите на всички момичета на зодиака винаги има трудни аспекти към Сатурн.

— И татко каза същото. Каза още, че Сатурн е учителят — този, който ти преподава важни уроци в живота, когато присъства в хороскопа ти. Чудех се дали не е свързано с братовчедка ми. Много мислих по въпроса. Бях против идването й в началото и присъствието й все още не ми се нрави особено, но сметнах, че може би това е проблемът. Трябва да се науча да преодолявам егоизма си.

— Не. Не е в това проблемът — отсече Сони.

— Но защо не?

— Нещата никога не са толкова прости при Сатурн. Току-що ти ми каза точно как би трябвало да постъпиш в тази ситуация. Разбрала си ситуацията, извлякла си поуката. Но урокът, който трябва да научиш от Сатурн, е по-сложен, по-дълбок.

— Какъв може да е този урок? Доктор Кронос беше тук онзи ден, но почти не говори с мен. Ще ми помогнеш ли?

Сони отново грейна.

— Може би да, може би не. Виждаш ли, месецът на Момичето на зодиака винаги преминава така, както тя си го направи. Не можеш да имаш определени очаквания, понеже при всеки е различно. А сега, какво ще кажеш да пуснем малко музика, да събуем обувките си, да се настаним удобно и да се отпуснем?

Да си събуем обувките? Да се отпуснем? Този с всичкия си ли е? — запитах се наум. Не беше време за това. Тъкмо се бях върнала от училище и имах да изпълнявам цял списък със задачи.

— Не мога. Имам домашни и…

— Ще ги напишеш по-късно — предложи мама, събу обувките си и свенливо погледна Сони.

Той стана, също се събу, извади компактдиск от джоба си и го пъхна в CD плейъра.

— Да послушаме малко лятна електронна музика. Идеално пасва на тази дъждовна вечер. Специално съм я избрал — от любимите ми изпълнители — обясни той. — Така, да пуснем щорите. Запалете свещ, госпожо Бати, ако желаете, и нека всички се отпуснем и да се насладим на присъствието си в тази чудесна стая.

Холът ни беше посветен на Скорпиона. Наричах го готическата стая, защото бе боядисана в кървавочервено, с призрачни картини на тъмни ангели и гарвани по стената и огромни сребърни свещници над камината — много драматично. Не беше любимото ми помещение в къщата, отчасти защото от картините ме побиваха тръпки, но и защото тежките кадифени завеси събираха много прах и винаги, когато ги почиствах, ми се изостряше алергията. Мама запали свещ.

— Добре, нека всички да легнем на пода — предложи Сони.

— Може ли да ме извините? — попитах. — Наистина съм заета, имам куп домашни и…

— Тиби е отличничка — вметна мама. — Никога не се налага да й напомняме за домашните, както на другата ни дъщеря.

— Наистина ли? Е, дори отличниците понякога се нуждаят от почивка. Как си почиваш, хлапе?

— Амиии… играя на компютъра. Не знам. Решавам кръстословици понякога. Обичам да правя нещо. Така си почивам.

— Добреее — отбеляза Сони. — Да, хубаво. Добре е да се върши нещо. Отлично, но трябва да откриеш равновесието. Нали разбираш: светлина и мрак, ин и ян, сладко и горчиво. Затова — хайде, събувай се и лягай.

Мама ме подкани с многозначителен поглед да направя каквото ми се казва, така че събух обувките си и легнах на пода.

— Пусни диска, приятелко Естела — нареди Сони и се излегна на килима. — Едно, две, три, да се насладим на мига с тази прекрасна музика.

В този момент стаята се изпълни със звуците на стотици цигулки. Затворих очи и се заслушах.

Никога не съм правила нещо подобно — заразсъждавах. — Рейчъл няма да повярва. Слушала съм подобна музика, но само когато е вървяла за фон. Ох, засърбя ме кракът. — Изправих се, почесах левия си крак и пак легнах. — Дали мама и Сони са със затворени очи? — Не се стърпях и надникнах. Да, и двамата изглеждаха много спокойни. — Добре, затварям очи. Хайде, Тиби, отпусни се. Чудя се колко време ще ми трябва за домашната по френски. А и проекта по история трябва да правя. И сигурно пак ще се наложи да ида на пързалката, макар че едва ли някога ще се науча да карам кънки. Ох, сега пък главата ме засърбя. — Почесах се по челото.

— Стига си шавала, Тиби — обади се мама. — Такова е шило. Не я свърта на едно място. Дори докато гледа телевизия, непрекъснато потропва с крак.

— Просто слушай музиката — посъветва ме Сони с унесен глас. — Остави мелодията да те обгърне.

Заболя ме гърбът. Твърдият под ме убиваше, макар да бяхме на килима. Все пак се опитах да слушам музиката. Беше доста хубава. Много успокояваща, но скоро умът ми отново заработи. Луда работа. Все едно главата ми беше пълна с хора, които коментираха какво се случва и съставяха списъци със задачи. Списъци ли? Това трябваше да правя и аз — списък със задачи. Но този вид списъци не бяха единствените, които правех. Имах цели тетрадки, изписани със списъци. Списъци с любимата ми музика, с любимите ми филми. Списъци с храни, които харесвах, и с такива, които не обичах. С любимите ми хора. С любими книги. Списъци с тревогите ми. С нещата, които не харесваха на котката ми. С целите, които си набелязвах. Обожавах списъците. С тях се чувствах в безопасност. Също така обичах да слагам отметки на нещата, които съм свършила, в списъците със задачи. Хоп, хоп, хоп. Изпълнено. Чувството, че си постигнал нещо, винаги е хубаво. Ето така си почивах. Като съставях списъци и като вършех работа, а не като се излежавах в тъмни стаи.

— Не слушаш музиката, Тиби — обади се Сони. — Отпусни се. Успокой се. Не мисли за нищо.

Насочих съзнанието си отново към музиката, но не задълго. Просто умът ми постоянно работеше. Харесвах господин О, но от него нямаше голяма полза. Отворих очи и се загледах в тъмния таван.

Ясмин подаде глава през вратата, огледа обстановката и направи неодобрителна физиономия.

— Ауди хора — заяви и затвори.

Този път трябваше да се съглася с нея. Кой да предположи, че да се отпуснеш ще е такъв зор?