Звездно дете

Осма главаПодготовка

— Списък ли правиш? — попита Рейчъл, когато в петък ме видя да седя пред училище преди часовете.

— Да. Предстои голямо събитие довечера — отвърнах и й показах бележника си.

— Дълъг списък. Какво ще става довечера? — полюбопитства тя.

— Мама е поканила всички хора-планети на вечеря и реших, че трябва да се заема с организацията.

— Така ли? И защо? — попита, като пак прегледа списъка ми.

— Мисля, че всички са отвеяни. Сериозно. Абсолютно дезорганизирани са. Забравили са какво са длъжни да правят. Смятам, че им е нужна секретарка или някой, който да им съставя програмите и да внася ред.

Рейчъл ме погледна с недоверие.

— Не знам. Искам да кажа, те са хората-планети, а ти си Момичето на зодиака. Не трябва ли те да ти казват какво да правиш?

— В това е проблемът. Не ми казват нищо. Повечето пъти, като се прибера вкъщи, сварвам един-двама от тях да се излежават в татковия кабинет или в градината — и да не правят нищо. Ще речеш, че са на курорт. Нали ти разказах за онази вечер, когато Сони беше у нас? Когато слушахме музика, излегнати на пода? Извинявай, но това си беше жива загуба на време. А Селена, колкото и да е мила, трябва да се стегне малко. Прекалено е емоционална. Ту плаче горко, ту избухва в смях. И Неса, която само се мотае и лакира ноктите на всички. Ама моля ти се — нима е забравила коя е?

Рейчъл все още изглеждаше обезпокоена.

— Не знам, Тиби. Просто ми се струва, че у вас се чувстват като у дома си. И как да ги вини човек — сигурно това е техният дом мечта.

— Може би, но със сигурност имат някакви задължения като планети.

— Да, но дори хората-планети заслужават малко отпуска, не мислиш ли? И вероятно си е тяхна работа как избират да си починат. Имам предвид, че не можеш да контролираш планетите, нали?

— Няма да се опитвам да ги контролирам!

— Сама знаеш каква си понякога.

— Какво искаш да кажеш? Каква съм?

— Ами от време на време обичаш… да командваш парада.

— Аз? Да командвам? Друг път. Рейчъл, стани!

Тя моментално се изправи.

— Това беше шега, Рейчъл.

— О, ясно. Но ти наистина искаш нещата да стават на твоето.

— Искам нещата да стават както трябва, това е. Например вкъщи — ако не кажа на всеки какво да прави, вероятно никога няма да се храним или да имаме чисти дрехи. А мама и татко са доволни, когато подреждам гардероба им по цветове. Така много лесно намират каквото търсят. Трябва да пробваш и ти. Всички тъмни дрехи — заедно, всичко бяло — на едно място, всички хавайски ризи на татко — в отделен куп. И изглежда по-добре. Аз движа домакинството — това не е контролиране. Нарича се организация. Просто искам всичко да се прави както трябва през специалния ми месец.

Рейчъл сви рамене.

— Твоя работа. Какво смяташ да правиш?

— Ще вечеряме и после с всички тях заедно се надявам да съставим някакъв план…

— И може би някакви списъци — добави Рейчъл.

Имах чувството, че малко ми се присмива. Прави го, когато смята, че навлизам във фазата „ще превзема целия свят“.

— Да, списъци. Смятам да синхронизирам датите в календара този месец с тези, които изпъкват като важни в рождената ми карта. Искам да се уверя, че ако някой човек-планета има да изпълнява някаква роля в живота ми, то той няма да ме забрави или пренебрегне. Като например Сатурн — въпреки силното му присъствие в хороскопа ми, миналата вечер, когато беше у нас, почти не ми обърна внимание. Беше забил нос в една от татковите книги. Освен това подозирам, че не е останал много доволен, като е разбрал, че Сатурновата стая е превърната в склад — но поне не се разплака като бебе, както направи Селена, когато узна, че Пат я е пребоядисала.

Рейчъл се разсмя.

— Горките хора-планети. Изглежда, им предстои сурово хокане.

— В никакъв случай. Само… леко напомняне.

Тя стисна ръката ми.

— Само те занасям, Тиби. Обаче за едно си права. Някои хора наистина имат нужда от организация и само ти можеш да им я създадеш! Затова кажи какво ще приготвиш за вечеря?

— Храната е лесната част. Леля Никия ще се погрижи за нея, както обикновено.

— Супер! — възкликна Рейчъл. — Какво друго си намислила?

— Ще ги настаня да седнат по същия начин, както са разположени в картата ми.

— Какво имаш предвид? Знаеш, че не разбирам много от астрология.

— В рождената карта, в зависимост от разположението им по време на раждането, планетите се намират под различни ъгли една спрямо друга. Например може да са: в съвпад — това означава, че са на осем градуса орбис една от друга; в секстил — когато са на шестдесет градуса една от друга; в квадратура — значи на деветдесет градуса; в тригон — на сто и двадесет градуса; или в опозиция — което означава на сто и осемдесет градуса една от друга.

Рейчъл вдигна ръка и заговори като робот:

— Системата претоварена. Опасност от мозъчен взрив. Искаш да кажеш, че астрологията не е проста работа, нали? Поне за мен. Все едно ми заговори на гръцки, като започна да обясняваш за тригони, секстили и други подобни.

— Нещо такова — засмях се. — Не си го слагай на сърце, Рейч. Това просто означава, че ще ги разположа в правилния ред.

— Може ли и аз да дойда? Ще ти помогна с организацията, стига да ми даваш указанията на чист английски, а не на астрожаргон.

— Нямаш проблем. Вече питах мама и тя каза, че може.

Рейчъл плесна с ръце.

— Супер. О, но… боже, ами ако забравя кой кой е?

— Помислила съм за това — отвърнах и откъснах един лист от бележника си. — Ето. За теб е — списък с информация за всеки гост, за да си подготвена.

Тя взе списъка и го заразглежда.

— Благодаря. Така по-лесно ще ги запомня — призна тя. — Наистина си помислила за всичко.

— Опитвам се.

— А какво ще правим с антизвездите? Ясмин и Пат?

— Щом чуха за вечерята, двете мигом се заеха да звънят на приятелки и познати, за да намерят къде да се изнесат. Дано да успеят. Всъщност нямам търпение Ясмин да си замине завинаги. Съжителството с нея е ужасно. Държи се с мен, сякаш съм най-противният човек на света, което въобще не е честно. Аз поне в началото се опитах да се спогодя с нея, но тя не си мръдна и пръста в тази посока.

Рейчъл въздъхна.

— Тийнейджърите често създават проблеми.

— И ние сме тийнейджъри, Рейч — напомних й. — В случай че не си забелязала.

— Знаеш какво имам предвид — по-големите от нас. Мислят си, че знаят всичко. Моята стратегия е да се преструвам, че не съществуват. Така. Всички планети ли ще дойдат?

— Без Херми. Започваме в седем. Тогава те искам на позиция.

— Или в опозиция, или каквото там беше — пошегува се Рейчъл.

Плеснах я леко по ръката.

— Ха-ха, много смешно. Млъквай или ще ти направя още един списък.

Подготовката за събитието беше в разгара си, когато се прибрах — тъкмо навреме за подреждането на масата. Мама беше в стаята си и не я свърташе от вълнение. Върху леглото й бяха нахвърляни осем различни тоалета.

— Не знам какво да облека — въздъхна тя, докато пробваше една синя рокля. Огледа се в огледалото. — Не е ли прекалено официална? Дали не ме прави дебела?

— Не, изглеждаш страхотно. Всичките тоалети са прекрасни — уверих я. Отворих бележника си и прегледах един от списъците.

— Ъъъ… просто проверявам дали знаеш какво ще правиш довечера.

— Да. Разбира се. Ще поднасям напитките, нали?

— Правилно. Нали каза, че ще съставиш менюто с напитките, от което да избират гостите?

— Готово е — заявих. Цялата предна вечер бях разучавала имена на коктейли в интернет, за да ги пригодя към видовете безалкохолен плодов пунш на леля Никия. — Искаш ли да го погледнеш?

Подадох й списъка да го разгледа.

— Великолепни са, скъпа. Ти си истинска звезда — похвали ме тя.

— Не, те са звездите — пошегувах се. — С Рейчъл ще поемаме палтата на гостите.

— Никия кога ще донесе храната и пунша?

— Малко преди седем. От нас се иска само да налеем напитките и да стоплим храната, както обикновено. Пуншът ще е в десет варианта, с различен плод във всеки, така че всяка планета да има свое собствено питие.

— Отлично — одобри мама. — Смятам, че ще останат доволни. Проверих — никой от тях не пие алкохол, затова няма нужда да предлагаме.

— Защо не пият алкохол? — полюбопитствах.

— Господин О каза, че преди са пиели божествен нектар, който не можел да се сравни с нищо друго, но все пак още не са опитали плодовия пунш на леля ти Никия.

— Сигурна съм, че ще се влюбят в него. Искам това да бъде идеалната вечер, а ти?

Мама кимна.

— Ще бъде.

— Кога ще се върне татко?

— Навреме. Прави запис на предаването си за следващата седмица и има среща с фигуристката. Как вървят твоите тренировки?

— Напредвам — излъгах. Не исках да й развалям настроението, като й разкажа какъв безнадежден случай съм в пързалянето.

За щастие тя беше прекалено погълната от приготовленията за вечерята.

— Бенджи каза, че е получил отговор от всички, с изключение на…

— Херми — довърших вместо нея.

— Да — кимна. — Марс и Плутон също не могат да дойдат. Марио води курс по самоотбрана, от който не може да се измъкне, а Пи Джей, Плутон, ще прави основен ремонт на къщата си. Но не унивай, скъпа! Не всяко момиче има шанса да посрещне в дома си такива гости, макар и някои от тях да липсват.

Малко се вкиснах, задето бяха успели да дойдат при родителите ми, докато мен ме няма, а не можеха да разместят графиците си, за да присъстват на специалната вечеря. Но бях твърдо решила, че нищо няма да е в състояние да развали моята вечер.

— Знам. Няма да се разстройвам заради това. Мисля, че ще е много забавно, дори да не сме в пълен състав.

— Така и трябва — усмихна се мама.

В съседната стая Ясмин говореше по телефона с някаква приятелка.

— Трябва да се махна оттук довечера — оплака се тя. Въобще не се постара да снижи гласа си, когато влязох. — Шантавите ми роднини устройват вечеря за още по-шантавите си приятели.

Чудесно! — възкликнах наум. — Напълно ме устройва. И без друго не исках да се навърта наоколо със способността си да разваля удоволствието на хората. Отидох и затраках по клавиатурата на компютъра си, докато приключи разговорът. Въведох списъка с гостите, след което заградих имената им в рамки за прегледност. Усетих, че Ясмин е застанала зад гърба ми и ме наблюдава.

— Какво правиш? — попита след секунди.

— Пиша имена — обясних и дръпнах страницата надолу, за да не й позволя да види прекалено много от написаното. Не ми се щеше да й замирише на купон.

Тя разглеждаше екрана.

— Нептун. Венера. Юпитер… — прочете. — Да не устройвате маскен бал?

— Нещо такова — отвърнах. Не исках да й обяснявам какви са гостите, в случай че почне да задава въпроси и научи за безследно изчезналия ми покровител. Щеше да ме спука от подигравки.

— Вашите са пълни откачалки — заяви.

Усмихнах й се в отговор. Идваше ми да й кажа нещо за нейните, но стиснах зъби и замълчах.

— Да, предполагам. Ти къде отиваш?

— Ще спя при приятелка. И Пат ще дойде.

Урааа — казах си. — Цялата стая ще е на мое разположение за една вечер, а може и Неса да благоволи да ми обърне малко внимание.

— О, ами добре. Приятно изкарване — пожелах й аз.

След десет минути навън изсвири клаксон на автомобил и двете с Пат излязоха. По-добре не можеше и да стане. Съсредоточих се в компютъра си и почнах да разглеждам в мрежата снимки на различните планети. Идеята ми беше да разпечатам малки картички, които да поставя на местата им за сядане. Като приключих с писането на имената, разпечатах и последния си списък със задачи за деня:

Макар че планетите нямаше да са в пълен състав, поне останалата част от плана вървеше прекрасно. Вечерта обещаваше да е изключителна. Нямах търпение да започне.