Анн от „Ингълсайд“

16

— Реших, че трябва да дойда лично тук и да ти обясня всичко за този телефонен разговор, мила — започна мис Корнелия. — Станала е някаква ужасна грешка… О, толкова съжалявам… Братовчедката Сара изобщо не е умряла.

Анн успя да потисне усмивката си и предложи стол на мис Корнелия, за да се разположи до нея на верандата. А Сюзън вдигна очи от колана, който плетеше на една кука за племенницата си Гладис, и съвестно я поздрави:

— Добър вечер, мисис Маршал Елиът.

— Тази сутрин се обадиха от болницата, че е починала в съня си, и аз се почувствах длъжна да те уведомя, тъй като тя беше пациент на доктора. Оказа се обаче, че това била друга Сара Чейз, а братовчедката Сара — безкрайно съм доволна да ти го кажа — си е жива и здрава. Тук наистина е прекрасно, а въздухът е толкова свеж, Анн. Винаги съм казвала, че ако някъде подухва ветрец, то това е в „Ингълсайд“.

— Двете със Сюзън тъкмо се наслаждавахме на очарователната звездна вечер — отвърна Анн, остави настрана розовата рокля от набран муселин, която шиеше за Нан, и кръстоса ръце в скута си. Посещението беше достатъчно извинение, за да помързелува известно време и тя му се зарадва. Днес нито тя, нито Сюзън имаха възможност да си откраднат поне малко свободно време.

Всеки момент щеше да изгрее луната, но мигът преди нейната поява беше още по-прекрасен. Цветовете на оранжевия крем „ярко грееха“ покрай пътеката, а ефирното ухание на орловите нокти прииждаше на талази върху крилете на ленивия вятър.

— Погледнете само това море от макове покрай оградата, мис Корнелия. Тази година двете със Сюзън сме много горди с нашите макове, макар да нямаме никаква заслуга за това. През пролетта Уолтър неволно разсипа там един пакет макови семена и ето ти го резултата. Всяка година се случва по някоя прекрасна изненада като тази.

— Много харесвам маковете, макар да са толкова нетрайни — призна мис Корнелия.

— Живеят само по един ден, затова пък колко са величествени и великолепни през краткото си съществуване — продължи мисълта й Анн. — Не е ли това по-благосклонна орис, отколкото да си ужасна, твърда, сякаш вкочанена циния, която сякаш живее вечно. Това са единствените цветя, с които ние не успяхме да се сприятелим.

— Да не би да колят някого в Долчинката? — попита внезапно мис Корнелия.

И наистина звуците, които се носеха оттам, сякаш идваха от побит на кол човек. Но Анн и Сюзън толкова бяха свикнали с тях, че изобщо не се разтревожиха.

— Пърсис и Кенет играят с нашите деца по цял ден. А що се отнася до мисис Чейз, Гилбърт замина в града рано тази сутрин, така че сигурно вече е научил как стоят нещата. Много съм доволна, че тя се оправя… Другите лекари не се съгласиха с диагнозата на Гилбърт и той все пак малко се притесняваше.

— Преди да постъпи в болницата, Сара ни закле да не я погребваме, ако не сме напълно сигурни, че е мъртва — рече мис Корнелия, повявайки си царствено с ветрилото, докато се чудеше как съпругата на доктора успява да остане свежа като праскова дори в най-горещите и душни дни. — Виждате ли, ние винаги сме подозирали, че мъжът й май го погребаха жив… Във всеки случай изглеждаше сякаш само е заспал. Но никой не помисли за това, додето не стана прекалено късно. Той беше брат на онзи Ричард Чейз, който купи фермата на стария Мурсайд и през пролетта се пренесе от Лоубридж. Голям чешит е. Твърди, че дошъл тук, за да си отдъхне и да се освежи, вместо като в Лоубридж по цял ден да виси по прозорците…

„… И да дебне старите прислужници“, щеше да завърши мис Корнелия, но го премълча, за да не засегне Сюзън.

— Срещнах дъщеря му Стела… Дойде на репетицията на хора. Май двете доста си допаднахме.

— Стела е наистина много мило и сладко момиче, едно от малкото, които все още се изчервяват. Винаги съм я харесвала. Двете с майка й бяхме много близки приятелки. Бедната Лизет!

— Млада ли почина?

— Да, когато Стела бе едва на девет. Ричард сам я отгледа, а той е неверник до мозъка на костите. Казва, че жените били важни само биологически, каквото и да означава това. Все ги разправя едни такива големи приказки.

— Затова пък изглежда я е възпитал много добре — каза Анн, убедена, че Стела Чейз е най-очарователното момиче, което е виждала през живота си.

— О, никой не може да намери кусур на Стела. При това не отричам, че Ричард има немалка заслуга за нейното добро възпитание. Но въпреки това е непреклонен по въпроса за младите мъже. Не е позволил на горката Стела нито едно романтично преживяване досега. Той подлага на такава унищожителна критика и саркастични подмятания всеки младеж, който се завърти около нея, че те си плюят на петите и не смеят да се обърнат назад. Няма човек с по-отровен език от неговия. Нито Стела може да го промени, нито пък на майка й се удаде да го направи, Просто не знаят как да го постигнат. Той е много опак човек.

— На мен пък ми се стори, че Стела е безкрайно предана на своя баща.

— О, наистина е така. Тя го боготвори. Няма по-сговорчив човек от него, щом веднъж постигне своето. Но трябва все пак да прояви здрав разум относно сватбата на Стела. Сигурно си дава сметка, че няма да живее вечно, макар ако чуеш как говори, ще речеш, че точно това си мисли! Вярно, още не е стар… Ожени се твърде рано. Затова пък в техния род почти всички са измрели от удар. И какво ще прави Стела, когато той си отиде? Не й остава нищо друго, освен да остане стара мома и да се сбръчка като печена ябълка.

Сюзън вдигна очи от една особено трудна за изплитане роза на колана и решително каза:

— Не одобрявам, когато някой стар мърморко вгорчава живота на младите.

— Но ако Стела обикне истински някого, тогава мнението на баща й едва ли ще има някакво значение.

— Ето тук ти е грешката, мила Анн. Стела никога няма да се задоми за човек, когото баща й не одобрява. И ще ти кажа за още един, чийто живот ще бъде почернен съвсем наскоро — Алдън Чърчил, племенникът на Маршал. Мери е решена на всяка цена да отлага женитбата му колкото може по-дълго. Тя е още по-непримирима и от самия Ричард. Да беше ветропоказател, щеше да сочи север всеки път, когато вятърът задуха на юг. Както знаете, тя е господарка на земята, докато Алдън се ожени, после той става собственик. Затова всеки път, когато излезе с някое момиче, тя дава мило и драго да развали работата.

— Мигар наистина е способна на такова нещо, мисис Маршал Елиът? — сухо попита Сюзън. — Други пък мислят, че Алдън вятър го вее на бял кон. Чувала съм на това да му казват флиртуване.

— Алън е хубаво момче и момичетата тичат подир него — отвърна мис Корнелия. — Аз не мога да го виня, че най-напред им завърта главите, а после ги зарязва, за да им даде урок. Между всичките обаче имаше едно-две добри момичета и той наистина ги харесваше, но Мери успя да осуети всичко овреме. Сама ми го призна. Каза, че се посъветвала с Библията — тя винаги се „съветва“ със Светото писание и все открива там по някой стих, който предупреждава Алдън да не се жени. Вече трудно търпя тези нейни приумици. Какво й пречи да отиде в църквата и да бъде като останалите почтени хора около залива „Четирите вятъра“? Обаче не, тя трябва да измисли някаква своя религия и да ни хвърля прах в очите, че се „съветвала с Библията“. Миналата есен, когато се разболя онзи толкова скъп и породист кон, това й излезе четиристотин долара, защото вместо да изпратят за ветеринар в Лоубридж, се довериха на стиха, който тя намерила в Библията: „Бог дава и Бог взема. Благословено да е Името Божие“. Така че не повикаха ветеринар и конят си отиде мърцина. Много странно предоверяване на Светото писание е това според мен, Анн. На това аз по-скоро му викам непочтителност. Казах й го право в очите, но тя само ме погледна накриво. И още нещо — не дава дума да се издума за телефон у тях. Да не мислиш, вика ми, че ще говоря в някаква кутия, която виси на стената?

Мис Корнелия замълча само колкото да си поеме дъх. Приумиците на снаха й винаги я вадеха от равновесие.

— Алдън изобщо не прилича на майка си — каза Анн.

— Алдън целият се е метнал на баща си — най-милият и представителен човек, който никога не постъпва така, както обикновено правят мъжете. А защо е избрал да се ожени точно за Мери и до днес остава загадка за цялата фамилия Елиът. Те щяха да са доволни за когото и да се омъжеше тя, само и само да не остава стара мома. Нейният инат винаги е бил в излишък, пък и беше същинска върлина като момиче. Е, наследи и много пари — леля й Мери остави всичко на нея… Но едва ли това е главната причина. Джордж Чърчил беше истински влюбен в нея. Умът ми не побира как Алдън понася прищевките на майка си, но той е наистина добър син.

— Знаете ли какво ми хрумна току-що, мис Корнелия — възкликна Анн с дяволита усмивка. — Няма ли да е прекрасно, ако изведнъж Алдън и Стела се влюбят един в друг?

— Това е малко вероятно, те едва ли ще си допаднат. Пък и Мери няма да го позволи, а Ричард просто ще покаже вратата на един прост фермер, макар самият той да е точно такъв. Освен това Стела не е от онези момичета, които Алдън харесва — него го привличат веселите блондинки, които избухват в смях само пръст да им покажеш. Пък и Стела едва ли ще се захласне по него. Дочувам, че новият пастор в Лоубридж я гледал със зяпнала уста.

— Той не е ли твърде хилав и късоглед? — попита Анн.

— А и очите му са толкова изпъкнали — допълни Сюзън. — Сигурно е ужасно, когато се опита да гледа влюбено и сантиментално.

— Добре поне че е презвитерианец — натърти мис Корнелия, сякаш това беше достатъчно да изличи всички недостатъци на неговата външност. — Е, май е време да тръгвам. Ако стоя прекалено дълго на открито в тази влага, невралгията ми ще започне да се обажда.

— Ще ви изпратя до портата.

— Всеки път, когато си с тази рокля, ми приличаш на същинска кралица — възкликна с нескрито възхищение и без всякаква връзка мис Корнелия.

При портата Анн срещна Оуен и Лесли Форд и ги покани на верандата. Сюзън беше влязла вътре да приготви лимонада за доктора, който току-що се прибра у дома. Точно по това време и децата се изкатериха по стръмния склон откъм Долчинката, уморени до смърт, но щастливи.

— Докато идвах насам, гласовете ви кънтяха над цялата околия — каза Гилбърт.

Пърсис Форд тръсна гъстите си букли с цвят на мед.

— Играехме на пустинни дервиши, затова и трябваше да надаваме вой като тях — обясни Кенет.

— Виж си само ризата на какво прилича — сурово каза Лесли.

— Цопнах в калния пай на Ди — с огромно задоволство отвърна Кенет. Той никак не харесваше тези колосани и безупречно чисти ризи, с които майка му го прати в Глен Сейнт Мери.

— Скъпа мамо — започна Джем, — разрешаваш ли да взема онези стари щраусови пера, които само събират прах на тавана, за да ги зашия на панталона си като опашка? Утре ще изнесем цирково представление и аз ще бъда щраус. Освен това ще има и слон.

Уолтър през цялото време стоеше настрани от общия разговор — беше страшно уморен и предпочиташе да се крие зад гърба на майка си, седнал на стъпалата към верандата и склонил чернокосата си глава върху нейното рамо.

Всички бяха щастливи под златните лъчи на залеза в края на този великолепен ден. Камбаната на църквата отвъд пристанището прозвъня леко и мелодично. Луната вече постилаше своята пътека през залива. Над дюните трептеше сребриста мъгла. Във въздуха се носеше острият дъх на джоджен и невидими рози, чийто сладък аромат чак засядаше на гърлото. Анн гледаше замечтано някъде над ливадата и очите й, въпреки нейните шест деца, бяха още като на момиче. После мисълта й се пренесе към Стела Чейз и Алдън Чърчил, докато Гилбърт не й предложи едно пени, за да научи над какво толкова се е замислила. 

— Смятам сериозно да се заема със сватосването на двама млади — отвърна Анн.

Гилбърт се престори на отчаян и шеговито огледа събеседниците си.

— Винаги съм се боял, че това рано или късно пак ще се случи. Направих всичко по силите си, но никой не може да отклони от пътя й една истинска сватовница. Анн има много лека ръка и двойките, които е събрала, са същински рояк. На нейно място не бих могъл да мигна по цяла нощ, ако на съвестта ми тежи такава отговорност.

— Не можеш да отречеш, че всички живеят щастливо — запротестира Анн. — Наистина имам призвание за това. Помисли за двойките, в чието сватосване имам пръст или най-малкото се предполага, че съм взела участие: Теодора Дикс и Людовик Спийд, Стивън Кларк и Приси Гарднър, Джанет Суийт и Джон Дъглас, професор Картър и Есми Тейлър, Нора и Джим, Дави и Джарвис…

— О, предавам се! Тази моя жена никога не губи вяра, Оуен. Сигурно напразно все се вълнува от нещо, но аз се примирих с мисълта, че ще е така, докато не порасне.

— А според мен тя има пръст и в още едно сватосване — отвърна Оуен, отправяйки щастлива усмивка към жена си.

— Не е моя заслугата — обади се Анн. — Вината за това е изцяло на Гилбърт. Как ли не го разубеждавах да не праща на операция Джордж Мур. Колко безсънни нощи прекарах. А сега понякога се будя, потънала в студена пот при мисълта какво щеше да стане, ако бях успяла.

— Хората твърдят, че само една щастлива жена има дарбата да сватосва — рече Гилбърт. — Та кои са жертвите, които си набелязала този път, Анн?

Но Анн само се усмихна в отговор. Сватосването трябва да се извършва при пълна дискретност, затова има неща, които не можеш да споделиш дори със собствения си съпруг.