Анн от „Ингълсайд“

21

Когато една вечер в края на март Гилбърт и Анн тръгнаха на вечеря в Шарлоттаун, Анн облече новата сребристозелена рокля, украсена със сърмена гарнитура по врата и китките, а от накитите избра подарения от Гилбърт изумруден пръстен и огърлицата на Джем.

— Не намираш ли, че мама е много красива, Джем? — гордо попита Гилбърт.

След вечеря Джем тръгна към селото, за да напазарува по списъка, даден му от Сюзън, а докато чакаше в магазина на мистър Флаг притеснен, че Сиси може да влети всеки момент и да започне да се превзема, както правеше обикновено, се случи нещо ужасно.

Две момичета стояха пред витрината, където мистър Картър Флаг държеше огърлиците, гривните, иглите и шнолите за коса.

— Виж колко са прекрасни тези перлени нанизи — каза Аби Ръсел.

— Говориш така, сякаш са истински — отвърна Леона Рийз.

И двете отминаха, без да подозират дори какво са причинили на малкото момче, което седеше върху буренцето с пирони. Джем остана така още дълго време — не беше способен да помръдне дори кутрето си.

— Какво ти е, синко? — попита мистър Флаг. — Изглеждаш ми болен.

Джем извърна очи, а в тях се четеше цялата мъка на света. Устата му беше пресъхнала.

— Моля, кажете ми, мистър Флаг… Тези огърлици… са от истински перли, нали?

Мистър Флаг шумно се разсмя.

— Не, Джем. Съжалявам, но никъде не можеш да намериш истински перли за петдесет цента. Огърлица от истински перли струва стотици долари. Това са само седефени нанизи, но държа да те уверя, че са най-добрите за тази цена. Намерих ги на една разпродажба у фалирал търговец, затова мога да си позволя да ги продавам толкова евтино. Обикновено струват не по-малко от долар. Както сам виждаш, останал ми е само един — харчат се като топъл хляб.

Джем се свлече от буренцето с пирони и се потътри навън, забравил за какво го беше пратила в магазина Сюзън. Измина като насън целия покрит с ледена кора път до дома. Над главата му тегнеше мрачният зимен небосвод; във въздуха се носеше нещо, на което Сюзън викаше „предчувствие за сняг“, а локвите бяха покрити с прозрачен слой лед. Заливът лежеше тъмен и навъсен между голите брегове. Още преди Джем да се добере до дома, покрай него вече виеше снежната вихрушка. Идеше му да предизвика виелицата, та да вали, да вали, да вали… Докато не затрупа и него, и всичко наоколо с дълбоки, непристъпни преспи. Защото нямаше справедливост на този свят.

Сърцето на Джем беше разбито на парчета. Но само някой да посмее да се присмее над рухналите му илюзии и пропиляния напусто труд… Въпреки това се чувстваше толкова унизен. Подари на майка си перлена огърлица, която и двамата смятаха за истинска… А се оказа проста имитация. Какво ли би казала тя, как ли би се почувствала, когато научи истината? Защото, няма съмнение, той трябва да й признае всичко. На Джем нито за миг дори не му мина през ума, че може да премълчи страшната истина. Майка му не бива повече да се заблуждава. Тя трябва час по-скоро да узнае, че перлите не са истински. Горката мама! А толкова се гордееше с тях… Нали сам видя гордостта, която светеше в очите й, когато го целуна по челото и му благодари за подаръка.

Джем се промъкна вкъщи през задната врата и се шмугна право в леглото, където Уолтър вече безгрижно спеше. Той обаче не можа да заспи; все още беше буден, когато майка му се прибра и пристъпи тихо на пръсти в тяхната стая, за да провери дали двамата с Уолтър са добре завити.

— Джем, скъпи, мигар още не спиш в този късен час? Да не си болен?

— Не, мамо, но съм много нещастен.

— Какво се е случило, скъпи?

— Аз… Аз… Има нещо, което непременно трябва да ти кажа. Сигурно ужасно ще се разочароваш, мамо… Не съм искал да те мамя, честна дума.

— Убедена съм, че е точно така, скъпи. И какво е станало? Кажи ми, не се бой.

— О, мамичко, тези перли не са истински… Аз си мислех, че наистина са перли, наистина, бях убеден, че са съвсем истински, честна дума…

Очите на Джем се напълниха със сълзи и гласът му секна.

Дори ако на Анн й се щеше да се усмихне в този момент, това изобщо не пролича по лицето й. Днес Шърли си удари главата и му излезе цицина, Нан си изкълчи глезена, а Ди си изгуби гласа, защото беше пила студена вода. Цял ден Анн целуваше навехнати крайници, превързваше рани и утешаваше пострадалите; това сега обаче бе нещо съвсем различно… И се налагаше да призове цялата си майчинска мъдрост и опит, за да намери мехлем за тази болка.

— Джем, никога не съм предполагала, че мислиш тези перли за истински. Аз още от самото начало знаех, че не са, поне в смисъла, който хората влагат в тази дума. Но за мен те са най-истинското нещо, което някога съм получавала като подарък. Защото в тях са вложени любов, труд и саможертва… Именно това ги прави за мен по-драгоценни от всички морски съкровища, които гмуркачите в топлите морета вадят за украса на кралските особи. Мили мой, не бих заменила седефения си наниз дори срещу огърлицата, за която четох, че струвала половин милион долара и която някакъв милионер подарил на своята годеница. Надявам се това да ти докаже какво означава за мен подаръкът ти, скъпо мое момче.

Джем изпита толкова голямо щастие, че чак се засрами. Мислеше си, че само малките деца могат да са така щастливи.

— О, животът отново стана хубав — предпазливо рече той.

И мъката на света, събрана в очите му, в миг се стопи. Всичко отново си дойде на мястото. Ръцете на мама го прегръщаха… Тя наистина харесваше огърлицата и нищо друго нямаше значение. Някой ден той ще й подари друга, която струва не половин, а цял милион. Сега обаче се чувстваше ужасно уморен, а леглото му бе толкова топло и уютно… Ръцете на майка му ухаеха на рози… И той вече не мразеше Леона Рийз.

— Мамичко, толкова си хубава в тази рокля — сънливо измърмори момчето. — Хубава като топъл шоколад…

Анн се усмихна и го притисна още по-силно, спомняйки си за нелепицата, която прочете тази сутрин в един медицински журнал, подписана от д-р В. З. Томачевски: „Не бива да целувате малкия си син, за да не развиете комплекса на Йокаста“. Отначало тя се разсмя, но после се ядоса. Сега изпитваше единствено съжаление към автора на тези редове. Бедни, бедни човече! Всичко идва от това, че В. З. Томачевски е мъж. Нито една жена не би написала толкова глупаво нещо.