Близка среща от IV вид

5.

Този път пробивът ме изпрати на коренно различно място, което много приличаше на земна зала за събрание на директорски съвет, с тази разлика, че бе по-малка; стотина места бяха разположени в кръг, в чийто център се издигаше странен екран, с който можеше да се гледа от всяко едно положение и зрителен ъгъл.

От всички места бяха запълнени едва три и инопланетяните, седящи мълчаливо в тях, втренчили погледите си в мен, докато сядях, бяха съвсем непознати за мен.

Както забелязах, и тримата бяха от мъжки пол, но по тъмнорусите им коси ми се стори, че са по-стари от познатите ми до този момент ородромци. Лицата им бяха също гладки, но с някакси по-матов отенък. Очите им бяха големи и мрачни.

Ларика, Раган и Готраг седнаха на известно разстояние от тях, като тя седна от ляво, а двамата отдясно.

Когато тишината завладя залата, ородромецът по средата заговори с тежка интонация.

— Аз съм ръководителят на този кораб! Казвам се Венджър, а това са главните ми помощници. — Той посочи лицата от двете му страни. — Марк и Карн! Ще ви зададем поредица от въпроси, на които ще искаме точни отговори.

Изпънах се като струна. За секунда забравих, че съм в плен на извънземни и ме връхлетя синдрома на du deja vu, който ме върна в един полицейски участък, където като тийнейджър веднъж попаднах за злоупотреба с алкохол и буйство на публично място.

— Въпроси? — зяпнах аз. — Това да не е разпит?

— Опитайте се поне пред мен да не съдите за всичко според земния си груб и примитивен манталитет — малко рязко каза той. — Сега аз задавам въпросите.

Вдигнах безпомощно рамене. Той продължи:

— Как се казвате?

— Гари Гейтс.

В същият миг екранът пред мен се покри с някаква плетеница от йероглифи и графики. Не бе възможно да разгадая какво значат.

— Къде сте роден? — продължи той, вперил погледа си в екрана.

— На Земята, къде другаде?

Стори ми се, че Ларика се усмихна за секунда.

— Точно местоположение?

— САЩ. Щата Небраска. Провинциално градче Вируин.

— Дата на раждане според земните хронопараметри?

— 20.06.1973.

Йероглифите изчезнаха от екрана и на тяхно място се появиха две вълнообразни ленти, огъващи се като змии по повърхността му.

— Знаете ли какво стана с вас, след като видяхте кораба ни?

— Бил съм обгорен от изхвърлените газове от дюзите за сгъстяване на налягането.

Командирът отмести погледа си от екрана, плъзна го изпитателно по лицето ми и го върна към екрана.

— Както вече са ви обяснили, намирате се на наш кораб и ще напуснете завинаги родната си планета.

Кимнах.

— Знам това.

— Нещо против?

Сърцето ми се сви от болка. От собствената ми уста това звучеше още по-ужасно. Една от вълнообразните линии се изправи в права отсечка.

Венджър ме изгледа косо.

— Няма смисъл да ни лъжете. Знаем какво чувствате и искаме по най-ефикасния начин да ви помогнем да се адаптирате към новия ви начин на живот като разумно същество. Затова по-добре отговорете честно.

— Боли ме, но щом това е единственото решение съм готов да го приема.

Правата линия се заогъна отново.

— Така е добре — кимна Венджър и продължи: — Как се чувствате в новото си тяло?

Плъзнах поглед по бедрата и ръцете си.

— Добре. Странно е, но е почти като моето собствено. Поне така го чувствам.

— Вашето бившо тяло бе доизгорено, веднага след като получихте новото. Както сам разбирате има много неща, за които сега още не е време да говорим. Ще ви обясня накратко целта на мисията ни, предназначението на този кораб и новата ви същност. — Той кимна наляво. — Ларика вече ви е обяснила предназначението на кораба. Това е изследователски кораб, кръстосващ Галактиката в търсене и изследване на светове като вашия. Единственото, от което се интересуваме, е еволюцията на живия свят или по-точно на фитосистемата, която вие образно наричате растителна покривка на планетата. Цивилизациите или примитивни животински форми са по-маловажни. На всяка планета с развита фитосистема изпращаме множество сонди, пръснати из всичките й краища. целта на които е трудно да ви се обясни. След определен период от време, достатъчен, за да запълни сондите максимално с информация, се връщаме и ги прибираме. Това е главната причина поради, която сега сте тук при нас. Стараем се максимално да не влизаме в контакт с цивилизациите на планетите, поради понятни за вас причини. Този път, за наше съжаление, още повече за ваше, не можахме да избегнем срещата. Имате щастието, че попаднахте на научно-изследователски кораб, а не на боен.

-Боен? И такива ли имате?

— Не всички цивилизации ни посрещат приятелски или по-точно, не винаги успяваме да се промъкнем незабелязано през орбитите им. Понякога, макар и рядко, се налага да употребим сила, за да се сдобием с информацията, която търсим.

— А ако откажат да ви я дадат?

— Вземаме си я със сила. Нямаме друг избор.

— А Земята? — отбелязах мрачно аз. — Ако ви бяхме открили и ви се бяхме опълчили?

Венджър се усмихна за първи път.

— Тъй като сме само научно-изследователски кораб, щяхме само да се оттеглим, но от Ородром светкавично щяха изпратят боен кораб, достатъчно мощен, за да сломи цялата ви отбрана. Вие самият сте имал щастливата случайност, като сте попаднали на нас, защото ако бяхме боен кораб, още преди да навлезете в обсега на кораба ни в онази гора, щяхте да бъдете убит.

Тутакси заключих: значи все пак у ородромците не липсва агресия, която се проявява, когато някой не играе по свирката им.

— Но вие казахте, че би било недопустимо да навредите на дадено същество или да го убиете. Не разбирам…

— Това е вярно — отвърна Венджър. — Като изследователски кораб сме задължени да не вредим по никакъв начин на цивилизациите, които срещаме. Недопустимо е да нападаме или да убиваме без причина, освен когато се защитаваме. — Той се облегна назад и хвърли поглед кем екрана, който угасна. Въпреки, че изглеждаше с твърда повърхност, можех без затруднение да виждам през него като през стъкло. После отново се обърна към мен: — А сега да изясним устройството на тялото ви. Скелетната ви структура се състои от кости, чийто брой е наполовина от този на човешки скелет. Скелетните връзки са много по-здрави и неподатливи на счупване. Костите са малко по-тънки от човешките, но за сметка на това са много по-плътни и устойчиви на удар или натиск. Същевременно тялото ти притежава и по-голяма гъвкавост. Молекулярната структура е сходна с човешката, с изключение на метаболизма и устойчивостта ни към по-високи или по-ниски температури. Вие носите дрехи, а ние не. — Той цитираше като преподавател в някой университет. Представях си нещата далеч по-сложни в началото. — Анатомията на това ви тяло е много по-различна от тази на предишното. Разполагате със сърце, доста по-голямо от човешкото. Белите ви дробове са три, два основни и трети по-малък между тях, служещ за регулиране на въглеродния двуокис в кръвта. Вулканите на Ородром отделят газ, който не се среща никъде в Слънчевата система. Поради това третият дроб служи и за преработването му в азот.

Отворих уста, но той превантивно ме прекъсна:

— Не се опитвайте да разберете веднага всичко, което ви казвам. Много неща ще усвоите непосилно трудно, други никога няма да разберете с човешкия си манталитет и церебрално устройство. Но това, за щастие не значи, че мозъкът ви се нуждае от допълнителни присадки, за да функционира на Ородром. Отделителната ви система също се състои от някои различия, които не са от голямо значение за вас. Когато пристигнем на Ородром, ще ви се обясни всичко подробно. Половата ви система е коренно различна от човешката. Начинът й на функциониране се контролира изцяло от мозъка, но се съмнявам, че някога ще успеете да я задействате с помощта на слабите си ментални възможности.

— Но аз изпитах… — наченах, но засякох притеснено при спомена за възбудата, която изпитах в градината, докато следвах Ларика.

— Предполагам, че ще бъдете в състояние да изпитвате възбуда, но тя ще бъде недостатъчна, за да активира половите органи на тялото, тъй като в човешкия ви мозък съответните механизми са твърде рудиментарни в сравнение с тези в нашите мозъци.

Изпитах разочарование. Не ми се понрави мисълта, че завинаги съм лишен от възможността за определени преживявания.

Венджър размени няколко думи с този, когото нарече Карн, и пак се обърна към мен:

— Разбрахте ли като цяло новата си същност?

— Доколкото е във възможностите на слабия ми ум.

Стори ми се, че бегла усмивка пробяга по устните му.

— За всички ни ще е много по-добре, ако свикнете бързо с положението си. Вече информирахме населението на Ородром за вас, така че когато пристигнете, няма да сте изненада и никой няма да ви оглежда като странна мостра от друга космическа раса.

Не ми хареса сравнението,но кимнах разбиращо.

— Кога ще стигнем до планетата ви?

— След около 72 земни часа ще навлезем в орбитата й.

Нямах големи познания по астрономия толкова, но ми бе известна зависимостта на Айнщайн за времето и пространството.

Запитах колебливо:

— Но ако пристигнем за толкова кратък период от време, значи се движим със скорост по-голяма от тази на светлината?

— Грешите. Скоростта на светлината за вас може да е идеален начин за придвижване в космоса, но за нас той е ужасно бавен и ненужен. Ако се движехме с нея, щяхме да се върнем на Ородром не след 72 часа, а след 7 месеца. Затова този начин на придвижване е твърде бавен и неудобен. Успяхме да постигнем много по-бързо придвижване, при което времето не се отразява върху скоростта.

— И как става това?

— Чрез пробиви в пространството — отговори той и посочи екрана. Върху прозрачната му повърхност се появи изображение на космическо пространство, в средата на което два отвора се появиха по начина, по който това ставаше навсякъде из кораба.

— Както сам виждаш — посочи той единия отвор с пръст и пред десния се появи малка червена точка, — пробивите имат начало и край. Точицата е корабът ни, а другият край на тунела е мястото в космоса, където искаме да отидем.

Малката точка бавно навлезе в „черната дупка“, изобразена графично със светлозелени линии и за част от секундата се озова на другия край, откъдето излезе бавно.

— Както сам видя, по този начин, пробивът в пространството ни осигурява десетократна по-голяма скорост от тази на светлината и най-важното — не сме зависими от времето!

Нещо ми просветна.

— Следователно, ако напусна Земята с кораб, движещ се чрез пробив в пространството, времето няма да влияе на скоростта?

— Точно си разбрал. Независимо, че се движим със скорост по-голяма от тази на светлината, времето ще тече по един и същ начин както за кораба и екипажа му, така и на планетата, от която е излетял! Независимо от продължителността на полета.

— Мисля, че разбирам… — отвърнах аз. — Поне в най-общи линии.

— Засега това е достатъчно. От сега нататък ще бъдеш член на екипажа и част от Ородром.

Той и всички останали се изправиха. Аз също.

— Сега вече окончателно можем да ти кажем добре дошъл между нас — каза Венджър и на секундата образувалите се пробиви засмукаха него и двамата му помощника.

Останах с Ларика, Готраг и Раган.

— Поздравления, Гари — усмихна се Готраг. — Добре се справи.

— Аз? За какво?

— Венджър те подложи на психологически тест с Анализатора и ти се справи изненадващо добре.

Вдигнах безучастно рамене, тъй като това нищо не ми говореше. Раган седна отново, Ларика също. Само Готраг остана прав.

— Едва ли ще се срещнеш с Венджър и помощниците му втори път. А и няма да бъде необходимо.

В главата ми се биеха какви ли не мисли, така че и на това не обърнах особено внимание. Попитах лаконично:

— А сега?

— Какво?

— Какво ще правя? Не мога да стоя така и да безделнича. Все нещо трябва да правя през тези 72часа.

Раган се обади:

— Съмнявам се, че можеш да ни помогнеш с нещо. Защо просто не…

— Всъщност… — намеси се бързо Ларика. Вдигнах поглед към нея. — Все пак мога да го използвам при проектирането на един от земните климатични пояси. Сондите дават достатъчно информация, но ако върху проекта окаже влияние един землянин, може да направя някои добри подобрения. Не мислите ли така, Готраг?

Тя се обърна очакващо към него. След като помисли малко, той поклати одобрително глава.

— Наистина не е изключено мнението му върху проекта да се окаже благотворно.

Закимах радостно.

— Повярвайте ми. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не бъда безполезен през цялото това време.

— Е, добре — вметна уморено Раган и се изправи. — Аз имам работа. Ще ви оставя сами. Готраг?

— Идвам.

Двамата застинаха неподвижно и пробивите ги засмукаха. Останах сам с Ларика.

— Благодаря — казах аз искрено.

— За какво?

— Затова, че ми даде шанс да направя нещо макар и нищожно. Наистина не знам с какво мога да ти помогна, след като видях с очите си какво си направила.

— Не си прав — каза тя сериозно. — Илюзорният свят, който видя, не е съвършен и има много недостатъци. В действителност бих искала сериозно да обсъдим бъдещия проект. Ти си землянин и като такъв притежаваш възприятия за привичния си свят, каквито аз нямам. Искрено се надявам да ми помогнеш.

— Ще се опитам — отвърнах още по-сериозно.