Буреносни хоризонти

3.Базил Венцеслас

Крал Питър стоеше на балкона на Двореца на шепота и гледаше огромните тълпи. Чувстваше се отлично. Предстоеше му да произнесе една от най-важните си речи през последните години.

Изправен до наблюдателницата-прозорец, председателят Базил Венцеслас изпъна скъпия си костюм и приглади стоманеносивата си коса. Не откъсваше очи от младия крал. Скритите около Двореца на шепота камери му предоставяха всевъзможни гледни точки, чрез които можеше да следи движенията на Питър, а също и трудно разгадаемото изражение върху спокойното му лице и напрегнато съсредоточените му сини очи.

„Добре… засега“.

Този път кралят не възрази, след като прочете написаните думи. Само погледна председателя право в сивите му очи, които го гледаха изпитателно, и преглътна.

— Сигурен ли си, че трябва да направим тъкмо това, Базил?

В гласа му не се долавяше нито нотка сарказъм, нито присмех. Боядисаната му руса коса беше перфектна, а изкуствено сините му очи излъчваха искреност.

— Проучихме всички възможности. Хората трябва да проумеят, че нямат друг избор.

Питър въздъхна и остави бележника с текста — беше запомнил написаното от първия прочит. След това прокара пръсти през русата си коса и я разчорли, без да го е грижа кой ще го види — отново щяха да я пригладят, преди да се появи пред множеството.

— Ще ги накарам да проумеят.

Докато чакаше началото на речта, Базил потупваше съсредоточено устни с показалеца си. Кралят излъчваше изключително величие. Само преди месец обаче упоритото му вбесяващо неподчинение беше принудило председателя да организира заговор за убийството на краля и кралицата. Базил се беше постарал покушението да изглежда като скроено от скитниците, за да даде възможност на ЗВС да поставят насила космическите цигани — заедно с всичките им ресурси и способности — под прекия контрол на Ханзата. Десетки кроежи и замисли, които да разрешат проблемите.

Но Питър и Естара по някакъв начин бяха успели да осуетят опита за убийство. Нямаше никакво съмнение, че сега кралят го ненавижда и че тази омраза никога няма да изтлее, но Питър поне вече беше наясно, че Базил няма да се спре пред нищо, което противоречи на заповедите му. Ако Питър наистина си беше направил необходимите изводи, председателят и висшите чиновници на Ханзата най-после можеха да си отдъхнат с облекчение… а кралят и очарователната му съпруга можеха да си спасят главите. На плещите му лежеше управлението на цяло правителство и воденето на тежка война и просто всеки трябваше да прояви готовност за сътрудничество…

В уточнения момент крал Питър пристъпи под ярката дневна светлина, за да го видят всички, и вдигна ръце. Базил присви очи, приведе се напред и подпря брадичка върху кокалчетата на свитите си юмруци. Тълпата поздрави краля с възгласи, които бързо преминаха в нетърпеливо шушукане и мърморене. Кралските речи понякога не бяха нищо повече от агитационни призиви, но пък в други случаи кралят съобщаваше ужасни новини за загинали герои и изклани колонии…

Гласът на краля прозвуча мощно и убедително.

— Преди осем години хидрогите предприеха ожесточени нападения срещу нас. Осем години кръвопролития и непредизвикани убийства и омраза! Как да ги спрем? Може ли изобщо някой да прекрати конфликт с един враг, който не можем дори да проумеем? Най-накрая открихме такъв начин!

Беше успял да грабне вниманието им.

— В тази ужасяваща битка нямаме друга възможност, освен да прибегнем до всяко средство и всяко оръжие, с което разполагаме — без оглед на неговата осъдителност от гледна точка на нашата етика. Нямаме право да се колебаем. Трябва да действаме.

Питър се усмихна с величието на вожд и Базил почти се изненада от обхваналото го вълнение.

— Затова след обстойни консултации с председателя на Ханзата и командващия Земните въоръжени сили стигнах до заключението, че трябва да се възползваме от последния си шанс. След като станахме свидетели на гнусното опустошаване на миролюбивия Терок, родината на моята кралица Естара…

Той преглътна. Базил светкавично огледа екраните. Истински ли бяха сълзите в очите му? Чудесно.

— След като понесохме с нищо непредизвиканото поругаване на ханзейските колонии Гарванов пристан и Буунов брод… След като изтърпяхме несъстоятелното ембарго над газовите планети, което ни възпрепятства да събираме жизнено необходимото за нас космическо гориво… и най-накрая след пъкленото убийство на моя предшественик крал Фредерик… — Той си пое дълбоко дъх и извиси глас, за да разпали гордостта и възмущението на тълпата — времето на изчакването и самоотбраната приключи. Длъжни сме да предприемем нападателна война.

Одобрителните викове бяха толкова оглушителни, че Питър неволно отстъпи крачка назад. Базил се обърна към застаналите до него униформени военни съветници генерал Кърт Ланиан и адмирал Лев Стромо. Двамата кимнаха. Елдред Каин, бледият му заместник, обсъждан като един от наследниците му, подробно записваше изричаното от Питър. Всички изглеждаха удовлетворени от възванието на краля.

Засега.

Питър продължи, като понижи глас, за да накара тълпата отново да се заслуша — направляваше ловко емоциите й.

— Пребродих всички кътчета на душата си, но не стигнах до никакъв друг извод.

Той замълча и тълпата притихна в очакване. Последвалите му думи отекнаха като шамар.

— Трябва отново да взривим кликиския факел. Съзнателно!

Тълпата ахна едновременно. Последва глухо мърморене, после надигащи се овации.

— Ще анихилираме една след друга планетите на хидрогите — до окончателната им капитулация. Дойде моментът да си платят!

Питър се поклони, а тълпата продължи да го приветства, без да се замисля за последствията. Това решение щеше да доведе до рязко разрастване на военните действия. И може би беше по-добре, че не се замислят, след като кликиският факел, изглежда, беше единственият шанс на човечеството, единственото открито до момента ефективно оръжие. Позата на краля излъчваше стоицизъм и решителност — като на човек, обмислил всички възможни решения, за да стигне най-накрая до единственото заключение.

Базил си помисли, че това е една от най-великолепните речи на краля. Може би все пак младият мъж заслужаваше да бъде пощаден.