Буреносни хоризонти

115.Адмирал Лев Стромо

ЗВС изпращаха срещу скитниците несъкрушима военна сила и адмирал Стромо не изпитваше никакви притеснения относно предстоящата операция. Победата беше абсолютно гарантирана и той можеше да си припише заслугите за нея. Предчувстваше сладостта от успеха.

Винаги досега, когато се отправяше към поредното полесражение, една ледена топка в стомаха вкочаняваше цялото му тяло. Сякаш наблюдаваше всичко случващо се безучастно отстрани, независимо че тъкмо той трябваше да поеме командването. Благодарение на интелигентността и находчивостта си беше успял да направи успешна кариера през дългите години на мир и благоденствие в Ханзата, но за съжаление от него се очакваше да бъде и неустрашим военен гений.

Преди години, когато непоколебимо потуши бунта на Рамах, започнаха да го възприемат като военен герой и той живееше с абсолютното съзнание, че заслужава всичките си медали, нашивки и повишения, докато не се изправи срещу истински противник и не претърпя пълно поражение. Абсолютният му провал на Юпитер промени всичко. Никога дотогава не беше изпитвал такъв страх и не беше губил самообладание. Но тогава нещо в него се пречупи и той загуби самоувереността си. Нямаше никакво съмнение, че военните шушукат зад гърба му.

Но тази сурова наказателна акция срещу скитниците щеше да възвърне самочувствието му. Стромо усещаше, че ще се справи. Не, беше абсолютно убеден, че ще се справи…

Шестнайсетте манти навлязоха в незабележителната с нищо система, където едно червено джудже огряваше с дрезгавата си светлина купчина кръжащи в орбита скали. Скитниците се спотайваха някъде там според сведенията, които ЗВС бяха измъкнали от пленения на Ураганово депо кораб на един от клановете; Космическите цигани не подозираха за нахлуването на неговия флот, но твърде скоро щяха да разберат. Въпреки че генерал Ланиан не беше разрешил включването на масивни дреднаути, Стромо разполагаше с впечатляваща военна мощ.

Един от по-нетърпеливите млади тактици се беше надвесил над контролния пулт на мостика на предвождащата манта.

— Забелязвам космически трафик, адмирале, точно там, където предполагахме да ги засечем. Това е истинско гнездо на чергари!

Стромо пое дълбоко дъх.

— Вземете на мушка всяка изкуствена конструкция. Постарайте се да уточните местоположението на централния комплекс — струпване на астероиди… космодруми, товарни платформи, свързващи ферми.

— Откривам космически трасета, сър. Истинско стълпотворение!

— Нападателната група да се разпръсне, за да връхлетим от всички посоки — нареди Стромо. — Пилотите на ремори — в хангарите за излитане. Това е наказателна и възпираща операция. Вашата задача е да не разрешите на никой да се измъкне. Задачата ни е да демонстрираме съкрушителна сила, а действията са по-красноречиви от думите.

— Ще се получат големи пробойни в мрежата ни, адмирале. Щом се разпръснат, няма да им е трудно да се измъкнат — обади се командирът на мантата Ели Рамирес.

Стромо беше запомнил името й, тъй като наскоро беше повишена, за да поеме командването на крайцера вместо скитническия офицер Тасия Тамблин. Но имената на другите нисши офицери не можеше да си спомни, тъй като се беше запознал с екипажа непосредствено преди излитането от Земята.

Закрачи по мостика на мантата. Ако акцията не се окажеше напълно успешна, щеше да преформулира тактическата задача, та да изкара всичко абсолютна победа.

— Все пак можем да си позволим отделни измъквания. Тъкмо ще предупредят останалите кланове, че не се шегуваме. Намерението ми е да ги сплаша до смърт. Вече доста ще се позамислят, преди да си позволят да не ни зачитат. — Той поклати заплашително глава. — Напредваме в пълна бойна конфигурация.

— По всяка вероятност вече са ни забелязали, адмирале, така че предлагам да започнем излъчване на обичайните предупреждения, преди ситуацията да стане неуправляема — обади се Рамирес.

Пилотните сержанти закрещяха команди. Стромо кимна — доволен да остави Рамирес да се оправя с подробностите. Това показно нападение щеше да даде нагледен урок на младоците какво точно представлява ЗВС. А Стромо щеше да се превърне в очите им в безстрашния командващ, съкрушил съпротивата на онези, които отказват да служат на една велика кауза.

Тежковъоръжените крайцери се спуснаха, за да обкръжат и превземат най-многолюдното селище на скитниците.

Стромо беше получил категорична заповед. За разлика от операцията на Ураганово депо, нямаше да си губи времето с конфискуването на материална част или събиране на информация. Това трябваше да бъде светкавичен смазващ удар.

Преди железният юмрук на мантите да успее да се стовари върху астероидния комплекс, във всички посоки се разлетяха десетки кораби на клановете.

— Както очаквах, адмирале, те се измъкват — напомни командир Рамирес.

— Ами простреляйте два-три от по-малките. Нека разберат, че не се шегуваме.

Рамирес пребледня; останалите офицери на командния мостик се размърдаха неловко.

— Но вие все още дори не сте ги предупредили, адмирале. Това не може да се нарече честна…

Стромо я погледна навъсено.

— Председателят Венцеслас ги предупреди още преди няколко седмици, но говорителката Перони се отнесе безпардонно. Те положително знаят защо сме ядосани.

Рамирес явно продължаваше да се чувства неловко, но заповяда:

— Изстреляйте няколко снаряда срещу измъкващите се кораби.

Четири от язерните изстрели поразиха целите си, но останалите не улучиха. Адмиралът реши, че екипажите трябва да преминат опреснителни курсове… освен ако не пропускаха целите си умишлено. Да не би да демонстрираха някаква прикрита преданост към бившия си скитнически командир? Може би влиянието на Тамблин беше много по-коварно, отколкото предполагаха в ЗВС…

Стромо пристъпи с въздишка зад стола на капитана.

— Включете командната честота.

Оправи униформата си, приглади косата си и на лицето му се изписа непоколебимост. Рамирес се отстрани от обсега на видимостта.

— Включвам ви, адмирале.

— Говори командващ квадрант нула адмирал Лев Стромо. Отправям ултиматум към целия скитнически персонал на Рандеву. Земните въоръжени сили и Теранският ханзейски съюз ви смятат за свои врагове. Вашето правителство е обявено за незаконно, тъй като действията му са откровена заплаха срещу човешката раса. От този момент вашият астероиден комплекс е под разпореждането на ЗВС. Предайте се незабавно. Всеки кораб, който се опита да се измъкне, ще бъде посрещнат със смъртоносен удар.

По уредбата избухна вихрушка от обиди и ругатни от отлитащите скитнически кораби и Стромо чак се закашля от изненада. Скитниците с положителност знаеха за случилото се на Ураганово депо. След като толкова много тежки крайцери връхлитаха Рандеву, как бе възможно да не се предадат? Беше очаквал отчаяни вопли за милост и смирено покорство, а не грубо неуважение.

За миг устата му зейна безпомощно, но той се опита да се окопити и да демонстрира непоколебимостта на неустрашим военачалник.

— Не се опитвайте да избягате. Всеки неподчинил се на тази заповед кораб ще бъде унищожен. Разполагате с два часа, за да евакуирате Рандеву и да се предадете. След това нашите техници ще предприемат окончателни демонтиращи операции. Всички жертви от страна на скитниците ще са единствено по причина на несъблюдаване на разпорежданията ми.

Рамирес направи своя собствена добавка към думите му:

— ЗВС гарантира, че към всички задържани ще се отнасят справедливо. Никой няма да бъде подложен на ненужни мъчения.

— Сякаш ще повярват — измърмори Стромо.

По уредбата се понесе нова лавина от нецензурни ругатни. Отвратен, Стромо махна с ръка да изключат връзката. Гледаше начумерено излитащите въпреки заплашителните му предупреждения кораби.

— Не ви ли напомнят на бягащи хлебарки, когато включим осветлението, командир Рамирес?

Малките отлитащи на зигзаг кораби бяха неудобни цели сред купчините астероиди. Въпреки че мантите продължаваха обстрела, в повечето случаи не улучваха.

„Този екипаж наистина има нужда от допълнително обучение“, помисли си адмиралът.

Непокорните кораби се измъкваха на цели ята. Стромо тръсна глава и се обърна към капитана на мантата.

— Командир Рамирес, разгърнете корабите на ЗВС, всички ремори да излетят. Да затегнем мрежата. Обявявам официално, че Рандеву е наш.