Буреносни хоризонти

94.Орли Ковиц

Като използваха за основа древния кликиски град, новопристигналите колонисти много скоро превърнаха временния лагер в защитено селище на Корибус. Предстоеше им да усвоят цял един нов свят. Бяха затрупани с толкова много работа, че поне на възрастните почти не им оставаше време за проучвания.

Но за Орли това беше основно задължение.

Преди години ксеноархеолозите бяха разкопали извънземните руини, за да съберат колкото е възможно повече материали, преди да се изчерпят субсидиите им. По-късно Хъд Стайнман и други ханзейски изследователи бяха извършили допълнително проучване на местността. Но Орли знаеше, че има стотици кътчета и цепнатини, където не беше стъпвал кракът на нито един изследовател.

Баща й, изглежда, беше успял дай втълпи упоритите си фантазии, че един ден непременно ще открие заровено съкровище. Ами ако кликисите бяха скрили указания за несметни богатства по време на последното си сражение в каньона…

Орли остави пухкавия си щурец в клетката и тръгна на поредното проучване. Баща й беше дежурен в комуникационната кула и вероятно запълваше времето си с чудноватите си идеи за изобретения…

Стигна до стеснението на каньона, където полуразтопените скални стени се извисяваха отвесно нагоре. В течение на хилядолетия различните по плътност концентрации на минерали в пукнатините се бяха оголили — в записките си Маргарет Коликос поетично ги описваше като „кристални планински капки кръв“. Беше си задавала въпрос дали подреждането им не е някакво оставено от кликисите послание, или е естествено образувание върху гранитните стени, но анализите бяха показали, че кристалите са възникнали дълго след като повърхността на канарите е била превърната в стъкло по време на опустошителното нападение.

Докато оглеждаше изпъкналите върху отвесната стена буци, на Орли й хрумна, че може да ги използва като стъпала за изкачване до пукнатините и дупките горе.

Започна да се катери. Усмихна се при мисълта, че ще стигне до места, неотбелязани върху картите на нито една археологическа експедиция. Маргарет и Луис Коликос, както и Хъд Стайнман, бяха все възрастни хора и никога не биха дръзнали да предприемат нещо толкова непосилно и рисковано.

По средата на изкачването спря и погледна надолу, но веднага установи, че хрумването й не е твърде уместно. Стената на каньона се спускаше зашеметяващо под краката й, а извисяващата се над главата й част беше покрита с алуминиеви кристали, които изведнъж й се сториха съвсем тънки и несигурни. Ако се изпуснеше или й призлееше, щеше да полети право надолу към неминуемата си смърт.

Преглътна и реши да гледа само нагоре и изобщо да не поглежда повече под краката си. Вторачи се в една тъмна вертикална вдлъбнатина, полускрита в една гънка на канарата, навремето вероятно широко отвърстие на пещера — но нажежените взривове в древността бяха нагънали гранита и той провисваше като завеса над входа.

Беше уморена, но продължи нагоре. Едното й стъпало се плъзна по идеално гладката повърхност на един килнат алуминиев блок, но тя се задържа с ръце за някакъв остър гранитен ръб, издърпа се с ръце и се вмъкна в пещерата.

Тъй като много от стаите в кликиския град бяха полусрутени и тъмни, всички колонисти винаги носеха фенерчета. Орли запълзя напред, после бръкна в джоба си, извади фенерчето, светна и се огледа.

Скалата беше от груб гранит, не беше гладка и лъскава като външните стени, но помещението бе прекалено симетрично, за да е естествено образувание. Тя си представи цяла армия работници — може би насекомоподобни кликиси? — които издълбават сферичното помещение с диаметър около пет метра. Но защо на такава огромна височина? Насочи светлината към грубо издялания таван и стените, за да открие изход към някакъв тунел, но забеляза единствено причудливите, подобни на паяжини кликиски йероглифи и уравнения, разположени спираловидно около една централна точка.

А после насочи светлината към прашния под и ахна.

Последните изпратени от Маргарет Коликос съобщения съдържаха изображения на намерен на Рейндик Ко мумифициран кликиски труп. Втренчена в изсъхналото тяло на пода, девойката моментално разпозна напомнящите хлебарка очертания на кликиса. С тази разлика, че не беше цял. Тялото му беше разкъсано на парчета и екзоскелетът му беше взривен отвътре, сякаш кликисът беше погълнал взривни капсули и те бяха гръмнали. Крайниците и крилните му покрития бяха разтрошени, сякаш нещо беше изскочило от вътрешността му. Някакъв ужасяващ корибуски паразит? Или хищник?

Орли се вслуша напрегнато, но долови единствено туптенето на пулса в ушите си, накъсаното си дишане и глухото свистене на нахлуващия през входа на пещерата вятър.

До трупа на извънземното забеляза други останки, по-големи и по-тъмни, сякаш покрити с плътни сенки. Имаха приблизително същите очертания, но бяха от метал и тъмни обсидианови плочи. Кликиски робот!

Бръмбароподобната машина беше разкъсана на парчета също като трупа на кликиса. Отломките бяха надробени и разкривени. Навсякъде по пода се търкаляха по-дребни късчета, сякаш цяла армия гризачи бяха пирували с останките. Парчета от абсолютно нетрошливия екзоскелет бяха раздробени и разпилени като ненужен боклук. Какви ли сила беше необходима, за да се направи това?

Въпреки че всичко това се беше случило преди хиляди години, отвратителното насилие, което излъчваше сцената, отекваше като писък в клаустрофобичната тишина. Нещо ужасяващо беше унищожило древното кликиско създание и могъщия робот. Що за хищник би нападнал едновременно кликисите и техните машини?

Орли потръпна. Пещерата й се стори много по-тясна, а въздухът — много по-плътен. Тя заотстъпва, блъсна се в грубата скала и извика от страх. Не това беше тайнственото съкровище, което се бе надявала да открие.

Пое дълбоко дъх и се опита да затананика една от мелодиите, които беше композирала на синтезатора си. Каза си, че няма от какво да се притеснява. Каквото и да беше нападнало кликиса, беше изчезнало от Корибус преди хилядолетия.

Изведнъж осъзна, че откритото в пещерата вероятно е важна археологическа находка. Но въпреки че мислите й се бяха успокоили и вече можеше да разсъждава логично, сърчицето й продължаваше да блъска в гърдите й.