Червеният павилион

Глава XIVНефритов Пръстен признава, че е извършила убийство, а пък господин Фън разказва на съдията Ди любовни спомени

Щом излезе от общежитието на куртизанките, съдията Ди се упъти стремително към Фън. Подаде на вратаря голямата си официална визитка и няколко минути след това Фън забързано прекоси вътрешния двор, за да посрещне неочаквания гостенин.

— Нещо ново ли има? — живо попита той.

— Да — отвърна съдията с най-спокоен тон. — Научихме някои интересни подробности. Но все пак, преди да предприемем официалните мерки, които обстоятелствата изискват, бих искал да доуточня някои неща с вас и с вашата дъщеря.

Фън го стрелна с поглед и бавно изрече:

— Трябва ли да разбирам, ваше превъзходителство, че желаете да проведете поверителен разговор с нея?

Съдията Ди кимна утвърдително и Фън продължи:

— Тогава позволете да ви отведа до малкия павилион, където ваше превъзходителство се срещна с Дао тази сутрин.

Той даде някакви нареждания на домакина и поведе съдията Ди през лабиринта от коридори и богато украсени зали до задния двор. Двамата седнаха пред ниска масичка за чай, домоуправителят напълни чашите им и се оттегли. Скоро по алеята се мярна изтънченият силует на Нефритов Пръстен. Момичето носеше същата рокля от черна коприна. След като Фън я представи на съдията, тя застана зад стола на баща си и зачака права, скромно свела очи. Съдията Ди се отпусна в креслото си, поглади умислено дългата си черна брада и се обърна към Фън:

— Осведомиха ме, че членът на академията Ли Лиен, след като е видял дъщеря ви по време на сблъскването на двете джонки, замислил скверно деяние и изпратил съобщение, в което се казвало, че ако тя не се съгласи да се срещне тайно с него в Червения павилион, той ще направи публично достояние някои факти, свързани с извършено някога от вас престъпление. Освен това има свидетели, които твърдят, че са ви видели близо до Червения павилион в нощта, когато умря Ли.

Фън силно пребледня и прехапа устни. Докато се мъчеше да съобрази някакъв отговор, Нефритов Пръстен вдигна глава и каза спокойно:

— Ли наистина се държа подло с мен. Не е нужно да отричам, татко! Винаги съм смятала, че това рано или късно ще стане известно.

Фън понечи да каже нещо, но тя побърза да продължи, като гледаше магистрата право в очите.

— Ето какво се случи, ваше превъзходителство. След сблъскването на джонките Ли дойде лично да поднесе извиненията си. Отначало се държеше много възпитано, но веднага щом прислужницата ми излезе да донесе чай, поведението му стана твърде нагло, обсипа ме с дръзки комплименти и каза, че бихме могли да се възползваме от това, че джонките ни ще бъдат една до друга цялата нощ, за да прекараме времето си по приятен начин. Този човек бе толкова убеден в силата на обаянието си и в собствената си значимост, че изобщо не можеше да допусне някакъв отказ от моя страна. Когато категорично отхвърлих недостойното му предложение, изпадна в бяс и се закле да ме притежава независимо от моята воля. Оставих го да беснее и се барикадирах в каютата си. Когато се прибрах у дома, не казах нищо на баща си, защото се страхувах, че ще тръгне да се разправя с Ли и ще си навлече неприятности. Според мен цялата история не си струваше труда, тъй като Ли Лиен очевидно бе пиян, когато дойде на джонката ми, и се държа по този неприличен начин. Но следобеда в деня, когато почина, този нещастник ми изпрати писмо, в което пишеше горе-долу това, което вие сега казахте.

Фън понечи да отвори уста, но тя постави ръка върху рамото му и продължи:

— Аз обичам баща си, ваше превъзходителство… готова съм да направя всичко, за да му помогна. А наистина се носят слухове, че преди много години някои от постъпките му биха могли да се обяснят по злепоставящ за него начин. И така, същата вечер аз се измъкнах от къщи и се отправих към Червения павилион. Минах отзад и влязох, без никой да ме види. Ли седеше пред масата и пишеше нещо. Той се зарадва на появата ми, предложи ми стол и заяви, че винаги е бил уверен в моето съгласие, тъй като това е волята на небето. Опитах се да изкопча нещо за предполагаемото престъпление, но той ми отговаряше уклончиво. Виждам, че сте ме излъгали, казах му аз тогава, връщам се вкъщи и ще разкажа всичко на баща си. Той стана и започна да ме обижда как ли не, разкъса горната част на роклята ми и заяви, съскайки, че ще ме изнасили. Не смеех да викам за помощ, тъй като името ми щеше да бъде опетнено, ако се разбереше, че съм дошла на тайна среща с мъж. Всъщност се надявах да го удържа и се борих с всички сили, издрах му устата и ръцете. Той от своя страна беше много груб с мен. Ето доказателството.

Без да обръща внимание на протестите на баща си, смъкна от раменете роклята си и застана гола до кръста пред съдията. По рамото й, по лявата гръд и по ръцете се виждаха виолетови, вече започнали да пожълтяват белези. Тя се прикри отново с роклята и продължи:

— Докато се борехме, от масата се разхвърчаха листата и се показа малък кинжал. Престорих се, че приемам предложението на негодника, и когато той пусна ръцете ми, за да развържа колана си, аз сграбчих оръжието и извиках, че ще го убия, ако не се откаже от намерението си. Той пристъпи към мен… замахнах наслуки и после видях кръв да блика от врата му. Той отстъпи към креслото, строполи се в него и захърка ужасяващо. Обезумяла, аз изтичах през парка. После разказах всичко на баща си, той ще ви разкаже останалото.

Нефритов Пръстен се поклони леко на съдията и слезе по стълбите на павилиона. Съдията Ди погледна въпросително към Фън. Главният надзорник на Райския остров подръпваше бакенбардите си, после се покашля и започна със сломен глас:

— Когато дъщеря ми разказа всичко, ваше превъзходителство, се опитах да я успокоя, като й обясних, че тя няма вина за убийството, че най-свещено право на жената е да брани честта си независимо на каква цена. От друга страна, за мен щеше да е твърде неприятно, ако цялата история се разчуеше. Репутацията на Нефритов Пръстен щеше да пострада и въпреки че слуховете за някаква моя злодейска роля в една история отпреди много години са напълно несъстоятелни, щеше да ми е доста неприятно отново да се разнесат. Затова реших да действам твърде… хм… неправомерно.

Той замълча, колкото да сръбне глътка чай, и продължи:

— Отидох в Червения павилион, където заварих Ли мъртъв в креслото в средата на салона, точно така, както беше разказала дъщеря ми. На масата и по пода имаше малко кръв, дрехата му бе попила почти всичко. Отнесох трупа в Червената стая, положих го на пода с ножа в дясната ръка. После взех пръснатите при борбата документи от салона и ги занесох в Червената стая, излязох и заключих вратата отвън. Единственият прозорец на Червената стая с мъртвеца в нея е с решетки и се надявах смъртта му да мине за самоубийство. Така и стана, още повече че отказът на Царицата на цветята осигуряваше достатъчно правдоподобен мотив.

— Предполагам — отбеляза съдията Ди, — че сте мушнали ключа в ключалката отвътре при разбиването на вратата, след като са ви извикали?

— Точно така, ваше превъзходителство. Бях взел ключа със себе си, защото знаех, че щом нещастието бъде открито, аз ще съм първият, когото ще повикат. Управителят на хотела ме извика, пътем уведомихме съдията Луо и веднага дойдохме в Червения павилион. Когато разбиха вратата, магистратът и стражарите нахълтаха веднага в стаята и се спуснаха към мъртвия, както и очаквах, така че успях спокойно да пъхна ключа в ключалката.

— Тъкмо това и предположих — рече съдията Ди. Замисли се за миг, после, поглаждайки брадата си, допълни: — И за да не се разкрие измамата ви, сте взели последните писания и драсканици на Ли.

— Но защо да го правя, ваше превъзходителство? Този развратник се е домогвал и до Царицата на цветята.

— Но не за нея е мислел, когато е чертаел двата кръга, а за вашата дъщеря. В неговите представи тези два кръга са означавали нефритови пръстени. Когато ги е начертал, е забелязал, че приличат и на пълната есенна луна, и затова е изписал три пъти това име под тях.

Фън се взря втрещен в съдията.

— Всемогъщи небеса, точно така е! — извика той. — Колко глупаво от моя страна да не се сетя. — И с неудобство добави: — Предполагам, че сега цялата история ще се разчуе и отново ще се разглежда от съда?

Съдията Ди допи чая си на малки глътки, загледан в разцъфналите олеандри. Две пеперуди се преследваха над озарените от слънцето цветове. В тази така спокойна градина човек се чувстваше много далеч от шумното оживление на острова. Като се обърна към домакина, съдията промълви с тъжна усмивка:

— Вашата дъщеря е много смело и способно момиче, господин Фън. Разказът й, допълнен с вашия, ни помага да изясним смъртта на младия учен. Много съм доволен, че имаме и обяснения за произхода на драскотините по ръцете му, тъй като в един момент започнах да се питам дали в тази загадъчна история не са замесени и свръхестествени сили. Но трябва да си обясним и подутините на врата му. Дъщеря ви забелязала ли ги е?

— Не, ваше превъзходителство. Нито пък аз. Вероятно е някакво подуване на жлеза. Но да се върнем към мерките, които възнамерявате да предприемете по отношение на дъщеря ми и мен. Дали смятате…

— Когато една жена убива мъж, който се опитва да изнасили — прекъсна го магистратът, — законът повелява тя да напусне трибунала свободна. Но вие господин Фън, вие нарочно сте объркали уликите на убийството, а това е сериозно престъпление. Преди да реша какво ще предприема, бих искал да зная нещо повече за едновремешните слухове, за които вашата дъщеря спомена. Прав ли съм, мислейки, че те ви набеждават за убийството на Дао Куан, бащата на Дао Бандъ, преди трийсет години, понеже е бил ваш съперник за сърцето на една жена?

Фън се изправи в креслото си и отговори отчетливо:

— Да, ваше превъзходителство. Безполезно е да ви убеждавам, че това е една чудовищна клевета и че не съм убил Дао Куан, моя най-добър приятел. Вярно е, че по онова време бях дълбоко влюбен в Царицата на цветята, куртизанката Зелен Нефрит. Най-съкровеното ми желание бе да се оженя за нея. Бях на двайсет и пет години, току-що назначен за главен надзорник на острова. Моят приятел Дао Куан, който беше на двайсет и девет години, също я обичаше много. Той беше женен, но бракът му не бе твърде щастлив. Фактът, че и двамата бяхме влюбени в Зелен Нефрит, не влияеше върху нашето приятелство. Всеки от нас се стараеше да спечели сърцето на красавицата и този, който не успееше, нямаше да се сърди на другия заради победата му, така се бяхме уговорили и бяхме напълно единодушни в решението си. Зелен Нефрит като че не бързаше да направи своя избор и все отлагаше момента за окончателното си решение.

Фън спря за миг и потърка брадичката си. Поколеба се, очевидно се питаше как точно да обясни и да поднесе нещата, и накрая каза:

— Май че ще е по-добре да ви разкажа цялата история, ваше превъзходителство. Трябваше още преди трийсет години да го направя, но постъпих глупашки и когато ми дойде акълът, вече беше късно.

И той въздъхна дълбоко.

— Освен Дао Куан и мен още един човек ухажваше Нефрит, търговецът на антики Уън Юан. Той домогваше до нейната благосклонност не защото беше влюбен, а единствено за да се наложи… да каже че струва не по-малко от мен или Дао. Той плати на една от прислужничките на Зелен Нефрит да следи, като си въобразяваше, че аз или Дао тайно един от друг сме станали любовници на красивата куртизанка. И тъкмо когато с Дао решихме да подканим Зелен Нефрит най-сетне да направи своя избор, платената от Уън прислужница му доверила, че господарката й е бременна. Уън веднага отишъл при Дао и му съобщил новината, загатвайки, че аз съм отговорен за събитието и че двамата със Зелен Нефрит сме се подиграли с него. Дао веднага дотича. Въпреки че беше темпераментен човек, той бе достатъчно умен и справедлив и никак не ми беше трудно да го убедя, че не съм имал интимни отношения със Зелен Нефрит. Започнахме да обсъждаме как да постъпим. Аз предложих да отидем при нея и да й кажем: ние знаем, че обичате друг, и няма да ви досаждаме повече, но по-добре е да ни имате доверие и да ни съобщите името на избраника на вашето сърце, защото ние си оставаме ваши приятели и сме готови да ви помогнем при нужда. Но Дао не беше съгласен. Според него Зелен Нефрит ни бе накарала да повярваме, че се колебае кого от двама ни да избере, с единствената цел да измъкне повече пари. Аз я защитих, като изтъкнах, че подобно нещо не й е присъщо, но Дао не желаеше повече да ме слуша и бързо си тръгна. Щом излезе, размислих и реших, че е мой дълг да го разубедя и да го предпазя от някоя необмислена постъпка. На път за дома му срещнах Уън Юан. Със злорада усмивка той ми каза, че току-що е съобщил нещо ново на Дао: Зелен Нефрит щяла да Се срещне с неизвестния си любовник същия ден следобед в Червения павилион… И добави, че Дао вече е тръгнал за там, за да разбере кой е мъжът. Като се опасявах приятелят ми да не попадне в мрежите на Уън, се втурнах към Червения павилион напряко през парка. Когато стигнах до верандата, видях Дао да седи в салона. Извиках го. Той не помръдна. Тогава влязох и видях, че от гърлото му стърчи дръжката на нож, а гърдите му са целите в кръв. Нещастникът вече не дишаше.

Фън прекара ръка по лицето си, после се втренчи с невиждащ поглед в олеандрите отвън. След малко се посъвзе и продължи:

— Докато гледах потресен трупа на моя приятел, чух стъпки в коридора. Веднага съобразих, че ако ме заварят, ще ме обвинят, че съм убил Дао от ревност. Изтичах до павилиона на Царицата на цветята. Нямаше никой. След това се върнах вкъщи. Седнах в библиотеката и се помъчих да намеря някакво обяснение на току-що видяното, когато един помощник на съдията дойде да ми съобщи, че в качеството си на главен надзорник на острова трябва незабавно да отида в Червения павилион, където някой се е самоубил. Отидох. Заварих съдията и хората му в Червената стая. Някакъв прислужник от хотела забелязал тялото на Дао през решетките на прозореца. Вратата била заключена, а ключът се намираше на пода до нея и съдията реши, че Дао се е самоубил, забивайки в гърлото си ножа, чиято дръжка още стискаше във вкочанената си длан. Какво да сторя? Какво да кажа? Изглежда, след като съм си тръгнал от павилиона, убиецът е пренесъл трупа от салона в Червената стая, за да заприлича на самоубийство. Когато разпитаха управителя за възможния мотив за самоубийство, той изтъкна че Дао е бил един от ухажорите на Царицата на цветята. Магистратът нареди да доведат Зелен Нефрит и тя потвърди. За голяма моя изненада заяви, че той бил предложил на господаря й да я откупи, за да се ожени за нея, но тя му отказала. Отчаяно се мъчех да привлека вниманието й, правех знаци, докато изричаше невероятните си лъжи, но тя нито за миг не отклони погледа си към мен. Без да мисли повече, съдията реши, че става въпрос за банално самоубийство поради нещастна любов, и я отпрати. Понечих да тръгна след нея, но той ми нареди да остана. Епидемията от едра шарка вземаше плашещи размери и магистратът на Цинхуа и хората му бяха на острова. Цяла нощ се мъчихме да измислим какви мерки да предприемем, за да спрем разпространението на заразата. Реши се освен всичко друго да се изгорят някои постройки. Затова не успях да потърся Зелен Нефрит и да й поискам обяснение за лъжите. Повече не я видях. Рано сутринта на другия ден тя тръгнала към гората заедно с останалите куртизанки, когато стражите дошли да подпалят техните общежития. Там се заразила и починала. Една нейна приятелка ми предаде документите й за самоличност, които открила в дрехите й, преди трупът да бъде изгорен на голямата погребална клада, издигната по заповед на магистрата.

Лицето на Фън бе мъртвешки бледно, капчици пот блестяха върху челото му. Той пое с несигурна ръка чашата чай, едва отпи и продължи уморено:

— Разбира се, трябваше да предупредя магистрата, че Дао Куан е бил убит и че виновникът е подредил всичко така, че да изглежда като самоубийство. Дългът ми повеляваше да отмъстя за своя приятел, но не знаех до каква степен Зелен Нефрит бе замесена. А и след смъртта й как можех да разбера? Не ваше освен това да забравям, че Уън Юан ме бе видял близо до Червения павилион. Ако проговорех той щеше да ме обвини, че аз съм убил Дао. И като подъл страхливец си замълчах. След три седмици, когато епидемията утихна, Уън Юан дойде при мен. Обвини ме, че аз съм убил Дао и съм подредил всичко така, че да прилича на самоубийство. Каза, че ако не му отстъпя поста си на главен надзорник, щял да ме предаде на съда. Тичай веднага, отвърнах му. Бях много щастлив, че най-сетне истината ще излезе наяве, тъй като мълчанието ми тежеше повече от всичко. Но Уън е хитър подлец. Знаеше, че няма доказателства, и просто се опитваше да ме уплаши. Задоволи се да подхвърля насам-натам, че не било изключено аз да съм убил Дао, но не отиде в съда. Четири години по-късно успях да прогоня образа на Зелен Нефрит от сърцето си, ожених се и ми се роди дъщеря, Нефритов Пръстен. Тя порасна и срещна Дао Бандъ, сина на Дао Куан. Двамата като че се харесаха и аз хранех надеждата, че ще се съберат един ден. Този съюз щеше да е един вид утвърждаване на старото ми приятелство с Дао Куан. Но гнусните слухове, пуснати от Уън Юан, стигнаха до ушите на Дао Бандъ и скоро усетих промяна в отношението му към мен.

Гласът на Фън се прекърши, той погледна с нещастно изражение съдията и продължи:

— Изглежда, и дъщеря ми забеляза това. Напоследък посърна. Опитах се да й намеря друг годеник, но тя отказваше на всички. Много упорито момиче е, а и с независим характер, ваше превъзходителство. Затова толкова се зарадвах, когато се заинтересува от Дзя Юбо. Бих предпочел някое местно момче, разбира се, още по-добре някое, което познавам, но не можех повече да гледам как дъщеря ми страда, и бях готов на всичко. Със съгласието си да бъде посредник годежа Дао Бандъ ми даде да разбера, че окончателно се е отказал от нея — той въздъхна дълбоко и те — Сега негово превъзходителство знае всичко, включително и подбудите ми да наглася убийството на Ли като самоубийство.

Съдията Ди бавно поклати глава. Тъй като продължаваше да мълчи, Фън тихичко промълви:

— Заклевам се в паметта на покойния си баща, че всички подробности около смъртта на Дао Куан, които току-що съобщих на негово превъзходителство, са самата истина.

— Душите на мъртвите са все още сред нас, господин Фън — проговори със строг глас съдията. — Не произнасяйте току така имената им.

Той отпи няколко глътки чай и продължи:

— Ако сте ми казали чистата истина, един съвършен убиец е все още сред нас. Преди трийсет години той е убил в Червения павилион човека, който е открил връзката му със Зелен Нефрит. Може би отново той е нанесъл удар и този път жертвата му е била Есенна Луна.

— Но инспекторът по съдебна медицина установи, че тя е починала от сърдечна криза, ваше превъзходителство!

Съдията Ди поклати глава.

— Не съм убеден. Не вярвам в съвпаденията, господин Фън, а двете истории прекалено много си приличат, поне според мен. Нашият непознат веднъж вече е бил замесен в живота на една Царица на цветята, трийсет години по-късно той спокойно би могъл да се набърка в живота на друга царица.

И като погледна остро Фън Дай, добави:

— И тъй като говорим за Есенна Луна, имам чувството, че вие не ми казахте всичко, което знаете за нея, господин Фън!

Изумлението, което се изписа върху лицето на главния надзорник, не изглеждаше фалшиво.

— Малкото, което знаех, вече ви съобщих, ваше превъзходителство! — извика той. — Единственият неприятен момент, за който сметнах, че ще ви е неприятно да узнаете, бе кратката й връзка с магистрата Луо, но негово превъзходителство доста бързо се досети и за това.

— Вярно е. И така, господин Фън, ще си помисля какви мерки да приложа във вашия случай. Засега ми е невъзможно да ви съобщя нещо повече.

Той стана и излезе през голямата порта, изпратен от домакина.