Червеният павилион

ГЛАВА VIIIСъдията Ди посещава господин Фън и свиква първото съдебно заседание в качеството си на помощник-съдия на Райския остров.

Съдията и помощникът му слязоха от носилката пред великолепен храм, заел северната част на главната улица. Още вчера, когато пристигнаха в града и минаха наблизо, съдията бе забелязал високите колони от червен мрамор и величествения портал.

— На кого е посветен този храм? — попита той началника на носачите.

— На божеството на богатството6, ваше превъзходителство. Всички, които пристигат на острова, идват да се помолят тук, преди да си опитат късмета на игралните маси. Комарджиите никога не пропускат да запалят пръчици пред статуята на божеството.

Резиденцията на Фън заемаше цялата площ срещу храма: обширно имение, оградено с наскоро укрепена стена. Господин Фън излезе да посрещне съдията в покрития с бял мрамор преден двор. В дъното се издигаше голяма едноетажна постройка с величествена порта и медни плочи на покрива, които проблясваха на утринното слънце.

Докато господин Фън отвеждаше съдията в библиотеката, за да му поднесе нещо разхладително, неговият иконом съпроводи Ма Жун до Източния кабинет, за да провери дали всичко е наред за заседанието на трибунала.

Фън въведе съдията в просторна, богато мебелирана стая и му предложи да се настани пред ниска масичка за чай. Докато отпиваше на малки глътки ароматната течност, съдията с интерес оглеждаше рафтовете по стените. Бяха натъпкани с книги, от които стърчаха безброй листчета за отбелязване. Домакинът, който бе проследил погледа му, скромно се усмихна:

— Не претендирам за ученост, ваше превъзходителство! Навремето купих тези книги, тъй като смятам, че една библиотека трябва да е пълна именно с книги! Всъщност тази стая използвам за приемна, но приятелят ми Дао Бандъ, който се интересува от история и философия, често идва тук, за да прави разни справки. Дъщеря ми Нефритов Пръстен също я използва. Тя е доста даровита в поезията, а и много обича да чете.

— Значи бракът й с поета Дзя Юбо ще бъде тъкмо онова, което се нарича литературен съюз, скрепен от небесата — усмихнато отбеляза съдията Ди. — Чух, че този младеж нямал голям успех на игралната маса, но се надявам, че семейството му е заможно.

— Не е и той фактически е изгубил всичко, което е притежавал. Но в този случай дребното нещастие стана причина за голямо щастие! Когато Дзя ме посети, за да уредим един малък заем, който би му позволил да продължи пътуването си, дъщеря ми го видя и веднага се влюби в него. Бях много щастлив, тъй като тя скоро ще стане на деветнайсет години, а досега отпращаше всички кандидати. Поканих Дзя няколко пъти вкъщи и така уредих нещата, че той също да забележи дъщеря ми. По-късно Дао Бандъ ми каза, че Дзя бил направо поразен от красотата на Нефритов Пръстен и че самият той с радост би приел да бъде посредник при годежа. Що се отнася до финансовата страна на въпроса, Ди, то аз минавам за богат човек, а щастието на дъщеря ми е единственото, което ме вълнува. Като се ожени за дъщеря ми, Дзя ще има толкова пари, че ще се чуди какво да ги прави!

Господин Фън се покашля и след кратко колебание попита:

— Негово превъзходителство дали има вече някаква хипотеза за ужасната смърт на нашата Царица на цветята?

— Никога не правя хипотези, без да съм се запознал с всички факти — сухо отговори съдията. — Всеки момент ще имаме резултатите от аутопсията. Иска ми се да зная повече за учения Ли, който се е самоубил заради нея. Що за човек беше?

Фън замислено опъна дългите си бакенбарди:

— Виждал съм го само веднъж — бавно отговори той, — в деветнайсетия ден на настоящия месец, когато дойде, за да изчислим щетите от сблъсъка на неговата и моята джонка. Беше хубав млад мъж, малко високомерен и както ми се стори, с високо мнение за собствената си значимост. Не бях много строг към него, тъй като навремето познавах баща му, доктор Ли Уейдзин. Беше прекрасен човек! Красив, здрав като бик, остроумен и при това с безупречни маниери. Когато на път за столицата спираше на острова, всички куртизанки хукваха по петите му. Но той доста внимаваше да не се увлича. Искаше да стане императорски цензор и си даваше сметка, че моралът му трябва да е безукорен. Остави много съкрушени сърца след себе си! Както вероятно негово превъзходителство знае, преди двайсет и пет години той се ожени за дъщерята на един висш чиновник от двореца и бе назначен за цензор. От шест години се е оттеглил в семейните си владения в планинската, северната част на окръга ни. Лошата реколта и някои неудачни вложения понамалили богатството му, както дочувам, но предполагам, че земите му все пак носят значителни приходи.

— Никога не съм се срещал с доктор Ли — каза съдията. — Зная само, че е един от най-способните висши сановници. Жалко, че разклатеното му здраве го е принудило да подаде оставка. От какво точно е болен?

— Не зная, ваше превъзходителство. Но, изглежда, е нещо сериозно, тъй като разбрах, че от една година не е излизал от стаята. Именно затова, както ви казах вчера, тялото на починалия бе взето от чичо му.

— Някои говорят, че Ли не е човек, който би се самоубил заради една жена.

— Заради жена не — с тънка усмивка каза Фън, — но от самолюбие — да! Както вече споменах пред негово превъзходителство, Ли беше доста самолюбие и отказът на Царицата на цветята щеше да се разнесе из цялата ни провинция. Според мен по-скоро нараненото му достойнство го е подтикнало към самоубийството.

— Може би сте прав. Впрочем чичото отнесе ли книжата на Ли?

Фън се плесна по челото.

— Вие ме подсетихте! — възкликна той. — Забравих да му предам документите, които намерих в бюрото на племенника му.

Отвори едно чекмедже на бюрото си и извади увит в кафява хартия пакет, който подаде на съдията. Той го отвори и набързо прегледа съдържанието му. Накрая вдигна глава и заяви:

— Този Ли е бил твърде методичен човек. Всички разходи по пребиваването му тук са прилежно отбелязани, дори и сумите, изплатени на жените, с които е преспивал: Нефритов Цвят, Розов Карамфил, Божур.

— Всички те са куртизанки втори ранг — забеляза Фън.

— Виждам, че се е разплатил с тези млади жени на двайсет и пети — каза съдията, — но никъде няма отбелязана сума за Есенна Луна.

— Тя присъстваше на повечето приеми, които Ли даваше, но в този случай цената е включена в сметката на ресторанта. Що се отнася до… до по-интимни връзки на клиент с куртизанка от първи ранг, каквато беше Есенна Луна, то прието е при тръгването си той да й направи някакъв подарък. Така търговският момент остава на по-заден план7.

На господин Фън, изглежда, му бе неприятно да разкрива кухнята на занаята си, явно смяташе, че е под достойнството му. Той бързо взе един от поставените пред съдията листа и продължи:

— Тези драсканици тук са от ръката на Ли и доказват, че последните му мисли са били отправени към нашата царица. Именно заради това листче я разпитах. Тя ми съобщи, че Ли й предложил да я откупи от господаря й, но тя му отказала.

Съдията Ди внимателно разгледа хартийката. Явно Ли се бе опитал да изпише кръг с едно движение на четката, после, след повторен опит, под кръга бе изписал три пъти името на Есенна Луна. Съдията пъхна листчето в ръкава си, надигна се и каза:

— Сега да отидем в заседателната зала.

Работните помещения на главния надзорник заемаха цялото ляво крило на жилището му. Той преведе съдията през канцеларията, където четирима чиновници усърдно движеха четките си, и оттам двамината се озоваха в обширна зала с висок таван. В дъното имаше лакирани в червено колони, зад които се виждаше чудесно поддържана градина. Очакваха ги шестима мъже. Съдията разпозна Дао Бандъ, търговеца на сувенири Уън Юан и поета Дзя Юбо. Другите трима виждаше за пръв път.

Шестимата се поклониха дълбоко на магистрата, който им отвърна по същия начин, преди да се разположи в съдийското кресло до масата. Съдията Ди неодобрително огледа залата. Съдийската маса бе покрита със скъп червен брокат със златно везмо, а предметите върху нея бяха истински произведения на изкуството. Изящната купичка за размиване на туш, преспапието от тъмнозелен нефрит, кутийката за печати от санталово дърво и четките от слонова кост бяха далеч по-подходящи за кабинета на някой колекционер, отколкото за залата на трибунала. Подът бе покрит с разноцветни плочи, а широкият параван пред задната стена изпъкваше с прекрасен мотив с облаци и вълни в синьо и златно. Съдията Ди смяташе, че административните здания трябва да бъдат възможно най-скромно обзаведени, за да се покаже на хората, че правителството не пилее парите на данъкоплатците в излишни разходи за показен лукс. Но на Райския остров правителствените чиновници, изглежда, се чувстваха задължени да демонстрират богатството на гражданите!

Господин Фън и Ма Жун стояха прави от двете страни на масата. Писарят седна пред по-ниска масичка до страничната стена, а двама непознати за съдията мъже застанаха отляво и отдясно пред трибунала. Дългият бамбуков прът, който държаха, говореше, че са от специалния отряд на стражниците на главния надзорник.

Съдията Ди прелисти документите пред себе си, удари с чукчето по масата и обяви:

— Аз, заместник-съдията на трибунала на Цинхуа, обявявам заседанието за открито. Ще започна с делото на академика Ли Лиен. Пред мен е смъртният му акт, изготвен от негово превъзходителство магистрата Луо. Според този документ Ли Лиен се е самоубил на двайсет и петия ден на настоящата луна, след като разбрал, че любовта му към тазгодишната Царица на цветята Есенна Луна е отблъсната. От доклада на съдебния лекар разбирам, че гореспоменатият Ли се е самоубил, прерязвайки вратната си артерия със своя собствен нож. По лицето и ръцете на починалия са открити тънки драскотини. По тялото няма никакви белези, само на врата му, от лявата и от дясната страна, са установени леки подутини с неустановен произход. Нека съдебният лекар се приближи: бих желал повече подробности по този въпрос.

Мъж на средна възраст с къса брадичка се запъти към трибунала. Коленичи и каза:

— Недостойната личност, която почтително се представя на негово превъзходителство, е аптекарят на острова и съдебен лекар. По отношение подутините по врата на трупа на Ли Лиен ще си позволя да уточня, че те се намираха от двете страни, точно под ушите, и имаха размерите на голямо топче. По кожата нямаше следи от обезцветяване и тъй като не бе забелязан и никакъв външен отвор от вероятно ужилване, възможно е тези подутини да се дължат на някакво вътрешно заболяване.

— Разбирам — каза съдията. — Бих искал, преди официално да регистрирам самоубийството, да изясня още някои дребни обстоятелства.

Отново чукна по масата с дървеното чукче.

— А сега съдът ще се занимае със смъртта на куртизанката Есенна Луна, настъпила снощи в Червения павилион. Да докладва съдебният лекар.

— Недостойната личност, коленичила пред вас — поде отново възрастният аптекар, — тази нощ извърши аутопсия на тялото на госпожица Юан Фън, наречена Есенна Луна. Смъртта е настъпила вследствие на спиране на сърцето, по всяка вероятност поради прекомерна употреба на алкохол.

Съдията Ди повдигна вежди и попита сухо:

— Нека съдебният лекар бъде така добър да уточни диагнозата си.

— През последните два месеца, ваше превъзходителство, покойната идва да се консултира с оплаквания от сърцебиене и виене на свят, които я притесняваха. Установих изразена нервна преумора и й предписах успокоително, като я посъветвах да си почине известно време и да не употребява спиртни напитки. Според установения ред изпратих доклад до съответните служби на гилдията. След което бях уведомен, че пациентката ми е решила да взема предписаното й лекарство, но не и да промени начина си на живот.

— Аз настоявах Есенна Луна дословно да изпълни препоръките на доктора, ваше превъзходителство — обади се Фън. — Ние винаги държим професионалистките да спазват стриктно лекарските предписания, защото това е както в техен, така и в наш интерес. Но тя не искаше дори да ме послуша и тъй като беше Царица на цветята…

Съдията Ди кимна с разбиране.

— Продължавайте! — обърна се той към съдебния лекар.

— Освен няколкото синини на шията и драскотините на ръцете по тялото на покойната не са открити други белези от насилие. Разбрах, че същата вечер е погълнала значително количество алкохол, и стигнах до заключението, че след като е задрямала за кратко, тя е усетила затруднение в дишането. Събудила се е рязко и е скочила от леглото, с отчаяно усилие се е помъчила да си поеме въздух и ръцете й са се вкопчили в шията. От това са и синините, за които споменах. После се е свлякла на пода и ноктите й са се впили в килима при гърча на агонията. Под тях открих влакънца от червена вълна. Като се основавам на посочените обстоятелства, ваше превъзходителство, заявявам, че заключението ми е смърт вследствие на внезапна сърдечна криза.

По знак на съдията писарят прочете на глас заключението на аптекаря, както го бе записал. След като той подпечата документа с палеца си, съдията му направи знак да се оттегли и запита Фън:

— Какво знаете за миналото на куртизанката?

Фън извади връзка книжа от ръкава си и отговори:

— Тази сутрин, в първите часове, поисках от нашите служби да ни представят всички необходими подробности.

Той прегледа документите и продължи:

— Баща й е бил дребен чиновник в столицата. Продал я на една сводница, която я довела на острова. Когато нашата комисия по покупките я видяла как танцува и пее, платила за нея три златни слитъка. Това стана преди две години. Още от самото начало Есенна Луна се стараеше да се хареса на учените мъже, на художниците и литераторите, които се отбиваха на острова, и скоро стана една от нашите най-забележителни куртизанки. Когато тази година комитетът се събра да посочи новата Царица на цветята, Есенна Луна спечели с пълно единодушие. Срещу нея никога не е постъпвало никакво оплакване и тя не е била замесена в никакъв инцидент.

— Много добре — отзова се съдията Ди. — Уведомете най-близките роднини на покойната, за да приберат тялото за погребение. Сега бих искал да изслушам търговеца на антики Уън Юан.

Антикварят го погледна учудено. Когато той застана на колене пред трибунала, съдията отсече:

— Опишете действията си от момента, когато напуснахте „Сивият жерав“.

— Вашият покорен слуга напусна празненството рано поради делова среща с важен клиент. Трябваше да се уточнят условията за закупуването на една стара картина. Отидох направо в магазина си.

— Кой беше този клиент и колко време остана?

— Това е търговският представител Хуан, ваше превъзходителство. Отседнал е във втория хотел на тази улица. Но снощи напразно го чаках. Сега се отбих при него и той започна да ме уверява, че срещата ни е била за тази вечер. Изглежда, аз съм объркал датите.

— Много добре — каза съдията и направи знак на секретаря, който прочете на глас показанията на Уън. Антикварят нямаше забележки и постави палеца си. Съдията го освободи и призова Дзя Юбо.

— Сега кандидатът за литературните изпити Дзя Юбо ще ни изложи какво е правил, след като напусна „Сивият жерав“.

Дзя започна веднага:

— Вашият покорен слуга, недостойният кандидат за литературните изпити, който стои сега на колене пред трибунала, има честта да уведоми негово превъзходителство, че напуснах вечерята рано, тъй като се почувствах неразположен. Намерението ми бе да отида до умивалнята, но по погрешка се озовах в съблекалнята на куртизанките. Едно момче ме заведе до помещението, което търсех, малко след това излязох от ресторанта и тръгнах пеша към парка. Разхождах се докъм полунощ и после се върнах в моя хотел.

— Показанията да бъдат заверени — нареди съдията Ди и щом поетът притисна палеца си под документа, удари по масата с чукчето и обяви: — Делото за смъртта на куртизанката Есенна Луна се отлага до ново разглеждане. Заседанието е закрито.

Преди да се изправи, той се наведе към Ма Жун и му прошепна:

— Иди да разпиташ този господин Хуан, после тичай в павилиона на „Сивият жерав“ и в хотела на Дзя и провери показанията му. И ела да ми докладваш.

Ди се обърна към Фън Дай и заяви:

— Иска ми се лично да поговоря с господин Дао. Дали бихте могли да ни отведете някъде, където няма да бъдем обезпокоявани?

— Разбира се, ваше превъзходителство! Ще ви отведа в един павилион в задния двор. До стаите на съпругите ми е и никой не дръзва да отиде там.

И след кратко колебание продължи:

— Простете ми, че си позволявам да ви говоря така, но не разбирам много добре защо негово превъзходителство реши да не приключи още сега с двете дела. Един ясен случай със самоубийство и смърт вследствие на сърдечна криза… Струва ми се, че…

— О, просто исках да добия по-ясна представа — без повече уточнения отвърна съдията. — В известен смисъл, за да придам повече тежест на съображенията на съда.