Вал МакдърмидЧуждото страдание

„… чуждото страдание остава опит неопределян, неизносен в разкаяния.

Менят се хората и се усмихват, но скръбта остава.“

Т. С. Елиът, „Четири квартета“, прев. В. Свинтила

„Смърт, ужас, чудеса и страхотии гъмжат навред! Всевишни, изведи ни от този страшен остров!“

Шекспир, „Бурята“, прев. Валери Петров

Благодарности

Както обикновено, дължа благодарности на всички, които отделиха от времето си и ми помогнаха с познанията си, за да не допускам неточности. Благодаря на девическото училище „Грийнфийлд“ за първоначалния тласък на повествованието, на Ангъс Маршал за съветите му относно приложението на компютърни системи в полицейските разследвания; на доктор Рей Мъри за напътствията относно геологическите анализи; на доктор Сю Блек за въпросите, свързани с патоанатомията; на Бриджит Бейли за юридическите съвети, и на покойната Кейти Уилкс, която първа ме запозна с проблематиката на отношенията между духа и тялото.

Благодаря за постоянната подкрепа на Джулия Уиздъм и Ан О’Брайън от издателство „Харпър Колинс“, на Джейн, Бру, Ана, Клеър и Тери от литературна агенция „Грегъри енд къмпани“; на Трина Фър от „Ривърдейл“; както и на Сандра, Кен и Робсън от „Коустъл“.

С обич и благодарност на Лесли, Сандра, Джулия, Джейн, Мария, Мел, Маргарет, Ники, Джени, Мери, Джули, Пола, Джей, Дайана, Стела, Шели, Дафни и Бънти Ал — моя личен, страховит женски полк, който прибира ранените от бойното поле — защото се грижиха за мен, докато се възстанових.

Загрузка...