Сърце от жарава, в стомана обвито,
топи се в живота, направен от лед,
зад думи фалшиви са чувствата скрити,
а истина — само във пламъка блед.
Със крясък от болка троша тишината —
усмивка потайна на тъпа лъжлива шега
забива кинжал от наслада в душата
и носи екстаз нечовешки — тъма и тъга.
Със сълзи от радост заливам словата,
омайни, красиви, студено сами,
не могат тез сълзи обаче да стоплят стената,
разделяща ни — всички различни съдби.
И изводът тежък очите изважда —
лъжи, за да можеш да бъдеш щастлив,
че другото само мъка поражда —
свят чист и стерилен, но толкова сив.
А в истинно сиво никой не иска де мисли
и никой не вижда как истински сиво кървя,
когато умират мечтите красиви, притиснати
в измама стоманена, в лед без душа.