Магьосникът стар ме погледна и рече:
„Момче, зла магия над тебе тежи,
тъга да изпълва живота ти вечно,
горест, скръб, болка и много лъжи“.
Попитах го как таз прокоба да счупя,
а той ме погледна, помисли и каза,
че заклинание от него ще трябва да купя
с цената на туй да обичам и мразя.
Аз дадох му своите чувства най-силни,
свари той отвара, изрече куп странни слова
и даде ми да изпия чая от билки
и каза: „Нека край на проклятието да е това“.
Аз тръгнах към къщи, щастлив и доволен,
с надежда отворих свойта врата,
но вътре ме чакаха скръб, сълзи и болка…
Продал бях сърцето си… за една лъжа…