Навън вече е пролет, светът оживя —
изпълни се с толкова много красиви неща
и толкова топло е това събуждане от съня.
А мен… мен ме попари слана.
Стоя пак затворен във своя свят странен,
и гледам навънка щастливи лица,
любовни, приятелски, за същото жадни.
А мен… мен ме попари слана.
И толкова пусто е в моята стая,
щастливо изглежда дори бялата стена,
дори и предметите своята радост мечтаят.
А мен… мен ме попари слана.
Излизам навън, играя своята весела роля
и аз искам място във тази щастлива игра,
усмихвам се, смея се, щастлувам на воля.
Но вътре… вътре в мен пари слана…