Диктаторите

ОТОН32–69 г.

Отон, който наследил Галба, е повече познат като съпруг на Попея Сабина, отколкото като римски император. Впрочем на главата си по-дълго време е носил короната на измамен съпруг, отколкото короната на император. Защото първата си роля (на измамен съпруг) я е играл в продължение на цели четири години, докато втората (на император) — само три месеца. И въпреки това този парфюмиран аристократ, прекарал най-развратен живот като другар на Нерон в оргиите му, този човек, който не отказал да отстъпи дори собствената си съпруга на господаря си, умрял по-геройски и по-храбро от Нерон.

Марк Салвий Отон е роден в 32 и е умрял през 69 година — едва 37-годишен! Бил е със седем години по-голям от приятеля си Нерон. Светоний ни дава следния портрет на Отон: „Неговият ръст и общо взето външността му не съответствували на смелостта му. Бил нисък и с криви крака. Но се грижел за себе си като жена. Обезкосмявал редовно цялото си тяло и носел перука, но я сресвал така изкусно, че изглеждала като естествена коса. Бръснел се всеки ден, като си теглел по няколко «контри» и търкал кожата си с мокри трохи от хляб — вършел това още от най-ранните си юношески години! — защото смятал, че по този начин космите не растели…“

Но нека започнем неговата история от жена му. Жена му е по-историческа личност от него! Попея Сабина била една година по-голяма от Отон и цели осем години по-голяма от Нерон. Майка й била прочута красавица на времето, а развратът й бил още по-прочут от красотата й. Дълго време била неразделна приятелка на страшната Месалина, жената на Клавдий. Била й другар в оргиите и в безсрамията. Но в края на краищата императрицата почнала да завижда на приятелката си. И съобразно порядките на епохата, отървала се бързо от нея — заповядала й да се самоубие. Дъщеря й, Попея, наследила от майка си и красотата, и безнравствеността й. Била ослепително красива, а добродетелността й — твърде уязвима. Още като съвсем млада се омъжила — това е бил вторият й брак! — за най-близкия приятел на Нерон — Отон.

Попея била силно руса. Косите й блестели като кехлибар. Цветът на косите й бил естествен — това именно съставлявало тяхната красота. Всички тъмнокоси по онова време боядисвали косите си руси. Кожата й била толкова нежна и бяла, че хората разправяли, че любовницата на императора се къпе всяка сутрин в магарешко мляко, което се издоявало от 500 магарици! Тялото й било стройно, гъвкаво и тънко като на девойка. И затова по-късно Нерон нарекъл любовника си Спор — Попея, защото му напомнял на жена му, която пък приличала на… момче!

Попея знаела, че е много красива и че красотата й е фатална и никой не може да й устои. И я разхищавала до крайност. Често казвала:

— Трябва да сваря да поживея. И да сваря да умра, преди лицето ми да повехне!

Ала Попея имала нещо по-голямо от младостта, красотата и дързостта си в любовта, една по-важна сила — своя ум и воля. Имала повече дух от всички мъже от нейната среда и същевременно и по-властна воля. И повече вкус. Давала тон на женската мода в Рим, освен това била много културна — имала големи познания в областта на литературата и изкуствата, при все че била леконравна и цинична.

Компанията й била много приятна, преливаща от блестящо остроумие и създавала атмосфера, изпълнена с копнежи. Компанията й очаровала „човека на изкуството“ — императора Нерон.

Когато се запознал с нея, Нерон бил още наивен и неопитен в много отношения. А Попея, напротив, била много веща, много обиграна и умела в любовта. Младият император, почти юноша още, попаднал в мрежата на тази вълшебница като муха в паяжина. В нейните обятия за първи път познал голямата, истинската любов — страстта! Никога дотогава не бил изживявал такова нещо дори не би могъл да си го представи!

Така че било съвсем естествено да се отдаде „телом и духом“ на тази жена. Когато Нерон паднал в краката на Попея, пленен от красотата, вещината и опита й, тя го уверила, че няма по-красив мъж от него в цялата империя.

— Ти си най-съвършеният „неподражаем“!

Попея му изиграла обичайния номер на всички хитри жени. Не искала, избягвала по всякакъв начин да му се отдаде, за да го разпали още повече, та да изгуби съвсем ума си по нея. И когато най-сетне младият, силен и необуздан император я обладал, тя се разплакала… задето прегрешила!

— Горко ми! Не можах да устоя на… сърцето си!

И после пак отказвала да извърши същото прегрешение! За да го разпали и го подчини до такава степен, че да се ожени за нея.

И понеже Нерон притежавал присъщата на възрастта му откровеност и смелостта да бъде откровен, признал на приятеля си Отон, че е влюбен в жена му. И го помолил занапред да счита Попея за съпруга на императора във всяко отношение, освен по титла — и, както ни съобщава Тацит, забранил му да има каквито и да е сношения с нея.

Отон се бил наситил на жена си. Обаче й се възхищавал и я обичал, но не вече чувствено, а естетически. Възхищавал се на красотата, на културата и на ума й. Освен това стремял се да направи политическа кариера, използувайки приятелството на императора. Какво да прави! Предпочел да отстъпи една толкова ослепително красива жена, отколкото да загуби приятелството на един толкова щедър император! И когато веднъж Нерон го помолил да остави Попея да спи една-две нощи в двореца, Отон отвърнал с известна горчивина, че най-добре за него би било да се махне далеч от Рим. И тогава Нерон го назначил управител на Лузитания (Португалия). Отон приел със задоволство този пост и напуснал без съжаление Рим. А в това време из аристократичните салони се разпространявали разни подигравателни двустишия по негов адрес.

Още след първата нощ, която прекарала в двореца, Попея започнала дрязгите. Искала веднъж завинаги да стъпи на врата на императора.

— Ти си велик с ума си — казала му тя — и имаш вкус. Но каквото аз имам в дома си, ти го нямаш в твоя. Аз имам най-хубавите и най-скъпи мебели, съдове и произведения на изкуството, а ти се задоволяваш с една второстепенна покъщнина. И това навярно се дължи на обстоятелството, че доста години си съжителствувал с една робиня (Акте).

От деня, в който Попея влязла в двореца, животът в него се променил. Богатство, разточителство и невиждан разкош. Опитал веднъж сладостта на разточителството, Нерон не можел повече да се въздържа.

А за Октавия, законната съпруга на Нерон, не държал сметка нито императорът, нито любовницата му. Ала майка му, страшната Агрипина, се разтревожила. Така че Попея скоро поставила Нерон пред дилемата:

— Или мен, или Октавия! Или мен, или майка ти!… Ти си едно учениче, което още се държи за полата на майка си! Защо отлагаш брака ни? Нима не съм хубава? Нима не съм от по-аристократичен род от твоя? Нима се съмняваш, че ще ти родя момче? Не! Не това е причината! Боиш се, когато стана императрица, да не би да разкрия пред Сената всички злодеяния на майка ти! Майка ти не може да понася една жена, която те обича! Защото така ти би станал много силен и непобедим. Предпочита Октавия, която те ненавижда и ти копае гроба, за да може да управлява вместо тебе, тази твоя страшна майка!

Ако не изгониш майка си и не се ожениш за мен, ще се махна от двореца, защото тук животът ми е в опасност. А ти добре знаеш по какъв начин майка ти се отървава от нежеланите личности!

Нерон се посъветвал със Сенека и Бур. И двамата се съгласили, че Попея има право.

И докато Попея се преструвала, че тъгува за съпруга си, за да засяга любовника си, Нерон се подчинил съвсем на волята й и вършел всичко, което тази фатална жена пожелавала. Накарала го да изгони старата си платонична любовница Акте; да изпъди и майка си, и жена си, а по-късно и да ги убие; и най-сетне да се ожени за нея.

И оттогава дворецът се превърнал в най-големия център на изкуствата в света. И в този център царувала чародейката Попея — и съсипвала мъжа си.

Но, както навярно читателите си спомнят, необузданият Нерон веднъж я ритнал в корема, когато била вече бременна. И от този ритник овдовели двама мъже, двама императори — Нерон и Отон!

Женственият Отон, любимият приятел на Нерон в най-разпасаните му оргии, първи предал приятеля си и признал Галба за император Защо? Твърде лесно разбираемо. Но и сам Светоний ни го казва — за да си отмъсти, задето Нерон му отнел Попея.

Отбелязахме вече, че Отон бил управител на Лузитания. Той последвал с легионите си Галба в похода му към Рим. Ала скоро открил, че нито народът, нито войската искали Галба. Защото знаели, че е невъзможен скъперник, и при това стар и зъл. И тогава хитрецът Отон решил да използува положението. Да създаде настроение в своя полза.

И почнал да пръска наляво и надясно пари и да подкупва съвести. Всеки път, когато поканвал Галба да гостува в дома му, раздавал на телохранителите на „приятеля“ си златни монети. За да си създаде тъкмо обратната слава на тази, с която се ползувал Галба — славата на човек щедър и с широка ръка. Веднъж, когато един войник го поканил за арбитър по едно дело със свой съсед за синора между имотите им, Отон купил имота на този съсед и го подарил на войника!

— Този е за император! — казвали войниците и народът.

А при това, по същото време Отон бил потънал в дългове до шия. Плутарх ни съобщава, че дължал 50 милиона сестерции. И тъкмо затова се стремял да стане император. За да се измъкне от калта. За да тури ръка на държавното съкровище. „Единственото му спасение — казва Светоний — бил тронът.“

Последния път взел в заем един милион сестерции от един слуга на Галба. И веднага го раздал на преторианците. Отначало само пет преторианци приели да го подкрепят. Но тези петима намерили още десет. На всеки от тях Отон дал по 10 000 сестерции „аванс“ и обещал по още 50 000 на онези, които му помогнат да убие Галба.

Първоначално Отон нямал намерение да прибегне до такива крайни средства. Защото старият Галба му бил обещал да го осинови и впоследствие да го направи свой наследник. Ала Галба не удържал на думата си и осиновил друг човек — Пизон. И тогава мъжът на Попея, с изкуствените коси, кривите крака и скъпите парфюми, решил да пусне в действие най-сигурното за всички времена средство за успех — убийството!

Но друг го изпреварил — Вителий, командир на армията в Южна Германия. Тогава Отон вдигнал бунт сред преторианците в Рим. И изпекъл работата си по-добре от Вителий. Защото преторианците убили Галба и Сенатът признал Отон за император.

Отон се опитал да се споразумее с Вителий. Писал му, че ако се откаже от трона, той, Отон, щял да му даде половината империя — като че ли страните били техни чифлици, а народите — техни роби!

Ала Вителий не се съгласил. Или всичко, или нищо! И изпратил свои хора в Рим да убият Отон. Но същото направил и Отон. Изпратил свои хора в Германия да убият Вителий.

Но заедно с убийците Вителий изпратил и войската си срещу Рим. Тогава Отон се видял принуден да набере набързо войска, главно от гладиатори, и с нея тръгнал срещу „бунтовниците“.

Женственият император, създаденият само за разкош, за червила и мазила, за гуляи и жени и други изтънчени удоволствия, се видял, както казахме, принуден да излезе на бой и да се бори на живот и на смърт!

Но както понякога се случва с такива характери, Отон от една крайност преминал в друга. От крайна инертност — в крайна активност! Искал час по-скоро да ликвидира враговете си, въпреки съветите на военачалниците си, които му казвали да прояви търпение, докато пристигнат легионите от Мизия, които вече били на път. Заедно с управителя на Мизия, към Отон се присъединили и управителите на Египет, Юдея, Африка и Илирия. Ако е имал повече търпение, Отон в скоро време щял да стане всесилен и непобедим. Ала не искал да чака. Отлагането го дразнело. Искал колкото се може по-скоро да… се успокои.

Отначало победил германските легиони при Плаценция и Кремона. Тези две победи му вдъхнали смелост. И дал заповед най-важната, решителната битка да се даде при Витриак, малко селце до Кремона, а самият той, уверен в победата си, се завърнал в Рим.

В сражението при Витриак войската на „изнежения и развратен“ Отон била победена от войската на „чревоугодника и пияницата“ Вителий. Така характеризира двамата съперници самият Плутарх.

Въпреки поражението на Отон положението му не било безнадеждно. Останала му достатъчно войска, за да се противопостави на Вителий. Освен това пристигнала вече и войската от Мизия, която му идела на помощ. Но Отон загубил цялата си смелост и активност. Изпаднал отново в старата си инертност и нерешителност. Преждевременно се отчаял. Счел, че оттук нататък борбата ще бъде напразна, и решил да сложи край на живота си, за да прекрати междуособната война.

Изгорил всичките си книжа и раздал колкото пари имал на верните си хора, избрал два ножа, поставил ги под възглавницата си, легнал си и цяла нощ спал дълбок сън. На разсъмване измъкнал един от ножовете изпод възглавницата и го забил в сърцето си. Изхъркал веднъж и издъхнал. Бил едва 37-годишен. И царувал само три месеца.

Всички го оплакали. Защото през тези три месеца на своето царуване извършил това, което народът желаел. Убил зловещия Тигелин, когото Галба отказал да убие. Върнал на собствениците конфискуваните им от Галба имущества и най-сетне приел името Нерон, с което именно го приветствувал народът, когато го провъзгласил за император.