Диктаторите

ГАЛБА

С Нерон приключва династията на императорите от Юлиянския род. Шестима от „потомците на Афродита“ седнали на трона на световната империя — първото място сред тях заема Цезар.

Единствени Цезар и Август са били истински гении и способни управници, но и те двамата, както и останалите четирима, били безнравствени, алчни, жестоки и егоисти. Управлявали света не заради другите, а заради себе си.

Но и императорите, които наследяват абсолютната власт от Юлиянската династия, не били по-различни. Били дори много по-лоши и затова народите в империята с тъга си спомняли за предишните си господари и най-вече за последния — Нерон. Особено народът на Рим вярвал, че Нерон ще възкръсне и ще се възцари отново. В тази легенда вярвали и самите християни, с тази разлика, че гледали на Нероновото завръщане като на предвестник на деня на Страшния съд.

Галба, който наследил младия Нерон, бил на 72 години! Развалина! Страдал от артрит на ръцете и краката, така че не можел дори обувките да си сложи, нито книга да прелисти. И въпреки това искал да държи здраво скиптъра на господарите на света.

Но как така един 72-годишен старец, дето не можел да си мръдне ръцете и краката, успял да отстрани цял куп млади амбициозни военачалници и да се качи на трона? Качили го другите, или по-скоро случаят! И най-печалното е, че тази „развалина“ била по-добра от съперниците си!

Всички, които се домогвали до най-висшите длъжности в онази епоха — консули, военачалници, управители на провинции и прочие, — били просмукани с покварата на своята професия. Добирали се до тези длъжности по един и същ начин — подкуп, купуване на гласове, политически убийства, низкопоклонничество и липса на всякакви морални принципи.

А тези, които докопвали управлението на някоя провинция, правели най-хубавия гешефт. Мъчели се за една година — толкова траело управлението им, най-много две, ако успеели да получат продължение на срока си! — да натрупат колкото се може повече пари, да съберат огромно състояние от данъците, от конфискациите (тоест убийствата), от подкупите и продажбата на роби.

Из средата на такива хора излизали кандидатите за трона, а из средата на тези кандидати — императорите.

Галба произхождал от старо аристократическо семейство. И както всички римски аристократически семейства, така и семейството на Галба водело началото си от богове. Юлиевци считали Афродита за тяхна прамайка; Антоний се смятал за потомък на Херкулес, а Галба — на Зевс и Пасифая, дъщерята на Минос.

Бил среден на ръст, казва ни Светоний, плешив, със сини очи и гърбав нос. Бил голям чревоугодник и още по-голям скъперник и кръволок. Но преди всичко бил мързеливец и много безволев човек. Като психологически тип представлявал смес от противоположности. От крайна жестокост преминавал изведнъж към пълно безгрижие. Все пак приел предложението на Виндекс да поеме ръководството на въстанието, но не се съгласил да се провъзгласи за император. Взел просто титлата — „прокуратор на народа и Сената“.

Когато обаче научил радостните вести — че съдружникът му в търгашеското им начинание, въстанието, Виндекс, починал, и че „врагът“ му Нерон се самоубил, а Нимфид Сабиний, началникът на преторианците, който поискал да обсеби трона, бил убит от войниците си, добил смелост, отказал се от титлата „прокуратор на народа и Сената“ и взел титлата „цезар“! И потеглил срещу Рим. Не съществували вече сериозни препятствия. Пътят бил открит.

Светоний — любителят на митове, ни разказва следния анекдот:

Някога си предсказали на дядото на Галба, че един от потомците му щял да стане цар, но само за един-единствен ден. А старецът отвърнал:

— Когато мъжко муле роди!

И действително, казва Светоний, когато Галба взел решение да се провъзгласи за император, едно мъжко муле родило!

Истинското име на дедите на Галба било Сулпиций. Но отде им се лепнало това презиме Галба? Светоний дава много етимологически обяснения за името. Ще отбележим едно от тях, защото показва какво е било мнението на съвременниците за душевните качества на този род. Един от прадедите на императора — казва той, — воювайки в Испания, опожарил един град с факли, потопени в някаква смола, наречена галбанон. И оттам му останал този прякор. Така или иначе, но и без прякор Галбовци еша си нямали по свирепост. Един друг Галба, докато бил управител на Испания, изклал 30 000 лузитанци (португалци) чрез вероломство. Това станало причина местните жители да въстанат под водачеството на известния национален герой Вирнат.

Бащата на Галба бил гърбав. Оженил се за правнучката на Мумий, онзи недодялан и жесток римлянин, който опожарил Коринт, най-големия и най-богат град в Гърция по онова време. Така че във вените на императора Сергий Галба и по бащина, и по майчина линия течала кръв на престъпници, кръв на подпалвачи и касапи!

Той бил толкова стар, че познавал лично всички досегашни римски императори от Юлиянския род. И дори още като юноша Галба бил силно обикнат от жената на Август, Ливия. Обикнала го толкова много, че в завещанието си му оставила 50 милиона сестерции.

И така значи Галба на младини бил приятел на прекрасната и зряла жена на Август, Ливия, която му завещала 50 милиона сестерции. Завещала му ги, но не ги получил. Защото новият император Тиберий не бил балама да предаде толкова пари на друг. Обявил завещанието за невалидно и сам прибрал парите.

След убийството на Тиберий от Калигула и на Калигула от преторианците, казвали на Галба: „Не изтървавай сгодния момент! Скачай на трона!“ Но какъвто си бил нерешителен и тъй като предпочитал хубавия живот пред рисковете, Галба изпуснал удобния случай и оставил убийците да възкачат на трона слабоумния Клавдий. В знак на признателност за лоялното му отношение Клавдий го изпратил управител на най-богатата провинция — Африка.

Още много преди да стане управител и да ограби Африка, Галба бил много богат — „най-богатото частно лице в Рим, което постоянно влизало и излизало от двореца на Август“, казва ни Плутарх. Можем да си представим какво е натрупал в продължение на дълги години като самовластен бирник и официален разбойнически главатар в Африка и Испания!

Но за да може да ограбва така поданиците си, неизбежно би трябвало да има много кораво сърце. А той го имал и в излишък. Отсичал ръце, разпъвал на кръст дори римски граждани — забранено било да осъждат на такава позорна смърт римски граждани! — оставял провинилите се в нещо свои войници да умират от глад. И не преставал да ограбва провинциите си. Затова, казва ни Светоний, когато се провъзгласил за император, славата му на скъперник и кръвопиец първа стигнала в Рим. Пръснал се слух, че новият император за наказание наложил страшни глоби на много градове в Испания и Галия и разрушил стените им, задето не застанали на негова страна. Говорело се също така, че избил всички офицери, които не го били подкрепили; избил ги заедно с целите им семейства — с жените и децата.

Но как възнаградил офицерите и войниците, които му останали верни и го подкрепили? Дал на всеки по паница зеле и по пет до десет динара!

Римският народ, навикнал на щедростта на Цезар, Клавдий и Нерон, оказал много студен прием на Галба, когато узнали за скъперничеството му. Галба, казват, имал намерение да се покаже скъперник и в управляването на финансите на държавата. Но съпротивата на народа не му позволила това.

Това сребролюбие изяло главата на Галба. Началникът на преторианците, Нимфид Сабиний, за да склони войниците да признаят Галба за император, им обещал голямо възнаграждение. Обещал по 7500 драхми на всеки преторианец и по 1250 на обикновените войници. Но когато дошло време за плащане, по никакъв начин не успели да измъкнат тази сума от цицията Галба! И естествено не можели да бъдат повече негови приятели.

За римските императори тронът бил върхът на материалния успех. Стъпили веднъж горе, те ставали абсолютни господари на държавната хазна и неконтролирани от никого грабители на провинциите. Освен това можели да конфискуват имуществото на всеки римски гражданин. Единствената им цел, както видяхме досега, била личното им благополучие и задоволяването с всички възможни начини на всичките им желания, позволени и непозволени. Безсрамен мързел — ето едно от най-големите им наслаждения! Да управляват, без да се безпокоят за каквото и да е!

И както слабоумният Клавдий предоставил управлението на страната на трима свои освободени роби — Нарцис, Полибий и Палас, — така и старият бърборко Галба предоставил „държавното кормило“ на Виний, страстен сребролюбец, на Лакон, началник на преторианците, крайно безсъвестен човек, и на Икел, любовника си. Римляните наричали тези трима души „надзиратели“ на Галба. Те командували деспотично стария император. Тези трима души продавали всичко — освобождаване от данъци, осъждане на невинни, оправдаване на виновни и прочие. Жестокият император осъждал на смърт за най-незначителна простъпка най-видни членове на висшето римско общество, сенатори и конници. Естествено, осъждането на смърт означавало конфискация на имуществото!

Галба не само не раздал на войската обещаните пари, но и уволнил много преторианци и принудил всички, които били взели пари от Нерон, да ги върнат обратно!

И тогава се случило това, което трябвало неизбежно да се случи. Войската била научена на по-друго. Научена била да й се плаща, за да сваля императори от трона, и пак да й се плаща, за да качва други. А сега Галба искал да промени този порядък. „Спечелих трона, казвал, с меча си! Няма никакво основание да платя.“ И на туй отгоре искал, както споменахме, на него да му се плати. И така войската направила това, което правят всички наемници. Разбунтувала се.

Войската имала оръжието. Войската била, значи, реалната сила на империята. Следователно войската била опората на трона. А със стиснатостта си Галба загубил силата и опората си.

И една сутрин римските преторианци смъкнали Галба от трона и поставили на него друг император, Отон, доверения приятел на Нерон и бивш съпруг на Попея Сабина. Още преди това обаче легионите в Германия се разбунтували.

Вместо да излезе и удари бунтовниците, Галба се укрепил в двореца си. Но благодарение на глупостта му въстаниците успели да го измъкнат от дупката му.

Това станало така. Дошли в двореца няколко преториански офицери и съобщили на Галба, че повечето от враговете му са претърпели поражение и са били наказани. А останалите идат, за да му изразят предаността си.

Старият бърборко добил кураж. Излязъл от двореца да посрещне верните си победоносни войски. Някакъв войник, подучен от началниците си, се явил пред Галба и му казал, като посочил окървавения си меч:

— Ей с този меч тук убих Отон!

— Кой ти нареди това? — запитал лековерният старик.

И се отправил право към главния площад. Там го чакали няколко конници. Щом го видели, че се приближава, спуснали се върху него, обкръжили го и го съсекли с мечовете си.

— Така ти се пада, дърта циция такава!

Никой от тези, които се намирали в този момент на площада, не се притекъл на помощ на императора си. Никой също така не отишъл да вдигне трупа му. Оставили го да лежи сред локва кръв. Някакъв войник, дошъл на пазара за покупки, видял мъртвия Галба, приближил се до него, отсякъл главата му с меча си и я взел. Келепир!

Но, както навярно читателят си спомня, Галба бил плешив. Така че войникът не можел да носи главата за косата. И тогава пъхнал пръстите си в широко отворената уста на главата и я понесъл по този начин.

Защо?

Защото била келепир! Изпратил я на Отон, за да получи възнаграждение.

Отон се зарадвал на зловещата плячка и я предал на войската си. Войниците набучили главата на едно копие и почнали да я разнасят из целия лагер, та да я видят всички, да се повдигне духът им и да разберат, че войната за трона е свършила. И викали подигравателно към главата:

— Хайде сега, прекрасни ми Галба, порадвай се на… живота!

Един освободен роб, чийто баща бил убит от Галба, поискал да купи главата.

— Колко?

— Десет жълтици!

— Вземи я!

Дал десет жълтици и взел главата. Какво щял да я прави? Взел я и отишъл, та я турил на същото място, където Галба обезглавил баща му. Главата останала там много дни, докато накрая се скапала. Тогава я заровили в градината на една малка къща, собственост на бившия император.

Така глупаво и безславно загинал Галба, който не съумял да се задържи на трона на световната империя, завоюван от него с цената на толкова кръв. А притежавал всички необходими качества за този висок пост. Бил, както вече казахме, сладострастник, чревоугодник, алчен, жесток, извратен и страхлив! Но не бил нито млад, нито щедър! Не давал нищо на народа и войската, трупал всичко за себе си — а при това, много преди да стане император, бил най-богатият човек в света!

Царувал едва седем месеца!