— Харесва ми тук, в покрайнините — каза Николай на убиеца. — Ти никога ли не си мислил да избягаш?
Убиецът се изсмя:
— Едно време бях пират. Четирийсет години ми бяха нужни, за да се прикрепя към този картел. Сам ли си, ти си просто парче месо, Ленг. Би трябвало да го знаеш.
— Но ти трябва да отхвърлиш тази обвързаност. Тя има някои неудобства. Не ти ли се иска да притежаваш свой звезден район и ти да диктуваш правилата на играта там?
— Говориш като идеолог — отвърна му убиецът. Върху ръцете протези меко проблясваха мониторите за биологична обратна връзка. — Аз дължа вярност на „Киотид Зайбацу“. Те владеят цялото това предградие. Дори моите ръце и крака са тяхна собственост.
— Аз съм собственикът на „Киотид Зайбацу“ — заяви Николай.
— О, така ли — изненада се убиецът. — Това променя нещата.