Двадесет спомена

18. ЗАКОНОНАРУШИТЕЛИ.

Механичните бяха пуснали дистанционно управляемите самолетчета полицаи в предградието. Въоръжени с призовки, безликите машини профучаваха из коридорите на предградието и търсеха сред тълпите закононарушители.

Бившият шеф на Отдела по безопасност на Николай внезапно се откъсна от тълпата и се втурна да търси скривалище. В свободното си падане той се отскубваше като брониран гибон от протягащите се да го хванат ръце. Изведнъж една от протезите му се счупи и машините връхлетяха върху него, току пред вратата на Николай. Пластмасата запращя, докато електромагнитните пинсети парализираха крайниците му.

— Това е беззаконие — задъхвайки се, каза той. По дълбоко врязаните бръчки на остарялото му лице блестяха струйки пот. — Те ще ме демонтират! Ленг, помогни ми!

Николай тъжно поклати глава. Старецът закрещя:

— Ти ме въвлече във всичко това! Ти беше идеологът! Аз съм само един нещастен убиец!

Николай мълчеше. Машините сграбчиха и прибраха ръцете и краката на стареца, които бяха тяхна собственост.