Двадесет спомена

19. ДРЕВНО РАЗДВОЕНИЕ.

— Ама ти наистина си гроги!

Младежите говореха на някакъв кошмарен жаргон, който Николай почти не разбираше. Когато поглеждаха към него, на лицата им се изписваше смесица от агресивност, съжаление и страхопочитание. Струваше му се, че непрекъснато крещят.

— Чувствам се като смазан от численото ви надмощие — промърмори той.

— Ти си смазан, старче! Този бар е твоят музей, нали? Твоят мавзолей! Нахрани ушите ни с бойните си подвизи, слушаме те! Раздуй за ония идиотски видеоидеологии, за онова древно раздвоение на душата. Механични и Преобразувани, тъй ли беше? Война между двете страни на една и съща монета!

— Чувствам се уморен — каза Николай. — Прекалих с пиенето. Нека някой да ме заведе у дома.

Те си размениха тревожни погледи.

— Та това е твоят дом! Нали?