Двадесет спомена

5. НИКАК НЕ Е ПОХВАЛНО.

Николай беше в отпуск в Ринг Каунсъл с още двама войници от неговата част. Бяха се запили в един бар с нормална гравитация, наречен „Еклектичният епилептик“. Единият от другарите му беше Саймън Африел, очарователен, амбициозен млад човек, създаден с традиционните методи на старата школа на Преобразуваните. Другият имаше механично присадени очи. Неговата преданост беше съмнителна. Тримата обсъждаха семантични проблеми.

— Географската карта не е самата територия — каза Африел. Изведнъж другият измъкна едва забележим подслушвателен апарат изпод ръба на масата.

— А шпионирането не е никак похвално — саркастично отбеляза той. Повече не го видяха.

…Механичен пират, неизправен, предател на генетичния род. Невидими подслушвателни устройства, определящи и предопределящи твоя живот. Амбициозният млад човек от расата на Преобразуваните в изоставената станция, убит по време на нападението. Психоинженери, обзети от мания за божественост, произвели по полов път изсъхналото тяло на търговски посредник. Предаността на холографската интерфейсна система беше поставена под съмнение. Кибернетичната система му бе помогнала да събере всичко ценно от пластмасовите очи…