Един от 100

Двайсет и осма глава

Оказа се, че Ейва напразно се е страхувала да отиде на работа и да застане очи в очи е началничката си. Клеър седеше зад бюрото си и преглеждаше кореспонденцията. Дори не вдигна глава, само каза:

— Добро утро, доктор Даванъл. Радвам се, че отново сте на работа.

— И аз се радвам.

Клеър отново се захвана с писмата, все едно не се беше случило нищо особено. Ейва прегледа пощата, отдели няколко плика, после отиде да се подготви за аутопсията на Бърлю. Работният график беше изготвен, преди да кажа на Клеър, че подчинената й е алкохоличка. Тя не го беше променила, макар да знаеше, че това ще е първият ден от „завръщането“ на Ейва.

Ейва не я подведе — наблюдавах я как работи и неволно се възхитих от умението й, от уважението, което проявяваше към мъртвеца. Взирах се в снимките на гърба на Бърлю, докато тя четеше на глас надписите.

Най-отдолу пишеше:

Скуил се опита да усмири репортерите, които се бяха струпали пред управлението. Новината за убийството на полицейски служител бе предизвикала истинска сензация. С Хари го изчакахме да се върне, после заедно е него и тримата заместници отидохме в кабинета на Хайръм. Набързо разказахме за случилото се през последните часове, през цялото време големите клечки правеха кисели физиономии. Накрая всички се съгласиха, че кирливите ризи на Бърлю не бива да се изваждат на показ — това щеше да навреди и на полицията, и на семейство Пелтиър. Клеър беше невинна, но скандалът завинаги щеше да я опетни; никой нямаше полза и да предизвика гнева на богаташа и стълба на обществото Зейн, още повече, че единствената му вина беше слабостта към хубави момчета. Оставаше само Тери Лосидор, ала повдигането на обвинение срещу нея щеше да отвори кутията на Пандора.

Предложих Зейн да изрази добронамереността си към четвъртата власт, като спонсорира „възкресяването“ на един алтернативен вестник. Предполагах, че ще се съгласи, най-вече защото знаеше, че снимките са у мен.

Ейва приключи аутопсията и отиде да се измие и преоблече, двамата със Скуил останахме в залата. По време на процедурата той стоеше в дъното на помещението и не откъсваше поглед от трупа. Щом видя, че сме сами, се приближи до мен:

— Пелтиър чист ли е?

— Зейн не може да нареже дори салам, без някой да му покаже как да го направи. Освен това има алиби. По времето, когато Бърлю е бил убит, Пелтиър е бил при адвоката си, за да обсъди предстоящия си развод.

— Прекратяваме дейността на СОППЛ, Райдър. Отрядът за специални задачи ще поеме вашата работа. Бърлю се изложи, но плати с живота си.

Очаквах този ход. Скуил беше опозорен от адютанта си, единственият начин да измие петното, бе да насочи вниманието на медиите към командосите. Което означаваше да елиминира СОППЛ. Но след като подозренията срещу Бърлю, Лосидор и Зейн отпаднаха, картинката започваше да се изяснява.

Освен това довечера щях да обсъдя случая с професионалист.

— Не съм съгласен, сър — казах. — С Хари оставаме до край в играта.

— Познай какво се случи, младежо. Играта току-що приключи.

Втренчих се във воднистите му очи:

— Защо се опитвахте да ни държите настрана от Бърлю, сър?

— Какви ги говориш?

Извадих от джоба си сгънат лист хартия и му го подадох — важните пасажи бяха подчертани е жълто:

— Протоколът от съвещанието, на което е моят партньор ви съобщихме за изчезването на изрезките и документите. Всеки, който го прочете, ще остане с впечатлението че не желаете да ги намерим. Защото бяха свързани със Зейн.

Скуил ме изгледа така, сякаш бях кучешко изпражнение върху обувката му:

— Как бих могъл да знам, че Пелтиър е педал?

— Не твърдя, че сте знаели. Но Бърлю ви е намекнал, че държи в шах Зейн, може би дори е споделил нещичко е вас. Беше ви длъжник — години наред не си е мръднал пръста да свърши някаква полицейска работа, беше вашето момче за всичко.

Очаквах капитанът да се разгневи, но на него не му мигна окото:

— Какво чувам, Райдър? Нима твърдиш, че спъвам разследването?

— Какво са няколко загубени дни, през които главорезът може да продължи делото си, пред възможността да станете заместник-началник?

Скуил поклати глава, тънките му устни се разтегнаха в усмивка:

— Мислиш се за голяма работа, а? Ще постигна целта си, Райдър, тогава лошо ти се пише.

— Знам игричките ви, капитан Скуил. Едно птиченце ми каза, че Плакет ви е длъжник. Изглежда, благодарение на вас е станал медийна звезда. И вероятно ще бъде новият началник на полицията.

Скуил се озърна да се увери, че още сме сами, усмивката му се разшири, стана самодоволна:

— Между нас казано, Райдър, Плакет е мое творение. От парче лайняна глина изваях новия началник на полицейските служби.

— Междувременно вие ще поставяте препятствия по пътя ни.

Той ми намигна:

— Така ти се струва, защото си параноик. Върни се в участъка и разследвай убийства на чернилки.

Така кипнах, че забравих учтивото обръщение.

— Аз съм бездарен параноик, а ти си суперченге, Скуил! Ако не ни пречеше, ако не толерираше игричките на Бърлю, той нямаше да е мъртъв.

— Късаш ми сърцето, Райдър. Въпреки това си отстранен от разследването. Точка по въпроса!

— Знаел си, че Зейн Пелтиър има влияние върху комисията за избор на висши полицейски служители!

Той притисна ръка до сърцето си, престори се на изненадан:

— Не, разбира се.

— Пелтиър е изпълнителен директор на „Мобийл Мърин Рисърс“. Президентът на компанията е председател на комисията. Знаел си го, както знаеш всички мръсни номера. Питам се каква е била задачата на Бърлю — може би още повече да притисне Зейн, да го принуди да използва връзките си, за да бъдеш напълно сигурен в победата.

— Един съвет от мен, Райдър. Не се бъркай в игрите на големите батковци.

— Ще победите на всяка цена, а, господин заместник-началник? Дори с цената на отстраняването ми.

Той избухна в смях, побутна ме да се отместя от пътя му:

— Отстраняването ти не е победа за мен. Ти си досадно насекомо, което настъпвам, без да забележа, нищо повече.

Преди да отида при Джереми, телефонирах на полицейските служби в Индианаполис, Бостън и Коукъмо, за да разбера дали са имали убийства като извършваните в нашия град. Хората, е които разговарях, казаха, че никога не са се сблъсквали с нещо подобно, пожелаха ми късмет в разследването. Явно бяха доволни, че не са изправени пред такова предизвикателство.

На излизане се отбих в мъничката канцелария на Ейва, прегърнах я, похвалих я за работата й. На бюрото й стоеше кристална ваза с красиви цветя — подарък от Клеър. Тя ми връчи дебела папка с копия от снимки и протоколи от няколко аутопсии. Пъхнах я в чантата си и попитах:

— А по другия въпрос?

— Чувах те съвсем ясно. — Ейва ми подаде малък бял плик. Сложих го в джоба си, усмихнах й се:

— Утре те каня на вечеря, за да отпразнуваме завръщането ти сред живите.

— Щеше ми се да излезем довечера.

— Довечера ни предстои работа. Готова ли си?

— Да. Ако „готова“ означава да треперя от страх.