Гореща линия Офиучи

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Злато!

Спомен и предчувствие за искрящо злато.

А също и за гора под синьо слънце…

Събуди се. Над нея бе се надвесило същото засмяно лице. Лило се усмихна, доволна, че неприятната манипулация бе приключила. Понечи да се надигне.

— Почакай, не така рязко! — извика тихо Мари. — Най-напред трябва да откача проводниците от тялото ти и да затворя черепа ти.

Нещо бе по-различно. Огледа се. Обстановката бе променена. Изражението на лекарката не бе предишното!

Забеляза, че преди листата на дърветата зеленееха, а сега клоните бяха оголели.

Подложиха я на тренировъчен цикъл. Разполагаше с маса време, за да обмисли положението си. Трудно повярва, че се събуди през 571 г., тоест две години след като Мари започна да прави запис на паметта й на полянката в гората.

Туийд й показа част от видеозаписа на спомените й. Досега беше я съживявал три пъти на едно и също място. Три пъти!!! Чу историята как нейното истинско „аз“ опитала да избяга скоро след освобождението си от Института и как била убита. Туийд я убеди със снимки. Узна как нейният първи клонинг, Лило 2, бе умряла. Бе последвала Лило 3, която умъртвила Мари, но след това била хваната и също убита. Не й казаха какво бе се случило с Лило 4, но явно тя бе излязла най-умната от цялата плеяда. Или най-репресираната. Бе оцеляла почти цяла година.

Тя бе Лило 5. (Ами какво бе станало със спасителната капсула, оставена нейде на Пръстените? Дали там вече не се размърдваше номер шест?)

Реши да прояви максимална предпазливост.

Качиха я на космически кораб. Отправи се към Титан заедно с жената-Вафа и мъж на име Ифис.

Пътуваха три дни. Внезапно Туийд изпрати съобщение. Не позволиха на Лило да го прочете. Ифис и Вафа се уединиха в кабината за управление на полета. Двамата се скараха, най-силно викаше капитанът. Спореше относно разписания, разминаване по време с другия кораб-фантом и цитираше някаква реактивна маса. Излязоха. По лицата им се четеше кой бе победил. Ифис бе намръщен, гледаше кръвнишки и изглеждаше благоразумно човек да не се изпречва на пътя му. Вафа, както винаги, бе запазила своя невъзмутим вид, но като че погледът й бе станал леден.

Може би щяха да променят посоката си към Марс.

Вафа искаше да каже нещо на Лило. Имаше пряк и недвусмислен начин да я уведоми за това. Просто я сграбчи за глезена и я обърна към себе си като детски балон. Напъха я в тясното спално помещение и заключи вратата след себе си.

— Ще спрем на Марс и ще изчакаме полета с голямо ускорение към Плутон — започна Вафа.

— Колко интересно!

— Да. — Изглеждаше замислена и отпусната.

Внезапно експлодира! Генетичката изведнъж се намери привързана към леглото, а лицето на грубиянката се надвеси над нея. Бузата я засмъдя, почувствува вкус на кръв в разбитата си уста.

— Да! — повтори пазачката. — Интересно е! — Иронизира я, нямаше вид на заинтересована.

По-скоро бе разсеяна. Затворничката отдавна бе научила, че Вафа не бе от най-умните и затова рядко я спохождаха съмнения, когато трябваше да взима решения. Очевидно сега бе изправена пред дилема и се чудеше как да намери удовлетворителен подход. Лило опита да преглътне твърда, студена буца, заседнала в гърлото й.

— Шефът съобщи, че се е създала извънредна ситуация! — започна жената-войник. — Наложително е да се намеся, а той не желае ти да се отделяш от мен. Понятно защо. Възникнал е проблем, а сама не мога да се справя. Затова ти ще го решаваш, а пък аз ще те вардя.

— Слушай! — Постара се да не повишава тон. — Несъмнено си способна да преодолееш всички трудности! Ще се задоволя да остана затворена на кораба, за да не ти създавам неприятности, докато ти…

Пазачката увеличи натиска си около врата й едва забележимо, въпреки това едва не я задуши.

— Не! Ще постъпим, както нареди шефът! Моята задача се състои в това да те вардя да не избягаш. Ще посетим още едно лице, който също ще ни се притече на помощ, но трябва да следя и него. Обръщам ти внимание, че изучих подробно характера ти съгласно описанията на шефа. Познавам отлично твоя начин на мислене.

— Надявам се, че ти…

Вафа пусна гърлото й, бързо се хвана за каишите от двете страни на леглото и сложи коляно върху твърдата кост между гърдите й. Дръпна се и я притисна.

— Не желая да противореча на шефа! — Натисна по-силно. — Но ми се струва, че той прекалено вярва на описанието на характера ти, което е изготвил относно теб. Предполагам, че ще ми бъде по-лесно да те контролирам, ако започнеш да се страхуваш малко повече от мен!

— Вече се боя от теб! Честно! Но не мога да позная кога…

Вафа я умълча с леко движение на главата си. Веждата й трепна. Бе първият признак, че можеше да стане по-лошо.

— По-добре е да те накарам да се ужасяваш от мен като ампутирам твоята ръка или крак, без да изключвам нервните ти центрове! Притежавам достатъчно умения да спася живота ти и да възстановя крайника ти! Ще те заболи повече, отколкото можеш да си представиш! Така ще те убедя ли да се държиш послушно?

Лило се удиви на искреността, с която й бе зададен въпроса. Вафа наистина чакаше мнението й, за да определи по-нататъшните си действия!

— Не! Не… Не зная. Моля те, не го прави! Мисля… че така само ще те намразя повече! — Видя се в чудо как да я откаже от намерението й.

За най-голямо нейно облекчение пазачката кимна одобрително.

— Мислех си дори да те убия сега, на часа. Можех да излъжа шефа, че… Не, не бих могла! В такъв случай ще те заплаша! Предупреждавам те, че ако опиташ да избягаш от мен, имам достатъчно добри шансове да те хвана. Ще посветя цялото си време, за да те намеря и върна. Докопам ли те, ще те убия по много бавен и мъчителен начин!

— Разбирам!

Вафа все още се двоумеше. Потърка блестящата кожа на скалпа си и отпусна коляно от гръдния кош на Лило. Последната започна да диша по-свободно. Накрая мъчителката я развърза и й позволи да стане. Но веднага я сграби за главата, макар и не така грубо, и обърна лицето й към себе си.

— Декларирай ми под клетва, че няма да се опиташ да избягаш, докато сме на Плутон! Апелирам към твоята чест!

— А какво ще стане, ако не се закълна? Ще ме убиеш и ще уведомиш Туийд, че съм се опитала да избягам?

Вафа се изненада и немного се обиди.

— Не, няма да те нараня по-нататък, независимо какво се случи, освен ако не направиш опит за бягство. Не те заплашвам, с цел да ми дадеш дума. Обещанието, направено поради принуда, не обвързва! — Изрече тържествено сякаш направи изявление относно основния закон на Вселената!

— Е, добре! Заклевам се, че няма да направя опит да избягам на планетата Плутон!

Заздравиха клетвените обещания с кръв. Да пореже дланта си без обезболяване бе най-смелата постъпка, която Лило някога бе извършила през живота си.

По-късно затворничката стигна до заключението, че цялата история бе повече от детинска! Дали трябваше да спази обещаното, щом в залог стояха нейните живот и свобода? Отговорът бе ясен, въпреки това проблемът ангажира мислите й повече, отколкото желаеше.

По-късно Вафа разбуди Лило в спалното помещение. Ифис похъркваше.

— Трябва да поговорим!

Затворничката се опасяваше, че пазачката може би щеше да пожелае да полегнат отново заедно. На Лило й допадаше Ифис, но Вафа я ужасяваше. Преместиха се в малкия гимнастически салон.

— Най-напред прочети този факс! — заповяда Вафа и й връчи лист хартия.

Отгоре имаше кодови групи, отдолу декодирани и записани с неумелия почерк на Вафа сякаш в условията на земетресение. Първото, което биеше на очи, бяха името „Старлайн“ и грифът „Свръхсекретно“.

— Не зная откъде шефът се е сподобил с документа! — обади се услужливо Вафа. — Явно има свои източници на информация.

Лило прочете внимателно съдържанието няколко пъти. Беше запозната със системата за изчисление на степента на вероятност на съобщенията, получени чрез горещата радиовръзка с Офиучи. Често сигналът, пропътувал седемнадесет светлинни години, бе значително изкривен. В случая, обаче, достоверността на превода бе голяма, тъй като информацията се повтаряше тридесет пъти. Следователно процентите на несигурност, следващи ключовите думи, бяха високи само заради неопитността на оператора, работещ с компютъра.

Лило не се изненада. Повечето хора считаха, че предаванията, осъществявани посредством горещата връзка с далечната звезда, представляваха някакво неразгадаемо закодирано съобщение. Изхождаха от предположението, че ако лунните компютърни програми се справеха с кода, то трябваше да се получи текст, правилен в граматическо отношение и то — на езика на Осемте свята.

Всъщност данните носеха белега на чужд на земната раса начин на мислене. Информацията бе изключително от научно естество и изразявана с математически символи, което бе предпоставка за правилното й декодиране. Въпреки това съществуваха обширни „сиви полета“, които се считаха за полезни, но засега нито една лунна компютърна програма не бе успяла да направи смислено тълкувание. Лило бе изградила собствено мнение относно сивите полета. Изследователските й опити в тази област я бяха тикнали в затвора.

В малкото случаи, когато компютрите отбелязваха пристигналата информация като приличаща на речево съобщение, преводът биваше затруднен от множеството несигурни варианти на интерпретацията. Подобна практика бе обичайна за лингвистите. Езиците въплъщават културни обобщения, промени и дори — противоречия. С увеличаване на обема на изпратеното съобщение компютърните програми налучкваха все по-сполучливо смисъла на думите. Но офиучите демонстрираха явна незаинтересованост да приказват за себе си. Обикновено изпращаха океан от инженерни данни. Няколкото речеви съобщения останаха неразгадани и можеха да бъдат от различно естество — например, свързани с търговия, религия и евангелизъм или някакъв аналог на друга човешка дейност.

Лило прочете ръкописа за трети път.

— Какво целят с изстъпването относно „сметка“, „сума“ или „прекратяване на обслужването“! Какво всъщност искат? И можем ли нещо да им дадем?

— Може би информация, подобна на дадената? — предположи Вафа и сви рамене.

— Тоест?

— Разбирам го буквално. Като че ли сега сме получили телефонната сметка за четиристотингодишното ни обслужване.

— Но… това е чиста проба лудост!

— Дали? Какви основания имаме, за да си въобразяваме, че горещата връзка ще продължи во веки веков без офиучите да ни поискат нещо в замяна? Можем ли да очакваме те да бъдат по-малко користолюбиви, отколкото сме ние самите?

Лило утихна и размисли, преди да отговори.

— О-кей. Разбирам. Но какво можем да им дадем? И как? Предполагам, че бихме могли да построим мощен лазер, подобен на техния. Но какъв отговор да им изпратим? Информацията, която сме получили в началото от Офиучи, е била с две или три хиляди години по-напредничава от нивото на земната наука през онези години. Все едно е… да попиташ неандерталец как да се построи ракетен двигател! Какво лично наше желаят да научат от нас?

Вафа направи гримаса и препрочете съобщението.

— Надявах се, че ти би си изградила някаква представа. Не бих могла да измисля каквото и да било и затова съм обезпокоена. Предполагам, че най-много ме учудват „суровите наказания“!

— Не виждам какво друго би могло да бъде освен прекъсване на връзката от тяхна страна. Имам предвид, че те отстоят на седемнадесет светлинни години от нас. Как могат да ни навредят?

— Не зная! — Вафа също се замисли. След това я осени блестящо хрумване. — Всички твърдят, че междугалактическите полети са невъзможни или поне са немислимо дълги. Ето защо би имало основателна причина за заплаха, ако офиучите са извършили вече галактическия преход и са вече тук, наблизо! Явно не са останали у дома си, за да ни заливат на вятъра с научна информация! — Поклати глава. — Сега се питам дали досега не сме ги разбирали неправилно. Вероятно е имало и друга причина да стоят все настрана. Не вярвам, че биха ни изпратили това съобщение, ако нямаха предвид да направят бизнес с нас!

Събеседничката й понечи да разисква още на тази тема, но Вафа, уплашена, беше се вглъбила в себе си. Лило остана безразлична, но скоро тревогата щеше да обземе и нея.