Гореща линия Офиучи

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Предстоеше първият контакт на човешката раса с извънземни!

Лило бе предвидила всичко или поне се самоуспокояваше с тази мисъл. Подготвяше се психологически да зърне същества, съставени от енергия в чист вид, или стандартни чудовищни форми на живот, с които бъкаха евтините приключенски филми на Луната. Допускаше и възможността офиучите да са хуманоидни, с два крака и двустранно симетрични. Хората считаха, че във Вселената този тип телесна конструкция бе извънредно ефикасна и многофункционална. Даже й хрумна, че бъдещите й познайници можеха да съществуват извън нейните способности за възприятие, подобно на Нашествениците.

Влязоха във вътрешността на чуждоземния кораб. Лило се изненада, че попаднаха в коридор, приличащ на този, в който си бе играла като дете. В самия край се виждаше конферентна зала, постлана с килим, и дълга дървена маса с дузина столове около нея.

— Как мислите, дали ускорението тук е едно джи? — попита Джавлин, щом влязоха в помещението.

Лило се стресна, стените поглъщаха всяко ехо.

— Да, приблизително! — Свърна поглед към компаньонката си.

Изправена на два крака, капитанът на плутонианския космически кораб изглеждаше дребна и присвита и едва достигаше до пояса на генетичката.

— На какво се дължи това? — продължи да се чуди Джавлин. — Отвън видяхме, че тази част се върти, за да създаде изкуствена гравитация. Но залата е разположена на оста на въртене, следователно тук би трябвало да сме в безтегловност!

— Значи имат някакъв гравитационен контрол! — предположи Вафа.

— Добре, но в такъв случай по какви причини се нуждаят от въртенето? Щом постигат ускорение едно джи тук, какво им пречи да го получат и в периферията?

— Може би изхождат от съображения за икономичност? — разсъди Катей. — Или просто манифестират жест на приятелство?

— Да не затъваме в предварителни заключения! — скара им се Лило. — Нека просто стоим нащрек!

— И да не приспиваме бдителността си! — напомни Вафа.

Така продължиха да си шептят в тъмното. Стояха на прага на стаята и се колебаеха дали да пристъпят без покана. Гласът, долетял внезапно по радиото на „Кейворайт“, ги упъти да кацнат на извънземната космическа станция, осъществяваща горещата радиовръзка, и да стигнат до края на коридора. Нямаше по-нататъшни инструкции.

Вратата от другата страна на залата се отвори и вътре започнаха да влизат хора. Изглеждаха съвсем обикновени мъже и жени, облекли старинни дрехи вероятно по модата на Луната отпреди две столетия. Бяха с привлекателна външност. На коя да е от планетите от Осемте свята можеха да се срещнат такива във всеки обществен коридор.

— Моля, моля! Седнете! — обърна се към тях един мъж. — Издърпайте си столове. Нека не държим на етикецията!

Четиримата пришълци не знаеха какво да отговорят и затова се настаниха безмълвно. Когато седнаха и офиучите, оказа се, че нямаше празни места! Мъжът, който заговори пръв, се разположи на противоположния край на масата, но стана на крака. Облегна се напред и ги огледа от главата до петите. Сбърчи леко вежди.

— Знаехме, че ще проявите нетърпение — започна той. — Чудехме се как да ви предразположим! Поне опитахме да ви създадем позната обстановка, но вероятно ще измине известно време, преди да се почувствувате уютно.

Огледа всеки землянин поотделно, като го награди с усмивка.

Усмихваше се някак странно — широко, но без да влага чувство! Явно даваше израз на дружелюбното си настроение така, както с предишното намръщване се постара да изрази загриженост. Лило погледна към спътниците си, за да провери дали и те имаха подобни наблюдения.

— Всички ние се чувствуваме неловко! — продължи представителят на офиучите. — Вашият биологичен вид разполага с ограничен опит за подобни ситуации… Докато ние сме имали хиляди такива случаи… Събрали сме достатъчно предварителни сведения за начина ви на живот и за расата ви като такава. Изпълнени сте с лоши предчувствия, насъбрали сте много въпроси и срещата с нас неизбежно ще остане странна за вас.

Замълча пак и този път огледа ред по редом своите компаньони, насядали околовръст. Като по даден знак те до един закимаха с глави и някои учтиво промълвиха одобрителни думи. Търсеха контакт очи в очи с четиримата човеци, фамилиарност, за която Лило се оказа неподготвена. Почувствува световъртеж от втренчените им погледи. Офиучите й заприличаха на борд на директори на голяма лунна компания, обсъждащи своя бизнес.

— Нека най-напред се запознаем! — продължи преждеговорившият. — Аз съм председател на контактния екип и се казвам Уилям.

След това всеки извънземен стана и се наименува. Лило не повярва. Имената бяха архаични и често срещани на Старата Земя! Джавлин се надигна и също се представи, другите след нея направиха същото.

Формалната част завърши и домакините видимо се отпуснаха и си зашушукаха. Това почти убягна на вниманието на Лило, тъй като бе съвсем банално, но щом напрегна слух, за да разбере отделните реплики, осъзна, че нямаше такива! В буквалния смисъл на думата се носеше мърморене, нещо като „консервиран смях“, записан на магнетофонна лента. Явно правеха шоу в тяхна чест. Земляните попаднаха неволно в някакъв жив театър!

— Останете като наши гости, колкото време искате. Желаете ли да похапнете? Не? Много добре! Но не се стеснявайте, ще ви предложим дълго меню!

Мислихме и решихме, може би и вие няма да възразите, че ако направим дълго заседание с въпроси и отговори, ще мине твърде продължително време, докато стигнем точката, от която нататък ще започнем да разговаряме по същество. От друга страна, уверен съм, ще ви доскучае, ако прослушате някоя суха лекция. Затова режисирахме кратък филм за основанията и предисторията на нашите важни взаимоотношения. Алиша, би ли изгасила осветлението!

Извънземна жена стана и постави на масата нещо подобно на киномашина. От тавана се спусна екран и щом стана тъмно, машината затрака. Появиха се заглавия под усилващ се акомпанимент на фонова музика.

Сценарият започна със снимка на звезди и галактики, пръснати из Космоса. „Тонът на разказвача зад кадър е перфектен!“ — помисли Лило. Бе стандартният компютърен глас, който всички човешки същества слушаха всеки ден от своето раждане чак до смъртта си. Изкуствено управляваните, успокояващи мелодични модулации оказваха благотворен ефект на психиката. За пръв път успяха да се поотпуснат малко.

— Привет на вас, хора от Слънчевата система, бивши жители на планетата Земя, от вашите най-близки съседи сред народите на безбройните галактики! В продължение на стотици години нашите две раси осъществяваха контакт с помощта на комуникационна система, която вие наричате „Гореща радиовръзка с Офиучи“. Наближава времето, когато трябва да се вземат съдбоносни решения и да се направят важни стъпки. Ще ви разкрием тайни, до които досега вие само се докосвахте.

Вселената крие много повече свои странности, отколкото си представяте. Това не би изненадало онези от вас, които са си задавали въпроси за същността на нещата, още откакто вашата раса е слязла от дърветата. Не желаем да ви оставим с погрешното впечатление, че ще получите отговор на всички ваши философски лутания. За нас, както и за вас, някои явления са предопределени да останат вечно забулени в тайна! Но ние ще споделим и някои други аспекти на нашето познание, тъй като доближавате критичната точка на вашата еволюция, след която ще оцелеете или ще загинете.

Нарекохме своето телепредаване „Йерархии“ по следните причини. Вашата раса не е доминиращата в галактиката Млечен път, което ви е било доказано по най-убедителен начин. Планетата ви е била отнета от много по-могъщи от вас същества. Те не са срещнали отпор при своето нашествие, което, ще се убедите, е толкова неизбежно, както съществуванието на Закона за гравитацията, който вероятно са създали. Сега живеете в безвъздушни пространства, в най-горещите и студени пустини на Слънчевата система. Някои от вас се молят за освобождение. Други се опитват да променят на практика вашия статут.

Вие никога няма да се освободите! Ако можехме, бихме се съюзили с вас, за да ви помогнем да завладеете обратно вашата родна планета Земя! Но ние сме слаби, а борба ви да си възвърнете недостижимото ще остане безплодна!

След като направихме тези изявления, държим да ви уведомим защо точно сега ви разкриваме тази истина. Добра отправна точка би била да ви разкажем нещо и за себе си.

Филмът продължи около час. Лило сведе клепки, отпусната в удобния стол, и позволи на информацията да промие съзнанието й, какъвто всъщност бе замисълът на извънземните. Режисурата бе на изключителна висота и стилът много приличаше на този на рекламните клипове поради бързата смяна на кадрите и педантичното изобразяване на детайлите.

Разказът описа живота на офиучите само в общи щрихи и с мултипликационни поредици, като не бе показано нито едно живо същество! Джавлин не се изненада, поне впоследствие сподели подобни впечатления с Лило. Основанията й бяха, че в продължение на четиристотингодишния период на просъществуване на горещата връзка, не бяха получили нито бит информация, касаещ тези, които я изпращаха.

Извънземните твърдяха, че представляваха раса без собствена родна планета. Не бяха живели на звездата Офиучи 70, нито пък назоваха някоя друга.

По тоя повод Джавлин се наведе над ухото на Лило и прошепна:

— Чудя се дали крият координатите на родното си място?

— Възможно…

Офиучите претендираха, че съществували от дълбока древност, или както се изразиха буквално: „… корените ни чезнат в мъглявината на историята на Вселената…“. Пазели и обогатявали информационен архив отпреди седем милиона години, а оттогава в обществото им не били настъпвали никакви промени.

Филмът преповтори и потвърди повечето от хипотезите на човечеството относно същността на Завоевателите.

— Нашествениците са представители на така наречения „слой на интелигентност“. В галактиките съществуват много раси, подобни на тяхната, в това число и обитателите на Юпитер. Тези висши раси възникват само на планети — газови гиганти. Не използуват предмети в буквалния смисъл на думата, а по-скоро манипулират със света около тях посредством методи, които са свръх нашите възможности за възприятие. Бихме могли да си ги представяме като упражняващи свойството телекинеза. Сравнението не е съвсем точно, но крайният ефект е сходен.

За Нашествениците времето представлява просто друго измерение на материята. Как се отразява това на тяхното схващане за живота, можем само да гадаем и то — безрезултатно! Но благодарение на този факт те излизат извън нашия обсег на физически контакт и са поне толкова недосегаеми, колкото например ние спрямо жителите на хипотетичен двуизмерен свят…

Филмът потвърди предположенията, които Лило знаеше относно делфините като втори слой на интелигентност във Вселената. Вафа изпръхтя от ярост и генетичката се почуди какви ли чувства бушуваха в душата на пазачката. Членовете на Партията на Свободните Земляни считаха всички морски обитатели за по-низши животни и че твърденията на Нашествениците, дето идвали да ги освободят, били празни приказки.

— Раси, ползуващи оръдия на труда, възникват на суша и при атмосферни условия, позволяващи горене в кислородна среда. Те съставляват третото, най-ниско ниво на интелигентност. Ние и вие принадлежим точно към това ниво. От друга страна вие не сте ни равни и никога няма да бъдете. Имаме общ език, но някои области на нашата наука биха били напълно непонятни за вас, а други знания просто не бихме споделили с вас. И така, стигнахме до последното съобщение, което ви изпратихме. Предстои да чуете обяснение защо стояхме на тази орбита в продължение на столетия и по какви причини осъществихме горещата връзка с вас.

За първи път на екрана се появи лице на човек. Бе красиво, отговаряше на стандартите на Луната, но не можеше да бъде запомнено. Лило осъзна след секунда, че това бе „Уилям“. Мъжът се усмихна с неубедителна за вътрешните му чувства усмивка.

— Както вече споменах, нашата раса е загубила контакт със своите корени. Може би ще ви бъде трудно да възприемете как е могло да се случи това. Само ще загатнем някои автентични факти. — На екрана над рамото му се появи звезда, приличаща на Земята. — Създадени сме на планета, подобна на вашата. Живели сме известно време там, но сме били изтласкани от люлката на нашата цивилизация, също като вас. Впоследствие наблюдавахме хиляди пъти как се извършваше този процес, а той не е много различен при тази или онази раса. — На екрана стотици космически кораби напуснаха планетата и поеха курс към различни луни и астероиди от системата. — След известно време род като нашия или вашия започват да обмислят как да възвърнат своя изгубен свят. Предприемат стъпки в тази насока. Но не след дълго съществата от газовите гиганти слагат край на тези експерименти. Както и преди, те не срещат никаква съпротива. — Призраци с неопределена форма изплуваха от синята планета и тръгнаха като рой към останалите небесни тела. Картината убедително показа какво се случи, нямаше нужда от обяснения на разказвача. — Това стана с нас. Веднъж изгонени от дома, бяхме атакувани в новите си убежища. Както и при първоначалното Нашествие, оцелелите се оказаха малцина, и то измежду тия, които избягаха към близките галактики. Тази съдба очаква и вас в най-близко бъдеще!

Не може да не усещате нарастващото влияние на група, наричаща себе си „Партия на Свободните Земляни“. Вашата раса търпи безропотно нейното съществувание. Сега е времето да се надигнат гласове на недоволство. Струва ни се, обаче, че свободните земляни имат широка социална основа и едва ли тяхната дейност би могла да бъде потисната. Ще ви дадем пример. Туийд, лидерът на тази партия, е замесен с експерименти близо до Юпитер и Земята, които неизбежно са привлекли вниманието на Нашествениците към хората, пръснати из Осемте свята. Пробите са проведени в погрешна посока, но Туийд не е целял вашето унищожение. Симпатизираме на желанието му да възстанови господството на хората над техния роден свят. За съжаление можем да останем само безучастни наблюдатели на безплодните му опити.

Ако не Туийд, то би се намерил друг, който да оглави недоволството сред бившите жители на Земята. Ако спрете конкретно тази личност, неговото място ще се заеме от други. Знаем от собствен опит, че когато на дадена идея дойде времето да добие популярност, нищо не може да я спре. Някои от вас ще откажат да повярват на нашите предупреждения, затова вие ще поемете по своята Голгота. Ще продължите да мерите сили със Завоевателите. След време ще се почувствувате достатъчно силни, за да опитате да осъществите свое нашествие. Вашият десант ще се провали и цялата ваша раса, разселена из Осемте свята, ще бъде унищожена.

Някои от вас все пак ще успеят да избегнат фаталната участ. Междугалактическите полети са вече в обсега на вашите възможности. Не сте ги извършили, защото не сте били притиснати от нужда, икономическа или някаква друга. Но някои от вас ще ни повярват и ще се измъкнат навреме. Бих желал да ви успокоя, че в този случай историята ви ще се увенчае с щастлив завършек!

Картината се промени отново и отново. На екрана проблясваха галактики, макар и представени съвсем стилизирано. Много от тях съдържаха планети — газови гиганти и затова бяха пренебрегнати като евентуални възможности за заселване. В други имаше безвъздушни звезди, населени с раси, вдишващи кислород, подобно на хората в настоящия момент. Само в някои светове нямаше форми с второ ниво на интелигентност в океаните, но почти всички бяха вече обитаеми.

— Галактиката е пренаселена! — възкликна „Уилям“. — Нашата раса се сблъска бързо с този проблем. Да търсиш ново място, където да се заселиш, е дълъг и мъчителен процес. Някои биологични видове не могат да намерят ниша във Вселената, където да се подслонят. Затова измират без остатък. Други пък се разделят на много части и не поддържат връзка между своите разлетели се надалеч кръвни роднини. Постепенно те се видоизменят до неузнаваемост. Така се раждат някои нови раси в междугалактичното космическо пространство. Процесът на естествен подбор в еволюцията на интелигентните видове в Космоса е много по-жесток в сравнение с раждането на човешкия род в един гостоприемен свят. Щом се сблъскат интереси, засягащи цялата раса, никой не отстъпва и педя земя. Конфликтът не може да се опише просто като водене на война. Биологичните интелигентни видове могат да се променят, да се съюзяват, за да се асимилират един друг.

Наричаме себе си „Търговци“. От една страна нямаме родна планета, въпреки че произхождаме от род, възникнал в условия, подобни на вашите. В момента за съществуванието ни е характерно, че представляваме смесица от различни раси, постигнали жизнено междувидово равновесие, позволяващо ни да оцелеем в суровата космическа действителност. — На екрана се появи станцията, осъществяваща горещата връзка с Осемте свята. Въртеше се бавно. Блесна червен светлинен лъч и се насочи към най-близката жълта мъглявина. — Представляваме по-скоро организация, основана с цел да осигури на изпъдените интелигентни биологични видове познания, нужни за оцеляването им. Предаваме информацията така, както направихме в случая с вас. В продължение на векове ви учехме как да изменяте вашата генетична структура. Поради видни само за вас причини, сметнахте за вредно да се подложите на промяна. Пренебрегнахте обширните научни знания, които ви изпратихме, във връзка с възможностите да мутирате човешката ДНК. Избрахте уникална ситуация. Само няколко раси досега се поколебаха да потърсят пътя на спасението чрез генетични трансформации в случай на крайна необходимост. Неизвестно защо сте възприели възгледа за мощно противопоставяне на мутирането на човешкия генотип, затова дори не можахте да използувате нашата ценна информация.

Повече не можете да си позволявате подобен каприз! Налага се да престанете да определяте расовата си принадлежност с толкова относителен признак, като например генетичния код. Сега се налага да напредвате с гигантски скокове, за да установите нови определители на родовото си разграничение в замяна на физическите разлики, на които ще се подложите доброволно. Имате предпоставки да извършите това много по-успешно от всяка друга позната ни раса! Днес не можете да твърдите със сигурност какво ви прави истински човешки същества! Но утре…

Погледнете мен! — „Уилям“ разпери ръце и очерта с жест фигурата си. — Бихте ме квалифицирали като „човек“ съобразно днешните ваши стандарти. Но това не би било вярно! Моето тяло по генетически характеристики е човешко. Но аз само временно пребивавам в него, подобно на много индивиди сред вас, които населяват клонирани тела…

Картината се премести отново. Лило бе завладяна от необяснимо чувство на очакване. Видя в близък план „Гранд Конкорс“ в столицата Кинг на Луната, място което бе посещавала многократно. Запътени нанякъде, хората вървяха пред окото на камерата, без да я виждат.

— Настъпи кулминационният момент! — прошепна възбудено Джавлин. — Хвани здраво в ръка кредитната си карта и мисли за златните си авоари! — Ноздрите й се раздуваха, а очите й блестяха.

Предвкусваше тлъста сделка и това я хвърли в див възторг!

— Наричаме себе си „Търговци“ не случайно. Знаете какво сме ви дали досега, тоест какво сте получили в продължение на векове. Никой не ни попита искаме ли нещо в замяна. Желаем! Какво? Едновременно е просто и трудно да ви обясним.

Дайте ни вашата култура!