Гореща линия Офиучи

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

„Как да направим кариера“. Говорещ справочник. Запазени авторски права на фирмата „И. З. Едюкейшънъл Перифералз Кампани“.

КЛИЕНТ: Не мога да чета.

ГОВОРЕЩ СПРАВОЧНИК: Няма значение. Отсега нататък слушайте само моя синтезиран глас. Не обръщайте внимание на буквите, изписани на екрана.

КЛИЕНТ: Хм! О-кей! Как мога… искам да кажа какво трябва да направя, за да стана ловец на черни дупки?

ГОВОРЕЩ СПРАВОЧНИК: Това е най-често срещаната амбиция за кариера в Осемте свята. Изглежда романтично, нали? Ставаш господар сам на себе си, направляваш космически кораб, накъдето пожелаеш, и можеш да станеш богат. Това ли ви привлича към тази професия?

КЛИЕНТ: Да. Предполагам.

ГОВОРЕЩ СПРАВОЧНИК: Не е препоръчително за млади хора да се насочват към лов на черни дупки, тъй като съществуват множество проблеми. Например, колко предполагате струва необходимия ви летателен апарат?

КЛИЕНТ: Навярно доста!

ГОВОРЕЩ СПРАВОЧНИК: Много повече, отколкото можете да си представите! Трябва да разполагате с пари в наличност, за да направите първоначална инвестиция за космически кораб. Оборудването за експедицията е многократно по-скъпо! Освен това подобно предприемачество крие опасности. Ако за първи път се интересувате от този бизнес, ще ви обясня. Представете си, че излитате толкова надалеч в Космоса, колкото ракетните двигатели биха издържали. Заставате на постоянна орбита и включвате масспектрометъра. Така можете да проседите безрезултатно петнадесет години и повече! Един ден начинанието ви омръзва и вие се връщате по обратен път. Статистически само една от четири експедиции се оказва успешна. Така че като пристигнете отново тук, ще бъдете разорен. Първото ви пътуване би могло да се окаже и последно. При това — ако оцелеете!

КЛИЕНТ: Какво имате предвид?

ГОВОРЕЩ СПРАВОЧНИК: Рисковете са неизброими! Например, намерите ли черна дупка по щастлива случайност, нужно е да забавите хода на кораба и внимателно да проследите траекторията й. Ами ако попаднете в обсега й! Но да предположим, че се справите с това изпитание. Тогава трябва да се върнете и да вземете мощен електромагнитен влекач. Но на Плутон се навъртат космически пирати, които дебнат плячка. На обратния път ще ви последват тайно и ще ви нападнат. Какво ще направите, щом се намирате на разстояние половин светлинна година от Слънцето? Ще извикате полиция? Ясно е, че трябва да се биете!

КЛИЕНТ: Ако се стигне до престрелка, едва ли ще съм по-лош от другите! Безпокои ме единствено въпросът дали ще ми се наложи да чета?

ГОВОРЕЩ СПРАВОЧНИК: Не! Че за какво служи личният ви компютър!

Присъдата над Катей бе безмилостна и съвсем конкретна. Вафа ми показа декодираното съобщение от Туийд. Опитваше да оправдае пред мен своите бъдещи действия? Надявах се, да е така! Щом се грижеше толкова много за моето мнение за нея съзнателно или не, то моите позиции се засилваха! Бившият президент не се нуждаеше от човек на Плутон с информираността на учителя. Да му позволи да живее означаваше да дойде с нас.

Считам, че Вафа скрои свой план само няколко минути, след като получи указанията. Мислеше праволинейно. Затова започна мъчително и трескаво да прехвърля в ума си различни варианти, когато я уведомих, че нашият домакин щеше да ни придружи.

— Но ще иска нещо в замяна! — изтърси неочаквано Лило, без да изпуска удобния момент.

— Няма да подобри положението си с ултиматум! Какво желае?

— Катей съзнава, че не може да се пазари — импровизира. — Но в миналото е бил полезен на Туийд. Би могъл да продължи да му оказва услуги и в бъдеще, когато се завърнем, в случай че ти не го изправиш срещу нас като враг.

— Продължавай!

— Подписал е три договора за образование. Не са били законни, разбира се. Бил е контрабандист, но за него договореностите имат силата на закон. Щом веднъж обещае, застава зад думите си. Внезапното му напускане е равностойно да бутне майките на тези деца в кратер с лайна! Учителите са недостатъчно на брой и излъганите родители не биха могли да намерят когото и да било да продължи обучението на детето им. Катей твърди, че хората се записват предварително и чакат десет години, за да им дойде реда. Малчуганите ще станат възрастни, преди да се намери някой заместник. Всички преподаватели са обвързани с договори за деца, които дори още не са родени!

— Проблемът не е мой!

— Така е. Но Туийд е богат. Могат да се намерят и други контрабандни учители, но съгласието им ще струва скъпо.

Вафа обмисли.

— Ще се допитам до шефа! — отвърна кратко.

Следващият ден донесе съгласието на Туийд да плати парите за майките и децата. Вафа се изненада до немай-къде, бе отправила запитването повече, за да удовлетвори затворничката, тъй като донякъде бе започнала да се съобразява с преценките й.

Катей остана удивен в не по-малка степен, въодушеви се, но се постара да не се издаде. Лило, обаче, забеляза и също повиши настроението си. Щукна й, че завършилата й инициатива бе комай единствената успешна, откакто избяга от Института. Въпреки това се питаше дали бившия президент бе предвидил реакцията й или просто беше се съгласил прекалено бързо. Може би парите не означаваха много за него? Дали бе повярвал на нейния аргумент, че учителят щеше да се успокои и щеше да продължи да му бъде полезен и след завръщането си? Страхуваше ли се, че ако не платеше, майките щяха да изобличат измамника, с което щяха да предизвикат съдебно разследване и евентуални трудности за мисията? Както обикновено, мотивите на висшия държавен служител останаха мъгляви.

Сега намирането на космически кораб стана непосредствена тяхна задача. Вафа не знаеше откъде да започне. Лило също нямаше понятие, но налучкваше верния подход и несъмнено бе по-добра от пазачката.

Набирайки различни абонати от телефона в жилището на Катей, те бързо узнаха какви възможности предлагаше пазара за космически кораби втора употреба. Употребяваните космолети се продаваха периодично. Излагаха се за продан, когато се завърнеше от безплоден полет някой банкрутирал ловец на черни дупки и трябваше да се прости с имуществото си, за да компенсира щетите. Търговията бе оживена, а цените — неизменно високи. Лило отправи запитване към поне дузина брокери и чрез Вафа съобщи резултатите на Туийд. Най-окуражаващото бе, че ако направеха предплащане, три пъти по-голямо от инфлационната пазарна цена, можеха да се сдобият с кораб до четири или пет месеца.

— Защо е толкова скъпо? — попита жената-войник.

— Сложно е да се обясни — отвърна Лило. — Има повече купувачи, отколкото продавачи. Изготвят се списъци на чакащите. Съдът разпродава имуществото на банкрутирал ловец на черни дупки чрез брокер, който получава комисионна. Корабът на разорения ловец бива продаден моментално, още с кацането на космодрума. Цената е произволно висока. Ако чакаш реда си по списъка, ще те огрее чак след три-четири години. За да се придвижиш напред, подкупваш брокера. За да станеш първи по реда, подкупът надхвърля три пъти стойността на кораба!

— Не е ли незаконно?

— Най-странното е, че не! Навсякъде разговарят съвсем свободно на тази тема. Брокерът изготвя списъка. Съдът не възразява на кого да бъде продаден кораба. Така че посредникът няма проблеми с властите. Въпреки че действията му са чиста проба изнудване!

— Не може ли да се осъществи директен контакт с ловец на черни дупки?

— Изключено! Платежоспособните не продават на никаква цена. Фалиралите не притежават вече кораба си, тъй като се намесва съдът и продава чрез брокери. Казах ти вече, следва изнудване.

— А как стои въпроса с новите кораби?

— Листът от чакащи е още по-дълъг, цените — по-високи, а подкупите — по-тлъсти!

Вафа клюмна и увеси нос. Бизнесът не бе най-силната й страна.

— Ще предам на шефа — рече вяло.

— Спомени му и още нещо — продължи замислено Лило. — Нуждаем се от кораб само за едно пътуване. Глупаво е да го купим. Освен това ти можеш ли да го пилотираш?

— Мислех, че компютърът управлява сам полета.

— Вярно е. Но ловците на черни дупки навлизат в дълбокия Космос. Някои от тях не се завръщат, само защото нещо се поврежда, например бордовият компютър, и те не знаят как да го поправят. Повечето ловци са наивници и си въобразяват, че ловът на черни дупки е толкова лесно занимание, колкото да пропътуваш от Луната до Марс, но остават горчиво излъгани. Петдесет процента от смелчаците не се завръщат от първия полет. Ние тримата не можем да се справим с управлението на космолет. Ето защо ще се нуждаем от пилот. Донякъде мога да заместя компютър, в случай че не се касае за сложна маневра. Но пък не разбирам нищо от ракетни двигатели. Трябва ни специалист в тази област.

— Какво предлагаш? — Вафа въздъхна.

— Не зная дали е възможно, но бихме могли да наемем космически кораб за чартърен полет. Дори една десета от цената на употребяван космолет би задоволила ловец на черни дупки. В случай, разбира се, че нашите пари не представляват проблем! Не зная какви разходи би могъл да си позволи Туийд.

Не считах, че в днешно време човек можеше да стане толкова богат, че да не се съобразява с цените. Ако твоето правило бе: „Нищо не е скъпо, щом може да се купи с пари!“ или нямаше да забогатееш, или щеше да се разориш! Туийд бе приказно богат, но се заинтересува от моя начин за спестяване на пари! Не го обвинявам. Някои от цените, които му цитирахме, биха стигнали на управата на голям град за цялостната му поддръжка в продължение на година!

Хич не ме бе грижа за парите на бившия президент. За мен по-важна бе леснината, с която клиент можеше да си купи космически кораб направо по телефона. Но за да наемеш космолет за чартърен полет, бе необходимо да търсиш и се пазариш пряко с ловци на черни дупки, тъй като нямаше агенции, които извършваха този вид услуга. А и едва ли някой би наел летателен апарат с подобни размери.

Стана ясно, че Вафа нямаше да се справи, поне не сама. Това означаваше, че се налагаше аз да поизляза навън, да се поразшетам насам-натам и да установя координатите си. Ако ми паднеше сгоден случай… Кой знае?

След две седмици не я бяхме докарали доникъде. Ден след ден Вафа и Катей ставаха в ранни зори. Завръщаха се, когато светнеха светлосините неонови лампи, и се строполяваха в леглата.

Туийд започна да проявява нетърпение. Спомена и за край на неуспешната мисия. Пристигнаха нареждания, ако не успееха да ангажират чартърен полет до две седмици, да закупят някакъв летателен апарат. Но дотогава щяха да изгубят два месеца!

Лило също се чувствуваше неудовлетворена, но по други причини. Тревожеше се от мисълта, че ако се наложеше да купят космолет, трябваше да наемат и пилот. На Плутон имаше мнозина с тази професия, но щеше да бъде трудно да уговорят някого да се съгласи по същите причини, поради които не можеха да наемат кораб. Вафа плашеше хората и ги отблъскваше от себе си!

Ловците на черни дупки бяха чудато племе. В много отношения действуваха не по-малко странно от съешена двойка човек-симбионт. И наистина, трябваше да притежават особен характер, за да се запечатат в едноместен космолет и да се отправят в полет, който би могъл да продължи от двадесет до четиридесет години! Обичайно космонавтите разполагаха с не повече от петдесет кубически метра жизнено пространство. Крайната точка на пътуването можеше да се окаже отдалечена на половин светлинна година от Слънцето. Човешко същество, издържало на подобна дива самота, се преобразяваше напълно.

— Повечето не обичат хората, даже преди да са се отправили на първото си пътешествие — обясни учителят. — Когато се върнат, оказва се, че не са виждали човешки лик в продължение на поне две десетилетия. Обичайно считат, че не са загубили чак толкова много!

Един ден Вафа и Катей се завърнаха след претърсване на игралните заведения около космопорта. Понижиха температурата в стаята по предложение на Лило. Бе уютно да се сгушат край камината със скрит в нея електрически нагревател. Тримата намазаха гениталиите си с халюцинодизиачен крем и смръкнаха отпускащ мускулите прашец. Обвиха телата си със светещо с различни цветове масло. Лило избра лилаво, Катей — перленобяло, а Вафа — яркочервено. Прекараха повече от час, като се плъзгаха със забавени движения и добро настроение. Легнаха по лице.

Лило застана в средата. Чувствуваше се прекрасно. Усещаше как по тялото й се разливаше тонизиращо спокойствие, както например след изнурително десеткилометрово бягане, само че без болката и изтощението. Искаше да предразположи Вафа, след което да предложи следващата своя инициатива. Може би успя. Полегна с пазачката, ала тя прие изживяването съвсем небрежно. Може би през живота си не бе привличала интимен партньор и вероятно бе стигнала до извода, че секса не трябваше да се надценява. Въпреки че през тази нощ сигурно бе изживяла полягането като извор на чувствено удоволствие, а не само като преследване на оргазъм!

Внезапно Вафа даде израз на своите мисли за служебните си задължения.

— Е, наистина не ги разбирам!

— Така е, защото досега не си срещала себеподобни, които да мразят хората не по-малко от теб! — отвърна дръзко Лило.

Надяваше се пазачката да не го възприеме като обида, тъй като никога не се бе преструвала за обратното.

— Като че си права! — жената-войник опита да се усмихне, но устните й нямаха опит и не знаеха как.

Затворничката се привдигна на лакът, главата й натежа. През целия ден бе се тъпкала с психотропни напитки, цигари и прахове. Обърна лице към слабо флуоресциращото привидение. Къси огнени езичета играеха върху голия гръб на Вафа. Лило ги събра, събра с пръсти и ги втри в гъвкавите й гръбначни мускули. Вафа изстена доволно и се изви чувствено като дъга.

— Ловците на черни дупки са с нежна душа — започна предпазливо и отдалече Лило. — Права ли съм?

— Дори прекалено! — измънка с надебелял език Катей.

Тръсна глава, за да се поразбуди, и от косата му захвърчаха перленобели искри.

Лило остана доволна от поддръжката му и се обърна към жената до нея.

— Мисля, че те реагират така поради присъствието ти!

— Какво искаш да кажеш? — Вафа вдигна глава.

Успя да заприлича на любимия си питон!

— Не съм съвсем сигурна. Струва ми се, в годините на самота развиват телепатия. Не виждат хора в продължение на поне двадесет години. Когато се върнат, са много раними, обидчиви…

— И много възприемчиви! — обади се пак на място учителят.

— Благодаря! Изглежда долавят, когато някой представлява потенциална опасност. И считам, че ти предизвикваш у тях подобни опасения.

Вафа размисли, после сведе глава.

— Най-вероятно си права…

Лило масажира гърба и врата й с две ръце.

— Ти си убийца! И двете го знаем. Нека назоваваме нещата с истинските им имена!

— Несъмнено…

— Не е само това! Ловците на черни дупки може и да не виждат кръв по ръцете ти, но подушват заплахата!

— Не грешиш!

— Ето защо възниква проблемът какво да направим. Как да наемем кораб и да спестим на бившия президент много пари? — Можеше да продължи, но бе по-уместно да спре.

Най-добре беше агентката на Туийд сама да стигне до идеята! Катей се усмихна и смигна съучастнически на Лило. Обърна се, преди пазачката да успее да го види. Настъпи тишина, която продължи половин час! Накрая Вафа се претърколи настрана и положи глава на ръката си.

— В такъв случай се налага ти да излезеш и опиташ сама — рече сякаш в просъница.