Храмът на боговете

София изтръпна, когато осъзна надвисналата опасност. Въ­обще не ѝ мина през ума да помага на някой от наемниците, нито пък на Стайкс; побягна към храма в търсене на прикритие.

Още по-големи отломки западаха по терасата. Един от наем­ниците се разпищя, но бързо беше заглушен от половинтонов къс от метеорита, който го размаза като буболечка на предното стъкло на автомобил.

Еди се притисна по-силно към статуята на Посейдон, за да се предпази от поредната отломка, която падна на няколко сантиметра от него, а отгоре му се посипаха ситни камъчета. Мъжът усети тупването на скалата, но другите трусове, които идваха от дълбините на земята, ставаха все по-сериозни. Още един паникьосан наемник се опита да намери прикритие, но такова като че ли нямаше. Статуята на някакъв олимпийски бог се катурна от горните етажи над главата му и го размаза безмилостно.

Чейс рискува да погледне иззад скривалището си. Стайкс също се бе прикрил зад една от скулптурите.

Александър обаче имаше и други цели, освен просто да се скрие. Вдигна пистолета...

Еди залегна, когато изстрелът се вряза в Посейдон. Дори всички левитиращи камъни да паднеха на пода, пътят му към храма беше отрязан. Погледна към издигащите се нива на све­тилището и видя, че Нина и баща му се бяха насочили към него.

Съпругата му влачеше Лари към една ниша и едва не изпи­щя, когато един камък с размерите на малка кола, падна на око­ло три метра зад гърба ѝ. Отделящите се късове скала се стро- поляваха с невъобразим чутовен тътен, но дори и те не можеха да надвият надигащия се изпод земята грохот - предвестник на изригването, което жената беше предизвикала.

Нина нямаше за какво да се тревожи, беше сторила правилното нещо. Единственото, което ѝ оставаше, бе да чака всички камъни да паднат на пода и да се надява, че тя и спътниците ѝ ще успеят да намерят път за бягство.

Уайлд помогна на Лари да се прикрие в нишата в стената и погледна навън. Огромни каменни отломки падаха покрай тера­сата, направо в течната лава долу. Единични останки от небес­ния камък продължаваха да левитират.

Най-големият от тях висеше над кръга от статуи и прилича­ше на деветметров кинжал.

Сиянието му напълно изчезна.

Гигантската скала се стовари.

Тя прониза надълбоко центъра на терасата... която се разце­пи, все едно беше отсечена с чук и длето. Повече от половината ѝ се отдели и полетя надолу към лавата, като повлече със себе си един от наемниците и остави Еди, Стайкс и последните му подчинени на назъбената си здрава останка. Последните олим­пийски богове от кръга също паднаха, статуята на Посейдон се разпадна и прати металния си тризъбец в един от ъглите на по­мещението. Рухнаха части от долните нива на храма, по-нисшите божества, които се намираха там, също полетяха към своето унищожение.

По-голямата част от куповидната тераса вече я нямаше и го­рещи изпарения се разнесоха от магмената камера нагоре, към онова, което беше останало от нея. Еди се закашля и закри с длан носа и устата си. Ако не действаше бързо, щеше или да се задуши, или да се опече. С парещи очи той надникна иззад счупените останки на статуята, която му служеше за прикритие.

Стайкс и наемникът, вторият се намираше по-близо до Чейс, все още отрязваха пътя му до храма.

Храмът...

От отломките на наскоро пропадналите нива се беше образу­вало някакво подобие на рампа, което изглеждаше нестабилно и опасно, но пък даваше възможност да се достигне до здравата част на стълбите. Това не беше всичко - виеща се колона от го­реща пара биваше засмуквана от сенките на по-високите нива.

Трусовете бяха отворили във вулканичния канал втори ту­нел, който предлагаше алтернативен изход от този ад!

Трябваше само да стигнат до него.

Чейс погледна отново към двамата си врагове. Те бяха зах­върлени на пода от стоварилия се каменен кинжал...

Еди преодоля останките на Посейдон, вдигна древния брон­зов тризъбец и хукна напред с всички сили. Подът се тресеше на всяка негова стъпка и заплашваше да го събори.

Последният от хората на Стайкс се изправи до седнало поло­жение, беше изненадан от самия факт, че е жив, като се имаше предвид унищожението, което цареше наоколо. Въздъхна об­лекчен...

Три метални върха пробиха гърдите му.

Чейс постави крак на гърба на умиращия и натисна, за да освободи тризъбеца, чиито краища бяха окъпани в кръв.

- Нина! - изкрещя Еди и посочи към рампата. - Покатери се от ей там! - Завъртя оръжието в ръцете си. Ако убиеше Стайкс, оставаше само София.

Александър видя, че Чейс приближава. Извъртя се и насочи пистолета си...

Тризъбецът се спусна към ръкава му, единият зъб на вили­цата разкъса предмишницата на мъжа. Онзи изрева от болката - но съумя да натисне спусъка.

Куршумът уцели десния бицепс на Еди и откъсна парче месо с дебелината на пръст. Болката го накара да се свие инстинктивно и да отмести леко настрани насоченото оръжие. Тризъ­бецът лизна едната страна на Стайкс, разкъса дрехата му, но не и кожата, след което се удари в каменния под... От удара тризъбата глава се счупи.

Александър стреля отново, но Чейс се претъркули и куршу­мът мина покрай него. Йоркширецът грабна бронзовата тояга, която допреди малко играеше ролята на сап за тризъбеца, и я стовари върху ръката на наемника. Счупи един от пръстите му и запрати пистолета надалеч.

Нина забеляза новия изход и побягна към рампата, Лари я следваше по петите. Разнесе се изстрел.

- Еди! - изпищя тя и се обърна...

Свекър ѝ я блъсна силно, когато София излезе от прикритието си и откри огън с оръжието на Чейс. На това открито място бяха обречени... един от трусовете обаче отклони мерника на Блекууд. Изражението на аристократката помръкна от поредния пропус­нат изстрел. Тя се запъти към мишените си, които се прикриха отново в нишата... автоматичният пистолет изщрака на празно.

Двете жени си размениха погледи... София изхвърли безпо­лезното оръжие и хукна да бяга към рампата. Нина се обърна към Еди точно когато мъжът стоварваше металната тояга като бейзболна бухалка в тялото на проснатия Стайкс, ехото от уда­ра се разнесе из помещението, надделявайки над грохота на вулкана.

Явно съпругът ѝ беше взел надмощие над врага си, така че тя реши да последва София. Англичанката беше изкачила поло­вината от натрупаните камъни; стигнеше ли до върха, вторият тунел щеше да е много близо до нея. Нина се спусна след жена­та, Лари я последва.

Еди замахна отново към Стайкс, тоягата се стовари в изпре­чилия се на пътя й лакът, с който мъжът се опита да се предпа­зи. Александър изрева от болката.

- Харесва ли ти този път ти да си жертвата, а? - изкрещя му Чейс и нанесе нов удар на наемника. - Това ти е заради всички, които уби в Афганист...

Поредният трус разлюля Еди... Стайкс се възползва от шан­са, заби крак в сгъвките на коленете на опонента си. Йоркширецът залитна и изтърва металната тояга.

- Говориш прекалено много, Чейс! - отвърна Александър и скочи на крака. - Винаги го правиш!

Еди побърза да се изправи, но Стайкс не губи време и го атакува. Двамата мъже започнаха да се удрят и ритат. Едини­ят от юмруците на Александър се стовари в раната на бицепса на Чейс и той се присви... но бързо отвърна със същото, като навря пръста си в разкъсаната плът на предмишницата на наем­ника. Мъжете се дръпнаха един от друг и се изгледаха с преце­няващи погледи.

София достигна върха на купчината и погледна назад - Нина продължаваше да е по петите ѝ. Грабна един камък и го запрати по нея. Уайлд извика и се дръпна на една страна, парчето замалко щеше да отнесе Лари. Блекууд избра друга отломка...

Беше част от метеорита - едно назъбено пурпурно късче от сърцевината на разрушената скала. Гледа я известно време, след което нещо ѝ хрумна, прибра я в джоба си и побягна на­горе.

Нина изруга. Ако София се измъкнеше с парче от метеорита, имаше опасност планът на Групата да бъде осъществен - от най-ужасната личност, за която можеше да се сети.

Изкачи върха на импровизираната рампа и тъкмо щеше...

Поредният сеизмичен трус я накара да клекне, камъните под краката ѝ се разместиха - още една част от етажа пред нея се отчупи и падна долу, отрязвайки пътя й към втория тунел. В далечния край София го достигна и се обърна към нея с подиг­равателна усмивка, след което потъна в мрака.

Отворилата се празнина беше прекалено голяма, за да може Уайлд да я прескочи.

- Мамка му! - изръмжа тя.

- Виж там - посочи в другата посока Лари, беше запъхтян от катеренето. - Има стълби в онзи край - по тях можем да стигнем до следващото ниво, от което да скочим долу в тунела.

Свекър й беше прав. Налагаше се да се изкатерят по една наклонена колона, за да достигнат до стълбите, но препятстви­ето беше преодолимо.

- Добре, ти си пръв. - Нина се обърна да види къде е съ­пругът ѝ, докато Лари се катереше по колоната... и забеляза, че любимият ѝ се намира в голяма опасност.

Стайкс беше приклещил Еди опасно близо до ръба на осве­тената от лавата импровизирана арена. Изпаренията, които се носеха, бяха болезнено горещи, а части от клатещата се тераса, заплашваха да се отчупят и да полетят към ада долу. Чейс беше наясно, че трябва да стори нещо, и то бързо. Най-безопасната маневра щеше да е да се опита да мине покрай Александър, за да си осигури по-безопасна почва под краката.

Вместо да стори това, Еди се хвърли с главата напред към опонента си. Най-добрият начин да се спечели една битка, беше да се действа непредсказуемо...

Стайкс се отдръпна на една страна.

Наемникът беше предвидил този ход, очакваше неочаквано­то... Чейс си плати за това недомислие, лакътят на опонента му се заби в слепоочието му. Залитна, сетивата му бяха замъглени, в главата му настана каша...

Ръката на Александър стегна врата му като скоба.

Бившият офицер го приклещи изотзад в невъзможна за ос­вобождаване хватка и имаше намерение да смаже трахеята му. Еди се опита да одере лицето на противника си, но болката от раната в бицепса прекърши силата му. Пробва да се наведе на­пред и да захвърли Стайкс през рамо, но онзи стоеше здраво на краката си.

Нина реши да се върне обратно по купчината, за да помогне на съпруга си... и видя как едно парче от терасата, на няколко метра от биещите се мъже, се отдели и падна надолу към лавата.

Скоро всичко щеше да се сгромоляса в земния ад.

- Аз винаги печеля, Чейс - изсъска Александър и стегна още повече врата на Еди, кръвта започна да тупти силно в главата на жертвата. - Винаги печеля!

Подигравателните думи на наемника изпълниха йоркширеца с гняв. Нямаше да се остави да бъде победен... не и от Стайкс! Премести крака си.

- Не... и... този... път!

Яростта даде сила на Еди, той изпъна цялото си тяло... и вдигна Александър заедно с него.

Успя да отлепи наемника на няколко сантиметра от пода, които се оказаха достатъчни, за да разклати равновесието му. Чейс се възползва от ситуацията, рязко се наведе напред... след което бързо се оттласна назад с последните си запаси от сила.

Стайкс изпъшка и остана без дъх, когато Еди го премаза с тежестта си. Йоркширецът заби силно задната част на главата си в лицето на бившия офицер и задъхан, успя да стане на крака.

На няколко крачки от него имаше едно откъснато от метео­рита парче камък, беше около шейсет сантиметра дълго. Дос­тигна го и се наведе да го вземе. Болка проряза ранената му ръка, когато вдигна тежката скала, с намерение да смаже черепа на Александър...

Още един къс се отдели от терасата и политна надолу към течния ад... една пукнатина се отвори в земята близо до храма. Чейс чу Нина да вика, жената се опитваше да надвие грохота на вулкана.

- Еди! Терасата ще се срути всеки момент!

Инстинктът за оцеляване надделя над жаждата за мъст. Чейс запрати камъка по Стайкс и побягна към храма, като по пътя грабна пистолета на наемника от пода. Зад него още късове се отчупваха, падаха в канала и предизвикваха ярки експлозии, ко­гато се срещаха с лавата долу.

Каменният под се пропукваше и пропадаше под краката на Еди, той прибра пистолета в якето си и се насочи към рампата. Съпругата му стоеше на върха ѝ и му махаше.

- Давай, Нина! - провикна се Лари. - Нямаме много време!

Жената неохотно извърна гръб на съпруга си и се закатери по колоната. Непрестанните трусове заплашваха да я съборят, но тя успя да достигне протегнатата ръка на свекър си. Той я улови и ѝ помогна да преодолее оставащото разстояние.

Чейс стигна върха на купчината и продължи да се катери след близките си. Нина го погледна окуражително... но физио­номията ѝ бързо беше погълната от ужас.

- Еди, внимавай!

Пронизваща болка разкъса бедрото на йоркширеца.

Мъжът изгуби опората си и падна от колоната на пода. Зъб­ците се забиха по-надълбоко в плътта му.

Стайкс беше метнал по него главата на тризъбеца - наем­никът се бе изкатерил по купчината камъни и сега размахваше металната тояга. Стовари я върху Еди, който изкрещя и се опи­та да избегне втория удар, но болката от набитата в бедрото му вила не му позволи да ползва крака си.

Нина наблюдаваше безпомощно случващото се. Единстве­ното, което можеше да стори, беше да се хвърли от върха на колоната върху Александър.

Или може би...

До нея имаше парче пурпурен камък, голямо колкото юмрук. Грабна го и той засия.

Стайкс вдигна бронзовата тояга над главата си с намерение да прониже с острия ѝ връх гърдите на Еди...

Уайлд запрати отломката.

Можеше да се закълне, че тя промени леко курса си, като че ли насочена от волята ѝ, за да постигне най-добрия резултат. Дали това наистина беше така, или просто жената си въобразя­ваше, нямаше значение, защото целта ѝ се осъществи. Камъкът срещна носа на Стайкс, който изпука зловещо и от ноздрите му шурна кръв. Наемникът залитна, все още държеше тоягата над главата си...

Еди издърпа главата на тризъбеца от бедрото си, гневът му потискаше болката, и го заби дълбоко в корема на противника си.

Александър изстена. Изпусна тоягата и стисна с две ръце бронзовия тризъбец, който го беше изкормил. Вдигна поглед към Чейс, не можеше да повярва какво се бе случило току-що.

- Не можеш... - изпъшка. - Не можеш да спечелиш!

- Разбира се, че мога - отвърна му Еди и се изправи на кра­ка. - Заради старите времена!

Със силата на товарен влак стовари ботуша си в слабините на Стайкс. Бившият офицер се сви в агония... и падна надолу към терасата, стоварвайки се по гръб на нея.

Разнесе се ужасно пукане и цялата останка от арената се от­дели от стената.

Огромното парче скала полетя надолу към вулканичния ка­нал, адският огън предяви претенциите си към него още преди да бе паднало в обятията му. Парализиран от болката, Стайкс не успя дори да изкрещи...

Пропадналата тераса се срещна с разтопеното езеро от лава, лепливата магма омекоти част от удара, който при други об­стоятелства щеше да погуби нежелания пътник на мига, но въп­реки това на Александър приземяването му се стори, все едно някой беше пуснал кола отгоре му - ребрата му изпукаха, ор­ганите му се разкъсаха. От устата му шурна кръв - наемникът лежеше неподвижен и пречупен, докато парчето скала под него потъваше в разтопеното море от лава.

Жегата подпали дрехите му, от всички страни на каменния сал се надигнаха вълни. Те го заобиколиха като чакали плячка. Болката беше неописуема, русата му коса се подпали и около главата му се образува огнен ореол. Едва сега мъжът съумя да изпищи, разтопената лава погълна първо ходилата му, после дланите, пъплеше по тялото му сантиметър по сантиметър...

Еди наблюдаваше отгоре с жестоко задоволство, докато теч­ният огън поглъщаше терасата.

- Пипнах те - изръмжа.

- Еди! - Мъжът вдигна поглед към Нина. - Добре ли си?

Чейс закуцука към колоната, с едната си ръка притискаше раните на бедрото си.

- Ще живея.

- Какво се случи със Стайкс?

- Той е лавабовник, а не боец.

Нина се въздържа от коментар. Спусна се надолу, за да по­могне на съпруга си. Лари надничаше от горе, на лицето му беше изписано облекчение:

- Благодаря на Бога! Мислех си... мислех си, че Стайкс ще те убие.

- Почти успя - призна си Чейс и забеляза раната на главата на баща си. - Добре ли си?

- Един камък ме удари, но не ме мисли. Хайде, идвайте. - Легна по корем и протегна двете си ръце към сина си, когото Нина подкрепяше отдолу. Грохотът ставаше все по-силен. - Трябва да се разкараме оттук колкото се може по-скоро.

- Къде е София?

- Измъкна се през тунела - отговори Уайлд, докато Лари из­дърпваше Еди. Жената се покатери след него. - Част от пода се срути - трябва да минем по това ниво и да скочим долу - обясни тя. Парата и изпаренията продължаваха да се издигат през вул­каничния канал. Засега въздухът ставаше за дишане, но скоро това щеше да се промени. - Еди... тя взе парче от метеорита.

Чейс стисна зъби заради връхлетялата го болка от усилията му да се движи по-бързо.

- Може ли да се сдобие с ДНК от него? - попита той.

- Не знам, но не можем да си позволим да я оставим да опи­та. Трябва да я хванем.

- Проблемите ни никога няма да свършат, нали?

Храмът се разтресе точно когато се качиха на последното ниво и побягнаха по него. Нина погледна надолу и съжали за стореното; лавата прииждаше, вече не приличаше на езеро, а на вихрушка, извираща от магмената камера.

- Май Стайкс предизвика стомашни болки на вулкана! - каза тя. - Не взехме най-голямото шише на света с „Пепто-бисмол“, нали?

- Как, по дяволите, може да се шегувате в такъв момент? - не можеше да повярва Лари.

- Навик, който прихванах от сина ти. Можем да правим това или да крещим и да се паникьосваме! - Стигнаха до мястото, точно над входа на втория тунел. - Мисля, че можем да се спус­нем оттук. Аз ще съм първа. Лари, ти ще помогнеш на Еди, а аз ще го подкрепям отдолу.

- Ще е по-безопасно, ако двамата ме спуснете - предложи Чейс.

- Не се тревожи - успокои го баща му. - Няма да те изтърва.

- Същото каза, когато бях на шест! Все още имам вдлъбна­тина в главата!

- Веднъж да се издъни човек и цял живот ще му го натяквате...

Нина бързо разреши спора, като скочи долу. В мрачния от­вор в стената нямаше следа от София, не че очакваше бившата на Еди да се навърта наоколо.

- Чисто е. Давай.

Уайлд се пресегна да хване краката на Чейс, баща му го сни­жи, доколкото му бе възможно.

- Хвана ли го? - попита Лари.

- Да - отвърна снаха му и се обърна към съпруга си: - Готов ли си? - Той кимна. - Пусни го!

Старият Чейс изпълни заповедта. Въпреки помощта на Нина, приземяването не беше леко. Еди изпъшка, когато раненият му крак се удари в земята.

- О, боже, съжалявам! - завайка се съпругата му.

- Не е... твоя вината - успокои я Чейс, лицето му беше из­кривено от болката. - Шибаният Стайкс! Ако имах азбестова въдица щях да го извадя от лавата, просто за да му наритам задника отново.

- След няколко минути няма да ти трябва прът, за да стигнеш до него - предупреди го Нина, когато видя какво се случва под тях. Макар да беше на десетки метри долу, лавата видимо се надигаше. - Хайде, Лари, идвай!

Старият Чейс скочи и изсумтя, а Еди и съпругата му влязоха в тунела. Този беше по-малък и по-неравен от онзи, през който бяха стигнали до тук, въздухът бе задушен като в отровна са­уна. Въпреки това бе единствената им надежда за оцеляване. Чейс извади фенерчето от джоба си и освети пътя пред тях. Ту­нелът се виеше напред в мрака.

- Не мога да определя колко е дълъг - каза Еди.

- Важното е, че отива нагоре - констатира Нина. - Колко бързо можеш да се движиш?

- Надявам се по-бързо от шибаната лава. - Мъжът закуцука, полувървеше, полубягаше, Уайлд го придържаше за здравата ръка. Лари ги настигна и заедно затичаха в тунела. Заплаши­телни хрущящи стонове се разнесоха от стените и тавана, от отворилите се пукнатини се посипаха прах и ситни камъчета.

- Цялото място ще се срути! - каза старият Чейс между прокашлянията си. - Няма да успеем да се измъкнем.

- Хей! - възпротиви се Еди. - Разбира се, че ще успеем. Зна­еш ли защо? Защото няма да позволя племенницата ми да ходи на три погребения в един ден!

Засрамен, Лари ускори крачка. Нина посочи напред.

- Виждам дневна светлина!

- И разни неща, които падат на фона ѝ - забеляза Чейс, раз­тревожен. От тавана започнаха да се откъсват все по-големи и по-големи парчета. - Вие двамата, бягайте! Хайде, изчезвайте!

- Няма да те оставим - казаха Нина и Лари в един и същи мо­мент. Размениха си бързи погледи, след което подхванаха Еди и го поведоха към елипсовидния изход.

В тунела се разнесе силен трясък, когато една част от тавана пропадна. Чу се звук, подобен на отварянето на гигантски цип... Върху им се посипа прах, когато по дължината на тавана се от­вори голяма пукнатина.

- Ах, мамка му! - изкрещя Чейс и хукна да бяга панически, бързо забрави за божата в крака си. - Давайте, давайте, давайте!

Нямаше нужда да подканя Нина и баща си. Тримата хукнаха към изхода. Разнесоха се още трясъци зад тях, като стъпки на преследващ ги великан, докато целият тунел се срутваше учас­тък след участък. Един камък удари силно съпругата му по ра­мото, но тя продължи да бяга към светлината.

Достигнаха я... и осъзнаха, че няма нищо под краката им.

Тунелът водеше до стръмен склон в близост до върха на вул­кана, друго свлачище беше изтръгнало барикадата, която атлантите бяха построили, за да го блокират. Триото скочи долу на земята под съпровода на падащите отломки. Лари се препъна, Еди съумя да направи няколко скокливи крачки и също се прекатури. Нина издържа най-дълго на краката си, но дори и тя не успя да запази равновесие на клатещата се под нея повърхност. Тримата се затъркаляха надолу по склона, докато не се спряха в една плитка шкарпа⁷⁴¹.

Уайлд простена, десетина нови натъртвания се бяха намес­тили върху тялото ѝ. Жената се изправи до седнало положение и осъзна, че фотоапаратът ѝ беше причинил поне една от тях. Лещите му бяха счупени, черен прах се посипа от вътрешност­та му. Някой изохка наблизо.

- Лари?

Мъжът лежеше на земята и притискаше с ръка една нова рана на главата си.

- Аз съм... добре - измърмори той. - Просто ще полежа малко тук. - Земята се разтресе, още камъни се откъснаха от вътреш­ността на вулкана. Старият Чейс бързо се изправи. - Или пък няма.

- Къде е Еди?

- Тук съм. - Жената се обърна и видя съпруга си проснат на един голям камък. Той я дари с болезнена усмивка. - Ще ми подадеш ли ръка? - Нина му помогна да се изправи на крака и той погледна нагоре към върха на вулкана. Струята пара, която излизаше от кратера, бе станала много по-голяма и по-тъмна, отколкото когато дойдоха тук.

- Ти беше прав - каза Лари. - Наистина успяхме!

Пореден трус разтърси земята.

- Така е, но все още се намираме на вулкан, който е на път да се превърне в Кракатау - напомни му Еди. - Предполагам, че сме близо до мястото, от което влязохме, така че джипът трябва да е в тази посока. - Посочи надолу по склона.

- Ако бившата ти не го е задигнала - намеси се Лари.

Нина тръгна напред, съпругът ѝ я последва.

- Откъде ще знае къде сме го оставили? - попита Еди.

- Кацнахме точно до него - обясни баща му.

- Дошли сте с хеликоптер? - учуди се синът. Старият Чейс кимна. - Пилотът в него ли остана?

- Да.

- Добре. Ще си спестим шофирането тогава.

- Пак напомням: ако София не го е взела - добави Нина. Тя извади картата памет от счупения фотоапарат, преди да го заре­же. Поне снимките от Храма на боговете щяха да оцелеят... ако успееха да избегнат изригването на вулкана.

Платото, на което бяха оставили превозното средство, се по­яви пред тях; както спомена Лари, хеликоптерът, довел члено­вете на Групата в пустинята, чакаше. Джипът обаче, за разлика от него - не.

- Ето там! - посочи Нина. Ленд роувърът се беше насочил надолу по хълма. Набираше скорост и след малко се изгуби от поглед.

- Мамка му! - изруга Еди. - Тая кучка ни задигна возилото!

- Поне ни остави хеликоптера...

Роторите на машината се задействаха.

- По дяволите! - изруга и Нина. - Трябва да спра да предиз­виквам съдбата!

- Все още можем да се качим! - каза Лари и настигна двой­ката. - На пилота му отне векове, докато го вдигне във въздуха на идване за насам.

Еди потръпна, когато махна ръката си от бедрото, и извади пистолета.

- Ето ги и бордовите ни карти.

Нина все още подпомагаше съпруга си, двамата забързаха към хеликоптера. Роторите на машината набираха скорост, пронизителният писък на трите му двигателя „Ролс-Ройс“ се усилваше. Задната рампа беше спусната; пилотът явно беше ре­шил, че бързото излитане от подножието на изригващ вулкан е по-важно от следването на процедурите за безопасност.

- Хайде, по-бързо! - провикна се Лари, който бягаше към зеещия вход.

- Татко, внимавай! - извика му Еди. Англичанинът беше си­гурен, че пилотът на машината е един от хората на Стайкс... който нямаше да е съгласен да качва пътници без билети. Осво­боди се от Нина и вдигна оръжието си.

Баща му достигна металната рампа и се заизкачва по нея. Всички пътнически места бяха свободни, платнища покриваха провизиите, донесени за тази мисия.

Пилотът се намираше в кабината си. Той се обърна назад...

И извади пистолет.

Лари замръзна от страх, като го видя...

Еди се хвърли отгоре му и го събори на пода... бързо произ­веде четири изстрела. Два от тях минаха през прозорците на ка­бината... другите намериха целта си. Пилотът се просна върху конзолата, хеликоптерът се наклони на една страна; мъртвецът бе бутнал напред лоста за цикличното управление.

Нина достигна рампата и разбра от опръскания с кръв и мо­зък прозорец, че водачът на машината вече не представлява заплаха. Тя прескочи падналите на земята мъже и побърза към

кабината да отмести трупа от таблото за управление. Хеликоп­терът се разтресе отново, когато лостът беше върнат в неутрал­но положение.

- Добре ли сте? - провикна се жената.

Чейс се отмести от баща си.

- Биваш ли? - попита го.

- Мисля... че да - отвърна той, дишаше на пресекулки. - Господи! Ти... - Очите му бяха ококорени. - Еди, ти ми спаси жи­вота. Благодаря ти.

Чейс вдигна непринудено рамене, но не успя да скрие доволната усмивка от лицето си.

- Част от пакета е. Хайде. - По-младият мъж се изправи и помогна на баща си да стори същото. Усмивката му бързо пом­ръкна, когато забеляза оцветените в кръв прозорци на кабина­та. - Гръм и мълнии. Предполагам, не знаеш как се управлява хеликоптер, нали?

- Ами, хм, забавно е...

- Значи, знаеш? - Сега беше ред на Еди да се ококори сре­щу баща си. - Мамка му, действай! Трябва да ни измъкнеш от тук! - Бутна Лари към пилотската кабина.

Старият Чейс вече съжали, че си е признал.

- Бил съм зад управлението на хеликоптер. Но истински пи­лот е вършил трудната работа. Като излитането. И приземява­нето. Общо имам два часа опит.

- Това са с два часа повече, отколкото имаме аз и Нина. Нап­рави каквото можеш. - Еди настани баща си в празното кресло на помощник-пилота.

- Наистина не мисля... о, мамка му. - Лари се отдръпна от мъртвеца на съседното място.

- Просто не го гледай.

- Как бих могъл? Той е точно там! А част от него е по цялото стъкло!

- Ще го преместим - обеща Уайлд. - Опитай се да гледаш през прозореца, а не е него. - Двамата с Еди се заеха с отстра­няването на трупа.

Лари едва се сдържаше да не повърне.

- Как можете да сте толкова... толкова равнодушни? Това е проклет мъртвец! Буквално!

- Тъжното е, че сме свикнали с подобни неща - обясни Нина и сама се изненада колко се беше променила за последните пет години. Сега обаче имаше по-належащи проблеми, за които да се тревожи. Изнесоха трупа на пътеката в трюма, Еди го зав­лече към рампата, а съпругата му се просна на освободената седалка. - Така, Лари, можеш ли да управляваш това чудо?

Старият Чейс се опитваше да не обръща внимание на кръвта и мозъка и разгледа управлението.

- Около пет милиона пъти по-сложно е от всичко друго, с което съм летял, но... циклично управление, събирателно, това трябва да е ускорението, педалите. Разпознавам основните неща. Макар че нямам представа дали мога да го вдигна във въздуха.

Нов трус разтърси хеликоптера, от вулкана се разнесе гръ­мотевичен грохот.

- Дай всичко от себе си - настоя Нина.

Лари облиза сухите си устни, хвана двата лоста и постави крака на педалите.

- Добре. Така. Как ли го правят? Инструкторът ми обясни веднъж. Нека видим... основният ротор осигурява подемната сила... - Постави лоста за цикличното управление в средата. - ...Така че ускорението трябва да е с подходящите обороти... които не знам колко трябва да са...

- Вулканът е на път да направи бум - напомни му Еди.

- Добре, добре! - Баща му увеличи мощността и хеликопте­рът се разтресе в отговор. - Трябва да се набере скорост и да се увеличи цикличното ниво...

Мъжът внимателно дръпна събирателното управление, кое­то се намираше до креслото му. Машината потрепери... и се из­дигна леко, колесниците ѝ изскърцаха, когато тежестта върху тях намаля.

- Точно така, точно така! - похвали го Нина. - Продължавай да правиш това!

Лари предпазливо вдигна събирателното управление нагоре. Хеликоптерът подскочи. Мъжът потисна писъка си и настъпи педала за ускорението...

Машината се наклони отново... и се отлепи от земята.

Издигна се на пет метра, десет, продължи да го прави все по-бързо и по-бързо. Вулканът остана под тях. Еди се върна в кабината и се хвана за седалката на Нина за опора.

- Сега ни разкарай от тук - нареди той. Хеликоптерът про­дължаваше да се издига... вертикално. Чейс погледна назад и видя кратера през отворената рампа. Пушекът и прахът, които излизаха от него, бяха почти черни, топчета нажежена лава под­скачаха във въздуха. - Татко, трябва да тръгнем напред!

- Наясно съм! - сопна му се Лари. - Не знам дали ще ус­пея... - Натисна цикличното управление. Носът на хеликопте­ра се наклони надолу... и тръгна напред. Още малко налягане и наклонът се увеличи, машината започна да набира скорост и да се отдалечава от вулкана.

- Точна така, продължавай в същия дух! - похвали го Нина и погледна през прозореца. Безплодният склон беше пометен... както и ленд роувърът. Джипът се завъртя, изгуби контрол и се прекатури надолу. - Уха! София току-що беше елиминирана!

Еди погледна надолу към обърнатия автомобил, но нараства­щият гръмовен грохот на вулкана беше обсебил ума му. Земна­та енергия, която Нина бе отприщила, можеше да го накара да изригне всеки момент, а хеликоптерът се намираше в опасна близост. Само ударната вълна щеше да е достатъчна, за да го свали от небето.

- Татко! Колко бързо се движим?

- Ако намериш спидометъра, ти ми кажи! - излая Лари и се съсредоточи върху управляването на машината.

Еди разгледа конзолата и най-накрая намери циферблата, който показваше скоростта. Шейсет възела и ускоряваха. Пог­ледна отново през рамо. Вулканът се отдалечаваше от отво­рената рампа, още лава излизаше от кратера му. Докато Чейс наблюдаваше, част от хълма се свлече подобно течност, под­земните трусове бяха предизвикали ново свлачище. Едно тако­ва беше разкрило входа към Храма на боговете, а сега друго, доста по-голямо от него, щеше да го изтрие от лицето на пла­нетата.

Деветдесет възела и деветдесет метра височина. Намираха се над върха на вулкана, но само на три километра от мястото, от което отлетяха. Нина се наведе в седалката си и зяпна пред открилата се гледка.

- Господи! - Големи пръски разтопена лава изригнаха от кратера и се стекоха по рушащия се скален конус.

Уайлд се сети, че тя е причината за всичко случващо се. Една личност, способна да канализира земна енергия, беше предиз­викала бедствието. Всички съмнения дали бе сторила правилното нещо изчезнаха на мига. Никой не трябваше да притежава подобна сила.

Бе се погрижила за това. Метеоритът и първичното ДНК, което съдържаше, бяха унищожени, погълнати от надигащата се лава; парчето, което София беше взела, щеше да бъде затру­пано от десетки метри пепел. Дори Групата бе елиминирана. Бяха се справили и с тази заплаха.

Но имаше една друга, която с всяка изминала секунда ста­ваше все по-опасна. Съсиреците лава, които изригваха, бяха все по-големи и летяха все по-нависоко с увеличаването на на­лягането във вулканичния канал, дори шумът от хеликоптера беше заглушен от басовия тътен на изпусканите газове. Нови свлачища осеяха страните на вулкана. Една от тях започна да се издува.

Сто и двайсет метра. Сто и двайсет възела. Пет километра разстояние от стартовата позиция. Продължаваха да се издигат и да ускоряват, но това можеше да не е достатъчно...

Издутата страна пулсираше и се разкъсваше отвътре. За един момент струята лава и прах секнаха, огромното налягане беше блокирано, отворът на вулканичния канал бе прекалено тесен, за да пропусне всичко...

Но път беше проправен.

И вулканът изригна.

36

Цялата горна част на вулкана избухна в един-единствен изблик на невъобразима ярост. Издигна се колосален об­лак от изгаряща пепел и гореща пара, нажежени камъни и парченца червена лава се виеха в смъртоносна виелица. Екс­плозията можеше да бъде чута на стотици километри и щеше да разклати сградите в Дубти.

Хеликоптерът се намираше на много по-близко разстояние от тях.

Последва неловко мълчание, след като Нина и Еди станаха свидетели на разрушаването на върха на вулкана, затишие пред буря... и ударната вълна ги достигна. Усещането беше, все едно някой ги блъсна от едната страна. Уайлд изпищя, но не успя да чуе писъка си, бе заглушен от грохота на земния гняв. Хели­коптерът се завъртя, в трюма се разлетяха предмети, които не бяха пристегнати добре. Еди беше изхвърлен назад, но се хвана за коланите на седалката си секунда преди да последва мъртвия пилот през отворената рампа.

С повишено внимание Лари се опитваше да овладее маши­ната. Тя се движеше спираловидно към пустинната равнина. Стрелката на висотометъра се завъртя към нулата с ужасяваща бързина. Мъжът даде на пълна мощност и издърпа събирател­ното управление за максимално издигане, но AW 101 продължа­ваше да се върти и да пада.

Еди съумя да се изправи. Пейзажът се размазваше през про­зорците.

- Татко! Спри това шибано чудо!

- Не знам как! - изкрещя Лари. Бяха под сто и двайсет метра и продължаваха да падат...

- Обърни го! - изрева Нина. - Въртим се обратно на часов­никовата стрелка - завърти ни по часовниковата!

Заради напрежението старият Чейс беше махнал краката си от педалите. Отново ги постави и натисна единия от тях, за да даде пълна мощност на опашъчния ротор. Хеликоптерът се раз­тресе здраво, във вътрешността му се разлетяха още предмети. Нина се стресна, когато аптечката се удари в конзолата пред нея, отвори се и я посипа със съдържанието си.

Деветдесет метра... но въртенето се забавяше. Лари, стиснал здраво зъби, постепенно отпускаше педала, беше си възвърнал контрола над хеликоптера.

- Господи! - въздъхна той. - Мисля, че го овладях.

Машината тръгна напред, право към разрушения вулкан.

Еди се пое дъх, върна се в кабината и погледна навън през ра­мото на баща си.

- Пътуваме в неправилната посока. - Посочи към компаса: - Отиди на юг-югоизток, на сто и шейсет градуса. Така ще стиг­нем до града, от който дойдохме. - Млъкна за миг, след което добави: - Чудесно се справи, татко.

- Радвам се, че най-накрая направих нещо, което одобря­ваш - отвърна Лари с неуверена усмивка.

Нина се загледа във вулкана.

- Вижте това... - каза задъхана жената. Първата ударна вълна беше преминала, но се задаваше втора опасност - те­жък, мъртвешки сив облак се понесе нагоре. Горещи газове и лава стерилизираха земята, по която се разстилаха. - Трябва да обърнем, преди да ни достигне.

- Мисля, че мога да се справя - каза старият Чейс. Насочи хеликоптера в посоката, която Еди му каза, след което даде на пълна мощност, за да може машината да се издигне и да набере скорост. Пустинята се завъртя под тях.

Младият Чейс погледна назад. Преследващият ги облак се виждаше през отворената рампа, но с набирането на височина бързо се изгуби. Въпреки това ревът на вулкана продължаваше да ги разтриса.

- Господи! И преди сме се измъквали от големи взривове, но този ги бие всичките. Изригващ вулкан! Направо не знам как ще надминем това постижение.

- Надявам се да не ни се наложи да го правим - призна си Нина. - Заслужаваме малко почивка. - Жената отмести поглед от плашещата гледка към крака на съпруга си. Въпреки че дън- ките му бяха покрити с мръсотия, прободните рани, направени от тризъбеца, се виждаха ясно и продължаваха да кървят. - Еди, седни да те почистя. Раните ти може да се инфектират.

- Ей сега. - Първо ще затворя рампата. - Мъжът закуцука към нея, като се подпираше на седалките.

- Да не паднеш - пошегува се Уайлд. Съдържанието на ап­течката беше разпръснато из кабината на хеликоптера, жената затърси необходимото за оказване на първа помощ.

- На какво разстояние е този град? - попита Лари.

Нина вдигна някои неща, паднали в краката ѝ: едно от тях беше сигнален пистолет, който остави на конзолата между две­те седалки за пилотите, както и пакет със стерилни превръзки и тубичка с антибиотичен крем.

- Около сто и десет километра.

Мъжът провери спидометъра.

- В такъв случай би трябвало да стигнем бързо. Искам да напомня обаче, че нямам представа как да приземя това чудо.

- Справи се страхотно с излитането. Ще се представиш доб­ре и с приземяването.

- Ще се опитам да не настъпвам много газта.

Нина се усмихна и погледна назад. Еди все още не беше стигнал до задната част на хеликоптера.

- Побързай, скъпи! Става течение!

- Опитай се ти да ходиш с дупки в крака - отвърна ѝ Чейс.

- Пробвала съм. Гадно е!

Еди се ухили и тръгна отново към рампата. Част от оборуд­ването, което беше натоварено зад седалките, бе излетяло от трюма, едно от платнищата плющеше безмилостно на вятъра. Два от парашутите също бяха изчезнали, но все още имаше дос­татъчно, за да могат той, Нина и Лари да скочат, ако се случеше най-лошото. Чейс се хвана за един ремък на тавана и надникна през рампата. Намираха се на около два километра от повърх­ността и продължаваха да се издигат. Долу нямаше нищо друго освен пясък и скали.

Мъжът се изправи и потърси управлението на рампата. На една от стените беше монтирана контролна кутия. Закуцука към нея...

Нещо се стовари в тила му.

Еди падна на палубата, имаше чувството, че пред очите му избухна свръхнова. По тялото му се разнесе силна, нетърпима болка. Опита се да се изправи, но крайниците му отказаха да се подчинят, почувства се безпомощен като бебе.

- Здравей, Еди - триумфално заизвива София.

Вероятно бившата му съпруга се беше скрила под другото платнище. Джипът, който видяха да се спуска по склона, е бил празен, пуснат по нанадолнището, за да не могат да го използ­ват. Жената се надвеси над Чейс, пусна на пода големия гаечен ключ, с който го беше ударила, и извади пистолета от якето си. Инструментът се плъзна надолу по рампата, подхванат от тече­нието.

Нина скочи от мястото си, но замръзна, когато София насо­чи оръжието си към нея.

- Какво си имаме тук! - започна Блекууд, опитвайки се да надвика вятъра. - Семейна сбирка. Колко мило.

- Пусни го, София! - настоя Уайлд, тайно претърсваше с поглед пода за пистолета на мъртвия пилот... къде ли беше пад­нал, нямаше представа.

- О, смятам да сторя точно това. Но без един от тези. - Ан­гличанката посочи към раницата с парашут на гърба си. - Мога просто да го гръмна, но това не ми се струва достатъчна отпла­та за всичко, което ми е сторил. - Жената срита безпомощния мъж в краката си и той изохка. - Теб обаче ще те застрелям. След като го видиш как умира.

- Шибана кучка - изсъска Уайлд.

- Стига, Нина. Образована жена като теб може да измисли нещо по-добро, не е ли така? - София се подпря на седалките за опора и се опита да изрита Еди надолу по рампата. - Все пак, както винаги съм казвала, човек не може да очаква някаква кла­са от американка.

Като едва мърдаше уста, Лари прошепна на снаха си:

- Мога да разклатя хеликоптера и да я изхвърля навън.

- Еди ще падне също - отговори му по същия начин Нина и продължи да се оглежда за пистолета. Нямаше го. Дали можеше да използва нещо друго?

Може би - ако успееше да го вземе, без да бъде застреляна.

София се извъртя по странен начин, за да държи оръжието си насочено към Нина, и продължи да бута Чейс към рампата.

- Ще му отнеме трийсет секунди, за да достигне повърхност­та - каза тя. - Ще наблюдавам как пада, просто за да съм сигурна в крайния резултат. Еди притежава дразнещия навик да се появява, когато всички го смятат за мъртъв, но не и този път. Това е краят. За двама ви. - Почти цялото тяло на Чейс беше вече на рампата. - Когато Уили Койота⁷⁵¹ вдигне прахта долу, идва твоят ред.

Последен ритник... и Еди се плъзна надолу към гибелта си.

- Не! - изкрещя Нина, но нямаше какво да стори...

Чейс се ококори... хвана се за един товарен пръстен, ин­сталиран в металния под, точно когато краката му увиснаха от ръба.

Мъжът се опитваше да се задържи, докато вятърът и струята от основния ротор се опитваха да го разкъсат. Той погледна на­горе. Побеснялата София се извиси над него, пристъпваше към ръба на рампата и се държеше за рамката й с лявата си ръка.

- Защо... - изкрещя тя и се опита да премаже пръстите на Еди с петата на ботуша си - ...просто... - още един удар не успя да намери целта - ...не умреш?

Последният й опит беше успешен - уцели кокалчетата на пръстите му. Чейс извика от болка...

И се пусна.

Вихърът го подхвана и го запрати през ръба на рампата.

- Да! - изрева София победоносно, почти оргазмично. За­въртя глава към Нина...

Ослепителна светлина прелетя по дължината на трюма и я удари силно в гърба.

Блекууд залитна, ракетата, която Уайлд изстреля по нея, подпали екипировката ѝ. Жената стисна рамката за опора... но двата ѝ изкуствени пръста ѝ попречиха да се хване здраво за нея. Облечената ѝ в ръкавица ръка се изплъзна от метала... и с ужасяващ писък последва Еди през ръба на рампата, погълната от обятията на синьото небе.

Нина хвърли сигналния пистолет.

- Ела и ни прибери - каза на свекър си и побягна към отворе­ния изход на хеликоптера. Решителността ѝ надделя над всички съмнения, мина покрай седалките и грабна един парашут...

Хвърли се през рампата на машината.

Въздушното течение я подхвана, пустинята се разстилаше на два километра и половина под нея. Ревът на двигателите на хеликоптера постепенно се изгуби зад нея, но тътенът на вя­търа в ушите й се усилваше с увеличаването на скоростта на свободното ѝ падане.

Паралаксът ѝ разкри две черни точки върху пустинния пей­заж. София... и Еди. Нина изгони всички свои страхове, закова поглед в съпруга си и опита да оправи ремъците на парашута. Напъха ръце през плющящите примки и се насили да закопчае токата на гърдите си. Успя... но едва тогава осъзна, че има още един чифт ремъци, през който трябваше да напъха краката си. Когато дръпнеше кордата, спирачната сила можеше да откъсне парашута от тялото ѝ.

Нямаше време да го сваля и да го слага отново. Всичко или нищо...

* * *

Еди възвърна пълно съзнание, когато в тялото му нахлу ог- ромна доза адреналин - беше предизвикан от чист страх. Во­енното му обучение го бе научило как да действа в случай на проблем с отварянето на парашут... с тази разлика, че този път нямаше парашут. Както и нищо под него, което можеше да го спаси - водоеми, високи дървета - накъдето и да погледнеше, имаше само гола пустиня.

Въпреки това Чейс се обърна по лице и разпери ръце и кра­ка. По този начин щеше да намали скоростта на падането си... съвсем малко. Пак щеше да се блъсне в земята със сто и петде­сет километра в час.

Щеше да умре.

Завъртя глава, за да намери хеликоптера, надяваше се баща му да бе успял да изхвърли убийцата му от трюма... и се ужаси, когато видя две фигури, които летяха към него. По-близо беше София.

Другата можеше да е само Нина.

Обзе го ужасното и отвратително чувство за погром. Бивша­та му жена беше получила онова, което желаеше... бе подписала смъртните присъди на него и на съпругата му. Докато я наблю­даваше, над нея разцъфна парашутът ѝ. Не само че ги беше по­губила, но щеше да живее, за да се наслаждава на победата си.

* * *

София изпъшка, когато децелерацията изпъна ремъците ѝ. Жената хвана насочващите въжета... и се присви - нещо мина покрай нея.

Нина! Американката беше далеч от рампата - това означава­ше, че бе скочила по свое желание, а не беше паднала от хели­коптера. Опитваше се да спаси Еди.

София едва не се изсмя на безумието на този жест. Нямаше никакъв шанс Уайлд да успее. Щеше да се наслади на гибелта на своите врагове от първия ред...

Нещо обаче не беше наред.

Усещаше жега от едната страна на главата си, която не беше от слънцето. Погледна назад...

И изпищя.

Раницата с парашута гореше, беше се подпалила от ракетата на сигналния пистолет. Подхранваният от вятъра огън бързо тръгваше по найлоновите ремъци и въжетата. Жената отчаяно се опита да потуши пламъците, но те бяха прекалено упорити, прекалено гладни и алчно поглъщаха плат и въжета.

Чу се изсвирване, когато един от ремъците се скъса. Едната страна на парашута се накъдри и изплющя. Втори ремък се от­късна, както и още един, и още един...

Отчаяният вик на София се изгуби сред песента на вятъра, парашутът ѝ колабира и жената полетя надолу към земята. Зад себе си оставяше следа от пушек, пламъците бяха обхванали все по-голяма част от облеклото и косата ѝ.

* * *

С наклонено надолу тяло и прибрани ръце Нина бързо нас­тигаше Еди. Докато беше в свободно падане, работеше инстинк- тивно с крайниците си, за да успее да се изравни с него; когато го стореше обаче, нямаше абсолютно никаква представа какво трябва да стори.

Чейс се завъртя по гръб и размаха ръце. Сигналът беше ясен: остави ме! Уайлд не му обърна внимание, беше се насочила към него като ракета, изви гърба си така, че да успее да забави падане­то си. Тялото ѝ се разлюля; жената едва не се паникьоса, преди да успее да стабилизира летежа си, като изпъна ръце и крака.

Еди се намираше точно под нея, продължаваше да ѝ маха да го остави.

Нямаше такава опция...

Стълкновението им заприлича на борба. Двамата се завър­таха и преобръщаха, докато Чейс не възстанови баланса. Нина сграбчи съпруга си и изкрещя, опитвайки се надвика вятъра:

- Хвани се за мен!

Мъжът се опита да я избута.

- Така ще се претрепем и двамата!

- Не! Ти и аз! Завинаги!

Очите им се срещнаха за един безценен миг, преди Чейс да се пречупи:

- Сложила си си парашута неправилно! - изкрещя мъжът, провря ръката си през единия ремък за крак и стегна здраво.

- Малко бързах! - отвърна му Уайлд.

Еди промуши лявата си ръка през левия раменен ремък на Нина, уви го около лакътя си и я стегна в прегръдката си. Пог­ледна бързо надолу - намираха се на по-малко от шестстотин метра, оставаха им секунди, преди да достигнат повърхността. Пръстите на двете ръце на Чейс се вплетоха едни в други; той ги стисна доколкото успя.

- Това ще боли, но... дърпай!

Нина дръпна шнура за отваряне на парашута.

Той се изстреля от раницата и се разгърна във въздуха... платът плющеше, докато се разстеле.

Ремъците се изпънаха и се врязаха дълбоко в раменете ѝ, замалко не се скъсаха от едната страна. Нина изпищя. Еди също - опънът едва не изтръгна ръцете му от гнездата им, но той се вкопчи в раницата и благодарение на мускулната си сила успя да я задържи на гърба на съпругата си.

Вятърът утихна. Чейс погледна нагоре. Парашутът се беше разгърнал добре и забавяше падането им, но все пак бе напра­вен да издържи теглото на един човек, а не на двама. Очертава­ше им се болезнено приземяване.

Една сянка проряза тънкия найлон, нещо падаше към тях...

Приличаше на горящ метеор, който премина на сантиметри от парашута им и продължи надолу към повърхността, като ос­тавяше огнена следа след себе си.

- Какво, по дяволите, беше това? - провикна се Нина.

Не беше част от хеликоптера, значи, бе...

- София!

* * *

Въпреки пламъците, които разяждаха кожата ѝ, Блекууд беше още жива и в съзнание. Разпищя се, докато падаше.

Нещо се изпречи пред замъгления от болката ѝ поглед - па­рашут, от който висяха две фигури.

В крайна сметка Нина беше успяла да хване Еди. Двамата щяха да оцелеят.

- Вие... копелета! - съумя да извика...

Сблъска се с каменната повърхност и костите ѝ изхрущяха зловещо.

* * *

Аеродинамичната форма на парашута позволяваше на Еди и Нина да се носят във въздуха, а не просто да падат надолу, но въпреки това продължаваха да се снижават прекалено бързо. Оставаха им още трийсет метра, двайсет и пет...

Еди пусна пръстите си.

- Какво правиш? - попита Нина.

- Намалявам теглото ти - отвърна Чейс и болезнено се осво­боди от ремъците. Увисна на тях, като се държеше единствено с длани. - Точно преди да се приземиш, се обърни на една страна и се остави парашутът да те влачи... опитай се да поемеш удара с бедрата си. И за бога, свий краката си или ще ги счупиш и двата.

Петнайсет метра.

- Ти какво смяташ да правиш?

- Все още не съм навършил четиресет, така че може да е останала малко гъвкавост у мен!

Десет метра.

- Да не си полудял?

- Ти си тази, която скочи от шибания хеликоптер!

Пет метра...

Чейс се пусна. Дори и с присвити крака, готови да поемат уда­ра, мъжът се приземи тежко и се търкулна неконтролируемо.

Нина премина над него, извика: „О, мамка муууууу!“, и се стовари безпомощно на земята. В последния момент си спомни какво ѝ каза Еди и се извърна на една страна. Краката ѝ докос­наха пясъка, след което жената тупна като падащо дърво. Пара­шутът я обгърна подобно покривало.

Стенейки, Еди бавно се опита да се изправи и откри безброй нови източници на болка по цялото си тяло. Изглежда, нямаше счупени кости, за голямо негово облекчение, но нараненият му крак го болеше повече от всякога. Успя да се изправи на крака и замаян, огледа околността. Черен облак се издигаше от вулкана и тровеше небесата на северозапад от тях; доста по-близо се виеше друга, по-малка колона пушек.

Чейс не ѝ обърна внимание за момента и продължи с огледа си. Хеликоптерът се намираше на около километър на запад, но бавно ги приближаваше. Парашутът на земята подскачаше на вятъра като медуза на сухо. Еди закуцука към него.

- Нина? Нина! Добре ли си?

- Мъртва съм - достигна вялият ѝ отговор. Мъжът издърпа оплетените въжета и платното и намери съпругата си просната по лице в пясъка. - Трябва да съм мъртва. Няма как да оцелеем след всичко това, нали?

- Ами аз съм си жив, малко или много - и тъй като каза, че ще сме във всичко заедно, трябва и ти да си жива. - Чейс на­бързо я огледа за видими наранявания, но не откри нищо друго освен безброй ожулвания и драскотини.

Нина се изправи до седнало положение, изтупа пясъка от ли­цето си и си наложи болезнена усмивка.

- Уха. Наистина успяхме.

- Да, така е. - Еди я целуна... след което и двамата се прис­виха от болка.

- Ох! - Жената сложи ръка на лицето си и осъзна, че цялото е подуто и натъртено. - Устните ме болят.

- Мен всичко ме боли - оплака се Чейс. - Можеш ли да се изправиш?

- Ще се опитам. - Еди ѝ помогна. Съпругата му потръпна от болката в глезените, приземяването ѝ съвсем не беше леко. - О, мамка му.

- Какво?

- Току-що осъзнах, че се намираме в средата на пустинята, на сто километра от най-близкия град. Въобще не съм навита да извървя това разстояние.

Чейс посочи с палец наближаващия хеликоптер.

- Имаме си возило.

Нина въздъхна облекчена.

- Надявам се Лари да успее да се приземи... мамка му! - Же­ната се заоглежда наоколо, притеснена. - Къде е София?

Чейс посочи към издигащия се пушек наблизо.

- Ей там е. Ела да хвърлим по един поглед. - Като се придър­жаха един друг, двамата закуцукаха към мястото.

В пясъка се беше образувал малък кратер, димът се носеше от овъглените останки на раница върху премазаната, пребита фор­ма. Остри върхове на счупени кости се подаваха от разкъсаната плът. Заобикалящият пясък беше покрит от тъмночервена кръв.

- Знаеш ли - каза Нина след дълго мълчание, - надявам се най-накрая да е мъртва.

Еди беше минал два пъти по този път - да смята, че бившата му съпруга се е споминала - така че този път не му бе останало съжаление, което да използва. Почти. Приближи се и отметна платното на парашута от премазаното тяло.

- Сбогом, Соф - каза той, направи пауза, след което слезе долу при тялото.

Съпругата му се сви от отвращение, когато Чейс взе нещо от вътрешностите на трупа.

- Еди, какво правиш, по дяволите?

- Мисля, че трябва да се погрижим за това - куцукайки, мъ­жът се върна при Нина. В ръката му се намираше парчето от метеорита, което София беше взела от Храма на боговете. - Какво искаш да направим с него?

Съпругата му обмисли въпроса. Късчето пурпурен камък съдържаше в себе си тайните на земната енергия, неизвестната история на живота на планетата, а вероятно и още много други отговори на мистерии. Но...

Уайлд продължаваше да вярва, че не съществуват неща, кои­то човек не трябва да знае. Но определено имаше такива, които не трябва да притежава. Това беше едно от тях.

- Отърви се от него - каза Нина най-накрая.

- Сигурна ли си?

- Да. - Жената наблюдаваше внимателно как мъжът се обър­на и с всичка сила заметна камъчето в дивата пустош. То се приземи в облак от прах между други безлични камъни и напо­ловина се зари в пясъка; с времето щеше да се изгуби напълно.

- Значи, това е всичко? - попита Еди.

Нина кимна и отвърна:

- Земната енергия, метеоритът, Групата, Стайкс, София... няма ги. Край.

- Да кажем „Благодаря“ за това. Можем да си вземем почив­ка. - Дари я с изморена усмивка и обви ръцете си около нея.

Шумът от приближаващия хеликоптер ги накара да се обър­нат. Лари беше снижил машината на няколко метра от повърх­ността и продължаваше да се спуска в облак от пясък. Еди наб­людаваше внимателно... и изтръпна.

- Мамка му, това не е добре!

- Кое?

- Това клатене. Нещо не е наред. Татко! - Еди пусна Нина и размаха ръце към баща си да издигне хеликоптера отново. - Татко, вдигай го нагоре, няма да успееш да...

Вече беше прекалено късно.

Невероятно силната струя, която създаваше основният ро­тор, се блъскаше в пустинната повърхност и разклащаше ма­шината. С напълно неопитен пилот зад контролното табло, пос­ледиците бяха фатални. Хеликоптерът се разлюля като детска лодка и тръгна на една страна. Лари се опита да го изправи, но даде прекалено много мощност... машината се килна назад и започна да губи височина.

Колесникът му се заби в земята и наклони фюзелажа...

Роторните перки се врязаха в пустинята и разхвърлиха на­около големи порции пясък, от съприкосновението с повърх­ността се откъснаха от главината и полетяха във въздуха. От усукването корпусът на хеликоптера се изви на една страна, но­сът му се заби в пясъка, след което падна по корем, съпътстван от пронизителния писък на разкъсван метал.

- Татко! - изрева Еди и се спусна към катастрофиралата машина. Нина го последва. Двигателите на AW101 отказаха. Настъпи зловеща тишина, нарушавана единствено от приземя­ващите се наоколо отломки. Основният ротор, или поне онова, което беше останало от него, бе замрял.

Предният прозорец беше счупен. През него Чейс видя прос­натото върху конзолата тяло на баща си.

- Татко! Мамка му, татко, добре ли си? - Не последва отго­вор. Мъжът не помръдваше.

Еди отвори страничния люк, покатери се в хеликоптера и влезе в кабината.

- Татко!

За един момент си помисли, че баща му е мъртъв... Тогава Лари се прокашля и си пое дълбоко въздух.

- Еди? - съумя да каже.

- Тук съм, татко. - Чейс го повдигна внимателно от конзола­та. Кървава линия бе прорязала бузата на възрастния мъж, там, където се беше ударил в таблото за управление. - Колко зле си ранен?

- Не много... май. - Лари отвори очи, премига на слънчевата светлина и се опита да проясни зрението си. - Ще ти кажа нещо.

- Какво?

- Определено се нуждая от още летателни часове. - Мъжът се засмя.

Еди се присъедини към него.

- Да, един, най-много два. Току-що разби хеликоптер за двайсет милиона долара!

- Какъвто бащата, такъв и синът - ухили им се насреща Нина и взе аптечката.

Превързаха раните си, доколкото това беше възможно, и осъзнаха, че положението им не е чак толкова критично. Ня­кои от провизиите на Групата бяха непокътнати в трюма, имаха достатъчно вода и докато хеликоптерът беше пълна развалина, радиото му работеше. Еди изпрати зов за помощ. Изригването на вулкана беше привлякло нужното внимание. Макар етиопските власти да бяха изненадани, че има хора в такава близост до бедствието, те ги увериха, че помощта е на път, но липсата на точни координати означаваше, че намирането им щеше да отнеме известно време.

Чейс излезе от машината, присъедини се към Нина и Лари и седна на земята.

- Така - започна баща му и избърса кръвта от бузата си, - значи, с това си вадите хляба?

- Не всичко, което правим, е такова - обясни Уайлд. - Поня­кога наистина участваме в археологически разкопки.

- Впечатлен съм. Все още треперя от страх, но съм впечат­лен. Не мога да повярвам, че днес станах свидетел на подобни чудесии. Летящи скали, избухващи вулкани... - Мъжът поклати глава. - Снаха ми скочи от хеликоптер...

Еди сви артистично рамене и каза:

- След известно време свикваш с всичко това.

- Говори за себе си! - сопна се Нина. - Преди да се запозная с теб, никой не беше стрелял по мен. Нито пък бях участвала в преследване с коли. Или в самолетна катастрофа. Не бях прес­качала каньон с хъмви, не бях гонена от тигри, хипопотами, крокодили...

- Бяха каймани, а не крокита - поправи я Чейс. - Ако не ме беше срещнала обаче, никога нямаше да откриеш Атлантида, не мислиш ли? Или пък Гробницата на Херкулес, или Екскалибур, или Райската градина...

- Коя градина? - изуми се Лари. - Да не би току-що да каза...

Нина кимна.

- Ахъм. Но... да, прав си, Еди. - Жената му направи знак да седне до нея. Той го стори и тя се облегна на него. - Щастлива съм, че те срещнах.

- Аз също - отвърна Чейс.

Този път нараняванията не им попречиха да се целунат.

Лари изчака да приключат и каза:

- Много искам да ми разкажете за тези ваши приключения. - Възрастният мъж беше адресирал молбата си до двама им... но гледаше Еди с усмивка на лице, която подсказваше, че желае нещо повече от няколко истории.

Чейс отвърна на усмивката му.

- Разбира се, татко. Имаме достатъчно време.

Notes

[

←1

]

¹ Често допускана грешка е, че метеор и метеорит са едно и също нещо. Метеор е явлението, което се наблюдава при навлизането на твърдо тяло в земната атмосфера. Метеорит е самото твърдо тяло. - Бел. прев.

[

←2

]

¹ Sotto voce - тиха. - Бел. прев.

[

←3

]

¹ Официалните езици в Зимбабве са английски, шона и ндебеле. - Бел. прев.

[

←4

]

¹ Игра да думи - „bulldozer“ (булдозер) и „killdozer“ (гибелдозер). - Бел. прев.

[

←5

]

¹ In situ - от латински - „на място“. - Бел. прев.

[

←6

]

² Самолет с две носещи плоскости. - Бел. прев.

[

←7

]

³ „Пайпър Еъркрафт“ - американска авиокомпания, производителка на самолети. - Бел. прев.

[

←8

]

⁴ „Туин Команчи“ - модел самолет на „Пайпър“. - Бел. прев.

[

←9

]

⁵ Орвил и Уилбър Райт - създателите на първия биплан „Флайер 1“. - Бел. прев.

[

←10

]

¹ Авиационен научно-технически комплекс „Антонов“ - украински ком­плекс за проектиране, производство и ремонт на самолети. - Бел. прев.

[

←11

]

² Кокпит - мястото, в което седят пилотът и екипажът на самолет, хели­коптер, кораб, совалка и т.н. — Бел. прев.

[

←12

]

¹ SAS (Special Air Service) - Специална авиодесантна служба на Вели­кобритания. - Бел. прев.

[

←13

]

² Частна военна компания. - Бел. прев.

[

←14

]

¹ От „shark“ - акула. „Sharkdozer“ е преведено като „Акулодозер“ в пър­вата книга от поредицата. - Бел. прев.

[

←15

]

² Орейхалк - металът на атлантите. Според Платон именно заради изно­са на орейхалк атлантите станали толкова богати. - Бел. прев.

[

←16

]

¹ Lynyrd Skynyrd - американска рок група, основана през 1966 г. и действаща до наши дни. - Бел. прев.

[

←17

]

¹ Хауърд Робърд Хюз-младши (1905-1976) - американски пилот, ки- нопродуцент, плейбой, ексцентрик, един от най-богатите хора в света. - Бел. прев.

[

←18

]

¹ Spook - призрак; така се наричат шпионите и агентите на ЦРУ. - Бел. прев.

[

←19

]

¹ Клипер - много бърз многомачтов ветроходен кораб с голяма относи­телна площ на платната. - Бел. прев.

[

←20

]

² Сан - учтиво обръщение - господине, госпожо, госпожице. - Бел. прев.

[

←21

]

¹ Кун - обръщение на висшестоящ към негов служител. - Бел. прев.

[

←22

]

² Ченхуа (1447— 1487) — китайски император от династията Мин, царувал от 1464 до 1487 година. - Бел. прев.

[

←23

]

³ През 1931 година Япония окупира Китайска Манджурия, което мно­зина изследователи смятат за същинското начало на Втората световна нойна. - Бел. прев.

[

←24

]

¹ Трите свещени съкровища на Япония са мечът Кусанаги но Цуруги, огледалото Ята но Кагами и скъпоценният камък Ясакани но Магатама. - Бел. прев.

[

←25

]

¹ Realdoll HQ - порнофилми с кукли. - Бел. прев.

[

←26

]

¹ Busu аmа! - от японски - „Грозна кучка!“. - Бел. прев.

[

←27

]

¹ R2D2 - дроид, главен герой от поредицата „Междузвездни войни“. - Бел. прев.

[

←28

]

¹ Кауабанга - любимата реплика на Микеланджело от детския сериал „Костенурките нинджа“. - Бел. прев.

[

←29

]

² Татами - традиционна японска настилка. - Бел. прев.

[

←30

]

¹ Пантограф - лостов механизъм, основан на успоредници, така че те да се движат в определено отношение помежду си. Служи за свръзка между електрически превозни средства като локомотиви, трамваи и др. с надземна електропреносна мрежа. - Бел. прев.

[

←31

]

¹ Поликарбонати - група термопластични полимери. Намират широко приложение, от тях се правят оптични стъкла. - Бел. прев.

[

←32

]

¹ Селасфорос - от гр.- „светлоносец“, от лат. - Луцифер. Също така старо име на средновековния град Девол, който е бил важен администра­тивен, църковен и културен център в Първата българска държава. - Бел. прев.

[

←33

]

¹ Аркосолий - арковидиа ниша в стена, предназначена за съхранение. - Бел. прев.

[

←34

]

² „Хермократ“ - съществуването на подобен диалог е хипотетично. Смя­та се, че той е бил продължение на „Тимей“ и „Критий“ и че е съдържал информация за Атлантида. - Бел. прев.

[

←35

]

¹ Scostare - от италиански „сторете път“. - Бел. прев.

[

←36

]

¹ Bluey - на австралийски сленг може да се преведе като Червения или Червенокосия. - Бел. прев.

[

←37

]

¹ Теснолинейка, която прави курсове от, до и около летище „Джон Ф. Кенеди“. - Бел. прев.

[

←38

]

¹ Командир Уилям Т. Райкър - герой от сериала „Стар Трек: Следващо­то поколение“. - Бел. прев.

[

←39

]

² Чарлс Менсън - роден 12 ноември 1934 г., американски престъпник, из­вестен като главатаря на псевдокомуната „Семейство Менсън“. - Бел. прев.

[

←40

]

¹ В много области на Обединеното кралство се смята, че свраките носят лош късмет, затова хората ги поздравяват с цел да ги умилостивят. - Бел. прев.

[

←41

]

¹ CliffsNotes - серия американски наръчници на различни теми. - Бел. прев.

[

←42

]

¹ Сачин Тендулкар - роден на 24 април 1973 г. - индийски състезател по крикет. Определян е като един от най-успешните състезатели на нашето време. - Бел. прев.

[

←43

]

¹ Интерпол издава различни бюлетини, с които уведомява властите на останалите държави за извършени престъпления, престъпници и евентуал­ни заплахи. Червената бюлетина е за издирване и арест на личност, с наме­рение за нейното екстрадиране. - Бел. прев.

[

←44

]

¹ Silent Peak - Мълчаливият връх. - Бел. прев.

[

←45

]

¹ Janet е акроним за „Just Another Non-Existent Terminal“ - „Още един несъществуващ терминал“. - Бел. прев.

[

←46

]

¹ Зона 51 - американски свръхсекретен военен полигон в местността Груум Лейк, между градчетата Аламо и Рейчъл в Южна Невада, на около 145 км от Лае Вегас. Смята се, че там има извънземни. - Бел. прев.

[

←47

]

¹ „Локхийд С-130 Херкулес“ - военнотранспортен самолет с четири турбовитлови двигателя. Основен тактически въздушен транспорт за воен­ни части по света. Използват се над 40 негови модификации в над 50 стра­ни. - Бел. прев.

[

←48

]

¹ Междуконтинентална балистична ракета - ракета с обсег на действие над 5500 километра. - Бел. прев.

[

←49

]

¹ Йок - волан на танк. Прилича на самолетно кормило. - Бел. прев.

[

←50

]

¹ Билдърбъргска група или Билдърбъргски клуб - група от влиятелни личности, мнозина от които бивши президенти, министри, банкери и соб­ственици на средства за масова информация. - Бел. прев.

[

←51

]

² Касандра - прочута пророчица от древногръцката митология. Дъщеря на владетелите на Троя - Приам и Хекуба. - Бел. прев.

[

←52

]

¹ На английски „скрита карта“ е „wild card“, като „wild“ се произнася по същия начин като името на главната героиня Wilde. - Бел. прев.

[

←53

]

² DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) - правителстве­на агенция към Министерството на отбраната на САЩ, отговаря за разви­тието на нови технологии за армията. - Бел. прев.

[

←54

]

¹ LIDAR (Light Identification Detection And Ranging) - технология за по­лучаване на информация от далечни обекти чрез активни оптични системи, които използват явленията на отражение на светлината и нейната дисперсия в прозрачна и полупрозрачна среда. - Бел. прев.

[

←55

]

² Тръстери - състоят се от двигатели и пропели, които дават тяга по различни оси на движение на подводницата. - Бел. прев.

[

←56

]

¹ Тук героят прави често допусканата грешка между „метеор“ и „метео­рит“. - Бел. прев.

[

←57

]

² Зикурат - древен шумерски храм, строен около 5000 г. пр.н.е. Има форма на масивна стъпаловидна пирамида, чиито стъпала представляват отделни етажи или тераси. - Бел. прев.

[

←58

]

¹ Диаспора - разселение. - Бел. прев.

[

←59

]

² Калдера - от испански „котел“, „казан“. Представлява вулканично об­разувание, получено при сриването на кратера навътре в самия него. - Бел. прев.

[

←60

]

¹ 1 възел = 3,597 км/ч. - Бел. прев.

[

←61

]

¹ При изгарянето на кислород се отделя калиев хлорат. - Бел. прев.

[

←62

]

¹ Кутикула - кожичка около нокът. - Бел. прев.

[

←63

]

¹ Даврос - герой от поредицата „Доктор Кой“. - Бел. прев.

[

←64

]

¹ Кмер Руж, или Червените кхмери - последователи на Комунистическата партия на Кампучия. Най-известни с камбоджанския геноцид. - Бел. прев.

[

←65

]

¹ Между Сцила и Харибда - идиом, идващ от гръцката митология. Озна­чава „да избереш между две злини“. - Бел. прев.

[

←66

]

¹ Заигравка с филма „Сиянието“ на Стенли Кубрик, заснет по еднои­менния роман на Стивън Кинг. Джак Никълсън изпълнява главната роля на уредник на хотел „Панорама“. - Бел. прев.

[

←67

]

¹ Schiitzenschnur - престижна военна награда в германската армия. - Бел. прев.

[

←68

]

¹ Хедж фонд - фонд, който може да гарантира по-широк обхват от ин­вестиционни и тръжни дейности, отколкото други фондове, но е отворен за ограничен кръг инвеститори, който се определя от регулатори. - Бел. прев.

[

←69

]

¹ Скелетон - зимен олимпийски спорт. - Бел. прев.

[

←70

]

¹ От 1994 г. насам щабквартирата на МИ-6 се намира в сградата на Вок­схол Крос № 85. - Бел. прев.

[

←71

]

² Caveat emptor - „рисковете за купувача“. - Бел. прев.

[

←72

]

¹ Ернст Ставро Блофелд - фиктивен персонаж и злодей от поредицата филми и книги за Джеймс Бонд. - Бел. прев.

[

←73

]

¹ Bons mots - от френски „духовити думи“. - Бел. прев.

[

←74

]

¹ Шкарп или шкарпа - рязка промяна в релефа. - Бел. прев.

[

←75

]

¹ Уили Койота и Бързоходеца - анимационни герои от сериите на „Уорнър Брадърс“ „Шантави рисунки“ и „Весели мелодии“, създадени от Чък Джоунс през 1948 г. - Бел. прев.