39

Джеси се протегна към цигарите си, но успя само да ги събори на пода. Не понечи да ги вдигне, а отново се върна към клавишите и екрана.

Усещах как полудявам, Рут — и наистина ти казвам, че го усещах как става. После чух в себе си някакъв глас, на Тиквичка, струва ми се. На Тиквичка, която най-напред ми показа как да се измъкна от белезниците, а после ме раздвижи, когато Благата се опита да се намеси — Благата с нейната скръбна, фалшива логика. Тиквичка, Бог да я благослови.

„Не му доставяй това удоволствие, Джеси! — каза тя. — И не оставяй Брандън да те дръпне, преди да си направила каквото трябва!“

Той наистина се опитваше. Беше хванал с две ръце раменете ми и ме дърпаше, като че ли бях въже в игра на дърпанка; през това време съдията дънеше с чукчето си, а приставът тичаше към нас и аз разбрах, че имам само тази последна секунда, за да направя нещо, което ще бъде от значение, което те промени нещата, което ще ми покаже, че никое затъмнение не продължава вечно, така че аз…

Така че тя се бе навела напред и беше плюла в лицето му.

Загрузка...