16.

Кардас се сепна в съня си и видя, че над него от тъмнината са се надвесили чифт светещи червени очи.

— Кой е? — запита той объркано.

— Траун — каза тихо гласът. — Обличайте се.

— Какво се е случило? — Кардас отметна одеялото и свали крака през ръба на леглото.

— Един от моите наблюдателни постове ми докладва, че в неговата област се е появили група неидентифицирани кораби — обясни Траун. — Бързо, имаме не повече от трийсетина минути.

Четирийсет и пет минути по-късно „Брулещ ястреб“ изхвърча от прохода в астероида и скочи в хиперпространството.

И не само „Брулещ ястреб“. Преди да направят скока, Кардас успя да преброи не по-малко от единайсет други кораба, които заемаха позиция наоколо и зад тях, както и още два кръстосвача с техния размер.

— Още вагаари ли са се появили? — попита той, когато линиите на звездите се стопиха в пъстротата на хиперпространственото небе.

— Този път, изглежда, не — отговори Траун. — Корабите са с напълно различно устройство. Исках да дойдете с мен, за да видите дали няма да успеете да ги идентифицирате.

— Повече полза щяхте да имате, ако бяхте поканили Кенто вместо мен — предупреди Кардас. — Той разбира от всички тези неща много повече от мен.

— Сметнах за най-разумно да ги оставя двамата с Фераси в базата — каза Траун. — Усещам… известни проблеми там.

Кардас сбърчи вежди.

— Прав сте — наложи се да признае той. — И какви точно са тези нашественици?

— Защо ги наричате нашественици?

— Ами аз… — Кардас се оплете. — След оня разговор, който проведохте с брат си, просто предположих, че са на чиска територия — той сбърчи чело. — Нали е така? На чиска територия са, нали?

— Мандатът на завоевателно-отбранителната флота е да наблюдава и да изследва териториите около Чиското господство — изрецитира Траун. — Тъкмо това възнамеряваме да сторим и днес.

Което, в общи линии, си бе също, което Миттраунуруодо бе заявил и на предишната експедиция, завършила с нападение срещу вагаарите. Страхотно.

— Колко време ни остава, докато стигнем?

— Около четири часа. Междувременно тук наредих да се подготви и за вас един боен костюм с доста повече вградено снаряжение и по-добър херметизиращ механизъм от собствения ви костюм на „Ловеца на сделки“. Този воин ще ви помогне да се облечете.

Първите три часа от пътуването се изнизаха един след друг, преди воинът да успее да намъкне костюма върху тялото на Кардас, както трябва. През четвъртия час самият Кардас съсредоточено изучаваше многобройните вградени функции на новата си придобивка. За негова изненада тромавото съоръжение се носеше доста лесно, макар че тежеше значително повече от костюмите, с които бе свикнал.

Той се върна на мостика и откри, че в негово отсъствие Траун и останалите членове на екипажа също се бяха вмъкнали в собствените си вакуумирани костюми.

— Добре дошли отново — поздрави го командирът и обходи с очи новия му костюм. — Вече почти стигнахме.

Кардас кимна и зае обичайното си място край командния стол на Траун. Слушайки разсеяно откъслечните забележки на екипажа на мостика, той прокара поглед през разнообразните монитори и екрани и зачака излизането от хиперпространството. Големият брояч на таблото постепенно стигна до нулата и те отново се озоваха сред звездите.

— Къде са? — Кардас се взираше през мониторите към многобройните звезди и едно слънце далеч пред тях.

— Ето ги — Траун посочи на няколко градуса под щирбордовата арка. — Сензорите, увеличение! — заповяда той и основният монитор за миг премига. После образът се изчисти…

Кардас притаи дъх, усещайки как гръдният му кош внезапно се сви около сърцето му. В самия център на монитора се виждаше застрашителна, ужасяваща, направо невъзможна гледка — два масивни линкора на Търговската федерация!

— Разпознавате ли ги?

Един дълъг миг въпросът на Траун сякаш изобщо не стигна до съзнанието му. Кардас продължи да се взира в образа, а очите му бавно проследиха кръглата извивка на двата линкора и антенните им кули, които отличаваха корабите на Търговската федерация от обикновените товарни съдове. Тогава мозъкът му регистрира въпроса на Траун и той с мъка откъсна очи от гледката. За да види как командирът бе вперил поглед в него с твърдо и разбиращо изражение на лицето… И за пореден път Кардас усети дълбоко в себе си, че ще е фатална грешка да излъже.

— Да — призна той и сам се удиви колко спокойно звучеше гласът му. — Това са бойни кораби от едно сдружение, което се нарича Търговска федерация.

— Членове на вашата Република ли?

Кардас се поколеба:

— Технически погледнато, да. Но в много случаи те пренебрегват правилата и директивите на Републиката — той се насили да посрещне погледа на Траун. — Но вие вече знаехте откъде са, нали?

— Маркировката на корпуса следва сходни форми както при „Ловеца на сделки“ — каза Траун. — Затова предположих, че има основателна вероятност да принадлежат на вашата Република.

— Но те не представляват самата Република — побърза да уточни Кардас. — Освен това Републиката си няма своя собствена армия.

— Това вече ми го казахте — вметна Траун с внезапен хлад в гласа. — Освен това ми казахте, че Републиката не толерира робството.

— Така е — внимателно потвърди Кардас.

— Тогава обяснете ми — защо откривам свидетелства за търгуване с роби на борда на онзи кораб, който ви преследваше?

Пръстените, които сякаш стягаха сърцето на Кардас, сега се свиха още малко. Съвсем беше забравил за Прога.

— Но освен това ви казах, че има няколко култури на нашата територия, които все пак практикуват робство — каза той, мъчейки се да поддържа гласа си равен. — Хътяните са една от тези раси.

— Ами Търговската федерация?

— Не — каза Кардас. — Или поне аз не съм чувал нещо подобно. Те са толкова мащабно оборудвани с дроиди, че дори и да имаха роби, сигурно нямаше да знаят какво да ги правят — той кимна към монитора и продължи: — Което пък може да се окаже доста сериозен проблем за нас в момента. Всеки от тези два линкора носи в себе си най-малко по хиляда дроида изтребители, без да броим няколкото хиляди бойни дроиди и подвижни установки, които осигуряват движението им.

— Тази бойна единица завоевателна ли е?

Кардас сбърчи чело.

— Не знам — каза той. — По-скоро не. Имат само два кораба.

— Обаче съществува вероятност да са тук с цел да ни нападнат?

— Нямам представа, защо са тук — настоя Кардас. По якичката му започваха да се събират капчици пот. Едно нещо беше да слуша Траун да приказва за превантивни удари срещу злобни нашественици, като вагаарите, но съвсем друго да стои на този мостик и да чува как той мисловно струпва Търговската федерация или дори цялата Република в същата категория. — Защо не ги запитате?

Лека усмивка докосна лицето на Траун.

— Ами да. Защо не?

Той се завъртя със стола си.

— Свързочник, определи основната им командна честота и ми разкрий канал за връзка — заповяда той. — Предполагам, че тези същества ще говорят основния език?

— Да — кимна Кардас и несъзнателно се намръщи. Да не би командирът да възнамеряваше да се изпробва в тази сложна ситуация с едва-що научения чужд език? — Но освен това те си имат протоколни дроиди на борда, които ще могат да превеждат от сай бисти.

— Благодаря, но предпочитам да видя каква ще е тяхната реакция, когато бъдат поздравени на езика на Републиката — каза Траун.

— Готови сме, командире — обяви свързочният офицер.

Траун натисна един клавиш на собственото си табло.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — каза той. — Моля, идентифицирайте се и заявете намеренията си.



Кинман Дориана все още оправяше колана на туниката си, когато влезе забързан през отворените херметически врати на мостика.

— Какви са тези неща за някакво нападение? — запита той, когато прекоси помещението до мястото, където вицелорд Кав се бе изправил близо до командния си престол.

— Успокойте се, командир Стратис — каза Кав. — Положението не е толкова сериозно, колкото изглеждаше по първоначални данни.

— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — долетя от говорителите край престола на вицелорд Кав нечий глас. — Моля, идентифицирайте се и заявете намеренията си.

— Повтарят това съобщение вече от десет минути — надменно каза Кав. — Но пък и какво ли друго биха могли да направят?

— Обяснете — изръмжа Дориана. След като го бяха вдигнали от леглото, тъкмо сега не му беше особено много до неймодианско самодоволство. — За начало може да ми разкажете кои са.

— Че откъде да знам? — пренебрежително каза вицелордът. — Знам само че тоя тип е по-надут от всичко, което някога съм срещал.

Той седна в стола си и като натисна няколко копчета, на основния екран пред тях се появи тактически образ на пространството наоколо.

— Вижте — Кав размаха дългите си пръсти към образа. — Имат наглостта да ни отправят заплахи с три малки кръстосвача и деветина изтребителчета! Най-вероятно са някакви пиратчета, чиято склонност към блъфиране е по-развихрена и от себелюбието на дъгяните.

Съобщението прозвуча още веднъж.

— Аз не долавям никаква заплаха в това съобщение, вицелорд — отбеляза Дориана, като се опитваше да потисне нарастващото си негодувание. Заради тази глупост ли бяха го измъкнали от леглото? — Чувам единствено думите на някакво местно същество, което се интересува какво правим на тяхна територия.

— Заплахата се намеква, командир Стратис — възрази Кав. — Тя е вградена във всеки един боен кораб и е неразривна част от него също както въоръжението и щитовете.

Дориана разгледа още веднъж тактическия образ и след това върна погледа си на екрана, който показваше чуждите кораби. Въпреки че знаеше къде точно се намираха, все пак му беше доста трудно да ги различи на фона на звездното небе зад тях. Отлична маскировка, което означаваше, че Кав има право. Наистина бяха бойни кораби.

— Може би разполага с допълнителна огнева мощ, скрита някъде наблизо — предположи той.

— Няма — увери го Кав. — Преди малко заповядах пълно сензорно сканиране на всичко наоколо. Освен тези дванайсет кораба наблизо няма нищо друго.

— „Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателна…“

— Дали да не го използваме като непредвидена възможност за бойна проверка? — предложи Кав, докато съобщението продължаваше да върви на заден план.

— Нека първо да опитаме да поговорим — каза Дориана и поседна на седалката близо до другия.

Фактът, че този Миттраунуруодо знаеше основния език, можеше и да означава, че са пирати, които познаваха в известна степен покрайнините на Републиката. Но можеше и да означава, че непознатите ги подлъгват в капан, за да разкрият наяве мисията на „Мрачна мъст“.

— Разкрийте канал за връзка с кораба им — заповяда той.

— Готово.

Дориана се пресегна към станцията на Кав и натисна клавиша за свръзка.

— Приветствам ви, командир Миттраунуруодо — каза той, като за момент се запъна при произнасянето на струпаните съгласни в дългото име. — Тук е Стратис, командващ Първа ударна група.

— Моите почитания, командир Стратис — долетя гласът на Миттраунуруодо. — Моля, обяснете ми какво е предназначението на вашата ударна група.

— Не възнамеряваме да навредим по никакъв начин на вас или на вашата раса — каза Дориана. — Но се боя, че подробностите около предназначението на мисията ни ще трябва да останат конфиденциални.

— А в замяна аз се боя, че уверенията ви са незадоволителни — каза Миттраунуруодо.

Близо до Дориана вицелорд Кав произнесе нещо.

— Простете ми, командире — продължи Дориана, хвърляйки предупредителен поглед към неймодианеца. — Но за съжаление не мога да не следвам дадените ми заповеди.

— Защо ни губите времето по този начин? — попита застрашително Кав.

Дориана изруга наум и после натисна бутона за заглушаване на звука.

— При всичките ми уважения, вицелорд, но какво си въобразявате, че правите сега?

— А вие какво си въобразявате, че правите? — отвърна на въпроса Кав. — Тези не са нищо повече от една мушичка, която се блъска срещу стъклото на прозореца ви. Да ги ликвидираме и да приключваме с това!

— Ако нямате нищо против, бих искал преди това да разбера кои са и откъде идват — каза Дориана, извиквайки у себе си всяка капчица търпение, която можеше да изцеди.

— Това можем да го научим и като изследваме остатъците им — Кав се изправи в целия си ръст. — Освен това не вие сте командир на тази флота, Стратис, а аз.

— Да, разбира се — Дориана бързо си наложи по-мека интонация.

Но вече беше твърде късно. Вицелордът бе решил да се засегне от неумишлената забележка и освен това си бе наумил, че тази победа ще е лесен и презрял плод, готов да бъде откъснат. А при неймодианците подобно съчетание бе фатално.

— Времето за приказки свърши — обяви Кав. След това с отривист жест изключи връзката. — Заповядайте на „Бранител“ да пусне в действие половината от своите дроиди изтребители — нареди той на някого от другата страна на мостика, сочейки с пръст към другия линкор. — Нека три отряда да ударят по нарушителите, а останалите да сформират защитен екран между техните кораби и нашата формация. И наредете командването на изтребителите да се прехвърли тук, при мен. Аз лично ще направлявам действията им.

— Слушам, вицелорд Кав — каза един неймодианец. — Да пуснем ли и нашите изтребители в действие?

— Тях ще ги задържим в резерв — Кав погледна към Дориана. — В случай че противникът има подкрепления, които чакат там някъде — добави той почти троснато.

Дориана тихо въздъхна. Беше се надявал да научи още малко за този Миттраунуруодо и неговата чиска флота, преди да ги изтребят до крак. Сега му оставаше само да изчака и да види дали изобщо щеше да има достатъчно остатъци за изследване.



— Ето ги, ето там — Кардас посочи с пръст към монитора. — Виждате ли ги? Дроиди изтребители!

— Разбира се — спокойно каза Траун. — Всички кораби, изтеглете се назад. Кардас, по-рано ми казахте, че дроидите са способни да разсъждават и да действат сами. Тези дроиди изтребители също ли притежават тази способност?

— Не мисля — Кардас се мъчеше да размрази разсъдъка си, докато „Брулещ ястреб“ започваше да се оттегля назад. Ужасяващата гледка на толкова много приближаващи изтребители на Търговската федерация бе в състояние да извади всекиго от равновесие. — Не, всъщност сигурен съм, че не могат. Тези се командват дистанционно на групи от някой от двата линкора.

— Свързочник? — повика Траун. — Успя ли да откриеш и да идентифицираш на какви честоти ги контролират?

— Тъй вярно, командире — отговори свързочният офицер. — Очевидно командният сигнал е подсигурен със система за циклична кодировка. По моя преценка максималният обхват на сигнала е не повече от десет хиляди висвии.

— Изтеглете ни на единайсет хиляди висвии от командните им кораби — нареди Траун и отново се обърна към Кардас: — Десет хиляди висвии се равняват приблизително на около шестнайсет хиляди от вашите километри. На вас това звучи ли ви като нормален оперативен обхват?

Кардас безпомощно разпери ръце:

— Съжалявам, но наистина не знам.

— Няма нужда да се извинявате — увери го Траун. — Твърде скоро ще разберем дали е вярно.

— Вражеските изтребители все още се приближават — предупреди един матрос. — Основната група обаче се спря около двата командни кораба.

— Любопитно — отбеляза Траун замислено. — Основното тяло, изглежда, заема позиция, за да образува предпазен екран около по-големите съдове. Като имаме предвид численото им превъзходство, изглежда, командир Стратис взема необичайно много предпазни мерки.

— Това си е типично за неймодианците, които строят и управляват такива кораби — вметна Кардас и усети как една бръчка е прорязала челото му. Като се замислеше сега, гласът на Стратис му бе прозвучал като човешки, а не неймодиански. Възможно ли бе Търговската федерация да е започнала да продава линкорите си или да ги дава под наем?

— Нападателите се изтеглят — докладва офицерът на сензорния скенер. — Прегрупират се в нещо като външен екран между нас и флотата.

— Явно сме отгатнали, че обхватът им е не повече от десет хиляди висвии — заключи Траун. — Отлично!

— И сега какво ще правим? — запита Кардас, неловко наблюдавайки струпващите се пред очите им изтребители.

В продължение на един кратък миг Траун продължи да гледа мониторите си със свити очи.

— Сега — каза той най-после — ще направим един експеримент. „Вихрушка“, преминете в позиция за разгръщане. Щурмовик четири, сондираща атака. Курс едно-едно-пет на три-осем-едно.

Последваха две потвърждения и след миг Кардас изгледа как единият от другите два кораба с размерите на „Брулещ ястреб“ се отдели от групата, насочвайки се вдясно от техния борд. В същото време един от деветте щурмовика се понесе в противоположната посока.

— Какъв експеримент? — попита той.

— При наличието на толкова много изтребители, които се контролират, допускам, че създателите на системата не са имали възможност да си позволяват твърде много находчивост. Сега ще изпробваме докъде се простират границите на тази находчивост.



— Нападат! — извика рязко един неймодианец на контролното табло. — Един-единствен щурмовик по вектор нула-четири-две на нула-осем-осем.

— Глупак! — изсумтя Кав презрително. — Да не си въобразява, че ние тука спим? Външен отряд, пресечете пътя му и го ликвидирайте.

Кинман Дориана проследи на мониторите как трите предни групи дроиди изтребители развалиха фронтовия екран, който бяха изградили, и се понесоха като рояк в мрака, за да пресрещнат самотния нападател. Ала точно когато се подредиха по вектора на своята атака, чуждият щурмовик внезапно заряза начинанието си, направи остър завой и бързешком се прибра на безопасно разстояние при своите си.

— Върнете ги в патрулираща формация — нареди Сив Кав. — Тоя Миттраунуруодо не схваща ли колко драстично го превъзхождаме по численост и огнева мощ?

— Може би просто иска да си стои там извън обхват и да ни наблюдава — посочи Дориана. — Сигурно няма нужда да ви напомням, че не можем да си позволим лукса наоколо да се мотае каквато и да е публика, когато „Изходящ полет“ пристигне на това място.

— Да не би да намеквате, че може да са шпиони, изпратени от Сената?

— Или пък да са хора на джедаите, на Палпатин или на някой друг — продължи мисълта му Дориана. — Не ги знаем какви са. Едно обаче е сигурно. На такова огромно разстояние от Републиката не би трябвало никой да знае основния език.

— Един щурмовик отново тръгна към нас, вицелорд — съобщи неймодианецът на пулта. — Същият кораб, по същия вектор.

— Ами тогава същият отговор — заповяда Кав, като се приведе напред, за да разгледа образа по-отблизо. — Може би се опитва да изчисли точно докъде достигат пределите на оперативния ни обхват.

— Бъдете нащрек — предупреди го Дориана. — Ако по някакъв начин разберат как да заглушат сигнала ни, тогава онези изтребители ще блокират.

— И след няколко минути ще се самоунищожат — нетърпеливо допълни предположението Кав. — Благодаря ви, командир Стратис. Познавам собственото си въоръжение. Ето, вижте го. Отново побягна страхливо, без да си е взел каквато и да е поука.

— Освен ако това не е само примамка — каза Дориана, разглеждайки останалите монитори. — Не забравяйте, че от групичката им се отдели и един кръстосвач при първото нападение на този.

— Не съм забравил — увери го Кав. — Но той само се носи далеч встрани по обиколната ос, без да прави опити да се приближава или да напада.

Дориана поклати глава неодобрително:

— Нещо кроят, вицелорд.

— Каквото и да са замислили, няма да постигнат нищичко — каза Кав. — До пристигането на „Изходящ полет“ ни остават цели девет дни. Повече от достатъчно време, за да си изберем как точно да се разправим с този досадник… — още не бе доизрекъл тези думи, когато на монитора се видя как бягащият щурмовик внезапно се обърна и отново се втурна към тях.

— Вицелорд… — понечи да докладва неймодианецът.

— Същият отговор — преряза го Кав. Но този път в тона му имаше нотка на задоволство. — Вече разбрах намерението му, командир Стратис. Той се надява, че горивото на изтребителите ни ще свърши и след това ще може просто да ги заобиколи необезпокояван. Обаче изобщо и не предполага, че в резерв имам всичките дроиди изтребители на „Мрачна мъст“, както и половината на „Бранител“.

— Възможно е — промърмори Дориана, но смътното му усещане за тревожност се пробуждаше с всяка изминала минута, докато наблюдаваше развитието на същия сценарий за трети път. Не можеше този Миттраунуруодо да не разполага с някаква по-смислена офанзивна идея от такава проста игра на гоненица в мрака. И все по протежението на един и същ вектор. Да не би да се опитваше да открие слабост в нападателната формация на дроидите?

За пореден път изтребителите прогониха натрапника. И за пореден път малкият кораб избяга на безопасно разстояние отвъд обхвата им и се приготви за нова атака. Цялото представление се повтори неизменно още два пъти и Дориана тъкмо поглеждаше хронометъра си, за да види колко оставаше до края на двайсет и петте минути горивен лимит на изтребителите, когато внезапно вицелорд Сив Кав изтряска с юмрук по ръба на престола си.

— Писна ми от тези игрички! — извряка той и се обърна към един от подчинените си: — Ти, нареди на „Бранител“ да се придвижи по-близо до позицията на натрапниците!

— Внимавайте, вицелорд — предупреди го Дориана, когато свързочният оператор се обърна към таблото си. — Да не бързаме толкова лесно да разваляме формацията.

— Вече проявих достатъчно търпение — тросна се Кав. — Време е да сложим край на всичко това. Дайте сигнал на „Бранител“ да се придвижи и да изстреля втората половина от своите дроиди изтребители в опорна конфигурация…

— Стойте! — прекъсна го Дориана. Внезапно пред тях сценарият се бе променил. Самотният щурмовик за пореден път се отдалечаваше с изтребителите по петите му, но този път останалата част от чуждата флота започваше да се придвижва напред, канейки се да премине през празното пространство между тях и неймодианската формация.

— И тук те правят своята последна и фатална грешка — тържествуващ каза Кав. — Дайте заповед на изтребителите да ги ударят незабавно!

Неймодианският офицер потвърди заповедта, обърна се и бързо въведе командата на своето табло.

Но за изненада на Дориана дроидите изтребители не реагираха по никакъв начин. Вместо това продължиха да гонят самотния щурмовик по неговия вектор.

— Наредете им да нападнат! — извика Кав припряно. — Какво правите? Заповядайте им да нападнат веднага!

— Но те не реагират на заповед — объркано се оправда неймодианецът.

— Невъзможно! — настоя Кав. — Няма начин да са успели да заглушат нашия сигнал…

— Не са го заглушили — каза мрачно Дориана. — Ако изтребителите не получаваха никакъв сигнал, щяха да се изключат и да блокират. Но те продължават да летят с пълна мощ.

— Но те отлитат надалеч от нас! Как е възможно това? — настоя Кав, видимо озадачен.

— Няма значение как — сряза го Дориана. — В момента ни атакуват…



— Не мога да повярвам! — възкликна Кардас, докато наблюдаваше през илюминаторите как дроидите изтребители не обръщаха никакво внимание на приближаващите чиски кораби и напълно улисани, се понасяха нанякъде към празното пространство. — Как успяхте да ги накарате да правят това?

— Командният им сигнал използва циклична кодировка обясни Траун, докато „Брулещ ястреб“ преминаваше през доскорошния защитен екран. — Но при положение че се налага линкорът да изпраща сигнал до толкова много изтребители, предположих, че това ще е някакъв ограничен цикъл. Оказва се, че за тази група има само отделни три закодиращи модела. Просто записах онази версия, която очакват изтребителите, и след това я излъчих към тях с достатъчно мощ, за да получи по-голям приоритет от сигнала на съобщението, което господарите им на линкора ще искат да им изпратят.

— Но откъде можехте да разберете… Аа, ясно! — сам прекъсна въпроса си Кардас, когато внезапно му проблесна отговорът. — При положение че вашият щурмовик през цялото време си следва един и същ вектор, а заповедта на дроидите — „Излезте от еди-коя си формация и проследете неприятеля по еди-какъв си вектор“ — използва една и съща кодировка, тогава единствената променлива в целия процес е самият модел на цикличната кодировка.

— Което пък ни позволи да изолираме командата, която искаме, и да я мултиплицираме — потвърди Траун. — Тайната на сполучливия анализ, Кардас, е при всяка удала се възможност да свеждаш нещата до една-единствена променлива.

Пред тях най-близките звездни изтребители от вътрешния екран вече започваха да променят позициите си, придвижвайки се от първоначалната отбранителна формация към прехващащи вектори.

— Струва ми се обаче, че сигналът няма да проработи при останалите дроиди изтребители — предупреди Кардас. — Те идват от напълно различна първоначална формация и следователно се командват от съвсем други кодове и шифри.

— Няма значение — успокои го Траун. — Трябваше ми само да успея някак си да премина през външната защитна дъга, за да имам по-близък обхват — той натисна един бутон на таблото си и заповяда: — До всички кораби, атакуващ формат д’мопорай!



— В момента ни атакуват — промърмори Дориана, докато пръстите му нервно мачкаха меката възглавничка до него.

На пръв поглед нямаше абсолютно никакъв шанс жалкият пограничен отряд на Миттраунуруодо да можеше да направи каквото и да е срещу съвместната мощ на Първа ударна група на Търговската федерация.

Ала непознатият командир току-що бе съумял да премине покрай три групи дроиди изтребители, и то без да произведе нито един изстрел — нещо, за което се предполагаше, че също е невъзможно. Каквато и изненада да си бе наумил Миттраунуруодо сега, Дориана изпитваше силни опасения, че нямаше да им хареса.

И все пак въпреки мрачното предчувствие една частица от него очакваше с нетърпение да види какво щеше да последва.

Не му се наложи да чака дълго. Приближаващите чужденци сега разширяваха формацията си, жертвайки закрилата на застъпващите се щитове, за да могат да си осигурят повече място за маневри. От другата страна множество ята от дроиди изтребители се разгръщаха в реципрочна позиция, създавайки широк триизмерен фронт срещу нарушителите. Двете групи след малко щяха да се приближат достатъчно, за да получат възможност за лазерен огън…

Когато внезапно всеки от чуждите кораби изстреля по едно самотно торпедо.

Светлинките на командното компютърно табло на „Мрачна мъст“ премигаха леко в знак, че цялата информация от сензорите на дроидите е събрана, обобщена и анализирана и че е формулирано съответното решение за отговор. Миг по-късно реакцията бе преведена на няколкостотин команди, които след това бяха надлежно сортирани, закодирани и изпратени обратно до примитивните мозъци на дроидите, управляващи своите въоръжени кутийки. Само частица от секундата след това действие изтребителите изпълниха командите си, обсипвайки изстреляните торпеда с дъжд от лазерен огън, който взриви всичките девет ракети на съвсем дребни шрапнели.

— Наивна загуба на усилия — отбеляза Кав. — Разстоянието очевидно бе прекалено голямо за…

— Почакайте малко! — прекъсна го Дориана, втренчен навъсено в мониторите. Покрай останките от разпръснатите торпеда сега имаше нещо, което все още се движеше. Приличаше на някаква ефимерна мъгла от почти невидими нишки, които сякаш нарастваха и ставаха все по-дълги, докато се приближаваха към изтребителите. — Бързо ги отзовете! — припряно каза той на Кав.

Ала вече бе прекалено късно. В един кратък миг всичките единайсет чужди кораба внезапно нарушиха формацията си и се пръснаха във всички посоки, а полупрозрачните нишки стигнаха до няколкото групи изтребители. След това там последователно проблеснаха приглушени светкавици…

— Спряха да реагират! — извика един неймодианец от компютърното табло. — Деветте групи дроиди изведнъж изключиха!

— Конърски мрежи — изръмжа Дориана, впивайки пръсти по-дълбоко във възглавничката до себе си. Цели девет групи дроиди изтребители бяха извадени от строя напълно елегантно и ефикасно.

Извадени от строя, но не и от сражението. Набраната инерция продължаваше да ги носи в пространството напред… И докато Дориана безпомощно съзерцаваше всичко това, те започнаха да се блъскат едни в други по безсмислените си вектори, където допреди малко се бяха устремили, за да преследват разпръсналите се чужденци. Последва нова поредица от взривове, но този път светкавиците бяха много по-силни от предишните.

И така изведнъж вече не останаха абсолютно никакви изтребители, които да запълнят образувалата се дупка в защитния екран пред корабите на Първа ударна група.

— Това е невъзможно! — промълви Кав, а петоъгълната му шапка подскачаше на главата му, докато той трескаво се извръщаше ту наляво, ту надясно. — Как успяха да направят това?

— Пуснете в действие останалите изтребители — върна го в реалността Дориана. — Веднага!

Кав не се нуждаеше от повече подканване.

— Заповядайте на „Бранител“ да активира всички останали налични дроиди — нареди той на висок глас. — Да излетят веднага щом са готови! И изпратете всички изстреляни право напред, за да пресрещнат противника.

— Стойте малко — възрази Дориана. — Не можете ей така да оставите другите ни флангове незащитени…

— Срещу какво? — натърти Кав. — В момента това е основната фронтова линия. Ако не защитим нея, съвсем скоро няма да ни останат и флангове, които да пазим — и той се обърна към другия край на мостика и махна на един от офицерите: — Изпълнете заповедта ми!



— Атакуват ни — промърмори Кардас, питайки се дали най-после Траун не бе намерил залък, който да е прекалено голям за устата му. Чисът бе успял да се освободи с лекота от първите няколко талаза на дроидите изтребители, но срещу подобен противник такива номера можеха да ти свършат работа само веднъж.

А сега фланговете на линкорите бълваха останалите няколкостотин изтребителя, които стремително се понасяха към тях на нови тласъци.

Освен ако Траун не очакваше именно такава реакция. Кардас прегледа един по един мониторите, търсейки самотния кръстосвач, който се бе отделил от тях преди началото на битката. Ако основната група чиски кораби беше само за отвличане на вниманието…

Ала „Вихрушка“ не даваше и най-малък признак, че възнамерява да напада корабите на Търговската федерация отстрани. Кръстосвачът просто си седеше тихо надалеч. Сигурно го пазеха за резерв.

Кардас погледна отново към приближаващите изтребители.

— Надявам се, че някъде в ръкава си сте скрили още някоя изненада — предупреди той.

— Определено ще трябва да помислим по този въпрос, ако в бъдеще ще ни се налага редовно да се изправяме пред противници от такъв калибър — каза сухо Траун. — Кажете ми — какво ще се случи с тези дроиди, ако оперативният им сигнал бъде прекъснат?

— Ако какво? Да не би да смятате да заглушите честотата им?

— Защо не, не одобрявате ли?

— Не, напротив — каза Кардас. — Обаче всички знаят, че сигналите на Търговската федерация не могат да се заглушават. Системите им могат да сменят командния образец за стотни от секундата. В момента, когато вие почнете да заглушавате единия край на спектъра, те просто ще превключат на друга честота.

— А ако блокираме целия спектър едновременно?

Кардас зяпна. Траун наистина говореше сериозно.

— Невъзможно е да обхванете абсолютно целия периметър, командире — каза той през зъби. — Прекалено е голямо пространството. Още щом започнете, те ще се усетят какво сте намислили, и ще изпратят цял набор от предварително зададени команди до всички свои кораби извън обхвата на заглушаването. Тези дроиди може да не са твърде интелигентни, но със сигурност могат за нула време да се заредят с достатъчно оперативни команди, за да продължат да функционират, докато не ни превърнат в прах.

— Прав сте, но само при положение че извън заглушаването са останали някакви дроиди изтребители — отбеляза Траун. — Но, изглежда, противникът ни сам е разрешил този проблем вместо нас — с тези думи той посочи към изображението. — Колкото повече ние скъсяваме разстоянието, толкова повече той струпва абсолютно всичките си изтребители в ето тази малка област.

Кардас погледна внимателно мониторите. Траун беше прав. Командирът на Търговската федерация бе изтеглил целия си наличен арсенал откъм останалите флангове на флотата си и го бе насочил именно срещу тях. Не осъзнаваше ли големия риск, който поемаше по този начин?

— А какво да кажем за свързочните ви честоти? — запита Кардас. — Ако заглушите целия спектър, тогава ще блокирате и собствената си връзка с вашите кораби.

— За щастие моите матроси имат повече способности от това просто да слушат и да изпълняват командирски заповеди. Нека да видим сега чия военна философия ще се окаже по-нестабилна — Траун се приведе напред и си пое дълбоко въздух: — Заглушаване на целия спектър… сега!



Цяла една дълга ужасяваща секунда мостикът на „Мрачна мъст“ се изпълни с пронизително скърцане, долетяло сякаш от отчаяните гърла на милиони неспокойни души от някоя древна корускантска легенда. След това неймодианецът свързочник удари с длан по бутона на високоговорителите, прекъсвайки воя и оставяйки само отдалечаващото се ехо да кънти в ушите на Кинман Дориана.

— Какво беше това, да го вземат…?

— Вицелорд, току-що бяхме заглушени! — извика неймодианецът, взирайки се в таблото си видимо озадачен. — Всички дроиди изтребители са блокирали!

Дориана вдигна поглед към небето зад илюминаторите и стомахът му се сви на топка. Навсякъде пред очите му блуждаеха стотици изключени дроиди изтребители, всеки от тях носен от инерцията на последната му зададена посока.

А между тях чуждите кораби на командир Миттраунуруодо устремно се приближаваха към тях, разблъсквайки настрани безпомощните черупки на дроидите. Двата кръстосвача летяха в стройна формация, предхождани от екранната формация на щурмовиците им.

— Веднага възстановете захранването на нашите изтребители! — безцеремонно заповяда Кав, махайки с ръка към неймодианците на командното табло. — Възстановете го моментално!

— Опитваме се — извика в отговор един от тях. — Разкриваме лазерна връзка с колкото можем от тях…

Ала Дориана знаеше, че комуникационните лазери изискват пряка видимост, и сега с все по-свиващо се сърце наблюдаваше как дори и тази ефимерна възможност постепенно замираше, понеже цялата територия пред очите му се запълваше с облаци от прах и метални парчета, които все повече блокираха видимостта. Някои от изтребителите действително успяха да възстановят захранването си, но далеч преди да се организират в някаква формация, наближаващите чужденци ги разбиха систематично един по един.

— Ами другите кораби? — запита той настойчиво. — Те защо не се намесват?

— Ето там! — внезапно извика някой на мостика и Дориана видя как един от корабите клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз бе заел позиция близо до тях и ракетните му установки бяха разкрити, готови за огън. — Те пускат торпедата си.

— Ами време беше — промърмори Дориана, изпитвайки мимолетен лъч надежда, докато корабът на Техническия съюз изстреля към нападателите пет букета по три торпеда във всеки.

Чужденците реагираха светкавично. Пет от щурмовиците им напуснаха бойния си строй и плавно се извиха към периферията на неймодианската формация. Изстреляните торпеда прехванаха движението им и ги последваха на групи.

— Добре — каза Кав със задоволство. — Следващият залп ще отвлече и другите щурмовици и по този начин кръстосвачите им ще останат незащитени. Тогава четворните ни лазерни батареи ще ги разгромят с лекота.

— Може би — предпазливо каза Дориана, проследявайки бягащите щурмовици с поглед. Те се провираха насам-натам из останките на изключените изтребители, явно опитвайки се да се освободят от преследващите ги торпеда.

Ала тези опити бяха обречени. Хардуерът на Техническия съюз се славеше като един от най-качествените в цялата Република. Торпедата с лекота си проправяха път сред множеството отломъци и систематично скъсяваха разстоянието с щурмовиците. Когато стигнаха края на прашния облак, чужденците направиха грациозни завои и след това отново се гмурнаха в него, насочвайки се обратно към главните кораби на неймодианската формация. Торпедата прехванаха и тази маневра. Щурмовиците изравниха строя си и в следващия миг почти в унисон всеки от тях пусна малък предмет след себе си.

Когато забеляза това, Дориана изстина. На пътя на торпедата се появиха до болка познати мрежести формирования.

— Нови конърски мрежи! — възкликна той.

Ала наблюдаващите не можеха да сторят нищо. Мрежите бързо се обвиха около няколкото групи торпеда и изхвърлиха върху корпусите им високоволтовите си заряди. Последваха няколко кратки проблясъка и внезапният електрически шок неутрализира самонасочващата се електроника и двигателните системи, оставяйки торпедата да се носят безжизнено подобно на стотиците изтребители, разпръснати около тях.

Но за пореден път Миттраунуруодо показа, че целта му е не само да предпази собствените си кораби от нападение. Докато дланите на Дориана се свиваха в безпомощни юмруци, през илюминаторите той видя как понеслите се по инерцията си торпеда едно по едно започнаха да се блъскат в корпусите на същите онези кораби на Техническия съюз, които ги бяха изстреляли. Последваха няколко поредни трясъка и огромни отломъци от конструкцията на корабите се отцепиха и се понесоха в пространството…

А след това, подобно на миниатюрна супернова, избухнала в близост до тях, един от корабите на Техническия съюз се взриви изцяло.

— Какво…? — отвори уста Кав. — Не! Не и от един букет торпеда… Това е невъзможно!

— Всяко нещо, което прави Миттраунуруодо, е невъзможно — отвърна горчиво Дориана. — Торпедата сигурно са ударили някое слабо място.

— Как така? Какво слабо място?

Дориана изсумтя:

— Просто наблюдавайте внимателно. Сигурен съм, че ще продължат да обстрелват и останалите кораби клас „Твърдоядрен“ по същото слабо място.

Беше напълно прав. След минути чуждите щурмовици и кръстосвачи бяха успели да се освободят от отчаяните торпедни залпове, идващи от останалите кораби на Техническия съюз, и по подобен начин им ги бяха препратили обратно като бумеранг, систематично взривявайки всеки един от тях. С някакво смътно и ужасяващо възхищение Дориана забеляза, че слабото място, което те целеха всеки път, бе тръбопроводният възел на огромните външни твърдоядрени клетки.

— Трябва незабавно да бягаме — изведнъж реши Кав с треперещ глас. — Кормчия, приготви ни за скок в хиперпространството.

— Почакайте малко! — възрази Дориана и го хвана за рамото. Перспективата за ужасната загуба изведнъж завладя съзнанието му, доминирана от мисълта за неизменната участ на всички, които не оправдаваха доверието на Дарт Сидиъс. — Не можете да изоставите флотата ей така.

— Каква флота? — изръмжа Кав. — Огледайте се, Стратис! За каква флота говорите?

Дориана усети как гърлото му се стяга. Разбира се, Кав бе напълно прав. Всичките шест бойни кораба клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз бяха разрушени — половината от собствените им торпеда. Седемте ескортни крайцера на Търговската федерация, които не бяха предназначени да воюват срещу такъв съперник без подкрепата на някой централен кораб, сега един по един бяха догонвани и систематично отстранявани от сцената. От цялата формация на неймодианската флота единствено двата пръстеновидни линкора бяха оцелели и можеха или да водят битка, или да бягат.

Ала при положение че комуникациите все още бяха заглушени, дори и сега нямаше начин да се даде заповед за всеобщо отстъпление. Ако решеше да бяга, „Мрачна мъст“ щеше да го направи самостоятелно.

— Скокът е изчислен — докладва кормчията.

— Направете скока! — заповяда Кав и изгледа Дориана с огнен поглед, сякаш го предизвикваше да му се противопостави. — Чувате ли ме? Сега!

— Но хипердвигателите не отговарят! — озадачено извика кормчията, а в гласа му се долавяше внезапен пристъп на паника. — Уредите отчитат, че сме застанали прекалено близо до някаква мащабна планетарна маса…

Дориана се извърна обратно и загледа таблата с мониторите за техния статус. Наистина екраните показваха точно това!

Ала наблизо нямаше каквито и да е планети, нито дори някакви по-едри астероиди!

— Да няма някаква повреда?

— Няма повреда — гробовно проговори Кав. Сега гласът му излъчваше празнота и фатализъм: — Просто още един от фокусите на тези чиси.

Някакво мимолетно проблясване привлече вниманието на Дориана и той отново вдигна поглед към небето зад илюминаторите. На осеяното с метални отломъци пространство сега дроидите изтребители започваха масово да се взривяват — бе изминало съответното време без получени команди и те активираха механизмите си за самоунищожение. Измежду стотиците блещукания Дориана забеляза как „Бранител“ внезапно се наклони, а горният корпус на щирбордовия му пръстен избухна в стотици миниатюрни експлозии.

— Вицелорд! — извика той.

— Виждам — каза Кав с уморена въздишка. — Това са дроидите изтребители, които преди малко наредих да се активизират. И те се самоунищожават поради липса на команди.

Дориана кимна. Собственото му горчиво усещане отдавна вече бе дало път на чувството за неизбежност. Подкрепленията сигурно тъкмо са се били организирали във вътрешността на хангарите, когато заглушаващият сигнал на Миттраунуруодо ги е настигнал и те са блокирали. Блъскайки се безпомощно из коридорите с инерцията на набраната висока скорост, сигурно са налитали на всевъзможни складови помещения и останалото оборудване. Останали там, усукани и счупени, те са изчаквали изтичането на последните минути от механизмите си за самоунищожение.

— Значи всичко свърши — каза тихо Кав. После вдигна ръце и като свали петоъгълната си шапка, я положи внимателно на пода пред себе си. — Вече сме мъртъвци.

— Така изглежда — механично се съгласи Дориана, усещайки как челото му се прорязва от внезапното осъзнаване на един озадачаващ факт.

На фона на всички мъртъвци, отломъци и безжизнени корпуси, които витаеха из пространството навсякъде около тях, „Мрачна мъст“ бе останал сякаш по чудо без нито една драскотина.

Той отново изгледа продължително мониторите, които предаваха статуса на различните системи. С изключение на необяснимо неработещите хипердвигатели, абсолютно всички останали системи изглеждаха напълно функционални.

— Или пък може би не — добави той. — Струва ми се, че за нас самите Миттраунуруодо е предвидил нещо по-различно.

Кав изсумтя саркастично.

— И какво по-точно ви дава основание да вярвате в това?

Все още замислен, Дориана се извърна към илюминаторите…

И откри, че непосредствено пред тях се бе настанил един от двата кръстосвача на Миттраунуруодо. Бе се установил едва на няколко метра от прозрачната стомана на техния корпус, а ракетните му установки бяха насочени директно към мостика им, издавайки ясно и недвусмислено предупреждение.

— Незабавно затворете и четирите ни лазерни батареи, вицелорд — тихо каза Дориана. — След това запечатайте главните изходи на хангарите и изключете захранването на всички останали дроиди изтребители — той внимателно си пое дъх и допълни: — А после се пригответе да посрещнете гости.

Загрузка...