Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина

Вярванията, култовете и обичаите на толтеките и на народите, живели в съприкосновение с тях

Поводът да потърся тази допълнителна информация за неказаното от Кастанеда относно толтеките2 — основоположниците на учението, преподавано от дон Хуан, а също и данни за народите и племената, живели по и около земите на Толтекската империя, са думите на Христа Спасителя:

„Всеки разумен човек като гради къща, копае на дълбоко и слага основите й върху камък, и когато придойде реката, напира на тази къща и водите не могат да я разклатят, защото основата й е върху камък. Неразумният човек съгражда къща върху земята без основи, и когато реката напира на тази къща, тя веднага рухва и срутването й е голямо“. (Лука 6:48-49)

За произхода на американските индианци учените предлагат различни хипотези, най-разпространената от които е, че са се преселили от Азия през Беринговия проток. Това е единственото място в Тихия океан, откъдето се виждат двата бряга на Азия и Америка. Разстоянието е само седем километра и може да бъде преодоляно с примитивни плавателни съдове или да бъде преминато по леда през зимата, когато понякога водата замръзва. Преселението е ставало на етапи и народите постепенно са се разселили из двата американски континента.

Интерес в случая представляват, народите населявали земите на Мексико, Хондурас, Гватемала, северните части на Никарагуа и Коста Рика. Този район се обозначава с един обединителен термин — Месоамерика. За населението на тази територия някои учени изказват хипотезата, че е отделен клон от останалите американски народи и не се е преселило през Беринговия проток, а е дошло по тези земи от потъналия континент Атлантида. Други предполагат, че е пристигнало от Египет. Има и трета хипотеза, според която от Месоамерика са произлезли всички народи и тъй се е развила световната цивилизация. Като свидетелство поддръжниците й цитират индийския историк Вармики от IV век преди Р. Хр., от когото е останал следният текст за едно поробено от толтеките племе — майте: „Майте напуснаха своята родна земя на изток и с корабите си, като религиозни мисионери дойдоха първо в Бирма, Бирмания, и там просвещаваха нагите, от Бирма отидоха в Декан, Индия, и от там пренесоха своята религия във Вавилония и Египет.“3 Но кой народ е първият заселник в Месоамерика и кои са създателите на първата цивилизация? По тези въпроси между учените няма единно мнение, те само предполагат. Едни поставят в началото толтеките, други — майте, трети — някои от останалите племена, като олмеките, сапотеките, уестеките, тотонаките, отомите, чичемеките или мешиките (погрешно наричани днес ацтеки). Има и учени, които изказват мнението, че тези народи не са представители на различни цивилизации, а са група хора от едно и също семейство, клони от едно и също дърво — сродни народи със сродно развитие. Тези хора не само са воювали помежду си, но и са живяли заедно, женели се, търгували и имали смесени вярвания, ритуали и паралелни божества. До такава степен развили науките си, че и днес много специалисти се възхищават от познанията им по математика, астрономия, медицина, на календара им и на все още неразчетената им йероглифна писменост. Те живеели в градове-гиганти, в общество с отлично подредена пирамидална класова структура. На върха на пирамидата стоял т.нар. Халач Уиник (Истински човек). Следвали благородниците със семействата си, жреците, висшите военни, търговците, занаятчиите и накрая — селяните и робите. С робство били наказвани престъпниците и неплатилите данъците си. Те работели за обществото — строели домове, храмове и пирамиди, вършели земеделска работа.

В обществото на Месоамерика религията била политеистична (многобожие) и се деляла на две — за висшите сановници и за народа. Първите почитали абстрактни богове, а вторите — божества, свързани с култа към природата, плодородието, животните. Според тази религия небето се крепи на четири богове — банаб, а земята е подкрепяна от змей. Небето се дели на тринадесет части, обитавани от тринадесет добри богове — Ошлахун-ти-ку. Техни антагонисти са девет зли богове от деветте подземни свята — Болон-ти-ку. Те са смъртни врагове на човека. Техен водач е богът на смъртта, наричан с различни имена — Сисан (Зловонящ), Уак Митуп Ахау (Господарят на кръговете). Хун Ахау (Принц на всички демони), Ах Пичили, Ах Пикух (Господар на преизподнята), Чум Симул (Господар на смъртта). Той е изобразяван до мъртвия труп на гола жена, яхнал богинята на Луната Ишчел или седнал на трон от кости с отрязана глава в ръце. Живее в най-ниското място (ниво) на подземния свят Шибалба или Меткал. Интересно е, че боговете от двата свята в зависимост от функциите си могат да приемат различни образи и да преминават от единия в другия свят.

Тринадесетте небеса не са разположени едно върху друго, а на стъпала, които се издигат само до седмото небе и след това слизат обратно към земята. По същия начин деветте подземни свята стигат в дълбочина само до петото стъпало и отново се издигат до земната повърхност. Едно от най-почитаните толтекски божества било Кукулкан (Пернатата змия), което майте познавали като Кецалкоатъл, а на езика киче се наричало Гукумац. Според някои учени в индианската „библия“ „Попол Вух“, Пернатата змия символизира водите на сътворението. За други това е великият владетел, жрец и цивилизатор, който през X век напуснал Тула и отишъл при майте, а впоследствие бил обожествен. След култа към Кукулкан най-разпространен бил този към пантеистичното (пантеизъм — обожествяване на природата и стихиите) божество Чак Мол — богът на дъжда, който бил почитан от всички съсловия.

Вярата на селяните била предимно анимистична (култ към плодородието). Първа в реда на божествата била богинята на плодородието Тананцин, а след нея — богът на царевицата Синтеотъл, на какаото — Ек Чуах, на гората — Кананка и др. Добре развита била и зоолатрията (обожествяване на животни) — игуаната била почитана като бог Ицамна, колибрите — като бог Уитцилопочтли. Култът към ягуара и орела също били широко разпространени.

На голяма почит били някои небесни тела (сабеизъм) между висшите сановници и жреците. Слънцето почитали като бог Ах Кин или като Киниг Ахау. Негова съпруга била Луната — богинята Ишчел. Планетата Венера обожествявали като бог Лахун Чан, а Полярната звезда — като бог Шамане. Имали и богове на занаятите, на числата и на играта пок-то-пок.

Целият този пантеон от божества бил свързан с човешките жертвоприношения, първите от които произхождат от дълбока древност и били посветени на бога Хобо. Характерна за тях била изключителната жестокост. Жреците вкарвали човека в отворен откъм гърба кух идол и запалвали огън, който горял, докато затвореният вътре се превърнел в пепел. Участниците в ритуала танцували около идола с викове. Жертвите били принасяни за омилостивяване на бог Хобо в случай на природно бедствие. При продължителна суша се извършвали жертвоприношения на бога на дъжда Чак Мол, като предимно жени били хвърляни в кладенци. Много разпространено било и жертвоприношението на бога на слънцето Ах Кин, защото се смятало, че без пускане на човешка кръв то ще изгуби силата си и ще настъпи краят на света. Когато погребвали Истинския човек, близо до гроба му била поставяна урна с прах от принесени в жертва нещастници, които да го придружават в отвъдните странствания. След играта пок-то-пок победените също били принасяни в жертва от жреците.

За жертвоприношение някои племена купували роби, а други използвали военнопленниците. Богът на войната Тескатлипока непрекъснато призовавал към войни, за да се заловят необходимите пленници. Със същата цел отделни племена се договаряли помежду си за периодично възобновяване на т.нар. цветни войни.

Обикновено жертвоприношението било извършвано по следния начин. Заключвали избрания и двадесет дни обилно го хранели. В определения ден го извеждали и поставяли на върха на храма (теокъл) на жреците. Слагали го по гръб върху каменен жертвеник и върховният жрец (чилан) разтварял гърдите му с обсидианов нож. После изтръгвал сърцето и го поднасял на идола. Трупът, който помощниците на жреца (чакове) изхвърляли надолу по стълбите, в повечето случаи бил разпределян и изяждан от вождовете и приближените им. Имало и доброволци за саможертва. Те пробивали дупки в своя език, в ушите си, мъжкия полов орган, за да пуснат повече кръв за божеството. Този ритуал е описан от мисионера Диего де Ланда — испански хронист от времето на Конквистата.

„Понякога — пише той, — индианците самоволно жертваха собствената си кръв, като нарязваха ушите си на ивици. При други случаи си надупчваха бузите или долната устна, порязваха тялото си или пронизваха езиците си, като прекарваха през тях клонки или шипове, причинявайки си силна болка; понякога си отрязваха горната част от члена. Друг път практикуваха отвратително жертвоприношение, при което се събираха в храма, нареждаха се в редица, всеки правеше дупка в члена си и прекарваха такова количество върви, каквото можеха да изтърпят. И така нанизани и завързани те обливаха статуята на демона със събраната кръв. Онзи, който можеше да изтърпи най-голямата болка, се смяташе за най-голям храбрец.“4 До идването на испанците човешките жертвоприношения при народите от Месоамерика достигнали своя връх. През 1511 година експедицията на Валдивия претърпяла корабокрушение. Повечето от доплувалите до брега моряци били заловени и принесени в жертва. През 1562 година Ернан Кортес завладял Мексико. На много от неговите хора им направило впечатление, че на трапезата освен типичните за района ястия като царевица, боб, домати, чушки, тикви и др., имало и човешко месо. Тези сатанински действия накарали испанците да се усъмнят дали индианците са човешки същества. В средата на XVI век главата на Римокатолическата църква папа Павел III пръв оповестил света, че индианците са разумни същества, човеци, и поради това подлежат на спасение като всички Божии чада. Така той сложил знак за равенство между индианци и испанци.

[# Сергей Токарев, „Религията в историята на народите“, стр.156]