Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина

Молитви за попаднали под влиянието на магьосници и сектанти

В книгите си Карлос Кастанеда открива тайни, които са подобни на нож с две остриета. Хората, склонни повече към зло, отколкото към добро, приличат на учените, открили атома. Първо ще направят бомба, а след това може би и атомна централа за производство на електроенергия. С изнасянето наяве на тези тайни Кастанеда нанесе повече вреда на себеподобните си, отколкото полза. Или е целял точно това.

Първата му книга „Пътуване към Икстлан“ е преведена на български език и издадена у нас през 1984 година, а последната — „Изкуството на сънуването“ — през 1995 година. През този период той става любим автор на занимаващите се с магии и на хора с леки психически отклонения. Едните доусъвършенстват вещината си, а другите, осъзнавайки болестта си, търсят разрешение на своя проблем не там, където трябва. И колкото повече се задълбочават в учението на магьосника дон Хуан, толкова повече състоянието им се влошава.

Магии обикновено правят безсилни и примитивни хора с недоразвит, но рядко комбинативен мозък. Схванал веднъж принципите на магията, магьосникът може да разработи стотици варианти за направата й. Но колкото и да е непредсказуем, в основата си нещата остават едни и същи. Всяка магия, в зависимост от целта й, сама по себе си бива бяла или черна. А по начина на направата й е имитативна и контактна. Първата се основава на принципа на подобието, т.е. Следствието прилича на породилата го причина, или подобието поражда подобие. Нещата, които си приличат, са еднакви. Обикновено този вид магия се практикува от хора, които се стремят да причинят зло или да унищожат враговете си, като увредят или разрушат техните изкуствено направени образи. Те изработват фигура, която прилича на набелязаната жертва и й навреждат. Това увреждане се предава на нищо неподозиращия човек. Вторият вид магия се извършва на принципа на съприкосновението. Неща, които веднъж са били в съприкосновение, остават винаги в съприкосновение. И когато са съвсем отделени, каквото се случи на едното, то по индуктивен път се предава и на другото. Най-често срещаният пример за контактна магия е магическата индукция между човека и отрязани части от него, като косми и нокти, или пък негови дрехи и предмети. Независимо от разстоянието, магьосникът може чрез тях да упражни волята си върху онзи, на когото са принадлежали. Чрез имитативната магия магьосникът може да предизвика всякакви последици просто като ги наподоби, а чрез контактната каквото и да стори на даден материален обект, то в същата степен ще засегне и личността, с която този обект е бил в съприкосновение, независимо дали е част от тялото му или не.

Освен чрез магията човек може да бъде повлиян и от по-силната психика на някого. Веднъж един религиозен младеж сподели как през Великденските пости чел от книгата на една от ученичките на дон Хуан, флоринда Донер „Живот в съновидения“. В нея тя разказва подробно за преживяванията си. Известно е, че по време на пост интуицията на човека се изостря. След прочитането на определени пасажи младежът почувствал, че навлиза в особени душевни състояния, които не повлияли добре на християнския му дух. И трябвало да положи неимоверни усилия, и най-вече с Божия помощ, за да излезе от глухия коловоз и да се очисти от дисхармонията. Независимо дали четящият чувства или не попадането под чуждо психическо влияние, то му въздейства, защото такава е неговата цел.

В първите години на следкомунистическата икономическа криза ми се наложи да разрешавам финансовите си проблеми и с търговия. За мое голямо нещастие съдружникът ми беше уловен от сектата на съботяните. През последните дни на седмицата той се държеше и работеше нормално, докато в събота не се събереше с единомишлениците си. Там, в сектата, пасторите до такава степен му промиваха мозъка, че през първите няколко седмични дни той беше неадекватен. Не си спомняше дори цените на стоките, които в продължение на около шест месеца бяха едни и същи. Започна да прави грешки за по няколко хиляди лева. Към сряда идваше на себе си и пак всичко се повтаряше отново. В едно духовно учение, което не дава на човека чиста мисъл и ясен ум, нещо не е наред, или по-точно казано то не е Богооткровено.

Към оказване на влияние върху себеподобните са се стремили не само древните толтекски магьосници, но и египетските жреци, хиндуистките брамини и още много други хора, еволюирали в погрешна посока. Римските императори например, не случайно са били и върховни жреци (Pontifex maximus). Те владеели някои психотронни техники до такова съвършенство, че по време на битка императорът се изкачвал на някой хълм и отгоре по телепатичен път направлявал войниците. Много от лидерите на днешните секти, масонски ложи и политически партии също използват методи за манипулиране на съзнанието на хората в желаната от тях посока. Когато човек попадне веднъж под чуждо психическо влияние, той вече не става за нищо. Волята му отслабва и някой по-силен психически може да му повлияе несъзнателно дори и на улицата, когато само преминава покрай него. Сигурно някой може да си помисли, че и православните свещеници си служат с такива похвати. Не, Библейското откровение учи, че Бог е любов (1Иоан 4:8), и като такъв Той не иска никой да Го почита насила, против волята си. Когато се появи насилие, любовта изчезва, а няма ли любов, няма и Бог. Остава само един лукав водач с нечисти намерения, съзнателно или не провеждащ влиянието на онзи, който по всякакъв начин се стреми да попречи на Богоспасителното Христово дело, т.е. на сатаната. Затова светите отци съветват християните не само да не разговарят с еретици и сектанти, но и да не ги поздравяват.

На хората, на които е направена магия и които са попаднали под чуждо психическо влияние, Църквата още от дълбока древност препоръчва да търсят молитвена помощ от Всевишния и от светците Му. Но за да се моли някой, първо трябва да вярва в съществуването на божествената действителност, второ — в личен Бог и трето — в действащ в света Бог. За този случай православните отци предлагат готови църковни молитви. Разбира се, някой по-опитен може да си състави молитва, но св. ап. Павел съветва „Всичко нека става с приличие и ред“ (1Кор. 14:40). Християнската религия е свободна, което обаче не значи, че всеки християнин може да си вярва и да живее както си поиска и да си има своя лична догматика, етика и свой личен култ. Той само свободно приема християнската догматика, етика и култ, сам се определя в религиозно отношение към християнската религия и като я възприема свободно, трябва да я изповядва такава, каквато е, както е била преподавана от основателя на Църквата Иисус Христос, от неговите апостоли и поставените от Светия Дух техни приемници. Следователно молитвата не може да бъде напълно свободна. Съдържанието й в догматическо и етическо отношение трябва да бъде чисто християнско, което да е в съгласие с откритата от Бога истина. И все пак молитвата е свободна беседа на човека с Бога! Тя е свободна:

1) Понеже човек сам е пожелал да се моли, насила никой не го принуждава да се моли.

2) Понеже тя е изява на неговата вяра, на вярата, която той доброволно е приел и изповядва.

3) Понеже е израз на неговата нужда, която той изпитва и има в даден момент.

4) Понеже тя може да бъде и с негови думи (не „готова“) само че в християнски дух.

При „готовата“ молитва свободата е запазена, понеже християнинът доброволно приема църковните установления и църковната дисциплина и на драго сърце ги изпълнява. Готовите молитви се взимат изцяло от Свещеното Писание, а тези, които не са взети от него, са мисли, сравнения, образи и изрази пак от Словото Божие. Бележитият руски протойерей отец Иоан Кронщадтски пише, че църковните молитви „са дихание на Светия Дух“ и че Бог е научил богоносните наши отци чрез Своя Дух на това какво да се казва при разните случаи и обстоятелства от нашия живот, които изискват молитва, сваляща небесното благословение. Готовите молитви могат да станат и лични, но онзи, който ще се моли с текста на църковната молитва, трябва предварително да се запознае с този текст, да вникне в неговото съдържание и да го запамети. Отец Иоан Кронщадтски съветва по време на молитва човек да се концентрира и искрено, и истински да се моли.

Св. Иоан Златоуст пък казва, че „молитвата е лекарство, което ако не знаем как да го прилагаме, не ще получим полза“. За да не бъде молитвата безплодна, човек трябва да се подготви предварително. Желателно е преди молитва да се чете внимателно Свещеното Писание и от творенията на светите отци. Св. Исак Сирин препоръчва внимателното четене с цел предпазване на ума от непотребни помисли. След това е необходимо християнинът да се отърси от страстите. И за да има молитвата ефект, трябва молещият се да вярва (Марк. 11:24). „Молитвата, съединена с вяра — пише св. Тихон — всичко получава… Господ милва тия, които с вяра викат към Него“. За да се засили успехът на молитвата, светите отци препоръчват тя да бъде придружена с пост (Матей 17:21), постоянство и търпение (Лука 18:7).

За разваляне на магия и освобождаване от чуждо психическо влияние е желателно човек първо да покани енорийски свещеник да освети дома му. След това да постави на една от източните стени кандило и осветени икони на Господ Иисус Христос, на Света Дева Мария Богородица и на светите мъченици Киприян и Юстина. Да кади в жилището си възможно по-често с естествен тамян. Да има в наличност винаги светена вода и докато произнася очистителните молитви, сутрин на гладно да пие от нея. Да носи постоянно на гърдите си осветено кръстче, за да го предпазва от вредните негативни демонски влияния. Сутрин, след ставане от сън, и вечер преди лягане да търси молитвена помощ от Бога и светите великомъченици Киприян и Юстина. Да произнася молитвите по два пъти — веднъж гласно и веднъж на ум пред осветените икони, като преди и след това трябва да се прекръства правилно с дясната си ръка. Всичко да продължи, докато се освободи напълно. За да не се повтаря нещастието, добре е насетне да присъства колкото се може по-често на църковните богослужения. Да спазва Божиите заповеди и установените от Църквата тайнства, пости и празници и да се изповядва и причастява поне четири пъти в годината. Да си намери духовен старец в някой от нашите манастири, за да може да търси съвет от него по духовните въпроси. Очистителните молитви са в следния ред: първо се произнася Символът на вярата, след това деветдесети Псалом, молитвата „Да възкръсне Господ“ и молитвата против магьосничеството, и накрая, молитвата към свети великомъченик Киприян.