Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина

Житие на светите мъченици Киприян и Юстина

От Свещеното Църковно Предание за светите мъченици Киприян и Юстина се знае, че са живяли при царуването на римския император Деций (249–251 г.). Тяхната памет църквата чества на 2/15 октомври. Предполага се, че родното място на Киприян е град Антиохия, който се намира в северната част на Сирия (днес на територията на южна Турция). Той бил от семейство на нечестиви родители, които още от седемгодишна възраст го дали да се обучава на всяка сатанинска лукавост при жреците на езическия бог Аполон. Киприян усвоил жреческото служение и се запознал с философските системи на времето си, а когато пораснал, заминал за Египет. Там се усъвършенствал в дяволската хитрост и бесовските мечтания, като преминал през всички прочути магьоснически школи. Учудвал хората с познанията си в тайните науки. До такава степен овладял природните стихии и енергии, че можел да уврежда благоразтворението на въздуха, да произвежда ветрове, да изпраща гръмотевици и ненавременни дъждове. Умеел да вълнува морската вода и правел всякакви пакости на растенията, животните и хората. Пътешествал из различни страни и вършел всевъзможни „чудеса“, разбира се, с помощта на княза на този свят — сатаната. Накрая се прибрал в Антиохия и продължил да върши своите „чудеса“. Бил много уважаван и почитан от езичниците. Съблазнил мнозина от тях и ги направил ревностни последователи на дявола. Изцяло бил обладан от орелоподобния, но милостивият Господ не допуснал да погине тази душа.

По това време в Антиохия живяла една хубава девица на име Юстина. Тя била дъщеря на езическия жрец Едесий, а майка й се казвала Клеодония. Веднъж влязла случайно в антиохийската църква и чула слово за Христа от дякон Паралий. Словото я впечатлило така силно, че вече нищо не било в състояние да я отлъчи от Господа. Започнала редовно да посещава християнската църква и не след дълго приела кръщение. Успяла да убеди и родителите си в истинската вяра. Баща й бил посветен в презвитерски сан и домът му станал благочестиво християнско жилище.

Веднъж, когато Юстина отивала да се черкува, по пътя я срещнал младеж на име Аглаид, който произхождал от богато езическо семейство и бил известен в града със суетното прекарване на времето си в греховни удоволствия. Пленен от красотата на Юстина, той я спрял и заприказвал. Предложил й да му стане жена. Но Юстина вече била посветила цялата си любов на Христа и му отказала. Всякак избягвала срещите с него, но Аглаид не се отказал от намерението си и започнал да я преследва, за да я направи робиня на своята похот. Понеже все не успявал се обърнал за помощ към известния в града магьосник Киприян, та с неговите козни да въздейства на сърцето й. Дал му и много пари. Магьосникът използвал всичкото си знание — призовал на помощ блудните бесове и ги отпратил при Юстина, за да възбудят нечиста любов в сърцето й. Но кръстното знамение и Христовото име закриляли девицата. Осъзнавайки безсилието си, Киприян призовал бесовския княз сатаната и го насочил към къщата на Юстина. Сатаната приел женски образ и започнал да разговаря с момичето на Божествени теми, като акцентирал върху християнския брак. Юстина усетила измамата й се прекръстила. В този момент неканеният гост изчезнал като дим от халюциногенна смес. Разгневен от неуспеха си, Киприян се заловил да си отмъсти. Въздигнал вихрушка из улиците на града, изпратил мор по хора и добитък. Изплашеният народ разбрал, че наказанието е от великия магьосник Киприян, понеже девицата не се поддала на желанието му да се омъжи за Аглаид. Всички отишли да я увещават да изпълни волята на магьосника. Тя ги успокоила, като ги уверила, че всичко ще свърши и Господ ще вразуми самозабравилия се Киприян. И действително, след като се помолила, бедствието престанало. Киприян най-сетне разбрал, че нищо не може да победи кръстното знамение и пречистото Христово име. Разкаял се дълбоко и тогава силният му ум и памет, които били насочвани в погрешна посока, му послужили за спасение. Отишъл при християнския епископ Антим и поискал да се кръсти. Епископът прославил Бога за обръщението на прочутия магьосник, но не бързал да го въведе в Христовата църква. Киприян изгорил магьосническите си книги, а епископ Антим го запознал с истините на християнската вяра, подготвил го за верния път, открит от Божия Син Иисус Христос, и го кръстил. След една година го поставил за йерей, а впоследствие за епископ. Девицата Юстина пък въвел в дяконски чин и я направил духовен ръководител на всички монахини в града и околностите.

Въодушевени от пламенната любов към Христа, Киприян и Юстина обърнали хиляди киприянови последователи в християнската вяра и ги кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух. Чрез тях християнството се разпространило и утвърдило в района. Това разгневило противниците и гонителите на християните. За делото на Киприян и Юстина бил информиран областният управител Евтолмий — един фанатизиран езичник. Разярен, той заповядал да ги хванат и хвърлят в тъмница и да ги мъчат. Но заради вярата си в Христа божиите угодници изтърпели всичко с радост. Накрая Евтолмий ги изпратил в Никомидия, където по това време се намирал император Клавдий. Той ги осъдил на смърт чрез посичане.

Телата на светите мъченици били занесени в Рим, където ги прибрала и погребала една свята жена на име Руфима, роднина на императора.