Карлос Кастанеда, учението на дон Хуан и вярата на светите мъченици Киприян и Юстина

Учението на дон Хуан в светлината на вярата на светите мъченици Киприян и Юстина

В никоя „свещена книга“ на която и да е религия или окултно учение духовните доктрини не са така ясно изложени, както в Библията. За най-разпространената книга в света се знае, че е писана по различно време и от различни хора, вдъхновявани от Светия Дух. Въпреки различията в характерите и мисленето им, стилът на всички библейски книги е един, защото и авторът е един — Сам Бог (2 Петр. 1:21 и 2 Тим. 3:16). Мнозина злонамерено са се опитвали да навредят на правилната християнска вяра, като си измисляли и писали книги подобни на библейските, обикновено с цел да омаловажат спасителното дело на нашия Господ Иисус Христос. Така например, по времето на апостолските приемници, през първите векове на християнството, иудеи и еретици написали над сто евангелия. Днешните мормони от щата Юта (САЩ), които нахлуха в родината ни след 10. XI. 1989 год., ни предлагат някакъв трети завет на Библията. Когато ги питат, откъде го имат, отговарят, че техният първопастор Йосиф Смит го е получил написан на златни скрижали от един ангел. А на въпроса къде се намират днес оригиналните скрижали, заявяват, че след като Йосиф Смит ги преписал, ангелът си ги взел обратно на небето. Но… човешките измислици са си човешки. И някой трябва да е интелектуално и духовно притъпен, за да се хване на подобни приказки.

Учението на дон Хуан, представено от писателя Карлос Кастанеда, също не излиза извън орбитата на фантазиите. На много от метафизичните въпроси на Кастанеда дон Хуан отговаря с „не зная“, „не мога да кажа“, „нямам представа“. И правилно, защото „Бога никой никога не е видял, Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Иоан 5:30). Къде Го обясни? Разбира се, че в Словото Божие — Библията. Крайно време е хората с духовни интереси да започнат да слушат какво им говори Господ Бог (Лука 9:35), а не себеподобните си, които с нищо не са повече от тях (Ис. 2:22). Св. Антоний Велики (II век) съветва: „Не оставяй Божията воля, за да изпълниш волята на човек“.5

В беседите си с Кастанеда дон Хуан на няколко пъти споменава, че древните магьосници постепенно са усъвършенствали учението, докато придобие днешния си вид. Като всички човешки „духовни“ учения и то търпи развитие. Божията истина е една, тя е вечна и неизменна и се открива на човечеството само веднъж. Докато измисленото от човек е несъвършено и често се оказва погрешно. Впоследствие грешките се поправят, за да се нагоди учението към хорските прищевки. Дон Хуан съобщава, че през 1723 година магьосниците от неговия клан направили съществена промяна в учението. Ясно е, че между изложеното за вярванията и обредите на индианците от Месоамерика до идването на испанците и разпространението на християнството в района и днешното учение има голяма разлика.

По време на една експедиция в Индия се срещнах и разговарях с представители на всякакви хиндуистки секти и течения. Направи ми впечатление, че тези хора се опитваха да подсолят блудкавините на вярванията си с Евангелски цитати. Служеха си с хитрост, като приписваха на несъществуващите си богове качества и свойства, които са притежание на Истинския. Само разменяха имената.

От книгите на Кастанеда научаваме, че много от нагуалите са изпълнявали длъжности в католически църкви. Така те се запознали по-отблизо с християнството и понеже „няма нищо ново под слънцето и всичко, което ще стане, вече е ставало“ (Екл. 1:9), приложили позната вече тактика. Тъй че в реформираното днешно учение има и много християнски нюанси.

От интервюто на журналистката Грациела Корвалан6 с Кастанеда се разбира, че той е добре запознат и с други окултни учения. Деветте си книги е писал не за ден и за два, а е имал достатъчно време да преосмисли нещата и да ги гарнира по вкуса на широката читателска публика. Но колкото и да се е старал, основите на учението все пак си остават от времето на човешките жертвоприношения. А и не бива да се забравя, че Кастанеда и други ученици на дон Хуан са се препитавали предимно с парите от печалбата на „бестселърите“.

При диспут с инославни и иноверци, християнските апологети задават и въпроса за Божествеността на апостолската приемственост на учението, т.е. търсят корените на съответното учение. Знаейки тази подробност, бившият католик дон Хуан представя цяла верига от магьосници, стигаща до дълбока древност. Не се знае, обаче, откъде е получил тази информация. Известно е само, че жреческите книги са били изгорени от испанците. Явно имената на нагуалите се предавали по памет. В Евангелието от Лука, глава трета, апостолът е изложил физическото родословие на Иисус чак до Адам, като за сведение е използвал старозаветните книги на Библията. И обратното, в Свещеното Предание на Църквата се съхраняват имената на хората от духовната, апостолска приемственост от наши дни до Христа. Още св. Ириней Лионски (II век) съобщава: „Ние можем да изброим епископите, поставени от апостолите в църквите и приемниците им до нас“7.

Трябва да има постоянна духовна приемственост от Първоизточника, защото иначе е все едно от прекъснат проводник да протече електричество. Така е и с Божията благодат.

Магьосническата приемственост на дон Хуан се прекъсва до „предизвикателя на смъртта“. А след това откъде води началото си? Може би от братоубиеца Каин, или пък от „самосъздалия“ се велик хималайски гуру Бабаджи? Не се знае. А и идеята за няколкохилядолетните „светци“ вече не е модна. И в други религии и учения, много преди Кастанеда да го стори, са залагали подобни сензации на въдиците си. Мюсюлманите от шиитското течение на исляма разказват за хилядогодишния Махди, живеещ някъде в Арабската пустиня. В много от хиндуистките писания се споменава за няколкохилядолетни аскети, обитаващи пещерите на Хималаите. В Библията Господ ясно е казал колко ще бъде продължителен човешкият живот — около седемдесет години (Пс. 89:10). Дори някои от простосмъртните да надвишат тази граница, те все пак рано или късно умират (Пс. 88:49). Със свободната си воля човек може да избира какво да върши — добро или зло, да спазва или не Божиите заповеди, но „той няма власт над духа си… и няма власт над смъртния си ден“ (Екл. 8:8), защото „Във властта на Господа Вседържителя е вратата на смъртта“ (Пс. 67:21). Християнският живот не се измерва в количество, а в качество. Количество търсят само езичниците и свинете.

През краткия си тридесет и три годишен живот Господ Иисус Христос извършил толкова работа, че ако всичко е било написано на книги, то едва ли и цял свят би ги побрал. (Иоан 21:25). Ако светите братя Кирил и Методий не бяха положили старание и усилие навреме да съставят буквите ни, сигурно още щяхме да бъдем непросветени и да тънем в мрак. Много от духовниците, избити по време на атеистичната комунистическа власт след 9. IX. 1944 година, са били в творческа възраст. Ако в името на дълголетието бяха проявили слабост и се бяха отказали от Христа, то едва ли щяха да бъдат прославени с подвига на мъченичеството. Така че кое струва повече — грам злато или килограм желязо?

По време на проповядването си Иисус е ходил открито по синагоги и улици, движел се е из народа и всичко е вършил явно (Мат. 26:55). Дон Хуан и Кастанеда са действали по точно обратния начин и малко хора са знаели кои са те и с какво се занимават. Мнозина симпатизанти на учението изказват мнение, че имената на Хората и местностите в книгите не са истински, а измислени. С каква цел е направено това се разбира от Христовите думи: „Човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши“, тъй като „всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, а към мрак, за да не бъдат видяни делата му“ (Иоан 3:19-20) и „няма скрито покрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“. (Лука 12:2).

По много странен начин — чрез знамение от духа — нагуалите избирали своите ученици. Но какъв е този неопределен дух? В мъглата над Сиера Мадре има много духове. Каква е неговата природа — Божия или сатанинска? Това може лесно да се изясни като се вземат предвид думите на дърводелеца Паблито, един от учениците на дон Хуан, в книгата „Вторият пръстен на силата“. Той разказва по какъв начин е бил посочен от духа за чирак.

„Съдбата ми отреди веднъж майсторът ми да се разболее. И аз трябваше да отида вместо него на пазара, за да направя нови будки за дрехи. Работих около два месеца. Докато бях там, срещнах дъщерята на собственика на една от будките. Влюбихме се един в друг. Направих тезгяха на баща й малко по-висок от останалите, за да се любим под него, докато сестра й обслужваше клиентите. Един ден дон Хенаро донесъл чувал с билки на търговеца, който беше срещу нашия тезгях и докато си говорели, той забелязал, че щандът с дрехите се клати. Вгледал се по-внимателно в него, но виждал само сестрата, която си дремела на стола. Човекът казал на Хенаро, че щандът се клати по този начин всеки ден, горе-долу по това време. На следващия ден Хенаро довел и дон Хуан да види и той клатещия се щанд и наистина той се заклатил. Дошли и на другия ден и той пак си се клатил. На дон Хенаро му станало много интересно, като гледал как се клати щандът и после видял как двама души се любят отдолу. Тогава седнал, за да изчака хората да свършат и да излязат. Искал да види кои са. След малко момичето излязло изпод щанда, но той пропуснал да види мен. Помислил си, че е много странно, че не ме е видял, след като бил твърдо решен да спре поглед върху мен. На другия ден дошли отново. Хенаро застанал откъм задната страна, а дон Хуан — отпред. Докато изпълзявах отдолу, се сблъсках с Хенаро. Помислих си, че може да не ме е забелязал, защото все още бях зад парчето плат, покриващо малкия отвор, който бях изрязал от едната страна. Започнах да джавкам, за да го накарам да си помисли, че зад завеската има кученце. Той заръмжа и залая дебело в отговор и аз наистина си помислих, че навън има голямо, разярено куче. Уплаших се и се спуснах от другата страна, но се натъкнах на дон Хуан“.8

След тази случка Паблито вече бил нарочен за чирак. А какъв е произходът на духа, който го е посочил, докато е нарушавал седмата Божия заповед, всеки сам може да се досети.

Веднъж избран, чиракът трябва да започне да се усъвършенства под ръководството на нагуала. Колкото и да се старае човек, без Божия помощ едва ли ще успее. Господ ни казва: „Без мен не можете да вършите нищо“ (Иоан 15:5). Нима дон Хуан може да се сравни с Христа, Който ни предупреждава: „Никого не наричайте свой учител, защото един е вашият Учител — Христос“ (Мат. 23:8), защото „След Мене ще дойдат много лъжеучители“ (Мат. 7:15), но „не бойте се. Аз съм с вас до свършека на света“ (Мат. 28:20). Едва ли дон Хуан — човекът, на чиято съвест тежи убийство и който избира учениците си по време на блудство, може да бъде учител.

В лъжливите религии, последователите на които се стремят да достигнат до Бога без Божията Иисус Христова помощ, обикновено си служат с помощни средства за ускоряване на обучението. Нямащите благодатна връзка с Вечния Първоизточник просто нямат друг избор, освен да търсят помощ от творенията вместо от Твореца. Но, за съжаление, по този начин те никога не достигат истинската Цел, а само до онази, за която казват, че е ненаситна, т.е. до ада.

В духовните учения, които произхождат от районите на Месоамерика и Югоизточна Азия, употребата на наркотици от привържениците им се счита за нещо обикновено и нормално. Напоследък сектантите у нас вместо да се завърнат в лоното на свято отеческата си вяра, за да намерят там това, което търсят, в отчаянието си, за жалост, и те прибягват до опиати. На всички са известни последиците, които наркотиците предизвикват в човешката психика. Употребата им е не само вредна, но и много често завършва със смърт. В ранните етапи на чиракуването си кастанедистите прибягват предимно до помощта на вече споменатите три халюциногенни растения. В книгата си „Една отделна реалност“ Кастанеда е описал състоянието, в което е изпаднал след пушенето на халюциногенната смес.

„Дон Хуан спокойно напълни лулата си със сместа за пушене, запали я и ми я подаде. Не изпитвах страх. Веднага ме обгърна една приятна сънливост. Когато изпуших цялото количество, дон Хуан прибра лулата си и ми помогна да стана… Направих една крачка, но краката ми се подгънаха. Не усетих никаква болка, когато коленете ми се удариха в земята. Дон Хуан ме хвана за ръка и ме изправи на крака… Сякаш бях побит в земята. Опитах се да пристъпя с десния си крак и едва не загубих равновесие. Дон Хуан хвана подмишницата на дясната ми ръка и лесно ме побутна напред, но краката ми не ме държаха и щях да падна по лице, ако дон Хуан не го беше предотвратил, хващайки ме за ръка. Накара ме да се облегна на него, като ме държеше за дясната подмишница. Не можех да усетя нищо, но бях сигурен, че главата ми е на неговото рамо. Виждах стаята в наклонена перспектива. В тази позиция той ме дотътри до верандата. Обиколихме я два пъти — нещо крайно болезнено. Накрая тежестта ми стана толкова голяма, че той ме пусна на земята… Имах неопределено усещане за слабост и отчаяние. Исках да стана. Казвах «горе» отново и отново, сякаш това е магическа дума, която ще ме накара да се движа. Нищо не стана. Получих пристъп на фрустрация9 и сякаш ме прихванаха дяволите. Исках да бия главата си в пода и да плача. Изживях мъчителни мигове, в които исках да се движа или да говоря, а не можех нито едното, нито другото. Бях истински неподвижен, парализиран.“10

В същата книга Кастанеда разказва за въздействието на пейота върху един от учениците на дон Хуан, Елихио:

„Беше девет часа в събота вечерта. Дон Хуан седеше пред Елихио в центъра на рамадата на къщата на Лусио. Той постави своята торбичка с пейотени пъпки между тях и пя, леко поклащайки тяло напред-назад… Взе една пейотена пъпка и я предложи на Елихио и му нареди да я дъвче много бавно… След като сдъвка и десетата си пъпка, Елихио се тръшна напред и тялото му се удари в земята. Той се търкулна наляво и конвулсивно се раздруса. Мята се, трепери и стена повече от час, докато лежеше на земята. Тялото на Елихио зае изправена поза. Той легна на дясната си страна с лице към мен и ръце между краката. Тялото му направи мощен скок и той се обърна по гръб с леко извити крака… Постепенно движенията му станаха буйни. Ръцете му осезаемо вибрираха и се движеха нагоре и надолу като бутала. В същото време дланите му се въртяха от китките, а пръстите му потрепваха. Накрая скочи и започна да пищи отчаяно, преди да се сгромоляса на земята.“11

След тези примери за въздействието на халюциногенните растения вероятно никой родител не би желал да види детето си в такова положение.

Чрез навлизането в такива ненормални състояния, които могат да се нарекат игра с огъня, кастанедистите целят придобиване на енергиен съюзник. Лично дон Хуан предупреждава, че влизането в контакт с тази сила е много опасно. Кастанеда разказва как дон Хуан и неговият учител Хулиан за първи път са влезли във връзка със съюзници. Хулиан бил накаран от съюзника да се самозапали. Той го сторил и като по чудо останал жив. Дон Хуан пък бил блъснат от силата в купчина горящи дърва. Явно е, че тези съюзници отварят вратите на ада. Човек изгубва контрол над себе си и попада под влиянието на тъмните сили, които по този начин се стремят да го унищожат. Евангелист Марк пише как веднъж някакъв мъж довел сина си, обладан от подобни сили при Иисус и Му казал, че „много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби“ (9:22).

Трите халюциногенни растения, дори и да оказваха някакво положително влияние върху човека, виреят в Мексико и от тях е „облагодетелствано“ само местното население. Пред хората от другите части на планетата, които биха пожелали да ги опитат, има две възможности: или да посетят Мексико, или тази страна да стане световен износител на халюциногенни растения. Така мексиканската икономика сигурно значително би се подобрила, но изглежда тези, от които зависи осъществяването на подобна възможност, не са помислили за нея… Един ревностен почитател на Кастанеда у нас твърдеше, че татулът (Datura Stramonium), който расте в Странджа и Сакар планина може да въздейства на човека по същия начин, както пейотът. Преди две години той замина за Странджа, за да си набере татул за дъвчене и оттогава повече не го видях.

Словото Божие строго забранява употребата на средства, които изваждат човека от обичайното му състояние на трезво съзнание. Библейските назореи (хора, посветили живота си на Бога) по всякакъв начин се пазели да не нарушат Господнята воля (Числа 6 и Деян. 22:8). От Евангелието на св. ап. Лука научаваме, че св. Иоан Кръстител е бил велик пред Господа, защото не е пиел вино и ракия (1:15-16). Св. ап Павел предупреждава, че винопийците не ще наследят Царството Божие (1Кор. 6:10). А колко по-вредни и умопомрачаващи от алкохола са наркотиците? На християните, които търсят спасение, не са необходими помощни средства, водещи доникъде. Те се спасяват най-вече с вяра в Бога. Евангелист Иоан пише: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Единородния си Син, та всеки който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен“ (3:16).

За повярвалите в Господа и утвърдилите се във вярата християни няма нищо невъзможно (Марк. 9:23). Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина премести се оттука там и тя ще се премести…“ (Мат. 17:20). Веднъж когато Иисус пътувал по море с учениците си, се разразила толкова голяма буря, че вълните започнали да прехвърлят кораба и да го пълнят с вода. По това време Христос бил заспал. Учениците Му изплашени, Го събудили, казвайки Му: „Учителю, нима не те е грижа, че загиваме?“, а Той, като станал, укротил вятъра и казал на морето: „Млъкни, престани!“. И вятърът утихнал, и настъпила голяма тишина (Марк. 4:37). Властта, която Творецът има над природните сили, е дал и на вярващите в Него: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата които Аз върша, и той ще ги върши; а и по-големи от тях ще върши“ (Иоан 14:22). И още: „Ето давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всякаква вражеска сила и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:19). Нищо не може да навреди на силния във вярата християнин — нито негативни места, нито предмети с отрицателна енергия. По-слабоверните просто потъват в морето, както начинаещият ученик Петър (Мат. 14:29-30). Ако някой изпадне в подобна ситуация, друг трябва да му помогне, така както Господ подал ръка на давещия се Петър. Ако маловерен си построи с много труд и желание къща на лошо място без да знае това и някой ясновидец или радиестезист12 дойде и му го каже, то нима човекът трябва да напусне или да разруши къщата си? Разбира се, че не. Православната църква препоръчва преди да бъде населен, новопостроеният дом да бъде осветен. Така вредните влияния на негативните енергии и демонските сили се неутрализират и новодомците могат да бъдат напълно спокойни за в бъдеще.

Не всичко от учението на дон Хуан е за отхвърляне, защото, излагайки го в книгите си, Кастанеда е направил една голяма смесица от религии, окултни учения, психология, философия, ненаучна фантастика и какво ли още не. Населението по блатистото поречие на Луда Камчия казва: „Всяка жаба е царица на гьола си и в него да си кряка“. Възможно е да има елементи от една наука или религия в друга, както има много допирни точки между философията, психологията и религията да речем. Но психологията си е психология, философията — философия, и там, където са пределите им, продължава християнството.

За духовното зрение, за което пише Кастанеда, се говори във всички религии. Неговото състояние е латентно в човека и различните вярвания предлагат всевъзможни изкуствени методи за активизирането му. Но ако не е духовно готов, индивидът получава повече вреда, отколкото полза при такова задействане. Всъщност виждането и гледането сами по себе си са нищо — с едното се възприемат нещата от духовния свят, а с другото от физическия. След чернобилската катастрофа на много хора от региона, попаднали под въздействието на радиацията, се отвори преждевременно третото око и те придобиха екстрасензорни способности. Едни започнаха да печелят и да трупат пари от незаслужената си дарба, други търсеха слава, а някои, като Кастанеда, се опитаха да докажат отдавна известни неща. В едната Богооткровена религия Всевиждащият Бог (Пс. 138:16) може да отвори духовното зрение на някого, но само ако реши, че е дорасъл и че му е необходимо. По време на старозаветната война между Сирия и Израил сирийският цар изпратил войска, за да хванат пророк Елисей. Като видял колко много войници са обградили града, слугата му се изплашил и го попитал какво ще правят, а Елисей му отговорил: „Не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях… Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, и ето цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея“ (4 Цар. 6:16-17). В първото си Послание към Коринтяните св. ап. Павел пише, че Бог надарява светиите още приживе с различни дарби (12:1-4). „Всеки си има своя дарба от Бога, един — тъй, друг — инак“ (7:7). Св. Иоан Лествичник също казва, че виждането е дар от Бога. Според преподобния отец Симеон Нови Богослов „Ако Господ на някой човек даде нещо не навреме, то от такъв дар няма да има полза, а вреда“ (Слово 15:2); и продължава: „Бог няма нужда от труда и потта на каещия се, но затова, като получи благодатта Божия без труд, да не я пренебрегне, както преди, за да не бъде осъден вечно да гори в неугасимия огън на ада“ (Слово 37:16). Демоните причиняват духовно помрачение на неподготвения, все още подвластен на греха човек, ако отвори духовното си зрение, а грехът му пречи да вижда право и безпогрешно и той започва да приема за истини призраци и фантазии. Една от съоснователките на теософското общество, Елена Блаватска, твърди, че всеки, който вижда в отвъдното над 50%, е ясновидец. Но всъщност някой може да вижда и 99% и пак да не е такъв, защото в него няма Божий Дух, защото само Бог е всевиждащ. Такива ясновидци приличат на екстрасенсите, които могат да лекуват по пет, десет или петнадесет болести — и никой от тях всичките. Единствено Творецът на тялото може да лекува всичко — и телесно, и духовно. Без съмнение виждащите и екстрасенсите са служители на дявола, тъй като само той дава лесни и неефективни дарби, без да иска от хората старание за очистване от греховете. Христос ни поставя задължително условие — да бъдем чисти по сърце, за да видим Бога (Мат. 5:8). Имало е много грешни хора, които по един или друг начин са отваряли духовното си зрение. Още пророк Моисей е казал за тях, че са гнусота пред Господа и измежду божия народ изобщо не е трябвало да има такива (Втор. 18:9-15). Повредените от греха ясновидци не виждат ясно, а като през мъгла. Забележително е, че едни и същи неща виждат по различен начин. Прогледналите от школата на дон Хуан твърдят, че обикновените хора излъчват жълтеникавобяла светлина с яйцевидна форма, чародеите излъчват светлина с цвят на кехлибар, а жените-чародейки — със зеленикав оттенък. Според окултиста Йога Рамачарака цветът на аурата не е постоянен, а променлив — мени се в зависимост от характера, мислите, чувствата и здравословното състояние на човека. Когато умът е обхванат от силна страст, чувство или вълнение, цялата аура поема цвета, който им съответства. На гневливия аурата е червена, на влюбения — розова, на страхливия — сива, завистливият притежава зелена аура, сребролюбецът — кафява, горделивият и злобният са съответно с оранжева и черна, а интелигентният и религиозният — с жълта и синя. Тези цветове влизат в безкрайни комбинации. Болест може да се установи не по дължината на излъчващите енергийни фибри, а по цвета на аурата.

Теософът Чарлз Ледбитер отрича всичко това като предлага теза, според която във всяко енергийно тяло има известни центрове на сили, които на санскритски език се наричат чакри. В превод думата означава колело или въртящ се кръг. Те са седем на брой, подредени са в гръбначния стълб и всяка от тях излъчва свой цвят. Първата чакра се намира на нивото на опашната кост и е с огненочервено сияние, втората е четири пръста по-нагоре и с оттенъци на червена боя, третата е на нивото на пъпа и е с жълт цвят, четвъртата — на сърцето, е със златист цвят, петата — на щитовидната жлеза, е със светлосив цвят, шестата е синя и е на медулооблонгата, а два пръста над темето е седмата чакра, която е бяла. Енергията на всяка чакра се върти вълнообразно-кръгово на нивото на местоположението й, а не в зоната около пъпа. Според това учение човешката аура наподобява дъгата.

Един новоизлюпен банкер веднъж ми каза, че еднакво трудно е да се поддържа съзнанието в бедност или богатство. За кастанедистите, както вече отбелязахме, център на съзнанието е асамблиращата точка, която се намира на повърхността на енергийния двойник, на разстояние около шестдесет сантиметра назад от върха на дясната лопатка. С промяната на местоположението й се променя и възприятието. Хилядогодишният „предизвикател на смъртта“ знаел как да я достигне и задържи в стотици положения. Той научил всеки нагуал от приемствената магьосническа линия на дон Хуан да я премества на определен брой позиции: Себастиян на десет, Сантистепан на седем, Лухиан на петдесет, Росендро на шест, Елиас на четири, Хулиан на шестнадесет и дон Хуан на две. Общо деветдесет и девет са позициите, които тази линия познавала. На осемте нагуала, предшествали Себастиян, не били известни характерните процедури с промените на точката.

Йога философията учи, че чакрите са центрове на съзнанието. Ядрото им е свързано с енергията Кундалини, която се намира в латентно състояние около опашната кост на енергийния двойник. Според Сахаджа Йога чакрите са шест на брой: Муладхара, Свадхищана, Манипура, Анахата, Вишудха и Аджна. Седмата, Сахасрара, е открита от разпространителката на учението Шри Матаджи Нирмала Деви. Според Шииам Сундар Госвами, в учението Лайа йога чакрите са тринадесет — освен изброените има още шест — Хрит, Талу, Манас, Инду, Нирвана и Гуру чакра. Според школата на Сант Мат пък са осемнадесет, като към изброените се прибавят безименен двулистен лотос, шестнадесетлистен лотос, Грикути, Парбрам, осемлистен лотос, Махха сунна и Суфанг и четири духовни сфери. Чакрите Манас, Инду и Нирвана се броят за една. И четирите сфери: Сатта лока, Алакх лока, Агаси лока и Анами. Ани Безант споменава в книгите си за още три чакри, които се намират надолу от нивото на опашната кост. Всички тези приказки приличат на анекдота за тримата глупаци — студенти по медицина. На изпита по анатомия първият твърдял, че човек има три бъбрека, вторият — че са четири, а третият бил убеден, че е само един.

Как точно изглеждат и какви в действителност са тези неща Господ Бог не е пожелал да открие на уповаващите се Нему, за да не се отвличат по незначителното в пътя към спасението. Хората се появяват на този свят, за да се усъвършенстват по съвета на Господа, Който говори: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ви Отец“ (Мат. 5:48). Чрез спазване на Божиите заповеди и очистване от греховете вниманието да се насочва към Твореца, а не към творенията. Да се съзерцава Вечния, а не временното. Защото, впрочем, на техники за взиране в преходното е обучавал учениците си по земите ни още Орфей, а в по-ново време и Петър Дънов. И от всичко това какво — като будистите от традицията тхеварада, които гладуват по един месец, без да знаят защо?

С учението си за тонала и нагуала дон Хуан още веднъж доказва, че не вижда и не схваща правилно същността на нещата. А и преводачите с приблизителните си преводи допълнително ги усложняват. При положение, че тоналът се отъждествява със съзнателното, то нагуалът, както е описан от Кастанеда, по своята същност и действие не може да се отъждестви с безсъзнателното, а по-скоро със свръхсъзнателното. Ако приемем публикуваният превод, трябва да приемем двете същности не само като несамостоятелни и като изявяващи се независимо, всяка в своята сфера на влияние, но и като взаимозависими, дори, ако може така да се каже, като преливащи една в друга. И те вече не са две, а три — свръхсъзнателно, съзнателно, безсъзнателно. А ако отхвърлим този превод, описанието на Кастанеда за тонала и нагуала е логически правилно построено и не си противоречи. Но си остава в областта на човешките науки. Като прониква в отвъдното и се опитва да го разбере и обясни с ограничения си човешки разум, дон Хуан допуска малка грешка, а понякога и най-малкото камъче може да обърне колата. В случая това е поставянето на Бога на „покривката на масата на тонала“. Има много хора, които твърдят, че са християни, без изобщо да знаят какво изповядват. Ако Кастанеда и дон Хуан бяха поне малко запознати с библейските теми, до които се доближават, щяха да си останат католици.

В идеалния свят няма нищо приблизително. Ако един болт от атомен реактор, направен от французите е дълъг три сантиметра, от американците — два, а от руснаците — четири, но въпреки това централата може да функционира нормално, то в духовния свят всичко е точно и тази точност ние наричаме догмат. Догмат например е, че Бог е един по същество и троичен по Лица, а също и че до Отца може да се достигне само чрез Сина посредством Светия Дух. Който твърди нещо друго, просто говори неверни неща, както не е вярно, че Иван има пет очи, шест уши и седем ръце. Всички, които познават Иван ще се изсмеят на това, защото знаят и са повече от сигурни, че той има по две очи, уши и ръце.

Ако сам Бог не се бе открил на човеците чрез Словото Си, записано от Неговите пророци и апостоли, щяхме само да се догаждаме за отвъдното и да се движим чрез напипване, като в тъмна стая, подобно на „светците“ от останалите религии.

Словото Божие учи, че Бог, безначален и безкраен Дух, съществува в три Лица — Ипостаси. Според ясното свидетелство на Св. Писание Бог е същество, единно по божествено естество проявено в три Лица, които притежават едно и също естество. Лицата се отличават помежду си само в това, че всяко от тях самосъзнава Себе Си като отделно Лице, което не е тъждествено на другите две. Същевременно те имат самосъзнанието, че им е присъщо едно единно, неделимо божествено естество. Догматът за Троичността на Бога може да се разбере по-лесно по пътя на аналогиите. Една ясно изразена аналогия се среща в пространното житие на св. Константин Кирил философ. Той разяснява св. Троица на сарацините, като сравнява триличния Бог със слънцето. Както в слънцето има три неща — кръг, светлина и топлина, така и Бог е троичен. Отец е подобен на слънчевия кръг, понеже кръгът няма начало и край. Както от него излизат светлина и топлина, така и от Отца се ражда Сина и произхожда Дух Свети.

В Стария Завет истината за Св. Троица е само загатната под една или друга форма, поради духовната незрялост на човечеството от онова време. След въплъщението на Второто Лице, тя добива пълен израз в Новия Завет. В книгите си старозаветните писатели означавали Божието име с тетраграма, която при четене на свещените текстове не се произнасяла, защото Бог Отец като безначален е неописуем и неизразим. Едва след като приел човешки образ, Името Му започнало да се произнася. С физическото Си раждане от Света Дева Мария Синът не се отделил духовно от Отца. В Евангелието на св. ап. Иоан Той го потвърждава: „Аз и Отец едно сме“ (10:30), и още: „… евреите искаха да Го убият, защото наричаше Бога Свой Отец, като правеше себе си равен Богу“ (Иоан 5:18). Синът е Този, Който твори видимия и невидимия свят (Иоан 1:15), но не Сам, а ведно с Отца: „Истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори сам от Себе си, ако не види Отец да твори, защото, което твори Той, това твори също и Синът“ (Иоан 5:19). Бог Отец има всички съвършенства и Синът, като равен с Него, също ги има: „Всичко що има Отец е Мое“ (Иоан 16:15) и „всичко що има Сина е и на Отца“ (Иоан 17:10). Синът, както и Отец, е вечен (Иоан 8:58), самобитен (Иоан 5:26), всеприсъстващ (Иоан 3:13), неизменен (Евр. 1:10-12), всезнаещ (Мат. 11:27), всемогъщ (Иоан 10:27-29).

По свойствата и действията си Св. Дух е неразделно съединен с Отца и Сина, защото „където е Духът Божий, там е Бог“ (1 Иоан 4:13). Той изхожда от Отца чрез Сина и е този, Който е направил Св. Писмо боговдъхновено, като е говорил чрез пророците и апостолите. Бидейки в човека, Той е неразделен с Отца и Сина. Св. ап. Павел разяснява: „… не знаете ли, че сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас“ (1Кор. 3:16). А Христос казва: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан 14:23). След Възнесението на Христа (Деян. 1:9-10) се изпълнило обещанието Му: „А кога дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца — Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене“ (Иоан 15:26). И на петдесетница Духът Го заменил, като слязъл и изпълнил светите апостоли (Деян. 2:4). Между вечното изхождане на Св. Дух като битие и временното Му изхождане към тварите има разлика — Св. Дух се изпраща в света от Отца чрез Сина. Отец изпраща Духа като вечно изхождащ от Него; Синът Го изпраща като Богочовек, възприемащ Го от Отца, придобил това право със своите кръстни заслуги. Бог е не само трансцендентен, но и иманентен — Той е едновременно вън от света и в света, вън от човека и вътре в него.

Сътворен по образ и подобие Божие (Бит. 1:27), човекът е и храм Божий: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Като имат предвид този стих и Христовите думи: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:28), светите отци учат, че човек по своята същност е двусъставен (дихотомия). Той има две природи — телесна и духовна. В посланието на св. ап. Павел до евреите на пръв поглед става дума за трисъставност (трихотомия), „Защото словото Божие… прониква до раздяла на душа и дух“ (4:12). Като се позовават на тези думи, някои считат, че човек едва ли не има безброй духовни тела, подобни на люспите на лука. Душата и духът не са две субстанции, а две страни от една духовна природа. Те могат да се уподобят: душата — на човек в младежка възраст, а духът — на човек в зряла възраст. Има разлика между душевен и духовен човек. Душевният е нееволюирал, с притъпено и неразвито духовно зрение, а духовният е озарен от Бога и притежава висше знание. В антропологичния смисъл на думата духът означава духовно-разумното начало в човека. Той е непрекъснато възникващ и развиващ се. Духът, това е същата душа, която се е разтроила след грехопадението на прародителите ни и която се е преобразила и обновила с помощта на Св. Дух. Изпълването със Св. Дух няма нищо общо с разтърсването на тялото от нагуала и изместването на тонала. Господ Иисус ясно казва: „… игото ми е благо, и бремето леко“ (Мат. 11:30). В Стария Завет четем за срещата на св. пророк Илия с Бога: „И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ, след вятъра — земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса — огън, но не в огъня е Господ; след огъня — лъх от тих вятър и там е Господ“ (3 Цар. 19:11-12). Душата, съединена с Бога, е спокойна и кротка. За Боговидеца Моисей се казва, че говорил с Бога лице в лице (Изх. 33:11), защото бил най-кротък между човеците (Числа 12:3). Именно с лице се изявява Бог, а не с глава на орел. Като образ и подобие Божие, ние хората имаме същото лице, каквото и Бог. Е, вярно е, че измежду духовно деградиралите люде, прекъснали общението си с Бога, се срещат всякакви демонски изчадия с извратени физиономии, които по-скоро напомнят различни видове от животинското царство. Но колкото и отдалечаването от Всевишния да е повредило лицето, все пак Божият образ си остава в него и всеки може да различи човешкото лице от орловото. И обратното — духовно усъвършенстващите се все повече и повече се разхубавяват. В Деянията на св. апостоли за св. арх. Стефан се казва: „И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел“ (6:17). В двата Завета има много места, които свидетелстват, че Вечният приема форма на човек с лице, а не на нещо, което прилича на орел, както е видяно и описано от древните магьосници. Разказвайки едно от виденията си пророк Исаия пише: „В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат“ (Ис. 6:1), като преди това Господ му казал: „Кога дохождате да се явите пред лицето Ми…“ (Ис. 1:12). В четвъртата книга Моисеева четем: „Да обърне Господ към тебе лицето Си…“ (Числа 6:26). Свидетелства намираме и в Псалмите: „Господ е праведен — обича правда; лицето Му гледа праведника“ (Пс. 10:7); „Пълна радост е пред Твоето лице“ (Пс. 15:11); „Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам с Твоя образ ще се насищам“ (Пс. 16:15). Слезлият от небето Син Божий потвърждава тези думи: „Гледайте да не презрете едного от тия малките (децата), защото казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18:10). Изхождайки от собствен опит, св. Иоан Богослов обещава на христовите последователи: „Победителите ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им“ (Откр. 22:4). А дали Божието лице е обгърнато, подобно на Орела, с огромна тъмнина и мрак? Отговор на въпроса има в един от Псалмите: „Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!“ (Пс. 4:7). И още един красноречив отговор, който се съдържа в Първото Послание на св. ап. Иоан: „Бог е светлина“ (1:15). Много от светите отци, удостоени да видят Господа, говорят същото. Св. Андрей юродив ради Христа, разказва на своя приятел Никифор: „Видях в рая моя Господ, както някога пророк Исаия Го е съзерцавал, седящ на висок престол обкръжен от серафими. Той бе облечен в червена одежда. Лицето Му бе пресветло и очите Му любвеобилно ме гледаха.“13

Православните светии изясняват, че след смъртта си човек не се насочва директно към човката на някакъв си Орел, за да бъде консумиран. Той преминава първо през т.нар. митарства, като душата, след излизането й от тялото, бива поемана от Ангела закрилник, даден на човека от Господа по време на кръщението (ако, разбира се, е кръстен). Преминаването на всяко митарство е свързано с опитите на демоните да го отбият, като му напомнят за неизповяданите и непростени грехове, извършени по време на земния му живот. Митарствата, през които Ангелът превежда смъртника, са двайсет на брой. Първото митарство се отнася до празнословието и сквернословието; второто до лъжата; третото до осъждането и клеветата; четвъртото до чревоугодничеството и пиянството; петото и шестото се отнасят до леността и кражбите; седмото до сребролюбието и скъперничеството; осмото митарство е свързано с лихварството; деветото с неправдата и самохвалството; десетото, единадесетото и дванадесетото — със завистта, гордостта и гнева; тринадесетото и четиринадесетото митарства — със злопомненето и разбойничеството; петнадесетото митарство се отнася до магьосничеството, баянията, отравянето и извикването на духове; шестнадесетото, седемнадесетото, и осемнадесетото митарства се отнасят до блудството, прелюбодеянието и содомския грях; деветнадесетото — до идолослужението и всякаква ерес, двадесетото митарство — до немилосърдието и жестокосърдечието. На всяко от тези митарства душата трябва да даде отчет за греховете си, на всеки от които съответства демон мъчител. Ако душата премине безпрепятствено през всички митарства, тя е освободена от връзките на собствените си грехове и полита към Царството Божие. Но ако се намери у нея неразвързан грях, тя чува страшния глас: „Да се вземе нечестивия да не види славата Господня“ (Ис. 26:10). Тогава Божият Ангел я оставя, за да я вземат орелоподобните демони, които я низвергват в мрачната и тъмна част, в мястото на преизподнята и адските тъмници.

С учението за съзнателното сънуване и преминаването през вратите на Вселената древните магьосници се доближават, но не съвсем точно (както и във всичко останало), до истинското Божествено откровение. И това е едно от нещата, които карат глупците да си мислят, че всички духовни пътища водят до Бога. Да, но Бог не е Рим. Напускането на тялото посредством съзнателното сънуване не е нещо ново, както го представя Кастанеда. То се осъществява и в много други езически религии. Нашите богомили също са учили, че сънуванията са Божии откровения. Но… за „съжаление“ вече никой не си спомня за болната им мистика. Съзнателното сънуване не е чиста работа. Кастанеда пише, че по време на някои сънувания чувствал тежест и не можел да се помръдне, бил напълно неподвижен и се будел с викове. Друг път бил тласкан към меланхолия, чувство за липса на смисъл и даже суисидна депресия (депресия, която тласка към самоубийство). Много често сънуващите се събуждали голи по улици и други места. (Представяте ли си — сутрин ставате, отивате в банята, за да вземете душ и във ваната виждате един гол богомил!). Благодарение на сънуванията си Кастанеда достигнал до моменти, в които подобно на другар от недалечното минало започвал трудно да различава сънищата от действителността. Светите отци предупреждават, че без Божия закрила и ръководство човек не трябва да напуска съзнателно тялото си, тъй като съществува опасността то да бъде обсебено от някой демонски дух и притежателят му да не може вече никога да се завърне в него. При такова нещастие отците препоръчват свети Василиевите молитви, но не всеки духовник се наема да извърши екзорцизъм (изгонване на духове). Кастанеда също пише за обратното незавръщане — при невнимание по време на сънуване неорганичните същества, които уж сами по себе си са нито добри, нито зли, могат да отнесат сънуващият в светове, в които да остане завинаги. Но нека наречем нещата с истинските им имена. В духовния свят няма неутрални същества, които да са нито добри, нито зли. Освен това злото не е само брънка в човешкия разум, както твърди Кастанеда. В отвъдното всичко е точно разграничено — то е или само добро, или само зло. Св. Писание ни открива, че в началото всички сътворени от Бога Ангели (от гр. вестители) били добри. Господ ги сътворил, за да изпълняват волята Му. Но част от тях се възгордели, отделили се от Него и започнали да не Му се покоряват. Св. ап. Иуда говори за ангели, които „не опазиха своето началничество, а напуснаха жилището си“ (Иуда 1:16). Смисълът на тези думи е, че падналите ангели отначало са били добри, а впоследствие са станали зли по собствена воля. С отделянето си от Бога те до такава степен извратили естеството си, че станали изцяло зли. Наричат се още и дяволи (от гр. лъжец, клеветник), защото се стараят по всевъзможни начини да подлъжат хората, за да попречат на спасението им. Господ Иисус Христос нарича дявола баща на лъжата и човекоубиец. Разобличавайки невярващите евреи, Той казва: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълните похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето си говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Иоан 8:44). Верните на Бога Ангели останали да изпълняват волята Му. Така например евангелистът св. ап. Лука съобщава, че архангел Гавраил бил изпратен от Бога при Света Дева Мария да й възвести, че ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35). Същите тези Ангели предпазват християните от вредите на дявола и им помагат по пътя на спасението (Евр. 6:7). Числото на добрите е неизброимо. Във видение пророк Даниил забелязал: „Бидоха поставени престоли, и седна Стария по дни… хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него“ (Дан. 7:9-10). Според Св. Писание падналите също са твърде много. Спасителят изгонвал от болните легиони бесове (Лука 8:30). И едните, и другите са безплътни безполови същества.

Сътвореният от Бога човек отначало бил съвършен и добър. Злото в човешката душа било привнесено отвън и това станало след като сатаната изкушил Адам и Ева и се появил грехът. Като последствие те се отделили от Бога и напуснали рая. Родили им се деца — Каин и Авел. Зачатъкът на злото се предал и на тях и веднъж, поради завист, Каин убил брат си Авел (Бит. 4:8). Това зло се предава и до днес на поколенията. То не е само брънка в човешкия ум, защото съществува навсякъде и никой не може да отрече това. За да се освободи от него, човек трябва да спазва Божиите заповеди — да не лъже, краде, убива и т. н., и по този начин да се завърне отново, ако иска, в напуснатия рай, т.е. при Бога.

Според древните магьосници неорганичните същества и цялата Вселена са женски и по тази причина те не преследват жени, а само мъже. Жените имат още едно голямо предимство пред мъжете и това е месечният цикъл, през чието време много лесно могат да навлязат в другата отделна реалност. Човекът Буда е учил точно обратното. На въпроса на първия му ученик, братовчед му Ананда, защо не посвещава жени, Буда отговорил, че по време на цикъла им те ще загубят всичко постигнато преди това и по тази причина само след година от учението му няма да остане нищо. В християнството нито едните имат някакво предимство, нито другите — там душите и на двата пола са равнопоставени за спасение. Духът е безполов. Садукеите, които не вярвали във възкресението, задали на Христа следния провокиращ въпрос: на кого при възкресението ще бъде жената, която се е омъжвала седем пъти и седмината й мъже са починали един след друг? Отговорът бил ясен: „… чедата на този свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии“ (Лука 20:28-35).

Целта на дон-Хуановото обучение бе в това — преди воинът да навлезе съзнателно в другия свят, да загуби човешката си форма, т.е. чувствата. Така той ще може да мине от лявата страна на Орела без да бъде погълнат. Преди това, през последния ден от живота си, трябва да принесе жертвен дар на Орела като направи преглед на жизнения си път в обратна посока — преглед, който наподобява християнското тайнство покаяние. Методът е открит и препоръчван от древните магьосници.

Понятието „чувства“ е много общо. И любовта, и омразата са чувства. Само че едното е положително, а другото — отрицателно; първото е желателно, а второто не е. Господ препоръчва на последователите си да не се поддават на отрицателни чувства като омраза, завист, злоба, гняв, алчност, ревност… Положителни чувства като любов, милосърдие, великодушие, щедрост, състрадателност, кротост и т. н. са необходими и душеспасителни. Нашият Спасител съвсем не е бил безчувствен. В Евангелието на св. ап. Иоан се разказва за смъртта на Лазар, брат на сестрите Марта и Мария. Когато чул за това „Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал“ (Иоан 11:35-36). В християнството любовта е първото и основно чувство и на него се крепят двете най-големи заповеди: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум… и ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-39).

С очистване от душепагубните и развиване на положителните чувства християните се доближават до Бога. Безчувствието е живот вън от света и вън от Бога.

Господ е заложил в съвестта ни заповедите Си и при нарушението им всеки малко или много е гузен, независимо дали е запознат с тях или не. Срещат се оскотели хора със заспала съвест, които не осъзнават напълно греховете си. Има и такива, за които лъжата, кражбата, прелюбодейството и дори убийството не са грях. Безгрешни хора няма. Събуждайки съвестта ни, св. ап. Яков казва: „Ние всички много грешим“ (Иак.3:2). Думите му се допълват и от св. ап. Иоан Богослов: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас“ (1 Иоан 1:8). Грехът не изключва дори светците, защото и те са хора като нас. Според книгата Еклисиаст „Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши“ (7:20). Но що е това грях? Св. Иоан Златоуст отговаря, че „Грехът не е нищо друго, освен действие против Божията воля“14.

С нарушението й човек се отделя от Бога. На много хора, които са извършили грях, психическото състояние е ужасно. Тълпят се пред психокабинетите, без да знаят какво да сторят и никой не може да им помогне. Освен Един. За освобождаването на психиката от обременителното зло са необходими покаяние и изповед. Те са вселенско общочовешко явление и съществуват в една или друга разновидност, предимно в непълна форма при всички народи. Св. Кирил Йерусалимски пояснява: „Грехът е ужасно зло, но не неизцеримо. Ужасно е за оня, който задържа в себе си греха, лесноизцерим е за оня, който го сваля от себе си чрез покаяние.“15 Непростен грях, освен неразкаяният, няма. Св. Марк подвижник пише: „Никой не е толкова благ и милосърден, колкото Господ; ала и Той не прощава греховете на оня, който не се кае“16. Много от физическите недостатъци и болести се дължат на грехове. Веднъж, когато Иисус поучавал в една синагога, донесли някакъв парализиран човек, лежащ в постеля. Поради навалицата обаче, не успели да го внесат при Него. Решили и го спуснали през покрива точно пред Христа. А Той, като видял вярата им, рекъл: „Човече, прощават ти се греховете“. Чувайки тези думи, намиращите се в синагогата книжници и фарисеи възнегодували и казали: „Кой е Тоя, Който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?“ Иисус им отговорил: „Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи? Но, да знаете, че Син Човечески има власт на земята да прощава грехове“, и казал на парализирания: „тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си. И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога“ (Лука 5:17-25). В резултат на затаен в подсъзнанието скрит грях, човешкият живот може да бъде прекратен преждевременно чрез неочаквана злополука или нещастие (Лука 13:3-5).

Древните магьосници препоръчват жертвения дар да се извърши през последния ден от живота. Но колко от нас знаят кога ще настъпи той? Много хора вечер си лягат и сутрин не се събуждат, сутрин излизат от домовете си и вечер не се завръщат. Светите отци всяка вечер преди лягане правели равносметка на изминалия ден и очиствали сърцето си от всичко негативно с покаяние. За тези, които искат да водят духовен живот, това не е никак трудно. Преди покаянието светиите отправяли следната молитва към св. Богородица: „Прибежище на грешниците! Помогни ми да видя всичките си грехове и да се покая както подобава“. Освен прегледът на събитията, протекли през изминалия ден, съществува и покаяние преди изповед за вземане на Св. Причастие. След разкаяние за сторените грехове човек трябва да се изповяда и не пред орел, а в Църквата пред свещеник. Властта да прощава грехове принадлежи на Господа Иисуса Христа. Тя Му е дадена от Отца, Който Му е предоставил „целия съд“ (Иоан 5:22). Той пък я е предал на апостолите Си: „Истината ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето“. (Мат. 18:18). След Възкресението Си потвърдил: „Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И когато рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго, на който простите греховете, тям ще се простят, на когото задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:21-23). За спасението на човечеството Божият Син се въплътил в човешко тяло, основал е Църквата Си и е уредил в нея тайнството покаяние и изповед, след което е предал властта на апостолите Си, а чрез тях и на техните приемници — епископите и свещениците. Последните освобождават човека от изповядваните грехове с невидимата сила на Светия Дух, предаден им даром по време на ръкоположението им в сан. Напразна е мисълта на някои, че могат да се примирят с Бога и да получат опрощение на греховете си, без да се изповядат пред свещеник. Св. Амвросий Медиолански пише: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог, Който ги прощава чрез ония, на които е дадена власт да прощават?“17 Всички църковни отци (не древни и настоящи магьосници) говорят, че за съгрешилите няма друго опрощение освен чистосърдечната и задълбочена изповед пред духовника. За да имат цялостен ефект и смисъл, покаянието и изповедта трябва да бъдат придружени с пост и да завършат с вземането на Причастие в установените за тази цел от Църквата дни.

Причастието е тайнство, установено от Единородния Син Божий Иисус Христос на тайната вечеря в нощта преди да бъде предаден (1Кор. 11:23). Тогава, седейки на масата с дванадесетте Си апостоли, „Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: Това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“ (Мат. 26:26-28). Чрез тайнството Евхаристия (Причастие) християните приемат във вид на хляб и вино истинското тяло и истинската кръв на Спасителя си. По време на светата Литургия свещеникът отправя специална молитва за преосъществяването (епиклеза) на светите дарове от обикновени в истински. Някои не вярват в епиклезата и въпреки всичко се причастяват. Св. ап. Павел ги предупреждава: „Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, то яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ (1Кор. 11:27-30). Преди вземане на Св. Причастие църковните отци казвали следната кратка молитва: „Вярвам Господи и изповядвам, че ти си наистина Христос, Синът на Живия Бог, Който дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. Вярвам още, че това е самото пречисто Твое тяло и това е самата драгоценна Твоя кръв“. След като човек се покае, изповяда и причасти, трябва да се постарае повече да не повтаря греховете си като помни думите на Господа: „Иди си и недей вече греши“ (Иоан 8:11). И писаното в Псалмите: „Нека се отклонява от зло и прави добро“ (Пс. 33:15).

Върховното постижение за кастанедистите е воинът да мине отляво на Орела. Отляво!?! Но защо отляво? Не отляво, а отдясно! В Библията и Творенията на светите отци се срещат безброй свидетелства, че спасяващият се не трябва да мине отляво, а отдясно. След предателството на Иуда, войниците хванали и завели Иисус при първосвещеника на разпит — иудейският синедрион отдавна търсел повод да Го умъртви. Първосвещеникът Го попитал дали Той е Христос, синът на Благословения. Тогава „Иисус му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата“ (Марк. 14:62). След прощалния разговор с апостолите „Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога“ (Марк. 16:19). В Посланието към евреите св. ап. Павел потвърждава: „А главно в туй, що говорим е, че имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата“ (8:1). Преди евреите да убият с камъни св. архидякон Стефан, той, изпълнен с Дух Светии, погледнал към небето и извикал: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога“ (Деян. 7:55–56). На всички стремящи се към спасение християни Иисус казва: „Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител“ (Иоан 12:26). В Откровението Господ допълва тези думи: „На оногова, който побеждава, ще дам да седне с мене на Моя престол“ (Откр. 3:21). За съдбата на още живите хора при Второто пришествие, евангелист Матей пише: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце и кози, и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите — от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете Царството приготвено вам от създание мира. Тогава ще каже и на ония, които са от лявата страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:31-33, 34). Знаейки за опасността от минаването вляво, великият подвижник св. Ефрем Сирин в предсмъртното си завещание със сълзи на очи молил Господа да не бъде поставен от лявата Му страна: „Ти, на когото са много мили каещите се, бъди благосклонен и към мене грешника!.. Не допускай животът ми да погине в тъмнината отляво!“18

За Орела дон Хуан твърдеше, че не знаел милост и поглъщал всичко живо, готово да угасне, т.е. предимно хора с дупки по енергийния си двойник (които са имали деца). Явно е, че става въпрос за някой друг, а не за Бога. Много от християнските светци и светици са били семейни и са имали деца, но това не е попречило на спасението им. Божият съд е праведен и съдбата на човека не се решава от това имал ли е деца или не. Решава се по чистата съвест, придобита, както вече се писа, с покаяние и изповед. Св. Мария Египетска и преподобна Евдокия били проститутки преди да станат християнки. Опомнили се, престанали да грешат и се покаяли. Господ им простил и впоследствие ги удостоил с венеца на святостта. Сам Милостивият ни утешава: „Който е за помилване, ще го помилвам, и който е за съжаление, ще го съжаля“ (Рим. 9:15). Милостив е Господ и трябва да бъдем винаги готови, за да заслужим милостта Му в очакване на Неговото второ идване и да казваме: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми“ (Пс. 50:1). Защото за нас, християните, най-висшето „изкуство на ловуването“ е: „Бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ“ (Мат. 24:42).

След всичко, разяснено с Божия помощ до тук, се вижда, че учението, преподавано от дон Хуан, няма нищо общо с Богооткровените Библейски истини. По своята същност и цел то не е спасително, а душепагубно. Разобличавайки го, някои хора изказаха мнението, че книгите не са писани от Кастанеда, а от цял институт учени по поръчка на масоните, тъй като не може един необразован индианец да си служи с термини от последната дума на науката. Ако наистина е така, то е радващо, защото се сбъдват думите на св. ап. Павел: „Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ (1Кор. 3:19).

Преди да сътвори невидимия свят Господ Бог създал за свой помощник един Ангел, превъзхождащ насетне всички Ангели и хора по интелект, разум, сила и способности. Именно поради тези си качества Ангелът се възгордял и поискал да измести Твореца си. Заедно с другите разбунтували се ангели престанал да изпълнява назначението си и се отделил от Бога. Чрез следовниците си лидерът на падналите ангели може не само да пропилее живота на глупавите хора с непрогресивни марксистко-ленински идеи, да създава фалшиви религии и духовни учения, но дори и да имитира лъжливи светове, наподобяващи Божествения. Посредством сънуването, при което съзнателно напускат тялото си, кастанедистите навлизат в един точно такъв илюзорен свят.

Сатанизмът, по своето естество, бива два вида: съзнателен и несъзнателен, като всеки един от тях се състои от по две разновидности — груба и фина. До идването на испанците в Месоамерика учението с човешките жертвоприношения спада към несъзнателния груб сатанизъм. Чак след реформите от 1723 година преминава в съзнателен фин сатанизъм. Като негови разпространители днес кастанедистите се явяват представители на черната ложа. Тази измама всеки не може да долови, така както всеки не може да борави с компютър, макар че не е трудно. Ако някой иска да запази душевната си чистота и хармония в дома си, не само че не трябва да чете книгите на Кастанеда, но дори не трябва да ги държи в личната си библиотека. Последното няма да бъде никак лесно за симпатизантите на учението. Всеки рибар знае, че колкото по-дълбоко рибата е нагълтала стръвта, толкова по-трудно след това се освобождава кукичката. По комунистическо време другарите безбожници бяха кръстили един връх в Пирин „Безбог“. След 10. XI. 1989 година по време на поход в планината, с приятел семинарист положихме доста усилия, докато убедим местния хижар да прекръсти върха на „С Бог“. За съжаление много от жителите на околността, кой по навик, кой травматизиран от отишлия си атеистичен режим, продължават да наричат върха със старото име. Така и човек, качил се веднъж в катафалката на дон Хуан, ще трябва да положи неимоверни усилия, за да слезе от нея, да се обърне и прехвърли в „свръхзвуковия самолет“ към вечната Цел — нашия Господ, Единородния Син Божий Иисус Христос.