Кестеновия човек

Глава 45

Дъждът се изсипва като из ведро. Полицейски служители в черни униформи претърсват гората в дълги вериги, осветявайки повърхността на земята с фенери, а над върховете на дърветата, хеликоптер обикаля напред-назад, насочвайки лъчите си към тях. Хес и колегите му работят вече от седем часа, а отдавна бе минало полунощ. Трима ръководители на операцията по издирване разделиха гората на пет зони, всяка от които се изследва от претърсващи екипи, използвайки фенерчета Maglight и служебни кучета.

Всички входове и изходи бяха затворени веднага след откриването на трупа на Ан Сайер-Ласен и те поставиха патрули на няколко изходни пътища. Спираха автомобилите и разпитваха хората, но Хес се страхува, че всичко ще бъде безсмислено. Те стигнаха дотам твърде късно и все още изостават. Дъждът започна малко след пристигането им в гората и каквито и доказателства да има — отпечатъци от стъпки, следи от гуми, каквото и други — са отмити, оставяйки на детективите усещането, че се сблъскват с някакъв фантом, зад който стоят боговете на времето. Той си спомня трупа на Ан Сайер-Ласен и малката фигура на рамото й и се чувства като зрител, който бяга, търсейки изход от театър, неспособен да гледа сцената, случваща се пред очите му. С мокри дрехи той се връща от северната част на гората по една от основните пътеки, маркирани на картата от ръководителите на издирвателната операция. По-млад офицер е излязъл от района си, за да пикае зад едно дърво и Хес го засича и му нарежда веднага де се върне към групата си. Офицерът бързо се връща и Хес съжалява за избухването си. Чувства, че не е във форма: тялото му не се подчинява, мислите му бягат. Твърде отдавна не е имал такъв случай, ако изобщо е имало подобен; и точно сега трябваше да гледа футбол по телевизор с плосък екран в жалкото си малко жилище в Хага или на път за някоя европейска столица на поредната си глупава мисия, а не да обикаля някаква гора в Копенхаген под проливен дъжд.

Хес се връща на мястото на убийството, където огромни прожектори осветяват живия плет сред дърветата, а облечени в бяло криминалисти, хвърлят дълги сенки. Преди няколко часа тялото на Ан Сайер-Ласен беше извадено от храстите и отнесено в Института по съдебна медицина, но Хес търсеше Тулин. Тя се задава от западния край на гората — мократа й коса е сплъстена — и, след като приключи да говори по мобилния си телефон, изтрива мръсотия от лицето си с ръка. След като среща въпросителния поглед на Хес, тя поклаща глава, като обяснява, че в западната част на гората нищо не е намерено.

— Но току-що говорих с Генц.

Когато Генц се появи в гората, след откриването на Ан Сайер-Ласен, Хес го дръпна настрана и го помоли да занесе кестеновия човек направо в лабораторията. Хес поглежда Тулин през дъжда и вече знае резултата от изследването, преди да е казала и дума.

Глава 46

Работният ден е в разгара си. От прозореца на оперативната заседателна зала на втория етаж на полицейското управление, Ниландер наблюдава тълпата репортери, снабдени с джаджи, камери и микрофони. Въпреки многобройните призиви на ръководството към служителите, и както той често с горчивина отбелязва, че системата им прилича на сито и днес не правеше изключение. Не бяха минали и дванадесет часа от откриването на трупа в гората, и вече бяха започнаха да валят запитвания от журналисти, дали това престъпление е свързано с убийството на Лора Киер в Хусум. Въпросът е ясен; вероятно някои "полицейски източници, които искат да останат анонимни", са се изказали в полза на тази версия. И не му стигаше обсадата на пресата, но и заместник-началникът на датското полицейско управление го повика; Вярно, той успя да се измъкне, като каза, че провежда среща и ще се обади малко по-късно. В крайна сметка в момента е важно разследването и Ниландер нетърпеливо поглежда към Тулин, която вече е започнал да докладва на разследващата група за напредъка по случая.

Повечето от участниците в нощната операция бяха спали само няколко часа, но предвид тежката ситуацията всички внимателно слушат Тулин.

Ниландер също изкара дълга нощ. Новината за убийството на Ан Сайер-Ласен го завари насред вечеря, организирана от Обществото на лидерите на предприятия и организации в ресторант на Бредгад. В събитието бяха взели участие различни важни клечки и това беше отличен повод за установяване на необходимите връзки, но след като получи съобщение за случилото се, той веднага напусна срещата точно в момента, когато бе сервиран десерта. В интерес на истината той нямаше нужда да ходи на местопрестъплението. За това имаше на разположение други служители. За него обаче бе въпрос на принцип, към който благочестиво се придържаше. В крайна сметка не ставаше въпрос само да служи като пример за подчинените си, но трябваше да поддържа безупречната си репутация на лидер. Да се оставиш на рутината означава да отвориш фланга, откъдето впоследствие могат да те нападнат и той отлично знаеше това. Бе видял много началниците и отговорни офицери, чиито кариери внезапно се сриваха, защото оценяваха всички и всичко от позицията на силата, поддавайки се на арогантността. Единственото изключение беше случаят с Лора Киер от Хусум — тогава срещата за финансиране на отдела за следващата година му попречи да пристигне на местопрестъплението. И вчера, когато Тулин го информира за намерените пръстови отпечатъци на Кристин Хартунг, той го сметна като наказание за това. И така, след като получи съобщение за инцидента, веднага тръгна от ресторанта без никакво раздразнение. В крайна сметка, както обикновено, най-нещастните костюмари със сервирането на десерта, започнаха да се хвалят с подвизите си. Ниландер знае, че превъзхожда много от тях и за да се задържи на позицията си, трябва да държи винаги главата си хладна и да реагира навреме, когато алармената лампа светва и този път тя бе светнала. Впоследствие, напускайки мястото на престъплението в гората, той бе превъртял различни версии в главата си, но все още не беше избрал стратегия за разследването. По простата причина, че цялата тази история му беше напълно непонятна. На сутринта той лично посети Генц до криминалистиката с надеждата, че е станала грешка по отношение на отпечатъците, но очакванията му не се оправдаха. Генц му обясни, че и в двата случая има достатъчно съвпадения, за да ги идентифицира като принадлежащи на Кристин Хартунг. И сега Ниландер знаеше само едно: ако не иска корабът му да потъне, трябва да избере правилния курс.

— И двете жертви са под четиридесет и са нападнати от убиеца в собствения си дом. Според заключението на съдебномедицинската експертиза, жените са били измъчвани и убити с пистолет, който е пробил окото и е засегнал мозъка. В първия случай е отрязана дясната ръка на жертвата, във втория — ръцете на двете ръце и, както изглежда, към момента на отрязването и двете жертви са били все още живи.

Събраните следователи разглеждат снимката на трупа, който Тулин бе раздала, а някои от новопристигналите, с гримаса, поглеждат встрани от тях. Ниландер вече се бе запознал с тези фотографии, но те не предизвикаха у него подобни емоции. В началото на полицейската си служба той се изненада, че подобни неща не го впечатляват, както много от колегите му, но сега той възприе този факт като свое предимство.

— Какво имаме за оръжието за убийството? — Ниландер нетърпеливо прекъсва доклада на Тулин.

— Все още нищо категорично. Неидентифицираното оръжие за убийство е оборудвано в края с метална топка с игли. Това не е боздуган, въпреки че е направено на същия принцип. Що се отнася до отрязването, то най-вероятно е направено с безжичен трион с диамантен или подобен диск. Според предварителния анализ и в двата случая е използван един и същ инструмент и…

— Какво ще кажете за текстовото съобщение, получено на мобилния телефон на Лора Киер? Издирен ли е подателят?

— Съобщението е изпратено от стар мобилен телефон Nokia с нерегистрирана SIM карта, което може да бъде закупено навсякъде. Телефонът беше прикрепен към ръката на Лора Киер, и не можем да кажем нищо за него, тъй като няма данни, освен това единствено съобщение, а серийният номер според Генц е заличен с поялник.

— Но куриерът, който е доставил пратката и който сте засекли по сигнала от мобилния телефон, вероятно има информация за подателя?

— Да, така е, но цялата работа е, че Лора Киер е посочена като подател.

— Какво?!

— В отдела за обслужване на клиенти казват, че някой се е обадил вчера на обяд. И е поръчал доставката на пратката от името на Лора Киер, като е казал, че куриерът ще я намери на стъпалата на входа на дом номер седем на Сьодервенгет в Хусум. Това е адресът на Лора Киер. Когато куриерът пристигна на мястото, колетът, готов за изпращане, е лежал на стълбите, заедно с парите за таксата на пратката. Куриерът я отнесъл до магазина „7-Eleven“ на партера на търговския център. Той не може да каже нищо повече и само куриерът, продавачът на магазина и Сайер-Ласен са оставили отпечатъци на колета.

— Кой се е обадил на куриерската служба?

— Служителя на отдела казва, че не си спомня дали мъж или жена са се обадили.

— А какво ще кажете за Сьодервенгет? Някой видял ли е кой е оставил колета?

Тулин поклаща глава.

— Отначало подозирахме съквартиранта на Лора Киер Ханс Хенрик Ходж, но той има алиби. В съдебномедицинската експертиза е записано, че убийството на Ан Сайер-Ласен е станало около осемнадесет часа, а според адвокатката му Ходж е бил на паркинга пред адвокатската кантора по това време и е обсъждал с нея въпроса за подаване на жалба, че домът му още е запечатан от нас.

— Оказва се, че нямаме заподозрян. Без свидетели, без име на тоя който се е обадил, нищо!

— Все още нищо. И освен това, не намираме връзка между жертвите. Те са живеели на различни места, имат различен кръг от контакти и освен кестеновите човечета и пръстовите отпечатъци, с които работим, няма друго което да ги свързва…

— Какви са тези отпечатъци?

Началникът на отдела Убийства поглежда за кратко към Янсен, който зададе въпроса, седнал, както обикновено до верния си другар Мартин Рикс. Ниландер отправя изненадан поглед към Тулин — в края на краищата той я беше предупредил предварително, да информира всички за отпечатъците.

— И в двата случая, върху тялото на жертвата или до него са оставени фигури на кестенов човек с пръстови отпечатъци, които според съдебномедицинската експертиза вероятно принадлежат на Кристина Хартунг.

Ниландер говореше със сух, лишен от емоции глас и за известно време настъпва тишина. Но постепенно смисълът на казаното достига до Тим Янсен и неговите колеги и всички присъстващи започват да хвърлят изненадани погледи. Налага се Ниландер да обясни:

— Слушайте внимателно! Криминалистите провеждат допълнителни изследвания и няма да правя прибързани заключения, докато не разполагам с по-точни данни. Сега почти нищо не ни е известно. Напълно възможно е съответните отпечатъци да нямат нищо общо с тези убийства, така че ако някой от вас каже и дума за тях извън тези стени, аз лично ще се погрижа кракът му никога повече да не стъпи на територията на отдела. Ясно ли обясних?

Ниландер старателно бе обмислил ситуацията. Две неразрешени убийства бяха много лошо нещо. Освен това, е възможно и двете да са извършени от един и същи престъпник, въпреки че му беше много трудно го да повярва. И докато има дори и най-малкото съмнение относно идентичността на отпечатъците, случаят не бива да се обърква още повече. Разкриването на престъплението над Кристин Хартунг бе един от блестящите подвизи на Ниландер. Но в един момент си бе помислил, че това може да му струва кариерата, но след това, когато задържаха Линус Бекер, в разследването настъпи пробив. Вярно, те никога не намериха тялото на момичето, но по очевидни причини това не може да се очаква от тях. Престъпникът не успя да посочи мястото, където е погребал останките, обаче бе написал искрена изповед и срещу него имаше достатъчно доказателства, за да бъде осъден…

— Ще трябва да възобновите разследването по случая с Кристин Хартунг.

Ниландер и всички останали поглеждат детектива от Европол. Досега той седеше по-тих от водата, и по-нисък от тревата. Носеше същите дрехи, като по време на вечерната операция, с немита сплъстена коса, и въпреки че изглеждаше, сякаш е лежал на горска поляна цяла седмица, Хес беше бодър и съсредоточен.

— Един пръстов отпечатък — да, може да е съвпадение, но когато става въпрос за два, това е съвсем различен въпрос. И ако отпечатъците наистина принадлежат на Кристин Хартунг, тогава заключенията от разследването по нейния случай не са верни.

— За какво по дяволите говориш?! Обръщайки се към Хес, Тим Янсен го гледаше, сякаш току-що е помолен да му даде месечната си заплата.

— Янсен, аз ще ти обясня. Ниландер смята, че разговорът клони в неправилна посока, но Хес го изпреварва:

— Не знам повече от вас. Тялото на Кристин Хартунг обаче не е намерено и резултатите от тогавашната съдебномедицинска експертиза по всяка вероятност не дават основание да се заключи, че тя е починала. И сега се появиха тези отпечатъци и казвам само, че в тази връзка възникват въпроси.

— Не, не говориш за това, Хес. Казваш, че вероятно не сме си свършили добре работата.

— Нищо лично няма в това. Две жени обаче умряха. И ако искаме да предотвратим подобно нещо да се случи отново, е необходимо…

— Лично аз не приемам това обвинение. Както и триста други колеги, участвали в разследването, вероятно няма да го приемат. Но е смешно, че току-що завърнал се вкъщи агент се опитва да ни замеси в мръсотия и това е, защото е изгонен от Хага с гръм.

Чувайки забележката на Янсен, някои колеги се усмихват, но Ниландер гледа Хес без усмивка. Той бе уловил казаното и всичко, което последва, бе минало през ушите му.

— Какво искаш да кажеш, с това, че трябва да предотвратим да се случи отново?

Глава 47

Консултантката по връзки с обществеността на управлението е готова да му помогне да начертае план за действие, но Ниландер я отрязва и казва, че ще се справи сам. В нормална ситуация, нямаше да се поколебае да разговаря с нея по-дълго — защото го привличаше отдавна, още от постъпването си на работа, когато започна да посещава неговия отдел и да му предоставя ценни съвети. Но не и сега. Слизайки по стълбите, той щеше да изчисти главата си, преди да говори с репортерите, а спомените от трите години срещи на кафе и необвързващ секс във факултета на медийната индустрия в Университета на улица „Нял“ едва ли биха му помогнали в това. Особено след разговор с Хес и Тулин, който току-що се проведе в кабинета му и сериозно го разтревожи.

Преди Ниландер да излезе в двора пред портала, той е информиран, че министър Роза Хартунг е намерила празнина в календара си и е на път към управлението. Той дава строги указания, тя и съпругът да бъдат вкарани през задния вход и да не бъдат разпитвани, освен лично от него.

След среща с персонала, по предложение на Хес, Ниландер се срещна с него и Тулин в кабинета му. Хес беше поставил снимките на местопрестъплението на Лора Киер и Ан Сайер-Ласен на бюрото на Ниландер.

— При първата жертва е отрязана едната ръка. А при втората жертва и двете ръце. И ако не го бяхме уплашили, твърде възможно е, убиеца да осакати допълнително тялото на Ан Сайер-Ласен. И може би, той иска да намерим телата точно в този вид, в който са…

— Не разбирам съвсем точно, — каза Ниландер. — Обяснете бързо, нямам време.

Тогава Тулин, която Хес преди това беше посветил в мислите си, му показа уголемени фотографии на кестеновия човек, когото Ниландер вече беше виждал достатъчно.

Кестеновия човек се състои от глава и тяло. Главата има очи, които са направени с шило или друг остър инструмент, а тялото има четири клечки, които се предполага, че са ръцете и краката му. Но единият кестенов човек няма ръце и крака.

Ниландер мълчаливо се взираше в кестеновите човечета и прерязаните им ръце. За секунда се почувства като че ли се намира в детска градина и не знаеше дали да се смее или да плаче.

— Не говорите за това, което си мисля, нали?

Мисълта, разбира се, беше подвеждаща и само луд можеше да си я помисли, но въпреки това Ниландер изведнъж разбра какво има предвид Хес, когато каза на срещата за необходимостта да се предотврати нещо още по-лошо. Нито един от двамата не отговори, но схващането, че убиецът може да си прави свой кестенов човек от плът и кръв, беше трудно да се пренебрегне.

Хес отново настоя за необходимостта от възобновяване на делото Хартунг. Той продължаваше да говори, позовавайки се на разследването — „трябва да го направите“ и „трябва да обмислите възможността, която…“ — докато Ниландер му даде да разбере две неща. Едното — Хес вече беше член на отдела на същото основание като останалите следователи и доколкото Ниландер знаеше, никой не се застъпва да го върне в Хага. Точно обратното. Второ, отварянето на случая Хартунг беше немислимо. Независимо какво означават пръстовите отпечатъци, случаят с Хартунг беше приключен. Те имаха признание, бяха убедени и никаква сила на Божията земя нямаше да възобнови това дело. По същата причина Ниландер беше решил, да проведе лично срещата с родителите на Хартунг и сам да ги информира за новия пръстов отпечатък. Разкритието не трябва да се драматизира, освен това наскоро чрез връзки в контраразузнаването се бе информирал, че министърът има лични проблеми, тъй като неизвестно лице или лица я заплашват. И се е стигнало дотам, че са счупили предното стъкло на нейната служебна кола и са напълнили радиатора с кръвта на някакво животно.

Естествено, че Ниландер не се докосна до темата за заплахите пред Хес и го помоли да напусне, за да разговаря насаме с Тулин. Той директно я попита дали Хес е готов да участва в по-нататъшното разследване и го направи не без причина. Той бе прегледал старото му лично досие, от което разбра по каква трагична причина е напуснал отдела преди време. И въпреки че, разбира се, е натрупал дяволски ценен опит, работейки в Европол, сегашните му проблеми с местните власти показват, че най-добрите му години в професионален план са останали в миналото.

Тулин обаче отговори утвърдително на въпроса му, въпреки че Хес не й допадаше и не го криеше. След което Ниландер обяви, че двамата с него могат да продължат да работят съвместно, но само при условие че ако създава неприятности, тя веднага ще го информира за това. Е, разбира се, Ниландер не забрави да добави, че преместването й към NT-3 ще трябва да изчакате, докато всичко утихне. В същото време видя, че Тулин го разбра отлично — лоялното й отношение към него ще е гаранция за получаване на препоръките в бъдеще, каквато бе и целта му.

Ниландер излиза пред журналистите, и изглежда така, сякаш очаква от прозорците да изпадне някакъв предмет. Вместо пресконференция той самият предложи да се проведе неформална среща, тъй като е много по-лесно да се завърти тук в двора на управлението и веднага след това да се скрие в убежището си. Но когато насочените към него камери проблеснаха, Ниландер усети как лицето му придобива израз, подходящ за подобни случаи, и си помисли, че може би общественото внимание към неговия човек не е достатъчно. Това, което той прави най-добре. Разбира се, от една страна, той рискува собствения си задник, но има шанс да получи нещо в замяна. В следващите дни всички те ще се стремят да разговарят с него и в такава ситуация е възможно да му се отворят възможности, които винаги е търсил. И в случай че нещо се обърка, е много удобно да има Марк Хес под ръка.

Глава 48

Плачът на двете момичета, идващи от втория етаж, изпълва цялата огромна, наскоро реновирана къща до най-уединените кътчета. Включително и в кухнята, където Ерик Сайер-Ласен е седнал на красива маса за хранене, изработена от китайско дърво, в същия костюм като предния ден, когато ръката на Лора Киер беше намерена в кабинета му в неговия колет. Тулин, седнала до него, предположи, че оттогава стопанинът не е лягал. Очите му са червени и подути, ризата му е замърсена, измачкана, по пода са разпръснати детските играчки, а на печката зад него са струпани немитите съдове. Тулин се опитва да го погледне в очите, но усилията й са напразни.

— Моля, погледнете отново тези снимки. Сигурни ли сте, че съпругата ви не е познавала тази жена?

Ерик Сайер-Ласен поглежда снимката на Лора Киер от къща номер 7 на Сьодервенгет, но очите му не реагират.

— А за тази жена, какво можете да кажете? Това е министърът на социалното осигуряване Роза Хартунг. Може би жена ви се е срещала с една от тях, или може би вие сте се познавали с едната или другата, или и с двете… — Тулин бута снимка на Роза Хартунг към него, но Сайер-Ласен поклаща глава безразлично. Хес чувства, че колежката му изпитва затруднения и едва сдържа раздразнението си. И отново, за втори път тази седмица, тя седи лице в лице с вдовец, който буквално не може да отговори на нито един от въпросите й.

— Сайер-Ласен, имаме нужда от вашата помощ. Опитайте да си спомните. Може би е имала врагове, може би е бил някой…

— Не знам нищо друго. Тя нямаше врагове. Занимаваше се само с къщата и децата.

Тулин поема дълбоко въздух и продължава да задава въпроси, но Хес има чувството, че Ерик Сайер-Ласен наистина не лъже. Марк се опита да не обръща внимание на плача на децата и вече съжалява, че тази сутрин в разговор с Ниландер пропусна страхотен шанс да каже, че е въпрос на време за него и отказва да участва в разследването. Но още преди това, събуждайки се в апартамента си в парка Один, разбра, че няма възможност да се измъкне. Той спеше само по три часа през нощта. И през цялото време в главата му се въртяха епизоди с кестеновият човек. Още преди да стане от леглото, бе посетен от оня шемет домоуправителя на сградата, за да го упрекне, че е оставил инструментите за боядисване и стълбата в средата на салона. Трябваше да му отговори, че няма време да се занимава с подобни глупости. На път за офиса се обади в централата в Хага и поиска извинение за това, че не се е свързал с Фрейман предния ден, както му беше наредено. Секретарката говори с него студено, и не беше трудно да се отгатне защо, но Хес не се задълбочи в темата и обясни причините за случилото се, и побърза да си проправи път през сутрешната суматоха на Централната гара, за да има време да види снимката на трупа на Ан Сайер-Ласен преди срещата. Предварително реши, че няма да се разстройва, ако разрезите са не само на китките, но и на други места. Ако по тялото имаше други разрези от инструмента, с който убиеца е отрязал китките й, тогава вероятно щеше да забрави лудата идея, с която се събуди тази сутрин. Изображенията обаче не даваха основание да се предполага, че той се е опитал да отдели други части от тялото на Ана Сайер-Ласен. В интерес на истината Хес дори се обади на медицинското лице извършило аутопсията и той му бе казал, че и в двата случая ампутациите са извършени с един и същ инструмент, което потвърждаваше най-мрачните предчувствия на Марк. Той, разбира се, не можеше да е сигурен, че предположението му за нови жертви ще се сбъдне, но предчувствието му за това се засили. Най-вече, искаше да спре времето и да започне разследване на случая на Кристин Хартунг, за да се разбере какви други следи трябва да търсят. Ниландер обаче не подкрепи тази инициатива и го изпрати с Тулин да разпитат Сайер-Ласен, в резултат на което не постигнаха нищо.

Два часа претърсваха къщата, наподобяваща дворец и прилежащия парцел. Първо установиха, че камерите за наблюдение, насочени към горската зона на север от къщата, са изключени. Всеки лесно можеше да премине през живия плет и да не бъде видян да влиза в къщата, от момента, когато Ан Сайер-Ласен, прибирайки се, е изключила алармата. Съседите не са видели нищо и можеше да се вярва на показанията им, защото къщите-дворци на тази улица са разположени на толкова уважително разстояние един от друг, че брокерите с чиста съвест, без изобщо да преувеличават, биха могли да нарекат този район абсолютно безопасен за живот.

Докато Генц и неговите криминалисти изследват градината, както и хола, и залата, за възможни следи, Тулин и Хес се качиха горе, за да проверят стаите, чекмеджетата, шкафовете и неща, които могат да хвърлят светлина върху подробности за личния живот на Ан Сайер-Ласен. Горе имаше девет стаи, включително спа център и вграден гардероб. Хес далеч не бе експерт по материални богатства, но един телевизор "Bang & Olufsen" по негова оценка можеше да струва поне няколко апартамента в Один парк. Нито завесите, нито щорите на впечатляващите прозорци бяха доказателство за това, че собствениците имат добър вкус, но в същото време накараха Хес да мисли, че престъпникът е имал чудесна възможност да наблюдава вечерните бдения на домакинята, криейки се в тъмната градина, където дъждът отново се задаваше.

Мебелите и предметите в другите стаи на втория етаж бяха внимателно инспектирани. Обувките на висок ток в гардеробната на Ан Сайер-Ласен бяха подредени изрядно и в същия такъв ред висяха на еднакви дървени закачалки рокли и прясно изгладени панталони, а чорапите и спалното бельо бяха спретнато подредени в чекмеджета. Банята с шкаф с два умивалника и монтирана до стената вана, облицована с италиански плочки и отделен спа център със сауна, напълно отговарящи на апартаментите в петзвезден хотел. Стените в детската стая с две легла са боядисани в стила на Ханс Шерфиг[21] с диви животни в джунглата, а на тавана има звездно небе с планети и космически кораби, изгубени във Вселената.

Но където и да търсеха нещо, обясняващо защо такъв непознат човек внезапно е нахлул в къщата на Ан Сайер-Ласен и след това я е преследвал в горски парк и накрая й отрязва двете ръце, нямаха късмет.

След като приключиха неуспешното търсене, полицията започна да разпитва Ерик Сайер-Ласен, който разказа, че са се запознали с Ан в гимназията в Ордруп, след което са учили заедно в бизнес училището в Копенхаген, чийто край е белязан от сватба, а след това са тръгнали на пътешествие по света и в резултат на това се установяват първо в Нова Зеландия, а след това в Сингапур. Ерик успешно е инвестирал в биотехнологични предприятия, докато Ан е мечтаела само за деца. И те вече имат две момичета. Когато е дошло време по-голямото да тръгне на училище, са се върнали в Дания, където първо са наели къща в една от новите сгради с апартаменти на остров Брайги, а след това са се преместили в собствената си вила в Клампенборг, близо до района, където Ерик е живял в детството си. Хес си представи следната картина: Ерик гарантира материалното благополучие на семейството, докато Ан, въпреки че е получила диплома по интериорен дизайн преди няколко години, се е грижила за къщата и децата и организиране на приятелски събирания, предимно за познати на съпруга й. Освен това въз основа на прочетения на оперативката доклад, направен от полицейския служител, изпратена до Хелсингер, където живее майката на Ан Сайер-Ласен, Хес стигна до заключението, че Ан е израснала в много тежки условия, загубила баща си в ранна възраст и единствената й мечта е да създаде семейство. Ридаейки, майка й разказва, че не е виждала дъщеря си и внучките си толкова често, колкото би искала, и обвини за това зет си, който според нея, не я харесва. Не че Ан или той самият са го казвали, но все пак ги е виждала в къщата им само в отсъствието на Ерик. Както и, разбира се, в редките случаи, когато самите те са я посещавали. Майката е имала впечатление, че Ерик доминира в семейството, обаче Ан винаги е защитавала съпруга си и е нямала намерение да се разделя с него. И в крайна сметка майката разбра, че ще е по-добре да си мълчи, за да не загуби възможността да се среща с дъщеря си. Което, след събитията от снощи, никога няма да се повтори.

На електрическия таймер на една от двете големи микровълнови печки „Esmeg“ в кухнята, номерата отново се промениха и Хес се принуди да се концентрира върху въпросите и отговорите на Тулин към собственика на къщата, за да не чува виковете на децата на втория етаж.

— Но жена ви е приготвила чанта с багаж. Тя е напускала дома ви и е казала на бавачката, че сама ще вземе децата. И така, къде е отивала?

— Нали ви казах. Ан отиваше при майка си и те щяха да пренощуват там.

— Нещо не се връзва. Тя е взела в чантата си паспортите — и дрехи за повече от седмица. И така, къде е отивала? Защо изведнъж е решила да бяга?

— Тя никъде не е бягала.

— А аз мисля, че е бягала. Но трябва да има причини за това. Нека направим така: или ми кажете защо тя е решила да се раздели с вас, или ще помоля съда за разрешение да прегледа цялата информация от вашия мобилен телефон и кореспонденцията в социалните мрежи и ще разбера сама какво я е подтикнало да направи това.

Ерик Сайер-Ласен изглеждаше така, сякаш е поставен в ъгъла.

— Съпругата ми и аз се разбирахме. Вярно, че имахме проблем… по-скоро с мен.

— Какъв е проблема?

— Имах афери. Нищо сериозно. Но… може би тя е разбрала нещо.

— Казвате афери? С кого?

— Да, с всякакви…

— С кого? И как ставаше това? С мъже, с жени?

— С жени. Непознати. Случайни срещи или познанства в сайтове. Но нищо сериозно не се е случвало.

— Защо го правехте тогава?

Като размисли малко, Ерик Сайер-Ласен отговори:

— Не знам. Понякога просто се случва така, че животът не отговаря на вашите очаквания.

— Какво имате предвид?

Сайер Ласен се взира мълчаливо в тавана. Хес без колебание щеше да се съгласи с последното му изречение, но той просто не може да се отърве от въпроса на какво би могъл да се надява този тип, като се изключи секс с непознати жени, силна семейна връзка с вярна съпруга и златна клетка с цената на малко повече от тридесет и пет милиона крони.

— Кога и как може жена ви да е разбрала за това? — с раздразнение в гласа си продължи разпита си Тулин.

— Но вие попитахте за…

— Сайер-Ласен, проверихме цялата кореспонденция на жена ви по мобилния телефон, по имейл и в социалните мрежи. Ако тя наистина е знаела за аферите ви, тогава, според логиката на нещата, със сигурност би казала за предателството — или на вас, или на майка си, или на приятелка. Но не открихме нищо подобно в нейната кореспонденция.

— И какво…

— Следователно не е решила да избяга заради това. И отново задавам въпроса: по каква причина жена ви е решила да се раздели с вас? Защо е опаковала нещата си в чантата и…

— Да, не знам! Зададохте въпрос и аз посочих единствената възможна причина, която знам, по дяволите!

Гневното избухване на Сайер-Ласен от въпросите на Тулин, се стори на Хес прекалено емоционална реакция. От друга страна, е възможно пичът просто да не е в състояние да се сдържи. Денят беше дълъг и Хес чувства, че няма смисъл да продължава разпита.

— Благодаря, нека приключим до тук. Ако си спомните нещо друго, свържете се с нас незабавно. Разбрахте ли?

Сайер-Ласен кима с благодарност и Хес, въпреки че е обърна с гръб към Тулин, за да си вземе якето, чувства, че е готова да го изпрати в ада. За щастие в този момент в разговора се намесва друг глас.

— Can I take the girls out to buy ice cream?[22]

Бавачката бе слязла от втория етаж с момичетата, облечени за разходка. Хес и Тулин вече я бяха разпитали. Вчера тя е видяла Ан сутринта, по обяд е била в храма на независимата филипинска църква, а след вечеря Ан й се е обадила да й каже, че ще вземе дъщерите си. Стана им ясно, че бавачката изпитва голямо уважение не само към семейството Сайер-Ласен, но и към полицията, поради което Хес реши, че явно има проблеми с разрешението за пребиваване. Тя носи по-малкото момиче с едната си ръка, а с другата държи по-голямото. И двете деца са със зачервени очи, и следи от сълзи и Ерик Сайер-Ласен, стана и се приближи към тях:

— Yes. Good idea, Judith. Thank you[23].

Ерик Сайер-Ласен милва една от дъщерите по главата и се усмихва на другата, с някаква неестествена усмивка и всичките четирима се отправят към изхода.

— Аз решавам кога да прекратя разпита. — Тулин се приближава до Хес, така че да не може да избяга от погледа на кафявите й очи.

— Във всеки случай ние бяхме заедно с него вчера, когато жена му беше нападната, така че вероятно е невинен.

— Трябва да намерим връзка между двете жертви. Едната сменя ключалката, другата се е канила да бяга.

— А аз не търся връзка. Търся престъпник.

Хес е на път да влезе в хола, за да говори с криминалистите, но Тулин блокира пътя му:

— Нека се разберем. Имате ли проблем с всичко това? С факта, че работим заедно и трябва да координираме действията си?

— Не, нямам такъв проблем. Но нека да си разделим отговорностите, иначе ще дърпаме въжето докрай, като двама задници.

— Да не ви прекъсвам? — Естествено бяла, плъзгащата се врата се отдръпна, и Генц се появява във фоайето в бял „костюм“ и със своя постоянен специален куфар в ръка. — Довършваме. Не искам предварително да разочаровам никого, но за момента не сме намерили много, с което да помогнем в разследването, както в случая с Лора Киер. Главно са следите от кръв във фугите на пода във фоайето. Но тези следи не са пресни и не съответстват на кръвната група на Ан Сайер-Ласен; като цяло, мисля, че те са без значение.

Зад Генц, частици луминол във фугите на пода, блестят със зеленикава светлина под лъча на фосфоресцираща лампа[24], а един от криминалистите ги заснема с камера.

— Откъде са дошли следите от кръв на пода във фоайето? — Тулин отправя въпроса си към Сайер-Ласен, който се бе върнал от кухнята и разсеяно вдигаше разхвърлените детски играчки.

— Ако са на стълбите на втория етаж, тогава това вероятно е кръвта на София, по-голямата. Тя падна преди няколко месеца и си счупи носа и ключицата.

— Звучи като истина. Да, между другото, Хес, трябва да ви поздравя от името на организаторите на коледната вечеря с благодарности за прасето.

Генц се връща при облечените си в бяло „астронавти“ и затваря плъзгащата врата зад него. Хес го пронизва мисъл и се обръща с търсещ поглед към стопанина на къщата, но Ная го изпреварва:

— В коя болница е хоспитализирана София?

— В Централната. Само няколко дни.

— В кое отделение? — Сега Хес задава въпроса.

Фактът, че и двамата детективи изведнъж се заинтересуваха от тази тема, явно обърква Сайер-Ласен и той спира в средата на фоайето с триколка в ръце.

— В детския, според мен. Но всъщност Ан вършеше това. Посещаваше я там. И защо…

Никой не му отговаря. Тулин тръгва към изхода и Хес осъзнава, че този път няма да му бъде разрешено да шофира.

Глава 49

Всеки посетител в детското отделение на Централната клинична болница на ул. „Blegdamsvej“ неволно спира до стената на коридора, очарован от многобройните големи и малки детски рисунки, окачени на него. И Хес не прави изключение. Колко любов към живота и колко страдание има в този вик на детската душа… Хес не може да се откъсне от рисунките, но Тулин веднага отива до рецепцията.

Когато Ерик Сайер-Ласен заяви, че дъщеря му е хоспитализирана в детското отделение на Централната болница, и двамата детективи си припомниха, какво пишеше на дъската за отметки в кухнята на Лора Киер. На връщане към града, Хес той се обади на детското отделение и дежурната сестра потвърди, че синът на Лора Киер, и съответно голямата дъщеря Ан Сайер-Ласен са се лекували в болницата им. Сестрата обаче не можа да отговори на въпроса дали са били там едновременно. Така полицаите пристигнаха тук, защото това беше единствената нишка, за която можеха да се хванат; освен това Централната болница бе на път към администрацията. Досега денят не беше донесъл значителни резултати за разследването, а обаждането от Ниландер, който съобщи, че Роза Хартунг и съпругът й не могат да дадат никаква допълнителна информация, свързана с Ан Сайер-Ласен, не подобри настроението им.

След разговор с дежурната сестра, Тулин, без да отговори на въпросителния поглед на Хес, отива до масата, където има термос с кафе за посетители.

— Сега ще потърсят главния лекар; в журнала е отбелязано, че се е занимавал и с двете деца.

— Значи ще можем да говорим с него в момента?

— Не знам. Но ако имате други неща за вършене, можете да вървите. Не ви задържам.

Хес не отговаря и се оглежда нетърпеливо. Навсякъде — и в коридора, и в общата стая — има много деца с всякакви неразположения. Деца с издрани лица, превързани ръце и гипсирани крака. Деца с опадали коси, в инвалидни колички, със стойки за системи. В средата на коридора има стая за игри с огромни стъклени стени и балони и есенни клонки, прикрепени към сините врати. Чувайки гласовете на децата да пеят, Хес се приближава към отворената врата. Две по-големи деца рисуват в единия ъгъл, докато по-малка група седи в полукръг върху цветни пластмасови табуретки. В центъра на полукръга учителката държи на коленете си таблет, върху който се вижда нарисувана красива ябълка.

— Ябълков човек, ябълков човек, влез, влез. Донеси ми ябълки днес, благодаря.

Учителката кимва насърчително към децата и когато те силно и шумно изпяват последната дума на есенната песен, поставя в страни таблета и намира друга снимка с кестен.

— Сега отново!

— Кестенов човек, кестенов човек, влез, влез. Донеси ми кестени днес…

Тези думи карат Хес да изтръпне. Той се отдръпва от вратата и забелязва, че Тулин се взира в него.

— Вие, родителите на Оскар ли сте? Записан ли е на рентген? — задава въпрос сестрата, която се приближава до тях. Точно в този момент Ная отпива от кафето, и то попада в кривото й гърло и тя се закашля.

— Не, не сме — отговаря Хес. — Ние сме от полицията. Чакаме главния лекар.

— Главният лекар, за съжаление, все още е зает. Той е на визитация.

— Ще трябва да я прекрати. Кажете му, че бързаме.

Глава 50

Главният лекар на отделението Хюсеин Маджид ги моли да седнат на една маса в стаята на лекарите, пълна с чаши, мазни таблети, подсладителни таблетки и вестници с петна от кафе. В близост до масата има столове, на гърбовете на които са окачени връхни дрехи. Лекарят е малко над четиридесет, със същия ръст като Хес, облечен с разкопчан бял халат, черни правоъгълни очила и стетоскоп на врата. Златната халка на пръста му показва, че е женен, но Хес се усъмни в това, гледайки го как поклаща ръката на Тулин — с усмивка, настоятелно гледайки в очите й, докато той беше почетен само с прибързано ръкостискане — и реши за себе си, че лекарят е привлечен от Тулин. Да, той беше много изненадан, защото самият той не гледаше на нея от тази й страна. Досега, само го дразнеше като цяло, но сега Хес трябваше да признае с неохота, че докторът гледа стройната й фигура и съблазнителен задник не без основание, когато тя се обръща за стол. И дори си представи как Хюсеин Маджид е гледал Лора Киер и Ан Сайер-Ласен по същия начин, когато са посещавали болните си деца в отделението.

— За съжаление в момента правя визитация, но ако няма да отнеме много време, разбира се, съм готов да ви помогна.

— Много сте мил, — казва Тулин.

Маджид слага два медицински картона и мобилен телефон на масата и й предлага кафе, за което тя му благодари не без кокетство. На Хес му се струва, че Тулин напълно е забравила защо са дошли тук, но потиска нарастващото си недоволство и се приближава стола си към масата.

— Както вече казахме, имаме няколко въпроса за Магнус Киер и София Сайер-Ласен и бихме искали да ни разкажете подробно всичко, което знаете за тях.

Хвърляйки кратък поглед към Хес, Хюсеин Маджид започва да говори с глас, изпълнен с естествено достойнство и дружелюбност, което, вероятно, до голяма степен се дължи на присъствието на Тулин.

— Разбира се. Двете деца наистина бяха приети в нашата болница, но по различни причини. Може ли обаче преди всичко да попитам какво е предизвикало вашите въпроси?

— Не.

— Добре. Ясно. Маджид се усмихва разбиращо на Тулин, която свива рамене, сякаш се извинява за поведението на Хес. Но той продължава:

— Какво беше лечението?

Лекарят поставя ръка върху медицинските картони на децата, като въобще не възнамерява да ги гледа.

— Магнус Киер дойде при нас във връзка с хронично заболяване, чиито симптоми се появиха преди около година. Детският отдел с екипа от лекари, прикрепен към него, играе ролята на своеобразен разпределителен център, откъдето след диагнозата децата се изпращат в съответните специализирани отделения. Така Магнус, който беше диагностициран с аутизъм, беше прегледан и лекуван от лекари от неврологичното отделение. Но София Сайер-Ласен беше хоспитализирана в нашия отдел във връзка с обикновена фрактура след инцидент, който се случи в дома им преди два-три месеца. Тя беше изписана доста бързо, тъй като фрактурата не беше сложна; след което обаче, премина курс на рехабилитация в отделението по физиотерапия.

— Тоест и двете деца първо са били във вашия отдел. — Хес продължава в същия тон. — Знаете ли дали децата са се познавали? Или може би техните родители?

— Не, по очевидни причини не знам това, но мога да кажа, че предвид диагнозите им, те трудно биха могли да влязат в близък контакт.

— Кой посещаваше децата?

— Доколкото си спомням, предимно майките, но ако искате да сте абсолютно сигурни, препоръчвам да ги попитате.

— Но аз питам вас!

— Разбирам, но току-що ви отговорих.

Маджид се усмихва дружелюбно. Той се представя пред Хес като необичайно интелигентен мъж и полицаят се чуди дали лекарят знае, че няма как да попитат майките.

— Но сте общували с тях, когато са идвали да посетят децата, нали? — Този въпрос бе зададен вече от Тулин директно, без никакви трикове, и главният лекар с голяма радост се обръща в нейна посока.

— Всъщност аз контактувам с много родители. Това е важна част от нашата работа — да се уверим, че майките или бащите ни се доверяват. Доверието и уважението един към друг е решаващ фактор в процеса на лечение, защото те са от полза за всички. И на първо място — за нашите малки пациенти.

Докторът се усмихва на Тулин и й намигва глупаво, сякаш ще правят заедно обиколка на Малдивите като двама влюбени. Тя от своя страна също му отговаря с усмивка.

— Значи няма да е лъжа, ако предположа, че наистина отлично сте познавали и двете?

— Какво означава „отлично“? — Маджид сякаш се смути, но усмивката не напуска лицето му. Хес не очакваше такива думи от Тулин. Тя обаче не спира дотук:

— Срещали ли сте се с тях насаме? Може би сте били влюбен в тях? Или просто сте спали с тях?

Маджид все още се усмихва, но след малка пауза отговаря:

— Извинете, бихте ли повторили?

— Да, чухте всичко перфектно. Отговорете на въпроса.

— Защо ме питате това? За какво става въпрос?

— Засега ние задаваме въпросите и е много важно да отговорите с истината.

— Ще отговоря на минутата. В отделението имаме десет процента повече деца, отколкото е според стандартите. И затова мога да отделя много малко време на всяко дете по време на визитация. И предпочитам да използвам работното си време не за майки или бащи или полиция, а за децата.

— Но току-що казахте колко е важно за вас да общувате тясно с майките.

— Не, не съм го казвал и като цяло не харесвам вашите намеци.

— Не намеквам нищо. Вие направихте намек, когато ми намигнахте и говорехте за доверие в отношенията и за това ви попитах без никакво пристрастие дали сте спали с тях.

Маджид вече се усмихва доста несигурно и поклаща глава.

— Какво е вашето мнение за тези жени като майки?

— Те бяха загрижени за съдбата на децата си, както всички останали родители, чиито деца попадат в нашия отдел. Но ако продължите да ми задавате подобни въпроси, тогава, извинявам се, но съм затрупан с работа.

Хюсеин Маджид е на път да стане, но Хес, явно се наслаждава на размяната на любезности в последната част на диалога, и побутва сутрешния вестник, с петна от кафе:

— Няма да ходите никъде. Вероятно вече знаете причината за появата ни тук. И за сега, вие сте единственият човек, който познава и двете жертви на престъпленията, които разследваме.

Главният лекар разглежда снимките, направени в гората, и заглавията за възможна връзка между двата инцидента. Изглежда, че е шокиран от видяното.

— Но нямам какво повече да кажа. Помня майката на Магнус Киер по-добре, защото той остана с нас по-дълго. В неврологията му бяха поставени различни диагнози и майката беше доста притеснена, тъй като лечението не помогна. Да… и, изведнъж спря да идва тук с момчето, и не знам нищо друго.

— Тя е спряла да идва, защото сте й хвърлили око?

— Нищо подобно, не съм хвърлял око на никого! Тя се обади и каза, че в отдела за социални грижи се е получила жалба за отношението към сина й и иска първо да се справи с този проблем. Мислех, че ще се появи по-късно, но това не се случи.

— Но Лора Киер е посветила цялото си време в грижи за сина си, така че сигурно е имала наистина основателна причина, да не желае да ви вижда.

— Проблема не е в това, че не е искала да ме вижда, аз нямам нищо общо. Вече ви казах, че е заради тази жалба.

— Коя жалба? — Гласът на Хес прозвуча настоятелно, но в този момент млада медицинска сестра надникна в стаята и погледна главния лекар:

— Извинете, че се намесвам… Спешно трябва да отговорите за девета стая. Те чакат пациента в операционната.

— Веднага идвам. Ние свършихме.

— Попитах за каква жалба става въпрос.

Хюсеин Маджид става и събира нещата си от масата.

— Аз не знам нищо. Чух от майката само това, че някой пише до социалните и сякаш я обвинява, че не се грижи добре за момчето.

— Какво имате предвид? В какво точно е била обвинена?

— Нямам идея. Съдейки по гласа й, тя беше смаяна. И тогава инспекторът от отдела се обади и ни помоли да дадем мнение за момчето и ние го дадохме. Тоест, обяснихме какво лечение се провежда и как се опитваме да му помогнем. Благодаря ви за посещението и довиждане.

— Сигурен ли сте, че не сте се опитали по някакъв начин да я утешите? Тулин отново се опитва, става от стола си и блокира пътя му.

— Да, абсолютно съм сигурен в това! Може ли да тръгвам вече? Благодаря!

Хес също става.

— Лора Киер каза ли кой е автор на жалбата?

— Не; доколкото си спомням, ставаше дума за анонимни писма.

Главният лекар Хюсеин Маджид минава покрай Тулин с документи в ръце, изчезва зад ъгъла на коридора и Хес отново чува гласовете на пеещите деца.

Глава 51

Хенинг Льоб, служител в социалния отдел за деца и юноши на Столичния съвет, току-що обядваше в почти празна трапезария в сутерена на кметството на Копенхаген, когато мобилният му телефон звънна. Първата половина на деня беше истинско изпитание за него. Сутринта изведнъж започна да вали дъжд и, тъй като тръгна за работа с колело, се измокри от главата до петите. Шефът на Хенинг обаче го помоли да участва като експерт в спешно насрочена среща със семейството на афганистанци и техния адвокат, които оспориха решението на общината да отнеме детето от семейството.

Хенинг Льоб добре познаваше проблема — да, всъщност самият той препоръча да се вземе такова решение — но въпреки това трябваше да изслуша отново целия този диалог в продължение на час и половина. Когато става въпрос за принудително отнемане на деца от семействата на емигранти се изисква участието на преводач. Така срещата отне два пъти повече време, отколкото обикновено. И като цяло беше загуба на време, тъй като въпросът беше решен предварително. В крайна сметка бащата в семейството многократно е извършвал насилие срещу тринадесетгодишната си дъщеря поради факта че се е влюбила в датски тийнейджър. Обаче в демократичното общество, също така е гарантирано правото на изслушване по такива теми. И докато аргументите, като топка за пинг-понг, летяха от едната страна на масата до другата и обратно, Хенинг, треперещ от студ в мокрите си дрехи, се запознаваше с живота, случващ се извън прозорците на кметството.

През този час и половина дрехите му не успяха да изсъхнат напълно и на места се залепваха по тялото му, но хронометърът внезапно започна да отброява времето в слепоочията му и той трябваше да се заеме с рутинните си задачи, за да навакса работата, която беше изпуснала сутринта. На Хенинг му оставаше да проведе само един разговор с отдел Кадри, преди да бъде назначен в много по-структурирания и проспериращ отдел за техническо развитие и опазване на околната среда. Този разговор бе насрочен за следобед. Ако успее да завърши планираната работа за деня, ще има време да се подготви. Ако всичко върви добре, той скоро ще напусне потъващия кораб, преди още да е паднал под силния товар от случаи на насилие, кръвосмешение и трикове на психични пациенти, свързани с представители на така наречената пета социална група[25]. Всъщност ще е много по-приятно да се занимава с въпроси за реконструкция на градското пространство и озеленяване на паркове. И в същото време ще може да вижда червенокосата стажантка от Академията по архитектура от работното си място по всяко време, облечена с къса пола и винаги усмихната, която несъмнено заслужава да се сдобие с истински мъж. Може би не самият Хенинг; но той няма да се лиши от възможността да я наблюдава и да рисува във въображението си всякакви картини, генерирани от тези наблюдения.

След секунди вече съжаляваше, че отговори на обаждането, чувствайки, че не може да се отърве от досадния детектив от отдела за убийства. Той имаше по-лош маниер на говорене, отколкото си представяше. Тонът му беше безапелационен и предимно в повелително наклонение. Накратко, той обясни, че се нуждае от информацията веднага, а не малко по-късно, и категорично не в късния следобед. И Хенинг трябваше да отложи всичките си текущи дела и бързо да се върне към компютъра в кабинета си.

— Трябва да знам какво имате по случая за момче на име Магнус Киер.

Полицаят съобщава регистрационния номер на Магнус и Хенинг отваря делото му на компютъра — и в същото време, в случай че се съмнява в нещо, казва, че има хиляди неща за вършене и не е в състояние да запомни всички наизуст.

— Имам нужда от информация само по този случай.

Хенинг разглежда материала, като подхвърля на следователя празни приказки. Оказва се, че самия той се е занимавал със случая и може да го обясни лесно и бързо.

— Да, точно така, ние се занимавахме с този случай. В електронната ни поща се получи жалба или по-скоро анонимно съобщение, обвиняващо майката на Магнус Киер, че не се грижи добре за него. Но направихме проверка и не намерихме доказателства за тези твърдения. И нищо друго…

— Имам нужда от пълна информация за случая. Точно сега.

Хенинг потиска въздишката си. Разговорът може да се проточи и той, бързо преглеждайки обобщената част от делото, дава на полицая възможно най-кратката версия:

— Жалбата е получена по електронната поща преди около три месеца в службата за обработка на съобщения от информатори. Тази процедура е установена със заповед на Министерството на социалните грижи във всички местни служби на страната. Според него гражданите могат анонимно да съобщават в общинските служби, за случаи в които деца са отглеждани при неподходящи условия. Така че, подателят на това съобщение не е посочен. Накратко, той призова момчето да бъде отделено от семейството и дома си възможно най-скоро с мотива, че майката, цитирам, е „нарцистична курва“, край на цитата. В допълнение той изтъква, че единственото, което прави, е безразборно да си разтваря краката пред различни мъже и си затваря очите за здравословните проблеми на момчето, въпреки че, отново цитирам „тя би трябвало да помисли по-рано“, е края на цитата. Според жалбоподателя, доказателства за необходимостта от отнемане на момчето от майката могат да бъдат намерени в дома им.

— И какво открихте в дома им?

— Не намерихме нищо. В пълно съответствие с установените правила се заехме с проверка на твърденията за неблагоприятното положение на момчето в семейството. Разговаряхме и с него — той, между другото, е интроверт — и с шокираните родители, тоест с майка му и неговия пастрок. Нищо уличаващо обаче не беше намерено. За съжаление, това често се случва при този вид тормоз.

— Бих искал да видя жалбата. Бихте ли ми изпратили копие?

Хенинг сякаш чакаше такъв въпрос.

— Не мога. Трябва да ми покажете решение от съдията по този въпрос. И ако няма нищо друго…

— Наистина ли, името на изпращача не е посочено?

— Да, думата „анонимен“ означава точно това. Вече казах…

— Защо споменахте "тормоз"?

— Не сме открили нищо такова. И това най-вероятно беше от онези злонамерени клевети, за които някои хора използват процедурата за подаване на анонимни заявления. Говорете с митническите и данъчните служители. Политиците се бориха за това, и всичко което постигнаха, е да позволят на хората да се клеветят един друг на воля и в повечето случаи лицето, за което се съобщава няма никаква вина. И никой дори не се замисля колко време губят нашите служители да се ровят в глупостите, които тези анонимни хора ни пишат и изпращат. Да, и както казах, ако няма друго…

— Има още нещо. Тъй като ви хванах на работното ви място, бих искал да знам дали сте получили заявления за още две деца.

И — о, боже! — копелето от отдел Убийства дава на Хенинг още два регистрационни номера, този път две момичета, Лина и Софи Сайер-Ласен. Въпреки че, семейството им сега живее в Клампенборг, той има информация, че доскоро са обитавали апартамент в района на остров Брайги, който е под юрисдикцията на община Копенхаген, и се интересува от този период от време.

Хенинг раздразнено отваря компютъра отново и хвърля поглед към часовника си. Засега все още има време да се подготви за разговора в отдел кадри, ако, разбира се, побърза. Файловете на двете момичета най-накрая се отварят и Хенинг започва да преглежда документите, като слуша следователят да повтаря регистрационните номера. Хенинг вече е готов да каже, че много добре си спомня тези случаи, тъй като сам се е занимавал с тях, но след това погледът му се спира на нещо, на което преди това не е обърнал внимание. Той прелиства страниците с файловете на монитора, връща се към документите по делото на Магнус Киер, за да провери дали предположението му е правилно, и най-вече, погледна отново текста на анонимното писмо. Хенинг Льоб не схваща значението на откритието си и това го кара да е предпазлив.

— За съжаление, не. Няма нищо за тях, доколкото разбирам.

— Сигурен ли сте?

— Да. Системата не намира техните номера. С какво друго мога да помогна? Всъщност съм много зает.

Въпреки това, след разговора със следователя, Хенинг Льоб има лошо предчувствие и веднага изпрати писмо до компютърния отдел на ведомството, в което съобщи, че поради блокаж в системата не може да помогне на полицията по определен въпрос. Направи го, за всеки случай, ако нещо се обърка… И само един разговор го дели от повишаването, след което той ще бъде далеч от цялата тази глупост. Далеч, далеч. Вече на третия етаж, в отдела за техническо развитие и опазване на околната среда и може би дори, ако му излезе късмета — в интимна близост с онзи червенокоска…

Глава 52

Във вилната зона в района на Хусум вече притъмняваше. Уличните лампи вече светеха, а за да се гарантира безопасността на децата, бяха въведени ограничения на скоростта и легнали полицаи, а градинските пътеки се осветяваха от лампите в кухните на къщите, където, очевидно, се приготвя вечеря и се водят разговори за изминалия ден. Щом Тулин слезе от служебната кола на улица Сьодервенгет, в носа я удари миризмата на печени котлети, идваща от кухнята на съседите на семейство Киер. Само бялата къща в модернистичен стила с номер седем на пощенската кутия и прилежащ тенекиен гараж е в пълен мрак и изглежда тъжна и изоставена.

Тулин изслушва последните гневни забележки на Ниландер, приключва разговора и притичва след Хес под дъжда до входа.

— Имате ли ключ? — Той протяга ръка. Те стоят пред входната врата, която е запечатана с отличителна жълта и черна лента. Ная вади ключа от джоба на палтото си.

— Значи казвате, че социалните са проверили доноса за Лора Киер и не са открили потвърждение на обвиненията?

— Да, точно така. Отдръпнете се малко назад. Блокирате светлината.

Хес взема ключа от Тулин и под слабата светлина се опитва да го вкара в ключалката.

— И така, какво ще правим тук?

— Нали ви казах. Просто искам да разгледам къщата.

— Но аз я огледах. Няколко пъти.

В неотдавнашен телефонен разговор Ниландер изрази недоволство от резултатите, получени през деня, или по-скоро от липсата на такива, и попита защо отново отиват в Сьодервенгет. Тулин също не знаеше. Да, тя бе приела обясненията на неговия адвокат, потвърждаващи алибито на Ходж в момента на убийството на Ан Сайер-Ласен, но явно въпреки това нещо я тревожеше, тъй като отново се появи пред тъмната къща, където бе започнала тази история преди седмица.

Хес й предаде разговор със служителя от социалния отдел в Копенхаген, на когото се бе обадил на път за паркинга, след като разпита лекаря. Те седяха в колата пред Централната болница, дъждът се изливаше на предното стъкло и Ная слушаше историята за анонимното съобщение, в което автора упреква Лора Киер, че е лоша майка, и предлага социалните да отнемат момчето от семейството. Съдейки по резултатите от проверката, обвиненията са били признати за неоснователни и следователно самата жалба е счетена като опит за дискредитиране на името на Лора Киер. И в този момент интересът на Тулин към доноса до социалните напълно изчезна. Да, разбира се, фактът, че Лора Киер е споделила за това само на лекаря от Централната болница, беше изненадващо, но от друга страна, е разбираемо. В крайна сметка нейният син, според лекарите, страда от аутизъм и поведението му, описано от ръководството на училището, може да даде повод да се направи грешният извод, че се дължи на липсата на внимание на майката към проблемите на сина й. Което, разбира се, може да подтикне някой да изпрати анонимна жалба до общината. А Лора Киер по принцип може би не знае кой е въпросния подател: може да става въпрос за някой неин познат или някой от училището, или може би някой от колегите й и факта, че е анонимно всъщност не трябва да е изненадващо. Във всеки случай няма съмнение, че тя е направила всичко възможно да помогне на детето си. Въпреки че Тулин не харесваше Ханс Хенрик Ходж, тя трябваше да признае, че също се е грижел по всякакъв начин за момчето. И така, с какво им помогна информацията за анонимното съобщение? В крайна сметка се оказа, че не съществува подобен документ, свързан с Ан Сайер-Ласен и по този начин не е възможно да се установи връзка между двете престъпления и следователно тази версия може да бъде забравена.

На всичко отгоре Хес реши да огледа отново къщата на Лора Киер, заради което Тулин дори съжали по пътя, че не е повдигнала въпроса за отстраняването му от разследването, когато разговаря с Ниландер сутринта. Тя, разбира се, изслуша думите на Хес за факта, че престъпникът няма да спре до тук и ще продължи в същия дух, а и самата тя бе изпитала страх, когато застана близо до трупа на Ан Сайер-Ласен в гората. Просто двамата имаха различни подходи към разследването и тя не беше особено очарована от идеята да играе ролята на шпионин и да доложи Хес на Ниландер, ако той започне да прави грешки и се задълбочава в случая с Кристин Хартунг. И не би постъпила по този начин, дори ако това беше едно от условията за получаване на препоръка за преместването й в SC-3.

— Търсим убиеца на две жени, за когото ти самият каза, че може да не спре дотук. И така, защо си губим времето в оглеждане на къща, която вече е претърсена повече от веднъж?

— Не е нужно да сте с мен. Ще помогнете в разследването много повече, ако разпитате съседите: може някой знае за анонимния донос или за неговия автор… Така ще действаме по-бързо, нали?

— Защо трябва да ги разпитвам?

Лентата, с която бе запечатана къщата, се скъса, когато Хес отвори входната врата и изчезна в коридора. В този момент дъждът се засили още повече и Тулин се втурна към най-близката съседна къща.

Глава 53

Затваряйки вратата зад себе си, Хес първо отбелязва, че къщата е напълно безшумна. Очите му се опитват да свикнат с тъмнината. Той безуспешно се опитва да включи светлините три пъти в различни части на коридора и накрая осъзнава, че електроснабдителната компания е спряла тока. В крайна сметка къщата е записана на Лора Киер, смъртта й е регистрирана и това е естествен резултат. Хес изважда джобно фенерче и осветява пътя си по коридора и в цялата къща. Мисълта след разговора със социалния служител на общината все още не го напуска. Той самият не знае точно до какво доведе този разговор, ако изобщо имаше нещо значимо за разследването. Но усещаше, че трябва отново да огледа къщата. Разпитът на лекаря в Централната болница мина, може би, по-добре. Известно време Хес дори помисли, че най-сетне те са на правилното място и разговарят с правилния герой. И двете жертви са се срещали с лекаря и чувството, че децата са връзката, която търсеха, не го напускаше. Докато лекарят не заговори за жалбата.

Разбира се, Хес съзнаваше, че не е ясно какво трябва да търси тук, и това беше като да стреля в мъгла. От една страна, жалбата е получена преди три месеца и ако е имало нещо, което да го потвърди, то е изчезнало без следа. Но в края на краищата някой е говорил за Лора Киер, някой се е интересувал от нея, и е изпратил писмо със злобен апел да отделят сина й от семейството — и Хес се надяваше да намери отговори на някои въпроси в къщата.

Вървейки по коридора, забеляза навсякъде следи от работата на криминалистите. Виждаха се останки от прахообразни отпечатъци върху дръжките на вратите и преградите, а бележки с изписани номера все още стоят залепени върху различни предмети. Хес разглежда всяка стая и влиза в малко помещение, което вероятно е служило за офис. Вече изглеждаше необичайно празно, тъй като настолният компютър липсва, иззет от полицията като доказателство. Марк отваря чекмеджетата и шкафовете, преглежда някакви бележки и документи, които нямат отношение към случая, след което влиза в банята и кухнята, където повтаря цялата процедура. Но не намира нищо интересно. Дъждът удря по покрива, докато Хес се връща по коридора към спалнята, където леглото все още е неоправено, а лампата лежи на килима. Той отива при скрина с бельото на Лора Киер, но в този момент вратата се отваря и на прага се появява Тулин.

— Никой от съседите не знае нищо. И никой не е чувал за тази жалба. Но всички единодушно казват, че майката, и доведеният му баща са се грижели и са се отнасяли добре с момчето.

Хес отваря килера и продължава издирването си.

— Връщам се обратно. Необходимо е да се проверят показанията на лекаря, също и твърденията на Сайер-Ласен за любовните му отношения. Не забравяйте да вземете ключа, когато свършите.

— Добре. Доскоро!

Глава 54

Тулин умишлено затръшва вратата на къща номер 7 на Сьодервенгет по-силно, отколкото е необходимо. Бягайки до колата под дъжда, тя едва успява да избегне колоездач, който премина бързо покрай нея облечен в черно и незабележим във вечерната мъгла, и накрая се качва в колата. По време на обиколката до съседите от двете страни на улицата, Ная се измокри цялата и само мисълта, че самият Хес го чака същото докато се придвижи до управлението, я накара да се почувства добре. Денят не донесе никакви резултати; те не успяха да намерят нещо, което недвусмислено да ги доведе до престъпника. И й се струва, че докато се въртят в омагьосан кръг, дъждът измива всички възможни следи.

Тулин запали колата и потегли, набирайки скорост по пътя. Тя трябваше да прегледа докладите на всички членове от групата, за да обобщи резултатите от работата за днес, но преди всичко й се искаше, след като се върна в отдела, да седне и разгледа отново материалите по случая. Да започне от самото начало, преглеждайки всичко, което бяха успели да открият, и да намери нишката, която да доведе до разрешаването на случая. И може би да се обади на Ханс Хенрик Ходж и Ерик Сайер-Ласен и да разбере дали познават главния лекар Хюсеин Маджид, който е познавал и двете жертви. Тулин отбива от Сьодервенгет към главния път, но това, което вижда в огледалото за обратно виждане, я кара да натисне спирачката.

На около петдесет метра зад нея е паркиран автомобил. Той стои под високите смърчове в задънена улица на пътя, който води към Сьодервенгет. И почти напълно се слива с дървета и живия плет, отвъд които е детска площадка. Ная се връща и спира до черен пикап. Но тя не намира нищо забележително в колата, както и в кабината.

Дъждът вали по капака, и от него се вдига лека пара, което показва, че колата е била паркирана само преди минути. Тулин се оглежда. Ако собственикът на пикапа е имал работа в някоя от къщите на улицата във вилното селище, би трябвало да спре пред съответният номер, но тази кола е спряла почти в самия край на задънена улица. Тя е на път да огледа номера, но след това мобилният й звънва и на дисплея се показва името на Ле. Боже, тя напълно бе забравила, че трябва да вземе дъщеря си от дядо й… Ная отговаря на обаждането и потегля.

Глава 55

Стаята на Магнус Киер е обзаведена твърде скромно в сравнение с апартаментите на дъщерите на Сайер-Ласен, но дори и при слабата светлина на фенерчето, Хес забелязва, че е много уютно. Килим с дълъг косъм, зелени завеси и лампа, висяща от тавана с абажур от оризова хартия. Малки плакати с патока Доналд и Мики Маус по стените, а на белите рафтове около тях има огромен брой пластмасови фигурки от приказен свят, очевидно символизиращи борбата между силите на доброто и злото. На бюрото има чаша с моливи и химикалки, а погледът към етажерката, окачена над масата, подсказва, че Магнус Киер е любител и на шаха. Хес взема няколко книги от рафт и започва да ги разглежда, без да знае с каква цел. Като цяло му се струва, че в тази стая се чувства напълно в безопасност, както в никоя друга стая в тази къща.

Погледът му попада на леглото и по навик той коленичи, и светва с фенерчето под леглото, въпреки че, колегите му са проверили всичко тук отдавна. Един предмет е притиснат между крака на леглото и стената. С известна трудност Хес изважда изпод леглото прочетено ръководство на потребителя за League of Legends и той изпита угризение — в края на краищата не си направи труда да посети момчето отново в болницата, както бе обещал.

Хес оставя ръководството настрана. Той вече съжалява, че не се е върна в града с Тулин. Анонимното писмо отначало му се стори точно детайлът, който може да хвърли нова светлина върху този случай, но сега се чувстваше като пълен идиот — и най-вече поради факта че скоро ще трябва да се влачи под дъжда, докато не стане до някоя спирка или не хване такси. Усети колко е уморен, и дори си помисли дали да не легне тук, в леглото на момчето, където ще му е толкова удобно. Или може би ще е по-добре да отиде направо при Ниландер и да го излъже, че трябва да бъде вечерта в Хага? Той може обаче със същия успех да каже и истината. Фактът, че задачата не е по силите му. Че Кристин Хартунг, пръстовите отпечатъци и други неща нямат нищо общо с него и че може би заради безсънието му хрумна тази кошмарна версия за разчленени тела и кестеновия човек. Ако успее да хване последния полет днес в 20.45, най-късно утре сутринта ще коленичи пред Фрейман. И в момента тази опция му се стори най-съблазнителна.

Хес хвърля последен поглед през прозореца към тъмната градина и откритата площадка, където бе намерено тялото на Лаура Киер и ги вижда! Наполовина скрити от зелената завеса, на стената до прозореца висят детски рисунки на листове А4. Те са прикрепени към стената с кабарчета. На първата е нарисувана къща; Магнус Киер я е нарисувал вероятно преди няколко години. Хес се приближава по-близо и я осветява с фенерчето. С девет или десет доста примитивни линии е изобразена къща с входна врата, над която грее слънце. Хес нетърпеливо оглежда другия лист, на втората отново е изрисувана къща, този път в бяло, с по-прецизни щрихи и с по-характерни детайли. На Хес му става ясно, че момчето е изобразило модерната къща на Сьодервенгет, тоест тази, в която се намираше сега. Третата рисунка е със същия сюжет: бяла къща, слънце, но и гараж. Същото може да се каже и за четвъртия и петия вариант. Освен това ясно се вижда, че всяка следваща рисунка е направена с по-умела и уверена ръка от предишната. По някаква причина Хес харесваше хлапето и се усмихва на себе си. Но дойде ред на последната рисунка. Сюжетът му е същият. Къща, слънце, гараж. Но имаше нещо нередно в гаража. За изненада на Хес, той се оказва непропорционално голям, дори по-голям от самата къща, извисяващ се над покрива й. А стените му са дебели, черни и асиметрични.

Глава 56

Хес затръшна вратата на терасата зад него. Навън е студено: сред дъждовните капки той може да различи лека пара от собствения си дъх. Използвайки фенерче за да освети пътеката в градината, той завива зад ъгъла и се озовава пред входа на гаража. Във въздуха все още се усеща миризмата на котлети на скара, но тя изчезва веднага щом Хес влиза в гаража. Забеляза, че отваряйки вратата, не е чул характерното пропукване на скъсана лента, с която е запечатана. И въпреки това решава да не му обръща внимание и затваря.

Стаята е просторна, вероятно шест метра и широка четири метра, с високи тавани. Изградена с помощта на съвременни материали, стоманена рамка, калаени стени. Хес е виждал подобни в каталозите на строителни панаири. Гаражът може лесно да побере кола и остава достатъчно място. Почти целият под е покрит с прозрачни пластмасови контейнери. Някои от тях са на колела, други са подредени във високи, като кули, купчини и Хес неволно си спомня своите вещи, някак мързеливо натъпкани в картонени кутии, оставени за временно съхранение за пет години в склад в Амагер. Хес се промъква през пластмасовите купчини под звука на дъжда, който барабани по покрива, но доколкото слабата светлина от фенерчето му го позволява да види, той не намира нищо необичайно в контейнерите. Само дрехи, килими, стари играчки, кухненски прибори, чинии, вази — всичко е спретнато подредено в контейнери. На една от страничните стени Хес вижда красив рафт с алуминиеви куки, върху който са окачени различни градински инструменти в същия съвършен ред. Той е заменен от метален стелаж с кутии боя, ножици и други малки неща за градинарство. И нищо повече. Един обикновен гараж. Да, рисунките на Магнус привлякоха вниманието му, но сега, бидейки в самата стая, Хес е склонен да вярва, че те само показват психичните проблеми на момчето, за които потвърждават лекарите.

Хес се обръща раздразнено и започва да си проправя път към изхода и изведнъж усеща, че е стъпил на някаква груба облицовка, върху бетонния под. Не много дебела, може би два или три милиметра. Хес насочва фенерчето надолу и забелязва черна правоъгълна гумена постелка с размери около половин метър на метър. Килимът лежи на пода точно пред металния багажник и изглежда съвсем нормално. Не би направило впечатление, освен ако не се претърсва внимателно, както Хес прави. Той отминава, но подчинявайки се на инстинкта си, се навежда надолу и се опитва да избута килимчето назад. Обаче не му се отдава. Марк успява само да пъхне пръст на два или три сантиметра под него и, като го прокара по ръба, усеща пукнатина в бетонния под около целия периметър на килима. Намира отвертка на металната стойка. Захапва фенерчето с уста, пъха отвертка под килима, опитва се да го вкара в процепа и, използвайки отвертката като лост, леко повдига част от бетонния под със залепен върху него килим. Той вкарва пръсти в дупката и отваря капака на люка.

Той се взира изненадан в черния квадрат на бетонния под. От вътрешната страна към капака на люка е прикрепена дръжка, така че да може да се отвори отдолу. Хес вади фенерчето от устата си и насочва лъча си към дупката. На два метра има достатъчно светлина и Марк успява да види само сянка от капака в основата на стълбата, монтирана на вътрешната стена на ямата. Хес сяда на пода, отново поставя фенерчето в устата си, поставя крака си на горното стъпало и започва спускането. Той няма абсолютно никаква представа какво търси, но с всяка стъпка навътре в него нараства тревога. Изведнъж усеща особена миризма, сякаш някой е смесил техническа течност с одеколон. Накрая Хес усеща твърда земя под краката си, слиза на пода и се оглежда.

Стаята не е голяма, но повече от очакваното. Четири на три метра и що се отнася до височината, той може спокойно да стои в пълния си ръст, без да навежда глава. Навсякъде по избелелите стени се забелязват контакти, а на пода е поставен ламинат в шахматен десен. Чисто и подредено. На пръв поглед в тази стая няма нищо притеснително, освен, разбира се, самото й съществуване. Някой я е проектирал, издълбал е почвата, закупил е материали, обзавел я е и е оборудвал със звукоизолиран люк… Да, въпреки че Хес го остави отворен, шумът от дъжда и другите звуци се чуват сякаш съвсем от далеко. В тоя момент осъзнава, че най-много се страхува да не намери тук части от тялото на Кристин Хартунг, но за негово облекчение стаята е почти празна. В средата й има красива масичка за кафе със странна лампа на статив, близо до една от стените има висок бял гардероб с кърпа за ръце, висяща от дръжката на вратата. В другия край на стената е поставено легло, над което на стената виси червеникав килим, с матрак, покрит с бял чаршаф. Фенерчето започва да примигва и Хес трябва да го разклати, за да не угасне. Той се приближава до леглото и едва сега забелязва ред лампи, насочени към него. Картонена кутия обаче привлича вниманието му. Чуди се защо би се мотала тук на пода? Хес коленичи и светва фенерчето вътре. Кутията е в пълен безпорядък, сякаш нещата просто са хвърлени там в бързината. Овлажняващ крем и ароматизирани свещи. Термос, немита чаша и катинар. Проводници и оборудване за Wi-Fi. И лаптоп MacBook Air, все още включен с кабел, който се простира по ламинирания под до лампата на масичката за кафе. Едва сега Хес осъзнава, че това изобщо не е лампа. Това е камера на статив, а обективът му, подобно на множеството лампи, е насочен към леглото.

Хес усеща гадене и е на път да стане и да излезе от тази пещера възможно най-бързо. Но изведнъж забелязва мокри следи от другата страна на масичката за кафе. Може би са от него? Не, не изглежда… Той няма време да обмисли идеята докрай, защото някой изскача от шкафа зад него и го удря в задната част на главата, а след това отново и отново. Фенерчето пада от ръката му и на тавана се появяват светлинни ивици, изглеждайки като калейдоскоп. Някой продължава да го удря по главата и той усеща вкуса на кръвта в устата си.

Глава 57

Хес залита и пада върху масичката за кафе. Той все още е в немощно състояние, но все пак успява да ритне нападателя си, поради което се сгромолясва на леглото и удря лицето си в таблата. Болката пронизва скулата му, едното му ухо пищи. Марк се преобръща в леглото, за да възстанови равновесието, чува някой да рови в кутията и след това изтичва към стълбата и той осъзнава, че трябва да стане на всяка цена. Повдига се, но не вижда нищо наоколо. Едва се държи на краката си, и пристъпва в тъмното, с протегнати ръце и се опитва да си спомни къде се намират стълбите. Той удря с юмрук бетонната стена и ожулва кокалчетата на ръката си, но най-накрая намира парапета. Усещайки бързите движения на противника над себе си, той самият ускорява движенията на краката и ръцете си, изкачвайки се по стълбата на стената на подземието. Стигнал до предпоследното стъпало, той протяга ръка нагоре и хваща противника за крака. Той пада върху купа от пластмасови контейнери и започва да рита назад. Но Хес няма намерение да го пусне. Изкачвайки се малко по-нагоре, той забелязва MacBook, който лежи на бетонния под на гаража. И тогава получава два удара с пета в лицето. Врагът го притиска с цялата си тежест, почти го размазва върху бетонния под. Хес отслабва хватката си, той е само наполовина отвън, а краката му, като обесени, висят във въздуха. Той се задъхва и забелязва, че проклетника посяга към отвертката, която самият той глупаво е оставил на пода на гаража. Марк чувства, че е на път да припадне. Пред очите му притъмнява и тогава чува глася. Тулин го вика от улицата, или от къщата, но въпреки всички опити, Хес не е в състояние да отговори. Той лежи на студения бетонен под в този проклет Хусум, усещайки стокилограмово туловище, седнало на врата му. Трескаво опипва с ръце — и в дясната си страна изведнъж се натъква на нещо студено, метално. Той не може да използва този предмет като оръжие, но с цялата си останала сила го дърпа към себе си. И той поддава. Багажника, пълен с кутии боя и валяци накрая пада на пода с оглушителен трясък.

Глава 58

Ная стои на вратата на верандата и наднича в мрака към градината през поройния дъжд. Тя вече няколко пъти бе викала на Хес, първо в къщата, а сега и от терасата. Нямаше отговор и Тулин се почувства като пълен глупак. Но не защото се върна, когато разбра, кой може би притежава черния пикап. Това, което я ядоса, бе, че Хес не е заключил входната врата след себе си.

Ная е на път да затръшне вратата на терасата, когато в гаража се чува зловещ тътен. Тя отново извиква името на Хес. Отначало й се струва, че той се лута безцелно под дъжда, но изведнъж вижда тъмна фигура, която излиза бързо от гаража и се втурва към задната част на градината. Тулин прави три крачки напред и изважда пистолета. Една фигура си пробива път през храстите и мете по цялата площадка. Достигайки до къщичката за игра, Ная осъзнава, че въпреки бързото тичане е изгубила от поглед фигурата. Изморена и задъхана, тя се оглежда, но звукът на приближаващ товарен влак я кара да се придвижи към железопътните коловози. Фигурата скача от склона и тича по релсите. Тулин хуква след нея, но влакът вече приближава отзад.

Товарният локомотив шумно изсвирва и се втурва покрай нея с пълна скорост и тя залита в тревата. Фигурата, която върви напред, бързо се оглежда, завива наляво и в последния момент пресича пътя на локомотива. Ная се обръща и тръгва в обратна посока към края на влака, за да пресече коловозите възможно най-бързо и да поднови преследването. Но композицията изглежда безкрайна и тя трябва да спре. В пролука между два вагона обаче тя успява да види лицето на Ханс Хенрик Ходж, който се обърна назад и изчезна сред дърветата, с изкривена дива гримаса.

Глава 59

Полицейските коли с мигащи светлини на покрива блокираха малката задръстена улица в двата края. И най-усърдните криминални репортери вече пристигат на мястото. Някои от тях пристигат с оператори и PTS[26], за да излъчват директно следващия информационен бюлетин. Въпреки че, разбира се, няма да получат никаква информация от полицията и могат да излъчват само това, което виждат зад оградата със собствените си очи. Съседите също не остават назад; За втори път тази седмица те наблюдават къщата на номер седем. В квартал като този няма много забавления, освен междусъседски партита и сортиране на боклук, и Тулин предполага, че ще минат много години, преди събитията от тази седмица да бъдат забравени. Тулин излиза на пътя пред къщата, за да се обади и да каже лека нощ на Ле, която с радост прие да остане да преспи при дядо си.

На Ная й е трудно да се концентрира върху разговора и докато Ле говори за новото приложение за смартфони и уговорката да играе с Рамадан, тя прехвърля в главата си събитията от вечерта. Тръгвайки по околовръстния път, обратно към града, й се стори, че черната кола може да е Мазда 6 на Ханс Хенрик Ходж, и затова веднага се върна. Но Ходж изчезна и, спирайки преследването Ная се върна в гаража, където намери Хес да лежи на бетонния под. Въпреки получените удари в главата, веднага се беше заел с „MacBook“, за който беше дошъл Ходж. Тулин се обади на криминалистите, информира Ниландер за инцидента и обяви Ханс Хенрик Ходж за издирване, което обаче все още не бе дало резултати.

За пореден път, имотът е обсебен от облечени в бяло експерти, този път изследват гаража и извън него. Те носят собствени захранващи устройства и прожектори, излъчващи ярка светлина. Бяла палатка е поставена на алеята. Повечето от пластмасовите контейнери са извадени отвън, за да се улесни достъпът до подземието. Тулин приключва разговора с дъщеря си и се отправя към гаража, където Генц с камера в ръце тъкмо излиза от тъмнината. Сваляйки маската си, Ная забелязва колко уморен изглежда. Експертът докладва:

— Съдейки по материалите, използвани за изграждането на подземието, то е построено едновременно с новия гараж. Почвата, която е изкопана не е в голямо количество и Ходж е можел да я извади, с нает мини-товарач Bobcat за направата на основите на гаража. Ако той е имал възможност да работи без прекъсване, са му били достатъчни не повече от два-три дни. Когато люкът е затворен, от подземието не прониква никакъв шум, а Ходж, вероятно го е затварял винаги.

Тулин слуша мълчаливо обясненията на Генц. Наред с кремове, бутилки със сода, ароматни свещи и други принадлежности, в мазето бяха намерени и някои от играчките на Магнус Киер. Помещението е снабдено с електричество и е инсталирано Wi-Fi оборудване. Засега не са открити други отпечатъци освен тези на момчето и Ханс Хенрик Ходж. Всичко това, не се побира в главата й. Досега единствено бе чела за случаи като този или ги е виждала в репортажи по новините. Йозеф Фрицл, Марк Дутро, или който и да е друг от тези психопати… Ная обаче трябва да признае, че до днес, подобни неща са минавали покрай нея, като че съществуват в паралелна реалност.

— Защо му е било нужно Wi-Fi там?

— Все още не мога да кажа точно. Явно Ходж е искал да изтрие нещо, но по очевидни причини все още не знаем какво точно. Но в картонената кутия намерихме тефтерче с някои пароли. Изглежда, че използва анонимна система „peer-to-peer“. Може би за стрийминг.

— Какъв стрийминг?

— В момента Хес и експертите се опитват да отворят Mac, който Ходж е искал да вземе със себе си; обаче паролата е сложна, така че вероятно ще трябва да занесем лаптопа в отдела и да се опитаме да я пробием.

Тулин издърпва ръкавици за еднократна употреба от ръцете на Генц и се кани да влезе в гаража, но той слага ръка на рамото й:

— Слушай, ИТ специалистите са добри и ще се справят с това. Те ще се опитат да свършат възможно най-бързо и ще се обадят веднага.

Вперените тъмни очи в Тулин, й говорят, че го казва с добри намерения, просто иска да пощади психиката й. Но въпреки това тя отива към люка.

Глава 60

Тулин пусна стъпалото над него, към което се придържа, поддържайки равновесие по време на спускането. Тя стъпва върху ламинирания под и оглежда стаята, осветена в момента от две мощни лампи в двата края. Двама експерти в бели дрехи стоят на масичка за кафе с MacBook и Wi-Fi оборудване и говорят тихо.

— Опитали ли сте да го стартирате в режим на възстановяване?

Хес се обръща към нея за миг. Едното му око е подуто, пръстите му са превързани с марля, като с едната ръка притиска смачкана хартиена кърпа към задната част на главата.

— Да, но момчетата казват, че е свързан със системата FileVault за криптиране на дискове и е невъзможно да го отворим тук.

— Премести се. Сама ще се справя.

— Казват, че е по-добре…

— Ако направите грешка, може по невнимание да изтриете някои от данните, съхранявани в програмата.

Хес погледна към нея, отдалечава се от MacBook и кимва на IT момчетата да направят същото.

Ная бързо нахлузва ръкавиците за еднократна употреба. Тя е запозната с всички операционни системи и за две минути работа с клавиатурата тя успява да нулира паролата за вход на Ходж. Компютърът се отваря и на монитора се появява голямо изображение на различни герои от анимационни филми на Дисни — Гуфи, Доналд Дък и Мики Маус. От лявата страна има дванадесет-тринадесет папки, всяка с име на определен месец.

— Отворете последната.

Тулин обаче вече щрака двукратно върху последната папка за септември. На екрана се появява нов флаг и сега тя може да избира от пет икони, всяка от които представлява символ на играта. Ная кликва два пъти произволно и гледа картината, която се появява на монитора. След половин минута тя осъзнава, че е трябвало да послуша Генц: усеща гадене да се надига в гърлото й.

Глава 61

В новините по радиото досега се съобщаваха всевъзможни предположения и преразказвайки вече познати сюжети и, разбира се, се споменаваше за издирването на Ходж. В песента, която последва, се пееше за анален секс и Тулин изключи радиото. Не й се говореше и се радваше, че Хес беше зает да говори по мобилния си телефон.

Връщайки се от Хусум спряха в болница Глоструп, където Магнус Киер все още се лекуваше. Служителите разговаряха с лекаря в стаята за почивка във връзка със случилото се и на Тулин й беше приятно да чуе колко искрено загрижени са за съдбата на момчето. Ная ги инструктира, че в никакъв случай не трябва да допускат Ханс Хенрик Ходж да вижда Магнус Киер, ако изведнъж се появи в болницата. Което всъщност беше малко вероятно, като се има предвид, че е издадена заповед за задържането му и е издирван от полицията. Лекарят каза, че въпреки всички обстоятелства момчето за щастие е добре, но тя и Хес, за да са сигурни в това, решиха да го проверят на пътя към изхода. Магнус спеше и те просто го погледнаха през квадратния прозорец на вратата.

В продължение на четиринадесет-петнадесет месеца момчето редовно е било малтретирано и измъчвано, и различните медицински специалисти тълкували проблемите му в общуването с други хора като проява на аутизъм.

И доколкото Тулин можеше да прецени, преди смъртта на баща си и преди майка му да срещне Ходж, той е бил точно толкова жив и общителен като всички свои връстници. Ходж вероятно е избрала Лора в сайт за запознанства именно защото в профила си тя е посочила, че има малък син. Този факт, в очите на други мъже е недостатък, но за Ходж е станал определящ. След като прегледа историята на посещенията му в сайта, Тулин бе разбрала, че преди всичко е изпращал молби за запознанства до самотни жени с деца. Но досега не придаваше голямо значение на този факт, тъй като сметна, че Ходж просто е търсил партньор на неговата възраст.

От клипа, който Ная видя на лаптопа на Ходж, ясно проличава как принуждава момчето да мълчи. Седейки в тъмното легло с някакъв сюрреалистичен червен килим на стената на заден план, той напомня със строг учителски глас на Магнус, че той трябва само да радва майка си, за да не скърби, както когато е умрял баща му. И също толкова естествено, сякаш говореше за нещо очевидно, той добавя, че е малко вероятно Магнус да иска от него, да създаде проблеми на мама.

Магнус не се противопоставя на последвалите насилствени действия, които Тулин не поиска да види. Извършваше се насилие и на всичко отгоре от страницата на анонимния профил на Ходж в I2P-лога, тя разбра, че е предавал сесията. Разбира се, като пропуска уводната част и кадрите, в които може да се види лицето му. И това се е случвало повече от веднъж. Лора Киер не е била наясно с това, но анонимното съобщение, за което общинските служители са я информирали, явно е събудило нещо в нея. Тя е отрекла обвиненията, че не се грижи добре за сина си, но цялата история явно я е разтревожила. И, може би, съмненията й са се увеличили — защото напоследък тя все по-често е излизала от къщата заедно със сина си или когато той е на училище. Възможно е, наред с други неща, Ходж да е започнал да предизвиква у нея страх. Във всеки случай тя е сменила ключалката, когато Ходж е отишъл на панаира, което обаче не й е помогнало. Убиват я — и сякаш като подигравка, оставят кестенов човек до тялото й. Тулин беше принуден да признае с горчивина, че през последните няколко часа тя и Хес не се бяха приближили до виновника.

— Благодаря! Довиждане! — Хес приключи разговора по мобилния. — Изглежда, че няма да можем да разпитаме оня тип, с когото говорих, нито някой друг в кметството до утре сутринта.

— Да го разпитаме за анонимния човек, който издирваме?

— Може би. Не би било лошо да проверим отново всичко.

— Но не е ли възможно, Ходж да е извършил и двете престъпления? Тулин знае отговора много добре, но все пак не може да не го попита.

След кратко обмисляне Хес й отговаря:

— Някои неща подсказват, че двете престъпления са извършени от едно и също лице. Може да се приеме, че Ходж е имал мотив в случая с Лора Киер, но не и във връзка с Ан Сайер-Ласен. Освен това има алиби за нейния случай. И това, което видяхме на компютъра в мазето на гаража, ясно показва, че е педофил. Той изпитва удоволствие да насилва деца. А насилие над жени, рязане на крайници и убийство не е негова тема.

Тулин не отговаря. Тя мисли с гняв за Ходж и единственото й желание сега е да го залови.

— Добре ли сте?

Ная забелязва, че Хес я гледа изпитателно, но няма желание да говори за Ходж.

— Всъщност, това е въпрос, който трябваше да задам.

Хес я поглежда объркано и макар погледът на Тулин да е съсредоточен върху пътя, тя посочва с пръст към струята кръв, която тече от ухото му. Хес я избърсва със смачканата хартиена салфетка и Ная се обръща към края на къщата си. И тогава й хрумва една мисъл:

— Но как жалбоподателят е разбрал, че Магнус е бил насилван? В крайна сметка никой не е знаел за това.

— Не мога да кажа.

— И, ако той е знаел това, вероятно се е досещал, че Лора Киер не е наясно. Тогава защо убива майката, а не Ходж?

— Отново не мога да отговоря. Но поставен по този начин въпроса, може да е така, защото е смятал, че тя е трябвало да го знае. И също така, защото, може би, тя не е обърнала внимание на молбата. Във всеки случай, не е реагирала веднага.

— Но казано така, има прекалено много "може би"…

— Да, така е. И ако си спомняте, че според този тип от общината не е имало такава жалба за Ан Сайер-Ласен, тогава всичко наистина пасва идеално.

В края на своя ироничен монолог Хес, поглеждайки към дисплея на мобилния си, отхвърля входящото повикване. Тулин спира колата и изключва двигателя.

— От друга страна, Ан Сайер-Ласен е щяла да замине с деца си. И сега, когато знаем какво наистина се е случило с Магнус Киер, няма да е лошо да проверим дали голямата дъщеря на Ан е ранена случайно или има някаква конкретна причина.

По очите му разбира, че я е разбрал. Марк не отговаря веднага, но Ная предполага, че думите й са накарали мисълта му да работи в друга посока.

— Мисля, казахте, че имам твърде много„може би “.

— Е, може би не толкова…

Откритието в гаража на Лора Киер не беше никак забавно, но Тулин не можа да не се усмихне. Е, хуморът просто позволява да се дистанцират от неразбираемото. И в същото време, на Ная й се струва, че въпреки всичко са намерили някаква, макар и съвсем тънка нишка.

Някой чука силно на прозореца. Тулин се обръща към звука и вижда Себастиан да стои до вратата. В едната си ръка държи букет цветя, увит в целофан с панделка, а в другата — бутилка вино.

Глава 62

Без да включва светлината, Тулин отваря лаптопа на масата и започва да преглежда материалите, подготвени от другите членове на тяхната група през деня. Предимно за Ерик Сайер-Ласен. Себастиан си бе тръгнал, но въпреки че желаеше точно това, срещата им можеше да протече според по-приятен сценарий.

— Ако не ми се обадиш, рискуваш, да се появя внезапно, — каза той, когато вече бяха в апартамента й.

Тулин светва лампата в кухнята и има чувството, че последния път, когато е била там е било отдавна. Мокрите дрехи, с които бе преследва заподозрения през нощта в гората в Клумборборг, лежат хвърлени в ъгъла, а на кухненската маса от сутринта стои чаша с вече пресъхнало кисело мляко.

— Как разбра, че се прибирам вкъщи?

— Ами, просто рискувах — и имах късмет.

Ситуацията на улицата е неловка и Тулин все още се ядосва на себе си, че не е видяла тъмносивия мерцедес на Себастиан сред другите коли, паркирани пред входа й, преди той да почука на прозореца. Тя излезе от колата, както и Хес, който се канеше да се премести на мястото на шофьора, тъй като предварително се бяха договорили, че той ще използва служебната кола, за да се прибере вкъщи. За момент стоеше до Себастиан и те си кимнаха един на друг: Себастиан — добросърдечно, Хес — по-сдържано. Ная тръгва направо към вратата. Разбира се, нищо особено не се бе случило и въпреки това й беше неприятно, че Хес се срещна със Себастиан и стана свидетел на част от личния й живот. Или може би Себастиан я подразни? Струваше й се, че е срещнала същество от друга планета, и точно това по-рано я привличаше в него.

— Аз трябва да работя. Точно сега.

— Това новият ти партньор ли е? Кой беше изгонен от Европол?

— Откъде знаеш, че е от Европол?

— Днес закусих с един прокурор и той каза, че един агент, който се е прецакал в Хага, е изпратен обратно вкъщи в отдел Убийства. Така че просто събрах две и две. Самата ти ми каза че този идиот не си дава много зор в работата… Как, между другото, стоят нещата с разследването?

Тулин съжали, че изобщо е споменавала Хес, когато Себастиан й беше звъннал миналата седмица през уикенда. Тя нямаше време да се срещнат заради ужасно многото работа, така че в яда си бе казала, че трябва да се блъска повече от обикновено, защото новият й партньор не си мърда пръста. Нещо повече, сега тя вече не смята тази оценка за справедлива.

— Снощи видях по новините, че на мястото на първото престъпление се е случило нещо. Затова ли изглежда така, като че ли е попаднал в катастрофа?

Да, Себастиан бе дошъл при нея, но тя се обърна към него и му каза:

— Трябва да си тръгнеш. Имам куп документи, които трябва да прегледам.

Себастиан се опита да я приласкае, но Ная не му отвърна. Той направи още един опит, каза, че му липсва, че я желае и дори напомни за отсъствието на дъщеря й, и възможността да го направят навсякъде, дори на кухненската маса:

— Защо не? Ами Ле? Как е тя?

Тулин обаче не иска да говори за дъщеря си и отново го моли да си тръгне.

— Значи така?! Ти решаваш кога и къде и какво, а аз трябва да се подчинявам?

— Винаги е било така. И ако не ти харесва, може да приключим с всичко това.

— Защото си намерила друг? Някой по-интересен?

— Не, щях да ти кажа, ако беше така. Благодаря за цветята!

Себастиан избухна в смях, но не беше толкова лесно да го накара да си тръгне и Тулин си помисли, че вероятно рядко са му затръшвали вратата, появявайки се така, с вино и цветя. И може би е странно, че тя го бе направила? Като цяло, за да не се занимавам сега с това, Ная си даде обещание да му се обади на другия ден.

Седнала на лаптопа си, тя изяде половин ябълка, когато телефона й звънна. Обаждаше се Хес. В колата се бяха разбрали, че той ще разбере всичко свързано с инцидента с дъщерята на Сайер-Ласен в дома им. Така че, не беше странно, че се обаждаше. Странно беше, че първото нещо, което направи, беше учтиво да попита дали не пречи и след това продължи:

— Прав си. Разговарях с лекаря в травматологичното отделение на Централната болница. В допълнение към епизода с фрактурата на носа и ключицата, когато голямата сестра е била хоспитализирана, двете момичета на Сайер-Ласен са получавали и други наранявания в дома си. И когато са живеели на Остров Брайги, и когато вече са се преместили в Клумборборг. Няма съмнение за сексуално насилие, но е възможно момичетата да са били малтретирани…, разбира се, не по същия начин, както в случая с Магнус Киер.

— И колко пъти се е случвало това?

— Все още не мога да кажа точно. Но доста.

Тулин слушаше внимателно доклада. Докато Хес разказваше историята за травмите, тя отново изпита същото гадене, както в подземието на гаража. И едва го разбра, когато й предложи на следващия ден, сутринта, да посетят Градския съвет на Гентофте.

— Къщата на Сайер-Ласен в Клампенборг е под юрисдикцията на община Гентофте и ако те са получили анонимна жалба срещу Ан Сайер-Ласен, значи сме на прав път. Между другото, благодаря, че бяхте там в къщата… не ви благодарих по-рано.

— Всичко е наред — каза Тулин. — Довиждане.

Тя все още не можеше да се успокои. И реших да се освежи, този път с бутилка Red Bull от хладилника, за да се съвземе. После стана и отиде до прозореца.

От петия етаж, на който живее, градските сгради и кули обикновено се виждат чак до езерата. Скелето, монтирано в предната част на къщата през последните месеци, препречва по-голямата част от гледката. И когато, духа бурен вятър, както днес, огромните парчета фасадно фолио, се мятат като луди, закривайки горския парк, а металните конструкции скърцат с някакъв ръждив звук, сякаш са на път да се срутят. Тулин обаче не гледа към дърветата, а към фигурата, която се появява между тях. Въпреки че, може би, това въобще не е човек. Зад найлоновото фолио на скелето срещу прозорците на апартамента си тя забелязва силует. И ако това е човек, то той гледа точно към нея.

Изведнъж Ная си спомня фигурата, която я наблюдаваше напрегнато от другата страна на улицата, когато преди седмица закара дъщеря си на училище. И мигновено чувството за опасност, зародило се в нея, й подсказва, че това е един и същ човек. Но когато нов порив на вятъра изду найлоновите прегради отново, като гигантски платна, контурите на фигурата изчезват. Когато лентата се прибра отново, силуета на алеята не се виждаше. Тулин изключва светлината и затваря лаптопа. И след това още няколко минути тя стоя в тъмната стая, затаила дъх и гледайки към гората.