Кестеновия човек

Глава 63

Рано сутринта е, но Ерик Сайер-Ласен не знае колко е часът, защото часовникът му Swiss Tag Hoyer, струващ четиридесет и пет хиляди евро, беше заключен късно снощи в сейф на третия етаж на полицейското управление, заедно с колана и връзките му. Самият той е в килия в мазето на сградата, на която тежката метална врата се отваря и полицаят казва, че го очаква отново разпит. По скърцащи стълби е изведен от мазето на ярка светлина и се връща в цивилизацията, и по пътя се опитва да усмири яда си.

Полицията снощи се появи в дома му без предупреждение. Ерик се опитваше да успокои плачещите деца вече в леглата си, когато бавачката го повика в коридора, където го чакаха двама служители от полицията. Поканиха го да отиде с тях на разпит. Той възрази, като каза, че в момента не може да напусне къщата, но се оказа, че полицаите го изненадаха, тъй като бяха довели тъща му със себе си, за да се погрижи за децата и не му оставиха избор. След смъртта на Ан, Ерик не общуваше с майка й. Знаеше, че тя ще попита за внучките си, ще въздъхне огорчено и ще му предложи помощ, която той би искал да избегне. И ето тя стои на най-долното стъпало на каменното стълбище, зад гърба на полицаите, почти с конспиративен поглед на лицето и го гледа с ужас, сякаш е убил дъщеря й. Когато Ерик беше изведен в полицейска кола отвън, тя прекрачи прага на къщата му, а момичетата изтичаха да я посрещнат и я прегърнаха през коленете.

Ерик беше разпитан в управлението без всякакви обяснения, за нараняванията, които момичетата са получили през цялото това време. Той изобщо не разбираше нищо. И още повече, не схващаше какво общо има това с убийството на жена му и крещеше, че иска да говори с по-голям началник, в противен случай незабавно да го пуснат да си иде вкъщи. Вместо това обаче бе задържан за „укриване на информация, свързана с разследването на убийството на Ан Сайер-Ласен“ и изпратен във временна килия в мазето като някакъв рецидивист.

За първи път Ерик Сайер-Ласен пребива жена си в сватбената им нощ. Току-що влезли в жилището им в Англетер, той я хваща за ръката и я влачи през всички стаи, просъсквайки през зъби, колко много я мрази. Сватбата е била разкошна. Световноизвестният шведски готвач е приготвил дванадесет екзотични ястия, сервирани в една от залите на замъка Haureholm, с всякакви камбани и музика. Семейството на Ерик се е погрижило за това, защото близките на Ан са бедни, като църковни плъхове. И сега, в знак на благодарност за всичко това, Ан започва дълъг и, както изглежда на Ерик, интимен разговор с един от старите му приятели от елитния пансион Херлуфсхолм, поради което Ерик през цялото време до края на церемонията и пристигането им в Англетер е бесен и едва се сдържа. Разплакана, Ан обясни, че го е направила от учтивост, защото е негов приятел. Ерик разкъсва роклята й в пристъп на ярост, нанася й безброй удари по тялото и плесници по лицето, като в крайна сметка я изнасилва. На следващата сутрин й поисква прошка и признава своята неизмерима любов към нея. Тя слиза на закуска с пурпурни бузи, което гостите смятаха за съвсем нормално като за булка, прекарала бурна сватбена нощ. Вероятно тогава в него се заражда омразата му към нея, именно защото се е примирила с побоя и продължава да го гледа с любящи очи, примигвайки си с дългите си мигли.

Най-щастливите им години са тия, прекарани в Сингапур. Ерик прави светкавична кариера, умело инвестира в биотехнологични предприятия и скоро той и Ан са приети в тесен кръг от VIP общество, състоящо се от британски и американски богати емигранти. От време на време губи самообладание, когато сметне, че тя не е лоялна към него, тоест трябва да го посвещава във всичките си дела. В замяна той озарява съжителството им или с пътувания до Малдивите, или с катерене в планините на Непал. С появата на децата обаче животът им се промени. Отначало Ерик се противопоставя на осъществяването на най-важната мечта на Ан, но с течение на времето патриархалната идея за продължението на фамилията му започва да му се струва привлекателна, още повече че много често се обсъжда в съветите на директорите на различните биотехнологични фирми. Вярно, той беше много разстроен, че спермата му е с ниско качество и смяташе това за провал, и се налага да се консултират в една от клиниките за лечение по безплодие по избор на Ан. Ерик обаче не изпита никакви радостни чувства, когато девет месеца по-късно в клиниката Ruffle им се роди малкото момиченце, но реши, че следващия път ще се получи по-добре. Надеждите му обаче не се оправдаха. Не беше щастлив, когато се появи и второ дете — дъщеря им Лина. Лекарите трябваше да направят на Ан цезарово сечение и те така прерязаха коремната й кухина, че това сложи край на възможността му да стане баща на момчето, което искаше, както и на сексуалният им живот.

През следващите години в Сингапур, той се утешаваше с многобройните си дела и с факта, че бизнес инстинктите му са все още непокътнати, но тъй като Ан иска децата им да учат в Дания, те се преместват от Азия в голямото луксозно жилище на остров Брайги, където живеят цяла година, докато къщата в Клампборг бъде готова. Социалният живот в Копенхаген беше ограничен и клаустрофобичен и не можеше да се сравни с атмосферата на взаимно разбирателство между хора от различни нации и свободата, на която Ерик беше свикнал в Сингапур.

Той бързо възстанови запознанството си със стари приятели от Bredgade на Копенхаген, които всъщност не можеше да понася заради тяхната изостаналост, снобизъм и еснафски маниери с всичките им символи на принадлежност към елита и глупави съпруги, които обожаваха децата и дома. Беше разочарован и от дъщерите си, които все повече заприличваха на Ан. Ябълките не падат далеч от дърво си и следвайки майчиния пример, се превръщаха в глупави сладки романтички. Но най-лошото е, че те показаха същата безгръбначност като жената, за която се бе оженил.

Една вечер на остров Брайги, в отсъствието на Ан и бавачката, му хрумва да ги сложи в леглото и те изпадат в истерия заради някаква глупост. В крайна сметка им вдига ръка и плачът утихва. Няколко дни по-късно голямата дъщеря, докато се върти на стола, изсипва храна от чинията върху плота, и това въпреки всички разговори как трябва да се държи на масата. И тогава я удря, толкова силно, че тя пада от стола. В травматологичния център, където на момичето е поставена диагноза сътресение, Ерик обяснява на бавачката Джудит, че трябва да държи устата си затворена, освен ако, разбира се не иска да бъде изпратена обратно в родните оризови полета със следващия полет. Ан, която гостува на майка си, бързо пристига в центъра и той с изненада установи колко лесно измисли историята за тромавото момиче, което въпреки ограничения си ум загря, че не трябва да казва истината на майка си.

На остров Брайги се случват много такива произшествия, може би дори прекалено, но те помогнаха. Понякога Ан го гледа подозрително, но никога не задава въпроси по тази тема — поне до посещението на служителя от социални грижи на Копенхаген, който внезапно се появи в къщата им малко преди да се преместят в новия си дом. В отдела им бе получено анонимно писмо за уж неблагоприятното положение на момичетата в семейството и от известно време Ерик трябваше да се справя с бюрократичните проблеми. Неговите адвокати отвърнаха на натрапника от социалния отдел, че той повече не трябва да се появява на този адрес. И тогава Ерик си обеща в бъдеще да се държи по-сдържано с дъщерите си — поне докато не разбере кой се бе осмелил да изпрати анонимното писмо.

След това Ан го попита дали е виновен за постоянните наранявания на дъщерите й. Ерик, разбира се, отрече вината си, но когато се преместиха в Клумборборг, където имаше стълбище, водещо към втория етаж, тя спря да му вярва. Ан упрекна себе си и през сълзи заяви, че иска да се разведе. За което, разбира се, той беше подготвен. Ако тя поеме тази инициатива, той ще подбуди адвокатите си срещу нея и ще и даде да разбере, че никога повече няма да види дъщерите си. В крайна сметка тя отдавна бе подписала предбрачно споразумение, според което той ще запази всичко, което е спечелил, и ако тя не се задоволи с живота в златната клетка в Клумборборг, ще трябва да приеме да живее на социални помощи, лежейки на дивана на майка си.

Атмосферата в семейството им бе съсипана завинаги, но въпреки това Ерик грешно бе сметнал, че Ан се е отказала от развода и мислеше така до вчера вечерта, когато полицията му съобщи, че в деня на убийството тя не е мислела да ходи при майка си, а всъщност е искала да избяга. Тоест, възнамерявала е да го остави като опозорена изкупителна жертва. Но изведнъж, сякаш като магия, тя изчезна от живота му. Последното все още изглеждаше неразбираемо за Ерик, но поне му даваше чувство за справедливост. Взаимоотношенията му с децата вече бяха оставени напълно и изцяло на неговата съвест и няма да е принуден да слуша мнението на други хора.

И така, напълно спокоен, Ерик Сайер-Ласен влиза в отдела за разследване на престъпления срещу личността за разпит. Там вижда двамата детективи, които вече са му познати. Селянина със синини по лицето и готиното момиче с очи на сърна, с което при други обстоятелства щеше добре да се занимае, така че да си спомня до края на живота. Те приличат на две купчини лайна — уморени, изтощени, особено мъжа със синините, съвсем пресни от скорошен бой. На Ерик му става ясно, че няма да му е трудно да ги прати за зелен хайвер. И веднага ще бъде освободен. Нямаха нищо срещу него.

— Ерик Сайер-Ласен, отново говорихме с бавачката ти и този път тя ни разказа подробно как си биел децата си поне четири пъти.

— Нямам представа за какво говорите. Ако Джудит е казала, че съм вдигал ръка на децата си, тя просто лъже.

Излагайки този аргумент, Ерик Сайер-Ласен беше сигурен, че ще обсъдят думите му, но тези двама идиоти изобщо не му обръщат внимание.

— Знаем, че тя казва истината. Освен това по телефона се свързахме с две филипински момичета, които последователно са работели като бавачки, когато сте живеели в Сингапур. И трите момичета разказват една и съща история, независимо едно от друго, така че прокурорът току-що е решил да заведе дело срещу вас за извършване на насилие над собствените ви деца въз основа на извлечения от седем медицински документа, които са били подадени по време на престоя ви в Дания.

Сайер-Ласен усеща погледа на „сърната“ върху него, а мъжът продължава:

— Той също така изиска удължаване на досъдебното ви задържане с четиридесет и осем часа. Имате право на адвокат; ако нямате средства за такъв, той ще бъде назначен служебен с решение на съда. Докато последното не бъде решено, органите за социална защита и попечителство ще следят за интересите на вашите деца в тесен контакт с баба им, която вече е предложила да им стане настойник. Ако бъдете признати за виновен и осъден, ще се прецени дали можете да запазите родителските права и да се срещате с децата в присъствието на представители на регулаторните организации.

Настъпва тишина. Ерик Сайер-Ласен се взира в нищото за момент. После поглежда надолу. На масата пред него са снимки, медицински документи и рентгенови снимки на нараняванията на момичетата и изведнъж осъзнава бруталността, която е извършил. Сякаш отдалеч чува гласа на девойката с очи на сърна; тя разказва историята на Джудит, която освен всичко е казала, че малко преди преместването им социален служител на община Копенхаген е посетил апартамента на остров Брайги въз основа на анонимна жалба, изпратена до тях. И това посещение е единственото нещо, за което искаха да говорят със Сайер-Ласен, преди делото му да бъде прехвърлено съвсем скоро на други разследващи.

— Знаеш ли кой е авторът на тази жалба?

— Досещате ли се кой може да бъде?

— Кой освен бавачката е знаел, че биеш собствените си деца?

Следователя с посиненото лице подчертава колко важно е да чуят отговора, но Ерик Сайер-Ласен не може да изрече й дума. Той просто не може да откъсне поглед от снимките. Миг по-късно той е изведен от стаята за разпит и когато вратата на килията отново се затваря зад него, той губи самообладание и за първи път в живота си изпитва копнеж по дъщерите си.

Глава 64

Хес има чувството, че мозъкът му е на път да избухне и вече съжалява, че не остана на студения вятър пред кметството. След двубоя с Ханс Хенрик Ходж в гаража на Хусум, в началото Марк нямаше неприятни усещания в черепа, но в рамките на седмица това блажено състояние беше заменено от непрекъснато главоболие. Мисълта, че Ходж все още не е задържан, само го засили, както и споменът за разпита на Ерик Сайер-Ласен сутринта в офиса. След него той трябваше спешно да посети кметството в Копенхаген, за да разпита Хенинг Льоб и шефа му, с които сега се намираше в задушния офис на Департамента по въпросите на децата и младежта. От само себе си се разбира, че нищо в този офис не напомня за деца или младежи: нито интериорът, нито високите панели от махагон по стените, характерни за кметството.

Хенинг Льоб, разбира се, се защитава смело, на първо място се опитва да брани честта на шефа си, който стои в стола до него.

— Както казах, системата беше блокирала и затова не успях да ви помогна с информация.

— Но не сте го казахте миналия вторник, когато разговаряхме по телефона. Казахте, че към Ан Сайер-Ласен няма жалба свързана с децата й, но ето че има.

— Е, може би съм казал, че системата не ми показа това в този момент.

— Не, не сте казал това. Дадох ви регистрационните номера на момичетата и вие казахте…

— Добре, добре. Вече не помня буквално…

— Защо, по дяволите, не казахте истината?

— Не съм имал намерение да крия нищо.

Хенинг Льоб продължава да се оправдава, поглеждайки нервно към шефа си, а Хес се укорява, че не е посетил тази личност преди няколко дни, както всъщност първоначално е беше планувано.

Подозренията към анонимния жалбоподател за Лаура Киер беше отхвърлено в деня след откриването на тайното помещение под гаража именно защото, според Льоб, не е постъпила съответна жалба за Ан Сайер-Ласен. Хес вече бе получил потвърждение за това и заедно с Тулин изпратиха запитване до съответния отдел на Гентофте, който отговаря за резиденцията в Клампенборг. В общината обаче не бяха направени жалби срещу Ана Сайер-Ласен и по този начин версията, че двете престъпления, са свързани с насилието над децата в двете семейства, започна да се разпада. Свидетели от вътрешния кръг на Сайер-Ласен единодушно твърдят, че момичетата са получавали наранявания в резултат на случайни падания. Свидетелските показания на бавачката бяха най-неясни и едва вчера, към края на работния ден, когато Хес и Тулин успяха да убедят момичето, че могат да я защитят от евентуално отмъщение, тя най-накрая през сълзи, каза истината. И нещо много важно — че преди време служител на община Копенхаген се е появил в бившия им апартамент на остров Брайги и е попитал дали анонимната жалба срещу Ан за лошо отглеждане на децата й наистина има основания. Хес слушаше, като проклинаше всичко на света с най-мръсни думи, осъзнавайки колко ценно време са пропуснали.

След телефонен разговор с Льоб във вторник, Хес не е имал информация за последното и това не е помогнало при разпита, който е провел сам, тъй като Тулин, заедно с нейните ИТ специалисти от отдела, са започнали да търсят електронни следи от анонимния жалбоподател в компютрите на градския съвет. Льоб го бе подвел и сега се извинява, обяснявайки всичко като "техническа повреда". Въпреки това, сравнявайки двете анонимни изявления, насочени съответно срещу Лора Киер и Ан Сайер-Ласен, Хес представи различна версия, обясняваща защо чиновникът всъщност го прати за зелен хайвер.

Жалбата срещу Ан Сайер-Ласен е влязла в системата около две седмици след подобно писмо срещу Лора Киер, малко преди Сайер-Ласен да се премести в Клампенборг. За разлика от първата, тази е била многословна и почти запълва страница с формат А4. Авторът призова за отнемането на двете дъщери на Ан Сайер-Ласен, Лина и София от семейството, с мотива, че в дома им, момичетата са били подложени на насилие. Текстът, почти напълно лишен от препинателни знаци, беше по-скоро като поток от мисли и по този начин рязко се различаваше от твърде краткото съобщение за Лора Киер, с подбрани цветущи думи. Авторът нарича Ан Сайер-Ласен нарцистична дребнобуржоазна матрона, която се грижи повече за себе си, отколкото за дъщерите си. Тя, според него, се къпе в лукс и пари и необходимостта да се отделят момичета от семейството ще стане очевидна за всеки, който си направи труда да погледне медицинската им картони в травматологичните отделения на различни болници. Видът и размерът на шрифта на двата документа също са различни, но ако се прочетат един до един, е невъзможно да не се забележи, че изпращачът и в двата случая използва изрази като „нарцистична курва“ и „тя би трябвало да се е замисли по-рано“. А в случая с Ан Сайер-Ласен дори ги повтаря няколко пъти. Това подсказва, че и двата текста са написани от един и същи човек, който се опита да внуши обратното, като ги пише в различен стил. И Хес реши, че именно поради това Хенрик Льоб се е притеснил и е заблудил Хес, когато му зададе въпроса за дъщерите на Ан Сайер-Ласен.

Хенинг Льоб въпреки това умело се защитава, включително по отношение на направената проверка. Всичко било извършено по правилата и в двата случая родителите са отхвърлили обвиненията, че децата им са подложени на насилие у дома. Той повтаря този аргумент няколко пъти, сякаш смята за съвсем естествено родителите незабавно да изповядват всичките си грехове, веднага щом служителите на общината се появят на прага им.

— Въпреки това, полицейското разследване ни принуждава да разглеждаме тези случаи от различна гледна точка и веднага ще наредя сериозно разследване, казва ръководителят на отдела.

Чувайки репликата, Льоб замлъква, а шефът му продължава да раздава уверения, че неговият отдел ще оправи всичко и ще помогне на полицията. Хес можеше да почувства как кожата в задната част на главата се свива. Той осъзнава, че е трябвало сам да продължи разследването след разговора в травматологичното отделение, а вместо това се прибра в полуразрушената си барака в парк Один. Където заспа, докато си спомняше, как пича посрещна Тулин на входната врата с куп жалки цветя и бутилка вино. И се подразни от мисълта, че самият той е лишен от такива изненади: всъщност какво е толкова необичайно в това, че приятел я чака след работния ден? И какво го интересуваше тази история?

На следващата сутрин Марк се събуди с безпрецедентно главоболие от непрестанния звук на мобилния. Франсоа се обади, чудейки се защо Хес не е направил нищо, за да разговаря с Фрейман, след като телефонният им разговор се провали по вина на самия Марк. Променил ли е решението си да се върне на предишното си работно място? За какво, по дяволите, си мисли? Хес отговори, че ще се обади по-късно и затвори. И тогава този досаден пакистанец от 34С, очевидно бе чул, че Хес се е събудил… Във всеки случай, съвсем скоро се озова на прага му и, гледайки опустошенията, причинени от Хес, каза, че агентът по недвижими имоти е направил безуспешно посещение предния ден.

— Да, а какво ще кажете за кутиите боя и валяка? В крайна сметка те са в коридора. Трябва да мислим и за другите наематели.

Хес му обеща какво ли не, но не изпълни нито едно от обещанията си, защото той и Тулин по това време се опитаха да притиснат Сайер-Ласен към стената.

— Какво можете да кажете за подателя на жалбата? Успяхте ли да установите нещо, когато посетихте тези семейства? В крайна сметка твърдите, че сте ги посетили. — Хес се опита да ги притисне от друга страна.

— Посетихме ги, за да разберем обстоятелствата. Не претендирам за нищо, но както вече споменах…

— Спрете! Момчето е изнасилвано многократно в подземието под гаража; а момичетата са били кърпени толкова често, че прехвърля всякакви граници — а вие изглежда сте имали основателна причина да не го забележите… Единственото, което ми трябва, е да разбера дали знаете нещо за жалбата.

— Не знам нищо повече. И не ми харесва тона ви. Както вече беше посочено…

— Направете почивка. — Това е Ниландер. Той стои на прага на офиса и с кимване на главата дава да се разбере, че иска да говори с Хес. Марк се радва да излезе от задушната стая на предната стълба, по която чиновници и други адвокати и икономисти притичват, като ги поглеждат с любопитство. — Не е ваша задача да оценявате работата на служителите в общината.

— Ще се опитам да се въздържам.

— Къде е Тулин?

— В другия офис. Тя и компютърните специалисти се опитват да открият подателя на тези две жалби.

— Смятаме, че е престъпник?

Това „ние“ в устата на началника на отдел убийства дразни Хес, но той се опитва да го потисне.

— Това е нашето предположение. Кога можем да разпитаме Роза Хартунг?

— По какъв въпрос, ако смея да попитам?

— За разпит по темата…

— Министърът вече е разпитан. Тя не познава нито Лора Киер, нито Ан Сайер-Ласен.

— Това, че сме тук, означава, че тя трябва да бъде разпитана отново. И двете жертви са получили анонимни жалби с призив за отнемане на децата им от семейството. Или може би дори това не е била целта на престъпника. Може би просто е искал да отбележи, че системата не работи. Но, независимо от това, трябва да си пълен идиот, за да не забележиш, че цялата тази история има общо с Роза Хартунг. В края на краищата тя е министър на социалните грижи и колкото повече мислим за всичко това, толкова повече ни показва, че убийството, от което започна всичко, е извършено едновременно с връщането й към изпълнението на министерските задължения.

— Хес, добре си вършите работата. И аз обикновено не съдя за човек само въз основа на лошата му репутация. Но ми се стори, че ме нарекохте идиот.

— Вие, разбира се, не ме разбрахте правилно. Но ако добавим към всичко останало, че пръстовите отпечатъци върху двете кестенови човечета, открити на местопрестъплението, принадлежат на дъщерята на Роза Хартунг…

— Слушайте ме внимателно, Хес. Вашият шеф в Хага ме помоли да преценя професионалната ви способност и, разбира се, ще ви помогна да възвърнете загубените си позиции. Но това изисква да се съсредоточите върху основното. Повече няма да разпитваме Роза Хартунг, защото тя няма нищо общо с този случай. Разбрахме ли се?

Споменаването на работодателя от Хага, дойде на Хес като изненада. И това го обърка толкова много, че дори не успя да намери отговор.

Ниландер хвърля поглед към Тулин, която току-що излиза от офиса със стационарния компютър на отдела за деца и младежи в ръце.

— Какво имаме?

— И двете писма са изпратени от един и същ сървър в Украйна. Но човекът, който го управлява не е в сътрудничество с властите. По-скоро обратното. Вероятно ще получим отговор на IP адреса след две седмици, но след това вече няма да е от значение.

— И ако говоря с министъра на правосъдието и той се свърже с украинския си колега, ще помогне ли?

— Съмнявам се, че ще се получи нещо. Дори ако искат да помогнат, това ще отнеме известно време, а ние нямаме.

— Между двете убийства изминаха само седем дни. И ако престъпникът, както казвате, не е наред с главата, ние не можем да останем в ролята на наблюдатели.

— Може би не е необходимо. И двете жертви са докладвани в платформата за анонимни жалби на общината. Първата е преди три месеца, втората — две седмици по-късно. Ако приемем, че и двете писма са изпратени от престъпника и ако приемем, че престъпникът замисля друго престъпление…

— … Тогава той вече е изпратил анонимно изявление до следващата си жертва.

— Точно така. Само че, има проблем. Току-що разбрах, че отделът за деца и младежи получава средно по пет анонимни заявления седмично. Оказва се, двеста и шейсет годишно. Не всички от тях, разбира се, се отнасят до отнемане на деца, но тъй като те по никакъв начин не са систематизирани, е невъзможно да се каже колко от тях всъщност се отнасят до тази тема.

Ниландер кимва.

— Ще говоря с началника на отдела. Те, разбира се, ще помогнат без да задават въпроси. Какво ви е необходимо?

— Какво мислиш, Хес?

Марк все още потупва слепоочията си и дори новината за връзката между Фрейман и Ниландер не помага да се успокои това. Той трябва да напряга мозъка си, за да отговори на Тулин:

— Анонимни жалби за пренебрегване на родителски грижи и насилие над деца през последните шест месеца. Особено за майки на възраст между двадесет и петдесет. Авторите, на които изискват отделяне на деца от семейството. Вече разгледани случаи, с решения на които не предвиждат намеса от страна на властите.

Ръководителят на отдела, напускайки офиса, внимателно се вглежда в малката компания и Ниландер, възползвайки се от тази възможност, веднага го запознава с нуждите им.

— Но тези случаи се съхраняват на повече от едно място. Ще отнеме време, за да ги намерим всички — отговаря той.

Ниландер хвърля въпросително поглед към Хес, който вече се отправя към задушния офис.

— Тогава трябва да свържете с всичките си служители. Тук нямаме друга работа. Така че, всички приложения трябва да бъдат при нас в рамките на един час.

Глава 65

Както се оказва, анонимните жалби до община Копенхаген срещу жени с деца са доста популярни. Във всеки случай, благодарение на усилията на ръководния персонал, купчината червени папки със съответните случаи на масата непрекъснато нараства и Хес вече започва да се съмнява дали с Тулин са постъпили правилно. Въпреки това, след разговор с Ниландер, те нямаха друг избор, освен да започнат да изпълняват този план. Ная предпочете да прегледа екрана на лаптопа Eser в огромния офис, открит тип, докато Хес седеше в конферентната зала, където обръщаше листове един по един, някои от тях все още топли от принтера.

Методът му беше прост. Отваря съответния случай и преглежда само жалбата. И ако му се струва, че няма връзка с разследването, папката се поставя на купчината вляво. Ако на пръв поглед изисква по-внимателно проучване, папката намира своето място на купчината вдясно.

Въпреки грубата селекция, се оказва, че е по-трудно за изпълнение, отколкото първоначално смяташе. Във всички писма авторите говорят за майки, с гневно възмущение, познати му от изявленията срещу Лора Киер и Ан Сайер-Ласен. Усеща се, че хората са писали, в състояние на раздразнение, някои с ясни намеци, които дават основание да се предположи, че авторството принадлежи на бивш съпруг, леля или свекърва, които считат за необходимо да изпратят анонимна жалба, в която да изброят греховете на майката. Хес обаче не може да бъде напълно уверен в тяхната коректност и затова купчината вдясно продължава да расте и расте. Самото четене го ужасява, тъй като всички твърдения като цяло свидетелстват за ужасна война, в която децата са участвали и най-вероятно това все още продължава — в края на краищата във всички случаи, поискани от Хес, обвиненията не бяха потвърдени при проверката. Във всеки случай Социалната службата за деца и младежи е длъжна да проучи всички обстоятелства, и въпреки че това не освобождава Хенинг Льоб от отговорност, Хес, неочаквано за себе си, започна да разбира защо служителите са толкова цинични по отношение на подобни жалби, в които авторите много често намесват мотиви за обезпечение, а не само загриженост за здравето и благополучието на децата.

След като прочете около четиридесет анонимни писма, изпратени през последните шест месеца, с които са поискали проверка на семейства, Хес се почувства раздразнен от тях. Тази работа му отне много повече време, отколкото очакваше. А именно — почти два часа, тъй като понякога му се налагаше да разглежда доклада за извършената работа по жалбата. Но най-лошото от всичко се оказа, че по принцип извършителят може да бъде автор на повечето от жалбите. И никой от тях не използва думите „нарцистична курва“ или „тя би трябвало да мисли по-рано“, както в тия срещу Лора Киер и Ан Сайер-Ласен.

Един от служителите на отдела информира Хес, че няма повече жалби според критериите му и затова Марк започва да преглежда отново делата. Когато прочете всички изявления втори път, навън през прозорците на кметството с фасадата в цветовете на датското знаме се бе спуснала тъмнина. Едва ли беше повече от пет и половина, но на булевард „GK Andersen“ вече са запалени уличните светлини и хвърлят цветни отражения върху голите клони на дървета по протежение на парк Тиволи. Хес вече се бори да избере седем жалби, но далеч не е сигурен дали те включват това, от което се нуждаят. Всичките седем призовават за отнемане на едно или повече деца от семейството на жената. Претенциите значително варират. Някои са къси, други са по-дълги. В един случай Хес, след по-внимателно разглеждане, реши, че вероятният автор е член на семейството, в друг смята за възможно да се заключи, че подателят е учител, тъй като текстът съдържа вътрешна информация за детската градина.

Но за останалите пет дори не може да предположи кой е автора. Хес отхвърля още една, защото има много остарели думи, сякаш авторът е баба или дядо на детето, и друга, защото съдържа твърде много правописни грешки. В резултат на това са му останали три жалби. Едната е за жена от Гамбия, която анонимен автор упреква, че изпраща децата си да работят. В друго, майка с увреждания е обвинена в това, че е изоставила децата си, защото е пристрастена към дрога. В третия случай, ранно пенсионирана майка в е обвинена в интимни отношения със собствения си син.

И така, и трите твърдения съдържат тежки обвинения и Хес е завладян от идеята, че ако поне едно от тях наистина е написано от престъпника, тогава неговите предположения най-вероятно са правилни. Поне такъв беше случаят с Лора Киер и Ан Сайер-Ласен.

— Напредвате ли? — пита Тулин, влизайки в стаята с лаптопа в ръце.

— Не точно.

— Три ми се набиха в очи. Относно гамбийците, жената с увреждания и тази, която е ранно пенсионирана.

— Добре е, може би.

Хес не се изненадва, че Тулин избра същите три случая като него. И вече мисли, че всъщност би могла да се справи с тази задача и сама.

— Според мен, това са жалбите, с които трябва да се заемем. Може би и трите.

Тулин с нетърпение гледа Хес. Главата му го цепи. По някаква причина предстоящата работа му се струва трудна и ненужна, и сам не може да разбере защо. Той гледа през прозореца, зад който тъмнината се е сгъстила и още повече и осъзнава, че трябва да се вземе решение, ако искат да предприемат някои мерки днес.

— Извършителят вероятно изхожда от факта, че рано или късно ще разберем, че жертвите са получили жалби в общината. Нали така? — пита Хес.

— Така е. Може би дори иска да открием този факт. Само че не знае колко бързо ще разберем.

— В такъв случай извършителят знае също, че в един момент ще прочетем жалбата срещу Лора Киер и Ан Сайер-Ласен. Така е нали?

— Защо трябва да играем на въпроси и отговори? Ако не решим сега, можем отново да разпитаме съседите.

Хес обаче продължава, опитвайки се да развие своята гледна точка:

— Ако бяхте на мястото на престъпника и сте написали тези две жалби — и знаете, че ние ще ги намерим и ще се чувстваме като гении — каква би била вашата трета жалба?

Хес предполага по очите й, че го е разбрала. Ная поглежда от Хес към екрана на лаптопа си.

— Сложността на текста е малък показател във всички случаи, но ако анонимният автор наистина реши да ни обърка, тогава трябва да вземем под внимание още две жалби, които също се открояват от останалите. Тази, при която има много правописни грешки, и втората, с остарели изрази.

— И в коя от тях се е издал? — пита Хес.

Тулин бързо преглежда текстовете на екрана, а Марк, без да гледа, взема двете папки и ги отваря. И този път нещо го алармира в жалбата с много грешки. Може би въображението си играеше… Или може би не. Тулин обръща монитора на компютъра си към Хес, който кима в съгласие. Тя откри същата, която и той: жалба срещу двадесет и пет годишната Джеси Квиум, която живее в жилищния комплекс Урбанпланен в Амагер.

Глава 66

Джеси Квиум, държейки шестгодишната си дъщеря за ръка, върви бързо по коридора, но точно преди завоя зад ъгъла учителят ги настига. Онзи пакистанец, с приятелски поглед.

— Джеси, можеш ли да останеш една минута? Трябва да поговорим.

Тя се опитва да обясни, че с Оливия, за съжаление, трябва да побързат за урока по танци, но когато вижда решителното му лице, тя осъзнава, че няма да може да се изплъзне и дори не завършва фразата. Джеси винаги се старае да избягва срещите с него, защото той винаги знае как да събуди лошата й съвест, и затова се опитва да включи целия си чар, за да може бързо да се изплъзне. Тя му намигва кокетно и прокарва пръсти през косата си с новия маникюр върху дългите си нокти — нека види колко добра е днес. Джеси прекара два часа във фризьорския салон на Булевард „Амагер“ — да, разбира се, там работят пакистанки, но правят грим и маникюр евтино, а когато няма много време за това, както днес, няма и опашка. Стегнатите й бедра са обвити в нова жълта пола. Джеси си я купи неотдавна от H & M[27] за жалките седемдесет и девет крони. В края на краищата това малко нещо щеше да бъде изпратено в склада за непродадени стоки и освен това успя да докаже на продавачката, че полата е на път да се спука по шевовете… Но последното обстоятелство не я притеснява особено, като се има предвид в какъв случай ще използва тази дреха.

Нито усмивката, нито намигването дадоха желаният резултат пред учителя. Тя обаче е готова да изслуша обвиненията, които вече бяха станали обичайни, че взима детето в последния момент преди да затворят детската градина. И да го сложи на мястото му, като каже, че трябва да се потруди за заплатата си, платена от нейният данък. Но днес Али, или каквото там му е името, започва разговор за нещо друго. Той я пита защо в гардероба на Оливия липсват комплект водоустойчив дъждобран и панталони, а също и гумени ботуши.

— Ботушите й са добри, но се мокрят и тя се оплаква, че краката й са студени. И като цяло, те не са много практични за есента.

Учителят тактично хвърля поглед към пропускливите ботуши на Оливия и Джеси е склонна да изкрещи право в лицето му, да си затвори мръсната уста. Е, тя няма петстотин корони в момента за този есенен комплект за дъщеря си. Както и да е, ако разполагаше с достатъчно пари, тя отдавна щеше да прехвърли дъщеря си някъде далеч от това подготвително училище, където половината от децата говорят арабски, а на родителските срещи се изисква помощта на преводачи от три различни езика. Вярно е, че самата тя никога не е ходила на тези срещи, само е чувала за това от другите родители.

Но за нейно дълбоко съжаление в коридора се появяват други учители и Джеси решава да действа според план Б: — Да, вече купихме и комплекта, и ботушите. Но забравихме всичко на вилата, но следващия път определено ще ги вземем. Това, разбира се, е лъжа от началото до края. Те нямат комплект, точно както нямат ботуши, да не говорим за вила. Но половин бутилка бяло вино, изпито вкъщи в Урбанпланен, преди да се преоблече и да тръгне за Оливия, й помогна да лъже без да се изчервява. — Добре, с това се разбрахме. А, как се справя Оливия вкъщи? Джеси забелязва погледите на минаващите покрай него учители и казва, че Оливия се справя чудесно. Али снишава гласа си и казва, че няма голям напредък в комуникацията на дъщеря й с други деца, за което той донякъде се притеснява. Казва й, че Оливия страни от всички и смята, че скоро ще е необходимо отново да поговорят на тази тема. Джеси моментално се съгласява с него с такъв ентусиазъм, сякаш той ги кани да отидат в Баккена[28] за негова сметка.

След това се качват в малката Toyota Igo, дъщеря й се преоблича в танцов костюм на задната седалка, а Джеси подкарва колата и пуши през отворения прозорец. В колата е тъмно и спокойно, и Джеси казва на Оливия, че учителят е прав и скоро ще й купят този есенен комплект.

— И също така е важно да общуваш и да играеш повече с други деца. Разбрахме ли се?

— Боли ме кракът.

— Нищо, коте, ще мине веднага щом се стоплиш. Не трябва да пропускаме танците.

Школата по танци е разположена на последния етаж на търговско-развлекателния център Амагер, където те пристигат две минути преди началото на урока. От паркинга в мазето до залата трябваше да изтичат нагоре по стълбите. Другите малки принцеси вече стоят на първоначалните си позиции в скъпите си модни костюми на лакирания дървен под. А Оливия носи същата рокля от люляк, купена във Фотекс, с която ходи на танци през цялата година. Роклята малко я стяга в раменете, но за известно време ще й свърши работа. Джеси набързо сваля връхните дрехи на дъщеря си и изпраща Оливия на дансинга, където е посрещната с приятелска усмивка от учителя. Майките на другите деца седят край стената, всички са толкова арогантни и говорят за есенните празници в Гран Канария, за концепцията за здравословен начин на живот и благополучието на класа, в който посещават децата им. Джеси ги посреща с учтива усмивка, въпреки че в действителност би искала всичките да ги изпече на клада.

Момичетата вече започнаха урока, а Джеси все още се оглежда нетърпеливо и изправя полата си, но него все още го няма. Очевидно разочарована, тя се присъединява към майките. Джеси беше сигурна, че ще се появи, и отсъствието му я кара да се съмнява в силата на връзката им, в която тя никога не се е съмнявала преди. Тя се чувства излишно в тази компания, но макар да е решила предварително да мълчи, все пак се присъединява към общия разговор от неудобство:

— О, колко са красиви днес нашите малки принцеси… просто съм възхитена. Така добре са се научили да танцуват, и то само за година…

И с всяка нова дума усеща все по-симпатични погледи. Но накрая вратата се отваря и той се появява в залата. С дъщеря си, разбира се, която веднага се присъединява към танцьорките. Той гледа към майките, кима приятелски, усмихва се непринудено и на Джеси. Той върви с уверена походка и върти в ръце ключовете на Audi, които тя познава толкова добре. Той разменя няколко думи с една от майките, които ги карат да избухнат в смях, а Джеси се натъжава — защото той все още не я е погледнал. Той усърдно се преструва, че не я забелязва, въпреки че стои наблизо, като куче, което размахва опашката си, искайки да привлече вниманието на собственика. И Джеси изведнъж изтърсва, че всъщност трябва да говори нещо с него. Нещо важно за културата на общуване в класната стая. Това понятие току-що бе чула от един от матроните. Той е доста изненадан, но, без да чака отговор, Джеси се отправя към изхода на залата. Тя се обръща и със задоволство забелязва, че считайки за странно да откаже предложението й пред всички, тъй като става въпрос за нещо толкова важно, моли за прошка „госпожите“ и я последва.

Тя се спуска по стълбите надолу и с трудност отваря тежката врата и излиза в коридора, чувайки стъпките му отзад. Тя спира, изчаква го и по изражението на лицето му разбира, че е изключително раздразнен.

— Какво правиш по дяволите, луда ли си? Как не можеш да разбереш, че всичко между нас е свършило? Остави ме на мира, по дяволите!

Джеси го хваща за ръката, разкопчава панталона му, пърха пръстите си в отвора и веднага намира това, което търси. Той се опитва да я отблъсне, но тя държи здраво члена му, издърпва го, слага го в устата си и цялата му съпротива води до изтръгнат стон. Когато е готов да свърши, тя се обръща, навежда се над боклука и се опитва да вдигне полата си отзад с другата ръка. Но той я изпреварва, придърпва подгъва на новата й жълта пола и Джеси чува пукането на разкъсаните шевове. Тя усеща проникването му, и започва да прави движения с таза си напред-назад, така че да не може да устои на изкушението. След няколко секунди той свършва и, дишайки тежко, застива. Тя се обръща, целува безжизнените му устни, държейки мокрия му пенис в ръцете си. Но той, отстъпи крачка назад, сякаш Джеси го е отблъснала, и й удря шамар в лицето.

Тя е толкова шокирана, че не може да изрече и дума, и само усеща как топлината се разнася по лицето й. И той бързо затваря ципа си.

— Това беше за последен път. Не изпитвам нищо към теб. Без шибани глупости. Никога няма да напусна семейството си. Ясно ли е?

Джеси чува стъпките му, звукът на тежка врата се затваря зад него и остава сама, а лявата й буза гори и боли. Струва й се, че той все още е в нея, там, между краката й, но сега тя го смяташе за нещо срамно. В метална плочка на стената вижда изкривеното си отражение, оправя дрехите си и едва сега забелязва, че полата й е разкъсана не само отзад, но и отпред, и закопчава до горе палтото си, за да скрие следите. Изтрива сълзите си се опитва да се съвземе. По-горе, от залата за танци се чува весела музика. Тя се връща по същия път, по който дойде, но вратата към стълбите е заключена. Тя я бута безуспешно, след това се опитва да повика някого за помощ, но в отговор чува само слаби звуци на музика.

Джеси решава да заобиколи, тръгва по дълъг коридор с отоплителни тръби, където никога досега не е била. Но изведнъж коридорът свършва и тя избира друг път, но попада в задънена улица. Джеси се опитва да отвори друга врата, но тя също е заключена. Връща се в коридора с тръбите, но след още двадесет метра, изведнъж чува звук зад гърба си.

— Хей! Кой е там?

Отначало се опитва да се убеди, че именно той се връща, за да поиска прошка, но тишината й казва: че не е така. Тя продължава пътя с несигурни стъпки, но скоро започва да тича. От един коридор, следва друг, а Джеси сякаш чува стъпки зад себе си, но не вика за помощ. Тя се опитва да отвори всяка врата, която й попадне, и накрая една от тях се отдава. Джеси тича нагоре по стълбите. Тя чува, че отдолу някой излиза от коридора след нея и когато стига до следващия етаж, тя отваря вратата с такава сила, че тя се разбива в стената с трясък.

Джеси Квиум се озовава на последния етаж на търговски център, където цели семейства от купувачи се скитат с колички под гласа на диктор, който съобщава за есенните намаления. На входа на танцовата зала тя вижда жена и висок мъж със следи от побой по лицето. Те питат една от майките за нещо, която внезапно забелязва Джеси и сочи пръст в нейната посока.

Глава 67

— Така ли е или не?

— Все още не знаем. Смята, че някой я следи в центъра. Все още не бърза да ни помогне, въпреки че може би наистина не знае нищо друго, — отговаря Тулин на Ниландер, докато Хес междувременно наблюдава през огледалния прозорец какво се случва в стаята за разпити. От другата страна прозорецът е непрозрачен, така че Джеси Квиум изобщо не го вижда, докато той я вижда напълно.

Вътрешният му глас му подсказва, че Джеси, най-вероятно, има някаква тайна, която интересува престъпника. Вярно е, че поразително се различава от предишните жертви. В очите на Хес, и Лора Киер и Ан Сайер-Ласен бяха дами с дребнобуржоазно възпитание, и са се опитвали да се държат на ниво, но Джеси Квиум е дръзко момиче и винаги уверена в правотата си. От друга страна, именно поради тази причина тя идеално подхожда на ролята на червен плащ за бик. Мъжете избират такива като Джеси сред стотици други жени, защото едновременно ги привличат и се страхуват от тях. В момента тази ядосана млада жена води разгорещена дискусия с дежурния оперативен служител на вратата на стаята за разпити, и безуспешно се опитва да го убеди да я освободи. И Хес благодари на Господ, че говорителят на стената е заглушен. Небето от прозореца е напълно почерняло и той има желание да заглуши гласа на Ниландер.

— Значи, ако тя не знае нищо, може би сте на грешна следа?

— Или може би просто иска да ни обърка? За да й отделим повече време?

— Повече време? — Ниландер обмисля думите на Тулин, а Хес, който вече е живял доста дълго, рамо до рамо с полицейски началници, е наясно как ще свърши всичко.

От кметството, Тулин и Хес веднага отидоха в Урбанпланен, където живее Джеси Квиум. Никой не отвори вратата на апартамента и жената не отговори на телефонното обаждане. В досието не бяха посочени роднини, а само телефонният номер на социалния служител от общината, който се срещаше с Джеси и дъщеря й седмично, или по-скоро упражняваше контрол над тях. Той каза по телефона, че Джеси по предложение на общинските власти всеки петък в седемнадесет и трийсет трябва да води дъщеря си в танцовото училище на последния етаж на търговския център Амагер.

Те намериха Джеси Квиум и веднага им стана ясно, че нещо не е наред с нея. Младата жена обясни, че е имала чувството, че някой я следи, докато е слизала надолу, за да постави циферблата за паркиране на предното стъкло на колата. Веднага претърсиха всички стълби, коридори и подземния етаж, но не намериха никой подозрителен. В коридорите нямаше камери за видеонаблюдение, а подземният паркинг беше претъпкан с твърде много посетители, които пазаруваха за уикенда.

По време на разпитите в полицейския щаб Джеси Квиум се държи още по-агресивно. Мирише на вино и когато я молят да свали палтото си, се оказа, че полата й е напълно разкъсана. Момичето каза, че току-що се е закачила на вратата, излизайки от колата и иска обяснение защо, по дяволите, са я задържали. Те се опитат да й обяснят за какво става въпрос, но Джеси Квиум твърди, че не знае нищо и не иска да знае. Предполага, че дори не е сигурно, че някой я следи в търговския център. Но тя не се съмнява кой преди около два месеца е написал анонимната жалба до община Копенхаген, призовавайки Оливия да бъде отнета от нея, тъй като пренебрегва родителските си задължения и освен това бие дъщеря си.

— Да, това е една от майките в училище. Те могат лесно да съсипят всеки, когото пожелаят. И всичко това, защото се страхуват, че похотливият им мъж може да хвърли поглед върху някоя по-млада и красива. А те самите дори не могат да пишат без грешки.

— Джеси, не сме сигурни, че някоя от майките на съучениците на Оливия е написала молбата. Кой друг може да бъде, според вас?

Джеси Квиум обаче продължи да настоява за нейната версия и в един момент за нейно удоволствие служителите на общината й повярваха. Въпреки че, разбира се, й беше малко трудно, защото „твърде дълго време се ровиха в мръсното й бельо“.

— Джеси, изключително важно е да кажете истината. Заради себе си. Няма да ви обвиняваме в нищо, но ако в жалбата има дори зрънце истина, възможно е авторът на писмото да ви пожелае зло.

— Какво си позволявате? — Джеси Квиум избухна в сълзи. Никой няма право да я нарича лоша майка. Тя сама отглежда момичето си и не може да се надява на помощ от бащата, той не й е дал и една корона. Вярно е, че през последните две години по уважителна причина: той се намира в затвор в Ниборг, заради продажба на наркотици. — И ако някой се съмнява, можете да попитате Оливия дали се справям добре.

Оливия обаче не е включена в плановете на Хес и Тулин. По същото време шестгодишното момиче седи, все още в танцовия си костюм с един от служителите на отдела в трапезарията със сода и чипс и гледа анимационен филм, вярвайки, че полицията проверява документите на колата на майка й. Дрехите й са износени, с дупки, а самата тя е много слаба и не много добре поддържана, но все още не създава впечатление на дете, което е тормозено. Като се вземат предвид всички обстоятелства, никой не се изненада, че момичето стои тихо и, разбира се, би било непростимо да натовари още повече психиката му с въпроси, как се отнася майка му с него.

От стаята за разпити отново се чуват силни ругатни и обиди — това е Джеси Квиум, който се опитва да убеди полицая, че е време да я освободи. И отново е заглушена от гласа на Ниландер:

— Нямаме повече време. Казахте, че вървите в правилната посока — е, продължете в същия дух. Ако не, трябва да се изработи друга версия.

— Случаят може би щеше да протече много по-бързо, ако провеждахме разпити, които считаме за необходими.

— Отново ли намеквате за Роза Хартунг?

— Просто казвам, че не ни беше дадена възможност да разговаряме с нея.

— Колко пъти трябва да повтарям едно и също нещо, докато най-накрая го разберете?!

— Не знам; Вече спрях да броя. Но думите ми не намират никакъв отклик.

— Слушайте! Има и друг изход.

Хес и Ниландер приключват словесната битка и насочват поглед към Тулин.

— Ако вярваме, че Джеси Квиум може да е следващата жертва, просто трябва да й дадем възможност да продължи обичайния си живот — разбира се, под наше наблюдение — и ще трябва само да изчакаме да се появи престъпникът.

Ниландер поглежда към Тулин и поклаща глава.

— Това е изключено. По дяволите, как си го представяш? Просто така, след две убийства да пуснем Джеси Квиум на улицата и този психопат да я убие, въпреки всичките ни наблюдения? Той вече ни заблуди няколко пъти.

— Нямам предвид Джеси Квиум, говоря за себе си.

Хес поглежда Тулин учудено. Ръстът й е само метър и шестдесет и седем, не повече. И като цяло прилича на тръстика, която всеки момент може да бъде повалена от вятъра. Въпреки че, ако погледне в очите й, балансът на силите може да изглежда напълно различен…

— Височината ни е еднаква, косата ми е със същия цвят, а фигурата ми е приблизително същата като тази на Джеси Квиум. И ако все пак успеем да намерим голяма кукла и да я представим като дъщерята на Джеси, мисля, че можем да накараме престъпника да направи грешка в ситуация, която сами ще създадем.

Ниландер гледа Тулин с интерес.

— Кога?

— Колкото се може по-бързо. Докато престъпникът не е почнал да се чуди, къде е изчезнала… Ако той наистина се е насочил към Джеси Квиум, вероятно знае нейното ежедневие. Какво ще кажеш, Хес?

— Нека отново да разпитаме Джеси. Може би…

В този момент вратата се отваря и на прага се появява Тим Янсен. Ниландер не криейки своето раздразнение, и се обръща към него:

— Не сега, Янсен!

— Необходимо е. Или включете новините.

— Защо?

Янсен поглежда Хес.

— Защото отнякъде е изтекла информация за отпечатъците на Кристин Хартунг. Във всички канали говорят, че случаят Хартунг, виждате ли, не е решен.

Глава 68

Вечерята се готви на малката газова печка в апартамента на Вестербро и Ная трябва да увеличи силата на звука, за да чуе новините сред шума от аспирацията и таймера.

— Отвори на дядо си.

— А ти?

— Помогни ми, готвя вечеря.

Ле неохотно излиза в коридора с неизменния iPad в ръка. Те току-що се бяха скарали, но Ная няма време да продължи спора с дъщеря си. Медийните канали на пълни обороти въртят сензационната новина за пръстовите отпечатъци на Кристин Хартунг, открити върху кестеновите човечета, оставени на мястото на убийството на Лора Киер и Ан Сайер-Ласен. Доколкото Тулин може да прецени от материалите в мрежата, новината беше публикувана първо от една от двата най-големи таблоиди в края на работния ден. Двата конкурента обаче толкова бързо са се втурнали да публикуват новината, че е трудно да се определи дали са получили новината от собствени източници или просто са повторили публикацията от другия таблоид. Заглавие "Шок: Жива ли е Кристин Хартунг?" се разпространява в медийното пространство със скоростта на горски пожар и почти всички медии публикуват един и същ текст, позовавайки се на двата таблоида като източник. „Неизвестни източници в полицейското управление“ намекнаха, че може да има връзка между убийствата на двете жени и случая на Кристин Хартунг, тъй като тайнствените й пръстови отпечатъци предизвикаха съмнения за смъртта й. И ето сега, медиите публикуваха истината, въпреки че Ниландер и другите големи клечки в полицията отхвърлиха всякакви предположения от този вид. Като цяло случаят взе такъв сензационен обрат, че тази новина стана най-високо тиражираната във всички медии. И ако Тулин беше забравила как онемя, когато за първи път чу за прословутите пръстови отпечатъци на Кристин Хартунг, със сигурност щеше да си спомни за това сега. От всички медии се развиват различни версии и предположения, а журналистите на една онлайн медия дори нарекоха убиеца с името „Кестеновият човек “. И всеки можеше да се досети, че това е просто прелюдия към цял облак от доклади, статии и бележки. Така Тулин отлично разбра защо Ниландер веднага ги остави с Хес — в края на краищата той трябваше да проведе поредица от срещи, за да разработи стратегия за собствените си действия и тактика в отношенията с пресата.

Самата тя веднага се потопи в подготовка за вечерната акция в Урбанпланен. Ниландер одобри предложението да направят капан на престъпника, въпреки че Хес се противопостави. Джеси Квиум също реагира с недоверие и негодувание на съобщението, че тя и дъщеря й няма да могат да се върнат в апартамента си днес, но всичките й възражения бяха отхвърлени. Те ще бъдат снабдени с четки за зъби и всичко останало, от което се нуждаят, и ще трябва да прекарат следващата вечер, както и последващата, под охрана в селото Валби, където общинските власти предоставят няколко къщи за временно ползване на семейства в неравностойно положение. Това селище обаче им бе познато, тъй като през лятото бяха почивали там в една от къщите за сметка на общината.

Джеси Квиум трябваше да разкаже, какво е правила през целия петък и от естеството на въпросите и упоритостта на разследващите най-накрая разбра, че наистина съществува заплаха за живота й. Тулин, която я разпитваше заедно с Хес, навлезе във всеки детайл и вече знаеше подробно какво прави Джеси от момента, в който пристигне вкъщи с колата си, която полицията също щеше да използва при операцията.

Тулин беше готов да отиде незабавно в Урбанпланен, но имаше един проблем, всеки петък вечер Джеси прекарва времето по особено. След урока в школата по танци, от шест до девет вечерта, тя е длъжна да участва в среща на анонимните алкохолици в сградата на Кристансхаус Торв. Това беше условието на общинските власти, за да може да продължи да получава различни детски надбавки в допълнение към социалното осигуряване. Дъщеря й, обикновено, спеше на стол в коридора през всичките тези три часа, докато майка й не я отведе в колата в края на срещата. Но вече беше осем часа вечерта и затова бе решено Тулин да започне да играе ролята на Джеси Квиум в началото на десет, когато самотната майка трябва да напусне срещата.

В очакване на началото на операцията, нейният ръководител и членовете на екипа за разследване, започват да проучват планове за местоположението на апартаментите, както и входовете и изходите на територията на жилищния комплекс. Междувременно Тулин се отби да прибере дъщеря си, която играеше с Рамадан в къщата му, и се прибра у дома, за да има време да приготви паста за вечеря преди пристигането на дядо й, който се съгласи да остане с Ле докато отсъства. Момичето много неодобрително посрещна новината, че вечерта тя няма да бъде у дома — в края на краищата Ная бе обещала да й помогне да стигне до следващото ниво в League of Legends, което беше най-важното в нейния детски свят. И Тулин нямаше друг избор, освен да признае, че твърде често отсъстваше вечер.

— Хайде побързай. Време е за вечеря. Ако дядо ти е гладен, можете да вечеряте заедно.

Дъщерята се връща от коридора с тържествен вид:

— Това не е дядо, а този с пребито лице и с различния цвят очи от твоята работа. Каза, че би искал да ми покаже как да стигна до следващото ниво.

Глава 69

Тулин нямаше намерение да си губи времето като вечеря, но появата на Хес под лампа в малкия коридор я накара да промени плановете си.

— Пристигнах рано, защото донесох схемите на комплекса в Урбанпланен и местоположението на апартаментите. Ще трябва да ги разучите преди да тръгнете.

— Само че, първо ще ми помогнеш! — провиква се Ле, а Тулин няма време да отговори. — Как се казваш?

— Марк. Но вече казах, че за съжаление днес няма да имам време да ти помогна с играта, но следващия път — с удоволствие.

— Вече трябва да вечеряш, Ле — бързо се намесва Тулин.

— Е, Марк може да вечеря с мен. Хайде, Марк, ще ми обясниш всичко по време на храненето. Мама не позволява на гаджетата си да ядат с нас, но ти не си гадже на майка ми, така че можеш.

Ле дотичва в кухнята. Ная застава пред Хес и осъзнавайки, че сега не е моментът да спори с дъщеря си, леко се колебае, и отстъпва малко настрани, освобождавайки пътя на Хес.

Той сяда на масата до Ле, която е заменила iPad с лаптоп. Тулин взема три чинии от шкафа. С достойнството на наследница на трона, Ле плени вниманието на госта с очарователна усмивка. От самото начало тя му показа привързаност, най-вероятно в опозиция към майка си, но постепенно, когато Хес все повече разкри натрупаните си познания, непонятни за Тулин, момичето напълно се фокусира върху съветите му, които ще й помогнат да достигне обещаната земя на шесто ниво.

— Познаваш ли Парк Су? Целият свят го познава.

— Парк Су, ли? — пита Хес.

Веднага на масата за хранене се появява плакат и малка пластмасова фигура на корейски тийнейджър. Те започват да се хранят, и разговорът се насочва към други игри — Ная дори не подозираше, че дъщеря им ги познава. Оказа се, че Хес бе запознат само с League of Legends и никога не е играл на други. Ле се чувства като майстор, който просветлява своя ученик. Тя бързо обяснява всичко, което знае и когато темата се изчерпва, донася в кухнята клетката със своя папагал, който според нея скоро ще си има другарче и тогава Ле ще може да добави още няколко имена към родословното си дърво.

— Рамадан има петнадесет имена на дървото, а аз имам само три. Тоест са пет, ако броим папагала и хамстера. Мама не позволява да добавя нейните гаджета, иначе еха, колко имена ще имам на дървото…

Тогава Тулин отбелязва, че е време дъщеря й да започне да се придвижва към шесто ниво и след като получи още няколко практически съвета от Хес, накрая Ле сяда на дивана и започва да се бие.

— Умно момиче.

Ная кима кратко, смятайки, че тази забележка е само сигнал за започване на въпроси за бащата на дъщеря й, семейното положение и връзките на Тулин, което изобщо не я радва. Вместо това Хес се обръща към якето си, метнато на облегалката на стола, измъква купчина документи от джоба си и ги поставя на масата.

— Вижте това. Сега ще ви обясня всичко.

Хес се е подготвил подробно и Тулин слуша внимателно обясненията му, следвайки пръста му, с който проследява схемите на жилището, местоположението на апартаментите и района около сградата.

— Целият комплекс ще бъде под наблюдение, но, разбира се, наблюдателите ще бъдат на подходящо разстояние, за да не изплашат престъпника. Ако въобще се появи там.

Споменава и куклата, която ще бъде увита в одеяло, за да може Тулин да се преструва, че носи спящо дете. Ная прави няколко коментара относно поставянето на наблюдатели; тя се страхува, че присъствието им може да предизвика съмнение у извършителя, но Хес настоява за участието им в операцията:

— Нямаме право да поемаме рискове. Ако Джеси Квиум бъде избрана за следваща жертва, тогава извършителят, по всяка вероятност, е проучил перфектно целия комплекс, така че трябва да сме на място и да се намесим, ако нещо се случи. Ако има и най-малката вероятност за опасност, незабавно трябва да съобщите. Както също, сега е момента да кажете, ако искате да бъдете заменена.

— Защо да се отказвам?

— Защото не е безопасно.

Тулин го гледа право в очите — в синьото и зеленото: да, ако не знаеше за какво говори, щеше да се закълне, че Хес се тревожи за нея.

— Всичко е наред. Няма проблем.

— Значи все още я търсите? — Ле, незабелязано за тях, бе влязла в кухнята за чаша вода. Тя гледа екрана на майка си на масата за хранене под ъгъл към стената, върху която започва излъчване на новини на друга телевизия. Разбира се, основната новина е случаят с Кристин Хартунг, а водещият предава подробностите от миналото и настоящето на тази история.

— Не бива да гледаш това. Не е за деца. — Ная се изправя и изключва таблета с рязко движение.

Преди това тя бе предупредила дъщеря си, че ще трябва да остане на работа до по-късно вечерта, а изнервената Ле я помоли да й обясни защо. Тогава Тулин й казва, че търсят един човек, но не го нарече престъпник. И така Ле реши, че майка й има предвид Кристин Хартунг.

— Какво се е случило с нея?

— Слушай, Ле, по-добре отиди да поиграеш още малко.

— Момичето умряло ли е?

Въпросът беше зададен с напълно невинен тон, сякаш просто искаше да попита дали динозаврите все още живеят в Борнхолм. Но зад любопитството явно имаше някакво вълнение и Тулин си обеща в бъдеще да изключва новините в присъствието на Ле.

— Не знам, Ле. Тоест… — Ная напразно търси думи. Каквото и да отговори тя, рискът да бъде хваната в капан е изключително голям.

— Никой не знае със сигурност. Може би просто се е изгубила. Случва се: човек се изгубва и не може да намери пътя си у дома. Но ако тя се е изгубила, със сигурност ще я намерим, — отговаря Хес, вместо нея. И го направи добре; във всеки случай очите на Ле отново се озариха.

— Никога не съм се губила. А децата ви?

— Нямам деца.

— Защо?

Ная забелязва, че Хес се усмихва на Ле, но този път той не отговори. В този момент в антрето се чува звънец, което означава, че времето за изчакване и подготовката на операцията е изтекло.

Глава 70

Всъщност Урбанпланен е обикновен жилищен комплекс в градската зона Западен Амагер и се намира само на три километра от площада на кметството на Копенхаген. През шестдесетте години на миналия век тук са издигнати бетонни сгради, за да се посрещне нарастващата нужда от жилища. Но нещо се обърква и в началото на 2000-те година комплексът е поставен в правителствения списък на кварталните гета. Общинските власти все още не са решили всички проблеми и затова, както в парк Один, присъствието на бледолики датски полицаи и тук, дори в цивилни дрехи, привличат вниманието на местните жители. Затова на най-забележимите места, включително в няколко автомобила на тъмния паркинг вляво от сградата, където се намира Хес, се наблюдават служители, които изглеждат различно от родните датчани.

Таймерът на печката в празен апартамент на приземния етаж показва почти един сутрин. Предишните наематели са се изнесли от апартамента и той е пуснат за продажба и полицията реши да го използва по време на операцията. Светлините в апартамента са изключени и през прозореца на малкия кухненски бокс Хес може да пренебрегне тъмния двор с почти голите дървета, с окапали листа, детската площадка и пейки. Той може да наблюдава осветения вход към стълбището на Джеси Квиум, където освен стълби има и асансьор. Въпреки че всички наблюдатели са на правилните места, Хес е нервен. Сградата на Джеси Квиум има четири входа, по един от всяка страна и всички те се наблюдават от Хес или оперативни лица, които са заели местата си около сградата. Така те могат да видят всички, които влизат в къщата или излизат навън. По покривите са разположени снайперисти, способни да уцелят монета с две корони от двеста метра. На две минути път с кола има автобус с група за залавяне, готова да действа по първия сигнал, който получи. И въпреки това Хес е неспокоен в душата си; струва му се, че всичко това не е достатъчно.

Пристигането на Тулин мина без проблем. Хес веднага разпозна малката Тойота Айго, когато зави пред входа на комплекса с включени фарове и спря на паркинга на определеното място, откъдето малко преди това е потеглила немаркирана полицейска кола.

Тулин носи шапката на Джеси Квиум, дрехите и палтото й, само скъсаната пола е заменена с нова, но, разбира се, със същия жълт цвят, и поне от разстояние не се забелязва, че това не е тя. Взима куклата, увита в одеяло от задната седалка, затваря колата, като се обляга на вратата и се насочва към входа, държейки куклата в ръцете си някак неловко, но точно както би направила истинската Джеси Квиум на нейно място. Хес я видя да влиза във входа, където светлината мигновено светна. Те, разбира се, не можеха да предвидят, че асансьорът ще бъде зает толкова дълго в това време на деня и Тулин ще трябва да се изкачи по стълбите. Но за щастие тя стигна до третия етаж без проблеми и дори успява да създаде такова впечатление, че с всяко стъпало става все по-трудно да носи детето на ръце. Съседи минават покрай нея, слизайки от горните етажи, но явно изобщо не й обръщат внимание. Накрая Тулин изчезва от зрителното поле на Хес и той затаи дъх, докато не се появи светлина в апартамента с малък балкон.

Оттогава са минали три часа, но нищо особено не се бе случило. Преди това, вечерта, на двора се появиха хора. Някои се връщаха от работа, други разговаряха със съседи за световните събития, стояха под падащите листа, кръжащи над главите им, и в мазето на сградата вляво започна малко парти, предназначена за общи събрания на жителите. И в продължение на няколко часа в пространството между сградите прозвуча индийска цитра, но постепенно заглъхна, както и светлините в много прозорци, сякаш даваха знак, че времето напредва.

Светлините в апартамента на Квиум все още са включени, но Хес знае, че скоро ще ги изключи, тъй като според Джеси тя обикновено си лягала по това време, поне в онези редки петъчни вечери, когато е у дома.

— Единадесет-седем, има ли връзка. Чували ли сте историята за монахинята и седемте малки полицаи от Европол? Добре дошли.

— Не, кажете, единадесет-седем. Ние слушаме.

Именно Тим Янсен забавлява колегите си по радиото с лошо прикрита ирония към Хес. Марк не го вижда от мястото си на прозореца на кухнята, но знае, че той седи в колата точно на запад от входа с един млад служител от местния отдел, който е етнически близък с жителите на квартала. Хес не харесва, когато колегите използват радиостанцията за шеги, но не бърза да се намесва. На срещата на групата с ръководството, преди да пристигне в Тулин, Янсен изрази скептицизъм относно целесъобразността на операцията — той не виждал достатъчно доказателства, че животът на Джеси Квиум наистина е в опасност. Янсен е сигурен, разбира се, че именно Хес е дал на пресата информацията за отпечатъците. В това няма спор, защото Марк постави под въпрос резултатите от разследването на случая с Кристин Хартунг и подобни неща са наказуеми. През последните няколко дни, докато беше в офиса, Хес забеляза, че Янсен създава интриги срещу него. Но след като вечерта избухна бомбата в пресата, някои от другите колеги също започнаха да го гледат с недоверие. Което, разбира се, беше смешно. Само в много редки случаи медийното отразяване на случай на убийство оказва положителен ефект върху разследването и затова отдавна е станало навик Хес да се държи настрана от журналистите. Всъщност изтичането на информацията го раздразни. Това означаваше, че извършителят вече е наясно с отпечатъците и Хес предполага, че сигурно се забавлява, гледайки как разследването става за смях в очите на обществеността. Не бива да забравя, да провери източника на журналистите, напомни си той и нервно грабва радиотелефона, когато Янсен започва да разказва нов анекдот.

— Единадесет-седем, използвайте връзката само за изпълнение на задачата.

— Иначе какво? Ще се обадите в на BT?[29]

Ръководителят на оперативния щаб реагира на ситуацията и заповядва да спрат да използват ефирното пространство за развлечения. Хес поглежда през прозореца. Светлините в апартамента на Джеси Квиум угаснаха.

Глава 71

Тулин се опитва да стои далеч от големите тъмни прозорци, но от време на време се движи от една стая в друга, така че извършителят да знае, че тя, тоест Джеси Квиум, е у дома. Разбира се, ако е в двора и гледа към прозорците.

Играта на паркинга се изигра като по часовник. Куклата в одеялото не остави никакво съмнение, че Тулин държи дете, а главата му с изкуствена черна коса беше почти напълно скрита под одеялото. Имаше само една изненада: асансьорът на входа беше зает. Ная обаче реши, че естествено нетърпелива жена като Джеси Квиум няма да чака дълго и по-скоро ще се изкачи по стълбите. По пътя нагоре тя срещна млада двойка, но те минаха покрай нея, без дори да я погледнат. Тя отключи вратата с ключа на Джеси и я затръшна зад себе си веднага щом влезе в коридора.

Въпреки че Тулин никога не беше влизала в този апартамент, тя бе проучила добре разположението на стаите от схемата и веднага влезе в спалнята, и сложи куклата на леглото. В стаята имаше две легла, едното за майката, а другото за дъщерята. На прозорците, с изглед към бетонната сграда отсреща, нямаше завеси. Знаеше, че Хес е в апартамента на приземния етаж, но не знаеше кои други колеги я наблюдават. Тулин свали одеялото от куклата и я сложи в леглото, сякаш слагаше Ле в леглото у дома. Това бе парадокс: в служебните си задължения тя пожелава лека нощ на кукла… Обаче размислите по тази тема не бяха уместни. Тогава тя влезе в хола, както се случва в ежедневието на Джеси Квиум, включва телевизора с плосък екран и сяда на стол с гръб към прозореца, за да може да наблюдава всичко, което се случва в апартамента.

Виждаше се, че Джеси Квиум не отделя много време за почистване на къщата, където е пълна бъркотия: много празни бутилки с вино, чинии с остатъци от храна, кутии за пица и купчина немити съдове. В апартамента има малко играчки. И Тулин изведнъж се почувства като в привилегировано положение. Да, те не бяха сигурни, че Джеси всъщност напълно пренебрегва родителските си задължения, но условията, в които дъщеря й израства, едва ли са приемливи. Ная дори си спомни собственото си детство. Тя обаче изобщо не искаше да мисли за това и се съсредоточи върху случващото се на екрана.

Случаят с Кристин Хартунг продължи да бъде на върха на новините, което повтаряше тезата, че не е напълно разследвана. Беше споменат отказът на Роза Хартунг да даде коментар, и Тулин съжали министъра — в края на краищата на нея и семейството й отново беше напомнено миналото, което биха искали да забравят. И тогава последва кулминацията.

— Внимание след минута: Стийн Хартунг, бащата на Кристин, ще бъде гост в студиото за новини.

Стийн Хартунг се появи в последната вечерна програма и направи доста дълго интервю. Според него той не се съмнява, че дъщеря му е все още жива. Той умоляваше всички, които знаеха нещо за местонахождението й, да се обадят в полицията и директно се обърна към похитителя на Кристин, умолявайки го да върне момичето на родителите му безопасно и здраво.

— Толкова ни липсва дъщеря ни… Тя все още е дете и има нужда от родителите си.

Тулин отлично разбра импулса на Стийн Хартунг, но не е сигурна, че молбата му ще бъде от полза за разследването. Заради това министърът на правосъдието и шефът на отдела Убийства Ниландер вдигнаха ръкавицата и твърдо се дистанцираха от всякакви слухове и спекулации. Особено непреклонен беше Ниландер. Той атакува пресата, но в същото време гласът му звучеше толкова весело, че Тулин сметна, че просто се радва на вниманието към себе си. В средата на програмата Тулин получи текстово съобщение от Генц; той попита какво се е случило и защо репортерите вече са започнали да му се обаждат. Тя му отговори, да не коментира нищо. Генц шеговито й отвърна, че не може да обещае нищо, ако Тулин не се съгласи да бяга петнайсет километра с него рано сутринта, но Ная приключи кореспонденцията до там.

Шумът около аферата Кристин Хартунг най-накрая утихна около полунощ, когато дойде време за най-скучните телевизионни сериали. Оптимизмът и вълнението, които бяха обхванали Тулин по пътя от Кристианшаун, постепенно отстъпиха на съмненията. Колко сигурни могат да бъдат, че Джеси Квиум е следващата жертва? Че престъпникът е избрал нея? Тя чува как Тим Янсен убива времето, шегувайки се по своя тъп начин по радиото и до известна степен оправдава поведението му. Той разбира се, е глупак, но ако бъркаха, това би означавало, наред с други неща, че са безкрайно далеч от приключването на разследването. След като погледна часа на мобилния си, Ная, както бе уговорено, изключва светлината в хола, но преди да седне отново на стола, Хес и звъни.

— Всичко наред ли е?

— Да.

Струва й се, че той се е успокоил донякъде. Те обсъждат ситуацията и въпреки че Хес не прави дори намек по въпроса, Тулин чувства, че все още е в готовност. Във всеки случай, в по-голяма степен от нея.

— Не се тревожете за шегите на Янсен, — казва Ная, и сама се изненада от себе си.

— Благодаря. Не се притеснявам.

— Той се хвали, че е решил случая с Хартунг, откакто работя в отдела. И фактът, че вие, а сега и журналистите се съмнявате в това, за него е като че го са го застреляли в стомаха с пушка.

— Казвате го така, сякаш сама искате да го застреляте в стомаха.

Тулин се усмихва. Преди да отговори, тонът на Хес внезапно се променя.

— Изглежда, че започва. Превключете към радиото.

— Какво става?

— Включете радиото. По-бързо.

Връзката прекъсва.

Ная спуска мобилния си телефон надолу и наднича в мрака. И по някаква причина една мисъл внезапно я завладя, че всъщност е сама.

Глава 72

Хес замръзва на прозореца. Знае, че не се вижда от улицата, но все още стои неподвижно. На около сто метра разстояние млада двойка се появява в края на сградата на Квиум с велосипедно ремарке за деца. Те отвориха вратата към мазето, където се намира паркингът за велосипеди, и изчезнаха в стаята. Хидравличната врата започва бавно да се затваря и тогава Хес забелязва известно движение в тъмнината на съседната сграда. Може би това беше порив на вятъра, който разклати клоните на дърветата? Не, движението се повтаря. Една фигура се втурна към входа на мазето и успя да се вмъкне вътре, преди вратата да се затвори. Хес взема уоки-токито:

— Може би гостът е тук. Източната врата. Приемам.

— Видяхме. Приемам.

Хес знае, че е в края на сградата, въпреки че никога не е бил там. Подземен коридор води до вратата към зоната за паркиране на велосипеди и по-нататък към стълби и асансьор, откъдето можете да се получи достъп до етажите.

Хес напуска наблюдателния си пост, излиза от входа и затваря вратата след себе си. Но не отива в двора, а слиза по стълбите към мазето. Светлината не се включва, и вади фенерче от джоба си. Той внимателно бе проучил схемата на комплекса и знае къде да продължи по-нататък. Осветявайки пътя пред себе си, Хес тича по подземния коридор, водещ към сградата на Квиум под двора. На около петдесет метра до сградата и вече съвсем близо до тежката метална врата на входа на Квиум, той чува по радиото, че асансьорът е зает от двойката, която влезе в сградата с велосипедното ремарке за деца.

— Вероятно има непознат човек на входа, но светлината

по стълбите не се включи, така че не сме сигурни. Приемам.

— Трябва да огледаме целия вход. Да започнем сега, отговаря Хес.

— Но ние дори не знаем…

Марк прекъсва връзката. Бяха пропуснали това. Непознатият, очевидно, е минал през тревата и те не го бяха предвидили. На Хес му минава през ум, че няма да се изненада, ако виновникът се качи по въжето от покрива или скочи от шахтата. Да, всичко друго, но не и през входа. Марк сваля предпазителя на пистолета и докато металната врата бавно се затваря зад него, той вече е на площадката на първия етаж.

Глава 73

Тулин слуша разговора по радиото и гледа през прозореца. След като се чу фразата за появата на госта, минаха осем или девет минути и едва сега осъзнава, че в комплекса е установена пълна тишина. Вече не се чува музика, а само воя на вятъра. Когато обсъждаха подробностите за операцията, Ная се съгласи да остане в апартамента, но сега тази идея й се струва доста глупава. Тя никога не знаеше как да чака. И освен всичко друго, апартаментът няма достъп до задното стълбище, което би могло да се използва при необходимост. И когато, се почука на вратата, тя с облекчение си помисли, че Хес или някой друг й идва на помощ.

Тулин излиза в коридора и поглежда през шпионката. В тъмния коридор няма никой, вижда се само пожарния шкаф в ниша точно пред вратата. Може би й се беше счуло? Не, определено се чукаше на вратата. И въпреки че това й се стори като знак, че опасността е отминала, тя сваля предпазителя на пистолета и се подготвя да посрещне непознатия. Деактивира алармата, натиска бутона вляво и излиза във фоайето със зареден пистолет.

На стената светят слабо чифт превключватели, но тя не ги включва: тъмнината й се струва като съюзник. Вратите на всички апартаменти очевидно се отварят към широк коридор с линолеум на пода. Постепенно очите й свикват с тъмнината, а крайната стена става видима отляво. Вдясно, коридорът води до стълбище и асансьор, но той е празен. В коридора няма никой.

Чува се шум от радиостанцията в апартамента. Някой нетърпеливо повтаря името й и тя отстъпва назад, по-близо до вратата. Тя се обръща с лице към нея — и в този момент мъжът, скрит в ниша под пожарен шкаф, й се нахвърля отзад. Той е седял там, свит, и само е чакал да му обърне гръб. Мъжът се хвърля с цялата си тежест върху нея и през отворената врата Тулин пада на пода на коридора.

— Мръсна кучка! Дайте ми снимките или ще те довърша!

Той няма възможност да каже нещо друго, защото Ная разбива носа му с два бързи лакътя. За момент, сякаш вкаменен, той седи, без да осъзнава нищо и преди да се усети какво става, Тулин му нанася трети удар, който го събаря на пода.

Глава 74

Хес и двамата служители, които го следват, тичат към апартамента на Квиум и през отворената врата чуват гласа на мъжа, нападнал Тулин да крещи от болка. Марк включва светлината. В апартаментът е пълна бъркотия. На пода, сред нечисто бельо и празни кутии за пица, лежи мъж с ръце зад гърба. Тулин седи върху него и с едната ръка стиска китките между плешките му, а с другата претърсва джобовете му.

— Какво правиш, по дяволите?! Пусни ме, да ти го начукам!

Тя приключва претърсването и двамата полицаи вдигат мъжа, все още стискайки китките му зад гърба, което го кара да крещи още по-силно.

Той е на около четиридесет. Типичен търговски агент. Мускулест, с мазна коса и сватбена халка на пръста. Под връхните си дрехи носи само черна тениска и спортно долнище, сякаш току-що е стана от леглото. Подутият му нос е извит на една страна, лицето му е изцапано с кръв.

— Николай Мьолер, 76 Мантуавай, Копенхаген S, — Тулин чете данните от здравноосигурителната карта на мъжа, която лежи заедно с кредитни карти и семейна снимка в портфейла, която бе извадила от вътрешния джоб на палтото му заедно с мобилния му телефон и ключовете с логото на Audi.

— Какво става? Нищо не съм направил!

— Какво правехте тук? Питам, какво правехте тук? Тулин се приближава до Мьолер и повдига брадичката му, за да го погледне в очите. Той все още е в шок и не може да повярва, че пред него стои някаква непозната жена в дрехите на Джеси Квиум.

— Просто исках да говоря с Джеси. Тя ми изпрати съобщение, да дойда да я видя.

— Лъжете. Какво правехте тук, пак ви питам?

— Не лъжа! Тя ме повика!

— Покажете съобщението. Хайде! Хес взема мобилния от Тулин и го връчва на Мьолер. Полицаите го пускат и, подсмърчайки, започва да набира кода си с кървави пръсти.

— Давай! По-бързо! — Хес не иска да чака. Интуицията му подсказва, че опасенията му ще се потвърдят — вярно, докато не знае как и защо. — Покажете ми, какво сте получил!

Но преди Мьолер да покаже телефона — Хес просто го грабва от ръцете му и гледа дисплея. Вместо номера на изпращача има "Скрит номер", а самото кратко съобщение звучи просто:

— Ела при мен веднага. В противен случай ще изпратя снимките на жена ти.

Към съобщението има прикачена снимка и Хес кликва върху нея, за да увеличи картината. Снимана е от четири–пет метра от обекта — Марк разпознава боклука в коридора на етажа под танцовата зала в мола, където намериха Джеси Квиум. Двамата стоят близо един до друг и заниманието им не е под въпрос. Джеси Квиум е отпред, носи същите дрехи които сега са на Тулин, а Николай Мьолер зад нея с панталони до глезените.

Хиляда мисли избухват в главата на Хес едновременно.

— Кога получихте съобщението?

— Пуснете ме. Нищо не съм направил!

— Кога, ви питам?

— Преди половин час. Какво по дяволите става тук?

Хес го поглежда. После пуска ръката си и хуква към вратата.

Глава 75

Ваканционното селище във Валби, в което са разположени най-малко сто парцела с бунгала, се затваря през зимата. През лятото животът в този градски оазис е в разгара си, но с настъпването на есента, собствениците заключват дървените си къщи и ги оставят празни, докато не дойде пролетта. И само в една барака, която принадлежи на община Копенхаген, се забелязва светлина.

Навън е дълбока нощ, но Джеси Квиум все още е будна. Навън през прозореца клоните на дърветата се огъват от силния вятър; и като че ли е на път да събори покрива на малката, двустайна дървена къща. Миризмата отвътре въобще не е същата като през лятото. Джеси лежи в спалнята, на леглото, с дълбоко спящата си дъщеря, и вижда само ивица светлина, идваща от хола в пукнатината под вратата. Тя все още не може да осъзнае, че там наистина седят двама полицаи, които охраняват нея и Оливия. Нежно прекарва ръка по бузата на дъщеря си. Рядко милваше Оливия, а сълзите й напират да излязат, и в миг на просветление Джеси призна пред себе си, че дъщеря й е единственото, което дава някакъв смисъл на живота й, и изведнъж осъзна: ще трябва да се откаже от Оливия, ако иска двете да живеят малко по-добре.

Днешния ден беше такъв, че всеки драматург би завидял. Първо унизителната сцена, която Николай й бе устроил, след това тичането из коридорите на търговски център, разпита в полицейското управление и накрая пристигането в безлюдното село. И въпреки настояванията й, че е невинна, всъщност обвиненията, за които научи от полицията, я шокираха. Обвинения, че тя пренебрегва отговорностите си като родител и бие Оливия, както твърди авторът на жалбата до общината. Но не толкова самите обвинения имаха такъв ефект върху нея, тя бе чувала достатъчно такива и преди. Съвестта й беше обезпокоена от сериозността, с която двамата детективи, които я разпитваха, бяха приели историята. Те се държаха съвсем различно от чиновниците в общината. Като че ли знаеха, какво всъщност се случва с нея и Оливия. Тя, разбира се, се възпротиви и разкрещя, както смяташе, че трябва да се държи обидена майка, но колкото и убедително да лъжеше, не й повярваха. И макар да не разбираше защо е необходимо да поставят нея и дъщеря й под охрана в тази студена и влажна дървена къща, знаеше едно нещо със сигурност: самата тя бе виновна за всичко това. И за много други неща, както винаги.

Докато двете с Оливия бяха сами в спалнята, Джеси си помисли, че ще успее да се вземе в ръце. И напълно ще се промени за една нощ. Ще сложи край на пиянските купони, ще престане да се унижава с постоянни опити да хване някого, за да има причина да се чувства обичана. Вече бе изтрила номера на Николай от телефона си, защото не искаше повече да се занимава с него. Но дали ще успее да удържи обещанието си, което даде пред себе си? В крайна сметка тя имаше куп други преди него, момчета и момичета, и кучешкия живот на Оливия, защото горкото момиче се примиряваше с всичко и приемаше хитростите на майка си за даденост. Дългите дни в детската градина, самотата на детската площадка, дивите й вечери в баровете и дори сутрешните пиршества с напълно непознати, които Джеси водеше у дома и им позволяваше да правят каквото си пожелаят, само за да разнообразят сивото й съществуване. Мразеше дъщеря си и я биеше. И понякога, само мисълта за издръжката на детето, плащана от местните власти, я удържаше да не се откаже от нея.

Но колкото и да съжаляваше за миналото, колкото и да искаше да промени живота си, Джеси знаеше, че не може да се справи сама.

Внимателен, за да не събуди Оливия, Джеси изпълзява изпод одеялото. Тя стъпи с боси крака на ледения под, и въпреки всичко, преди да обуе обувките си, тя завива добре дъщеря си и едва след това се отправя към вратата.

Глава 76

Мартин Рикс превърта страниците на сайта Pornhub с голи жени на смартфона си. Стомахът му се бунтува. Той е детектив вече дванадесет години и през всичките тях му е неприятно, когато го изпратят на такава скучна мисия като тази вечер. И само порнографският сайт "Pornhub", букмейкърският портал "Bet365" и суши, както и няколко други неща, могат да разведрят дългото чакане. Мартин превърта през безкрайна серия от порнографски снимки, но колкото и да гледа силиконови цици, ботуши на висок ток и презрамки на сутиени, нищо не може да успокои чувството на досада, което изпитва при мисълта за това лайно Хес и бомбата, която бе хвърлена в медийното пространство за делото Хартунг.

Когато преди шест години Мартин Рикс беше преместен от района на Белахой в отдел Убийства, следователят Тим Янсен стана негов ментор. Първоначално Рикс се отнасяше с неприязън към този здрав, арогантен пич със строг, изпитателен поглед. Янсен винаги имаше готова шега за него, поради което Мартин, който нямаше дарбата на красноречието, чувстваше превъзходството му и постави наставника си наравно със съучениците си от школата в Рибе, които смятаха, че Рикс за скучен. Поне докато не получи шанс да се отърве от подигравките. Тогава обаче се оказа, че Янсен, за разлика от съучениците на Рикс, оценява партньора си за неговата издръжливост и пълно презрение към хората. През първите шест месеца от изпитателния срок на Мартин, двамата прекарваха цялото време заедно, независимо дали в колата, в стаята за разпити, в оперативната стая, съблекалнята или трапезарията и когато Рикс беше назначен, казаха на ръководството, че биха искали да продължат да работят като екип. В продължение на шест години приятелство, те се опознаха напълно и трябва да се каже, че въпреки всички промени в ръководството на отдела, силата в позицията на тази екип не беше под въпрос. До момента, когато тази коза от Хага се появи преди две седмици.

Не, Хес очевидно не оправда очакванията. Може някога, много отдавна, когато е работил в отдела, да е бил добър, но сега се бе възгордял, със съзнанието за принадлежност към елита, като всички тези задници от Европол. От онези стари времена помнеха Хес като мълчалив и леко арогантен самотен вълк и Рикс дори почувства облекчение, когато дойде време да се раздели с него. Но сега той и Европол се забиха в гърлото им и вместо да направят нещо полезно за ведомството, Хес си позволи да постави под съмнение резултатите от разследването, което се смяташе за основно постижение за Рикс и Янсен.

Мартин все още помнеше подробно всичко, което се случи през октомврийските дни на миналата година. Натискът върху тях беше безпрецедентен. Рикс и Янсен работеха денонощно и именно те, по предложение на анонимен източник, отведоха, разпитаха и задържаха Линус Бекер и инициираха претърсване на къщата му. Когато отново разпитваха заподозрения в отдела няколко дни по-късно, Рикс имаше чувство, че този разпит ще бъде решаващ. В ръцете си имаха козове — косвени и преки доказателства, които можеха да му покажат. И, разбира се, човекът в крайна сметка беше принуден да напише признание. Те бяха безкрайно облекчени и отпразнуваха славно победата си, напивайки се до козирката и приключиха късно на следващата сутрин с игра на билярд в бар McCloud на Вестербро. Да, разбира се, те така и не намериха трупа на момичето, но липсата на черешката не развали вкуса на самата торта.

И след всичко това, сега Рикс седи в студената барака във ваканционното селище във Валби и играе ролята на бавачка на пияна майка. И всичко това заради Хес и онази шибана Тулин… Докато те и всички останали, заедно с Янсен работят в Урбанпланен, където се случва цялото забавление, той седне тук, като бухал в хралупа и се надява, че в най-добрия случай ще бъде сменен в шест и половина сутринта.

Вратата на спалнята внезапно се отваря. В хола влиза жената, която той е назначен да охранява. Тя носи само тениска и е боса. Рикс слага мобилния си на масата. Жената изглежда озадачена.

— Къде е другият полицай?

— Не се казва полицай, а детектив.

— А къде е другият детектив?

И въпреки че това всъщност не я засяга, Рикс снизходително й обяснява, че е отишъл за суши на Ланггада във Валби.

— Защо питаш?

— Ами просто… Бих искал да говоря с двама следователи, които ме разпитаха днес.

Въпреки че пияната майка стои зад дивана, Рикс забелязва, че задникът й се вижда и за известно време се пита дали има шанс и необходимото време да се нахвърлят на дивана, преди партньорът му да се върне с двете порции суши. Колко пъти си бе разигравал тази сцена в ума: как прави секс със защитен свидетел, който той пази… Готино е. Но мечтата все още не се бе сбъднала.

— Искам да им кажа истината, както и да говоря с някого, за да бъде предадена дъщеря ми в добри ръце, докато не разреша проблемите си.

Сега пък това, Рикс разчиташе на нещо съвсем различно… И той сухо отговаря, че ще трябва да изчака, докато службата за социално осигуряване отвори. Но той ще изслуша „истината“ с удоволствие. Но преди жената да има време да отвори уста, мобилният му звъни.

— Хес е. Всичко наред ли е?

Хес е задъхан. Рикс чува по телефона, как той затръшна вратата на колата и пали двигателя. Мартин Рикс полага усилия да звучи арогантно и пита на висок тон:

— И защо да не е наред? Какво имаш предвид?

Рикс не разбира отговора, защото в този момент сирената на колата до портата се включва. Силният й звук го кара да напрегне нервите си. Когато се обръща, Мартин вижда, че дългите и мигащите светлини на покрива трептят като светлините на въртележка в Тиволи.

Рикс е объркан, защото в близост до колата няма никой. Той все още държи мобилния до ухото си и в отговор на въпроса на задника Хес казва, че алармата е спряла. И в същото време чува и може да усети тревогата в гласа му:

— Не напускайте къщата. Ние идваме.

— Защо идвате? Какво става?

— Не напускайте къщата и пазете Джеси Квиум. Чухте ли какво казах?

След като се колебае за секунда, Рикс прекъсва връзката и вече чува само виенето на сирената. Е, ако Хес мисли, че ще се подчини на заповедите му, жестоко греши.

— Какво става? — Сега вече и пияната майка му задава този въпрос, гледайки го уплашено.

— Нищо. Отивай да спиш.

Отговорът не я убеждава, но няма време да възрази, защото от спалнята се чува детски плач и Джеси бързо се връща при дъщеря си.

Рикс прибира мобилния в джоба си и откопчава каишката на кобура. Не, той не е глупак и разговора с Хес го кара да осъзнае, че ситуацията се е променила драстично. Той има шанс — може би единствен — да им затвори устата. И на Хес, и Тулин, и — на първо място — кестеновият човек, както днес журналистите нарекоха престъпника. Скоро отряда по залавянето ще пристигне, но засега сцената е празна и той е готов да излезе на нея…

Мартин вади ключовете на колата от джоба на сакото си и отваря вратата. Вятърът бушува в храстите и клоните на дървета, а Рикс, с пистолет в ръка, върви по градинската пътека като по червен килим.

Глава 77

Въпреки че Оливия седи в леглото, опряна на дървената стена, тя още не е съвсем будна.

— Мамо, какво става?

— Нищо, скъпа. Лягай и заспивай. — Джеси се приближава до леглото, сяда и гали дъщеря си по дългата й коса.

— Не да мога да заспя, при този шум, — шепне Оливия и се притиска в майка си, но точно в този момент сирената спира.

— Е, вече спря. Спи, малката ми.

След миг момичето отново заспива. Джеси я гледа дълго и смята, че разговорът с полицая малко й помогна. Това, разбира се, не е достатъчно и всъщност тя го заговори, за да облекчи донякъде душата си. Но внезапно задействаната сирена, вся в нея ужас, какъвто никога досега не беше изпитвала. Вярно е, че сега, когато сирената замлъкна и отнякъде в градината се чува звъненето на мобилния на полицая, тя чувства, че напразно се е уплашила. Но след това осъзнава, че полицаят не вдига телефона. Джеси слуша напрегнато. Обажданията спират. След това отново започват, но и този път никой не отговаря на обаждането.

Джеси Квиум излиза на верандата и вятърът развява косата й. Обула е обувките си на бос крак, но навън е ужасно студено и тя вече съжалява, че не се е увила в одеяло. Звукът от телефонен звън се чува отново някъде, близо до полицейската кола, но детективът не се вижда никъде.

— Хей! Къде сте?

Джеси върви предпазливо, близо до живия плет към колата, паркирана на пътя пред портата. Още една стъпка — и тя ще излезе на пътя и ще види колата и, вероятно, мобилният телефон, чийто звук се чува някъде съвсем наблизо. Тогава тя си спомня думите, изречени по време на разпита в полицейското управление. Опасността за живота й беше основното, за което говореха. Зловещ страх обхвана цялото й същество. Усети заплахата откъм разклонените дървета и голите храсти бавно да пълзи напред и да докосва голите й крака. Джеси се обръща и се затичва възможно най-бързо, качва се на верандата, влиза в къщата през отворената врата и веднага я затръшва зад себе си.

От последния телефонен разговор с полицейски служител тя знае, че помощта е на път и се опитва да не изпада в паника. Заключва вратата и дърпа скрина към нея. След това тича в кухнята, където има мъничък душ и тоалетна, уверява се, че всички врати и прозорци са затворени, намира дълъг нож в едно от чекмеджетата и го взема със себе си. От прозореца не може да види какво се случва в задната част на градината и осъзнава, че самата тя плува в светлина. И ако някой е там — в което тя не се съмнява — той може да види всяко нейно движение. Джеси се връща в хола със светкавична скорост, трескаво прокарва ръка по стената, след два неуспешни опита намира правилния ключ и изключва светлините в цялата къща.

После стои неподвижно и тихо в мрака и наднича в задната част на градината. Не се вижда нищо. Само вятърът, който не се отказва от опитите да заличи къщата от лицето на земята. Внезапно Джеси се сеща, че в бързането си е изключила отоплението. Навежда се и отново включва устройството. Радиаторът започва да бръмчи и на слабата червеникава светлина от индикатора изведнъж забелязва малка фигура на стола, на който преди това седеше полицаят.

Тя не осъзнава веднага, че това е кестеново човече. И въпреки че изглежда напълно нормално, изтръпна от ужас. Човечето го нямаше на стола преди няколко минути, когато изтича навън да търси полицая!

Когато Джеси отново вдига поглед, й се стори, че в мрака точно пред нея стой живо същество. И тя замахва с всичка сила и започва да реже въздуха пред себе си с ножа.

Глава 78

Служебният автомобил влиза през портата на ваканционното селище с пълна газ и продължава по пътя, покрит с чакъл. В района е тъмно и само дългите светлини очертават полицейска кола пред тях. Тулин кара към нея на пълна скорост и Хес веднага изскача на улицата.

На пътя се търкалят две кутии от суши, а до тях млад оперативен работник се е навел над тяло, лежащо на земята. Забелязвайки Хес, той го вика за помощ и неловко се опитва да спре кръвта, бликаща от дълбокия разрез във врата на Мартин Рикс. Той се гърчи в предсмъртни мъки, неподвижният му поглед е насочен към клоните на дърветата, надвесени над него, и Хес се затичва към къщата. Вратата е заключена, но Марк я разбива с ритник и, като се подпира с тяло, избутва назад скрина, който я подпира. Той насочва пистолета във всички посоки и когато очите му свикнат с тъмнината, различава маса и столове, паднали на пода, сякаш тук наскоро се е случила ужасна битка. В спалнята, Оливия седи на леглото и стиска края на одеялото, но самата Джеси Квиум не се вижда никъде. Тулин сочи към отворената врата, която води от кухнята към задната част на градината. Втурвайки се покрай огромно ябълково дърво, те преодоляват лекото спускане с три скока, стигат до оградата, разделяща съседния имот, но не успяват да намерят никого. Ред от тъмни дървета, полюшвани от вятъра се простират чак до високите сгради на булеварда. Едва когато тръгват да се връщат в къщата, я намират. Оказва се, че долните клони на ябълковото дърво, изобщо не са клони, а голите крака на Джеси Квиум. Тялото й е поставено на мястото, където стволът се разделя на три. Тя сякаш седи на най-дебелия клон, а краката й стърчат неестествено отстрани. Главата й е наклонена на една страна, а безжизнените ръце, подпрени на клоните, сякаш се протягаха към небето.

— Мамо!

Сред звука на вятъра те чуват объркания глас на Оливия и виждат до вратата на кухнята очертанията на момичето навън в студа. Хес не е в състояние да помръдне и остава до ябълковото дърво, а Тулин моментално полита нагоре по склона и завлича момичето обратно в стаята. Въпреки непрогледния мрак, Хес успява да види, че ръцете на Джеси Квиум са неестествено къси, както и единия й крак. Приближавайки се, той забелязва в устата й кестеново човече със стърчащи от него кибритени клечки.