Кракатит

IX

Сега вече Прокоп може да става от леглото за някой и друг час дневно; все още едвам си тътри краката и за съжаление не може много да се разговаря с него; каквото и да му казвате, той в повечето случаи ще ви отговори на две, на три и ще ви се извини с плаха усмивка.

Ето, вземете на обед — самото начало на април е — той обича да седи на пейката в градината; до него рошавият териер Хонзик се смее щастливо под мокрите си, лесничейски мустаци, защото явно се гордееше с ролята си на компаньон — облизва се от радост и блажено притваря очи, когато осакатената левица на Прокоп го погалва по топлата рунтава глава. Обикновено докторът изскача от кабинета си, шапчицата му се плъзга насам-натам по гладката плешивина, той прикляка и започва да сади зеленчуков разсад; с дебелите си къси пръсти раздробява бучките пръст и ги постила внимателно в леглото за младите поници. Често се нервира и мърмори нещо; забучил е например някъде в лехата лулата си и не може да я открие. Тогава Прокоп се надига и с усета си на детектив (нали по цял ден лежи и чете криминални романи) се отправя точно към изчезналата лула. Хонзик не пропуска случая да се отърси шумно.

По това време Анчи (тъй като Андула само така желае да я наричат) полива лехите на татко си… С дясната си ръка носи лейка, а лявата плава във въздуха; сребърните струйки шумят върху прекопаната пръст, а мерне ли се наблизо Хонзик, те се изливат по задника или по глупавата му глава; той изквичава отчаяно и търси защита при Прокоп.

През цялата сутрин към кабинета се точат пациенти. Кашлят в чакалнята и мълчат, всеки мисли за болката си. Понякога от кабинета се разнася страшен вик, когато докторът вади зъб на някой малчуган. Сега пък Анчи, изпаднала в паника, търси спасение при Прокоп, бледа и не на себе си, плахо мига с красивите си ресници и чака да отмине страшното произшествие. Накрая момчето изскача навън с проточено скимтене, а Анчи неловко се опитва да замаже чувствителната си страхливост.

Съвсем друго е, разбира се, когато пред къщата на доктора спира каруца, постлана със слама, и двама чичковци внимателно изнасят по стълбите тежко ранен човек. Той е със смазана ръка, или със счупен крак, или пък главата му е пукната от удар на копито; студена пот облива страхотно бледото му чело и той тихо стене, като проявява героично самообладание. Над цялата къща се разстила трагична тишина; дебелата, весела слугиня ходи на пръсти, очите на Анчи са пълни със сълзи, а пръстите й треперят. Докторът се втурва с крясък в кухнята, иска ром, вино или вода и с двойно по-голяма грубост се опитва да прикрие мъчителното чувство на състрадание. И целия ден след това не разговаря, беснее и тръшка вратите.

Но съществува и големият празник, тържественият ежегоден панаир на селската медицина: ваксинирането на децата. Стотици майки дундуркат своите мрънкащи, ревящи, спящи вързопчета и те изпълват целия кабинет, коридора, кухнята и градината; Анчи е като луда и във възторжен пристъп на класическо майчинство й се иска да държи на ръце, да люлее и преповива всички тези беззъби, ревливи, пухкави деца. И някъде по-тържествено лъщи плешивината на стария доктор, от сутринта той ходи без очила, за да не плаши дребосъчетата, в очите му се чете умора и радост.

Друг път, посред нощ, тревожно издрънква звънецът. После на вратата се чуват да гъгнат някакви гласове, докторът започва да ругае и нарежда на кочияша Йозеф да впрегне конете. Някъде в селото, зад светнало прозорче, на света идва нов човек. Докторът се връща чак сутринта изморен, но доволен, от десет метра вони на карбол; но такъв Анчи го обича най-много.

Тук, разбира се, има и други лица; дебелата, цвилеща Нанда от кухнята, която по цял ден пее, киска се и се къса от смях. Освен нея тук е и сериозният кочияш Йозеф с увиснали мустаци, историк; чете непрестанно исторически книги и обича да разказва, например за хуситските войни или за историческите тайни на този край. Освен него тук е и градинарят на имението, голям женкар, който всеки ден прескача в градината на доктора, пресажда розите му, подстригва храстите и кара Нанда да се смее до припадък. По-нататък следва поменатият вече, космат и буен Хонзик, който съпровожда Прокоп, пощи си бълхите и гони кокошките, и е безкрайно щастлив, когато пътува върху капрата на бричката на доктора. Фриц е старият вран, малко посивял приятел на зайчетата и съвсем разумен и добродушен прошарен вече кон; да погалиш топлите му и чувствителни ноздри е върховно удоволствие. По-нататък тук е червендалестият канцеларист от двора, влюбен в Анчи, която ведно с Нанда жестоко се майтапи с него. Управителят на имението, стара лисица и разбойник, който идва да играе шах с доктора; докторът се нервира, беснее и губи. Тук са и други местни лица, между които необикновено скучният, интересуващ се от политика цивилен землемер, досажда на Прокоп с правото си на колега.

Прокоп чете много или пък се преструва, че чете. Осеяното му с белези тежко лице не говори много, най-малко за отчаяната му и тайна борба с увредената памет. Особено са пострадали последните му няколко трудови години; най-обикновените формули и процеси са отишли по дяволите и по полето на книгите Прокоп си записва отделни формули, които изникват в съзнанието му, когато най-малко мисли за тях. После се вдига и отива да играе билярд с Анчи; защото при тая игра не се говори много. И Анчи се заразява от скучната му и непроницаема сериозност; тя играе съсредоточено, цели се със строго смръщени вежди, но когато топката, сякаш нарочно, се търколи в съвсем друга посока, Анчи отваря учудено уста и с мокрото си езиче й сочи верния път.

Вечер край лампата. Най-много говори докторът — въодушевен естественик без каквито и да било познания. Особено го очароват последните загадки на света: радиоактивността, безкрайността на пространството, електричеството, теорията на относителността, произходът на материята и възрастта на човечеството. Той е заклет материалист и точно затова чувства тайнствения и сладък ужас на нерешените въпроси. Понякога Прокоп не се сдържа и коригира Бюхнеровската наивност на възгледите му. В тези случаи старият господин го слуша едва ли не с религиозен захлас и започва да се изпълва с безкрайно уважение към него, особено тогава, когато престава да го разбира, когато, да речем, Прокоп говори за резонансния потенциал или за квантовата теория. Анчи просто седи, подпряла брадичка о масата; тя наистина е вече малко голяма за тази поза, но явно е, че от смъртта на майка си е престанала да се развива. В такива случаи тя дори не диша, с широко отворени очи гледа баща си и Прокоп, и обратно.

А нощите, нощите са спокойни, необятни, както всякъде на село. От време на време ще издрънчат синджири в краварника, по-близо или по-далеч ще се разлаят кучета; падаща звезда ще разсече небосвода, пролетен дъжд ще зашуми в градината или пък капка със сребърен звук ще се отрони в самотния кладенец. Чист и дълбок хлад повява от отворения прозорец, и човек заспива благословен сън без сънища.