Лунна красавица

Тринадесета глава

Йона отвори очи и с недоумение огледа непознатата обстановка, но бързо се окопити. Беше омъжена за Магнъс Синклер. Полазиха я тръпки, като си спомни как беше му се отдала без всякакъв свян. В съзнанието й изплуваха изпълнените с буйна страст часове на нощта, които продължиха чак до зори. Беше изпаднала в блажен екстаз, за какъвто не предполагаше, че съществува. Заедно се бяха понесли високо в небесата. Бяха се слели в едно цяло. Ами ако беше забременяла? О, не! Трябваше да стане чудо. Това нещо не можеше да се случи с нея.

Йона се протегна под кожите и карираните завивки, наслаждавайки се на тяхната топлина, подсилвана от огъня в камината. Навън прословутите ветрове на Айн Хелга виеха за добро утро. Само няколко тънки свещи, поставени на полицата на камината, блещукаха слабо във високата тъмна стая. На тавана танцуваха злокобни сенки, прииждащи на въображаеми приливи и отливи.

След като се разсъни и сетивата й се изостриха, тя долови тих шепот и сподавен смях. Извърна глава и погледът й попадна върху три жени, насядали около огъня. Вещици? Дръпна завивката до брадичката си и се вторачи в жените, които се суетяха над изпускащото пара бакърено корито, поставено близо до огъня.

— Не е нужно да си шепнете — обади се Йона. — Вече съм будна.

Те подскочиха и се заковаха на място, при което принцесата се засмя. Но като забеляза колко втренчено гледаха огромното легло, намачканите завивки и самата нея, тя се изчерви и посегна към своята роба, метната върху таблата на кревата.

Трите жени разтревожено се отърсиха от вцепенението си и се извърнаха настрани. Едната от тях, явно най-старата, побърза да се поклони и скръсти ръце пред гърдите си.

— Милордът нареди да не ви будим още. Каза, че имате нужда от почивка след тази нощ… — Усещайки неуместността на думите си, жената безпомощно се взря в Йона.

На принцесата й се прииска да дръпне кожите над главата си и да не покаже лицето си цяла година. Вместо това, тя се отърси от смущението си и насила се усмихна.

— Благодаря ви, че затоплихте водата, за да се изкъпя, мили дами. Мога да продължа сама.

Най-възрастната жена поклати глава.

— Милордът нареди да ви обслужваме, милейди. Така и ще направим — категорично заяви тя и на лицето й се появи смирено изражение.

Комичният й вид разсмя Йона. Смехът й се изви над стаята и стресна трите домашни прислужници.

— И как да се обръщам към вас трите, чеда дяволски?

Смаяни от шеговития й тон, те се облещиха срещу нея, а устните на първата жена се разтеглиха в лека усмивка.

— Ние сме сестри, милейди. Аз съм Фейт, втората се казва Хоуп, а най-малката е Черити.

Йона се усмихна открито, тъй като „малката“ бе в напреднала възраст.

— Приятно ми е.

— На нас също, милейди — отвърна добродетелното трио в хор. Фейт си пое дълбоко дъх и добави: — Ние сме викинги, милейди, но сме предани на Магнъс Синклер, защото не ни тормози. Но душите ни не му принадлежат.

— Мислех, че сте норвежки. Моите почитания — изрече Йона на официален исландски и се поклони възможно най-учтиво.

Трите жени мигновено сведоха глави към пода, сякаш искаха да ги забият в него. Когато се вдигнаха, те се смееха, макар и не на глас.

Оставяйки официалностите настрана, Йона попита:

— Ще се погрижите ли за дрехите ми, моля? Сама ще се изкъпя. Все пак имате ли горещи извори на Айн Хелга?

Трите жени премигнаха в недоумение. Тогава Черити засия от щастие и кимна, при което дантелата на бонето й подскочи от вълнение.

— Но разбира се, милейди. Знам за какво говорите. Баща ни е разказвал за чудесата на Исландия. — Тя посочи към стреловидния прозорец, но от него не можеше да се види нищо навън, тъй като бе покрит с кожи. — В пещерата има такъв извор, но никой не го използва. Злите духове мият косите си там, затова се боим да отидем до него.

— О-о! — Йона не бе сигурна дали я е разбрала правилно, но тъй като смяташе да използва този горещ извор, не попита нищо повече. Налагаше се да напряга слуха си максимално, когато говореше с тези жени. Трудно разбираше тромавия им галски, изпълнен е викингски думи. Но това бе без значение. Май най-накрая имаше достъп до горещ извор, за какъвто копнееше от много време. Откакто беше стъпила на шотландска земя, не се чувстваше чиста, макар да се къпеше всеки ден. Това беше обичай за повечето исландци. Изглежда, чужденците, включително и шотландците, нямаха този навик, но, слава богу, Магнъс беше различен.

Минералните извори измиваха мръсотията най-добре и успокояваха чудесно нервите. Реши сама да намери пещерата и да се изкъпе.

— Благодаря ви, добри жени. Сега може да се оттеглите. Само…

Някаква суматоха на вратата ги накара да обърнат глави натам. Шумът се повтори, но този път вратата се отвори рязко и Тор се втурна в стаята.

— Боже мой, но това е дявол! — Фейт се закръсти и се притисна до сестрите си. — Черити, ти спомена за тях и ето че един се появи. Дошъл е от южните земи, за да ни изяде! — От гърдите на Хоуп се изтръгна почти истеричен вик.

— Господ да ни е на помощ! — изписка Черити.

— Тор! Ела тук! — Забравяйки, че е гола, Йона седна в леглото и улови вълка, който скочи при нея. — Как се озова тук? Толкова се притеснявах. Вярвах, че Дъгълд и Мавис ще те хранят добре, но се опасявах да не тръгнеш да ме търсиш и да изкараш акъла на добрите хора от рода Синклер.

Трите жени стояха, вцепенени от ужас, когато плътен мъжки глас, отекващ като вечерна камбана, се понесе из стаята:

— Не можех да го задържа повече. Знаеше, че си тук. — Магнъс погледна Йона от вратата и забеляза голите й ръце и откритите й гърди. Тя приличаше на лунна богиня, хванала един от могъщите блюстители на реда, които се носят из небесната твърд заедно с нея. Извърна се към трите жени, втренчили погледите си в него. Едва забележимо кимна, но това бе напълно достатъчно да ги накара да притичат покрай него и да напуснат стаята.

— Кога се появи Тор? — попита Йона, вдигна глава и щастливо погледна съпруга си.

Силна болка прониза сърцето на Магнъс при вида на блесналите сълзи в очите й. Изглежда, тя винаги беше се чувствала самотна — не само в детските си години, но и по време на престоя си в замъка на Синклер. И през цялото това време бе носила бремето си — както от срам, така и от желание да защити своето семейство и своя народ. Магнъс я разбираше и се възхищаваше от смелостта й, но мисълта, че тя бе решила да се уедини тук, на Айнхалоу, вместо да рискува да се омъжи, го измъчваше.

— Това означава ли, че Тор ще спи при нас? — поинтересува се той, неспособен да откъсне очи от нейните прекрасни млечнобели гърди.

Йона се опита да смъкне вълка на земята, но усилията й се оказаха напразни. Не можа да не се разсмее на номерата му, макар да искаше да го смъмри.

— Радвам се, че го виждам, Магнъс — призна тя.

— Виждам. Дошъл е с нас, но на друга лодка. Глен го е затворил в една от постройките в крепостта през нощта. Тор се измъкнал от ръцете му, когато отишъл да го нахрани сутринта, при което е започнала една забавна гонитба.

Йона се засмя.

— Да, той би направил това. — Вдигна очи към Магнъс и зърна разпаления страстен огън в погледа му. Внезапно осъзна, че не е облечена и бързо посегна към завивката.

Тор следеше внимателно действията й и с огромно желание се включи в играта. Той дръпна завивката от нея, но младата жена я изтръгна от зъбите му и я притисна до гърдите си. Скръсти ръце и се обърна към Магнъс.

— Водата ще изстине, милейди — каза той и влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Сигурно — отвърна принцесата в очакване съпругът й да излезе.

— Да ти помогна ли?

— Няма нужда — припряно отговори тя. — Жените ми казаха, че на Айн Хелга има горещ извор и нямам търпение да го намеря. Можеш да използваш водата, ако желаеш…

— Вече се изкъпах — каза той и се разсмя, тъй като Тор, възползвайки се от временното отплесване на господарката си, отново захапа завивката.

Йона започна да дърпа леко, после по-силно и да го увещава шепнешком да я пусне, за да не я разголи. Независимо от това, Тор издърпа одеялото и изглеждаше щастлив, а Йона се изчерви от срам. Магнъс се облегна на рамката на вратата и с подчертан интерес наблюдаваше все по-разголващото се тяло на жена си.

— Би ли ме извинил — измънка тя, — искам да се облека и…

Той подсвирна с уста. Вълкът спря, както си играеше, и се озърна. Мъжът и животното се оглеждаха изпитателно продължително време. Тогава Тор скочи от леглото, хвърли бегъл поглед на Йона и тичешком прекоси стаята. Магнъс отвори вратата и силно я затвори зад гърба на звяра.

Йона побърза да придърпа завивката чак до брадичката си, доста раздразнена от начина, по който Магнъс упражни властта си над вълка.

— Добре че отпрати Тор — предвзето излъга тя… — Сега смятам да се измия и бих желала да остана сама.

Магнъс прекоси стаята с уверени крачки, взе я на ръце и захвърли завивката. Пренебрегвайки негодуванието й, той подметна:

— Горещите извори са добра идея, милейди. Ще се изкъпем в пещерата въпреки злите духове…

— Чул си ни? — За миг забрави смущението си и си го представи, застанал пред вратата, изчакващ подходящия момент, за да влезе.

— Да. — Искаше му се да я задържи в прегръдките си, да я положи обратно в леглото и да изживее повторно чудесните мигове от предната нощ, отново и отново. Но той отхвърли тази примамлива мисъл, тъй като предполагаше, че тя може да е изтощена от дългото си посвещаване в изкуството на любовта. — Но след като ваната с топла вода е вече тук, ще се изкъпеш в нея тази сутрин. — После се усмихна. — И аз ще ти помогна.

Жената се смая.

— Не, Магнъс. Това не е…

Той я целуна силно и продължително. Когато вдигна глава, развесели се от зачервените й бузи.

— Не го казвай пак, Йона. Между нас не се случва нищо неприлично. Вече ти казах.

— Ти не можеш да бъдеш съдник на моето поведение!

Очите му излъчват похот, помисли си тя и реши да му го натякне веднага щом събере достатъчно въздух в дробовете си. Някой трябваше да вразуми арогантния предводител на грубите шотландци. Плещите му бяха широки колкото вратите в замъка и само Глен бе по-як от него. Носеше я с такава лекота, с каквато би повдигнал едно буре от силното питие на абата, което шотландците пиеха така, сякаш е козе мляко.

— Синклер, пусни ме!

— Не, мила моя. Аз съм твой покорен слуга. В нашата страна това е привилегия на съпруга, стига да я желае. — Погледът му се плъзна по тялото й. — А аз я желая.

— Ха! В теб няма капка покорство, Синклер. — Не и в този поглед, който можеше да разтопи всяка скала на Айн Хелга, нито пък в този прелъстителен глас, способен да накара и леда да заври. Побилите я тръпки нямаха нищо общо със студа. Той го знаеше и въпреки всичко не я пускаше. Беше истински варварин.

— Какви са тези приказки от вас, лейди Синклер? — нежно промълви той.

Преди тя да успее да се възпротиви, Магнъс я потопи в горещата вода.

Йона мигновено се изпъна, доколкото бе възможно. Примирена, че ще трябва да се изкъпе в негово присъствие, тя посегна към сапуна. Но ръката му я изпревари.

С лукава усмивка Магнъс втри лоения сапун, ухаещ на аромата на някакъв див плод, в меката изтривалка. Йона изгледа платненото парче така, сякаш виждаше змия, и се стресна, когато той сграбчи пуснатата й коса с една ръка.

— Имаш най-гъстата и най-мека коса, която някога съм виждал — възхитено каза и прокара пръсти през нея.

Желанието й да го отблъсне се изпари при неговото възбуждащо докосване и тя безпомощно го наблюдаваше, докато галеше с пръсти разпуснатите й къдрици. Той нави нейната дълга и гъста коса около ръката си, вдигна я и с другата си ръка започна да мие шията и гърба й.

— Няма нужда да ме къпеш — отчаяно каза тя, стараейки се да не издаде вълнението си.

— Неудобно ли ти е? С твоя съпруг? Засрами се, Йона. Добре че гостите на сватбата не знаят колко си страхлива. За по-сигурно щяха да се изтърсят по време на първата ни брачна нощ, да заобиколят леглото, говорейки мръсотии, и да настояват да те обладая пред тях, за да се уверят, че си девствена.

Магнъс се намръщи на собствените си думи. Идваше му да си отхапе езика, задето й бе припомнил, че девствеността й е отнета не от съпруга й, а от нейния жесток и подъл вуйчо.

Но образът на Скийн само се мярна във въображението на Йона. Вместо това, тя си представи как вождът на рода Синклер се разправя с всеки, който се осмелява да влезе в спалнята му в неговата първа брачна нощ.

— Ти никога не би ги пуснал — каза тя. — Познавам те, Магнъс. Щеше да накараш хората си да ги хвърлят през парапета.

Отдъхна си с облекчение, тъй като Йона не се бе сетила за злодея Скийн.

— Вярно е. Взаимното ни изживяване бе твърде… бурно, за да го споделим, с когото и да е, милейди. — Кръвта, нахлула в лицето й, го очарова и стопли сърцето му. Докосна меката извивка на едната й буза и бавно плъзна пръст надолу към съблазнителната вдлъбнатина между красивите й гърди.

Йона възкликна и перна ръката му.

— Милорд, настоявам да се изкъпя сама.

Магнъс се разсмя, учуден от огъня, който тази жена разпалваше у него. Със своите действия и думи тя го срязваше при всеки удобен случай. Беше луд по нея от деня, в който я зърна за пръв път. Бе нарушила спокойствието му, обръщайки живота му с краката нагоре. Въпреки че го обиждаше на всяка крачка, насаме и пред хора, той желаеше само нея.

— Съжалявам, милейди. Това няма да стане. Не мога да изклинча от съпружеските си задължения.

— Нима това е твое задължение? Глупости.

— Не, милейди, това е традиция. — Съвсем не беше сигурен в твърденията си, но щеше да установи такава традиция, само и само да се полюбува на прелестната плът на исландската принцеса. Никога не бе виждал толкова хубава млечнобяла кожа и смяташе да й се наслаждава често.

Тялото й я издаде, като откликна на ласките му.

— Нямаме време за това — възпротиви се тя и ахна, когато ръката му се плъзна надолу към краката й. — Бих искала да разгледам пещерите… — Но думите й заглъхнаха, тъй като докосването му изгаряше кожата й.

— Аз също бих желал да посетя свърталището на злите духове, милейди.

Магнъс насапуниса гърдите й с изтривалката, но допирът му с тях разпали още повече страстните му желания. Той се наведе да я целуне и захапа долната й устна.

— Снощи се любихме достатъчно — промълви Йона и притвори очи. Трябва да му откажа, помисли си тя. Навярно семейните двойки не се отдаваха на плътски удоволствия по това време. Не и посред бял ден!

Магнъс спря ръката си.

— Сигурна ли си, Йона? — нежно попита той.

Тя отвори очи и забеляза нетърпението му. Нима бе редно отново да му се отдаде? За предпочитане бе да го отблъсне. Но нямаше сили да го стори.

— Длъжна съм да изпълнявам съпружеските си задължения.

— Бих искал да пожелаеш да се любиш с мен, както самият аз искам. — Вдигна я от ваната и я загърна с наметалото си. Увита в карираната му дреха, тя изглеждаше страшно привлекателна. — Значи не ми отказваш?

— Не — прошепна тя, извръщайки тялото си към него. Обзет от радостно спокойствие, той я взе в обятията си и тръгна към леглото. След като я положи бавно, смъкна наметалото от нея, сякаш очакваше някакъв голям подарък. Беше все още топла от горещата баня и всеки сантиметър от разголената й плът го възбуждаше неудържимо.

— Ще те стопля, Йона — промълви той.

— Аз също, съпруже — отвърна тя, потресена от собствения си плам и от нетърпението си.

Магнъс се усмихна и се обърна, за да се съблече. Когато се освободи от карираната си дреха и от ризата си, дневната светлина огря нещо, което тъмнината бе скрила — един широк белег, който започваше от бедрото му и се извиваше нагоре към ръката му. Тя ахна от изненада и се изправи, протягайки ръка към него.

Магнъс чу възклицанието й и направи кисела физиономия. Макар да бе лечителка, той знаеше, че тя ще се отврати от набраздената кожа по тялото му — резултат от рани, получени в много трудни битки. От гърдите му се изтръгна стон, когато усети нежните й пръсти, проследяващи белега на бедрото му, и се обърна изненадано.

— Как може да са те нарязали толкова? — промълви тя. — Ако аз или майка ми се бяхме погрижили за раните ти, сега нямаше да имаш белези. — Гласът й потрепери от силно вълнение.

Магнъс се отпусна до нея на леглото. Беше сигурен, че сърцето му ще изскочи, когато тя се приближи до него и нежно целуна грапавия белег на гърдите му.

— Нима щеше да заличиш белезите, Йона? — дрезгаво попита той.

— Със сигурност. Раните не са зашити както трябва — с подходящи конци и игли. — Тя го погледна с тъжна усмивка. — Щях да се справя по-добре, Магнъс.

Неспособен да устои на прекрасната и неумишлена покана в очите й, той я придърпа към себе си.

— Ти си вълшебна лечителка, Йона.

Тя изстена при допира на голата им плът. Опита се да се абстрахира от опияняващата топлина, заляла тялото й.

— Магнъс!

— Тук съм, милейди. Желая те!

— Така ли си и с любовниците си?

Въпросът й го стресна. Коя съпруга смееше да пита за любовниците на мъжа си? Ако бе разбрал жена си правилно, тя искаше да узнае точно това.

— Не — внимателно отговори той, съзнавайки, че е навлязъл в опасна територия. — Не е същото.

Йона го изгледа изпитателно.

— Радвам се, че е различно.

Трогнат от чистосърдечния й отговор, Магнъс прокара пръст между гърдите й.

Хрумна й една мисъл, която я накара да се изчерви. В момента не се притесняваше заради голотата си. Сети се за Магнъс и за чувствата, които той събуждаше у нея. Той беше като слънцето — караше я да се съблече и да се полюбува на топлината му — и тя на драго сърце приемаше поканата му. Със силно развитите си мускули, с едрия си гръден кош, покрит с нежно грапави кестеняви косми, с дългите си крака и бедра той приличаше на Адонис. Беше истински дявол, но вместо да го отблъсне, Йона копнееше да го прегърне, дори да го последва в неговия дом, в ада, ако това се наложи.

Тя не можеше да устои на излъчването му. Ако го докоснеше, щеше да се почувства така, сякаш бе поразена от гръм. А страстите й не утихваха. Да го люби бе равносилно на смърт, а тя жадуваше за тази бурна и сладка смърт. Тялото му беше едновременно твърдо и меко, силно и нежно и тръпнеше от желание. Колко приятно й бе да го целува…

Неспособен да издържи повече на томителните й ласки Магнъс рязко се дръпна назад. Той се засмя доволно, когато Йона го зяпна с недоумение, и я събори на леглото, обръщайки я по корем.

— Но… какво правиш? — попита тя, щом Магнъс започни да обсипва тялото й с целувки, които я караха да тръпне от надигащото се в нея страстно желание.

— Любя те, Йона. Както би направил всеки Синклер.

— Твърде типично за шотландците — да бъдат различни дори в любовта — изкоментира тя, заровила глава във възглавницата, докато тялото й изгаряше от силна възбуда. Изведнъж Магнъс спря и се умълча, при което Йона вдигна глава и го погледна през рамо. — О, значи забеляза белега ми. Белязана съм така по рождение.

Червеното петно под кръста й на него му се стори привлекателно, но тя със затаен дъх очакваше реакция. По обичай булката трябваше да дойде при съпруга си недокосната, а тя бе белязана по толкова много начини.

Изкушаваше се да я успокои, че тя няма никакви недостатъци, че смята белега й за дело на ангелите, но се въздържа. Йона вече имаше достатъчно голяма сила над него. Много отдавна един мъж, един доста загадъчен владетел, го бе предупредил да се пази от хората и да не се поддава на съблазни. Да желаеш силно една жена бе проява на слабост, а не бяха ли викингите техни дългогодишни врагове?

— Не се гордея с този белег — прошепна тя, — но понеже никой не го вижда…

Леката болка в гласа й го накара да вдигна глава и да се втренчи в нея. Не, не беше никаква проява на слабост от негова страна да желае тази жена. Той също беше я запленил. Усмихна се.

— Нима не разбираш, жено? Ти си белязана от боговете, защото им принадлежиш. — Магнъс целуна рождения й белег и нежно го погали. Жена му наистина имаше благородна кръв, но никой, нито дори кралят, нямаше да узнае за това. Тя му принадлежеше, както и петното — червено и във формата на корона. Забелязвайки колко неспокойно облизва устни тя, той се наведе и я целуна по тила. — На гърба ти има една чудесна корона, скъпа. Дори бих я нарекъл прелестна.

— Но това е само един белег по рождение! — възкликна принцесата, а гласът й прозвуча приглушено, тъй като зарови лице във възглавницата. Смущението й изчезна, когато Магнъс започна отново да върши чудеса с нея. Той милваше тялото й с ръце и устни, доставяйки й голямо удоволствие. Сигурно щеше да бъде наказана заради разпуснатостта си, независимо че я проявяваше само пред съпруга си.

Нещо по-лошо — тя се боеше от огромното му влияние над чувствата й. Можеше ли да му се довери, че никога няма да се възползва от това? Може би, но тя се закле да остане независима от него и сама да направлява действията си. Но дори докато си обещаваше това, разумът й се изпари, тъй като той започна да я гали.

Йона се опита да сподави страстните си вопли, но Магнъс я чу. Сам възбуден до краен предел, той я обърна по гръб. Тя се откри — любяща и тръпнеща от желание да се слее е него. Докато шепнеше името му, в очите й се четеше молба.

— Да, сладка моя. С теб съм.

Магнъс усети как тялото й се разтърси, когато той затрепери от неудържима сила. Скоро от гърдите им се изтръгнаха викове на блажено щастие.