Любовни досиета

Досие 8: Рицарят

Мъжко момче с чисти, сини очи! Доблестен мъж с невероятно чувство за отговорност и пословична гордост. И една рана в душата, която толкова години не е спряла да кърви. Предателството на една скъпа за него жена, много преди да се познаваме, го беше осакатило завинаги.

Аз също бях огорчена, бях с обгорена душа, но бях спасила крилете си… И вярвах, и търсех любовта. Той я беше зачеркнал завинаги. Не искаше повече да бъде лъган.

Предварително бяхме обречени на провал. Аз усетих със сърцето си, че е по-добре да имам такъв мъж за приятел, отколкото с ласки да се мъча напразно да разпалвам изпепелено огнище…

И ние си останахме отлични приятели.

Само когато ме погледне с онези свои сини очи, се питам — а ако все пак се бях опитала?… Щях ли да се преборя с призраците от миналото му?…

Аз също вече си бях обещала да не губя повече.

И се разминахме — без болка.