Досие 4: Персиецът

В една нереална, зимна вечер, в моята студентска мансарда, на шега от мен наречена „Ноевия ковчег“, почти под звездите:

Устните ти

много бавно

и много нежно

ваят

глината

на младото ми тяло…

Върти се стародавното

грънчарско колело…

И чашата

на жадната снага

събира

звуци,

аромати,

огнени стихии…

Наздраве, виночерпецо!

Грънчарю,

пий!

Душата ми

събудена

изпий

до дъно…

Нежен поет и един от най-добрите български преводачи на персийска поезия. Досегът с древната философия и мъдрост на персите е дал неизлечимо отражение върху него самия — дълбоки, топли очи — свещено лоно на древен персийски храм, бавен и провлечен говор — сластен танц на чувствена персийка, фини и нежни ръце — слънчева ласка под южни ветрове…

Едно цяло мироздание в само една зимна нощ.

Загрузка...