В една нереална, зимна вечер, в моята студентска мансарда, на шега от мен наречена „Ноевия ковчег“, почти под звездите:
Устните ти
много бавно
и много нежно
ваят
глината
на младото ми тяло…
Върти се стародавното
грънчарско колело…
И чашата
на жадната снага
събира
звуци,
аромати,
огнени стихии…
Наздраве, виночерпецо!
Грънчарю,
пий!
Душата ми
събудена
изпий
до дъно…
Нежен поет и един от най-добрите български преводачи на персийска поезия. Досегът с древната философия и мъдрост на персите е дал неизлечимо отражение върху него самия — дълбоки, топли очи — свещено лоно на древен персийски храм, бавен и провлечен говор — сластен танц на чувствена персийка, фини и нежни ръце — слънчева ласка под южни ветрове…
Едно цяло мироздание в само една зимна нощ.