Любовни досиета

Досие 11: Казанова

Не умрях след раздялата с Индианеца.

Просто заключих сърцето си. Или по-скоро — изгубих сърцето си някъде там, в Латинска Америка.

Останаха първосигналните усещания на тялото за щастие, но никога повече душата ми не откликна на друга душа.

Краткотрайните ми срещи с Казанова носеха вкуса на тръпчиво, силно вино, което ни прави по-живи, кара ни да се радваме на дребните неща от живота…

Все пак, човек има нужда и от това.

Но нищо повече, нищо повече…