Любовни досиета

Досие 13: Космополитът

Има творчески приятелства, които са по-ценни от една любовна авантюра.

Те носят заряда на съзиданието — физическата близост би претъпила сетивата, любовните хитрости ще погребат нравствените критерии, отегчението после ще разруши граденият с годините дом — доверие, критичност и самокритичност, познания и хармония, откровеност и себераздаване…

Толкова трудно се отглежда едно такова приятелство, че опитът през целия ми съзнателен живот ми подсказва — това рядко цвете има нужда от светлина, божествената светлина на творчеството и простичката, безкористна човешка съпричастност.

Космополитът е талантлив човек и до болка непрактичен.

Приема само критериите на голямата литература в световен мащаб и не чакай лесни похвали от него.

Не угодничи, не казва, това което се очаква от него, а това, което мисли — дори понякога да е нелицеприятен.

С лекота пише проза, прави вестник или редактира книга.

Тежко ти, ако си душевно ленив или си полегнал блажено върху крилете на стара слава!

Работа, работа и само работа. Той работи, ти работиш.

Дискусиите и споровете раждат импулс за работа… И пак работиш…

Научи ме на самодисциплина в писането.

Верен приятел, но това не пречи да водим с часове политически спорове, макар и двамата добре да знаем, че целта ни е почти една и съща — хляб за гладните, мир за децата, достойни старини за възрастните и шанс — за духовно богатите…

Ние и двамата се нуждаем от същия този шанс.

И е хубаво, че все пак можем да си даваме кураж един на друг — до възцаряването на светлото УТРЕ.

Приятелю от моите тежки и светли години — благодаря!