Не я дразни

Шеста глава

Арчър погледна часовника си. Беше точно 23.00. Сегети и Белмонт вече влизат във вилата.

Двамата се бяха появили в дървената къщичка точно навреме, в 22.15. Измъкнаха от куфарите си две черни качулки и ги показаха на Арчър. Същото сториха и с пистолетите. Арчър познаваше различните типове оръжия още от казармата и затова не му беше трудно да провери дали магазините са празни. Отново подчерта, че не желае никакво насилие.

— Възникне ли подобна опасност, прекратявате операцията! — заповяда той. — Пак ще ви бъде платено. Ясно ли е?

Сегети кимна и каза своето „няма проблеми“.

— Ще докарате приятеля ми направо тук — продължи Арчър. — Не бързайте, за да не ви спре пътната полиция.

Двамата тръгнаха, а Арчър започна да крачи напред-назад из тясното холче, като час по час поглеждаше часовника си. Ако всичко мине добре, те трябва да се появят заедно с Гренвил някъде около 11.30. Но само ако всичко мине добре…

Куфарът му беше затворен и изправен до вратата. Беше готов да излети в момента, в който усети, че нещо не е наред. Когато човек има работа с жена като Хелга, той трябва да има едно наум. Дори да беше сигурен, че Гренвил е успял да я оплете в своята мрежа, той знаеше колко твърда може да бъде тя и никога не го забравяше.

Спомни си как преди години се беше опитал да я изнуди, а тя го затвори в мазето на вилата. Дори когато беше убеден, че е успял да я надиграе, тя отвърна с изненадващ ход и оттогава насам Джак Арчър се беше превърнал в дребен мошеник, готов на всичко, за да изкара някой долар…

Лицето му окаменя. Ще се обади на Хелга едва когато Гренвил бъде тук и в успеха на операцията няма никакви съмнения. Това ще бъде мигът на триумф, мигът на отмъщението за всичко, което беше изстрадал заради тази жена.

Часовникът му показваше 23.20. Ако всичко е протекло нормално, тримата вече би трябвало да са потеглили насам… После си спомни за Хинкъл и сърцето му потръпна от безпокойство. Беше го виждал няколко пъти, още като прислужник на Хърман Ролф. Не го хареса, но чувствата им бяха взаимни. Инстинктивно беше усетил, че под безобидната външност на иконома се крие човек със стоманена воля — от същия вид на тази, която притежаваше Хелга. Именно това беше причината, поради която Хинкъл изпитваше истинско възхищение от съпругата на Ролф. Двамата си бяха лика-прилика.

Стори му се, че навън избръмча автомобилен мотор. Арчър пристъпи към вратата и рязко я отвори. Видя светлината на автомобилни фарове, но колата подмина. Вечерта беше топла, луната заливаше всичко наоколо с ослепителните си лъчи. Неволно ускорил дишането си, Арчър остана навън с наострен слух. Минаха още няколко коли, после се появи мерцедесът. Колата спря пред вилата, а той шумно изпусна въздуха от гърдите си.

Пръв слезе Гренвил и бързо тръгна по тясната пътечка.

— Всичко наред ли е? — попита с внезапно одрезгавял глас Арчър.

— Абсолютно наред! — засмя се англичанинът. — Едва ли би могло да стане по-добре!

— Влизай вътре, а аз ще се оправя с тези двамата — нареди му Арчър, почувствал как от гърба му се смъква огромен товар.

Сегети и Белмонт бавно пристъпиха към него. Арчър извади шест банкноти по хиляда франка от джоба си, единственото му желание беше час по-скоро да се отърве от тях.

— Някакви проблеми? — попита той, когато Сегети се приближи достатъчно близо.

— Не, синьор — отвърна онзи. — Жак им предаде вашето послание. Дамата беше доста впечатлена. Нямаше проблеми…

— Много добре. Ето парите ви и забравете къде сте били тази вечер. Веднага се връщайте в Женева.

Сегети преброи банкнотите на светлинната на луната, после кимна с глава:

— Добре, синьор. След малко тръгваме.

Арчър остана навън, докато двамата се натовариха във фолксвагена и потеглиха. После влезе в дневната и погледна към Гренвил, който се беше отпуснал на едно кресло с широка усмивка на уста.

— Работата беше страхотно изпипана — похвали се той.

Арчър отвори бутилката уиски, която беше купил на път за къщичката, и напълни две чаши.

— Разказвай.

Гренвил отпи една глътка и започна:

— Отървах се от Хинкъл някъде около девет. За щастие по телевизията имаше интересен филм и аз предложих на Хелга да го изгледаме. Тя се настани пред екрана, а аз се измъкнах за минута-две и отворих входната врата. Тя помисли, че отивам да се облекча… Тези двамата нахлуха вътре в единадесет, малко преди финала на филма. Бяха наистина внушителни… — от устата на Гренвил се изтръгна весел смях. — За миг уплашиха дори и мен. Но да беше видял как само обработиха Хелга! Единият й обясни, че става въпрос за отвличане и утре ще получи бележка с условията на откупа. Беше страхотно убедителен, гласът му грапав като ръждива пила… Така крещеше, че и мен тръпки ме побиха… Каза й, че ако се обади в полицията, с мен ще бъде свършено. Тя остана като закована на мястото си. Аз направих опит да протестирам, сборичкахме се. После ми опряха един патлак в гърба и ме поведоха. Всичко свърши за по-малко от пет минути! — от гърдите му се откърти дълбока въздишка: — Най-накрая свободен, Господи! Знаеш ли, Джак, тя наистина почна да ми идва твърде много!…

— Това можеш да го забравиш! — остро отвърна Арчър. — Сега най-важното е дали си успял да хвърлиш въдицата както трябва! Защото ако не си, тя положително ще позвъни в полицията!

Никой от двамата не подозираше, че едва завил зад ъгъла, очуканият фолксваген закова с рязко изскърцване на спирачките, а Белмонт скочи от седалката и се затича обратно към дървената къщичка. Точно според инструкцията на Бърни. Плъзна се край нея и пристъпи към задната врата. Отвори я за секунда с помощта на малкото приспособление, което държеше в ръка. Озова се в кухнята, вратата зад него остана полуотворена. В такова положение беше и вратата между кухнята и малкия хол. Белмонт се приближи до нея точно навреме, за да чуе презрителния глас на Гренвил:

— Въдица ли? — попита англичанинът. — Това не е въдица, приятелю, това е истински харпун! Да беше я видял как изглеждаше, когато онези типове ме изблъскаха от стаята! Сякаш беше получила удар — изглеждаше стара и сломена от ужас! Наистина показах майсторство при обработката й, Джак! — стаята се изпълни от доволния му смях: — Можеш и да не ми повярваш, но цялата шибана вечер мина в обсъждане на шибаното ни сватбено пътешествие!

— Много добре — потърка ръце Арчър. — Отлично! Вече сме почти победители. Утре ще й позвъня. От месеци мечтая за тази среща! Ще ми достави огромно удоволствие!

Гренвил помълча, после вдигна глава:

— Искам да обсъдим един въпрос, Джак. Два милиона долара са много пари и представляват голямо изкушение — очите му се забиха в лицето на Арчър: — Парите трябва да бъдат преведени по твоята шифрована сметка. Какви гаранции имам, че ще получа своя дял?

Арчър го гледаше, без да може да повярва на очите си. Нима съм паднал толкова ниско, че дори един нещастен жиголо ми няма доверие, запита се той.

— Ще го получиш, разбира се! — гневно извика той. — В тая работа сме заедно от самото начало! И от самото начало сме се разбрали, че ще делим поравно!

— Това го казваш сега — поклати глава Гренвил. — Но аз искам да бъда сигурен.

Арчър се поколеба. Съзнаваше добре своята дребнавост, беше достатъчно честен да си признае, че човек с неговия външен вид трудно може да вдъхва доверие.

— Добре — горчиво въздъхна той. — Явно не ми вярваш, значи имаш свое предложение…

— Не го приемай като лична обида, Джак — успокоително промърмори Гренвил. — Честно ти казвам, че когато става въпрос за два милиона долара, не вярвам на никого! Предполагам, че и ти би постъпил така. Отсега нататък, след срещата ти с нея и уреждането на подробностите по плащането, ние с теб ставаме неразделни. Ще дойда с теб в банката, ще изчакам трансфера на сумата и ще прехвърля своя дял по сметка, която ще открия пак там… Някакви възражения?

— Никакви — сви рамене Арчър. — След като искаш така, така ще бъде.

— Искам го!

— Считай въпроса за приключен — отвърна Арчър. — Хелга очевидно ще трябва да продаде малко ценни книжа, за да бъде в състояние да събере парите. Ще й дам три дни и нито минута повече. През това време ние с теб ще останем тук. Не забравяй, че ти трябва да се криеш, Крис. Хладилникът е пълен, къщата не е кой знае каква, но ще ни свърши работа…

— Все някак ще оцелея — промърмори Гренвил и довърши уискито си.

— А сега трябва да свърша още една работа — рече Арчър и извади от чекмеджето на бюфета една фотокамера „Полароид“, която беше купил на път за селцето.

— Това пък за какво ти е? — равнодушно попита англичанинът.

— Ще изфабрикувам малко доказателства — ухили се Арчър. — Виж още какво съм купил… — от чекмеджето се появи шишенце кетчъп.

— Пресвети Боже! — възкликна Гренвил. — Да не си превъртял?

— Ни най-малко, мой скъпи Крис! — все така широко ухилен, Арчър размаха шишенцето пред очите му. — Тази малка бутилка доматен сос струва точно два милиона долара!

Белмонт пристъпи от крак на крак и любопитно надникна през открехнатата врата.

— Малко ще те пооплескаме, Крис — продължаваше Арчър. — Но за такава бала мангизи ще трябва да го изтърпиш. Сега ще намажа лицето ти със соса, после ще се проснеш на пода да ти направя няколко снимки… Мога да те уверя, че когато ги покажа на Хелга, тя няма да се колебае. Познавам я добре. Ще плати, просто защото органически не понася насилието!

Гренвил отметна глава и гръмогласно се разсмя.

— Чудесна идея! — извика той. — Хайде, почвай!

Белмонт реши, че е чул достатъчно, безшумно се измъкна от вилата и се затича обратно към фолксвагена. Шмугна се на седалката и Сегети даде газ. Малката кола бързо изчезна по посока на града.

Лъки Белини притежаваше малко магазинче за италиански стоки, разположено на една от тесните улички зад Пиаца Гранде в Лугано. Живееше над магазинчето заедно с тлъстата си съпруга Мария. Имаше осем деца, които отдавна се бяха пръснали по света и въртяха свой собствен бизнес. Лъки тъгуваше за тях, просто защото беше човек на семейството. Малко преди да го напусне и последният му син, Лъки успя да купи малкия терен зад магазинчето и върху него построи нелош склад. Над склада иззида широка стая, която обзаведе с легло, маса и няколко дървени стола. В единия ъгъл монтира душ и тоалетна. Стаята беше специално построена за същия този син, който имаше амбицията да стане барабанист в някой поп състав. А Лъки полудяваше от непрестанното му чукане.

Именно в тази стая беше настанен Бърни. Някога, преди повече от петнадесет години, Лъки беше един от авторитетните кръстници на неаполитанската мафия. Сега беше на седемдесет и четири и отдавна се радваше на тих и спокоен живот. Но който веднъж е станал кръстник, остава такъв до края на живота си. Той знаеше, че Бърни поддържа тесни връзки с неговите някогашни момчета от Неапол и беше готов да му помогне с каквото може.

— Разкажи ми нещо за тази мадама Ролф — рече Бърни и хвърли бегъл поглед на часовника си. Беше 23.00. Сегети и Белмонт вече действаха. — Тя доста ме интересува…

Лъки винаги беше добре осведомен. Започна да говори, без да се запъне нито веднъж. Хелга Ролф наследила милионите на стареца и в момента била най-важната фигура в международния електронен концерн „Ролф Електроникс“. Личният й капитал възлизал на шестдесет до осемдесет милиона долара. Страшно много си падала по мъжете и от време на време си позволявала здраво чукане с някой келнер или барман. Проявявала особено предпочитание към италианците.

— Откакто Ролф умря не съм чувал нищо за нея — продължи Лъки. — В момента е довела на гости някакъв лъскав тип, който се представя под името Кристофър Гренвил. И двамата са във вила „Хелиос“.

— Кой е тоя лъскач?

— Гренвил ли? Англичанин, който се прави на богат джентълмен, но по всяка вероятност това е само фасада. Нямам информация за него, научих само, че известно време е живял в Германия…

— Знаеш ли нещо за Джак Арчър? — попита Бърни.

— Някога въртеше парите на Ролф — кимна Лъки. — Беше важна клечка в някаква фирма за данъчни консултации в Лозана, често посещаваше вилата. После изведнъж изчезна. Чух, че е понатопил пръстите си в кацата с мед и е имал неприятности с Ролф. Но това е непроверена информация. Говореше се още, че чукал мадамата на Ролф, но и това не мога да твърдя с абсолютна сигурност.

Бърни премисли чутото, после бавно кимна с глава:

— Добре, Лъки. Иди да си легнеш, аз съм екстра в тази стаичка… — потупа по рамото възрастния мъж и добави: — Сложил съм супата на огъня. Няма да забравя да ти напълня паницата, когато кипне…

Лъки се ухили.

— С тези осем деца все не ми стигат мангизите, Бърни. Можеш да останеш тук, докогато поискаш. Ето телефонът — вдигаш слушалката и получаваш всичко, което пожелаеш. Храна, кафе, уиски… — старият мафиот беше останал с впечатлението, че Бърни има неприятности с полицията и търси сигурно убежище. Прочел безпогрешно мислите му, Бърни не си направи труда да го разубеждава.

— Чудесно, Лъки — рече той. — Може би ще прибера при себе си един-двама приятели. Нали нямаш нищо против?

— Абсолютно нищо — поклати глава Лъки. — Стига да не им пука, че ще спят на пода…

— Няма да им пука.

Стиснаха ръцете си, после Лъки бавно се спусна по стълбите и се прибра в къщата. Каза на жена си, че Бърни вероятно си има неприятности и ще се нуждае от храна. Жена му, с пет години по-млада, само вдигна ръце. Вече петдесет години живееше с Лъки и нито веднъж не му се беше противопоставила. Изпълняваше всичко, което й се възлагаше, и никога не задаваше въпроси.

Бърни лежеше на старото легло и мислеше. Малко преди полунощ стълбите изскърцаха и на прага се появиха Сегети и Белмонт. Разказаха му подробно как е протекло отвличането, после Белмонт предаде всичко, което беше подслушал в дървената вила.

— Искат да смъкнат два милиона долара от оная кукличка! — възбудено приключи дългокосият. — Представяш ли си?

— Нещастни аматьори! — презрително изсумтя Бърни. — Тази кукличка струва повече от шейсет милиона! Оня ден в Рим нашите хора са смъкнали седем милиона от някакъв далеч по-беден тип! Слушайте сега какво ще направим…

Говори в продължение на половин час, дебелият му показалец се размахваше във въздуха, за да подчертае важността на думите. Най-накрая млъкна и попита:

— Ясно ли е?

— Мама мия! — възкликна Сегети. — Какъв ще бъде нашият дял, Бърни?

— По-късно ще говорим за това — отсече брадатият. — Предстои ни още много работа. Сега трябва да поспим, вие двамата ще легнете на пода.

Намести се удобно на старото легло и затвори очи.

Хелга бавно се събуди. За известно време лежа неподвижно, после ръката й потърси Гренвил до себе си, очите й рязко се разтвориха.

През процепите на полуспуснатите жалузи проникваше слънчева светлина, часовникът до леглото показваше 10.00. Крис е отишъл да поплува, каза си тя, после споменът от ужасите на предишната вечер изведнъж нахлу в съзнанието й. Със задавен вик тя се надигна в леглото. Осъзна, че лежи по сутиен и гащички, очите й уплашено пробягаха по стаята, очаквайки да видят онези чудовища с качулки на главите и пистолети в ръце.

Сърцето лудо заблъска в гърдите й, принуди се да стисне зъби, за да не изкрещи.

На вратата се почука, после Хинкъл вкара количката със закуската.

— Стори ми се, че ви чувам, госпожо — рече той, отвори гардероба и уви широка хавлия около тялото й. — Снощи си позволих да сваля роклята ви. Бях убеден, че без нея ще си почивате по-удобно…

Тя бавно си пое въздух и усети как стоманената й решителност се завръща. Снощи се беше държала отвратително, от самообладанието й не остана дори помен. В момента, в който колата на бандитите отведе Крис, тя с писъци хукна към стаята на Хинкъл. Той се държа великолепно. Зашепна успокоителни думи в ухото й, после я взе на ръце и я отнесе в спалнята като дете. След това седна до нея и търпеливо изслуша истеричния й разказ.

— Не мога да го изгубя! Трябва да го върна! — беше крещяла тя. — Какво да правя, Хинкъл? Трябва да…

— Не трябва да изпадате в паника. Знаете, че подобни неща стават всеки ден. Отпуснете се и направете опит да се успокоите.

— Те ще го наранят, Хинкъл! А аз го обичам! Не мога да понеса мисълта, че е в ръцете на онези ужасни хора! — сълзите отново се върнаха в очите й. — Не мога да живея без него! Той е всичко за мен, всичко, за което съм мечтала!…

— Госпожо Ролф! — изведнъж извика Хинкъл с метална нотка в гласа. — Вие сте в истерия! Вече ви казах — такива неща стават всеки ден! Сега ще уведомя полицията и…

— Не, не! Никаква полиция! Те казаха, че ако се обадим в полицията, ще го убият! Не знаете колко са жестоки!

— Значи ще чакаме условията на откупа — отсече Хинкъл. — А междувременно вие се овладейте. Моля ви!

Но Хелга не можеше да се контролира. Заровила глава във възглавницата, тя горчиво плачеше.

Хинкъл намръщено я изгледа. После влезе в банята и пусна две приспивателни в чаша с вода. Надигна главата й и доближи чашата до устните й.

— Не искам, не искам!

— Пийте и престанете да се държите като дете! — заповяда икономът.

Тя изпи течността, потръпна и се отпусна на възглавницата.

— Страшно много го обичам! — простена. — Господи, дано не му причинят болка!

Взел ръката й, Хинкъл чакаше въздействието на лекарството. Обляна в сълзи и издаваща тихи стенания, Хелга най-сетне потъна в тежък сън.

Тя си спомни всичко това и го погледна с виновни очи. Хинкъл невъзмутимо наливаше кафе в чашата й.

— Вие бяхте чудесен, Хинкъл — промълви Хелга. — Не зная какво бих правила без вас… Срамувам се за снощното си държане.

— Съвсем разбираемо, госпожо — кимна с глава Хинкъл. — След няколко дни господин Гренвил ще се върне и вие пак ще сте щастлива.

— Дано! — въздъхна тя и отпи глътка кафе. — Казаха, че днес ще получим условията на откупа. Дали ще се обадят по телефона?

— Твърде вероятно, госпожо — отвърна Хинкъл. — Обикновено използват телефоните… Сега ще ви напълня ваната. Ако междувременно се обадят, аз ще се разправям с тях — очите му загрижено се спряха върху лицето й. — Днешният ден вероятно ще бъде тежък за вас, госпожо. А жена в тежко положение се чувства най-добре, когато изглежда добре…

След тези думи влезе в банята и пусна крановете.

Хелга преглъщаше сълзите си. Хинкъл е прав, държи се невероятно мило и лоялно. Изчака го да напусне стаята, после влезе във ваната. След няколко минути уви около тялото си дебела хавлия и се зае с лицето си. Облече светлосиня копринена блузка и черен панталон, после отправи очи в огледалото.

Аз съм Хелга Ролф, каза си тя. Аз съм влюбена. Крис ще се върне при мен. Защото аз съм една от най-богатите жени в света и притежавам магическия ключ на Хърман Ролф! Ще откупя Крис, каквото и да ми струва това!

Стана и се насочи към терасата, където Хинкъл се бе заел да полива цветята. Той вдигна глава, огледа я и одобрително кимна.

— Бих казал, че сте много красива, госпожо, ако ми позволите тази волност…

— Благодаря, Хинкъл, много сте любезен.

— Няколко корена са повехнали и се нуждаят от грижи, госпожо — рече икономът. — Може би няма да е зле да се заемете с тях… От опит зная, че градинарството е изключително успокояващо занимание, а пред нас е тежък ден, вероятно изпълнен с очакване… — ръката му махна по посока на малка плетена кошничка с ножици и други градинарски приспособления. Хелга покорно се зае да подрязва мъртвите цветя — нещо, което правеше за пръв път в живота си. И Хинкъл отново излезе прав. Работата действително я успокои, макар Гренвил да не излизаше от главата й.

В единадесет и четвърт Хинкъл се появи с шейкър в ръце.

— Предлагам едно питие за освежаване, госпожо.

Тя кимна, влезе вътре да измие ръцете си и отново излезе на терасата.

— Ще позвънят ли, Хинкъл?

— Да, госпожо — започна да налива питието й икономът. — Това е война на нерви и аз съм сигурен, че вашите трябва да бъдат в отлична форма.

— Всичко е наред — отпусна се на стола тя. — Безпокоя се само да не му причинят страдания. От тази мисъл просто ми става зле!

— Защо да го правят, госпожо?

— Бяха толкова зли!

— Може би няма да бързат с обаждането — поклати глава Хинкъл. — Предлагам да хапнете един омлет. Трябва да имате сили…

После звънецът на входната врата издрънча и лицето на Хелга стана бяло като вар.

— Моля ви, госпожо — спокойно я изгледа Хинкъл. — Вероятно е пощальонът, оставете на мен… — след тези думи бавно прекоси терасата и се насочи към вратата.

Отвори и се озова лице в лице с Арчър. Размениха си продължителни погледи, после Арчър широко се усмихна:

— Здравейте, Хинкъл, нали все още ме помните?

Хинкъл запази желязно самообладание, лицето му си остана все така безизразно.

— Господин Арчър, струва ми се — леко повдигна вежди той.

— Точно така. Искам да се видя с госпожа Ролф.

— Госпожа Ролф не е у дома — сковано отвърна икономът.

— Тя ще ме приеме, Хинкъл. Просто й кажете, че защитавам интересите на господин Гренвил.

Хинкъл продължително го изгледа, Арчър победоносно се усмихваше.

— Моля да почакате малко — промълви накрая той, огледа с презрение износените дрехи на посетителя и затвори вратата под носа му.

Хелга го посрещна с разширени от нетърпение очи.

— Господин Арчър желае да ви види, госпожо.

— Кой? — вдигна вежди тя.

— Господин Джак Арчър.

— Арчър ли? — попита Хелга и очите й опасно проблеснаха. — Как смее да се появява тук? Изгонете го! Не желая този човек в дома си!

— Предлагам да го приемете, госпожо — спокойно подхвърли Хинкъл. — Каза, че защитава интересите на господин Гренвил.

Шокът я накара да стисне клепачи. После въздъхна и се овладя.

— Той ли е организирал всичко това?

— Не зная, госпожо, но по всичко личи, че е именно така.

Стоманената й воля бавно взе връх. Тя стана и се насочи към дневната, в съзнанието й проблеснаха спомените от онези ужасни дни. Видя Джак Арчър, затворен в мазето на вилата, видя го и свободен, сигурен в победата си… Но тя го беше надхитрила именно тогава, именно когато той вече тържествуваше… С Арчър се познаваше вече от двадесет години. Бяха работили заедно във фирмата на баща й, бяха и любовници… Именно Джак Арчър й внуши идеята да се омъжи за Хърман Ролф и за награда получи възможност да оперира с капиталите му в Швейцария. Именно той беше откраднал два милиона долара от тези пари и ги беше изгубил в някаква глупава спекулация. А после се опита да я шантажира, но тя не поддаде. Тогава го победих, нищо няма да ми струва да го сторя отново, решително стисна устни тя.

— Изпратете го тук, Хинкъл — рече. — Ще го приема насаме.

— Много добре, госпожо.

Хинкъл тръгна към вратата. Минавайки покрай хай-фи системата, ръката му се плъзна надолу. Меко щракна бутон, един от клавишите остана натиснат.

Арчър се появи в дневната, от цялата му фигура се излъчваше сърдечна самоувереност.

— Скъпа Хелга, колко се радвам да те видя! — извика с мелодичния си баритон той. — Отдавна не сме се срещали, нали?

Хинкъл тихо затвори вратата.

Изправена до прозореца, Хелга хладно огледа неканения гост, на устата й се появи иронична усмивка.

— Аха, веднага забеляза промяната у мен — промърмори Арчър, все така широко усмихнат. — В момента все още съм в плен на отлива, но вълните на прилива вече се виждат на хоризонта… — отпусна се в едно кресло, без да чака покана, и кръстоса дебелите си бутове. — А ти изглеждаш все така впечатляващо, Хелга — похвали я той. — Наистина не разбирам как го постигаш на твоята възраст… Предполагам, че всичко се дължи на парите. Козметици, фризьори, масажисти… А и дрехите, разбира се… — от гърдите му се откъсна горчив смях. — Дори аз бих изглеждал добре, ако разполагах с малко пари. Но ти ме натика в дълбока дупка, Хелга… В една наистина ужасно дълбока дупка!

— Какво искаш? — хладно попита тя.

— Какво искам ли? — изгледа я с престорено недоумение той. — Да речем, че искам реванш… Все още помня отлично всичко, Хелга. Колко време измина оттогава? Десетина месеца, нали? Ти каза, че държиш каре аса, помниш ли? Е, добре, картите са раздадени отново и този път четирите аса са у мен! — изгледа я в очакване, но тя запази мълчание. Арчър сви рамене и продължи: — Отдавна мечтая за този миг, Хелга. Да ти поднеса горчивата чаша и ти да я изпиеш до дъно. Както аз я изпих навремето… Е, бих казал, че питието, което ти поднасям, е по-скоро оцет, отколкото горчилка… — от гърдите му се откъсна саркастичен смях.

Макар и опитен юрист по международно право, бащата на Хелга обичаше да се придържа към стари клишета и често й повтаряше: „ВИНАГИ ЩЕ ВЗЕМЕШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО ВЛОЖИШ… НАПАДЕНИЕТО Е НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА“. Хелга добре беше запомнила думите му, нерядко ги прилагаше и на практика. Веднъж, изправена пред труден за решаване проблем, тя беше поискала съвета му. И го получи: „КОГАТО СИ ПРИТИСНАТА В ЪГЪЛА, ОСТАВИ ИНИЦИАТИВАТА У ПРОТИВНИКА. НАКАРАЙ ГО ДА ГОВОРИ, ТАКА НАЙ-ДОБРЕ ЩЕ ОПОЗНАЕШ ВРАГА. СЛУШАЙ ГО ВНИМАТЕЛНО И ПОЛОЖИТЕЛНО ЩЕ ОТКРИЕШ СЛАБОТО МУ МЯСТО“.

ОПОЗНАЙ ВРАГА!

Това беше най-добрият съвет на баща й и Хелга винаги се беше придържала към него.

Настъпи малка пауза, после Арчър вдигна глава и попита:

— Нищо ли няма да кажеш?

— Слушам — поклати глава Хелга.

— Ти винаги си била добър слушател — кимна Арчър. — И отличен блъфьор. Но този път няма мърдане, Хелга. Карето аса наистина е у мен!

— Няма ли да станеш по-конкретен? — хладно го изгледа Хелга. — Предполагам, че става въпрос за пари. Изглеждаш доста одърпан…

Арчър леко поруменя. Преди кражбата на двата милиона от Ролф той беше известен като изключително елегантен мъж. Два пъти дневно сменяше ризите си, костюмите му бяха истинско произведение на изкуството, поне веднъж на седмица посещаваше бръснаря и маникюриста си. Принудителната дрипавост го тревожеше като постоянен зъбобол.

— Животът ми беше доста уморителен откакто ти отказа да ми помогнеш — призна с въздишка той.

— Сам си го направи такъв — вдигна глава Хелга. — Превърна се в мошеник, фалшификатор и изнудвач… Никой не ти е виновен!

— Не ми харесва начинът, по който разговаряш с мен! — раздразнено я изгледа Арчър. — Аз…

— Но всичко това е истина, нали? — прекъсна го Хелга. — Нима ще отречеш, че си мошеник, фалшификатор и изнудвач? О, Джак, не ме карай да добавя и лъжец към тази характеристика…

Арчър усети желанието й да поеме инициативата и реши да премине върху същината на въпроса.

— Казах на слугата ти, че представлявам интересите на господин Гренвил — рече тежко той.

Ясно долови потръпването й при споменаването на Гренвил, но стойката й остана все така изправена, очите й продължаваха да го гледат с хладно спокойствие.

— И какво от това?

— Историята е доста необикновена, Хелга — въздъхна Арчър. — Предлагам ти да седнеш и да ме изслушаш. Не искам да стърчиш през цялото време на крака като някакво прокълнато божество…

Хелга мълчаливо пристъпи напред и се отпусна в близкото кресло.

Арчър хвърли поглед към терасата, на лицето му се появи усмивка.

— Каква изненада! — възкликна той. — Виждам шейкър и чаша! Предполагам, че това е твоето обичайно мартини с водка. Моля за извинение, но от месеци не съм опитвал такова питие… — стана, отиде до масичката и допълни чашата на Хелга. Отпи една едра глътка, наля си останалото в шейкъра питие и се върна в дневната с чаша в ръка.

— Твоят слуга е голям майстор на мартини с водка — призна с въздишка той. — Имаш късмет, че можеш да си позволяваш такива слуги…

Тя седеше напълно неподвижно, ръцете й бяха кръстосани на скута. Но вътрешно кипеше от ярост.

— Както вече споменах, историята е доста необикновена — отпусна се в стола Арчър. — Преди два дни ме посети един човек, по всяка вероятност италианец, който ме попита дали мога да защитавам интересите му срещу хонорар от десет хиляди франка… — отпи една глътка и продължи: — Откакто ти отказа да уредим онзи малък проблем с парите на съпруга ти, аз доста трудно си изкарвам прехраната… Хърман Ролф се погрижи да включи името ми в черния списък и оттогава насам не мога да си намеря работа… Всички затръшват вратата под носа ми, затова десет хиляди франка ми се видяха страшно много пари… — на лицето му се появи тъжна усмивка: — Може би и ти някога ще изгубиш богатството си, макар че лично аз силно се съмнявам в това… Но искам да ти кажа, че когато нямаш пари, когато си принуден да носиш дрехи като този костюм, с който съм облечен в момента, когато обядваш в някоя долнопробна кръчма и не знаеш дали ще имаш пари за вечеря, твоята представа за добро и лошо бавно и неусетно претърпява промяна… Ето защо аз приех и изслушах човека, за когото ти споменах преди малко… Той ми разказа, че ти живееш с Гренвил и си луда по него. Клиентът ми (позволи ми да го наричам така) ви е наблюдавал отблизо през цялото време. Той отлично знае колко си богата и затова му хрумнало да организира отвличането на Гренвил, с цел да поизтръска малко пари от теб. Тук искам да спомена, че клиентът ми е доста груб и безскрупулен човек… — Арчър направи малка пауза, после продължи: — На практика той не си направи труда да скрие от мен, че принадлежи към мафията… Някак е успял да научи, че някога ние с теб сме били близки… — на лицето му се появи широка усмивка: — И ние действително бяхме близки, нали, Хелга?

Хелга остана неподвижна, само дланите й неволно се стиснаха в юмруци.

— Клиентът ми преценил, че благодарение на старите ни връзки, аз… хм… съм подходящият човек за обсъждане условията на откупа… И ето ме тук…

— Ще преговарям директно с този човек — твърдо отвърна Хелга. — Не желая да имам нищо общо с теб.

— Нямаш избор, скъпа — поклати глава Арчър. — Моят клиент иска да остане в сянка. Ако желаеш да си получиш обратно красавеца, ще трябва да преговаряш с мен. Освен това аз трябва да заработя и хонорара си, нали?

Хелга враждебно го изгледа.

— Значи вече не си само мошеник, фалшификатор и изнудвач! — просъска тя. — Вече си станал и подметка на мафията!

— Напомням ти, че не си в позиция да ме нагрубяваш! — леко повиши тон Арчър, а по скулите му изби червенина. — Ако искаш да освободим Гренвил, ще трябва да платиш откуп от два милиона долара! Клиентът ми ти дава тридневен срок, за да събереш сумата, която трябва да бъде преведена по сметка в една швейцарска банка. След три дни, точно по това време, аз ще се свържа с теб — довърши питието си и стана на крака: — Всичко зависи от теб. Не е нужно да ти напомням, че трябва много да внимаваш, когато си имаш работа с мафията. Клиентът ми пожела специално да подчертая, че всеки контакт с полицията ще се окаже смъртоносен за твоето приятелче Гренвил — на лицето му се появи жестока усмивка: — Каза още, че ако след три дни не преведеш парите, ще получиш за подарък едното ухо на Гренвил!

Хелга пребледня, но успя да запази самообладание.

— Това е шокиращо, нали? — продължи Арчър. — И на мен ми става лошо, като си го представя, но така работят онези типове от мафията… Безскрупулни и жестоки хора! И не си мисли, че това са голи заплахи! Случвало се е вече, спомни си за аферата Гети… Ще си позволя да ти дам един съвет — прегледай си акциите и продай по най-изгодния курс. Естествено, ако искаш да си получиш обратно Гренвил… Не съм го виждал, но познавам вкуса ти и предполагам, че е наистина привлекателен мъж… С едно ухо по-малко вероятно няма да е толкова привлекателен… — насочи се към вратата и изведнъж спря: — О, щях да забравя… Моят клиент ти праща този плик… — бръкна във вътрешния джоб на сакото си и сложи запечатан плик на масата. — Подочух, че Гренвил се опитал да се прави на храбрец, но това е било грешка. С мафията шега не бива! — помълча малко, после кимна с глава: — Е, аз си тръгвам, Хелга. Ще се видим след три дни.

Напусна вилата, качи се в мерцедеса и бавно потегли.

Хелга пристъпи към масата и вдигна плика. Сърцето й лудо блъскаше. Разтвори го и извади трите моментални снимки от него. Погледна ги, от устата й се откъсна сподавен вик, снимките се плъзнаха на пода. В същия момент на прага се появи Хинкъл.

Както Арчър беше предположил, снимките оказаха невероятно силно влияние върху Хелга. Тя не можеше да понася насилието, дори когато беше на кино. Винаги изключваше телевизора, когато предстоеше сцена на убийство или насилие. Цялата й твърдост се изпари, стисна в длани лицето си и отчаяно се разрида.

— Знаех си аз, знаех си! Те са го наранили! Те са му причинили болка!

Хинкъл й хвърли един загрижен поглед и се наведе да вдигне снимките. Огледа ги внимателно, остави ги на масата и навлажни устни с език.

— Предлагам да се вземете в ръце, госпожо! — твърдо промълви той и побутна Хелга по рамото.

Тя вдигна глава, очите й бяха обезумели.

— Вижте какво са му сторили! Вижте! Те са убийци! Аз трябва да намеря парите… Веднага! Аз… — не успя да продължи и отново избухна в ридания.

Хинкъл пристъпи към хай-фи системата и щракна бутоните. После отвори едно от чекмеджетата на библиотеката и извади оттам мощна лупа. Пристъпи към масата и се зае да изследва снимките. На пръв поглед те наистина бяха впечатляващи, Гренвил беше проснат на пода, очите му бяха затворени, а цялото му лице беше обляно в кръв. Хинкъл вдигна лупата, приближи я последователно до трите фотографии, после се изправи и кимна с глава.

— Госпожо, бих желал да ви съобщя нещо — каза той. — Но ви моля да се овладеете.

Хелга вдигна глава. Лицето й беше обляно в сълзи, цялото й тяло трепереше.

— Махай се! Остави ме на мира!

— Бих желал да ви съобщя нещо, госпожо.

— Какво?

Той взе една от снимките и я размаха под носа й:

— Това тук съвсем определено ми изглежда на доматен сос!

Хелга беше толкова смаяна, че дори забрави да плаче.

— Доматен сос ли?! — изгледа го с недоумение тя. — Какви ги дрънкате? Полудяхте ли?

— Преди да поема службата си при господин Ролф, аз имах нещастието да се грижа за един човек от киното, госпожо — рече Хинкъл. — От него усвоих изкуството на гримирането. В повечето случаи, при които се изисква симулация на кръв, гримьорите прибягват до доматен сос или кетчъп.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — втренчено го изгледа тя и усети как самообладанието й се връща.

Хинкъл забеляза това и одобрително кимна с глава.

— Опитвам се да ви кажа, че господин Гренвил е цял-целеничък, госпожо. А тези снимки са една елементарна измама.

— Наистина ли мислите така, Хинкъл? — замръзна Хелга. — Те не са го наранили, така ли?

— Положително, госпожо.

— Какви гадове! — стисна юмруци тя. — Но аз трябва да го измъкна от лапите им, Хинкъл! Аз…

— Бих искал да ви задам един въпрос, госпожо — твърдо я прекъсна Хинкъл.

— За Бога, няма ли най-сетне да зарежете този официален тон? — сопна му се Хелга. — Направо ще полудея от него! Казвайте!

Хинкъл отново кимна с одобрение. Това беше познатата Хелга Ролф, твърда и безкомпромисна. Истеричното създание си беше отишло.

— Как са проникнали във вилата двамата мъже, които отвлякоха господин Гренвил? — попита той.

— Това пък какво общо има, по дяволите! Те се втурнаха тук и го отвлякоха!

— Но как са влезли, госпожо? — държеше на своето Хинкъл.

Тя се втренчи в него, въздухът със свистене напусна гърдите й.

— През вратата, разбира се.

— Преди да се оттегля, аз лично заключих и залостих входната врата, госпожо.

— Сигурно този път сте забравили… — сви рамене Хелга.

— Лично я заключих и залостих, госпожо — повтори все така спокойно Хинкъл.

— Извинявам се — погледна го Хелга. — Просто съм безкрайно разтревожена…

— Съвсем разбираемо, госпожо — кимна икономът. — Но тези мъже са проникнали тук именно през входната врата. Помните ли дали господин Гренвил не е отскочил случайно до тоалетната в антрето?

Очите на Хелга се разшириха.

— Да, но…

— Тогава именно той е отключил входната врата и е дръпнал резето, госпожо — ледено заключи Хинкъл. — Няма кой друг да го е сторил.

— Нима се осмелявате да твърдите, че господин Гренвил е организирал собственото си отвличане?! — почти изкрещя Хелга.

— Тези снимки са фалшификати, госпожо. А господин Гренвил е единственият човек, който би могъл да отключи входната врата — невъзмутимо отвърна Хинкъл. — Изводите са съвсем очевидни.

— Не! — изкрещя извън себе си Хелга. — Той ме обича! Той никога не би постъпил така! — стиснала ръцете си в юмруци, тя бясно забарабани по масата. — Не искам да ви слушам! Зная, че го мразите! Но аз го обичам и не искам да слушам! Не искам!

— Преди да ви оставя насаме с господин Арчър, аз си позволих да включа магнетофона, госпожо — все така невъзмутимо продължи Хинкъл. — Сега разполагаме със запис на вашия разговор. Записах и номера на колата му. Мисля, че вече имаме достатъчно основания да се обърнем към полицията.

— Полицията ли? Не! Крис е в ръцете на мафията! Те заплашват, че ще му отрежат ухото, ако аз забавя плащането. — Хелга скочи на крака и впи безумен поглед в лицето на иконома. — Какво значат парите? Не ми пука за никакви пари, искам си Крис! Ще им платя и няма изобщо да слушам гадните ви инсинуации! Вие го мразите и нарочно говорите по този начин. Дръжте се настрана! Аз ще си го върна, независимо от цената!

След тези думи тя изтича по стълбите и затръшна вратата на спалнята зад гърба си.

Хинкъл дълго остана неподвижен, с намръщено лице. После излезе на терасата и отправи взор към блестящото далеч долу езеро. Умът му напрегнато работеше.

Арчър се намести на седалката на мерцедеса и изви волана по посока на Казарет. Трябваше да се спусне до езерото и оттам щеше да хване крайбрежния път за Парадизо.

Беше изключително доволен от себе си. Този път не само заби ножа в гърба на оная кучка, но и завъртя острието! Жалко, че не видя мутрата й при разглеждането на снимките! Но добре си представяше какво е било впечатлението й от тях. Любимият й лежи облян в кръв! Господи, това положително е разбило сърцето й! Вече беше напълно сигурен, че няма да има проблеми и Хелга ще плати исканата сума.

Един милион долара, въздъхна той и лицето му грейна в усмивка. След три дни ще имам възможност да си купя толкова костюми, колкото душата ми иска! Ще си ходя веднъж седмично на бръснар и бързо ще забравя как съм се подстригвал сам. Отново ще се храня в най-добрите ресторанти и ще отсядам в скъпи хотели! А оная кучка не заслужава никаква милост! Ох, колко е сладко отмъщението!

Идеята му да представи Гренвил като жертва на мафията беше наистина блестяща! Колко ли ще се смее, като му разкажа, помисли си той, после изведнъж се намръщи. Гренвил трябва да се укрива до получаването на откупа. Но една бутилка шампанско все пак могат да си позволят… Да, точно така, кимна Арчър. Бутилка шампанско и нищо повече. Гренвил ще разбере…

Намери свободно място за паркиране, след като доста пообикаля из задръстените улици на Лугано. Влезе в универсалния магазин „Инно“, купи две бутилки шампанско и се зае да избира различни готови ордьоври и сухи сирена. Ще разкаже на Гренвил за безупречно проведената операция, а после ще я отпразнуват…

Натоварен с торбички, той се върна при мерцедеса и подкара към дървената къщичка. Хелга вероятно вече се е заела да преглежда списъка на акциите си. Които и да продаде, все тя ще е губещата страна! Индексът Дау Джоунс беше страхотно нисък. Така й се пада на мръсницата! Едно хубаво погребение! Арчър щастливо се разсмя. Представи си я как натиска педала на онзи лъскав ролс по посока на Берн и иска спешна консултация с банкерите си. Представи си и паниката й… Господи, колко сладко нещо е отмъщението!

Четири аса, въздъхна доволно той. Всичките са в ръцете ми, този път няма да минат никакви блъфове от нейна страна! Заковал съм я и мърдане няма!

Спря пред дървената вила, събра торбичките с покупките и забърза по тясната пътечка.

Блъсна вратата и извика:

— Номерът мина, Крис!

Посрещна го мълчание.

Арчър се намръщи и прекоси празната дневна. Надникна в двете спални, отби се и в кухнята. От Гренвил нямаше следа. Обзет от пристъп на паника, Арчър захвърли покупките на кухненската маса и се втурна към банята. Отвори широко вратата, после ритна и вратата на тоалетната.

Гренвил не беше във вилата.