Нежно изкушение (Дива любов)

Единадесета глава

Кейт упорито отхвърляше възможността за развод с Робин. Самата мисъл да скъса окончателно и безвъзвратно връзката си с него й изглеждаше ужасна. Но Роналд Потър непрекъснато човъркаше раната й, той не се предаваше и при всяко от зачестилите си посещения я убеждаваше, че трябва да иска развод. Той не спираше да сипе обвинения срещу Робин затова, че я е изоставил и непрекъснато повтаряше, че тя заслужава по-достоен съпруг от един бивш затворник. Дори д-р Проктър открито изрази недоумението си от заминаването на Робин и изказа сериозни съмнения относно бъдещето на техния брак. Макар че всички, с изключение на „чистите мерина“, приветстваха издигането на Робин за магистрат, повечето бяха на мнение, че той би трябвало да вземе младата си жена със себе си в Батърст. А когато до Парамата достигна новината, че семейство Линч са загинали по време на пътуването и Серина открито живее с Робин, Кейт се превърна в обект на всеобщо съжаление.

Най-напред тя чу историята от Потър, който побърза да й я разкаже веднага щом научи за нея. Всичко бе поднесено по такъв отвратителен начин, че Кейт направо се чувстваше разбита.

— Аз… аз не мога да повярвам — каза тя сломено.

Но нима не се бе страхувала и не бе очаквала точно това през цялото време?

— От сигурно място знам, Кейт, че няколко семейства са предложили подслон на Серина. Но тя отказала на всички, за да приеме… ъ-ъ… най-обещаващото предложение — това на Робин. Сега живеят заедно в бараката, която той е построил. Разправят, че възнамерявал да прави огромна къща там, където е земята му, и тази барака е само за временен подслон.

— Ти май си прекалено осведомен за всичко, което става в Батърст — сряза го Кейт.

— След като пътят бе завършен, разстоянието между Батърст и Парамата се взема за четири дни. Хората непрекъснато пътуват насам-натам и заедно с тях пристигат и новините.

Робин бе заминал преди два месеца и за това време Батърст бе започнал да се превръща в процъфтяващ град. Вече никой не се съмняваше, че най-богатите животновъдни ферми в Ню Саут Уейлс ще бъдат от другата страна на планината. Не секваше потокът от хора, които пристигаха в Батърст и Робин бе постоянно ангажиран с проблемите по устройването им. От неговите решения зависеха съдбите на много хора — на тези, пристигнали вече в новия град или на значителен брой други, възнамеряващи да го направят. След като сградата на полицейското управление бе завършена, губернаторът Маккери изпрати и полицаи, които се грижеха за реда.

Кейт не искаше да повярва, че Робин и Серина живеят заедно, но нямаше основание да се съмнява в думите на Роналд. Деър и Кейси ядосано отхвърляха клюките и настояваха, че Робин е достатъчно разумен, за да не допусне такова ужасно нещо. Дори Рой Пенрод, който напоследък често се отбиваше в имението, се възмути от разпространяваните приказки и посъветва Кейт да не вярва на никакви клюки, а да се опита да научи от сигурен източник какво точно става в Батърст и как живее нейният съпруг.

Между Рой и Мод разцъфтяваше истински роман и Кейт бе изключително щастлива. Рой изглеждаше толкова самотен преди, а Мод бе една нещастна жена, несправедливо изпратена в наказателна колония за съвсем дребно престъпление. Кейт много се зарадва, когато Рой й довери, че прави постъпки за помилването на Мод. Щеше разбира се, да изгуби една превъзходна готвачка, но това едва ли имаше някакво значение на фона на щастието на двама души, които много обичаше.

Един ден Роналд Потър се появи и донесе документи за искане на развод, което предизвика учудване и възмущение у Кейт. Той си бе позволил волността да подготви всичко сам в Сидни и сега й носеше документите, за да ги подпише.

Кейт направо изгуби дар слово от ярост. А когато дойде на себе си, гласът й бе висок и осъдителен.

— Как си позволяваш? Нямаш никакво право да действаш зад гърба ми.

— Кейт, прости ми — започна умолително Потър. — Аз наистина мислех, че ти искаш точно това. Ти си все още млада и хубава. Защо да се лишаваш от мъжка ласка, докато съпругът ти в същото време грубо погазва брачната клетва? Аз бих искал да се оженя за теб. Нима някога съм те наранил с нещо? Знам, че Кейси Пенрод непрекъснато се опитва да злослови по мой адрес, но тя не е човек, на когото може да се вярва.

— Да, ти действително се опитваш да ми помогнеш — призна Кейт. — Аз… аз знам достатъчно за Кейси и не искам да слушам повече за нея. Но решенията си ще вземам сама. Не бих могла да се разведа с Робин, преди да разговарям с него или поне на място да се уверя дали има нещо общо със Серина или не.

— Но слуховете…

— … са често пълна измислица.

— Понякога имам чувството, че обичаш този изверг — възмутено каза Потър.

Кейт се изчерви.

— Не е твоя работа какво изпитвам към Робин, Роналд.

— Не си права, Кейт, никога досега не съм предлагал на друга жена брак.

— Но аз съм вече омъжена.

— Няма да си омъжена още дълго, ако подпишеш документите за развода.

— Съжалявам, Роналд, но все още не съм готова за това.

— Помисли си, Кейт. Ще ги оставя тук при теб. Съобщи ми, когато си готова с решението си и аз ще занеса документите в Сидни. Или — очите му се присвиха лукаво, — лично бих те придружил до Батърст. След като научиш истината, вече няма да се колебаеш дали да подпишеш.

След като Потър си тръгна, Кейт остана в стаята и часове наред гледаше документите за искане на развод. Чудеше се дали Робин би искал това да стане. Какво всъщност очакваше от нея, след като я напусна. Но защо, по дяволите, да прави точно това, което му се иска на него? Защо да му предостави такава благоприятна възможност да се ожени за Серина? Изпитваше силна болка при мисълта, че след като вече не се нуждаеше от имението Маккензи, той така бързо я бе изоставил, без изобщо да се интересува от нея. Наистина имението Маккензи сега принадлежеше единствено на нея, но тази собственост не й носеше почти никаква радост. А през цялото време си мислеше, че иска точно това. Беше убедена, че не трябва да бъде зависима от никого. Животът й си беше лично неин и тя желаеше да нрави каквото иска с него, при това досега се бе справяла доста добре, независимо от неблагополучията на баща й.

Но Робин се отиде, нашепна й някакъв вътрешен глас.

Робин си бе намерил друга жена, върху която да прехвърли любовта си.

Той нито я искаше, нито имаше нужда от нея. Защо да не го забрави? Защо да не въведе отново ред в живота си и да продължи напред, като го изключи напълно от мислите си?

Защото той вече е успял да намери път към сърцето ти и се е настанил трайно там. Вътрешният й глас ставаше все по-силен и настойчив.

Кейт толкова дълго се взира в документите за развод, че те започнаха да й се струват размазани и нереални. Затвори очи, но когато ги отвори те отново си бяха там, на масата и сякаш й напомняха за греховете на Робин. Но тя също имаше известна вина. Тя го принуди да замине, а когато се опита да го върне, беше прекалено късно.

Лично ще те отведа до Батърст. Тези думи на Роналд Потър в миг осениха съзнанието й. Разбира се! След като се види лично с Робин ще може да си изясни какво точно изпитва към него, а ще разбере и истината за връзката му със Серина. Кейт не знаеше дали да вярва или не, че Робин живее заедно със Серина, но единственият начин да разбере всичко бе да отиде лично до Батърст.

Ясно си спомняше последната нощ, която прекараха заедно, нежността му и безкрайните му ласки. Той беше страстен и всеотдаен любовник, достави й такова удоволствие, каквото не бе изпитвала никога през живота си. След като Робин прехвърли имението Маккензи на нейно име, тя вече не беше съвсем сигурна, че той е убедил баща й за женитбата им. Дали пък не го съдеше прекалено строго за всичко? Може би чувството за вина, че е била в леглото на Робин точно когато баща й умря, я бе накарало да отрича, че започва да се влюбва в него? Беше й нужно още време, за да размисли върху всичко.

През следващите няколко дни правеше почти само това. В края на краищата стигна до едно просто решение. Трябваше да се опита да спаси брака си, ако не беше вече прекалено късно. Затова искаше веднага да замине за Батърст и лично да разговаря с Робин.

След като бе взела окончателно решение, Кейт започна да действа, без да губи никакво време. Когато Роналд Потър я посети след няколко дни, тя му съобщи, че би искала да я придружи до Батърст. Макар и доста изненадан, той веднага се съгласи.

— Ще осигуря кола и провизии за из път — каза Потър. — Можем да тръгнем след три дни. Това устройва ли те?

— Чудесно — нетърпеливо отвърна тя.

— Облечи се топло, Кейт. Тук е още есен, но в планината по това време понякога е доста студено. Наближава зимата. Надявам се, че ще успеем да преминем през планината, преди да е завалял сняг.

— Ще трябва — отвърна Кейт, като вирна решително глава. — Но искам да ми обещаеш нещо.

— Разбира се, Кейт.

— Не казвай на никого, че ще замина с теб за Батърст. Особено на семейство Пенрод. Те ще искат да изпратят някой с мен, за да се грижи за моята безопасност, а не виждам никаква необходимост да им създавам тези проблеми.

— Какво ще си помислят, като разберат, че си заминала?

— Ще кажа на Дент, управителя на фермата, че заминавам за няколко дни за Сидни.

Потър едва прикри самодоволната си усмивка. Молбата на Кейт напълно съвпадаше със собственото му желание. Не искаше някой от приятелите й да я разубеди да пътува заедно с него, тъй като си бе направил сериозни планове за това пътуване. Възнамеряваше да я прелъсти по пътя, а след това да направи всичко възможно съпругът й да научи за това. След като Кейт получи развод, ще се ожени веднага за нея, а после няма да му е трудно да я сложи на мястото й. Сега му изглеждаше прекалено независима и твърдоглава, което никак не му харесваше. Но като я набие един-два пъти, може би щеше да успее да я направи по-кротка и смирена. Точно тук му е била грешката на Флетчър, разсъждаваше Потър. Трябвало е да й налее насила малко ум в главата. Но по-важното бе, че ще стане притежател на имението Маккензи. От свой човек в Сидни знаеше, че Флетчър бе прехвърлил имението на името на Кейт и след като Потър се ожени за нея, ще притежава овцевъдна ферма, с която всеки би се гордял, може би една от най-богатите от тази страна на Сините планини.

Кейт се поклащаше щастливо, седнала до Роналд Потър. Бяха тръгнали рано сутринта по изгрев слънце и вече се намираха в подножието на Сините планини.

Високият фургон бе доста тежък, но биволите теглеха равномерно напред и сякаш това не ги затрудняваше особено. Есента бе украсила в забележителни краски дърветата наоколо и Кейт изпадаше във възторг от всяка промяна. Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-студено ставаше, но не беше непоносимо. До този момент не бе валял сняг. А тъй като и дъждовете бяха малко през това лято и през есента, пътят беше сух, макар че все още не беше добре оформен.

Спряха за обяд под един огромен евкалипт и Кейт с удоволствие се нахвърли на храната, купена от Потър, като с възхищение наблюдаваше една прекрасна коала, кацнала на близкото дърво. Когато Потър я предупреди да внимава за змии, тя скочи уплашено на коленете му.

— Змии ли — изпищя Кейт.

— Тук, в Австралия, се срещат почти всички разновидности на отровни змии, като се почне с кобрата, пепелянката, гърмящата змия и какви ли още не. Но може би по това време на годината те са се сврели някъде за зимен сън и едва ли ще ни причинят зло.

Едва сега Кейт успя да си поеме дъх.

— Слава богу.

Пътуваха докато се стъмни, а после спряха, като Потър изтегли фургона доста навътре в гората, така че да не се вижда от пътя.

— Защо се отдалечаваме толкова много от пътя — попита разтревожено Кейт.

— Предпочитам да не се виждаме — опита се да я успокои Потър. — Бандитите са навсякъде.

— Дори в планината?

— Точно в планината. След като бе построен пътят, вече няма никаква опасност да се изгуби човек, а и не забравяй, че затворниците, които го строиха, бяха попаднали на злато, така че бандитите непрекъснато се навъртат насам.

— Не съм и помисляла, че това пътуване е толкова опасно — потрепери Кейт.

— Не се безпокой, скъпа, аз ще се грижа за теб — самохвално отсече Потър и демонстративно извади пистолета си. — Но за по-сигурно ще трябва да спим близко един до друг.

На Кейт й беше доста неприятно, но все пак не се противопостави, когато той нагласи обща постеля за двамата. Все пак трябваше да му е благодарна, че заряза фермата си и тръгна с нея за Батърст. Кейси очевидно бе несправедлива по отношение на Роналд Потър, той беше чудесен приятел.

Потър реши да не я закача тази нощ. Преди да я прелъсти му се искаше тя да привикне с присъствието му. Утре, помисли злорадо той. Утре вечер ще сграбчи тази арогантна кучка в ръцете си и ще й покаже как един истински мъж трябва да се държи с една жена.

Робин имаше малко време да мисли за себе си след пристигането в Батърст, но всичките минути, които можеше да отдели, бяха посветени на Кейт. Припомняше си как изглеждаше, когато я напусна — зачервена и замаяна от любовта му. Устните й се бяха подули от целувките му, а очите й горяха от страст. А след това си спомняше за дългите часове, през които напразно бе чакал тя да го помоли да остане при нея и как ужасно се бе почувствал, когато го бе оставила да замине, без да му каже дори една единствена дума, без довиждане дори. Не можеше да си обясни защо се измъчваше часове наред с мисли за нея и за това как ли се справя сама. Бе получил съобщение от Деър, в което се казваше, че в имението Маккензи всичко е наред, но Кейт не му бе писала нито дума досега.

Болеше го при мисълта, че Кейт се справя така добре и без него.

Толкова му липсваше тя, по дяволите!

Кога ли всъщност бе осъзнал, че обича тази упорита хитруша? Трудно му бе да отговори на този въпрос.

Може би почти веднага, щом я срещна. Иначе не би се оженил за нея. Освен това със сърцето си чувстваше, че и Кейт го обича. Не, може би това не е истина, вероятно се заблуждава, горчиво помисли той. Кейт изпитваше удоволствие, когато се любеше с него, но май това бе всичко. Всеки друг мъж би могъл да го замести.

Предоставената му земя бе толкова обширна, че на човек направо му се замайваше главата само като си помисли. Стадата му бяха вече настанени в подножието на планината и той планираше да купи още животни. Четирийсет затворници работеха за него и на първо време си бе построил барака от две стаи, докато се прехвърли в голяма къща, каквато възнамеряваше да изгради. Просто му беше трудно да повярва, че така бързо бе забогатял за малкото време от освобождаването му. До голяма степен дължеше успеха си на губернатора Маккери, който твърдо вярваше в равенството между бившите затворници и „чистите мерина“. Тези, които бяха свободни и богати често наричаха Маккери деспот, Робин също мислеше така, защото бавно, но сигурно Маккери успяваше да ликвидира неравенството в страната. Под неговото ръководство затворниците бедните в Австралия бяха получили възможност да увеличат богатствата си и да се превърнат в значима част от хората в колонията.

Робин се радваше на всичко, което бе постигнал, на богатството си, но щеше да има много по-голям смисъл, ако Кейт беше тук заедно с него. Често си мислеше, че може би трябваше да бъде по-упорит и да настоява тя да го придружи, но не можеше да понесе мисълта, че ще живее с жена, която обича и страстно желае, но която ни най-малко не отвръща на чувствата му.

Измъчваше го и фактът, че Серина все още живееше при него, беше се вкопчила в него, сякаш той бе единствената й връзка с живота. Смъртта на родителите й наистина я бе разстроила, но вече минаха два месеца и трябваше да се съвземе и да се опита да уреди живота си. Проблемът беше, че тя искаше само него и не бе съгласна да се омъжи за никой друг. Живееше в тясната барака заедно с него, чистеше и готвеше и непрекъснато се опитваше да го прелъсти, като с всеки изминал ден му бе все по-трудно да устои на това изкушение. Тя се въртеше около него доста разголена, гледаше го предизвикателно с премрежени очи и най-нахално му предлагаше да замести във всичко съпругата му, която всъщност не беше никаква съпруга. До този момент Робин успяваше внимателно да отклонява предложенията й и дори се опитваше да й създаде връзки с други мъже. Сърце не му даваше да я изхвърли — къде би могла да отиде? — но и не искаше да продължава така, той просто не можеше цял живот да отговаря за нея.

Тази вечер Робин се прибра в бараката доста изтощен и нервен: изтощен от тежката работа през деня и изнервен, защото изпитваше огромна нужда да бъде с жена си. След повече от два месеца Серина бе започнала да му изглежда привлекателна. Тя бе красива, сексът с нея му бе създавал толкова удоволствия в миналото, а и след два месеца всяка жена му изглеждаше прекрасна.

Очите на Серина светнаха, когато Робин влезе в бараката. Беше се старала доста, за да приготви чудесна вечеря, огънят бумтеше приятно в огнището. Ядосана, че Робин така упорито бе отхвърлял досега недвусмислените й предложения, тя бе решила тази вечер да постигне целта си на всяка цена. Бе успяла дори да се сдобие с бутилка френско бренди, пренесено от отсрещната страна на планината.

— Изглеждаш доста уморен — започна веднага Серина. — Седни, вечерята вече е готова. Аз… изпекла съм и пай — добави като го гледаше с премрежения си поглед.

— Не съм много гладен — мрачно отвърна Робин. — Нямаше нужда да си създаваш толкова грижи.

— Щом го правя за теб, не е грижа. Искаш ли чаша бренди?

— Бренди ли? Как успя да постигнеш това чудо?

— Пофлиртувах със собственика на магазина и той ми продаде бутилката, която бил купил за себе си.

— Страхотна си, Серина — каза Робин, като едва-едва се усмихна.

Тя наля две чаши бренди и му подаде едната. Едва опря своята до устните си, докато Робин я изля цялата направо в гърлото си. Без да чака нито минута Серина напълни отново чашата му, а Робин се загледа мрачно в прозрачната кафеникава течност, разклати чашата си и се намръщи.

— Защо си толкова умислен — попита Серина и се настани по-близо до него.

— Не е твоя работа.

— Всичко, свързано с теб, е и моя работа. Мисля, че знам какво те безпокои толкова, Робин, и бих искала да ти помогна. Хайде да се любим. Желая те. И без това всички си мислят, че сме любовници, защо наистина да не го направим?

— Вече сме разговаряли за това, Серина — търпеливо започна Робин. — Господ ми е свидетел, аз не съм ангел, но още веднъж те предупреждавам, че напразно си губиш времето с мен. Аз съм женен човек. Намери си някой, който може да отвърне на чувствата ти. Ти си хубава, страстна жена, Серина. Всеки мъж би бил щастлив да те има за съпруга.

— Може би ще промениш решението си, ако прочетеш съобщението, което пристигна за теб днес.

— Съобщение? — Робин веднага се оживи. Може би Кейт все пак бе решила да му пише? — Къде е? Кой го донесе?

— От Деър Пенрод е.

Лицето на Робин веднага помръкна и той бавно посегна към сгънатия лист хартия.

— Донесе го един мъж, който току-що е пристигнал от Парамата — съобщи му Серина.

— Ти чете ли го — строго попита Робин.

— Не, разбира се, че не — смело излъга тя. — Какво пише?

Робин набързо прочете бележката, изруга високо, после я прочете още веднъж. След това накъса листа и го разхвърли из стаята.

— По дяволите!

Серина се хвърли да събира парчетата, успя горе долу да прочете написаното и хвърли изпитателен поглед на Робин.

— Какво означава това?

— Означава, че жена ми е подала молба за развод до губернатора. Деър е разбрал от свой приятел, който се занимава с документите в административното управление. И не само това, но тя непрекъснато е в компанията на Роналд Потър, а всички добре знаем какво мръсно копеле е той.

— На мен ми изглежда доста чаровен — отбеляза Серина, с което само още повече подсили гнева му. — Сигурно и Кейт мисли като мен. Но не мога да се представя защо той се е захванал с тази изцедена стара мома.

— Кейт не е изцедена — възмутено запротестира Робин. — И в никакъв случай не би могло да се каже, че е стара.

— Какво значение има това, Робин? Съвсем скоро ти ще бъдеш свободен. Това означава, че ще можеш да се ожениш отново, а знаеш колко много те искам. — Докато говореше, тя му наля още една чаша. — Пийни си още, любов моя, и забрави за Кейт. Тя наистина не заслужава толкова да се измъчваш заради нея.

— Права си, Серина, нека да върви по дяволите. Защо да копнея за тази студена кучка, след като до себе си имам една гореща, нежна жена?

Господи, колко боли, мислеше си Робин, докато обръщаше поредната чаша направо в гърлото си. Бутилката почти се беше изпразнила, но той все още бе достатъчно трезвен, потиснат от мрачни мисли. Изпитваше дълбока болка от това предателство, от осъзнатия факт, че жената, която обичаше, не искаше и да чуе за него. Да, по дяволите, той наистина обича Кейт! Обичаше я такава, каквато беше — с острия й език, с високомерието й, с независимостта й. Обичаше я!

— Робин, добре ли си?

— Добре съм, Серина, съвсем добре. Може би за първи път от доста време съм наясно за отношението си към Кейт.

Лицето на Серина светна. Писмото на Деър само за няколко минути бе постигнало това, което тя се опитваше да направи през последните два месеца.

— Но ти имаш мен, Робин — каза тя, като седна на коленете му. — Никога не съм преставала да те желая. Целуни ме, Робин, моля те, целуни ме.

Робин бързо намери устните й и притисна своите към тях. Тя го посрещна нежно и нетърпеливо, малкият й топъл език веднага проникна в устата му. Усети приятния вкус на бренди и страстно се притисна към него. Малките й ръце бързо разкопчаха ризата му и се плъзнаха по мускулестите му гърди. Усещаше нежната топлина на пръстите й, които обхващаха всеки мускул от тялото му, после ръцете й се спуснаха бавно към стомаха му, вмъкнаха се под панталоните и започнаха да масажират члена му.

— Ти също ме желаеш, Робин — възторжено извика Серина.

Робин я погледна, спря очи върху буйната й руса коса, разпиляна по ръката му и надолу по стола. После се взря в блесналите й сини очи, в закръглените й гърди, които се издигаха и падаха надолу от силното й вълнение. Наистина не можеше да отрече, тя беше права. В настроението, което се намираше, всяка жена би свършила работа.

Като я притисна до себе си, той се изправи неуверено, без да се е докоснал дори до вечерята си, и залитайки се насочи към близкото легло. Беше по-пиян, отколкото предполагаше. Стовари се тежко върху леглото като изпусна Серина, но тя успя пъргаво да се изкачи отгоре му, точно където искаше да бъде. Започна бързо да съблича дрехите му и щом видя, че не може да разчита на помощта му, сама смъкна ризата и обувките му и се зае с панталоните.

— По дяволите, Робин, помогни ми!

Той се опита да се надигне, но това не му се отдаде.

— Имам нужда от едно питие.

— Пи вече достатъчно — опитваше се да го убеди Серина, като с мъка измъкна панталоните от краката му.

— Дявол да го вземе, Серина, дай ми една чашка!

Тя слезе бавно от леглото и му наля остатъка от бутилката в една чаша.

— Ето ти — промърмори ядосано, — и се надявам, че си достатъчно трезвен, за да разбираш какво вършиш.

Той изпи брендито на един дъх.

— Смъкни тези дрехи от себе си и ще ти покажа, че мога да ти доставя удоволствие, независимо дали съм трезвен или пиян. Мисля, че досега не си имала основания да се оплакваш.

Робин наблюдаваше с премрежен поглед как Серина се съблича, като си мислеше, че закръглените й форми сигурно скоро ще станат дебели, докато стройната и слаба фигура на Кейт ще си остане такава завинаги. След като свали всичко от себе си, Серина застана предизвикателно пред него с очакващ поглед, за да чуе традиционните похвали за тялото си. Но след като не последва нито дума, тя въздъхна и легна върху него, като се притисна плътно до тялото му.

Брендито се стовари в празния стомах на Робин като внезапна светкавица, предвещаваща буря. Обикновено той пиеше малко, но след като гаврътна първата чашка, другите с лекота я последваха. Особено след като прочете писмото на Деър. Единственото нещо, което искаше в момента, бе да забрави, да забрави, че е обичал тази жена, наречена Кейт, причинила му толкова болка. Да забрави, че се бе оженил за нея и й бе разрешил да се вмъкне под кожата му. Да забрави, че тя толкова силно желаеше да се отърве от него, че бе подала молба за развод. Нямаше ни най-малко представа колко е пиян и изтощен до момента, в който се опита да отнесе Серина до леглото си.

Робин осъзнаваше, че го събличат, но нямаше нито сили, нито воля, за да помогне поне малко, лежеше и безучастно наблюдаваше собственото си прелъстяване. Дори голотата на Серина не бе в състояние да извади съзнанието му от безразличието, макар че то без съмнение въздействаше върху тялото му. Нима е възможно един мъж да наблюдава пред себе си прекрасна гола жена и да не реагира по никакъв начин? Робин само изпъшка, когато Серина легна върху него, но главата му беше напълно объркана и просто му бе невъзможно да се концентрира върху това, което ставаше. После направи някакъв нещастен опит да отвърне на целувките и ласките й, но мозъкът му сякаш бе пропаднал в пълна тъма. Той беше уморен… така уморен… Очите му се затвориха и скоро Серина с учудване и гняв откри, че той е заспал.

— Не, не сега! По дяволите, събуди се, Робин! Чаках толкова дълго време за това. Как смееш да заспиш точно в най-важния миг?

Потънал в дълбок сън, Робин не чу нито молбите й, нито ругатните, които последваха.

Накрая, напълно отчаяна, Серина се стовари на леглото до него, като се опитваше да се притисне колкото се може по-близо до тялото му. Обикновено спеше на едно легло в други край на стаята, но проклета да е ако тази вечер се откаже от удоволствието да се намести плътно до Робин. Освен това искаше да е близо до него, в случаи че той се събуди и я потърси.