Нежно изкушение (Дива любов)

Десета глава

Кейт остана неподвижна.

— И ти отиваш в Батърст?

— Не е ли това, което искаш? Да бъдеш оставена на спокойствие да управляваш сама имението си, без да ти се пречкам наоколо и да ти напомням непрекъснато, че сме женени? Твоето желание най-накрая се сбъдва, любов моя. Желая ти щастие в студеното легло.

Разбира се, че искаше точно това — опитваше се да убеди сама себе си Кейт. Тя никога не бе желала този брак.

— Докато бях в Сидни, прехвърлих имението Маккензи на твое име, така че ти си единственият му собственик. Губернаторът Маккери ми предостави няколко хиляди акра земя в близост до новия град Батърст и мисля, че скоро ще притежавам една от най-добрите ферми западно от Сините планини. Ако искаш развод, можеш да се обърнеш към губернатора Маккери.

Кейт беше наистина смаяна. Въобще не бе и предполагала, че Робин ще отиде толкова далеч, че да я напусне. А от думите му доста ясно личеше, че няма никакво намерение да се върне някога.

— Аз… желая ти успех, Робин — каза объркано тя. Всичко бе така неочаквано и смайващо, че просто не можеше да се сети какво друго да каже. Гордостта не й позволяваше да го помоли да остане.

Всъщност Робин бе очаквал доста повече. Естествено знаеше, че тя никога не би го молила да остане — това просто не беше в природата й. Но можеше поне да изрази известно съжаление. Ако не съжаление, би могла да се насили малко и да каже, че ще чувства липсата му. Но тази мисъл породи у него само горчива болка, тъй като знаеше, че просто е невъзможно да й липсва наистина.

— Кога заминаваш?

— След няколко дни. Мисля да прекарам със себе си и стадо овце през планината, така че ще ми трябва малко време, за да ги купя. Следващата седмица заминава една голяма група и се надявам да успея да се присъединя към нея.

Той дори не ми и предложи да замина заедно с него, с горчивина помисли Кейт. Но откъде ли ми идват такива смешни идеи в главата?

— Наех нов управител за фермата — каза Робин. — Ще пристигне преди заминаването ми. Казва се Джак Дент и е пристигнал отскоро в Ню Саут Уейлс, така че все още няма пари да си купи собствена земя. Изглежда ми свестен човек, макар че не мога да кажа нищо със сигурност. Но това едва ли има значение — подигравателно вметна той, — от опит знам, че ти си в състояние да сложиш всеки мъж на мястото му.

Може би искаше да я засегне със забележката си, но Кейт реши да не й обръща внимание.

— Ще се справя отлично и без теб — упорито повтори тя.

— Да, знам, иначе не бих заминал. А сега би ли ме извинила, имам доста работа.

С тези думи се врътна рязко и тръгна към вратата.

— Робин?

Той се спря, но не се обърна, за да не види изписаната на лицето му надежда.

— Да?

— Аз… благодаря ти… за всичко.

— Включително и затова, че те направих жена?

— Приеми го както искаш.

Като се овладя с усилие, Робин тръгна напред и излезе от стаята.

Следващите няколко дни бяха най-трудните в живота на Кейт. Робин идваше и си отиваше, без да казва почти нищо, без да пита за нищо, обхванат изцяло от проблемите си около пътешествието отвъд планината. Купи овце от Деър и от още няколко души, които искаха да намалят стадата си, и скоро събра доста животни, които щеше да прекара на новото място. Нае и няколко фургона, които натовари със строителни материали, домашни принадлежности и други вещи, необходими за продължително пребиваване някъде. Нямаше проблеми с наемането на хора, които да карат фургоните, тъй като много от заселниците имаха желание да отидат отвъд Сините планини, за да получат там повече земя. Кейт наблюдаваше всичките тези приготовления с голям интерес, но и с тревога и безпокойство.

Едно беше да кажеш, че искаш да си сам, а съвсем друго — наистина да останеш сам. Колкото и странно да изглеждаше, тя бе свикнала да има Робин на разположение, макар че не го признаваше пред никого, а най-малко пред него самия. А при мисълта за щастието, което бе изпитала, когато двамата се любеха, беше почти готова да преглътне гордостта си и да го помоли да остане. Или да я вземе със себе си. Макар че не познаваше ничии други мъжки ласки, Кейт инстинктивно чувстваше, че Робин е превъзходен любовник. Когато я прегръщаше и целуваше, той направо я караше да мисли, че я обича, макар че това всъщност беше лъжа. Беше уверена, че е в състояние да накара всяка жена, която докоснеше, да се чувства прекрасна и желана. За щастие или за нещастие, кой както иска да го мисли, тя всъщност не представляваше нищо за него. Той мечтаеше единствено Кейси Пенрод и имението Маккензи.

Но Робин ти върна имението Маккензи, подсети, я някакъв вътрешен глас. Едва когато намери нещо по-добро, с което да го замени, възрази тя сама на себе си.

Вечерта преди да замине, Робин отиде в стаята на Кейт, за да й каже довиждане. Беше любезен, далечен и студен. Тя просто не можеше да повярва на промяната, станала с него. Нима вината за тази промяна беше нейна?

— Довиждане, Кейт. Желая ти само най-доброто. Никога не съм искал да те нараня. Още в началото знаех, че от нашата женитба няма да излезе нищо, но просто не исках да разочаровам Уилям.

— Аз… аз бих искала да вземеш половината от овцете във фермата — предложи плахо Кейт. Искаше й се да каже още нещо, много повече неща, но времето за тези думи бе вече отминало.

— Не, всичко тук е твое, нямам нужда от повече животни. Бях спестил от заплатата си, а освен това продадох тези трийсет акра, на които имах право тук. Това ми е напълно достатъчно.

По погледа му разбра, че в момента мисли за съвсем друго, очите му казваха, че няма да си тръгне, ако го помоли да остане. Но беше вече много късно.

— Колко души ще има в групата, в която ще пътуваш — попита Кейт. По някаква необяснима причина никак не й се искаше той да си тръгне веднага.

— Около четирийсет семейства, а също и доста затворници, които ще работят там, както и преждевременно освободени. Сред семействата има и от най-високо потекло.

— Познавам ли някое от семействата?

Робин се поколеба известно време, после сви рамене и отвърна:

— Семейство Линч е в групата. Фентън Линч възнамерява да започне търговия в Батърст. Магазинът в Парамата му носи доста пари, но явно разчита на още повече, тъй като ще бъде първият, който ще започне търговия в Батърст. Интуицията сигурно му подсказва, че голямото богатство е в необятните земи на запад от Сините планини. Но в групата има и други, които се надяват да забогатеят от търговия на новото място.

Кейт беше престанала да го слуша още в момента, когато чу името на семейството.

— Семейство Линч? Бащата на Серина? И тя ли ще пътува с тях?

— Отговорът на всичките ти въпроси е да. Мисля, че Серина също ще пристигне с тази група.

— Да, разбирам — бавно каза Кейт. Значи Серина все пак ще успее да спечели Робин. Знаеше от Кейси, че тя била напълно вбесена, когато разбрала за женитбата им. Според Кейси Серина е очаквала Робин да се ожени за нея.

— Възнамеряваш ли да се ожениш за Серина, ако реша да се разведа с теб?

Робин стисна силно ръцете си.

— Нямам подобни планове. Твоя работа е дали да искаш развод или не. Казах ти и преди, че сама трябва да решиш. Серина ми е… просто приятелка. Предполагам, че няма да се интересуваш от това дали ще възстановим нашето приятелство или не. Вече си имам съпруга, така че друга не ми трябва.

Но това няма да ти попречи да прибираш други жени в леглото си, помисли Кейт, но не каза нищо. Какво я интересува? Ако наистина го желаеше, нямаше да му позволи да замине.

— Нямам намерение да искам развод — каза накрая тя.

Робин сви рамене с безразличие.

— Предполагам, тогава, че ще уредиш живота си, както намериш за добре. Ако си намериш любовник, надявам се поне да не разбера за това.

— Ами ти? Да не искаш да кажеш, че ще живееш сам? Някак си не мога да повярвам.

— Едва ли ще намеря жена, която да може да те замести — сериозно отвърна той.

Кейт просто не знаеше какво да каже след тези думи и затова замълча.

— Ако имаш някакви проблеми, с които не можеш да се справиш, Деър обеща, че ще ти помогне — започна Робин. — Ако… — той й хвърли изпитателен поглед, — се налага да се върна по някаква причина, прати ми съобщение. Мога ли да те целуна за довиждане?

Те стояха на няколко крачки един от друг и се гледаха. Когато Робин протегна ръце към нея, тя с желание се приближи. Тази целувка, помисли си Кейт, може да е последната в живота й, така че ще вложи цялото си сърце и душа в нея. В момента, в който устните им се срещнаха, Робин веднага разбра, че сбърка, като поиска да се сбогуват по този начин. Усети топлината на устните й, нежността, с която отговаряше на ласката му, тялото й, което се притискаше с желание към него, и разбра, че ако в същата секунда не се откъсне от нея, никога няма да си тръгне. Отдръпна тялото си назад, само устните му останаха впити в нейните. После от гърлото му се изтръгна въздишка — по-скоро на отчаяние, отколкото на удоволствие. Защо така пламенно отговаря на целувката му? Дали го прави просто, за да го измъчва, или тялото й наистина издава искрени чувства? Прекалено късно… наистина прекалено късно.

— Довиждане, Кейт. Ще ти се обаждам.

— Робин…

— Ако не си тръгна веднага, любима, не съм сигурен, че ще мога да контролирам чувствата си. Много бих искал да ти кажа едно истинско довиждане, но не мисля, че ти желаеш това.

— Не ми казвай какво желая и какво не, Робин Флетчър — избухна Кейт.

Въздухът между тях сякаш се раздвижи, предизвестявайки настъпваща буря.

— Нима е възможно да ставам за любов и да не съм достатъчно добър, за да ти бъда съпруг?

— Защо не забравиш тази вечер всички въпроси и да се съсредоточиш върху сбогуването?

— Тогава ще ти кажа едно истинско довиждане — отвърна Робин и с един замах разкъса нощницата й отгоре до долу. — Може и да ми мразиш след това, но поне ще си спомняш за мен.

Смъквайки трескаво дрехите си, той я отнесе до леглото и започна да се люби с нея и страстно и нежно, като използваше ръце, уста и устни, за да я възбуди все повече и повече, докато достигне оргазъм, а после отново и още веднъж. Нито едно местенце от тялото й не остана пренебрегнато, отдаде й всичката си нежност, дори задържаше своите чувства, за да й даде възможност да достигне първа до върха на удоволствието. Но и тя му отвръщаше с не по-малко нежност и страст, целуваше го и се притискаше към тялото му, помагаше му да се почувства наистина щастлив. Когато най-накрая всичко свърши, те легнаха един до друг изтощени до последна капка.

Кейт затвори очи и все още преживяваше невъобразимото удоволствие. Робин се надигна и я погледна с очакване — чакаше да чуе думите, които тя още не беше готова да произнесе. Той стана бавно, тъжно й отправи един последен поглед, преди да навлече дрехите си. Но очите й бяха затворени, може би бе почти заспала, и не чу как Робин си тръгна и затвори вратата след себе си. Когато най-накрая намери сили у себе си да говори, стаята беше празна.

— Не си тръгвай, Робин. Никога не ме оставяй. Имам нужда от теб.

Тъй като не последва никакъв отговор, Кейт бавно отвори очи. Робин го нямаше. Скочи от леглото и побягна към стаята му, без да обръща внимание на голотата си. Стаята беше празна. Тичайки из цялата къща, Кейт отчаяно викаше името му и най-накрая осъзна, че той е решил да не чака сутринта, а да замине веднага. Внезапно някакъв необичаен шум на двора привлече вниманието й и тя побягна към прозореца. Но беше твърде късно. Робин бе вече прекалено далече, за да чуе гласа й, който го викаше по име. Беше останала сама и вината за заминаването на Робин си бе изцяло нейна.

През следващите дни и седмици Кейт живееше в пълна апатия. Работите във фермата вървяха добре, Дент се справяше отлично, Деър също изпълняваше обещанието си и всяка седмица се отбиваше да провери дали няма нужда от нещо. Понякога идваше сам, друг път Кейси и децата го придружаваха. Деър бе все така учтив и сърдечен, но на Кейт й бе доста трудно да понася откритата враждебност на Кейси. В края на краищата осъзна, че не би искала двете с Кейси да бъдат врагове. Каквото и да се беше случило между Деър, Кейси и Мърси, това по никакъв начин не я засягаше. Разбираше, че още в началото трябваше да прояви достатъчно зрялост и да прецени Кейси според качествата й, а не по приказки и недомлъвки. А най-малко трябваше да се доверява на мнението на Роналд Потър. Опита се да поправи нещата, да се сближи с червенокосата хубавица, но я посрещна само студенина. Това доста я натъжи, но не можеше да обвинява Кейси, че държи на достойнството си и избягва дружбата с нея след нанесената й обида.

Макар че пътуването през Сините планини не би трябвало да отнеме повече от десет дни, Кейт все още не бе получила никакво съобщение от Робин. Един ден пред вратата се появи Роналд Потър и тъй като беше много самотна, тя го покани да влезе да изпият по една лимонада.

— Помислих си, че може би имаш нужда от някой, с който да поговориш, Кейт — започна Потър. Нещо в усмивката му породи известна тревога у нея, но тя бързо отхвърли подозрението си. — Ако бях на мястото на съпруга ти, никога не бих те оставил сама. Ти си толкова привлекателна, че едва ли някой мъж би могъл да ти устои. А още по-малко бих те заменил с друга жена.

— Какво? Какво искаш да кажеш?

— Е, публична тайна е, че съпругът ти и Серина Линч са подновили приятелството си и са тръгнали заедно за Батърст.

— Не е вярно — разгорещено запротестира Кейт. — Серина пътува заедно с родителите си.

— Така ли ти каза Робин? Вярно е, че родителите й са в групата, но съм сигурен, че те са чули за… ъ-ъ… вашето неразбирателство и насърчават Серина да поднови връзката си с Робин. Разводите в Ню Саут Уейлс са позволени, а след като вече стана магистрат, Робин е желан кандидат за всеки родител, който иска да задоми чедото си.

— Въобще не разбирам за какво говориш — извика Кейт, напълно разстроена. — Ние не сме разговаряли за развод. Робин е все още мой съпруг.

— Ти забравяш, че слугите често си отварят устата и новините бързо се разнасят дори тук, в Хокесбъри. Всички вече знаят, че двамата със съпруга ти сте разделени.

— Лизи — промърмори Кейт със стиснати устни, твърдо решена да поговори с това момиче. Тя често си позволяваше много повече от допустимото.

— Няма значение — примирително каза Потър. — Дойдох просто да ти предложа помощта си, ако имаш нужда от нея. Ако искаш да получиш развод, знам към кого точно да се обърнем, за да се реши въпросът без много шум и неприятности. Само кажи и всичко ще бъде уредено. Ти просто не ми даде възможност да те ухажвам, твърде скоро се омъжи за този затворник.

Кейт рязко стана от мястото си.

— Може би трябва да си тръгваш, Роналд, днес не се чувствам в настроение за гости.

— Ще помислиш ли върху предложението ми? Наистина искам да ти помогна. За мен ще бъде удоволствие да те освободя от Робин Флетчър.

— Голям майстор си по измамите, нали, лейтенанте?

Кейт премигна от учудване, когато забеляза Кейси на вратата на всекидневната. Тя очевидно бе чула последните думи на Потър. Той се усмихна хладно.

— Вече не съм лейтенант, мисис Пенрод, както добре знаете. А и вие съвсем не ме познавате добре, за да ме съдите.

— Познавам ви дори прекалено добре, лейтенант Потър, и това познанство ми донесе огромно страдание.

Кейт слушаше репликите им с растящо любопитство.

— Мисля, че трябва да си тръгваш, Роналд — повтори тя.

— Щом настояваш — отвърна той и хвърли враждебен поглед към Кейси. — Не се доверявай на това, което ще ти каже Кейси Пенрод — тя винаги е била лъжкиня и к…

— Достатъчно, Роналд — твърдо го прекъсна Кейт. — Моля те, не забравяй, че си гост в моя дом, също както и Кейси.

— Този човек направо ме отвращава — потрепери Кейси, след като той си тръгна. — Не мога да понасям дори и присъствието му.

— Изглежда доста симпатичен — отбеляза Кейт.

— Ти просто не го познаваш, Кейт. Той ме взе от дома на семейство Пенрод и ме направи прислужница в своята къща, след това се опита да ме изнасили. Държа ме като затворник в продължение на седмици, докато Деър не дойде да ме освободи.

— Деър те е освободил? Как е успял?

— Това е дълга история, сега просто нямам време да ти я разказвам. Дойдох да видя дали си получила някакво съобщение от Робин.

— Не, никакво — призна Кейт. — Аз… аз всъщност и не очаквам да ми се обади.

— Съжаляваш ли, че той си отиде, Кейт?

— Може би — не скри Кейт, — той ми липсва повече, отколкото очаквах.

— Бих могла да ти напомня, че те предупреждавах за това, но няма никакъв смисъл. Защо не отидеш при него — подхвърли Кейси. — Все още не е твърде късно. Серина в Батърст ли е?

— Аз… да, тя и родителите й са прекосили планината в същата група, в която пътуваше и Робин. Не знам дали Робин има нужда от мен, след като Серина е при него — каза Кейт и долната й устна потрепери. — Може би постъпих преди като глупачка, но не мога да жертвам гордостта си и да го моля да се върне при мен, след като той вече не ме иска.

— Не можеш да си сигурна, че е така — възрази Кейси. — Според мен е напълно ясно, че Робин те обича.

— Ако ме обичаше, нямаше да ме изостави.

— А ти предложи ли му да отидеш с него?

— Аз… не, но това не е извинение за него.

— Мислех за себе си, че съм ужасно упорита, но при теб нещата са още по-зле. И двамата се дърпате и не искате да признаете, че се обичате. Какво би могло да те убеди, че двамата с Робин сте родени един за друг?

— Не знам — бавно отвърна Кейт. — Може би ще ми помогне, ако знам, че Робин не е влюбен вече в теб или пък че не се възползва от присъствието на Серина в Батърст.

— Може би Робин ме е обичал някога, но вече не е така. Ако искаш да се увериш в това, замини за Батърст.

— Никога!

Изтощена, Кейси въздъхна и промени темата на разговора.

— Предполагам, че сама ще трябва да стигнеш до това решение. Но все пак бих искала да те посъветвам нещо. Не пускай лейтенант Потър близо до себе си. Той е опасен човек. Не бих си позволила да те лъжа, когато става въпрос за нещо толкова сериозно.

Робин бе застанал на склона на планината и се наслаждаваше на великолепната гледка пред себе си — равнината долу се простираше докъдето стигаше човешкият поглед. Преди да стигнат до това място, пътуването бе бавно изкачване по доста труден терен. И все пак наоколо се стелеха едни от най-забележителните картини, на каквито бе свидетел през живота си. Да се прекарат овце през планината по едва проходимата, неоформена пътека бе трудна задача, но имаше достатъчно доброволци, които потеглиха почти веднага, след като проучвателната експедиция приключи. По цялото продължение на пътя все още работеха затворници, но имаше и участъци, които все още не бяха отвоювани от планината.

Бяха преминали не малко опасни места, опитваха се да се държат колкото се може по-настрана от пропастите, но опасностите все още ги дебнеха по най-необработения участък надолу към новосъздадения град Батърст. Робин бе изгубил няколко от животните си през първите пет дни от пътуването, а това се бе случило и с повечето от останалите. Почти всеки от заселниците трябваше да се прости с нещо скъпо за него, цели фургони с покъщнина пропадаха в дълбоките пропасти. За радост никой не загина през тези трудни дни.

Бледа мъгла покри гъсталаците и горите наоколо и Робин обърна поглед към влачещите се коли и фургони, които бавно се показваха един след друг. Гората тук бе гъста и почти непристъпна. Между различните видове дървета, някои от които Робин въобще не познаваше, растяха и храсти, а най-отдолу се показваха пъстри цветя, които просто омайваха погледа.

Навсякъде наоколо се виждаха различни по цвят и вид орхидеи, а несекващите песни на птиците допълваха общата картина. Райски птици и качулати папагали какаду прехвръкваха от дърво на дърво, а между храстите често се показваха кенгура, носещи малките си отпред, типичните австралийски кенгура и други животни. Това бе един цял свят, който Робин никога не бе виждал преди и на който с удоволствие се наслаждаваше. Единственото нещо, което му липсваше, бе Кейт, заедно с която да опознаят всичко това.

— Виждал ли си някога подобно нещо, Робин?

Сякаш събудил се след чудесен сън Робин се обърна и видя до себе си Серина.

— Величествено е, нали?

— Скоро ще потеглим надолу. След ден-два ще бъдем в Батърст. Не искам да скривам от теб — започна нежно тя — че бях ужасно разстроена, когато татко обяви, че заминаваме за Батърст. Но всичко приключи, разбирайки, че и ти ще пътуваш с нас. Говори се, че си напуснал жена си. Вярно ли е?

— Назначен съм за магистрат на Батърст, Серина, знаеш отлично това — търпеливо поясни Робин. — Кейт не може така набързо да напусне имението Маккензи.

— Значи тя ще те последва по-късно — продължи да разпитва Серина.

— Аз… не съм казвал подобно нещо — започна да се ядосва Робин.

Но Серина нямаше намерение да се отказва.

— Говори се също така, че възнамеряваш да поискаш развод, че си се оженил за тази стара мома само защото баща й е настоял за това и ти е предложил като награда имението Маккензи.

— По дяволите, Серина, защо винаги вярваш на разни злобни клюкари!

Ако само можеше да разбере кой ги пуска тези слухове, веднага би му извил врата.

— Нима отричаш, че е така?

— Защо не ме оставиш на мира? Колите вече тръгват надолу. Не е ли по-добре да се върнеш при родителите си?

— Те не се безпокоят, когато знаят, че съм с теб. Освен това времето е така прекрасно, че ми се иска да повървя пеша с теб.

— Както предпочиташ — сви рамене Робин, като отново се загледа в групата от заселници.

Два огромни фургона бяха вече потеглили надолу по стръмнината, а други няколко ги следваха. Неговите фургони, за които бе наел хора да ги карат, също бяха готови да потеглят. Колата на семейство Линч бе в края на колоната. Робин реши да поизостане назад, за да помогне на мъжете, които се грижеха за животните — най-ценния товар след хората.

Една след друга колите се спуснаха бавно по наклона, като се стремяха да се държат по-наляво, встрани от дълбоката пропаст в дясната страна на пътя. Понякога изглеждаше, че фургоните се накланят опасно над пропастта, толкова стръмен бе преходът, и Робин затаяваше дъх всеки път, когато някоя от колите застанеше на ръба. Десет коли, включително и неговите, бяха вече преминали успешно опасността, когато фургонът на семейство Линч застана точно на ръба. Всичко изглеждаше съвсем нормално до момента, в който единият от биволите, впрегнати във фургона, стъпи встрани и политна надолу. Робин гледаше със затаен дъх как бедното животно се мъчи да запази равновесие и да стъпи обратно нагоре. Бе почти постигнало това, когато задното му копито се подхлъзна в края на пътя и полетя безнадеждно надолу.

Изпълнен с ужас, Робин видя, че и останалите биволи са повлечени към пропастта, а заедно с тях полита и фургонът, в който бяха семейство Линч. Силният трясък го извади от вцепенението и той се втурна надолу по пътя, без да обръща внимание на стърчащите клони, които го удряха през лицето и разкъсваха дрехите му. Докато стигне до мястото, където фургонът се бе поднесъл и пропаднал в пропастта, кръстът му пламтеше от болка, а краката му трепереха. Надникна надолу и видя смачкания фургон, обърнат на една страна, а цялото пространство бе изпъстрено с парчета от мебели и вещи, които се бяха изсипали по време на падането.

Пристигнаха и още няколко мъже от групата, всички надничаха надолу и клатеха тревожно глави.

— Донесете въже — разпореди Робин. — Бързо!

— Да не мислиш да слизаш долу — попита един от мъжете.

Името му беше Фред Дийл и той пътуваше заедно с цялото си семейство с намерение да се засели в Батърст.

— Може да са все още живи — каза Робин, като пое донесеното въже. Стегна го здраво около кръста си, а друг от пътуващите завърза другия му край за едно голямо дърво.

— Едва ли някой би оживял след такова падане — промърмори Дийл.

В този миг дотича и Серина, лицето й бе бяло като платно, а погледът й — изпълнен с ужас. Тя бе изпаднала в истински шок и една от жените я хвана за ръка и я отведе встрани, като се опитваше да я успокои. Но Серина се отскубна от нея и се спусна към Робин, като го молеше през сълзи:

— Помогни им, Робин, моля те, помогни им.

Ако до този момент бе изпитвал известно колебание дали е разумно да се спусне в опасната пропаст, тези молби го тласнаха към незабавно действие. Стъпка по стъпка с много усилие се спускаше надолу, с мъка търсеше опора в стръмната скала, ръцете му бяха целите в кръв, но продължаваше. Често губеше равновесие и увисваше безпомощно на въжето. Веднъж вдигна глава нагоре и видя, че Серина наднича оттам, срещна изпълнения й с ужас поглед и това му даде сили да продължи докрай с изпълнението на мисията си. Отгоре го напътстваха и окуражаваха, но Робин почти не ги чуваше, обладан от желанието си да излезе непременно жив от този ад.

После внезапно усети твърда опора под краката си. Коленете му почти отказаха да му се подчинят, когато развърза въжето от кръста си и се опита да пристъпи напред. С тревога приближи разбития фургон, като все по-ясно разбираше, че никой не би могъл да оживее след такъв ужасен удар. Оказа се, че е прав. Намери почти веднага тялото на Дора Линч, то лежеше безжизнено до разбития фургон. Беше му необходимо малко повече време, за да открие и тялото на Фентън Линч — той бе изхвръкнал от фургона по време на падането и бе малко встрани, със счупен врат. Нито едно от животните не бе оживяло. Робин даде сигнал на мъжете горе, а отчаяният писък на Серина му подсказа, че е разбрала истината. Спуснаха му една кирка, за да погребе мъртвите. Що се отнася до вещите, почти всичко бе напълно унищожено. Успя да измъкне само един денк с дрехите на Серина, пари и още няколко дребни неща, които привърза към въжето и изпрати горе. Минаха часове, докато привърши с тъжната си мисия и го издърпат от пропастта.

Горе го посрещна вледеняваща тишина. Това бяха първите жертви по време на прехода през планината, пък и семейство Линч се ползваше с всеобщо уважение. Смъртта им бе загуба за повечето от заселниците. Серина оставаше напълно сама в непознато място, без близък човек, който да я подслони и да се погрижи за нея. Естествено, веднага се появиха доста предложения, преди всичко от мъже, които искаха да я вземат в своите фургони, но Серина отказа на всички. Освен това повечето жени съвсем не бяха във възторг от перспективата за близко съжителство на мъжете им с тази млада и привлекателна красавица. Серина очакваше подслон и подкрепа единствено от Робин и той не се поколеба да й го предложи.

Познаваше я от толкова време, уважаваше родителите й и ако не се бе появила Кейт, възнамеряваше да се ожени за нея. Почувства се задължен като магистрат и приятел да вземе Серина под свое покровителство, като пренебрегна мисълта за приказките, които със сигурност щяха да последват. Дори да можеше да си представи последиците от всичко това, пак би постъпил по същия начин.

Два дни по-късно колоната бавно навлезе в Батърст, едно селище, в което имаше все още малко постройки, заобиколени с обширни площи, изпълнени с овце и друг добитък. Това бяха първите заселници, дошли веднага след проучвателната експедиция, които разчитаха да получат тук много земя и да създадат богати ферми. Вече имаше пазар за различни стоки, а също така и за добитък, с помощта на затворнически труд бяха построени административна сграда и полицейски участък.

До пристигането им в Батърст Серина едва бе излязла от шока, преживян след внезапната и жестока смърт на родителите й. Тя бе все още бледа и уплашена и здраво се бе вкопчила в Робин, сякаш животът й зависеше единствено от него. Той беше главната й връзка с реалността в това ново, непознато място. Когато Робин й предложи да се върне обратно в Парамата, тя категорично отказа.

— Нищо не ме свързва вече с Парамата, Робин. Малкото роднини, които имам, живеят в Англия, но нямам намерение да отида при тях. Напуснала съм страната, когато съм била малко момиче и не си спомням почти нищо за родното си място.

— Тогава какво ще правиш, Серина — меко попита Робин.

— Имам пари в банката в Парамата. Аз съвсем не съм бедна. Но ми трябва време, за да помисля.

— Какво ще кажеш за евентуална женитба? Сигурно има някой…

— Някой — повтори подигравателно Серина. — Не, не съществува мъж, с който бих желала да прекарам остатъка от живота си. Може би някой ден… — тя го погледна с надежда. — Не мога ли просто да остана при теб, докато реша?

— Ще започнат разни приказки — припомни й Робин, силно притеснен от създалата се ситуация, но безсилен да промени нещата.

— Не ме интересува — упорито отвърна тя. — Нямам доверие на никой, освен на теб. Нима не видя как ме заглеждаха тези мъже?

За съжаление Робин прекрасно разбираше какво си мислят мъжете, когато погледнат Серина.

— Освен това жените им не искат и да чуят за мен.

Робин трябваше да се съгласи и с това.

— Моля те, нека да остана при теб. Няма да ти създавам никакви грижи, обещавам. Мога да готвя, да чистя…

— Серина, няма нужда от това. Разбира се, че можеш да останеш при мен. Не бих могъл да те изхвърля на улицата. Може би ще се влюбиш в някой и ще се омъжиш за него. Това би било най-доброто разрешение за теб.

— Вече съм намерила този мъж, Робин, но той е женен — сериозно каза Серина.

Робин се изчерви.

— Повече не искам да говорим за това, Серина. Аз съм женен и с това въпросът е приключен.

Въпросът не е приключен, Робин Флетчър, каза си наум Серина. Ти може и да си женен, но съпругата ти е прекалено далеч, за да претендира за любовта ти. Ако ми дадеш възможност, аз ще ти бъда много повече съпруга от нея.