Нежно изкушение (Дива любов)

Дванадесета глава

Кейт се събуди рано на следващата сутрин. Въпреки съмненията си по отношение на Роналд Потър, той се бе държал като истински джентълмен. Просто й беше трудно да повярва, че това е същият човек, за когото й бе говорила Кейси, като си спомняше за ужасните й предупреждения. Дори Робин смяташе Роналд за изверг. Освен че се бе опитал да си присвои правото да решава вместо нея за развода й, тя не си спомняше нищо, с което да я бе засегнал.

Потър й хвърли бърз поглед, като с удоволствие спря очи върху гърдите й, които изпъкнаха напред, докато тя се извъртя, за да оправи полата си. Довечера, помисли той решително. Довечера ще покаже на тази високомерна Кейт Маккензи, че той е мъж, който може да укроти и покори всяка жена.

Тъй като бе вече късна есен, те бяха сами на пътя. Една внезапна снежна буря по това време на годината можеше да се окаже фатална, но Кейт имаше късмет. Денят беше студен, но ясен и пътят бе сравнително проходим. Спряха по тъмно и Потър просто нямаше търпение по-скоро да приготви леглото им и да пристъпи към прелъстяването, планирано така внимателно. Но когато скочи от фургона кракът му се изкриви и в миг се оказа на земята. Кейт веднага изтича при него и му помогна да стане.

— Боли ли те?

— Не, нищо особено… о, глезена ми. Изкълчил съм си глезена.

Болката бе толкова силна, че бе принуден да се откаже от плановете си относно Кейт. Хапнаха набързо студената храна и си легнаха почти веднага след това. Потър пъшкаше не само от болка, но и от потисканата с мъка страст. Той толкова силно желаеше Кейт, че не беше сигурен дали болката в глезена бе по-силна от тази в слабините му.

На следващия ден Потър се събуди и почувства, че е значително по-добре. Подутината на глезена му бе почти изчезнала и вече ясно осъзнаваше, че днес е последният му шанс да прелъсти Кейт. На следващия ден трябваше да пристигнат в Батърст. Закле се, че нищо, абсолютно нищо няма да е в състояние да го спре тази вечер.

През деня решителността му постепенно се засилваше и заедно с това стана доста разговорлив. Не преставаше да се хвали пред Кейт с подвизите си от времето, когато бе служил в наказателния корпус, разказа й за някои от смелите акции на корпуса. Когато се стъмни и решиха да спрат за нощта, той откара фургона толкова навътре в гората, че Кейт се уплаши да не се изгубят.

— Защо се отдалечаваме толкова много от пътя — нервно попита тя. — Срещнахме само една две коли, откакто тръгнахме от Парамата. И не знам защо ти все ти пускаше да ни изпреварват, а ние оставахме на опашката.

— Няма защо да бързаме, Кейт. Времето е хубаво и на мен ми е приятно да пътувам с теб. Искаше ми се да се опознаем по-добре по време на това пътуване. Утре ще бъдем в Батърст и се моля да не те огорчи онова, което ще научиш там. Мисля, че те предупредих какво можеш да очакваш относно съпруга си и Серина Линч, но въпреки това ти настояваше за това пътуване. Сега поне можеш да му се насладиш.

— Беше наистина приятно, Роналд — призна Кейт без голямо желание, — но нали знаеш, че за мен бе просто наложително да предприема това пътуване. Сигурна съм, че ме разбираш, иначе не би тръгнал с мен.

— Естествено, Кейт, разбирам те прекрасно. И приветствам желанието ти да се срещнеш лично със съпруга си и да се разберете. След като с очите си се увериш на какво е способен Робин Флетчър, може би няма нито миг повече да се колебаеш и ще се омъжиш за мен.

Кейт въздъхна и не каза нищо. Колкото повече наближаваха Батърст, толкова по-нервна ставаше. Ами ако клюките се окажеха верни? Какво ще направи, ако намери Серина щастливо устроена в къщата на Робин, а и в сърцето му? Защо й трябваше толкова много време, за да осъзнае, че изпитва към Робин нещо много повече от физическо влечение? Той й бе казвал, че държи на нея, защо не прие това за достатъчно? Хиляди бракове се крепят върху много по-малко неща, освен това Робин бе истински мъж, какъвто до този момент не бе срещала. Едва когато той си отиде, тя осъзна, че съвсем не е безразлична към него. Обичаше го толкова, че бе готова сега да отиде при него и да признае, че е направила грешка и че иска да опитат отново, ако той не възразява. Моля те, господи, направи така, че той да се съгласи, тихичко се помоли Кейт.

Потър бе застрелял едно малко кенгуру, което се появи близо до мястото, където бяха спрели, така че вечерята им беше истински пир. Когато дойде време да си лягат, Кейт зае своята част, така както си беше облечена, подобно на предишните вечери. Заспа почти веднага. Сънищата й бяха така живи и реални, изпълнени с пламенни чувства, че тялото й се извиваше и тресеше от страст, позната единствено на Робин. Кейт сънуваше, че точно той е до нея, прегръща я нежно и любвеобилно, а тя го моли да се люби с нея, да проникне веднага в нея, толкова дълбоко, че да го усети до дъното на душата си.

Ръцете му трескаво я разсъбличаха и той толкова бързаше, че разкъса корсажа й. После започна да гали гърдите й и засмука едното й зърно с такава сила, че тя изпищя от болка. Но защо така я наранява? Ноктите му се впиха в бедрата й, докато продължаваше силно да хапе тялото й. Когато захапа гърдата й, Кейт скочи и се събуди, за да види жестоката реалност. Не Робин беше върху нея, а Роналд Потър! Бюстието й беше разкъсано, а полата и фустата й бяха вдигнати до кръста. Потър се бе надвесил над нея, очите му издаваха диво удоволствие, докато се мъчеше трескаво да свали панталоните си.

Кейт се опита да се измъкне, стресната от наглия му опит да я изнасили.

— Какво правиш?

— О, Кейт, не се опитвай да отричаш, че това, което правя, ти харесва. Наблюдавах те внимателно. Лицето ти пламти от страст. Това, което ще направя с теб не може и да се сравни даже с ласките, които ти е дарил Флетчър. След като се оженим, ще го правим всяка нощ. Преди това ще те бия, болката е такова прекрасно нещо, че ще се научиш да изпитваш удоволствие от нея, като прелюдия към любовта.

— Ти наричаш това любов — изкрещя Кейт, като ожесточено го удряше по гърдите, по тялото, навсякъде, докъдето се докопаше. — А аз го наричам отвратително насилие. Защо? Защо трябваше да правиш това? Аз бях започнала да ти вярвам. Сега разбирам, че Кейси е била права. Трябваше да се вслушам в предупрежденията й.

— Стой мирна, глупачке — изпъшка Потър, като безуспешно се опита да разтвори краката й. — Ако си мислиш, че съпругът ти има нещо против, много се лъжеш. Всеки нае, че той си гледа кефа с онази малка красавица, която се е настанила дори в дома му.

Кейт просто трудно издържаше. Потър без съмнение бе по-силен от нея, така че всеки момент можеше да се справи с отслабващата й съпротива. С последни сили отвори широко уста и изпищя така силно, че биха я чули не само живите, но и мъртвите в околността.

Потър най-накрая бе успял да свали панталоните си и яростно се опитваше да разтвори краката й. Кейт героично се съпротивляваше, сила й даваше яростта, която я бе обхванала. Колко ли наивна му се бе сторила, когато го помоли да я придружи до Батърст? Може би още от самото начало е планирал да я нападне?

— Защо не се отпуснеш, ще видиш, че ще ти стане приятно — посъветва я Потър, като едва си поемаше дъх от обзелата го страст. — Ако спреш да се бориш, ще ти доставя огромно удоволствие. Такова удоволствие, че ще забравиш напълно за Флетчър и няма да ти пука дори ако той спи с всички жени в Австралия.

— Мръсна свиня — извика Кейт и поднови опитите си да се освободи от хватката му. Но напразно. Той бе прекалено силен, а и я беше хванал неподготвена, докато спеше. Сега вече й изглеждаше почти невъзможно да се отърве от него, колкото и да се бори, да крещи и да го нагрубява.

Кейт разбра, че всичко е напълно загубено в момента, в който Потър успя да разтвори краката й. Стисна зъби, затвори очи и зачака с отвращение грубото му проникване в нейното все още отчаяно съпротивляващо се тяло.

— Така е по-добре — самодоволно измляска Потър, докато се настаняваше между краката й, а освен това бе почувствал, че тя е на ръба на силите си и едва ли ще може да му попречи. Кейт продължаваше отчаяно да се опитва да го отблъсне от себе си, но той се чувстваше почти победител, доволен, че е успял да я подчини. — Ще постъпиш най-разумно като ми се отдадеш. Ако исках, можех да те убия и да те оставя в гората, тук тялото ти няма да бъде намерено с години. Но аз искам да станеш моя жена. Като се съберат заедно моето имение и имението Маккензи ще се получи най-голямата и най-богатата собственост в Ню Саут Уейлс.

Потър се притисна към нея, готов да я обладае, а Кейт направо изгуби разсъдъка си от ужас.

Трябваха й няколко минути, за да дойде отново на себе си и едва след това осъзна, че не чувства върху себе си тежестта от тялото на Потър. Тя отвори очи и премигна няколко пъти. Луната се открояваше като голяма ярка топка на небето, но част от светлината й бе засенчена от огромната фигура, която се бе изправила до нея. Силните мускулести крака бяха леко раздалечени един от друг и стояха твърдо, сякаш бяха пуснали корен в земята. Ръцете бяха скръстени отпред, а масивните гърди дишаха често и издаваха, че мъжът бе пробягал голямо разстояние. В едната от гигантските си ръце държеше дебел клон от дърво.

Кейт пребледня. И без това бе доста уплашена, но сега изпитваше истински ужас. Кой беше този гигант? Може би насилието на един мъж щеше да се замени с насилието на друг. В главата й имаше само една мисъл. Бандитите! Потър й бе споменал, че бандитите скитат свободно из планината, след като бе прокаран пътят за Батърст. Внезапно мъжът се наведе над нея и започна внимателно да я разглежда. Но тъй като луната светеше зад гърба му, тя не можеше да различи неговите черти. Но какво ли значение има това, тъжно помисли Кейт, докато сърцето й биеше до пръсване.

Внезапно си спомни, че е доста разголена и се опита да закопчае корсажа си. Цялата се разтрепери от страх, когато видя, че гигантът посяга към голите й крака и успя да си поеме дъх едва когато той дръпна полата й надолу, за да ги прикрие.

— К… кой си ти? — с треперещ глас попита Кейт.

— Успя ли да те нарани?

Този дълбок, боботещ глас… май го бе чувала и преди, но къде?

— Н… не, но щеше, ако ти… Какво направи с него? — Кейт се огледа и забеляза, че Потър лежи близо до краката й. — Мъртъв ли е?

— Не, госпожо, само го цапардосах. Но ще го убия, ако желаеш.

— Ще го убиеш — повтори изумено тя. Потър действително заслужаваше смърт, но само мисълта за хладнокръвно убийство на човек я ужасяваше. — Защо искаш да го убиваш заради мен? Не си ли бандит?

В същия миг Кейт затвори уплашено уста, опасявайки се, че е казала вече повече от необходимото.

— Не ме ли позна, госпожо? Аз съм Големия Джон.

Едва сега Кейт ясно разпозна гиганта, който вече веднъж й бе спасил живота.

— Големия Джон — повтори тя. — Да, спомням си. Какво правиш тук?

— Същото, каквото и ти, мисля. Отивам в Батърст. Говори се, че в новия град има големи възможности и разчитам, че никой няма да си спомни, че съм избягал затворник. От бягството ми вече са минали години, а и градът е толкова отдалечен от Сидни, че може би ще успея да започна нов живот.

Той й подаде ръка и й помогна да се изправи на краката си.

— Ами… той? — попита Кейт като кимна с глава към Потър, който все още лежеше на земята.

— Мисля, че ще се оправи до сутринта. Скачай във фургона и аз ще те откарам до Батърст.

— А ти как разбра, че съм в беда — обърна се към него Кейт. — Веднага ли позна коя съм?

Големия Джон се усмихна.

— Чух писъка ти, госпожо. Ти наистина имаш силни бели дробове. Познах те едва когато се наведох и погледнах лицето ти. Къде е съпругът ти?

— Робин е в Батърст. Не си ли чул? Той бе определен за магистрат от губернатора Маккери. Аз… отивам да живея при него.

— Придружена от човек като лейтенант Потър? Да не си полудяла, госпожо? Не си ли чувала, че той бе един от най-отвратителните мъже в наказателния корпус? Просто попитай Кейси, тя ще ти каже.

— Тя ми каза — виновно призна Кейт. — Но на мен ми се струваше, че греши. Мислех, че Роналд Потър ми е приятел. Благодаря ти, Големи Джон, ти може би спаси живота ми.

— Ела да ти — помогна да се качиш във фургона — подкани я той, смутен от благодарностите й.

— Можеш ли да караш фургона през нощта?

— Отлично познавам мътя — похвали се Големия Джон. — Вървях по следите на участниците в експедицията, после непрекъснато наблюдавах заселниците, които пресичаха планината. Освен това Батърст е вече съвсем наблизо.

— А Потър, така ли ще го оставим?

— О, той съвсем скоро ще се оправи. Предполагам, че веднага ще тръгне обратно към Парамата. Ще реши, че си отвлечена от бандитите. Какъвто е страхливец, и през ум няма да му мине да се опита да те защити, само ще побърза да разкаже на всички, че си отвлечена.

— Никой не знае, че съм тръгнала с него — призна тя глупаво.

— Тогава сигурно просто ще си затваря устата и ще чака да види какво ще стане.

Кейт дряма почти през цялото време, докато пътуваха, уверена, че Големия Джон ще я закара невредима до Батърст. Бе започнало вече да се развиделява. Те спряха за малко и изядоха последната храна, приготвена от Потър за пътуването. Когато потеглиха отново, Кейт се замисли.

— Просто не мога да си представя, че си извършил толкова тежко престъпление, че да заслужиш наказателно транспортиране.

Последва продължителна пауза и най-накрая Големия Джон каза:

— Аз убих човек, мисис Флетчър.

— Убил си човек?

— Да, и досега не съжалявам, защото това копеле си получи заслуженото. Беше лорд и живееше в голяма красива къща. Жената, която обичах, работеше там като прислужница. Мислехме да се оженим, след като събера достатъчно пари, за да се грижа за нея. Беше такава красавица, с руса коса и големи сини очи. Лордът й хвърли око и я изнасили. Тя не можа да преживее този срам, разказа ми всичко, а после се хвърли от Лондон Бридж.

— Съжалявам, Големи Джон — искрено каза Кейт.

И двамата замълчаха, потънали всеки в собствените си мисли, като си представяха какъв би бил животът им при друго развитие на нещата.

Сутринта бяха отминали подножието на планината и навлязоха в Батърст. Кейт бе напълно поразена от обширните равнини, които се простираха сякаш до безкрая веднага след стръмните склонове на Сините планини.

— Ще поразпитам наоколо, за да разбера къде живее Робин — каза Големия Джон, като издърпа юздите и спря биволите пред един от магазините на улицата. — Искам лично да те отведа до там, защото вече видях, че не те бива много да избираш хората, на които можеш да се довериш.

Макар и изказани с добронамереност, в думите му все пак се долавяше известно неодобрение.

Серина се изтегна лениво, усмихвайки се от удоволствие при допира на силното топло тяло на Робин, който лежеше до нея. Колко обичаше да се събужда, свряна до него. Като се опря на лакът, тя с възхищение заоглежда силното му, мъжествено тяло. Наистина сега у него липсваше онази възбуда, която го бе обхванала снощи, преди да заспи от проклетото бренди. Твърде късно осъзна, че използването на брендито бе грешка, но то поне бе помогнало да се разруши тази стена помежду им, която отделяше Робин от сърцето й. Вече можеше да се закълне, че Робин обича Кейт, макар че не й бе ясно какво харесва в тази стара мома. Писмото от Деър се оказа най-ефективното оръжие за разбиването на отбраната на Робин. Сега, след като бракът му бе само едно минало, бяха отпаднали всички пречки и Серина не се и съмняваше, че ще успее да спечели мъжът, когото желаеше.

Като се търкаше и притискаше като доволна котка около тялото му, Серина се наслаждаваше на дългите му, мускулести крака, на изпъкналите му бицепси и силните му рамена, като погледа й се спираше и на онази най-важна част, която сега се бе свряла между краката му като заспал вулкан. Тя бе имала удоволствието не веднъж да го изучава така, но след като бе срещнал Кейт, сега за първи път й се даваше същата възможност. Съжаляваше, че не бе успяла да го накара да се люби с нея снощи. Бе я оставил незадоволена, изпълнена с желание да изпита мъжката му сила дълбоко в себе си, да преживее онова невероятно удоволствие, което знаеше, че е в състояние да й достави.

Без да има ни най-малка представа, че Серина го наблюдава като гладно коте, Робин изсумтя и преметна ръката си. Усети нежна и топла женска плът и очите му веднага се отвориха. Вдигна глава и изпъшка от болка, защото имаше чувството, че хиляди остри ножове бяха забити в мозъка му.

— Какво става, по дяволите?

— Не ти ли е добре — съчувствено попита Серина.

Въпреки забитите ножове той все пак намери сили да извие глава и с изумление установи, че Серина лежи съвсем гола до него.

— Серина, какво правиш тук, дявол да те вземе?

Очите й се присвиха докато главата й трескаво работеше.

— Не си ли спомняш?

— О, господи! Не помня нищо освен онова ужасно писмо от Деър. И брендито, естествено.

Той изпъшка отново и затвори очи, сякаш се надяваше, че когато ги отвори, Серина ще си е отишла.

— Какво правиш в леглото ми? Къде са ти дрехите?

Серина го възнагради с една от очарователните си усмивки.

— Ти беше чудесен, Робин. Оказа се, че наистина си прав, дето каза, че си еднакво добър в леглото и когато си трезвен, и когато си пиян.

— Така ли казах — отвърна объркано Робин.

Но все пак би трябвало да си спомня, ако се беше любил с нея, нали?

— Твоите ласки ме оставиха направо без дъх, както винаги.

— Аз… дявол да го вземе… аз наистина съжалявам, Серина, това не биваше да се случва. Всъщност все още не съм сигурен, че не ме лъжеш. Сигурна ли си, че ние…

— О, да, Робин — развълнувано започна тя. — При това няколко пъти. Преди да заспиш ми обеща, че ще го направим и сутринта.

Робин въздъхна и закри с ръце очите си.

— Забрави какво съм ти казал. Бях пиян. А сега се махай, Серина, трябва да обмисля всичко внимателно. Това, което се е случило снощи, само усложнява нещата. Надявах се, че ние двамата с Кейт…

— Забрави Кейт — каза Серина, като се опита да се притисне към него. Ръката й се плъзна по тялото му, но когато достигна стомаха му и продължи надолу, той я сграбчи и я отхвърли встрани.

— Господи, Серина, защо още повече усложняваш положението? Колко е часът?

— Към десет сутринта, предполагам — смотолеви Серина, като нежно го дразнеше по врата с езика си, докато Робин яростно се опитваше да изтласка ръцете й от тялото си.

Трябваше да намери сили да стане от леглото, да възстанови мислите си и да накара Серина да повярва, че усилията й да го прелъсти са напразни.

Кейт седеше мълчаливо, докато Големия Джон спря фургона пред малката барака. Зад постройката стърчаха основите на голямата нова къща, която Робин беше вече започнал. По ливадите в далечината се виждаха стадата му, а затворници разчистваха тревата и храстите наблизо и подготвяха земята за сеитба. От бараката не се чуваше никакъв шум и Кейт скочи от фургона, без да дочака помощта на Големия Джон. Сърцето й биеше силно, а коленете й трепереха, така че не беше сигурна, че ще успее да достигне до вратата.

Ами ако Серина беше вътре? Или пък Робин въобще не искаше да я види? Ами ако… имаше толкова много „ако“, че просто й се завиваше свят. Но единственият начин да разбере какво става в живота на Робин бе да отвори смело вратата, преди да е изгубила кураж да го направи.

— Да чакам ли, мисис Флетчър — попита Големия Джон като гледаше скептично към вратата. Имаше някакво лошо предчувствие.

— Не — твърдо отвърна Кейт. — Убедена съм, че съпругът ми ще се зарадва, когато ме види.

Последните думи не прозвучаха съвсем убедително, но тя събра сили и отхвърли обзелата я тревога.

— Е, след като си сигурна — колебливо каза Големия Джон. — Ще оставя фургона тук и ще отида да се разходя из града, ще бъда тук наблизо.

— Но при кого смяташ да отидеш?

— Първо ще се повъртя наоколо, за да се ориентирам каква е обстановката. Ако никой не ме разпознае, ще потърся работа.

— Върни се, Големи Джон, сигурна съм, че Робин ще намери нещо подходящо за теб.

— Добре — отвърна той, взе торбата си от задната част на фургона и тръгна.

Кейт гледаше как се отдалечава, после бавно се обърна и тръгна към вратата, като се чудеше дали да почука или да влезе направо. Накрая реши да опита дали вратата е заключена. Ако не е, ще влезе направо. След като дръжката с лекота се поддаде на натиска й, Кейт си пое дълбоко въздух и отвори вратата. Това бе втората най-ужасна грешка в живота й. Първата беше, че въобще бе пристигнала в Батърст. Какво ли си въобразяваше, че ще намери тук? Че съпругът й живее като монах и чака спокойно тя да се вразуми? Че му е липсвала толкова, колкото и той на нея? Колко глупава е била наистина като е мислила, че Робин е различен от всички останали мъже. Това, което видя вътре в бараката, бе реализиране в действителност на най-ужасните й кошмари.

Робин и Серина бяха все още в леглото, с преплетени ръце и крака — голи, както Господ ги бе създал. Явно бе, че са били заети с нещо много повече от невинен разговор. Серина го ближеше по врата, докато той бе хванал ръцете й и ги местеше по тялото си.

На Робин му бе омръзнало вече да се разправя със Серина, упоритостта й го дразнеше. Тя винаги е била невъобразима лакомница, но сега нямаше нито настроение, нито желание да удовлетворява желанията й. Кански го болеше главата, а тялото му бе отпуснато след погълнатия предната вечер алкохол, така че нямаше никакво желание да се люби със Серина. Ако наистина го е направил предишната вечер, то е било само защото главата му е била замаяна от брендито, а и целият бе съкрушен от писмото, което бе получил от Деър.

Робин не бе усетил, че някой стои до вратата, докато процедената оттам светлина не достигна до леглото. Бараката беше малка, състоеше се само от кухня и една голяма стая, която служеше и за спалня, и за всекидневна. Като забеляза гневния поглед и стройната слаба фигура, открояваща се на осветеното от слънцето място, Робин се опита да скочи от леглото, но веднага осъзна, че е гол и се покри с чаршафа.

— Кейт!

Серина беше тази, която първа разпозна неочакваната посетителка и името й просто несъзнателно се отрони от устата й.

— По дяволите — извика Робин и грубо изтласка Серина от леглото си. — Божичко мили, Кейт, какво правиш тук?

Серина изпищя силно, ядосана от грубостта му, грабна едно одеяло и се премести на своето легло.

Кейт с мъка преглътна — огромна буца се бе надигнала в гърлото й и все пак намери сили да каже:

— Очевидно съм направила грешка.

Гласът й потрепери и бе почти готова да се обърне и да се тръгне, но гордостта й я накара да остане и да поиска обяснение.

Като се омота с чаршафа, Робин стана неуверено от леглото и разтърси глава, за да дойде по-бързо на себе си.

— Не е това, което си мислиш, Кейт. Аз не съм…

Не можеше да продължи, защото го бе направил.

Независимо, че не си спомняше, той се беше любил със Серина снощи. Какво би могъл да каже, за да обясни на Кейт истината. А и тя едва ли би могла да намери обидна дума, с която той вече сам да не се бе нарекъл. Ах, тази проклета Серина! Закле се никога да не помирисва дори алкохол.

— Аз не съм глупачка, Робин. Виждам отлично. Грешката ми е, че си въобразявах, че ще се радваш да ме видиш. Чух разни слухове, но просто не исках да им вярвам.

— Какви слухове, Кейт?

Кейт хвърли унищожителен поглед към Серина, която явно бе твърде доволна от себе си.

— Мисля, че едва ли имаш желание да слушаш какво говорят всички в Парамата. Надявам се, че двамата със Серина сте щастливи.

Тя се обърна и тръгна към вратата.

— Кейт, моля те, не си отивай. Дай ми възможност да ти обясня.

Кейт се спря, като размишляваше върху думите му. С цялото си сърце искаше да получи от Робин някакво разумно обяснение за всичко, което бе видяла тук тази сутрин.

— Мисля, че е прекалено късно, Робин.

— Не, Кейт — с учудваща бързина, като се има предвид адската болка в главата му, той се приближи до нея и я хвана за ръката. — Трябва да поговорим. — После, се обърна към Серина, която още седеше върху леглото си: — Остави ни, Серина, двамата трябва да бъдем сами.

— Какво? Къде бих могла да отида?

— Откъде да знам, дявол да те вземе. Просто се махай! И не се връщай никога повече!

— Може ли първо да се облека — подигравателно попита тя.

— Обличай се — изръмжа Робин, изпълнен с ярост от мисълта за всичко, което се бе случило между тях предишната вечер. Не искаше и да знае дали ще я види някога или не. Трябваше да й намери подходящо място да се подслони още преди седмици, но бе така зает, че не бе успял да помисли дори за бъдещето й.

Двамата с Кейт останаха неподвижни като статуи на местата си, докато Серина се обличаше. Ясно я чуваха как мърмори нещо и тихо ругае, но дори и не поглеждаха към нея. Изглеждаха като картина, запечатана във времето. Когато Серина най-накрая тресна вратата след себе си, Робин отиде и я заключи. Ако не бе пропуснал да заключи предишната вечер, Кейт нямаше да ги намери голи в леглото.

— Седни, Кейт — покани я той, като очите му жадно обхождаха лицето и цялата й фигура. Тя бе точно толкова красива, колкото си я бе представял през цялото време.

Като усети погледа му върху себе си, Кейт сякаш забрави за гнева си. Почувства как потъва в кладенците на магнетичните му сини очи и разбра, че веднага трябва да предприеме нещо, иначе е загубена. Стремежът й да се предпази я накара да изглежда по-ядосана, отколкото в действителност беше.

— Няма ли поне да се облечеш — попита с горчивина в гласа.

— Да — съгласи се объркано Робин, — но само ако ми обещаеш, че няма да си тръгнеш, преди да сме поговорили сериозно.

— Можеш да си говориш колкото искаш, Робин, но това едва ли ще промени нещата — високомерно отвърна тя. Седна напрегната на ръба на един от столовете, докато Робин се оттегли в дъното на стаята и бързо си намъкна ризата и панталоните. Усещаше силна възбуда само при вида на Кейт, а на нея й костваше доста усилие, за да откъсне погледа си от доказателството за тази възбуда. Не й беше трудно да разбере защо Серина така упорито се държеше за него, защото и тя самата бе поразена от силата на неговата страст. Всъщност дори и сега чувстваше, че едва ли ще може да й устои.

— Просто не знам защо се съгласявам да слушам обясненията ти. Наистина очаквах да намеря Серина в къщата ти, но никога не съм предполагала, че ще ви намеря търкалящи се в леглото посред бял ден. Нима е толкова привлекателна, че не си в състояние да се откъснеш от нея дори през деня и да си гледаш работата?

— Кейт, въобще не смятам, че Серина е привлекателна.

— Така ли, а често ли влачиш в леглото си жени, които не смяташ дори за привлекателни?

— Бях пиян снощи — обясни Робин. — Дори да съм спал с нея, това е единственият път.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че въобще не си спомням какво е станало снощи — отвърна толкова сериозно Робин, че Кейт почти му повярва. — Може би и ти ще трябва да ми обясниш някои неща.

— За какво говориш?

— Деър ми писа, че си направила постъпки пред губернатора за развод. Знаех, че искаш това, но все пак страшно се изненадах.

— Как би могъл Деър да знае — попита Кейт, ядосана, че не бе доверила истината на Деър и Кейси. Ако им беше казала, че Роналд се опитва да действа за развода без нейното съгласие, Деър не би написал това ужасно писмо на Робин.

— Някакъв приятел на Деър, който работи с документите в административното управление, му е казал. Освен това научих, че непрекъснато се срещаш с Потър. Наистина се учудвам на вкуса ти, ако си решила да се развличаш с изверг като Потър в мое отсъствие. Успя ли вече да те завлече в леглото си?

Кейт внезапно бе обзета от дива ярост, скочи на краката си и се разкрещя.

— Как смееш да ме съдиш, след като ви сварих в такова положение двамата със Серина?

Робин бързо се приближи към нея. Сграбчи ръцете й и я приближи към себе си, притисна я, докато телата им се допряха плътно едно в друго.

— Не искам Серина, дявол да го вземе. Не съм я искал от първия ден, в който те видях.

— Доста странно го показваш, не мислиш ли — подразни го Кейт.

— Добре, позволи ми да го покажа по друг начин — отвърна Робин с нисък, пресипнал от вълнение глас.

После наведе глава и потърси устните й, започна да я целува страстно и жадно, трескавите му устни издаваха силното му желание да проникне дълбоко и още по-дълбоко в нея, докато докосне сърцето й и докато тя извика от болка и удоволствие, изпаднала в пълен екстаз.

Той я целуваше и целуваше, езикът му бързо намери пролука през устните й и жадно потърси вкуса на устата й, възбудата му нарасна невъобразимо и нямаше сили за никакви думи, само въздъхна щастливо и промърмори:

— Кейт, о, господи, Кейт, толкова дълго те нямаше.

Лицето й почервеня и тя имаше чувството, че ще се задуши преди Робин да й даде възможност да си поеме отново дъх. Бори се отчаяно, докато най-накрая успя да се изтръгне от целувката му.

— Как си позволяваш да ме докосваш, след като току-що си се любил с тази… тази жена — опита се да извика тя, но гласът й бе задавен от силното вълнение и от устата й се откъсна само глух шепот.