Нежно изкушение (Дива любов)

Деветнадесета глава

Ноктите на Робин се забиха в дланта на здраво стиснатите му юмруци. Бе понесъл какво ли не от тази твърдоглава, упорита жена, за която се бе оженил. Тя просто отказваше да се вслуша в гласа на разума, не искаше да разбере, че обича единствено нея и бе готова да разтрогне брака им точно в момента, в който най-силно се нуждаеше от него. Колко усилия бе положил, за да я направи по-разумна, колко пъти бе отстъпвал, въпреки че не му се бе искало. Но вече край, няма да продължи, да отстъпва. Няма да позволи на Катрин Моли Маккензи да прави каквото си иска. Гордостта му бе силно наранена от упоритостта й, а ето че тя вече си мислеше, че може да го води за носа като опитомено динго.

— Няма да си тръгна, Кейт — каза Робин с твърд глас. — А освен това, когато се върна обратно в Батърст, ти ще дойдеш с мен. Ти си моя жена и ще останеш такава, докато един от нас си отиде от този свят.

Острият му поглед направо я пронизваше, а думите се забиваха като нож в тялото й.

— Не можеш да ми диктуваш какво да правя — извика възмутено тя. — Имението Маккензи е моя собственост и мога да остана в него, докато искам. След като получа развод…

— Няма да има никакъв развод — хвърли й унищожителен поглед Робин. — Потър те е заблудил, ако ти е казал, че това може да стане лесно. Достатъчна е само една моя дума пред губернатора Маккери и документите ти ще бъдат забутани в някое чекмедже на бюрото му и никога няма да видят бял свят. Освен това ти ще имаш дете от мен, което е достатъчен аргумент, за да ти откажа развод.

— Но аз не съм единствената, която чака дете от теб — ядосано отвърна Кейт.

Робин не обърна внимание на злобната й забележка.

— Не ме интересува какво ще правиш с имението Маккензи — можеш да го продадеш, да го дадеш под наем или изобщо да го изоставиш. За мен това няма никакво значение, но когато си тръгна оттук, ти ще дойдеш с мен. А сега се връщай в леглото. Ще поговорим пак утре.

— Ти не можеш…

— По дяволите, Кейт, не разбираш ли, че трябва да млъкнеш? Казах ти, че ще говорим утре.

Кейт го гледаше изумено. Винаги е бил толкова нежен и внимателен с нея, че просто не можеше да повярва, че сега й говори така грубо. Той бе наистина толкова странно същество, което я вбесяваше и в същото време интригуваше — мъж, който едновременно обичаше и ненавиждаше. Когато се любеше с него изпитваше чувства, които бяха далеч от омраза. Робин притежаваше някаква вътрешна сила и устойчивост, които я бяха подчинили и това ужасно я дразнеше.

Като се извъртя на петата си, Кейт се върна обратно в леглото, усмирена за момента, но не и разгромена. Ако бе забелязала победоносната усмивка върху лицето на Робин, тя сигурно не би се предала и би спорила с него до сутринта.

Едва легнала и придърпала завивките върху себе си, Кейт с изумление усети, че Робин също се връща в леглото и си ляга до нея.

— Така ще ни е по-добре в топлото легло.

— Какво? Не искам да спиш в леглото ми — започна да протестира тя.

— Ще спя, където ми е приятно, а в момента ми е приятно да си легна със собствената ми жена — предизвикателно отвърна той.

Кейт му хвърли гневен поглед, примъкна се в края на леглото и се сви там, докато Робин се настани удобно върху по-голямата част от пространството. Когато протегна ръка, за да я придърпа към себе си, тя само го отблъсна с рамо и се помъчи да заспи. Никога досега гордостта и достойнството й не бяха така жестоко наранявани и това ужасно я измъчваше.

Робин заспа пръв и Кейт успокоено се отпусна, когато разбра, че той няма да иска отново да се люби с нея. Тя вече си бе решила да се бори до последен дъх, ако се опита да го направи.

Струваше й се, че е спала едва няколко минути, когато се събуди и почувства приятна топлина по тялото си. В първия момент не можа да осъзнае от какво е породено това чудесно чувство, но след миг усети по-ясно нежните пръсти на Робин, които се плъзгаха по най-чувствителните части на тялото й. Не! Няма да му разреши да го направи отново, закле се пред себе си тя. Но защо ли с цялото си тяло усещаше това, което мозъкът й отказваше да приеме — че изпитва наистина див глад и страшна нужда да бъде любена точно от този мъж.

Но този път Робин няма да получи това, което иска, реши твърдо Кейт, като се отдръпна, за да се спаси от настъпателните му пръсти. Да отива при Серина, щом иска да се люби. Тя изхвръкна от леглото, голите й гърди подскачаха от учестеното й дишане, а тъмносините й очи блестяха от яд.

— Няма да се любиш отново с мен — твърдо заяви Кейт, като постави ръце на хълбоците си.

— Толкова си прекрасна, когато ме мразиш — предизвикателно отвърна Робин.

Доста пообъркана от странната му реакция, тя се обърна, навлече си роклята, но пръстите й направо трепереха от обхваналия я гняв и трудно се справяха с многобройните копчета и връзки. Като се измъкна бавно от леглото Робин отмести ръцете й и се зае сам да пристегне и закопчее роклята й, докато Кейт изгаряше от яд.

— Приготви се, Кейт, ще те чакам долу за закуска. Имаме толкова неща, които трябва да обсъдим.

Робин излезе толкова бързо от стаята, че тя дори не успя да изрече някоя от язвителните си забележки.

Толкова си прекрасна, когато ме мразиш.

Тези негови думи бяха нахлули като бушуващ ураган в главата й. Наистина само едно негово докосване бе достатъчно, за да се пренесе в света на невъобразимото удоволствие, свят, за който дори не подозираше, че съществува, преди жестоката съдба да я свърже с Робин. Тя дори бе повярвала, че го обича, но всичко свърши в онзи ужасен ден, когато ги свари в леглото двамата със Серина. Но дори и след този ден тя не можеше да отрече, че чувствата, които изпитва към него, са нещо повече от обикновена страст. Сега, когато научи, че Серина очаква дете от него, й се струваше, че тези чувства наистина са умрели. Той все още бе в състояние да я възбуди, да накара тялото й да му се подчинява, но Кейт вече бе сигурна, че не го обича. Тя въздъхна дълбоко. Ако Робин наистина си мисли, че ще тръгне с него да Батърст, той горчиво се лъже.

Толкова си прекрасна, когато ме мразиш.

Действително ли го мразеше? Бе й причинил достатъчно страдания, за да изпитва подобни чувства към него. Но и нея си я биваше, нали?

Робин вече чакаше във всекидневната, когато Кейт слезе долу. Кимна му едва-едва с глава и се насочи към шкафа, върху който Мод бе оставила поднос с вкусна храна. Внимателно си подбра по малко от различните неща върху подноса и бавно седна на масата. Робин сигурно е бил доста гладен, защото набързо струпа доста храна върху чинията си и започна да яде. Кейт отхапа бавно първия залък, сдъвка го, а после се намръщи, когато усети как се надига топла вълна от стомаха й. Остави вилицата и с мъка се опита да преглътне храната.

— Ох — изпъшка с ясното съзнание, че трябва да напусне незабавно стаята, защото може да повърне направо на масата.

Скочи и избяга нагоре по стълбите. Тъкмо прибираше легена под леглото, когато Робин влезе в стаята.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Вече направи достатъчно, благодаря — язвително отвърна тя.

— Това ще премине — щастливо се усмихна той. — Смяташ ли, че си добре и можем да поговорим?

— Ей сега ще се оправя.

Тя седна в края на леглото и му посочи един стол насреща.

— Значи не се доверяваш достатъчно на себе си и не искаш да ме допуснеш по-наблизо — попита арогантно Робин, от което на Кейт й стана още по-зле.

— Не се доверявам на теб, не на себе си. За какво трябва да говорим?

— Утре заминавам за Сидни. Ще остана там ден-два, а когато се върна, искам да си готова да тръгнем за Батърст.

— Няма да тръгна — твърдо отвърна Кейт. — Ами имението Маккензи?

— Продай го на Деър. Документите за собственост са на твое име, но според закона всичко, което притежаваш, е мое. А на мен ми харесва в Батърст. Смятам да се установим там за постоянно и на своята земя да отгледам децата си.

— И сигурно включваш тук и детето на Серина, а може би и нея самата?

Робин се изчерви от срам, но не се поддаде на предизвикателството на Кейт.

— Не, за Серина и детето й ще се погрижа отделно. Ако тя не иска детето, ще го отгледам сам. Същото ще направя и с нашето дете, ако ти решиш да ме оставиш, след като то се роди.

— Какво? Не можеш да направиш това!

Кейт наистина бе мислила и върху подобно решение. Докато е бременна щеше да й се наложи да се подчинява на волята му, но след като детето се роди, би могла да си го вземе и да напусне Робин, можеше дори да се върне обратно в Англия.

— Имам право на това. Законът е на моя страна. Бих искал да ви имам и двамата, но ако ти предпочиташ да си тръгнеш, детето ще остане при мен.

Робин съзнаваше, че постъпва жестоко, но просто не можеше да понесе мисълта, че ще се лиши от нея или от детето. Знаеше, че Кейт никога нямаше да изостави детето си и това му даваше увереност, че ще успее да я убеди, че те просто трябва да живеят заедно. Тялото й чувстваше това, сега бе необходимо да накара и главата й да го разбере.

Кейт почервеня цялата от гняв. Нима той я мислеше за своя собственост? Точно затова не бе искала да се омъжва преди — за да не се превърне в собственост на един мъж. Мисълта, че тялото и душата й ще принадлежат на друг, я изпълваше с гняв и ужас. Какви са тези закони, които превръщат жените в незначителни вещи? Естествено, законите нарочно са създадени така от мъжете. Ето имението Маккензи уж е нейно, а всъщност не е нейно.

— Може би ще искаш от мен да се грижа и за детето на Серина, ако тя се откаже от него — тихо попита Кейт.

— То също ще е мое дете — напомни й Робин. — Но не смятам, че трябва да се тревожим за това.

— Защо?

— Серина няма да ми даде детето си. Познавам я достатъчно добре. Тя ще се опитва да го използва, за да ме принуди да се оженя за нея. Но няма да успее. Надявам се да й намеря добър съпруг, който да успее да я вкара в правия път.

— Ти наистина си глупак, Робин Флетчър, ако се надяваш, че Серина ще се откаже така лесно от теб.

— Ще видим — спокойно отвърна той и стана да излиза. — Имам доста работа, която трябва да свърша преди да замина утре за Сидни. Почини си тази сутрин. Изглеждаш доста отпаднала.

— Ще се срещнеш ли с губернатора Маккери — не можа да се въздържи да не попита Кейт.

— Да, трябва да обсъдя няколко неща с него. Преди всичко искам да го убедя, че Батърст се нуждае от още един магистрат. Надявам се да определи пак бивш затворник на тази длъжност. Ще използвам случая и да се застъпя за преразглеждането на присъдата на Големия Джон и за предоставяне на статут на „преждевременно освободен“. Човекът просто има право да получи още една възможност.

— Съвсем бях забравила за Големия Джон — извика Кейт. — Какво стана с него? Върнаха ли го обратно в Сидни?

— Да, но той не стигна до Сидни. Справил се и с четиримата си пазачи и избягал в гората. Доколкото знам, все още се крие някъде из планината.

— Мислиш ли, че губернаторът ще вземе пред вид твоите думи?

— Той е честен човек, а Големия Джон не е някакъв кръвожаден престъпник. Показал го е вече толкова пъти. След като обясня на губернатора Маккери защо е извършил убийството, може би ще бъде по-благосклонен към него и ще се съгласи на преждевременно освобождаване.

Внезапно Кейт си помисли, че точно сега е моментът да попита Робин какво е било неговото престъпление. Дали е бил докаран принудително в Ню Саут Уейлс заради някакво тежко престъпление, като убийство или изнасилване, например? Или пък присъдата му е била несправедлива и жестока? Баща й се бе опитал веднъж да й обясни, но тя упорито отказа да го изслуша. Но преди да успее да отвори уста, Робин бе тръгнал вече да излиза от стаята.

— Не забравяй, Кейт — напомни й през рамо, — че трябва да си готова за заминаване, когато се върна от Сидни. А сега ще отида до имението на Деър, за да го попитам дали не иска да купи фермата Маккензи.

— И да се видиш със Серина — подхвърли тя след него. Но дори да я бе чул, не си даде труд да й отговори.

Кейт реши да стои настрана от него през останалата част от деня. А вечерта страшно се ядоса, когато той се появи, за да си легне при нея.

— Точно тук ми е мястото — спокойно каза той, съблече се и се вмъкна съвсем гол между чаршафите.

— Ще се преместя в една от празните спални — настоя Кейт и започна да събира завивките си.

— Няма да го направиш — възрази Робин, — защото веднага ще те пренеса на ръце отново тук, ако се опиташ.

— Защо така упорито продължаваш да ми се натрапваш, след като виждаш, че не те искам — ядосано го сряза тя.

— Според мен единственото очевидно нещо е, че ти се бориш упорито със собственото си желание, с това, което и двамата искаме. Ела и си легни.

— Само ако обещаеш, че няма да ме докосваш. Просто не мога да понеса мисълта, че днес отново си се видял със Серина и… и кой знае какво сте правили двамата.

— Нищо не съм правил. Всъщност въобще не се видях с нея. Тя бе все още в леглото, когато пристигнах, а през по-голямата част от времето се бяхме затворили с Деър в кабинета му. Между другото, Деър много се зарадва на възможността на купи имението Маккензи.

— Мразя те.

В отговор Робин скочи, грабна я в ръцете си и я отнесе в леглото. Макар че тя отчаяно викаше и протестираше, той бързо смъкна дрехите от нея, а след това силно я целуна. После отново и отново, докато главата й напълно се замая, устните й омекнаха и послушно се отвориха пред напиращия му език, а ръцете й се протегнаха към врата му и го притеглиха по-близо. Това, което последва, бе истинско чудо, сладките му, диви целувки оставяха топли следи по цялото й тяло, като без минутка покой се движеха нагоре-надолу и специално спираха на най-чувствителните места. Ръцете му нежно и с любов опипваха леката издутина на стомаха й, а след това се плъзнаха надолу между краката й. После на тяхно място се появи топлият му език, който нетърпеливо обхождаше това най-чувствително пространство и напираше да проникне в нея.

— Не — гневно извика Кейт. — Защо правиш това с мен?

— Не се ли досещаш, любов моя?

Само след миг езикът му я караше да крещи от удоволствие, да се извива около него и да го моли да продължава.

Робин покорно се подчини на молбите й, обгърна я със силното си тяло и проникна дълбоко в нея.

— О, скъпа, толкова те обичам, когато ме мразиш.

Но Кейт вече не го чуваше, нито бе в състояние да мисли за нещо, защото горещи вълни заливаха тялото й и непреодолимо желание я изпълваше до последната й клетка.

Робин бе вече заминал, когато Кейт се събуди на следващата сутрин. Отново й беше лошо и тя го проклинаше, задето я бе довел до това състояние. Опитваше се да си внуши, че не иска детето му, но разумът й направо отказваше да приеме тази лъжа. Би умряла, ако нещо се случеше с бебето. Искаше го, о, колко много го искаше. Не харесваше само бащата. Чудеше се дали да откаже да замине с него в Батърст, но доколкото го познаваше, имаше пълно основание да се страхува, че ще я грабне и насила ще я натовари във фургона. Така че по-добре беше да се приготви.

Като въздъхна отчаяно, тя започна да си събира нещата, а съзнанието й бе непрекъснато заето с мисълта за Серина и това как ли Робин възнамерява да реши въпроса с нея. Ясно беше, че този проблем съществува и той е доста сериозен. След като се занимава няколко часа с подреждането на багажа си, Кейт почувства глад и слезе долу да хапне нещо. Едва бе стигнала до края на стълбите, когато чу силни удари по вратата.

— Идвам — извика тя и побърза да отвори.

Беше наистина изумена, когато видя, че на входа стои онзи абориген, следотърсачът Кулонг.

— Робин Флетчър — каза Кулонг, като едва успяваше да си поеме дъх, явно бе тичал доста дълго. — Кулонг трябва види Робин Флетчър.

— Няма го тук — обясни Кейт, разтревожена от настойчивостта му. — Робин замина за Сидни рано тази сутрин.

Лицето на Кулонг в миг посърна, което я накара да добави:

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Жена на Робин дойде с Кулонг?

— Да дойда с теб? Но къде?

— В мое село. Бързо!

— Почакай, не можеш ли да ми кажеш какво се е случило?

— Мъжът гигант болен, може умре. Мантуа казва той иска да говори с Робин Флетчър.

— Мъжът гигант? За Големия Джон ли говориш? А кой е Мантуа?

— Мантуа е жена, лечител на племето и сестра на Кулонг. Кулонг чувал Робин нарича гигант „Големия Джон“.

— Какво се е случило с Големия Джон?

— Змия ухапа — горчиво обясни Кулонг. — Кулонг го намери в гора. Ти ела.

— Добре, ще дойда — заяви Кейт, без дори да се замисля за опасностите, на които ще се подложи с това пътуване до селото на Кулонг. Големия Джон й бе спасил живота, така че не можеше да откаже да отиде при него, когато той имаше нужда от това. Може би щеше да й каже защо му е необходим Робин. — Далече ли е?

— Не много далече — отвърна Кулонг, като махна неопределено към горите, които се виждаха в далечината.

— Да впрегна ли колата?

— Не кола. Гората е много гъста.

Той се обърна и тръгна, като очакваше Кейт да го последва.

— Почакай, трябва да кажа на някой къде отиваме.

Кулонг изчака търпеливо, докато Кейт изтича да намери Мод. Мод изпадна в ужас, когато разбра къде ще отива с аборигена.

— О, не, моля те, Кейт — Кейт бе настояла Мод да се обръща към нея на малкото й име. — Не можеш да тръгнеш с този абориген. Какво ще каже Робин?

— Робин има доверие на Кулонг — увери я Кейт. — Точно той ме откри в планината. Ако не беше го направил, щях вече да съм мъртва. Трябва да отида, Мод. Кажи на Робин къде ще може да ме намери.

— Ох — съгласи се без желание Мод, — моля те, бъди внимателна.

Тръгнаха незабавно. На Кейт й беше много трудно да го следва неотлъчно, но Кулонг разбираше това и често се спираше да я изчака, когато видеше, че изостава. Стори й се, че вървяха часове наред през дивите гъсталаци, заобиколени от всички страни с различни диворастящи цветя. Кейт имаше чувството, че гората става все по-гъста, докато накрая преплетените клони на високите евкалипти напълно ги лишиха от дневна светлина. На едно място попаднаха на огромен мравуняк и Кейт се спря, за да може по-добре да разгледа странните насекоми. Направи същото и когато забеляза огромен гущер, който се препичаше на слънце на отсрещната скала, но най-голямо удоволствие й доставиха пъстрите качулати папагали какаду, подскачащи важно по дърветата, както и останалите птички, които се разбягваха уплашено при появата им. Внимателно се оглеждаше за змии и динго — дивите кучета, които непрекъснато нападаха хора и животни и бяха истинска напаст за Австралия. Внезапно се сети, че може би в гората има и бандити, които обикновено организираха лагерите си точно в подобни глухи места. Дойде й наум, че бе постъпила доста глупаво, като се съгласи да придружи Кулонг в тази почти непристъпна гора, където опасността я дебнеше буквално от всяко дърво.

— Чакай, трябва да почина малко — извика тя, като видя, че е изостанала твърде далеч от Кулонг. Отпусна се безсилна до дънера на един огромен евкалипт и уморено опря гърба си върху дървото, докато аборигенът се върна при нея. — Колко още остава?

— Вече не много.

Кейт бе плувната цялата в пот и изпитваше страшна жажда, затова съжали, че не бе взела бутилка с вода със себе си.

— Жадна съм — оплака се тя.

Кулонг я погледна с любопитство, сви рамене и каза:

— Почакай тук, Кулонг донесе вода.

Той се обърна и след миг изчезна между дърветата, преди Кейт да успее да каже и дума. Всъщност тя бе доволна, че ще има възможност да си почине малко и никак не й се искаше да се връща бързо.

Бе започнала да задрямва, когато я стресна силен шум от куршум. Стори й се, че идва от някъде съвсем наблизо и затова се огледа разтревожено, за да разбере какво точно става. Но не видя и не чу нищо повече. Обзе я панически страх и имаше желание веднага да побегне, но не знаеше накъде да поеме. Кулонг й бе казал, че селото му е тук наблизо, но Кейт вече имаше достатъчно опит и знаеше колко подвеждаща и опасна може да се окаже гората. Може да се загуби само за няколко минути. Реши да не се поддава на страховете си, а да остане на мястото си и да изчака Кулонг.

— Ха, я виж какво намирам тук.

Кейт едва не припадна от страх, когато внезапно, непонятно откъде пред нея се появи мъж с пушка в ръка. И най-ужасното бе, че тя веднага го разпозна. Това беше Джил Бенет, човекът, с когото бяха разговаряли заедно с Робин, за да видят дали е подходящ за управител на имението Маккензи. Той бе поотслабнал малко и очите му бяха станали по-сурови, но общо взето си бе същото мазно същество, което от пръв поглед предизвика отвращение у нея. Сега се хилеше зловещо и очите му я оглеждаха от главата до петите.

— Загубихте ли се, госпожо?

— Да. Можете ли да ме отведете до имението Маккензи — с надежда попита Кейт. Разбираше, че едва ли може да разчита на помощ от този отвратителен човек, но все пак реши да опита.

— Е, зависи. Да не би да сте дошли дотук с онзи черен дявол, когото срещнах при кладенеца?

— Какво сте направили на Кулонг?

— Май си падате по тъмнокожите, а?

— Вие сте ужасен — с отвращение отвърна Кейт. — Не искам вашата помощ, сама ще намеря пътя до вкъщи. Но първо ми кажете какво сте направили на Кулонг.

— Австралия ще се превърне в чудесно място за живеене, ако се премахнат тези тъмнокожи дяволи.

— Чудовище — изсъска Кейт през стиснати зъби. — Няма да остана нито миг повече тук и да те слушам. Тръгвам си.

Но когато се опита да тръгне, Бенет насочи пушката си към нея.

— Не мисля, че ще го направиш. Чух, че си се омъжила за Флетчър. Вие двамата ме отхвърлихте, когато се нуждаех от работа. Още тогава усетих, че имаш остър език, и сега се уверявам, че е така. Мисля, че е време да се намери някой, който да те постави на мястото ти. Освен това не съм лягал с жена откакто в имението на Партън…

Той млъкна внезапно, защото осъзна, че ще издаде тайната си.

— Значи наистина си бил ти — извика Кейт. — Ти си виновникът за смъртта на бедното момиче.

— Да, тази наивна никаквица си мислеше, че я харесвам — изхили се зловещо Бенет. — А аз се интересувах единствено от онова място между краката й. След това глупачката му взе, че забременя и ми развали цялото удоволствие — заоплаква се той. — Всъщност тя си получи заслуженото. Никой не може да докаже, че аз съм виновен за смъртта й, пък и това не е истина, тя ме помоли да й помогна да се отърве от копелето си и аз го направих. Кой би могъл да знае, че всичко ще свърши така? На всичкото отгоре започнаха разни приказки и не можах да си намеря работа, затова се наложи да хвана гората. Но май е по-лесно да откраднеш това, от което имаш нужда, вместо да се мъчиш да го изкараш с работа.

— Какво… какво възнамеряваш да правиш с мен — попита Кейт, като в същото време трескаво обмисляше различни варианти на бягство. В края на краищата осъзна, че е невъзможно да се измъкне от него, поне докато пушката му бе насочена към гърдите й.

— Ще те използвам както бог се е разпоредил — доволно отвърна Бенет. — Вече ти казах, че от толкова време не съм спал с жена, че сигурно първият път няма да продължи повече от няколко минути. Но след това можеш да очакваш да те използвам често и продължително. Лягай бързо.

— Робин ще те убие.

— Няма да успее да ме намери. И без това се канех да тръгна към планината. Казват, че там имало толкова много злато, че можеш направо да го намериш на пътя.

— Златото принадлежи на правителството.

— Ами, принадлежи на този, който го намери. Но стига приказки. Сама ли ще легнеш, или ще се наложи с удар да те стоваря на земята?

— Аз… аз съм бременна — съобщи му Кейт, като се надяваше, че по този начин ще успее да го умилостиви. Но не успя.

— Коремът ти не е много издут, така че няма да ми пречи. Правих го с Ани Партън, докато беше бременна, и не усещах никаква разлика.

Кейт осъзна, че каквото и да каже, няма да успее да се отърве от този мъж. Той бе твърдо решил да я изнасили най-брутално, но и тя бе не по-малко твърда в решението си да не му позволи да я докосне. Затова направи единственото нещо, което й даваше надежда да се измъкне. Обърна се и побягна, като вярваше, че той няма да стреля по нея. Ако Бенет я искаше жива — а той бе казал точно това — едва ли щеше да използва оръжието си. Сигурно ще започне да я преследва и тогава може би тя ще успее да се шмугне някъде в гората и да се измъкне от него.

Само след миг Бенет бе съвсем близо до нея, чуваше го как чупи изсъхналите клони на храстите и се смее на нещастния й опит за избяга. Той знаеше, че може да я настигне всеки момент, но му доставяше удоволствие да създава у нея фалшива надежда, че ще успее да се измъкне. Най-накрая тази игра на преследване го умори и с няколко бързи крачки се изравни с нея. Сграбчи я за косата и я принуди да спре.

— Тази игра ми омръзна, госпожо — измърмори той и я блъсна на земята.

Стоеше надвесен над нея и се усмихваше, сякаш ужасът, изписан на лицето й, му доставяше върховно удоволствие. Кейт затвори очи, за да не го гледа, и всеки момент очакваше да я нападне като диво животно. Цялото й тяло се бе вцепенило от ужас, когато най-внезапно чу лек звънтящ звук над себе си. Отвори очи и видя как Бенет се смъква безпомощно на колене, лицето му пребледнява, а очите му се изпълват с изумление, преди да се затворят. После забеляза и бумеранга, който лежеше в краката му. Това бе едно странно оръжие, използвано от аборигените за защита и за убиване на дивеч. То бе доста ефективно и обикновено поразяваше съвсем точно целта.

Като се огледа наоколо Кейт с изненада видя как цяла дузина аборигени излизат от прикритията си зад дървета и храсти. Те я гледаха мълчаливо, докато тя се чудеше дали някой от тях знае английски и дали възнамеряват да й причинят някакво зло. Беше чувала, че повечето от аборигените са приятелски настроени към белите хора, макар че се страхуват от тях и ги наричат „бели духове“. Дали тези аборигени бяха от племето на Кулонг? Като се изправи от земята, Кейт смело застана с лице към тях.

— Аз съм приятел на Кулонг — извика високо тя.

Тишина.

— Аз съм приятел…

— Те няма да ти направят нищо лошо.

Кейт изви рязко глава и видя Кулонг, който се измъкна с мъка от гората, подпрян на рамото на един абориген от неговото племе.

— Кулонг! Слава богу, ти си жив! Аз се страхувах…

— Бял дух не успя убие Кулонг. Приятели на Кулонг чули шум от пушка и дошли помогнат. Хайде, жена на Робин, ние съвсем близко до село.

Тя не се нуждаеше от следваща покана и бързо тръгна напред заедно с аборигените. След около час стигнаха до селото, което се състоеше от дузина къщи от треви и клони. Аборигените живееха в малки села и понякога прекарваха целия си живот, без да се срещнат с човек от друго племе. Те отглеждаха животни или се занимаваха с лов, но така и не бяха усвоили изкуството да отглеждат различни култури. Притежаваха вродена интелигентност и невероятни умения като следотърсачи и ловци, като използваха едни от най-примитивните и в същото време гениални оръжия, които човек познаваше. Забележителни бяха и познанията им за земята и живите същества, които я населяваха.

Кейт бе веднага отведена в една от колибите. Трябваше да се наведе надолу, за да успее да влезе, а вътре беше толкова тъмно, че й бе необходимо доста време, докато очите й привикнат. Едва тогава забеляза фигурата на жена, приведена над лежащ човек в дъното на колибата. Тя се приближи неуверено към жената и точно в този момент Кулонг също бе донесен в колибата от хората от племето. Раната в рамото му силно кървеше и той явно все повече и повече губеше сили. Жената, която се грижеше за Големия Джон, се обърна, видя Кулонг и нададе тревожен вик. После се хвърли веднага към него и заоглежда раната му, без да обръща внимание на Кейт, която се опитваше да ги заобиколи, за да се приближи до мястото, където лежеше Големия Джон.

Кейт се досети, че жената сигурно е сестрата на Кулонг, Мантуа. Те си говореха нещо тихичко, докато тя оглеждаше раната му. Без да се бави нито секунда, Мантуа се подготви за измъкне куршума от рамото на брат си. Докато го правеше, от устата му не се чу нито звук. Стоически издържа и болката, когато тя започна да измъква куршума. Кейт извърна глава и се опита да разговаря с Големия Джон.

— Големи Джон, това съм аз, Кейт.

Той отвори очи. Те бяха някак си хлътнали навътре и леко кръвясали. Под завивката от кожа на кенгуру тялото му бе напълно неподвижно, доста поотслабнало и изтощено, макар че ръстът му си оставаше внушителен, особено на фона на ниските, набити аборигени.

— Къде е Робин, господарке — попита Големия Джон.

— В Сидни, не можеш ли да ми кажеш за какво ти е?

— Ти си изминала всичкия този път, за да ме попиташ — изумено възкликна той.

— Да — потвърди Кейт. — Мисля, че го заслужаваш след всичко, което направи за мен. Как се чувстваш?

— Надявам се, че Робин знае каква смела жена си е намерил. Що се отнася до това как се чувствам, имал съм и по-добри дни.

— Ще се оправиш, Големи Джон — уверено каза Кейт. — Ти си достатъчно силен, за да се справиш с едно ухапване от змия. А какво искаше да кажеш на Робин?

— За… за Серина е. Исках да му кажа за нещо, което видях от затвора Батърст, където ме държаха. Чух, че пазачите там говореха за Серина. Единият каза, че тя очаква дете от Робин — нали знаеш колко бързо се разнасят клюките в един малък град като Батърст — но аз не го повярвах. Мисля, че трябва да знае нещо, което видях с очите си. Затова бях тръгнал към Парамата, но точно тогава ме ухапа змията.