Нежно изкушение (Дива любов)

Двадесета глава

Докато Кейт вървеше към селото на Кулонг, Робин имаше труден разговор с губернатора Маккери. Лицето му беше напрегнато, а думите му — доста разпалени.

— Настоявам да преразгледате присъдата на Големия Джон, губернаторе. Дълбоко съм убеден, че този човек вече не представлява никаква заплаха за обществото. Той има нужда от шанс, за да докаже какво може. Знам, че избяга от въглищните мини в Нюкасъл, но кой не би го направил, ако има такава възможност? Прекара доста време в гората и крадеше, за да се изхранва, но много от действията му по това време доказват, че той не е обикновен бандит.

Губернаторът Маккери поглади замислено брадата си.

— Може би е вярно това, което казваш, но все пак той е извършил убийство.

— Разказах ви за обстоятелствата — не се предаваше Робин.

— Освен това се е измъкнал от четиримата си пазачи и е избягал в гората, когато са го водели в Сидни — добави Маккери.

— Да — призна Робин, — но не е наранил нито един от тях. Ако беше жесток убиец, не би правил усилия да съхрани живота им.

— Добре де, ако му предоставя статут на преждевременно освободен, ти би ли могъл да го откриеш? Този човек доста дълго е живял в гората и майсторски избягва контактите с хората.

— Ще го намеря — обеща Робин. — Той обикновено научава какво става в близките градове. Така че със сигурност ще разбере, че е получил право на преждевременно освобождаване.

— И си абсолютно сигурен, че няма да извърши никакво престъпление след помилването — отново попита Маккери.

— Готов съм да заложа живота си, че ще бъде точно така.

Маккери бе известен с либерализма си по отношение на затворниците и на освободените вече престъпници, затова тъй наречените „чисти мерина“ упорито настояваха той да бъде отзован. Маккери смяташе, че след като един затворник е получил свободата си, той трябва да получи същите права, както всеки друг жител в колонията. Предишното му лошо поведение трябва да бъде забравено и простено. Затова и бе склонен да се довери на бивши затворници, които действително се бяха поправили.

— Тъй като лично се застъпваш за Големия Джон, ще подпиша документа за преждевременното му освобождаване, но при едно условие — ти ще го приемеш в Батърст и ще му дадеш работа там. Така ще съм сигурен, че ще има кой да го наблюдава. В никакъв случай не искам да му се разрешава да идва в по-населените градове като Парамата и Сидни.

Зарадван, Робин кимна с глава.

— Добре, съгласен съм.

— И още нещо. Към присъдата му ще се прибавят още седем години, докато той покаже наистина, че заслужава намаление на присъдата или пълно помилване.

— Сигурен съм, че Големия Джон ще се съгласи с тези условия.

— Тогава смятам въпроса за уреден. Другата ти молба за още един магистрат в Батърст е напълно основателна. Има няколко подходящи хора за това. Ще избера един от тях и в най-близко време ще го изпратя в Батърст.

— Силно се надявам, че ще се спрете отново на бивш затворник — каза Робин. — Между тях има много подходящи хора, а повечето биха приели предложението.

— Но има и много, които остро ще се противопоставят на назначаването на бивш затворник на отговорен пост. Все пак докато аз съм губернатор на Ню Саут Уейлс, ще продължа да се боря за равенство между всички хора тук.

— Благодаря ви, губернаторе — сърдечно отвърна Робин и стана да си тръгва.

— Остани да преспиш тук, Робин — покани го Маккери. — Може би по-късно ще ми разкажеш как кървят работите в Батърст.

— Бих се радвал, губернаторе, но се налага да тръгна рано утре сутринта. Жена ми… очаква първото ни дете и не бих искал да я оставям сама.

— Моите поздравления — щастливо се усмихна Маккери. — Сега разбирам защо не искаш да останеш в Сидни нито миг повече от необходимото.

Робин си тръгна малко след това. Вечерта все пак успя да поговори с Маккери, но побърза да си легне рано. Щом се развидели на следващата сутрин, той беше вече на път за Парамата.

Кейт бе изумена, когато чу Големия Джон да споменава името на Серина и да разказва какво знае за нея. Тя се наведе по-близко към него, защото гласът му стана слаб и думите едва се чуваха.

— Какво точно знаеш за Серина, Големи Джон? Веднага ще го предам на Робин.

— Робин е достоен мъж. Той никога не би… — внезапно Големия Джон се задъха, лицето му стана червено, а очите му хлътнаха навътре.

Кейт извика уплашено и Мантуа дойде да види какво се е случило.

— Нещо става с него. Не му позволявай да умре, моля те, не му позволявай!

Някакво вътрешно чувство й подсказваше, че Големия Джон има да й казва нещо много важно. Нещо, което би променило целия й живот.

Мантуа се зае веднага с Големия Джон. Тъй като не говореше английски, тя не отговори на молбите на Кейт. Когато най-накрая вдигна глава, тя каза нещо тихо на Кулонг, който лежеше наблизо. После Кулон се обърна към Кейт:

— Голям човек е в безсъзнание, но не умрял. Голям човек много болен, може умре, но лекарство на Мантуа добро. Лекарство на Мантуа ще вземе отрова от тяло на голям човек. Но за това ще трябва време.

— Колко време ще остане Големия Джон в безсъзнание?

Кулонг размени няколко думи отново с Мантуа.

— Два-три дни.

— Два-три дни — извика Кейт, напълно разстроена. — Сигурни ли сте, че той ще се оправи?

— Не сигурни. Само боговете знаят, дали човешки живот трябва да се спаси.

— Няма да го оставя — каза Кейт и коленичи до постелята му. — Кажи на Мантуа, че ще й помагам и ще се грижим заедно за него.

Кейт прекара нощта в набързо подготвеното й легло в дъното на колибата. Щом се събуди сутринта, веднага се втурна навън да повръща. Мантуа й хвърли разбиращ поглед и веднага й предложи някаква течност. Кейт я изпи без колебание, тъй като се доверяваше напълно на лечителката. Течността имаше вкус на билки и почти веднага, след като я пое, се почувства много по-добре, така че можеше да заеме мястото си край постелята на Големия Джон.

Разстоянието от Сидни до Парамата бе около петнайсет мили и Робин го взе с коня си за няколко часа. Пристигна в имението Маккензи някъде около обяд. С нетърпение очакваше да види Кейт, макар че я бе оставил едва вчера сутринта. Надяваше се, че тя е приела решението му да напусне имението Маккензи и двамата заедно ще заминат за Батърст. Що се отнася до Серина, все още се чудеше какво да прави с нея. Познаваше няколко мъже в Парамата, които с удоволствия биха се оженили за нея, ако не беше бременна. Един или двама, както се надяваше, биха го направили дори и да знаят, че носи детето на друг в утробата си. Но все пак мисълта, че друг човек ще се грижи за детето му, доста го смущаваше. Макар че това дете бе нежелано, то си бе едно невинно човешко същество, което имаше право на нормално съществуване.

Робин се чудеше дали да не поговори с Дан Проктър. Дан искаше да се ожени, а освен това Робин добре го познаваше и беше сигурен, че ще отгледа детето като свое. По дяволите, изруга тихо той, как можа да забърка тази ужасна каша? Възможно ли е да се е любил с една жена и въобще да не си спомня за това? И преди се беше напивал, но винаги си спомняше какво е казал или направил.

В момента, в който влезе в къщата, Робин усети, че нещо не е наред. Кейт! Първата му мисъл бе, че нещо се е случило с нея. Тя не се чувстваше добре, когато тръгна сутринта. Дали не е изгубила детето?

— Кейт — извика той и ехото отекна зловещо в празната къща. — Кейт, къде си?

Мод изтича от кухнята с уплашени очи, но когато го видя, на лицето й се изписа облекчение.

— Благодаря на бога, че се върна.

— Какво има, Мод? Къде е Кейт? Случило ли се е нещо с нея?

— Кейт е добре, поне беше добре последния път, когато я видях. Тя не е тук, Робин. Излезе вчера с този цветнокож.

— Какъв цветнокож — направо изкрещя Робин, обзет от пълна паника.

— Кейт го нарече Кулонг.

— По дяволите! Какво искаше Кулонг от нея?

— Той не искаше нея. Търсеше теб. Кейт тръгна с него, защото тебе те нямаше. Кулонг май е намерил Големия Джон в гората смъртно ранен и го е отнесъл в селото си. Големия Джон е искал да те види и Кулонг бе дошъл да те вземе.

— Как може Кейт да тръгва с Кулонг в това положение — ядоса се Робин.

— В това положение — повтори Мод. — Да не би… да не би Кейт да е бременна?

Робин мълчаливо кимна с глава.

— Господи, ако знаех, щях да се опитам по-упорито да я спра.

— Ти нямаш никаква вина, Мод. Аз ще я намеря. Приготви ми нещо за из път, ще тръгна веднага, щом се преоблека. Ще трябва да вървя пеша, така ще е по-лесно, отколкото да се опитвам да яздя в тези гъсталаци.

— Знаеш ли как да намериш селото на Кулонг?

— Знам. В миналото съм ходил доста пъти там.

След час Робин напусна имението Маккензи и се отправи с бърза крачка към гората. Успя да се добере до селото без затруднения преди да се бе стъмнило и веднага го заведоха в колибата, където Кейт се грижеше за Големия Джон. Гигантът все още бе в безсъзнание. Робин влетя вътре разгневен.

— По дяволите, Кейт, ти наистина си полудяла, след като си тръгнала из гората в твоето положение. Не знам какво бих направил, ако се беше случило нещо с нашето дете.

Сърцето на Кейт трепна от радост, когато видя Робин на входа на колибата.

— Робин! Не те очаквах толкова скоро. Мислех, че ще останеш в Сидни няколко дни.

— Вчера разговарях с губернатора Маккери и още тази сутрин тръгнах обратно — обясни й той, все още ядосан от безразсъдната й постъпка. — Какво се е случило с Големия Джон?

— Ухапан е от отровна змия — каза тя. — Беше в съзнание, когато пристигнах, но както говорихме изпадна в несвяст.

— Все още не си ми обяснила защо си дошла тук, след като знаеш колко е опасно това за нашето дете.

— Кулонг ми каза, че Големия Джон може да умре и много иска да те види. Тъй като теб те нямаше, реших да дойда аз. Както виждаш, добре съм.

Кейт не посмя да му каже за Джил Бенет, реши да го направи по-късно, когато малко се поуспокои.

— Каза ли ти Големия Джон за какво иска да ме види?

— Не съвсем. Спомена само, че било свързано със Серина.

— Серина? Какво би могъл за знае той за нея?

— Аз… не знам. Припадна, преди да успее да ми обясни за какво точно става дума. Не съм се отделяла от него през цялото време, но той не отрони нито дума повече. Спомена, че било много важно. Явно е чул клюката за бременността на Серина и както ми се стори, той е открил нещо, което според него би трябвало да знаеш и ти.

Робин прокара дългите си пръсти през косата си.

— Странна работа — каза той замислено.

— Какво би могъл да знае?

— Нямам представа. Излишно е да гадаем, трябва просто да изчакаме Големия Джон да дойде на себе си. Но при всички случаи теб веднага ще те пратя обратно вкъщи.

— Какво? И ще оставиш Големия Джон, преди да си разбрал какво иска да ти каже?

— Но той може да остане в безсъзнание дни наред. Не бива да стоиш в тази мизерна колиба. След като те отведа в имението Маккензи, ще се върна обратно и ще изчакам, докато Големия Джон е в състояние да говори.

— Аз не…

— Въобще не се опитвай да спориш с мен, Кейт — твърдо каза Робин. — Ще те отведа вкъщи и толкоз. Веднага ще разговарям с Кулонг по този въпрос. Ще прекараме тук нощта и утре сутринта ще тръгнем.

Той напусна колибата преди тя да успее да протестира за арогантното му държание. Единственото нещо, което правеше напоследък, бе да й диктува какво да прави, като очакваше, че тя само безропотно ще му се подчинява. Чудеше се дали възнамерява да постъпва така и в бъдеще. Ако е така, имаше намерение да го сложи на мястото му още при първа възможност.

Малко по-късно Мантуа приготви вкусна вечеря от печено месо и зеленчуци и Кейт си хапна с удоволствие. Тъй като Робин не се върна в колибата, тя си легна на приготвеното от миналата нощ легло, и заспа. Робин дойде малко по-късно и отиде първо да погледне Големия Джон. Той беше все още в безсъзнание. После легна до Кейт, прегърна я и я притисна силно до себе си. Бе просто обезумял от ужас, когато Кулонг му разказа какво се бе случило в гората. Тук непрекъснато съществуваше опасност от бандитско нападение, така че Кейт трябваше повече да мисли, преди да предприема такива пътувания.

Ами ако я беше загубил? Или пък този долен бандит я бе изнасилил и бе изгубила детето в резултат на това? При тази мисъл тялото му цялото потрепери и той притисна Кейт по-близо до себе си. Не можеше да помисли дори, че е възможно да живее без нея.

Тя инстинктивно отговори на прегръдката му като се сви по-близо до него. Макар и на сън, усещането на силното му тяло до себе си пораждаше спокойствие и сигурност у нея, нещо, което така силно й бе липсвало през дългите седмици, когато бяха разделени. Робин се усмихна на спонтанната й реакция.

— О, Кейт — пошепна нежно в ухото й, — ти така упорито се опитваш да ме мразиш. Кога най-накрая ще разбереш, че това, което изпитваш към мен, е нещо много по-силно от омраза?

Кейт промърмори нещо съвсем неразбрано, но не се събуди. Робин мълчаливо благодари на бога, че тя е жива и здрава, притисната в прегръдката му, и почти веднага заспа. Толкова дълъг и изморителен бе този ден, в който още от ранни зори бе тръгнал от Сидни.

На следващата сутрин настоя да се върнат в имението Маккензи, без да обръща внимание на протестите на Кейт. Тръгнаха веднага след закуска. Робин хвърли един последен поглед към почти безжизненото тяло на Големия Джон и обеща на Кулонг, че ще се върне на следващия ден. Пътят обратно не бе чак толкова труден, мислеше си Кейт, като вървеше близо до Робин, който съзнателно се движеше съвсем бавно, за да спести излишните усилия на бременната си жена. Често спираха да почиват, първия път се установиха край бълбукащ поток, където се освежиха и пийнаха вода, а втория път отдъхнаха в сянката на огромен евкалипт. Точно по време на една от почивките Робин разпита Кейт за бандита.

— Кулонг ми каза, че някакъв бандит е стрелял по него и го е ранил, докато сте пътували за селото му. Искаш ли да ми разкажеш за това?

— Бих предпочела Кулонг въобще да не го бе споменавал — с нежелание започна тя. — Беше… не беше нищо особено.

— Нищо? Нима искаш да кажеш, че един опит да бъдеш изнасилена от бандит за теб е нищо? Ако нямаш желание да се грижиш за собствената си безопасност, би трябвало да помислиш поне за нашето дете.

Силен гняв обзе Кейт и бузите й в миг се зачервиха. Да не би Робин да се въобразява, че тя нарочно е поставила в опасност живота на детето им? Може и да не харесва съпруга си, но това не означава, че изпитва същите чувства и към бебето, което очаква.

— Не съм мислила, че може да ми се случи нещо, след като съм с Кулонг.

— Сега поне знаеш, че човек не може да бъде сигурен в гората, след като в нея е пълно с бандити.

— Аз… аз познавам този човек — реши се да му каже тя.

— Познаваш бандита? Кой беше?

— Джил Бенет. Призна, че наистина той е човекът, отговорен за смъртта на Ани Партън. Той… той дори се подиграваше с това. — Кейт цялата потрепери само като си спомни за срещата си с Бенет. — Кулонг обясни ли ти, че приятелите му пристигнаха точно навреме?

— Да, каза ми, но от това не ми стана много по-леко. По дяволите, Кейт, този Бенет би могъл дори да те убие. Или да те простреля и да те остави за храна на дивите зверове. Мислех, че случката с Потър те е научила на повече разум. Нима трябва да те вържа с верига за леглото ни, за да съм сигурен, че ще бъдеш в безопасност?

— Няма да посмееш да го направиш — успя да изрече през стиснати зъби Кейт, изпълнена с дълбоко възмущение.

— Ще посмея, щом се налага да те защитя. Почина ли си достатъчно, можем ли да тръгваме?

— Ще се справя — отвърна тя, като повдигна гордо брадичката си.

Пристигнаха в имението Маккензи късно след обяд Робин се почуди дали да не се върне обратно в селото на аборигените още същия ден, но после реши да изчака до сутринта. Искаше му се да се убеди, че Кейт ще се чувства добре след това дълго пътуване. Мод бе много радостна от завръщането им и веднага отведе Кейт в спалнята, като й обеща топла баня. Лизи не изглеждаше чак толкова очарована от пристигането на Кейт, в погледа й се четеше нещо средно между завист и омраза.

След като Кейт и Мод се качиха горе, тя се обърна към Робин и каза:

— Мод ми съобщи, че жена ти е бременна.

— Да — отвърна разсеяно Робин, мислите му бяха заети със съвсем различни неща и почти не чуваше какво му говори Лизи.

— Сигурен ли си, че детето е твое? Мистър Потър бе доста чест гост тук, след като ти замина за Батърст.

Робин едва се въздържа да не зашлеви тази никаквица.

— Имаш прекалено остър език, Лизи. Ако не си гледаш работата, ще ти намеря друго място. И можеш да бъдеш сигурна, че там съвсем няма да ти е толкова леко. Обичам жена си и напълно й вярвам. Можеш да прехвърлиш вниманието си другаде, аз си имам достатъчно неприятности затова, че се опитах на помогна на един човек.

— За Серина Линч ли говориш — веднага се досети тя.

— А ти откъде знаеш за Серина?

— Мълвата се разнася бързо. Тя е ходила в Парамата и е разказала на всеки, който се е съгласил да я слуша, че очаква дете от теб. Вярно ли е?

— Не е твоя работа. Няма защо да се заслушваш в клюките. Задължението ти е да прислужваш на Кейт и да си затваряш устата. Освен ако не искаш да ти намеря друго място.

— Н… не, работата тук ми харесва — убедително каза тя и побърза да се отдалечи, защото усети, че може да си навлече по-голяма беда. И без това вече бе направила една глупост, като се опита да прелъсти Робин, като в резултат си бе спечелила единствено омразата му. Бе достатъчно разумна, за да разбере, че трябва да се оттегли и да опита с някой друг.

— Щом като искаш да работиш за нас, тогава започни да си приготвяш нещата. Двамата с Кейт заминаваме скоро за Батърст и ще имаме нужда от добри слуги за къщата. Ако работата те задоволява, можеш да дойдеш с нас. В противен случай ще те преместя другаде.

— Батърст — възкликна учудено Лизи.

— Да, ще взема и Мод, ако иска да дойде с нас.

— Къде да отида — попита Мод, която току-що бе влязла в стаята.

— Двамата с Кейт ще се установим в Батърст. Построил съм голяма къща там и искам да отгледам децата си върху собствената си земя. Ще имаме нужда от готвачка и много бихме искали да дойдеш с нас.

Мод явно не се зарадва на новината, погледна го смутено и не знаеше какво да каже. Ако напусне Парамата, това би означавало да напусне и Рой Пенрод.

— Аз… не че не съм ви благодарна, Робин, просто… тук се сближих с един господин и имам основания да вярвам, че и той ме харесва. Ако си тръгна оттук, може да не го видя никога повече.

— За Рой Пенрод ли става дума — попита Робин, който бе забелязал, че между двамата има връзка, с която се обясняваха и честите посещения на Рой в имението Маккензи напоследък.

— Да, той е добър човек, може би аз съвсем не го заслужавам, но аз…

— Не, Мод, няма защо да се подценяваш. Вярно, направила си грешка в миналото, но нали сега си плащаш за нея? Ти заслужаваш да бъдеш щастлива.

— Значи няма да имате нищо против, ако не дойда с вас в Батърст?

— Не, напълно те разбирам. Всъщност, ще поговоря с Рой за теб, преди да заминем.

— Благодаря ти, Робин — щастливо се усмихна Мод и понечи да си тръгва.

— Само още едно нещо, Мод. Утре ще се върна в селото на аборигените. Бих искал да се грижиш за Кейт, докато ме няма. Не й разрешавай да излиза от къщата, без да я придружиш.

— Можеш да разчиташ на мен, Робин.

Кейт бе все още в коритото, когато Робин се качи след малко в спалнята. Той остана доста време до вратата, като се наслаждаваше на привлекателните й рамене, на блестящата й дълга коса, която се бе разпиляла извън коритото, и на очарователната извивка на гърдите й, която се виждаше над водата.

— Колко време ще стоиш там и ще ме зяпаш — попита ядосано тя.

— А ти какво би искала да направя — подразни я той. — Бих могъл да те измъкна от водата и да се любя с теб. Господ ми е свидетел, че искам точно това. Но знам, че си уморена и трябва да си починеш. Затова единственото нещо, което ми остава, е да се наслаждавам на това, което ще ми липсва тази нощ.

Защо ли след тези думи й се искаше направо да скочи от коритото и да потъне в обятията му? Кейт бе наистина смутена от това силно желание, което изпитваше към красивия бивш затворник, за когото бе принудена да се омъжи. Точно сега мисълта да се люби с него й изглеждаше прекрасна.

— Подай ми хавлията — каза приглушено тя, защото не й се искаше Робин да усети огромното си въздействие върху нея.

Той бързо отиде до леглото, където лежеше предварително подготвената от Мод хавлия, взе я и й я подаде, застанал на няколко крачки от коритото.

— Това ли искаш?

— Да, отлично знаеш, че това. Дай ми я.

— Заповядай — каза той, без да се помръдва.

— По дяволите, Робин, защо изпитваш удоволствие да ме измъчваш?

— Аз ли? Аз ли те измъчвам? Ако наистина го правя, то е защото и ти ме измъчваш дори със самото си присъствие в стаята. Копнея за теб, както не съм копнял за нищо друго в този живот.

Кейт се задъха, стана бавно от коритото, излезе от него и посегна за хавлията, като го гледаше право в очите. Той я гледаше замаяно, като погледът му шареше по прекрасното й тяло. Гърдите й бяха станали вече по-големи, но талията й бе все още тънка. Бедрата й се бяха леко закръглили, а коремът й едва подсказваше, че е бременна. Капките се спускаха надолу по тялото й и се спираха в окосмената част между краката й.

Реакцията на Робин бе точно такава, каквато Кейт очакваше — и дори нещо повече. Погледът й се насочи към издутината между краката му, която ясно се очертаваше под панталоните му, и на устните й се появи лека усмивка. Той все още не си представяше какво означава мъчение, помисли си тя доволно. Ще го възбуди още повече, а после няма да му позволи да се люби с нея. Точно това заслужава, след като се опитва така безцеремонно да й диктува какво да прави.

Робин най-накрая успя да излезе от вцепенението и пристъпи напред като я обви с хавлията.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш — изрече с пресипнал глас.

Кейт се обърна към него, махна хавлията и я хвърли настрани и се притисна към него.

— А ти какво мислиш?

— Аз… смятах, че си уморена.

— Не си бил прав.

— Искаш да се любим?

— А ти не искаш ли?

— Повече от всичко на света.

Тя протегна ръце към гърдите му и започна бавно да разкопчава ризата му. Но той не издържа на прекалено бавното темпо и отхвърли ръцете й. После само след миг хвърли ризата си на пода, последваха я и панталоните му. Когато се наведе към нея, за да я вземе на ръце, тя го спря.

— Водата е все още топла, защо не се изкъпеш? Ще ти изтрия гърба.

Робин я изгледа подозрително, като се чудеше какво ли е намислила. Ни най-малко не вярваше на това, което му каза. И все пак бе така завладян от очарованието й, че не намери сили да й се противопостави. Влезе в коритото и се обърна с гръб към нея, за да го трие, като в същото време с мъка потискаше силната си възбуда. Когато погледна назад, за да види защо Кейт все още се бави и не взема сапуна, който й подаваше, той с изумление разбра, че тя тихичко се бе измъкнала от стаята.

— Кейт! Върни се веднага тук, малка хитрушо!

В отговор чу само как една от вратите по коридора се тропна и веднага скочи от коритото, без да обръща внимание на водата, която се разсипа наоколо. Не взе дори и хавлия, излезе от стаята съвсем гол. За радост в коридора нямаше никой. Като опитваше подред вратите, най-накрая попадна на една, която беше заключена и се спря пред нея разгневен.

— Отвори, Кейт!

— Ти се оказа прав, Робин, доста съм уморена — чу се отвътре. — Имам нужда да си подремна.

— Отвори или ще счупя проклетата врата!

— Няма да го направиш!

— Само опитай. Защо, по дяволите, се държиш така?

Вратата бавно се отвори. Кейт бе все още увита в хавлията, не бе успяла да се облече, преди да се измъкне от спалнята.

— Исках да си отмъстя за опитите ти да ми диктуваш непрекъснато какво да правя, както и за ужасните неща, които ми наговори.

Робин бутна вратата, влезе вътре и после я затвори плътно след себе си.

— Къде са ти дрехите?

— На същото място, където са и твоите, предполагам. И така, докъде бяхме стигнали — попита Робин, докато протягаше ръка към нея, за да й смъкне хавлията. — Така е по-добре, поставени сме при равни условия.

— Точно се приготвях да си полегна.

— Много добре. И аз ще те последвам.

Преди да разбере какво точно става, Кейт се озова върху леглото, а Робин бе отгоре й. И започна онази луда любов, която я караше да се чувства като в рая. Устните и ръцете му безпогрешно намираха всички най-чувствителни места по тялото й и я караха да крещи от наслада. Макар че внимаваше да не й причини някаква болка, Робин използваше всички трикове, които знаеше, за да й достави удоволствие, докато тя накрая започна да моли за почивка. Когато Кейт се опита да се измъкне от тялото му, приклещило я здраво към леглото, Робин просто промени позицията си и я постави върху себе си. Усетила твърдия му член върху корема си, тя очакваше той веднага да проникне в нея, но Робин съзнателно отлагаше, за да я накара да направи сама първата стъпка. Кейт наистина не можеше повече да чака, повдигна се леко и го пое в себе си. А после, забравила за всичко на този свят, започна да го язди, изпълнена с невъобразимо удоволствие.

Робин имаше чувството, че ще се пръсне от щастие, а заедно с него щеше сигурно да избухне и Кейт, с която в момента съставляваха едно цяло. После внезапно телата им се преобърнаха отново, като запазиха единния си ритъм. Никога няма да пресъхне страстното му желание към тази хитруша, за която се бе оженил. Чувствата му напираха с такава сила, че той се уплаши, че няма да може да изчака и Кейт да достигне до екстаз. Но скоро видя, че няма защо да се безпокои. Очите й блестяха, а тялото й се тресеше бурно и само след миг тя бе на върха. Когато след малко се завърна отново на земята, Робин изпита чувство на удовлетвореност и спокойствие.

— Как си, Кейт?

Тишина.

— Кейт, добре ли си?

— Не исках това да се случва.

— Така ли? Аз пък съм готов да се закълна, че искаше точно това, когато така майсторски ме прелъстяваше.

— Лъжеш се. Единственото нещо, към което се стремях, е да ти отмъстя, задето… задето…

— Задето те обичам?

— Не вярвам, че ме обичаш, щом си могъл да спиш със Серина.

— Може би щях да успея да ти отговоря, ако си спомнях какво точно се случи през онази нощ. Не е ли вече време да престанем да мислим за това?

— Трудно ми е да забравя, че друга жена ще има дете от теб, може би точно в същия ден, когато се роди и моето.

— Нищо не мога да ти обещая, но все пак се надявам, че Големия Джон е разбрал нещо.

— Нима смяташ, че информацията, която ще ти предаде, ще промени нещо?

— Господи, надявам се да е така. А сега спи, любов моя. Утре тръгвам за селото на аборигените и няма да се върна, докато не чуя какво точно иска да ми каже Големия Джон. Все още ли ме мразиш?

— Аз… да — излъга тя, като кръстоса пръсти зад гърба си.

Робин грейна в топла усмивка.

— Не знам как бих оживял по време на нощите ни, ако решиш да ме обичаш.